Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

 

  Номер…87…………………21.03.2017 година………………..Град С.

 

 

                                              В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

С.Т ОКРЪЖЕН СЪД………………Втори граждански състав

На двадесет и първи февруари…………………………………...……Година 2017              

В публичното заседание в следния състав:                                            

                                              

                                              

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА ТИХОЛОВА

 

                                               ЧЛЕНОВЕ:           ПЛАМЕН ЗЛАТЕВ

 

                                                                              СВИЛЕН ЖЕКОВ

                        

 

Секретар С.С.…………………...………………………………

Прокурор ЮЛИАНА СТАНЕВА…………….……………………………………..

като разгледа докладваното от……………………………съдията Р.ТИХОЛОВА      

въззивно гражданско дело номер 1035…по описа за 2017………..……...година.

 

        Обжалвано е решение № 1036 от 14.11.2016 г., постановено по гр.дело № 3217/2016 г. на С. районен съд, с което е отхвърлен предявения от Й.Н.Й. против Прокуратурата на РБългария, на основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ иск за  сумата от 1700 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, пряка и непосредствена последица от образуваното срещу него наказателно производство за престъпление по престъпление по чл.316, т.1, във вр. с чл.309, ал.1, вр. с чл.26, ал.1 НК, което е прекратено на основание чл.243, ал.1, т.2 НПК с Постановление за прекратяване на наказателното производство от 26.05.2016 г. по ДП № 163-РП/2015 г. по описа на ВОП П., като неоснователен и недоказан.

 

        Въззивникът Й.Н.Й., чрез пълномощника си адв.С.М., счита, че решението е неправилно. Изводите на съда противоречали на т.7 от ТР № 3/22.04.2005 г. на ОСГК на ВКС. Моли решението да бъде отменено изцяло и да бъдат уважени исковете така, както са предявени. Претендира за разноските по делото.

 

        В срока по чл.263, ал.1 ГПК не е постъпил писмен отговор от другата страна Прокуратурата на РБългария. В с.з. представителят на Окръжна прокуратура С. взема становище решението на районния съд да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

 

        Съдът, като обсъди направените в жалбата оплаквания и възраженията на въззиваемия, намери за установено следното:

 

        Пред първоинстанционния съд е предявен иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ. Ищецът Й.Н.Й. твърди в исковата си молба, че от дълги години е на служба в Българската армия. Твърди, че през 2012 г. бил на служба във в.ф. ..., където и към момента, и към датата на образуваното ДП изпълнявал длъжността "номер от разчет на СПР”. След като започнал службата си във в.ф. ..., наел жилище на свободен наем на адрес: гр.С., ул.Х. № ., ет.., ап.., което било собственост на Н. Б. Н.; сключил договор за наем с наемодателя, който представил пред ЖК на в.ф....; бил картотекиран и получавал компенсационни суми в периода м.11.2011 г. до м.11.2012 г. Твърди също, че вследствие на образувана и водена от Военна полиция проверка, на 10.05.2016 г. с Постановление по ДП № 163-РП/2015 г. по описа на ВОП П. бил привлечен като обвиняем за извършено престъпление от общ характер, затова че в периода от 30.01.2012 г. до 11.12.2012 г. вкл., във в.ф. ... С., при условията на продължавано престъпление - чл.26, ал.1  НК, на 11 пъти съзнателно се ползвал от неистински частни документи, подробно описани в исковата молба- престъпление по чл.316, т.1, във вр. с чл.309, ал.1, вр. с чл.26, ал.1 НК. Заявява, че с постановление за прекратяване на наказателното производство по ДП № 163-РП/2015 г. по описа на ВОП П., прокурорско дело № 80/2016 г., от 26.05.2016 г. на основание чл.24, ал.1, т.1, пр.2 НПК - деянието не съставлява престъпление, наказателното производство било прекратено. Ищецът сочи, че оказал активно съдействие при разследването и че причинените му с воденото наказателно производство травми били тежки, поради което счита, че необходима и достатъчна за репариране на причинените му неимуществени вреди е сумата от 1200 лв. Заявява, че претърпял и имуществени вреди в размер на 500 лв., представляващи заплатеното от него до приключване на ДП адвокатско възнаграждение. Моли съда да постановите решение, с което да осъди ответника да му заплати обезщетение за неимуществени вреди за периода от 10.05.2016 г. до 26.05.2016 г., за претърпени от него унижения, притеснения и уронване на престижа и доброто му име в обществото и изразяващи се в претърпени болки и страдания от стрес, накърняване на честта и достойнството, авторитета и доброто име, нарушаване на спокойствието вследствие на повдигнатото му и поддържано обвинение за извършено престъпление, за което производството прекратено, в размер на 1200 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 26.05.2016 г. до окончателното й изплащане; обезщетение за имуществени вреди за платеното за защитата по ДП № 163-РП/2015 г. по описа на ВОП П. адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв. Претендира направените по делото разноски.

 

        В отговора си по чл.131 ГПК ответникът Прокуратурата на РБългария взема становище, че оспорва предявения иск по основание и размер. Счита, че не са налице доказателства за претърпените морални и имуществени вреди, пряка и непосредствена последица от незаконното обвинение; че не са налице доказателства за съществуваща пряка причинна връзка между твърдените морални вреди, изразили се в уронване на името, засегнатата чест и достойнство на ищеца като български войн, дискредитирането му в личен и професионален аспект, в промяна на неврологичния му статус, както и доказателства органи на Прокуратурата на РБ да са извършили спрямо последния действия, извън правно регламентираните в хода на наказателното производство. Ответникът заявява, че в конкретния случай воденото наказателно производство, по което е бил привлечен като обвиняем Й. е приключило в разумен срок /до 6 месеца/, съобразно установената съдебна практика и международните стандарти; изложените обстоятелства в исковата молба не сочели на необичайно претърпени неудобства от воденото наказателно производство; претенцията не била съобразена с вида, характера и интензитета на упражнената принуда; наказателното обвинение било в рамките на 16 дни /привличане на ищеца в качеството на обвиняем на 10.05.2016 г. до прекратяване на наказателното производство от ответника на 26.05.2016 г./, като спрямо ищеца не била вземана мярка за неотклонение и нямало данни да са прилагани други мерки на процесуална принуда; обвинението по чл.316 НК не било за тежко престъпление по смисъла на чл.93, т.7 НК. Едва при ангажиране на доказателства за наличието на претърпени неимуществени вреди, съдът следвало да определи глобално размера на дължимото обезщетение по справедливост. Счита предявената претенция за прекомерна и несъобразена с разпоредбата на чл.52 ЗЗД и трайната съдебна практика. Заявява, че съгласно чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, Прокуратурата на РБ отговаря за вреди причинени на граждани от обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или образуваното наказателно производство бъде прекратено на посочените в закона основания. В конкретния случай ищецът бил привличен към наказателна отговорност и  конституиран в качеството на обвиняем, които действия са извършени на 10.05.2016 г. Счита, че законната лихва ще бъде дължима от датата, на която прокурорският акт е придобил стабилност. Освен това намира, че приложеният Договор за правна защита и съдействие № 091675 бил нечетлив, но било видно, че договореното възнаграждение било в размер на 300 лв., след което имало дописване на допълнителна сума 200 лв., поради което оспорва претенцията за имуществени вреди и моли да бъде отхвърлена.

 

        По делото не е спорно, а се установява и  от приложеното ДП № 163-РП/2015 г. на Военно-окръжна прокуратура /ВОП/ П., че с Постановление от 10.05.2016 г. ищецът Й.Н.Й. бил привлечен като обвиняем за извършено престъпление от общ характер, затова че в периода от 30.01.2012 г. до 11.12.2012 г. вкл., във ВФ ... С., при условията на продължавано престъпление - чл.26, ал.1 НК, на 11 пъти съзнателно се ползвал от неистински частни документи, подробно се посочени в 11 пункта- престъпление по чл.316, т.1, във вр. с чл.309, ал.1, вр. с чл.2, ал.1 НК.

 

        С постановление за прекратяване на наказателното производство от 26.05.2016 г. по ДП № 163-РП/2015 г. на ВОП П. /прокурорско дело № 80/2016 г./ досъдебното производство е прекратено на основание чл.243, ал.1, т.2 НПК, поради това, че обвинението не е доказано.

 

        По делото е разпитан като свидетел П. И. Д.- приятел на ищеца, който твърди, че го познава от 10 години. Ищецът бил притеснен и му разказал, че бил викан като свидетел, но можел да стане обвиняем. Станал необщителен, а когато го обвинили, спрял да контактува с всички. Твърди, че ходил няколко пъти до П. във връзка с делото и свидетелят му помагал финансово. Заради обвинението му споделил, че не се чувства добре в армията.

 

        При така установените факти, от правна страна съдът намира следното: Съгласно чл.2, ал.1, т.3  от 3ОДОВ, държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от органите на прокуратурата при обвинение в извършване на престъпление, ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление. В случая не е спорно, че ДП № 163-РП/2015 г. е прекратено поради недоказаност на обвинението- чл.243, ал.1, т.2 НПК. “Съответният правозащитен орган отговаря и в случаите, когато наказателното производство е прекратено поради недоказаност на обвинението. Основанието за прекратяване по чл.237, ал.1, т.2 НПК съответства на основанието за търсене на отговорност за вреди по чл.2, т.2 ЗОДВПГ, а именно- че деянието не е извършено от лицето” /т.7, ТР № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС/. Поради това и фактът на прекратяване на наказателното производство поради недоказаност на обвинението осъществява хипотезата на чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ /в този смисъл: Р 35- 2021- ІІІ г.о., ГК на ВКС, постановено по реда на чл.290 ГПК/.      

 

        При  претенция за обезщетение за неимуществени вреди по чл.2 ЗОДОВ съдът не е строго ограничен от формалните доказателства за установяване наличието на вреди в рамките на обичайното за подобни случаи. Нормално е да се приеме, че по време на цялото наказателно производство лицето, незаконно обвинено в извършване на престъпление, изпитва неудобства, чувства се унизено, а също така е притеснено и несигурно; накърняват се моралните и нравствените ценности у личността, както и социалното му общуване. Когато се твърди причиняване на болки и страдания над обичайните за такъв случай, или конкретно увреждане на здравето, а също и други специфични увреждания, с оглед конкретни обстоятелства, личността на увредения, обичайната му среда или обществено положение, съдът може да ги обезщети само при успешно проведено пълно главно доказване от ищеца /в този смисъл Р 388- 2013- ІV г.о.; Р 3- 2014- ІV г.о. на ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК, които съгласно ТР № 1/2009 г. на ОСГТК имат задължителен характер за съдилищата/.

 

        В настоящия случай е безспорно, че ищецът е претърпял неимуществени вреди от воденото срещу него наказателно производство, приключило с постановлението на ВОП- П. от 26.05.2016 г. за прекратяването му. Без съмнение той е изпитал притеснения и безпокойство, присъщи на всеки човек, подложен на наказателна репресия. Извън тези вреди ищецът сочи, че след повдигане на обвинението бил психически разстроен и получил остър стрес, довел до промяна на неврологичния му статус. Освен това станал затворен и необщителен, проявявал раздразнителност, което нарушило нормалното му общуване. Свидетелските показания, преценени с оглед разпоредбата на чл.172 ГПК, установяват, че ищецът е изпитал притеснения, тревога и неудобство. Не се установява обаче ищецът да е бил отхвърлен от близките си, нито от колегите си. Не е установено, че обвинението му е причинило психическо разстройство, остър стрес и промяна на неврологичния му статус. По делото няма доказателства за това. Няма и доказателства, от които да се направи извод за изключително тежко и мъчително преживяване на случилото се. Претърпените неудобства, чувство за унизеност и притеснения във връзка с повдигнатото обвинение са в размер, който не надхвърля обичайното.

 

        Съгласно нормата на чл.52 ЗЗД размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Понятието „справедливост” не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, имащи отношение към понесените от пострадалия вреди, каквито са характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при което е извършено, причинените морални страдания и други фактори, имащи отношение към преценката за справедлив размер на обезщетението. При определяне на обезщетение за вреди от незаконно обвинение, съдът взема предвид тежестта на престъплението, за което е било повдигнато незаконно обвинение; продължителността на незаконното наказателно преследване; интензитета на мерките на процесуална принуда; броя и продължителността на извършените с негово участие процесуални действия; начинът, по който обвинението се е отразило върху пострадалия с оглед личността му и начина на живот; рефлектирало ли е обвинението върху професионалната реализация на пострадалия, на общественото доверие и социалните му контакти, отраженията в личната му емоционална сфера, здравословното му състояние и др. фактори, които следва да се преценяват съобразно конкретните обстоятелства за всеки отделен случай. В настоящия случай наказателното производство е било образувано за престъпление по чл.316, т.1, във вр. с чл.309, ал.1, вр. с чл.2, ал.1 НК, като досъдебното производство е продължило и приключило в рамките на 16 дни- от 10.05.2016 г., когато ищецът е бил привлечен като обвиняем, до 26.05.2016 г., когато наказателното производство е било прекратено, т.е. в разумен и кратък срок. В периода до привличането на ищеца като обвиняем, той е участвал в производството в качеството на свидетел- разпитан е на 06.01.2016 г.  Правната норма на чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ предвижда, че държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда, при обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето. Ищецът в исковата си молба е посочил периода, в който е претърпял неимуществените вреди, чието обезщетение претендира- 10.05.2016 г. - 26.05.2016 г.

 

        Във връзка с определянето на размера на обезщетението следва да се има предвид и това че по отношение на ищеца не е била взета мярка за неотклонение. По отношение на ищеца не е било осъществено съдебно производство, тъй като делото е било прекратено във фазата на досъдебното производство. Извършените с негово участие процесуални действия са само две- когато е привлечен в качеството на обвиняем и е разпитан като такъв на 10.05.2016 г., когато му е предявено и разследването. С оглед тежестта на повдигнатото по отношение на ищеца обвинение, възрастта и социалното положение на същия и данните за личността му, както и на обстоятелството, че негативното влияние на наказателното преследване върху общото психологично състояние на ищеца е в рамките на нормалното и че не е повлияло върху професионалната му реализация, на доверието към него и на авторитета му, съдът намира, че вредите, които той нормално е претърпял, следва да бъдат обезщетени със сумата от 500 лева. Тази сума по правило се дължи, заедно със законната лихва, считано от датата на постановлението на прокурора за прекратяване на ДП /ТР № 3/2004 г. ОСГК, т.4/. Искът в останалата част- до претендираните 1200 лв., следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

 

        По отношение на имуществените вреди съдът счита предявения иск за неоснователен и недоказан. Според чл.190, ал.1 НПК, когато подсъдимият бъде признат за невинен или наказателното производство бъде прекратено,  разноските по дела от общ характер остават за сметка на държавата, т.е. за сметка на държавата остават извършените разноски от бюджета на съда или на съответния орган на досъдебното производство, като не е уреден въпросът за разноските, извършени от подсъдимия. Липсата на процесуална възможност да се упражни претенцията за разноски в наказателния процес налага извод, че изразходваните средства в хода на наказателното преследване, приключило с оправдателна присъда или прекратено в хипотезите на чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ представляват имуществени вреди за лицето, подложено на неоправдана наказателна репресия, за която държавата дължи обезщетение на основание чл.4 ЗОДОВ /Р 442-2016-ІV г.о. на ВКС, постановено по чл.290 ГПК/. По делото е безспорно установено, че ищецът е бил защитаван по време на досъдебното производство от адв. С.М., видно от договор за правна защита и съдействие № 091675 от 04.01.2016 г., представен по досъдебното производство /л.53/. В същия е уговорено възнаграждение в размер на 300 лв., платими до приключване на досъдебното производство. Върху същия екземпляр, видимо с различен химикал, е добавено- доплащане 200 лв. и дата 10.05.2016 г. Със същия химикал е отбелязана платена сума 500 лв., като липсва отбелязване за начина на плащане- нито в брой, нито по сметка. Втори екземпляр от същия договор е представен и в настоящото производство. Очевидно е при това положение, че този екземпляр от договора не би могъл да удостовери плащането на уговореното адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв., тъй като в същия не е вписан начина на плащане- в брой или по банков път, като в последния случай задължително се представят доказателства за това-  т.1 на ТР № 6/2013 г. на ОСГТК на ВКС.  При това положение, искът за имуществени вреди се явява недоказан, поради което следва да бъде отхвърлен.

 

        С оглед гореизложените съображения въззивният съд намира, че обжалваното решение следва да бъде отменено в частта, с която предявеният иск за неимуществени вреди е отхвърлен за сумата 500 лв. и вместо него да бъде постановено друго, с което ответникът бъде осъден да заплати на ищеца 500 лв. обезщетение за неимуществени вреди. В останалата част решението на първоинстанционния съд  като правилно, следва да бъде потвърдено. С оглед изхода на делото,  

 

 

 

на въззивника следва да се присъдят направените разноски за адвокатско възнаграждение и държавна такса за двете съдебни инстанции в размер на 238.50 лв. съразмерно с уважената част от иска- чл.78, ал.1 ГПК.

 

        Водим от горните мотиви, Окръжният съд

 

                                              Р   Е   Ш  И:

 

        ОТМЕНЯ решение № 1036 от 14.11.2016 г., постановено по гр.дело № 3217/2016 г. на С. районен съд, в частта, с която предявеният от Й.Н.Й. срещу Прокуратурата на РБ иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ е отхвърлен за сумата 500 лв. обезщетение за неимуществени вреди, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

 

        ОСЪЖДА на основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ Прокуратурата на Република Б., гр.С., бул. “В.” № ., да заплати на Й.Н.Й., ЕГН **********,***, съдебен адрес:***,   офис  2,    адв. С.М., сумата 500 лв. /петстотин лева/, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени му в резултат на неоснователно повдигнато обвинение на 10.05.2016 г. в извършване на престъпление по чл.316, т.1, във вр. с чл.309, ал.1, вр. с чл.26 ал.1 НК по ДП № 163-РП/2015 г. по описа на ВОП П., което е прекратено на основание чл.243, ал.1, т.2 НПК на 26.05.2016 г. с постановление на ВОП П., ведно със законната лихва, считано от 26.05.2016 г. до окончателното й изплащане.

 

        ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата му част.

 

        ОСЪЖДА на основание чл.10, ал.3 ЗОДОВ Прокуратурата на Република Б., гр.С., с посочен адрес, да заплати на Й.Н.Й., с посочен адрес, сумата 238.50 лв. /двеста тридесет и осем лева и петдесет стотинки/, представляваща направени по делото разноски съразмерно с уважената част от иска.

 

        Решението не подлежи на касационно обжалване.

 

 

                                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

                                                                              ЧЛЕНОВЕ: