Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 90                                22.03.2017 година                     гр. Стара Загора

 

   В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИ ОКРЪЖЕН СЪД     ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

Нa 22 февруари                                         две хиляди и седемнадесета година

В открито заседание в следния състав

 

                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ТЕЛБИЗОВА-ЯНЧЕВА

 

                                            ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА МАВРОДИЕВА

 

                                                                НИКОЛАЙ УРУКОВ

 

СЕКРЕТАР: П.В.…………………………………………

ПРОКУРОР: …………………..ПЕТЪР ВАСИЛЕВ ………………………...

като разгледа докладваното от зам. председателя ТЕЛБИЗОВА-ЯНЧЕВА

в.гр.д. № 1029  по описа за 2017 г., за да се произнесе съобрази:

 

Производството е образувано по въззивната жалба на Г.З.Г., подадена от адв. С.М., и по въззивната жалба на Районна прокуратура – Стара Загора, в качеството на представляващ Прокуратурата на РБ, подадена от прокурор И.П., против решение № 1100 от 28.11.2016 г., постановено по гр.дело № 1037/2016 г. по описа на Старозагорския районен съд, с което се осъжда  Прокуратурата на Република България да заплати на Г.З.Г. сумата от 1220 лева за обезщетение на причинените му имуществени вреди и сумата от 3000 лева за обезщетение на причинените му неимуществени вреди от обвинението му в извършване на престъпление по чл. 316, пр. 2, във вр. с чл. 311, ал. 1 НК, по което е оправдан с влязла в сила на 04.02.2016 г. присъда № 155/17.09.2015 г. по н.о.х.д. № 917 по описа за 2015 г. на Старозагорския районен съд, и законна лихва върху обезщетението от 3000 лева от 04.02.2016 г. до изплащането му, както и сумата от 384.61 лева разноски по делото съразмерно с уважената част от исковете, като са отхвърлени като неоснователни предявените от Г.З.Г. искове за осъждането на Прокуратурата на Република България да му заплати обезщетение за неимуществени вреди и законна лихва върху същото в останалата им част  над сумата от 3000 лева до претендираните 10 000 лева и законна лихва върху тази отхвърлена част от 04.02.2016 г. до изплащането й.

Въззивникът Г.З.Г. е останал недоволен от решението на първоинстанционния съд, като го обжалва в частта относно присъденото обезщетение за причинените неимуществени вреди  в размер на 3000 лв., считайки, че този размер не е достатъчен да възстанови вредите, нанесени на физиката и психиката му, който размер първоинстанционният съд е приел за „справедливо обезщетение”. Намира, че за да постанови решението си съдът е приел, че следва да съобразява съдебната практика в сходни хипотези, а също не бивало да се допуска размерът на обезщетението да бъде източник на обогатяване на пострадалия. Излага подробни съображения и цитира съдебна практика. Моли съдът да реши спора по същество, като отмени първоинстанционното решение в обжалваната част и да уважи предявения иск изцяло, както и да му бъдат присъдени разноските за двете съдебни инстанции.

Въззивникът Районна прокуратура - Стара Загора, в качеството на представляващ Прокуратурата на РБ, намира че решението на първоинстанционния съд е неправилно и противоречи на закона. Съдът неправилно е обсъдил и възприел доказателствата по делото, като е изложил фактически и правни изводи неподкрепени с доказателствата по делото. Възприел е гласните доказателства без да ги съпостави с другите доказателства по делото. Не е изложил мотиви, защо дава пълна вяра на показанията на разпитаните свидетели въпреки, че от техните показания не се е установили факти, показващи промяна в обичайното поведение на ищеца след привличането му към наказателна отговорност. Липсвали доказателства органите на Прокуратурата да са осъществявали действия извън правнорегламентираните в хода на наказателното производство. Счита, че гражданският състав по реда на ЗОДОВ не може да подлага на инцидентна проверка действията на органите на наказателното производство, а ги възприема само откъм формалната им страна на стабилитет и последици. Цитира съдебна практика. Намира, че присъденото на ищеца обезщетение за неимуществени вреди е в пълно противоречие с разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, както и присъденото обезщетение за имуществени също намира, че е в пълно противоречие с разпоредбите на закона и доказателствата по делото. Излага подробни съображения. Моли съдът да постанови решение, с което да отмени решението на първоинстанционния съд или да измени решението, като неоснователно и недоказано. По отношение на жалбата, подадена от  Г.З.Г. взема становище, че същата следва да бъде оставена без уважение.

Въззивните жалби са подадени в срока по чл.259 ал.1 ГПК, от легитимирана страна в процеса, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което са процесуално допустими.

Страните не навеждат доводи досежно нередовности, засягащи валидността и допустимостта на обжалваното решение. В тази връзка, при извършване на задължителната по чл.269 ГПК служебна проверка не се установяват недостатъци, които да водят до нищожност или недопустимост на постановения от първоинстанционния съд съдебен акт. С оглед разпоредбата на чл.103 ГПК предявеният иск е подсъден на Старозагорския районен съд, който го е разгледал в рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентност, поради което и постановеното от него решение е валидно. Предоставения за разглеждане правен спор е с правно основание чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ, по който въпрос се е произнесъл първоинстанционния съд, което обуславя допустимостта на съдебното решение.

Съдът, като обсъди направените в жалбата оплаквания, извърши проверка на обжалвания съдебен акт, съгласно разпоредбата на чл.271 ал.1 от ГПК, при съвкупната преценка на доказателствата по делото, намери за установено следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.2 ал.1 т.3 във вр. с чл.4 от ЗОДОВ и чл.86 ал.1 ЗЗД.

Ищецът Г.З.Г. твърди в исковата си молба, че бил управител на фирма „Ин Строй Ком – Г.” ООД с. Загоре. Наказателното производство срещу него било образувано от РП Стара Загора по жалба на Г.З.Г. за извършено от управителя на същата фирма престъпление по чл. 311, ал. 1 НК, изразяващо се в изготвяне на официален документ с невярно съдържание - ведомост за заплати за август 2011 г. на работещите в тази фирма, в която невярно било вписано, че Г. ползвал платен годишен отпуск, като твърдял, че установил този факт, когато видял ведомостта в гр.д. № 1302/2012 г. на СтРС, в която било записано, че работил само 7 дни през месеца и ползвал 13 дни платен годишен отпуск, а в показанията си Г. сочел, че не ползвал до август 2011 г. нито ден отпуск, не бил подавал заявление за ползване на такъв и нямало заповед за ползването му за 2011 г. С постановление от 30.04.2013 г. на разследващия полицай, по указания на наблюдаващия прокурор, по дп № 690/2012 г. на ОД на МВР Стара Загора бил привлечен като обвиняем за това, че на 19.03.2012 г. пред РС Стара Загора, като управител на посочената фирма, съзнателно се ползвал от официален документ с невярно съдържание – посочената ведомост, по отношение на обстоятелството, че Г.З.Г., шофьор в тази фирма, ползвал 13 дни платен годишен отпуск, без да бил ползвал такъв, като от него за самото му съставяне не можело да се търси наказателна отговорност - престъпление по чл. 316, ал. 1, във вр. чл. 308, ал. 1 НК. С постановление от 12.03.2015 г. на разследващия полицай, по указания на наблюдаващия прокурор, му било повдигнато обвинение в извършване на следното престъпление от общ характер, че на 19.03.2012 г. в Стара Загора, в качеството си на длъжностно лице, като управител на посоченото дружество, чрез адвокат Радка Стоянова, съзнателно се ползвал пред РС Стара Загора по гр.д. № 1302/2012 г. на СтРС от същия официален документ с невярно съдържание, за да докажел, че Г.З.Г., шофьор в дружеството, ползвал 13 дни платен годишен отпуск, без да бил ползвал такъв, като от него за самото му съставяне не можело да се търси наказателна отговорност - престъпление по чл. 316, пр. 2 във вр. чл. 311, ал. 1 НК. По внесен в съда обвинителен акт било образувано нохд № 917/2015 г. на СтРС, след проведен тежък съдебен процес, преминал с три съдебни заседания в първата инстанция и едно във втората, с присъда № 155/17.09.2015 г. по същото нохд, Старозагорският районен съд го признал за невиновен и оправдал изцяло по обвинението за извършването на това престъпление по чл. 316, пр. 2, във вр. с чл. 311, ал. 1 НК. По протест на прокуратурата било образувано внохд № 1273/2015 г. на СтОС, по което с решение № 11/04.02.2016 г. СтОС потвърдил оправдателната му присъда и тя влязла в сила. Разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ предвиждала обективна отговорност на държавата в случаите на незаконно обвинение в извършване на престъпление, като субекти на тази отговорност можели да бъдат само правозащитните органи, оправомощени да повдигат и поддържат обвинения за престъпления от общ характер. Действията по повдигане и поддържане на обвинението се считали за незаконни, ако лицето бъдело оправдано. Твърди, че с посочените актове на съдилищата безспорно се доказвало, че действията на прокуратурата по повдигнатото му обвинение били неоснователни. Поради това следвало да бъде ангажирана отговорността й, защото в правомощията й влизало повдигането и поддържане на обвинение. Към момента на повдигане на обвинението, честно и всеотдайно изпълнявал служебните си задължения, като управител на посоченото дружество, което давало работа на над 30 души. Преди привличането му като обвиняем бил в добро здравословно състояние. Имал добро самочувствие, спокоен живот, добри взаимоотношения със съжителката си, радвал се на професионален авторитет и бил в добри професионални взаимоотношения с колегите и работниците си. Покрай тригодишните разправии с делата много се измъчил, бил психически разстроен и получил остър стрес, довел до промяна на неврологичния му статус. Давал препитание на толкова семейства, стараел се дори, когато нямало работа, да плаща възнагражденията на служителите си в пълен размер, а го измъчвало, че водели срещу него дело, което дори да било основателно, касаело неплатени 180 лева, за които той никога нямало да направи проблем. След образуването на производство срещу него и привличането му като обвиняем, животът му се променил, както в личен, така и в професионален план. Започнал да живее в силно притеснение от наказателното производство, изпитвал страх, безпокойство, потиснатост и срам от това, че бил обвинен в извършването на престъпление. Чувствал се обиден и унизен, с накърнено достойнство. Наказателното производство се отразило и на професионалния му авторитет. Започнал да усеща промяна в отношението на колегите си. Част от тях изпитвали съжаление към положението му, а други започнали да го избягват. През целия тригодишен период изпитвал притеснения, че бил привлечен, като обвиняем за престъпление, което не бил извършил и несигурност дали нямало да бъде осъден. Поради наложената му МН „Подписка”, ограничил до минимум служебните си командировки и лични ангажименти, свързани с напускане на обичайното му местоживеене. Вследствие на незаконното му обвинение, съществено бил уронен авторитета му пред колегите и обществеността на града, в който живеел, поради това, че негативните факти около личния му живот и службата, станали достояние на обществеността и били обсъждани от подчинените, приятелите и познатите му. Основната му грижа в този продължителен период било да докаже невинността си и защити името си. В момента, макар и стабилизиран, имал по-ниско самочувствие, станал раздразнителен и се затворил в себе си. Всичко това засягало неприкосновеността на личността и защитените от обществото ценности като чест, достойнство и добро име. Изхождайки и от указанията в ППВС № 4/1968 г., нарушения физически, професионален и психически дискомфорт, следвало да бъде обезщетен по справедливост, съразмерно с вредите, конкретните данни по делото и обществените представи за справедливост. При определяне на размера му, с оглед чл. 52 ЗЗД, следвало да се има предвид, че самото разследване за формално по характера си престъпление продължило дълго, като причина за това било поведението на служители на прокуратурата, което от своя страна станало причина за удължаване некомфортното му душевно състояние и по-късното изчистване на името му. Позицията му, която поддържал в хода на наказателното производство, била последователно отстояване на становището му за невиновност по така предявеното му обвинение. Оказвал активно съдействие при разследването, давал обяснения като обвиняем и през цялото време поддържал становище, че бил невинен по повдигнатото му обвинение. Поради това намирал, че необходима и достатъчна за репариране на причинените му неимуществени вреди, била сумата от 10000 лева. Вследствие на водения наказателен процес претърпял и имуществени вреди за заплащане на ангажираната адвокатска защита по договор № 81394/18.03.2015 г. в размер на 200 лева, фактура № 313/05.06.2015 г. в размер на 600 лева и фактура № 358/08.12.2015 г. в размер на 420 лева. Искането е да се осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 10000 лева за обезщетение на причинените му неимуществени вреди и сумата от 1220 лева за обезщетение на причинените му имуществени вреди от обвинението в извършването на престъпление по чл. 316, пр. 2, във вр. с чл. 311, ал. 1 НК, по което е оправдан с влязлата в сила горепосочена присъда, и законна лихва върху обезщетението от 10000 лева от 04.02.2016 г. до изплащането му, както и разноските по делото.

Ответната Прокуратура на Република България оспорва изцяло предявените искове, които моли съда да отхвърли, като неоснователни, с възражения и доводи, изложени подробно в подадения в срок отговор, в съдебно заседание и в представена от представителя й писмена защита.

По делото е безспорно установено, че с постановление от 30.04.2013 г. на разследващ полицай по досъдебно производство № 690/2012 г. на ОД на МВР Стара Загора, ищецът е привлечен в качеството на обвиняем за това, че на 19.03.2012 г. пред Районен съд Стара Загора, като управител на фирма „ИН Строй Ком Г.” ООД, съзнателно се ползвал от официален документ с невярно съдържание – платежна ведомост за изплащане на заплати за август 2011 г. в същата фирма, по отношение на обстоятелството, че Г.З.Г.– шофьор в същата фирма, ползвал 13 дни платен годишен отпуск, без да е ползвал такъв, като от него за самото й съставяне не може да се търси наказателна отговорност – престъпление по чл. 316, ал. 1, във вр. с чл. 308, ал. 1 НК, като му е взета мярка за неотклонение „подписка”. С постановление от 12.03.2015 г. на разследващ полицай по същото д.п. № 690/2012 г., докладвано на прокурора по смисъла на чл. 219, ал. 1 НПК, ищецът е привлечен в качеството на обвиняем за това, че на 19.03.2012 г. в гр. Стара Загора, в качеството си на длъжностно лице, като управител на „ИН строй Ком Г.” ООД с п.а., чрез адвокат Р.С., съзнателно се ползвал пред РС Стара Загора, по гр.д. № 1302/2012 г. на СтРС, от официален документ с невярно съдържание, в който са удостоверени неверни обстоятелства – оригинална платежна ведомост за изплащане на заплати за август 2011 г. на същото дружество, за да докаже обстоятелството, че Г.З.Г.– шофьор в  дружеството, ползвал 13 дни платен годишен отпуск, без да е ползвал такъв, като от него за самото съставяне не може да се търси наказателна отговорност – престъпление по чл. 316, пр. 2, във вр. с чл. 311, ал. 1 НК, като му е взета същата мярка за неотклонение „подписка”. За защитата му по това досъдебно производство, ищецът е платил на представляващият го адвокат, по сключен помежду им на 18.03.2015 г. договор за правна защита и съдействие, 200 лева адвокатски хонорар, видно от същия договор.

Установено е по делото, че на ищеца е било повдигнато обвинение в извършването на това престъпление и с изготвен от прокурор при РП Стара Загора обвинителен акт, за разглеждане на който е образувано на 30.04.2015 г. нохд № 917/2015 г. на СтРС. За защита си по последното ищецът е платил на същия адвокат, по сключения между тях договор за правна защита и съдействие от 05.06.2015 г., 600 лева адвокатски хонорар, видно от същия договор.

С постановена по това наказателно дело на 17.09.2015 г. присъда, Старозагорският районен съд е признал ищеца за невинен и го оправдал изцяло по повдигнато му обвинение за извършено престъпление по чл. 316, пр. 2, вр. с чл. 311, ал. 1 НК. Срещу тази присъда в срок е бил подаден протест от прокурор при РП Стара Загора и за проверката й е било образувано внохд № 1273/2015 г. на СтОС, като в проведеното по същото на 20.01.2016 г. заседание, прокурор при Старозагорската окръжна прокуратура е поддържал този протест. С постановеното по това внохд и влязло в сила на 04.02.2016 г. решение, Старозагорският окръжен съд е потвърдил въз основа на други мотиви, оправдателната присъда на ищеца и тя е влязла в сила на 04.02.2016 г.  От мотивите на това решение е видно, че оправдателната присъда е потвърдена от въззивната инстанция на първо място поради това, че с внесения обвинителен акт на ищецът е повдигнато фактическо обвинение (че в качеството му на длъжностно лице се е ползвал от официален документ с невярно съдържание, имайки специална цел), несъответстващо на състава на престъплението по чл. 316, пр. 2, във вр. с чл. 311, ал. 1 НК, в което е обвинен (който не предвижда особено качество на субекта на престъплението, нито специална цел), което е ограничило правото му на защита, което обаче не е основание за отмяна на оправдателната му присъда, защото последната е гаранция и резултат на пълната реализация на процесуалните му права. На второ място въззивната инстанция е потвърдила оправдателната му присъда, защото е приела, че платежната ведомост за изплатени в управляваното от него дружество заплати за август 2011 г., не е официален, а частен документ.     

За изясняване на обстоятелствата по делото са разпитани в качеството на свидетели лицата  Г. и Д., чиито показания съдът кредитира, защото въпреки, че са служители на осъществяващият работодателската правоспособност в „Ин строй Ком Г.” ООД – ищец, показанията им са непосредствени и логични, и не противоречат на останалите доказателства по делото. От тези показания се установява, че процесното обвинение е разстроило много ищеца, който станал нервен, напрегнат и се затворил в себе си. Бил притеснен и стресиран. Било му тежко, че го съдят. Споделял, че нощем не можел да спи. Бил разконцентиран в работата си и често забравял да решава поставените му от подчинените му шофьори проблеми в същата, което било неприсъщо за него. Искал да се отказва от бизнеса. Отказвал да пътува в чужбина, защото не бил в кондиция, за да изпълнява работата си там. Спрял да контактува, както обикновено, с шофьорите на управляваната от него фирма и започнал да прехвърля на сина си задълженията си в същата (св. Г. и Д.). За това му обвинение разбрали и работници от фирмите-контрагенти на управляваната от него фирма (св. Г.).

От представената от ищеца с материалите на нохд № 917/2015 г. на СтРС - справка за съдимост се установява, че ищецът е осъждан по нохд 74/2004 г. на БРС за престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б”, вр. с чл. 343, ал. 1 НК, за което са му наложени наказания „глоба” в размер на 1000 лева и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 месеца. По делото няма обаче данни, ищецът да е търпял наказание „лишаване от свобода” и да е задържан в затворите на страната на друго основание по реда на НПК.

При така установените факти, съдът намира от правна страна следното:  Исковете са с правно основание чл. 2, ал.1, т.3 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/. Съгласно посочената разпоредба държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда при обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното производство е образувано, след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано. В конкретния случай ищецът е бил обвинен (първоначално с посоченото постановление от 30.04.2013 г. по дп № 690/2012 г. на ОД на МВР Стара Загора в извършването на престъпление по чл. 316, ал. 1, във вр. с чл. 308, ал. 1 НК, а след това с посоченото постановление от 12.03.2015 г. по същото дп и с обвинителен акт по нохд № 917/2015 г. на СтРС) в извършването на престъпление по чл. 316, пр. 2, във вр. чл. 311, ал. 1 НК, за което след това е бил изцяло оправдан с влязлата в сила на 04.02.2016 г. присъда по нохд № 917/2015 г. на СтРС. По делото се установи от показанията на свидетелите Г. и Д., че в резултат на това обвинение ищецът много се разстроил. Станал нервен и напрегнат. Затворил се в себе си. Бил притеснен и стресиран. Тежко му било, че го съдят. Споделял, че нощем не може да спи. Бил разконцентиран в работата си и често забравял да решава поставените му от подчинените му шофьори проблеми в същата, което било неприсъщо за него. Искал да се отказва от бизнеса. Отказвал да пътува в чужбина, защото не бил в кондиция, за да изпълнява работата си. Спрял да контактува, както обикновено, с шофьорите на управляваната от него фирма и започнал да прехвърля на сина си задълженията си в същата, като за обвинението му разбрали и работници от фирмите-контрагенти на управляваната от него фирма. Тези неблагоприятни последици, пряка и непосредствена последица от обвинението му в извършването на посоченото престъпление, по което той след това е изцяло оправдан, несъмнено представляват претърпени от него неимуществени вреди от същото обвинение. В пряка причинна връзка от това му обвинение, ищецът е претърпял и имуществени вреди – загуби в размер на платените от него адвокатски хонорари в общ размер от 1220 лева на представляващият го в досъдебната и съдебна фаза на наказателното производство адвокат, по сключените между тях горепосочени договори за правна защита и съдействие (чл. 8 ЗОДОВ и Р 126-2010-IV г.о. на ВКС). От влизането в сила на 04.02.2016 г. на оправдателната му присъда по това му обвинение, е възникнала и отговорността на Държавата за обезвреда на тези причинени му от същото имуществени и неимуществени вреди (т. 4 от ТР 3/2005 г. на ОСГК на ВКС). Пасивно легитимирана да отговаря за обезвредата им е ответната Прокуратура на РБ, защото органите й имат функцията да повдигат и поддържат в наказателното производство обвинението за престъпления от общ характер, а в случая именно наблюдаващ прокурор при РП Стара Загора е имал водеща и контролираща функция в досъдебното производство, в което с посочените постановления, а след това и с изготвен и внесен в съда от прокурор в същата прокуратура обвинителен акт, на ищецът е било повдигнато и поддържано обвинение в извършването на посоченото престъпление, по което след това той е бил изцяло оправдан с влязлата в сила горепосочена присъда (чл. 46, ал. 1 и 2 НПК и т. 5 от ТР 3/2005 г. на ОСГК на ВКС). Ето защо съдът намира, че предявените от него главни искове са основателни и  доказани.

По отношение на размера на предявения иск за обезвреда на причинените му имуществени вреди, съдът намира същия за доказан до претендирания от ищеца размер от 1220 лева, до който по делото е установено от представените горепосочени договори за правна защита и съдействие, че ищецът е платил за осъществяване на защитата му в досъдебната и съдебна фази на производство адвокатски хонорари в същия размер от общо 1220 лева. Последните представляват поради това имуществена вреда – загуба за ищеца, пасивно легитимирана да отговаря за обезщетяването му за която е ответната Прокуратура на РБ. Поради това до размера от 1220 лева, предявеният от ищеца в същия размер главен иск за обезвреда на тези причинени му имуществени вреди от незаконното му обвинение, следва да бъде уважен, като основателен.

По отношение размера на дължимото му се обезщетение за причинените му неимуществени вреди от незаконното му обвинение, съдът съобрази, че същото се определя с оглед общественият критерий за справедливост по чл. 52 ЗЗД, като се вземат предвид всички особености на конкретния случай (т. 11 от ТР № 3/2005 г. на ОСГК на ВКС и Р № 832-2010-IV г.о. на ВКС). По исковете с правно основание чл. 2, ал. 1 ЗОДОВ, задължителната съдебна практика по чл. 290 ГПК на ВКС е установила, че други такива обстоятелства са: личността на увредения, данните за предишните му осъждания, начина му на живот и обичайната среда, тежестта на престъплението, за което му е повдигнато обвинението, продължителността на наказателното производство, наложените мерки на процесуална принуда, отражението върху личния, обществения и професионалния му живот, разгласа и публичност, стигнало ли се е до разстройство на здравето му, а ако увреждането му е трайно, каква е медицинската прогноза за развитието на заболяването му. Във всички случаи на приложение на чл. 52 ЗЗД, база при определяне на паричното обезщетение за причинени неимуществени вреди, са и стандартът на живот в страната и средностатистическите показатели за доходи по време на възникване на увреждането. Справедливостта изисква сходно разрешаване на аналогични случаи, като израз на общоприетата оценка и възприетото в обществото разбиране за обезвреда на неимуществени вреди от един и същи вид.  В тази насока съдът взе предвид, че престъплението по чл. 316, пр. 2, вр. с чл. 311, ал. 1 НК, в извършването на което ищецът е бил обвинен в случая, е умишлено от общ характер, но не е тежко, защото за него законът предвижда наказание „лишаване от свобода” до пет години (чл. 93, т. 7 НК). Само по себе си обаче, обвинението в извършването на такова престъпление, е свързано обичайно със значителен стрес и негативни изживявания, които поради това пострадалият не е длъжен да доказва, защото наличието им се презюмира от повдигането на самото обвинение и през целия период на висящност на наказателното производство. В случая по делото се установи от показанията на разпитаните свидетели Г. и Д., че в резултат на незаконното му обвинение, ищецът много се разстроил; станал нервен и напрегнат; затворил се в себе си; бил притеснен и стресиран; тежко му било, че го съдят; споделял, че нощем не може да спи; бил разконцентиран в работата си и често забравял да решава поставените му от подчинените му шофьори проблеми в същата, което било неприсъщо за него; искал да се отказва от бизнеса; отказвал да пътува в чужбина, защото не бил в кондиция, за да изпълнява работата си; спрял да контактува, както обикновено, с шофьорите на управляваната от него фирма и започнал да прехвърля на сина си задълженията си в същата; за обвинението му разбрали и работници от фирмите, които били контрагенти на управляваната от него фирма. Тук съдът отчете и ноторното обстоятелство, че самият факт, че срещу определено лице е повдигнато обвинение в извършването на определено престъпление, води до накърняване на доброто му име, достойнство и репутация в обществото. Трябва обаче в случая да бъде съобразено и обстоятелството, че ищецът е бил осъждан през 2004 г. по нохд 74/2004 г. на БРС за горепосоченото престъпление по чл. 343 НК, което също е повлияло на доброто му име, чест и достойноство, поради което обезщетението в случая за накърняване на тези неимуществени блага от незаконното му обвинение, трябва да бъде намалено (така и Р 165-2015-III г.о. на ВКС). Следва да се отчете тук и обстоятелството, че наказателното му преследване, респективно периода от повдигане на незаконното му обвинение на 30.04.2013 г. до оправдаването му на 04.02.2016 г., е 2 години и 10 месеца, което е в рамките на разумния срок. Следва да се вземе предвид и обстоятелството, че и двете съдебни инстанции (първоинстанционна и въззивна) са го оправдали, както и приключването на наказателното производство в съдебната му фаза с малък брой съдебни заседания (три в първоинстанционният съд и едно във въззивната инстанция). Следва тук да се отчете и обстоятелството, че на ищецът е била взета най-леката мярка за неотклонение - „подписка”, както и обстоятелството, че вредните последици от негативното влияние на повдигнатото му обвинение, не са били разпространени в цялата страна чрез средствата за масово осведомяване, а са се разпространили само сред подчинените му и работниците на фирмите - контрагенти на управлявяната от него фирма (Р № 936-2008-I г.о.). Следва да се отчете тук и обстоятелството, че самият факт на осъждането на ответника да му плати обезщетение, съдържа в себе си признание за незаконността на обвинението му, от което са му причинени посочените неимуществени вреди, което само по себе си е вид морално негово обезщетяване, наред с паричното такова (Р № 163-2016-IV г.о.).

С оглед всички тези установени по делото конкретни обстоятелства, съдът намери, че справедливо обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди от незаконното му обвинение в извършване на горепосоченото нетежко престъпление, с обща продължителност от две години и десет месеца, без постановяване на осъдителна присъда от съд, при взета му най-лека мярка за неотклонение, без данни за повлияване върху здравословното му състояние, с оглед неговата личност, предишно осъждане, стандарта на живот, обществено-икономическите условия в страната и възрастта му към 04.02.2016 г., включително и съдебната практика по аналогични случаи, е сумата от 3000 лева.  До тази сума поради това следва да бъде уважен, като основателен и предявеният от него главен иск за обезщетяването на тези причинени му неимуществени вреди, ведно с акцесорния му иск за присъждане и на законна лихва върху това обезщетение от влизане в сила на 04.02.2016 г. на оправдателната му присъда, до изплащането й. В останалата му част, над тази сума до претендираната с този му иск по-голяма от 10000 лева, същият следва да бъде отхвърлен, като неоснователен, ведно с акцесорния иск за присъждане и на законна лихва върху тази отхвърлена част от него от влизане в сила на 04.02.2016 г. на оправдателната му присъда до изплащането й. В тази му отхвърлена част, претендираното с този му главен иск обезщетение, надхвърля общественият критерий за справедливост, обусловен от горепосочените, установени по делото конкретни обстоятелства от значение в тази насока.

Предвид гореизложените съображения, настоящата инстанция намира, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно, поради което  следва да бъде потвърдено като такова. При постановяването му не са допуснати нарушения на материалния и процесуалния закони, изводите съответстват на събраните по делото доказателства.

С оглед изхода на делото – неоснователност на двете въззивни жалби не следва да се присъждат разноски пред въззивната инстанция на никоя от страните по делото.

 

Водим от горните мотиви, Старозагорския Окръжен съд 

 

Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 1100 от 28.11.2016 г., постановено по гр.дело № 1037/2016 г. по описа на Старозагорския районен съд.

 

Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС на РБ при наличието на касационните основания по чл.280 от ГПК.

 

 

 

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ:

         

                                     

 

ЧЛЕНОВЕ: