Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

 

  Номер…75…………………14.03.2017 година………………..Град С.

 

 

                                              В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

С.Т ОКРЪЖЕН СЪД………………Втори граждански състав

На четиринадесети февруари…………………………………...……..Година 2017              

В публичното заседание в следния състав:                                            

                                              

                                              

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА ТИХОЛОВА

 

                                               ЧЛЕНОВЕ:           ПЛАМЕН ЗЛАТЕВ

 

                                                                              СВИЛЕН ЖЕКОВ

                        

 

Секретар С.С.…………………...………………………………

Прокурор ПЕТЯ ДРАГАНОВА……………………………………………………..

като разгледа докладваното от……………………………съдията Р.ТИХОЛОВА      

въззивно гражданско дело номер 1030…по описа за 2017………..……...година.

 

        Обжалвано е решение № 985 от 02.11.2016 г., постановено по гр.дело № 1783/2016 г. на С. районен съд, с което Прокуратурата на РБ е осъдена да заплати на М.Г.Х. на основание чл.2, ал.1, т.3, т.4 ЗОДОВ  сумата от 500 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди по ДП № зм-1427/2013г. по описа на 1 РУП- С., заедно със законната лихва върху тази сума, считано от 29.03.2016 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 62.50 лв., представляваща направени разноски по делото съразмерно с уважената част от исковете, като иска за обезщетение за неимуществени вреди в останалата му част- до размера на претендираните 6000 лева, е отхвърлен като неоснователен.

 

        Въззивникът М.Г.Х. счита, че решението е неправилно. Моли същото да бъде отменено.  

 

        Въззиваемият Прокуратурата на РБ в срока по чл.263, ал.1 ГПК не е подал писмен отговор на въззивната жалба. В с.з. и в писмено становище представителят на Окръжна прокуратура- С. взема становище, че жалбата е неоснователна и следва да бъде отхвърлена, а решението на районния съд да бъде потвърдено.

 

        Съдът, като обсъди направените в жалбата оплаквания и възраженията на въззиваемия, намери за установено следното:

 

        Пред първоинстанционния съд е предявен иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ. Ищецът М.Г.Х. твърди, че на 12.11.2013 г. било образувано ДП №1427/2013 г. по описа на 01 РУ- С. /преписка № 2757/2013 г. по описа на РП - С./ по чл.131а, предл. второ, във вр. с чл. 129, ал.1, б."а" и б."б" НК, което приключило на 30.04.2015 г. с внасяне на обвинителен акт срещу него, за това, че на 14.05.2013 г. в С. причинил на другиго- на И. М. К., средна телесна повреда, изразяваща се в контузия на лявата гръдна половина, счупване на VII ляво ребро, контузия на левия бял дроб и кръвонасядане на коремната стена, причинили на пострадалия разстройство на здравето- извън случаите на чл.128 и чл.129 НК, като телесната повреда била причинена по хулигански подбуди- престъпление по чл.131а, предл. второ, във вр. с чл.129, ал.1, вр. ал.2 вр. чл.29 ал.1, б.а и б.б НК. Това деяние било извършено от него при условията на опасен рецидив. С постановление от 11.03.2014 г. бил привлечен като обвиняем по това ДП. На 30.04.2014 г. РП- С. внесла обвинителен акт срещу него, в който го обвинила в извършването на описаното престъпление. С присъда № 138/05.09.2014 г. на СтРС бил признат за виновен и осъден на лишаване от свобода за срок от 8 години и 6 месеца. С решение № 24/18.02.2015 г. Окръжен съд- С. отменил присъдата и върнал делото за ново разглеждане на РП. С постановление от 18.05.2015 г. РП- С. отново го привлякла като обвиняем за престъпление по чл.131, ал.1, т.12 предл.първо, във връзка с чл.130, ал.1 НК, като с постановление от 14.12.2015 г. прекратила наказателното производство, установявайки, че така извършеното от него деяние не представлява престъпление от общ характер. За периода от 12.11.2013 г. до 17.12.2015 г. у него се породили негативни емоции, които засегнали авторитета и достойнството му, състояние на тревожност, нервност, депресия, страх, угнетеност, загуба на вяра в справедливостта. Тези негативни състояния и емоции съставлявали нанесени му неимуществени вреди, които оценява на сумата от 11000 лева. Претендирал е съдът да постанови решение, с което да осъди Прокуратура на РБ да му заплати сумата от 11000 лева- обезщетение за нанесените му неимуществени вреди в резултат на повдигнатото му, преквалифицирано и поддържано обвинение в извършване на престъпление от общ характер, както и осъждането му от съда въз основа на това обвинение за периода от 12.11.2013 г. до 17.12.2015 г., както и мораторна лихва, считано от 12.11.2013 г., до окончателното изплащане на сумата. В с.з. на 04.10.2016 г., на основание чл.214 ГПК размерът на претенцията е бил изменен на 6000 лева.

 

        В отговора си по чл.131 ГПК ответникът Прокуратурата на РБ чрез РП- С. взема становище, че предявеният иск е допустим, но неоснователен и недоказан по основание и размер. Претенцията била силно завишена и не съобразена както с разпоредбата на чл.52 ЗЗД, така и с трайно установената съдебна практика. В конкретния случай воденото наказателно производство срещу Х. приключило в разумен срок съобразно установената съдебна практика и международните стандарти, и след прекратяването на делото ищеца не е променил обичайния си начин на живот и своето лично обкръжение, тъй като изтърпявал доживотна присъда в Затвора- С. преди и след образуването, воденето и приключването на наказателното дело. Едва след получаването на постановлението за прекратяване на ДП и изтичането на законоустановения срок на обжалване, прокурорският акт за прекратяване е придобил качеството на официален документ и е можел да поражда правни последици и това е станало в първите дни на м. януари 2016 г., като лихви за обезщетение на Х. не следвало да се присъждат за предходен период. Ищецът не бил ангажирал каквито и да е доказателства за твърдяното злепоставяне пред обществото, близките, приятелите, колегите и роднините му. Предвид осъжданията, посочени в приложеното свидетелство за съдимост, мястото което към момента Х. пребивавал, средата и лицата, с които съжителствал, давали основание да се приеме, че воденото ДП не е повлияло на психо-физичното му и емоционално състояние. Липсвали доказателства Прокуратурата на РБ, /в частност ОП или РП- С./, да са разпространявали информация около обвиненията срещу Х. или за воденото срещу него наказателно дело, с което да са злепоставили лицето. Срещу ищеца са били налице основанията за повдигане и предявяване на обвинение по смисъла на чл.207 НПК. Не се представяли доказателства и не се сочели обстоятелства за причинено здравословно разстройство или увреждане на ищеца, което да е в резултат от воденото срещу него досъдебно производство. Също така, воденото срещу ищеца наказателно производство било прекратено поради недоказаност на обвинението и своевременно при констатиране основанията за това, но причинената лека телесна повреда, макар да не съставлявала престъпление от общ характер, била нанесена от Х. и това било неоспорим факт. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли като неоснователен и недоказан по основание и размер предявения иск.

 

        Не е спорно по делото, а се установява и от приложеното НОХД № 786/2014 г. на Районен съд- С. и  ДП № зм-1427/2013 г. на 1 РУП- С. /преписка № 2757/2013 г. на РП - С./, че на 11.03.2014 г. ищецът е привлечен като обвиняем по ДП № зм-1427/2013 г. по описа на 1 РУП- С. за това, че на 14.05.2013 г. в сградата на Затвора в гр.С. чрез нанасяне на удари с ръце и крака причинил на И. М. К. средна телесна повреда, изразяваща се в разстройство временно опасно за живота, като деянието е извършено в условията на опасен рецидив - престъпление по чл.131а, предл. второ, във вр. с чл.129, ал.1, вр. ал.2, вр. чл.29, ал.1, б.а и б.б НК.

 

        ДП завършило с обвинителен акт, внесен в Районен съд гр.С.. По същото спрямо обвиняемия не е взета мярка за неотклонение. По внесения обвинителен акт е образувано НОХД № 786/2014 г. на Районен съд- С..

С присъда № 138 от 05.09.2014 г., постановена по това дело, ищецът М.Г.Х. е признат за виновен по предявеното обвинение и му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от осем години и шест месеца. С решение № 24/18.02.2015 г. по ВНОХД № 1256/2014 г. на Окръжен съд гр.С. тази присъда е отменена и делото върнато на РП С. за ново разглеждане. На 18.05.2015 г. срещу М.Г.Х. е повдигнато и предявено обвинение за това, че на 14.05.2013 г. в гр.С. причинил на И. М. К. лека телесна повреда, изразяваща се в контузия на лявата гръдна половина, счупване на VII ляво ребро, контузия на левия бял дроб и кръвонасядане на коремната стена, причинили на пострадалия разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 НК, като телесната повреда била причинена по хулигански подбуди - престъпление по чл.131, ал.1, т.12, предл. първо, във вр. с чл.130, ал.1 НК. С постановление от 14.12.2015 г. наказателното производство срещу Х. било прекратено на основание чл.24, ал.1, т.1, предл. второ НПК- поради това, че макар и извършено, деянието не съставлявало престъпление от общ характер.

 

        По делото е разпитан като свидетел П. Й. С., който твърди, че познава ищеца от м.септември 2009 г., тъй като двамата изтърпявали наказание „лишаване от свобода" в Затвора С.. Знаел, че на Х. било повдигнато обвинение за нанесена средна телесна повреда на Илия Матев през 2013 г., което било прекратено през 2015 г. Твърди, че имал преки впечатления от изживените негативни емоции от Х. във връзка с това обвинение-  последният чувствал неудобство, дискомфорт, стрес, тревожност, гняв, плачел по два пъти на ден. Според свидетеля, Х. изпадал в депресия заради неправилно повдигнатото му обвинение. Същият бил отчаян, появило се нежелание да живее. Х. споделял, че е загубил вяра в справедливостта. Свидетелят твърди, че е чел писма от близки на ищеца, в които се твърдяло, че след като научили за това обвинение негови приятели не искали да контактуват с него. Заявява също така, че през 2014 г. присъствал на две свиждания на ищеца с майка му и дъщеря му, на които чул те да му казват, че са разочаровани от него заради извършеното и той понесъл тежко техните думи, като плачел често. Според свидетеля лишените от свобода започнали да избягват ищеца. Променило се и отношението на администрацията на затвора към Х.- отказали да му дадат награда заради повдигнатото му обвинение. Производството против Х. ***, поради което не било тайна за старшините. Твърди още, че ищецът се разтрепервал при вида на куриера, който търси да връчи обвинителен акт на някого от лишените от свобода.

 

        При така установените факти, от правна страна съдът приема следното: Съгласно разпоредбата на чл.2, ал.1, т.3, пр.2 3ОДОВ, държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от органите на прокуратурата при обвинение в извършване на престъпление, ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че извършеното деяние не е престъпление. В тежест на пострадалия е да установи засягането на съответното благо: на правото на личен живот, на чест, достойнство, на физическа и психическа неприкосновеност, на личностно развитие, на социална и професионална реализация и др., както и причинната връзка между незаконните действия на правозащитните органи и настъпилите увреждания.

 

        В случая ДП № 1427/2013 г. по описа на РУ “Полиция”- С. /преписка № 2757/2013 г. на РП - С./, е прекратено, тъй като деянието е извършено, но не съставлява престъпление от общ характер. Задължителната съдебна практика, постановена по реда на чл.290 ГПК, приема, че при търсене на обезщетение за неимуществени вреди по чл.2 ЗОДОВ съдът не е строго ограничен от формалните доказателства за установяване наличието на вреди в рамките на обичайното за подобни случаи. Нормално е да се приеме, че по време на цялото наказателно производство лицето, незаконно обвинено в извършване на престъпление, изпитва неудобства, чувства се унизено, а също така е притеснено и несигурно; накърняват се моралните и нравствените ценности у личността, както и социалното му общуване. Когато се твърди причиняване на болки и страдания над обичайните за такъв случай, или конкретно увреждане на здравето, а също и други специфични увреждания, с оглед конкретни обстоятелства, личността на увредения, обичайната му среда или обществено положение, съдът може да ги обезщети само при успешно проведено пълно главно доказване от ищеца /в този смисъл Р 388- 2013- ІV г.о.; Р 3- 2014- ІV г.о. на ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК, които съгласно ТР № 1/2009 г. на ОСГТК имат задължителен характер за съдилищата/.

 

        Безспорно в случая ищецът е претърпял неимуществени вреди от воденото срещу него наказателно производство, приключило с влязло в сила постановление на РП С. от 14.12.2015 г. за прекратяването му. Макар  и изтърпяващ в Затвора С. доживотно лишаване от свобода за тежко умишлено престъпление, той е изпитал неудобство, притеснения, безпокойство и несигурност във връзка с воденото наказателно производство; осъждането му първоначално с присъда на РС- С. на 8 години и 6 месеца лишаване от свобода; отмяната й от ОС- С. и върната за ново разглеждане на РП- С.; прекратяване впоследствие на наказателното производство с горепосоченото постановление. Посоченият от ищеца свидетел Пламен Стайков, освен,че установява посочените по- горе последици върху ищеца от воденото наказателно производство, твърди още за влошаване на отношенията му с другите затворници, администрацията на затвора и близките му вследствие на това наказателно производство. Такива твърдения обаче не са въведени с исковата молба, поради което и не следва да бъдат обсъждани. Пред вид изложеното, следва да се приеме, че претърпените от ищеца неудобство, притеснения, изнервеност, дискомфорт са в размер, който не надхвърля обичайното.  

        Съгласно разпоредбата на чл.52 ЗЗД размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост, която не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на конкретни обективно съществуващи обстоятелства, имащи отношение към понесените от пострадалия вреди, каквито са характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при което е извършено, причинените морални страдания и пр.- ППВС № 4/1968 г., т.ІІ. При определяне на обезщетение за вреди от незаконно обвинение, съдът взема предвид: продължителността на проведеното наказателно преследване, взетата мярка за неотклонение, продължителността на задържането, наложените принудителни мерки, интензитета и продължителността на душевните болки, страдания и неудобства с оглед тежестта и характера на обвинението, в което пострадалият е бил незаконно обвинен.

       

        Предвид тежестта на повдигнатото обвинение, възрастта и социалното положение на ищеца и данните за личността му, както и на обстоятелството, че негативното влияние на наказателното преследване върху общото психологично състояние на ищеца е в рамките на нормалното, съдът намира, че вредите, които той е претърпял от незаконните действия на прокуратурата- повдигане на обвинение, привличане като обвиняем, осъдителна присъда от 8 години и 6 месеца лишаване от свобода, следва да бъдат обезщетени със сумата от 500 лева, ведно със законната лихва, считано от датата на влизане в сила на постановлението на прокурора за прекратяване на досъдебното производство- 29.03.2016 г. /ТР № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС, т.4/. В останалата част- до претендираните 6000 лв., искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен, както правилно е приел и районният съд. Наказателното производство е продължило през периода от 12.11.2013 г. до 17.12.2015 г. и е приключило в разумен срок  /две години и един месец/; обемът на извършените с участието на ищеца процесуални действия е сравнително нисък; по отношение на същия не е взета мярка на процесуална принуда, тъй като същият изтърпява наказание „доживотен затвор без замяна" в Затвора С.. Вследствие на повдигнатото обвинение не са били ограничени негови основни права, като правото на свободно придвижване и правото на лични контакти, тъй като той изтърпява наказание „лишаване от свобода". Фактът, че срещу ищеца са водени множество наказателни производства, по които М.Х. е бил осъден и изтърпява ефективно наказание „доживотен затвор без замяна", сочи и на по-нисък интензитет на търпените вреди в сравнение с човек, срещу когото за първи път е повдигнато обвинение. Необходимо е да се посочи също така, че наказателното производство не е прекратено поради това, че деянието не е извършено от ищеца, а поради това, че същото не съставлява престъпление от общ характер.

 

        Въззивникът не е изложил конкретни оплаквания относно неправилността на обжалваното решение. По отношение преценката на правилността на обжалваното решение служебният контрол е отречен пред вид изричната разпоредба на чл.269, изр.2 ГПК, според която извън проверката за валидност и допустимост, въззивният съд е ограничен от посоченото в жалбата-  ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

 

        Пред вид гореизложените съображения въззивният съд намира, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде потвърдено.

 

        Водим от горните мотиви, Окръжният съд

 

                                          Р Е Ш И :

 

        ПОТВЪРЖДАВА решение № 985 от 02.11.2016 г., постановено по гр.дело № 1783/2016 г. по описа на С. районен съд.

 

        Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС на РБ при наличието на предпоставките по чл.280 ГПК.

 


                                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

                                                                                 ЧЛЕНОВЕ: