Р Е Ш Е Н И Е

 

 70                                             07.03.2017 г.                         гр.С.

 

 В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО отделение, ІІ въззивен  състав,

на седми февруари две хиляди и седемнадесета година,

в публичното заседание, в следния състав:

                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ : РУМЯНА ТИХОЛОВА

                                                      ЧЛЕНОВЕ :           ПЛАМЕН ЗЛАТЕВ

                                                                                  СВИЛЕН ЖЕКОВ

Секретар С.С.

Като разгледа докладваното от съдията- докладчик ЗЛАТЕВ

въззивно гражданско дело N 1018 по описа за 2017 година,

за да се произнесе съобрази следното :

 

          Производството е на основание чл.269- 273 от ГПК във вр. с чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД.

 

          Производството пред настоящия въззивен съд е образувано въз основа на въззивна жалба от ответника Т.Г.Т. от гр.С. против негативната за него позитивна част от Решение № 1122/01.12.2016г. по гр.д. № 2392/2016г. по описа на РС- С., в частта му, с която е обявен за нищожен "договор за наем" поради накърняване на добрите нрави, като счита, че в тази му атакувана част Решението е неправилно и необосновано, тъй като не били обсъдени логично, последователно и в пълнота установените фактически обстоятелства, а приетите правни изводи на РС не кореспондирали със събраните в хода на производството писмени и гласни доказателства, със становищата на всяка от страните, а заключението на вещото лице било отговорило на въпроси, които не са му били поставяне ио е излязло извън обхвата на задачите си. Твърди и че било налице избирателно тълкуване на определени доказателства, отчитайки ги в съвкупност относно всички доказателства, като при нееднакви критерии РС е дал доверие на определени показания на отделен сви­детел, посочен от ищеца/Н. Д./, а на същото основание не е креди­тирал показанията на другия свидетел/Р. Б./, посочен от ответника. Заобиколено било и обстоятелството в т.н. "Лични обяснения на страните", че самият ищец е знаел за наличието на "Договор за наем", който е бил вписан в Сл.Вп. много преди да кандидатства и да закупи имота, утежнен с наемно отношение, а самата свидетелка Н. Д. признавала, че наемателят и свидетел Р. Б. с личната лека кола на ответника Т.Т. са и карали на ремонт теле­визора от същия апартамент, и това ,че тя е плащала наема от 100 лв. лично на ищеца И.Е.в офиса му, през последните месеци, преди да напусне. Не били коментирани и многогодишните и лично семейно- приятелски отношения между ответника Т.Т. и свидетеля Р. Б. повече от 20 г.  и многократните им взаимни услуги и помощи, за да бъде наема в този размер. Ответникът не бил случаен наемател или избран по "обява" наемател, за да се търси т.н. "средна наемна цена", тъй като това не противоречало на морала и добрите нрави, а напротив- точно това отношение между тези лица водело до извода за наличие на морал и добри нра­ви, и че това не било изгодно за интересите на ищеца. В този смисъл е пледоарията на процесуалния му представител- адвокат, както и писмената му Защита пред настоящата въззивна инстанция.

 

    В законния 2- седмичен срок е постъпил писмен Отговор от въззиваемия- ищеца И.Е.И. ***, против въззивната жалба на Т.Г.Т., в който той сочи, че въззивната жалба следва да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана, и заявява, че оспорва всички твърдения във въззивната жалба, като несъстоятелни. Счита, че правилно и със съответствие със разпоредбите на закона първоинстанционният РС е приложил процесуалния и материалния закон, при пълно обсъждане на всички доказателства по делото, както поотделно, така и в тяхната съвкупност, поради което постановеното решение за правилно и обосновано, постановено в съответствие със събраните по делото доказателства. Излата подробно и аргументирано своите фактически и правни аргументи против оплакванията във въззивната жалба и в подкрепа на атакуваната част от позитивното за него първоинстанционно Решение на РС. Предвид изложеното моли настоящия въззивен ОС- С. да потвърди в атакуваната му част Решението на РС- С., като мотивирано, правилно и законосъобразно, със законните последици. Претендира за присъждане на направените от него разноски по делото пред ОС- С.. В този смисъл е и Молбата на процесуалния му представител- адвокат по делото.

 

Въззивният ОС- С., в настоящия си състав, след като провери атакуваното пред него Решеиние на РС, като обсъди събраните по делото доказателства и становищата на страните, като взе предвид приложимите по казуса материалноправни и процесуални норми, намира за установена и доказана по несъмнен и безспорен начин следната фактическа и правна обстановка по делото :

 

Първоинстанционният РС- С. напълно обосновано, правилно и законосъобразно е изложил в мотивите си, че при така установените обстоятелства РС е намерил, че нееквилентността на престациите не може да бъде обоснована със задоволяването на допустим от закона интерес на страните по атакуваната сделка. От поведението на страните по договора е било видно, че същите не са целели ответникът да ползва имота при уговорената наемна цена. Напротив - имотът е продължил да се ползва от други наематели срещу неколкократно по-висок наем от уговорения между страните, като този наем е бил заплащан на наемодателя Б.. Налагал се е изводът, че преследваната от Б. и Т.  цел с определянето на такава ниска наемна цена е била увреждането на третите лица, които биха се оказали обвързани от договора за наем при придобиването на правото на собственост върху имота, като за постигането на тази цел договорът е бил вписан и в Службата по вписванията– гр.С.. Касаело се за поведение, което не само, че е насочено към удовлетворяване на  допустим от закона интерес, но и е било особено укоримо от гледна точка на морала. При тези съображения РС е счел, че предявеният иск за прогласяване нищожността на договор за отдаване под наем на недвижим имот от 01.04.2014 г., вписан  в Службата по вписванията– С. с рег. № ……..2014 г., поради накърняване на добрите нрави, е основателен и следва да бъде уважен изцяло, ведно със законните последици от това, тъй като от изслушаната и приета по делото съдебно- икономическа експертиза/СИЕ/ се установява по категоричен начин, че в случая е налице липса на еквивалентност в насрещните престации по процесния договор за отдаване под наем на недвижимия имот- апратамента. Според него съгласно приетата експертиза, средно прогнозната наемна цена за този апартамент, като е отчетен факта, че апартамента е стар, неремонтиран и със старо обзавеждане, е в размер на 240 лв. месечно, и това е само за жилищната му част, като освен жилището за сумата 30 лв. на месец са отдадени под наем и таванската стая, и мазето към него. Наред с това по делото е било установено по безспорен начин от обясненията на ответника, и от показанията на двамата разпитани по делото свидетели, че само за ползването на една стая, същата се е преотдава срещу месечен наем в размер на 100 лв. Също така безспорно бил доказан факта, че ответникът никога не е живял в този апартамент, предмет на процесния договор за наем, като доказателства в тази насока се събрани и от разпита на свидетелката Н. Д., която е живяла в апартамента през периода 2010г.- 2016г., и за този период никога не живял мъж в този апартамент, както и поради факта, че тя не познава Т.Г.Т.. Сравнитгелно противоречиви са били показанията на св.Р. Б., който в съдебно заседание е заявил, че свидетелката Н. Д. е живяла близо 1 г. заедно с ответника. Именно процесуалния представител на ответника настоявал и двамата свидетели да се разпитат заедно, а после сами са се отказали от това свое искане. Напълно обосновано и доказано РС е приел, че показанията на свидетеля Р. Б. не следва да се кредитират с доверие, тъй както свидетеля Б., така и ответника са заявили, че между тях има дългогодишно приятелство. Правилно РС е намерил за несъстоятелни твърденията относно обстоятелство, че апартамента е ползван от ответника и по съображения изложени именно от свидетеля Б. и ответника в жалбата, подадена срещу И.И., тъй като в своите обяснения и двамата заявявали категорично, че ответникът по здравословни причини не е могъл да използва апартамента. Що се касае за подадените данъчни декларации- същите не следва да се кредитират като годно доказателствено средство относно обстоятелството, че ответника реално е живял в апартамента, тъй като той може да декларира получени суми от наеми от този негов недвижим имот и без реално да живее в него. Нещо повече- най- вероятно наема е официално деклариран за предходната 2015г. за целите на това съдебно производство, тъй като и ответника по делото, и свидетеля Б. са били наясно, че събитията ще се развият в тази насока. Още повече, че и двете представени данъчни декларации по делото са все за 2015г., а за п редишната 2014г. такива липсват, а и дори да са ги декларирали, същите са направени едновременно с декларирането на данъка за 2015г. Ако са били  толкова изрядни е следвало да декларират наема за 2014г. още през следващата 2015г. Относно иска по чл.87, ал.З от ЗЗД правилно същия е изцяло доказан, тъй като по делото е било установено по безспорен начин, че ответника Т. Тенчев е знаел и е бил съвсем наясно, че отдадения му под наем недвижим имот има нов собственик, както и че същия е следвало да заплаща месечния наем именно на ищеца И.И.. Освен това месечния наем не е бил заплащан на ищеца за месеците от януари 2016г. до май 2016г. включително, а безспорно се било установило по делото, че този наем е заплащан на бившия собственик на апартамента Р. Б.. Правилно са кредитирани представените по делото Телепоща изх.№ 8/16.12.2015г. на Български пощи- АД, разписка от Телепоща, и известие за доставяне, които не са оспорени по никакъв начин от ответника и са приети като годни писмени доказателства по делото, като от тях се установява по безспорен начин, че същите са връчени на адреса на ответника, посочен в сключения между страните Договор за наем- а именно в гр.С., ул.”Х.” № ., вх..,  ет.., ап... От тук е и законосъобразния и обоснован извод на РС, че ответникът е бил уведомен, че следва да заплаща месечния наем на нови собственик, като видно от представената прокурорска преписка, приета по делото, в жалбата и обясненията дадени от Т.Т., същия посочва същия адрес на живеенето си- гр.С., ул.”Х.” № ., вх..,  ет.., ап... Наред с това в подадената по делото искова молба вх.№ 11673/26.05.2016г. срещу ответника, отново за адрес на ответника е бил посочен същия адрес- гр.С., ул.”Х.” № ., вх..,  ет.., ап... Като този път исковата молба е била редовно връчена и получена от ответника имено на същия този адрес, на който му е била изпратена и телепощата от ищеца. Следователно, дори и да не се приеме, че ответника е бил уведомен пред декември 2015г., със сигурност същия е наясно за новия собственик от месец февруари 2016г., когато подава жалба именно срещу ищеца по настоящото дело. Знанието на ответника се потвърждавало и от представената прокурорска преписка, тъй като в обясненията си самия ответник заявява, че лицето И.И. е участвал в търг и е закупил въпросния апартамент още през юли 2015г. Също така от обясненията на ответника по категоричен начин се установявало обстоятелството, че ответника в началото на 2016г. е значел, че И.Е.И. е собственик на апартамента, тъй като в самата жалба се съдържат сведения за самоуправство. Още повече, че ответникът е разбрал за тях именно от приятеля си и свидетел по настоящото дело Р. Б.. Всичко това се потвърждавало и от разпита на свидетеля по делото Р. Б., както и че именно ответника по делото Теньо му е казал кой е новия собственик. Не е било доказано пред РС, че ответникът и наемател по сключения договор за наем е изпълнявал задълженията си по договора, а именно- да заплаща месечната наемна цена на наемодателя по договора за наем. Напротив, безспорно е било установило по делото, че наемателят не е заплащал месечния наем на законния наемодател по процесния договор за наем, а на стария наемодател, с който по силата за закона са му прекратени договорните отношения. Следователно дори и да се предположи, че наемателят не е знаел кой е новия собственик на апартамента, все пак е безспорен факта, че той е знаел, че има нов собственик, поради което сравнително неясно остава обстоятелството защо той е продължавал да заплаща месечния наем на стария собственик. Същите факти и обстотелства се потвърждават и от показанията на свидетеля Б., който в съдебно заседание заявил „По договора за наем съм продължил да вземам от Теньо дължимия наем в размер на 30 лева". Несъстоятелни се явват и възраженията на ответника, че вещото лице е дало отговори на въпроси, които не са му били поставяни и по този начин е излязло извън обхвата на задачата си, тъй като видно от текста на искова молба, въпросите към вещото лице са поставени още с подаването на самата искова молба от ищеца и същите са формулирани в експертизата на вещото лице. В тази връзка е без значение обстоятелството дали ищецът е знаел за съществуването на вписан договор за наем, който факт очевидно никога не е бил официално отричан от ищеца. Същественото в случая е не дали ищецът е знаел за съществуването на вписан договор за наем, а размерът на договорената и реално плащаната месечната наемна цена, тъй като ищецът се е снабдил с Договора за наем едва през м.декември 2016г. и едва тогава е узнал за ниския размер на месечната наемна цена от само 30 лв., за която е бил отдаден недвижимия му имот под наем от предходния му собственик. В тази връзка се явяват неотносими към предмета на делото обстоятелствата дали някой заедно със свидетеля Б. е карали телевизора на немателката на ремонт, тъй като свидетелката Н. Д. в показанията си на няколко пъти е заявила, че не познава ответника Т.Т.. Очевидно не кореспондира с истината и твърдението на ответника Т., че наемателката/свидетелката/ Н. Д. е заплащала през последните месеци месечния наем от 100лв. на ищеца, тъй като същата в съдебно заседание заявява изрично, че е плащала месечния наем от по 100 лв. за нейната ползувана стая в апартамента на свидетеля Р. Б.- видно от протокола от съдебно заседание. В тази връзка несъстоятелни се явяват и възраженията на ответника, че с исковата молба ищеца е посочил няколко основание за обявяване на нищожност на договора за наем, тъй като предявените искове са при условията на евентуалност, което е процесуална възможност за ищеца с една искова молба да предяви няколко иска срещу ответника, за да защити свой правен интерес. Поради което и с оглед уважаването на главния иск за нищожност поради накърняване на добрите нрави, не е следвало РС да разглежда и евентуално съединения иск по чл.87 от ЗЗД за разваляне поради неизпълнение на договор за отдаване под наем на недвижим имот от 01.04.2014 г., вписан  в Службата по вписванията– С. с рег. № ….2014г., тъй като не се е сбъднало вътрешнопроцесуалното условие за произнасяне по тази алтернативна искова претенция.  В тази връзка при извършената от настоящия въззивен съд проверка на оплакванията във Въззивната жалба се установи и доказа, че се явяват изцяло неоснователни оплакванията на жалбоподателите, че направените от първоинстанционния съд изводи не били кореспондирали с доказателствата по делото, тъй като видно от мотивите на атакуваното първоинстанционно решение, РС достатъчно изчерпателно като обем и задълбоченосдт е обсъдил всички събраните по делото писмени и гласни доказателства, както и заключението на съдебната експертиза. Също така РС е обсъдил подоборно всяко едно от показанията на отделните свидетели/ поотделно и в тяхната съвкупуност/, като е взел предвид отношенията на всеки един от свидетелите с всяка от страните по делото и тяхната евентуална заинтересованост от изхода на делото. Обсъдени са били достатъчно подробно и събраните пред РС писмени доказателства.

Въззивният съд счита, че законно право на всеки съд/в случая РС- С./ е да изгради изводите си по делото само по отношение на събраните годни доказателства, като обсъжда всички събрани отделни по вид и количество доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност. Действително РС няма за задача да изследва мотивите за сключване на една или друга правна сделка между страните, а единствено и само нейното съответствие със законовите разпоредби/тоест да извърши служебна проверка за нарушение на закона/, както и да провери дали чрез една външна формална изрядност не се цели и постига забранен от закона краен резултат/тоест заобикаляне на закона/. При извършената от въззивния ОС- С. проверка във връзка с направените от в.жалбоподател оплаквания за евентуално допуснати закононарушения в атакуваното Решение на първоинстанционния РС- С., ОС- С. констатира, че не са допуснати никакви закононарушения- нито на процесуалните правила, нито на материалноправните норми.

Поради което ОС- С. счита, че при решаване на спора по делото РС е обсъдил събраните по делото доказателства обективно, всестранно и пълно, предвид което изцяло неоснователни и недоказани се явяват оплакванията на въззивниците в тази им част.

 

Предвид всички гореизложени мотиви ОС счита,   че   атакуваното с въззивната жалба първоинстанционно съдебно Решение не страда от  сочените от жалбоподателите пороци в атакуваната му част, че същото се явява като цяло законосъобразно и правилно, съответстващо на събраните по делото доказателства, и следва на осн. чл.273 от ГПК да бъде потвърдено със същите мотиви.

 

Относно разноските по делото- с оглед изхода на делото и на осн. чл.78, ал.2 и 2 във вр. с чл.80 и чл.81 от ГПК, жалбоподателят/въззивник/ следва да бъдат осъден да заплати на въззиваемия И.Е. И. от гр.С. направените от него разноски по делото пред настоящата въззивни съдебна инстанция съгласно представения по делото Списък за разноските по чл.80 от ГПК, в размер на общо 500 лв. за възнаграждение на един повереник- адвокат, ведно със законните последици от това.

 

Настоящото въззивно съдебно Решение не подлежи на касационно обжалване съгласно императивната разпоредба на чл.280, ал.2, т.1, пр.1 от ГПК.

 

Ето защо предвид гореизложените Мотиви и на основание чл.269- 273 във вр. с чл.78- 81 от ГПК във вр. с чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД, въззивният ОС- С.   

 

                                             Р  Е  Ш  И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА в атакуваната му позитивна част Решение № 1122/01.12.2016г. по гр.д.№ 2392/2016г. по описа на РС- С..

 

ОСЪЖДА Т.Г.Т.- ЕГН ********** *** да заплати на И.Е.И.- ЕГН ********** *** сумата 500 лв./петстотин лева/ разноски пред въззивната инстанция за възнаграждение на един адвокат.

 

 

          РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.                                                        

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ : 

 

  

                       

ЧЛЕНОВЕ :