Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 101                              31.03.2017 година                     гр. Стара Загора

 

   В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИ ОКРЪЖЕН СЪД     ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

Нa първи март                                           две хиляди и седемнадесета година

В открито заседание в следния състав

 

                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ТЕЛБИЗОВА-ЯНЧЕВА

 

                                            ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА МАВРОДИЕВА

                                                             НИКОЛАЙ УРУКОВ

                                                             

СЕКРЕТАР: П.В.

като разгледа докладваното от съдия УРУКОВ

в.гр.д. № 1034  по описа за 2017 г., за да се произнесе съобрази:

 

          Производството е на основание чл.258 и сл. от ГПК.

          Производството е образувано по въззивната жалба на М.Я.Т. против решение под № 1060 от 18.11.2016 г., постановено по гр.дело № 3477/2016 г. на Старозагорския районен съд, с което се отхвърля като неоснователен предявения от М.Я.Т. срещу Х.А.Х. иск по чл.59, ал.3 от ЗС за признаване за установено по отношение на ответника, че правото на ползване върху дворно място, находящо се в с.Ястребово, обл. Стара Загора, представляващо УПИ – ХIII-344 в кв.20 по плана на селото, с площ от 1 457 кв.м, заедно с постройки, запазено с договор за покупко-продажба от 04.04.2008 г, обективиран в н.а. № 50, т.ІІ, рег. № 1643, дело № 179/2008 г. по описа на нотариус Д.Г. в полза на ответника, е погасено поради неупражняването му в продължение на 5 години, както и се осъжда на основание чл.78, ал.3 ГПК М.Я.Т. да заплати на Х.А.Х. сумата от 996 лв., представляваща направените по делото разноски за възнаграждение за един адвокат.

 

          Въззивницата счита, че решението на първоинстанционния съд е неправилно и постановено в нарушение на материалния закон. Съдът грубо е нарушил правото на участие на страна в процеса, ответника Х.А.Х.. Излага подробни съображения. Намира, че съдът е отхвърлил иска на базата на чисто теоретични разсъждения и отдалечавайки се от събраните по делото факти, които намира, че са конкретни и водят до конкретни изводи. Съдът е избегнал коментара и на още един категорично установен с писмено доказателство факт  - отказът от право на ползване на съпругата на ответника, както и не е направил никакво разграничение между вещното право на ползване и простото и кратковременно предоставяне на достъп до недвижимия имот. Счита, че в нарушение на материалния закон са и направените изводи на съда, че щом в имота е имало вещи, то несъмнено тези вещи са били на ползвателя Х.Х.. Първоинстанционният съд не се е съобразил и с писмените доказателства по делото, в резултат на което съдът е неглижирал фактите, установени по делото и е преекспонирал  теоретичните си познания по въпроса.

 

          Моли съдът да уважи въззивната жалба и да отмени първоинстанционното решение, като уважи предявения иск като основателен и доказан, както и да й присъди направените в производството разноски.

 

          В отговора си по чл.263, ал.1 от ГПК другата страна  Х.А.Х., действащ чрез пълномощника си А.Х.Х., подаден чрез адв. З.К., оспорва в цялост направените от въззивницата възражения в жалбата, като счита, че същите са неоснователни и необосновани, а обжалваното решение намира за правилно, законосъобразно и обосновано. Намира, че в хода на производството не са допуснати нарушения на материалния закон, които да водят до отмяната му. Съдът правилно е интерпретирал събраните в съвкупност доказателства по делото, въз основа на които е приел за установени  възприетите в решението релевантни фактически обстоятелства и обосновано е подвел същите към предпоставките от фактическия състав на нормата на чл.59, ал.3 от ЗС. Излага подробни съображения.

          Моли съдът да приеме, че процесуалната представителна власт  на пълномощника А.Х. и на адв. З.К. са били надлежно доказани и установени, предвид което и всички процесуални действия по делото  от името на ответника Х.  Х. са редовно извършени.

          Моли съдът да постанови решение, с което да остави в сила решението на първоинстанционния съд, като правилно, законосъобразно и обосновано, както и да му присъди направените разноски за настоящата инстанция. Прилага съответно заверено генерално пълномощно  с рег. № 12960/20.11.2005 г.

 

Съдът, като обсъди направените в жалбата оплаквания, извърши проверката на обжалвания съдебен акт, съгласно разпоредбата на чл.271 ал.1 от ГПК, при съвкупната преценка на доказателствата по делото, намери за установено следното:

 

Предявен е иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК във вр. с чл.59, ал.3, пр.2 от ЗС.

 

В исковата си молба въззивницата М.Я.Т. твърди, че на датата 02.04.2015 г. е закупила процесния недвижим имот, представляващ дворно място, находящо се в с.Ястребово, обл. Стара Загора, представляващо УПИ – ХIII-344 в кв.20 по плана на селото, подробно описано в исковата молба, ведно с постройките в него. Поддържа, че е придобила фактическата власт върху имота от предишния собственик М.С., без в имота да се намира някое друго лице, като твърди, че неговият праводател Х.Т.А., а преди него Д.Г.К. и М.М.К., са владеели имота без в него да се намира никое трето лице. Поддържа, че Д.Г.К., която заедно със съпруга си е праводател на Х.Т.А., по-късно продал имота на праводателя на въззивницата, е станала собственик на имота на 04.04.2008 г. по силата на покупко-продажба, продавачите по която били К.Г.Х.и Х.А.Х.. Поддържа, че при осъществената през 2008 г. продажба двамата продавачи К.Х. и Х.Х. са били запазили пожизнено и безвъзмездно ползване и обитаване на имота. Твърди, че те никога не са се възползвали от правото си, като на 14.06.2009 г. К.Х. се отказала от него. Отказът бил вписан. Въззивницата твърди още, че, след като е закупила имота през месец април 2015 г. и е получила владението му, е започнала да го ремонтира, тъй като той се е намирал в лошо състояние. Твърди, че в последствие съпругата на ответника, както и неговият син са предявили претенции относно това, че Х.Х. следва да ползва имота. Тъй като според въззивницата въззиваемия никога не бил ползвал имота, тя твърди, че ограниченото му вещно право се е погасило, тъй като е изтекъл срокът от пет години, в който то не е било осъществявано. Моли, съдът да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че правото на ползване върху процесния имот е погасено.

         

Въззиваемия Х.А.Х. оспорва твърдението, че не е осъществявал правото си на ползване, като твърди, че това е ставало чрез трети лица – неговият син и съпругата му, като имотът е бил ползван непрекъснато в различни периоди на годината като вила за отдих и почивка. В него се намирали и вещи на ответника. Оспорва, че някое друго лице е ползвало имота за себе си. Твърди, че на 16.05.2015 г. въззивницата е предприела действия по изнасяне вещите на ответника и неговото семейство и престанала, по този начин, да ги допуска до имота, поради което бил представен съставен от въззивницата протокол.

 

                   Съдът, като прецени доказателствата по делото, становищата на страните и приложимия закон, намери за установено следното:

                   Въззиваемият Х.А.Х. и К.Г.Х. са съпрузи и са притежавали в съпружеска имуществена общност имот - дворно място, находящо се в с.Ястребово, обл. Стара Загора, представляващо УПИ – ХIII-344 в кв.20 по плана на селото, с площ от 1 457 кв.м, заедно с постройките в същото. С договор за покупко-продажба от датата 04.04.2008 г, обективиран в н.а. под № 50, т.ІІ, рег. № 1643, дело № 179/2008 г. по описа на нотариус Д.Г. с рег. № 403 на НК, съпрузите са продали на Д.Г.К. описания по-горе имот, като са запазили за себе си правото на пожизнено и безвъзмездно ползване и обитаване върху целия имот. По-късно, с декларация от датата 13.07.2009 г. с нотариална заверка на подписа, Кети Георгиева Христова се е отказала от запазеното в нейна полза право на ползване. След това имотът е бил препродаден няколко пъти: С договор за покупко-продажба от 10.03.2010 г., обективиран в н.а. № 41, т. І, рег. № 796, дело № 33/2010 г. на нотариус Д.Г. с рег. № 403 на НК, Д.Г.К. и съпругът й М.М.К. са продали имота на Х.Т.А.. Той от своя страна е продал имота с договор за покупко-продажба от 21.08.2013 г., обективиран в н.а. № 171, т.1, рег. № 2943, дело № 140/2013 г. пак по описа на същия нотариус, на М.Н.С., а той – на ответницата по делото с договор за покупко-продажба от 02.04.2015 г., обективиран в н.а. № 49, т.І, рег. № 858, дело № 46/2015 г. по описа на нотариус Г.В. с № 388 по регистъра на НК. След последната покупко-продажба въззивницата предприела действия за извършване на ремонт в имота, при което съпругата на ответника се е противопоставила. Разменени са нотариални покани относно достъпът до имота и вещите, които са били в него. В тази връзка съпругата на ответника е подала жалба до РП Стара Загора.

                   От показанията на разпитаните по делото свидетели пред първостепенния съд се установява, че в имота е имало вещи, които обикновено има в една къща – маса, ъглов диван, столове, легла. В кухнята е имало печка, ширм, а в механата – камина с инструменти за жар – свид. И.И. и свид. Д.Д.. В имота е имало и вещи на сина на ответника, които са били складирани там в кашони и чували след продажба на негов апартамент в гр. Стара Загора. Имотът е бил посещаван от съпругата на ответника – К.Г.Х., заедно с внуците й – в началото всяка събота и неделя, а след това – по-рядко. Там тя правела зимнина – свид. Д.П.. В имота идвали и други хора, непознати за свидетелката. За последно свидетелката видяла съпругата на ответника през 2014 година – правела компоти.

 

При така установените факти, съдът намира от правна страна следното:      

 

Съгласно специалната разпоредба на чл.56, ал.1 от ЗС правото на ползване включва освен правото да се ползва вещта по нейното предназначение, но и правото да се получават добиви от нея, което означава, че ползвателят разполага и с възможността да предоставя другиму упражняването на това право, било то възмездно или безвъзмездно – под наем, в заем за послужване и пр. Въобще правото да се ползва вещта според нейното предназначение и правото да се получават добиви от нея не е ограничено в начина на упражняване. Всяка форма на фактическо и правно използване на имота, като постоянно или временно пребиваване, място за съхранение на лични вещи, за извършване на дейности, свързани с ежедневния бит, стопанска дейност и пр. представлява упражняване на правото на ползване. Единствено ползвателят при получаване на добиви не трябва да променя вещта съществено. Не може да има съмнение, че ползвателят може да предостави ползването на имота на трето лице и съответно да упражнява правото си чрез другиго (Решение под №14/2015, ІІ г.о. на ВКС по чл.290 от ГПК). Нещо повече, ВКС в своята тълкувателна практика е имал повод да се произнесе за това, че лично ползване се осъществява не само чрез непосредствените действия на титуляра на правото, но и чрез действията, осъществени и от членовете на неговото семейство или чрез трето лице, на което безвъзмездно той е предоставил вещта. Няма изискване това предоставяне на упражняването на правото на друг да става с изрично волеизявление, още повече, когато това се извършва в семейството. В същия смисъл е и Решение под № 327/30.07.2012 год. по гр. дело № 844/2010 год. на І г.о., постановено по реда на чл.290 от ГПК. В конкретния случай след отчуждаването на имота през 2008 г. съпругата и синът на въззиваемия са ползвали същия. В него е останала покъщнината на ответника, а синът е складирал по-късно там и свои вещи, които са били донесени от друг техен недвижим имот. Както бе посочено по-горе, предоставянето на ползването на вещта не е обусловено от някаква форма, било тя писмена или друга. 

 

          Съдържанието на вещното право на ползване се определя изключително от правомощието да се ползва вещта съобразно нейното предназначение и да се събират плодовете й без да се изменя съществено нейната субстанция. Затова законът в чл.59, ал.3 от ЗС определя, че погасяването на това вещно право става при смъртта на субекта - негов носител, при погиване на вещта, както и при неупражняването на правомощието в течение на пет години, т.е. във всички случаи погасяването на ограниченото вещно право е правна последица от нереализирането на правомощието за ползване на вещта. Твърдението на въззивницата е именно в този смисъл: въззиваемия изобщо не е ползвал процесния имот след отчуждаването му през 2008 година, че правото на ползване е лично и може да бъде предоставено другиму само с изрично волеизявление на титуляра. Мълчалива форма законът не допускал.

От фактическа страна съдът приема твърдението, че въззиваемия не е живял в процесния имот, за доказано. Действително по делото не се събраха доказателства, от които може да се установи, че в периода от 2008 година въззиваемия Х.А.Х. е посещавал имота или е живял там. От правна страна въззивният съд приема, че правото на ползване се явява лично и като такова не може да се отчуждава, но това не означава, че въззиваемия трябва да живее постоянно или приоритетно в имота и да бъде адресно регистриран там. В този смисъл законът на практика не поставя такова изискване.

 

Предвид всичко изложено до тук, съдът счита че въззиваемият не е загубил правото си на ползване върху процесния имот и по силата на н.а. № 50, т.ІІ, рег. № 1643,, дело № 173/2008 г. има право да го ползва безвъзмездно докато е жив. Въззивницата, както и нейните праводатели  са придобили, респ. прехвърлили само голата собственост. Те са лишени от всякаква възможност да ползват прехвърлената вещ. В тези случаи собственикът й може да извършва всички разпоредителни действия, включително и да прехвърля владението върху вещта на трети лица с изключение на правото на ползването. Затова няма никакво значение кой и къде е държал ключовете от имота и кой е кога е ходил да го оглежда, да го коси и пр. Това което следва да отбележи въззивният съд е че, въззивницата Т. е била наясно, че при придобиването и закупуването на процесния недвижим имот в с.Ястребово, в същият нотариален акт е записано, че въззиваемия Х. запазва правото си на ползване върху същия имот безвъзмездно и пожизнено. В тази насока съобразно специалната разпоредба на чл. 579. (1) от ГПК нотариусът прочита на участващите лица съдържанието на акта. Ако те го одобрят, изписват името си и полагат подписа си пред нотариуса, а ако актът вече е подписан, изписват пълното си име и потвърждават своите подписи. Следва заключението че въззивницата Т. е била своевременно запозната с пълното съдържание на нотариалния акт, с който закупува същият недвижим имот, включително и с учреденото право на ползване в полза на ответника.

В заключение въззивният съд намира, че решението на първоинстанционния съд се явява правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено ведно с всички законни последици от това.

 

          На основание чл. 78, ал.3 ГПК въззивницата следва да заплати на въззиваемия направените по делото разноски за възнаграждение за един адвокат пред настоящата въззивна инстанция общо в размер на 600 лв., съобразно представения пред въззивния съд договор за правна защита и съдействие от датата 11.01.2017 год. и списъка на разноските по чл.80 от ГПК.

Предвид гореизложените съображения, настоящата инстанция намира, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно, поради което  следва да бъде потвърдено като такова. При постановяването му не са допуснати нарушения на материалния и процесуалния закони, изводите съответстват на събраните по делото доказателства.

Водим от горните мотиви, Старозагорския Окръжен съд 

 

Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 1060 от 18.11.2016 г., постановено по гр.дело № 3477/2016 г. по описа на Старозагорския районен съд, като правилно и законосъобразно.

 

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 от ГПК М.Я.Т. ***, ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на Х.А.Х. ***, ЕГН **********, сумата от 600 лв. /шестотин лева/, представляваща направените от последния разноски по делото пред въззивната инстанция.

 

Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС на РБ при наличието на касационните основания по чл.280 от ГПК.

 

 

 

                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

 

                                                          ЧЛЕНОВЕ: