Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 88                    21.03.2017г.                                 град Стара Загора

 

                                                    В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско отделение, ІІ състав

На двадесет и първи февруари 2017 г.

в публичното заседание, в следния състав:

                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ : РУМЯНА ТИХОЛОВА

                                                     ЧЛЕНОВЕ :         ПЛАМЕН ЗЛАТЕВ

                                                                                  СВИЛЕН ЖЕКОВ

Секретар  С.С.

като разгледа докладваното от съдията - докладчик ЗЛАТЕВ

въззивно гражданско дело № 1024 по описа за 2017 година,

за да се произнесе съобрази следното :

 

Производството е на основание чл.258 и сл. от ГПК във вр. с чл.344, ал.1, т.1 във вр. с чл.245, ал.1 от КТ.

 

Производството по делото е образувано по постъпила Въззивна жалба работодателя- ответник „Д.“- ЕООД, със седалище и адрес на управление в с.М., общ.С., обл.С. против Решение № 1031/11.11.2016г. по гр.д.№ 3871/2016г. по описа на РС- С., в която сочи, че не е доволен от това Решение, като го счита за неправилно и незаконосъобразно, тъй като с него е била отменена, като незаконосъобразна неговата Заповед №16/08.06.2016г., с която на бившата работничка Й.К.Я. от гр.С. на осн. чл.190, ал.1, т.2 от КТ е било наложено наказание „дисциплинарно уволнение" и на основание чл.330, ал.2, т.6 от КТ трудовото й правоотношение е прекратено, считано от 29.06.2016г. Счита, че за да постанови своя акт, РС е приел правилно, че е била спазена процедурата за налагане на наказание „дисциплинарно уволнение“, същевременно обаче сочейки съдебна практика, РС неправилно бил счел, че при наличие на конкуренция между насрещни волеизявления за прекратяване на трудовото правоотношение, конститутивно действие има това, чийто фактически състав е настъпил по-рано. Счита, че с получаването на писменото волеизявление на ищцата за прекратяване на трудовия договор по чл.327, ал.2 от КТ не е настъпило действието на прекратяването по чл.335, ал.2, т.З от КТ и връчената след това негова процесна Заповед за дисциплинарно уволнение не е безпредметна. Поради изложеното счита, че предявения против него иск с правно основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ е неоснователен и следва да бъде отхвърлен, тъй като трудово правоотношение с ищцата Я. не било прекратено от нея с едностранното й изявление на основание чл.327, ал.1, т.2 от КТ, считано от 07.06.2016г., когато той признава, че е получил заявлението й. Прави оплаквания, че ищцата не се е явил на работа в дните 28 и 29.05.2016г./преди 03 или 07.06.2016 г./, че е знаела, че трудовото й възнаграждение съгласно чл.1 от Трудовия договор на работника № 39/05.05.2016г. се изплаща с периодичност от 30 дни, че не е било уговорено авансово плащане, тъй като липсва клауза по чл.270, ал.2 от КТ, в какъвто смисъла била и Глава 4 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата. Твърди също, че ищцата е била запозната с чл.15, ал.1 от Вътрешни правила за работната заплата и Правилника за вътрешния трудов ред в „Д."- ЕООД, съгласно който трудовото възнаграждение се изплаща до 25-то число на месеца, следващ полагането на труда, независимо от това, че тя не го е подписала. Заявява, че неправилно РС е счел, че той не твърди и претендира, че ищцата е злоупотребила с правото си да прекрати договора- счита, че самата ищца е съзнавала дисциплинарното си нарушение и последиците, които следват от това, което практически било изразено конкретно в становище му, и че счита действията на работничката, като злоупотреба с права, целящи избягване на прекратяването на трудовото правоотношение, като в този смисъл била и самата й „Покана" от 03.06.2016 г. по реда на чл.327 от КТ. В този смисъл обжалваното Решение на РС- С. било неправилно и незаконосъобразно, и моли то да бъде отменено, като ОС реши спора по същество. Моли да му бъдат присъдени направените от него разноски пред двете съдебни инстанции.

По делото е постъпила и Частна жалба от ответника- работодател, против Определението РС-С., с което той е осъден да заплати окончателна ДТ- 50 лв. в полза на държавния бюджет. Счита, че с въззивна жалба вх.№ 26724/25.11.2016г. е обжалвали Решение № 1031/11.11.2016г. на РС- С., като неправилно и незаконосъобразно, че Решението не е влязло в законна сила, поради което ДТ се дължала с оглед крайния изход на делото от страната, която е осъдена с влязъл в сила окончателен съдебен акт, какъвто още не бил налице. Моли ОС да отмени това Определение на РС, като преждевременно и незаконосъобразно.

В законоустановения 2- седмичен срок е постъпил писмен Отговор на Въззивната жалба от въззиваемата- бившата работничка Й.К.Я. от гр.С., която заявява, че РС- С., правилно и законосъобразно се е произнесъл с решението си по делото, тъй като се е произнесъл по целостта на исковата ми молба, като се е съобразил със съществото на спора между страните, съгласно обстоятелствената част и петитума на иска й. Потвърждава, че иска й е с правно основание  по чл.344, ал.1, т.1 от КТ е заведен във връзка с чл.327, т.2, пр.1 от КТ, и че предвид събраните по делото доказателства намира, че волеизявлението й до работодателя за прекратяване на трудовото й правоотношение с него поради неизплащане на трудовото й възнаграждение с продължителност на изплащане 30 дни е достигнало до същия още на 06.06.2016г. Заявява, че в хода на производството не било доказано от ответна страна процесната Заповед № 16/08.06. 2016г. да е била съставена по- рано, както и да й е била връчена на същата дата- 06.06.2016г. Моли въззивния съд също да приеме, че е била запозната с процесната заповед едва на 29.06.2016 г., така както се сочи че е положен подписа си в нея в Отговора на исковата й молба от ответника, на която дата е била уволнена и е била получила декларация с вписани в нея тестови обстоятелства за наличие на обстоятелствата по чл.333 от КТ, които следва да предхождат извършването на уволнение й от страна на работодателя й. Заявява, че тя е оформила Обходния лист и е получила ведно с процесната заповед и трудовата си книжка. Поради което счита, че процесната заповед се явява незаконосъобразна и моли ОС да потвърди атакуваното от работодателя й Решение на РС- С., като изцяло правилно и законосъобразно.

 

В законоустановения 1- седмичен срок е постъпил и писмен Отговор на Частна жалба от въззиваемата Й.К.Я. от гр.С., която заявява, че РС- С., правилно и законосъобразно се е произнесъл с Решението си по делото по целостта на исковата й молба, като се е съобразил със съществото на спора, и го е уважил съгласно обстоятелствената част и петитума на иска й по чл.344, ал.1, т.1 във връзка с чл.327, т.2, пр.1 от КТ. Поради което счита, че напълно мотивирано и законосъобразно, макар и след постановяване на Решението по съществото на спора, РС се е произнесъл и по въпроса за дължимите разноски по делото пред него, като е осъдил противната страна/работодателя/ да заплати дължимата ДТ- 50 лв. при този изход на спора. Намира частната жалба на ответна страна против Определението на РС от 28.11.2016г. за неоснователна и недоказана, поради което моли ОС да я оставите без уважение, със законните последици от това.

 

Настоящият въззивен съд, като обсъди атакуваните пред него първоинстанционни Решение и Определение, като се съобрази със събраните по делото писмени и гласни доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, като взе предвид приложимите по казуса материалноправни и процесуални норми, и като обсъди становищата на всяка от страните по делото, намери за установено и доказано по несъмнен и безспорен начин следното:

Предявени са обективно и субективно съединени искове с правни основания по чл.344, ал.1, т.1 във вр. с чл.245, ал.1 и чл.215 от КТ.

Въззивната жалбата против Решението и Частната жалба против Определението се явяват процесуално допустими, подадени са в законните съответно 2- седмичен и 1- седмичен срок от връчването им на жалбоподателя, което е лице, имащо пряк правен интерес от обжалването на тези първоинстанционни съдебни актове, и са подадени чрез надлежния първоинстанционен РС- С. до настоящия надлежен родово и местно компетентен  въззивен ОС- С.. Атакуваните първоинстанционни Решение и Определение/и двете на РС- С./, са валидно постановени в съответната писмена форма от родово и местно компетентния РС- С., същите съдържат всички основни атрибути по смисъла на чл.236 от ГПК, поради което те се явяват напълно валидни от външна страна.

 

          Разгледана по същество въззивната жалба на жалбоподателя/работодател/ се явява неоснователна и недоказана, тъй като основанието за прекратяване на трудовото правоотношение между страните по чл.327, ал.1, т.2 от КТ е от категорията основания за прекратяване на трудовия договор от работника или служителя без предварително предизвестие, отправено към работодателя му. Разпоредбата на чл.335, ал.2, т.3 от КТ предвижда, че при прекратяване без предизвестие, трудовия договор се прекратява от момента на получаване на писменото изявление за прекратяване на договора. Съгласно постановеното в Решение № 289/18.11.2014г. по гр.д.№ 1289/2014г. на ІV г.о. на ВКС, постановено по реда на чл.290 от ГПК,  разпоредбата на чл.335, ал.2, т.3 от КТ не поставя момента на прекратяване на трудовия договор в зависимост от това, дали фактически е налице основанието за прекратяване на трудовия договор или не. Както връчването на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение, издадена от работодателя, автоматично води до прекратяване на трудовото правоотношение, независимо от това дали са били налице посочените в нея основания за уволнение, така и писменото изявление на работничката/въззиваема/ за прекратяване на трудовото й правоотношение с работодателя й/въззивника/ на някое от правните основания по чл.327, ал.1 от КТ води до автоматичното прекратяване на трудовото правоотношение между тях, независимо от това дали това е налице формално посоченото в изявлението на работника или служителя основание. В цитираното решение се посочва още, че при незаконно /без основание/ прекратяване на трудово правоотношение по чл.327, ал.1 от КТ, работодателят разполага само с възможност да претендира от работника или служителя обезщетение за вредите, които е понесъл от неоснователното прекратяване на трудовия договор между тях. Само в такава фактическа и правна хипотеза работодателят не може да прекрати вече прекратеното трудово правоотношение. Същевременно трудовото правоотношение обаче не се прекратява, ако работникът злоупотреби с правото си по чл.327 от КТ, например за да избегне налагането на дисциплинарно наказание за нарушение, което е извършено преди отправянето на едностранното изявление, в който смисъл е и Определение № 1071/15.10.2010 г. по гр. д. № 562/2010г. на IV г.о. на ВКС. По настоящото делото пред РС обаче нито се е твърдяло, нито се претендирало от работодателя/въззивник/, че ищцата/въззиваема/ е злоупотребила с правото си да прекрати трудовия договор между тях. А това се прави едва във въззивната жалба против Решението на РС.

В подкрепа на изложеното, че трудовото правоотношение, което се прекратява без предизвестие, а се счита прекратено от момента на получаване на писменото изявление за прекратяване на договора и не зависи от това, дали правоотношението е законно прекратено или не, са постановени и многи други подобни Решения по реда на чл.290 от ГПК– Решение № 144/23.02.2010г. по гр.дело № 3101/2008г. на І г.о. и Решение № 203/30.05.2011г. на ВКС по гр.дело № 832/2010г. на ІІІ г.о., както и Определенията № 71/21.01.2016г. по гр.д.№ 6076/2015г. на IV г.о. на ВКС и Определение № 294/08.06.2009г. по ч.гр.д.№ 65/2009г. на III г.о. на ВКС.

 Видно от постановеното атакувано Решение на РС, първоинстанционният съд е преценил, че в процесния случай трудовото правоотношение на ищцата Я. е прекратено с едностранното й изявление до работодателя на основание чл.327, ал.1, т.2 от КТ, считано от 07.06.2016г., когато работодателят й е заявил, че е получил заявлението й. Поради което, макар и формално да е била спазена от работодателя й процедурата за налагане на наказанието „дисциплинарно уволнение“, същото се явява незаконно, поради липсата на трудово-правна връзка към момента на връчване на заповедта за прекратяването му на 29.06.2016г. съгласно чл.195, ал.3 от КТ. При наличие на конкуренция между две насрещни волеизявления за прекратяване на трудовото правоотношение, конститутивно действие има това, чийто фактически състав е настъпил по-рано. В случая с получаването на писменото волеизявление на ищцата за прекратяване на трудовия договор по чл.327, ал.2 от КТ е настъпило действието на прекратяването съгласно чл.335, ал.2, т.3 от КТ, и връчената след това Заповед за дисциплинарно уволнение е вече безпредметна. Поради което напълно мотивирано, законосъобразно и правилно РС е приел, че предявения пред него иск с правно основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ е основателен и следва да бъде уважен изцяло, ведно с всички законни последици от това. Не се установи да е било допуснато нарушаване на материалния закон, тъй като напълно мотивирано и доказано РС се е съобразил със задължителната съдебна практика по аналогични случаи/Решение № 87/11.05.2012г. по гр.д.№ 219/2011г. по описа на IV г.о. на ВКС/, че при приложение нормата на чл.327, ал.1, т.2 от КТ страната/работничката/  разполага с потестативното право да прекрати трудовото правоотношение едностранно и независимо дали е упражнила това си право законно, волеизявлението й поражда непосредствен правен ефект, изразяващ се в незабавното прекратяване на трудовото й правоотношение с работодателя й.

Въззивният жалбоподател/работодател/ не доказа пред настоящата въззивна съдебна инстанция твърдението си във въззивната жалба, че самата ищца била съзнавала дисциплинарното си нарушение и последиците, които следват от това, което практически било изразено в действията на работничката, като злоупотреба с права, целящи избягване на прекратяването на трудовото правоотношение, като в този смисъл била и самата „Покана" от 03.06.2016г.

Поради което атакуваното Решение на РС се явява напълно мотивирано, обосновано и законосъобразно, поради което въззивната жалба на работодателя против него е неоснователна и недоказана, и следва да се отхвърли, ведно със законните последици от това, като се потвърди атакуваното първоинстанцинно Решение.

 

А при разглеждане на процесната ч.жалба настоящият въззивен съд констатира, че атакуваното с нея Определение № 3110/28.11.2016г. по същото гр.д.№ 3871/2016г. по описа на РС- С. е постановено изцяло законосъобразно и обосновано, тъй като с Решението си по съществото на спора е уважен искът по чл.344, ал.1, т.1 от КТ на работничката/ищца/ по трудовия спор между страните, който е бил първоначално безплатен за нея. Поради което изгубилата ответна страна/работодателя/ е следвало на осн. чл.78, ал.6 от ГПК във вр. с чл.3 от Тарифата за таксите по ГПК да бъде осъден да заплати тази дължима първоначална ДТ- 50 лв. по приходната сметка на първоинстанционния РС- С. в полза на органите на съдебната власт. Предвид което това атакувано Определение се явява напълно мотивирано, обосновано и законосъобразно, а ч.жалба против него се явява неоснователна и недоказана, и следва да се потвърди това атакувено с нея първоинстанционно Определение, със законните последици от това.

 

Относно разноските по делото- с оглед изхода на спора пред настоящата въззивна съдебна инстанция и на осн. чл.78, ал.1 и 2 от ГПК, въззиваемата/работничката/ не дължи на въззивника/работодател/ неговите разноски пред въззивната инстанция, а самата въззиваема/работничка/ няма претенции за нейни разноски пред ОС- С. към въззивника/работодател/. Поради което въззивният съд не следва да се произнася по въпроса за разноските на страните по делото пред ОС- С..

 

На основание чл.280, ал.2, т.3, пр.2 от ГПК настоящото въззивно Решение може да се обжалва в законния 1- месечен срок от връчването му на всяка от страните, пред ВКС- София.

 

Водим от горните мотиви, и на основание чл.271, ал.1 и чл.272 във вр. с чл.78, ал.1 от ГПК във вр. с чл.344, ал.1, т.1 и т.3, във вр. с чл.245, ал.1 и във вр. с чл.215 от КТ, въззивният ОС- С.

 

 

                                   Р    Е    Ш    И  :

 

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1031/11.11.2016г. по гр.д.№ 3871/2016г. по описа на РС- С..

 

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 3110/28.11.2016г. по гр.д.№ 3871/2016г. по описа на РС- С.

 

Решението може да се обжалва в 1- месечен срок от връчването му  на страните, пред ВКС на РБ, при наличието на касационните основания   по чл. 280 ГПК.

 

 

 

                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ :

 

                                                                                                       ЧЛЕНОВЕ :