Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Номер…96…………………30.03.2017 година……………..Град Стара Загора    

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД…………..Втори граждански състав

На…седми март……………….………………………………………..Година 2017

В публичното заседание в следния състав: 

                                              

                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА ТИХОЛОВА                                                        

 

                                                      ЧЛЕНОВЕ:        ПЛАМЕН ЗЛАТЕВ     

                        

                                                                                   СВИЛЕН ЖЕКОВ

 

Секретар С.С.…………………………………………………………….                                                         

Прокурор……….…………………………………………….………………………..                                               

като разгледа докладваното от………………………………съдията Св. ЖЕКОВ                                                    

въззивно гражданско дело номер 1039……по описа за 2017…………...година.

 

Производство е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Производството е образувано по въззивна жалба подадена от М.Д.К., И.Д.Т. и “А.“ ООД чрез адв. Д.К. против решение № 107/15.11.2016 г. по гр. д. № 285/2016 г. на Г. районен съд, с което по исковете с правно основание чл. 26, ал. 2, изр. 5 ЗЗД е обявен за нищожен като привиден сключеният между М.Д.К. и “А.“ ООД договор за дарение на описаните в исковата молба ид. части от недвижими имоти обективиран в нотариален акт № . г., том ., рег. № .,  нот. дело № . г. на нотариус А. Р., по исковете с правно основание чл. 17, ал. 1 ЗЗД е обявен за действителен сключеният между М.Д.К. и “А.“ ООД като договор за покупко-продажба на описаните в исковата молба ид. части от имоти обективиран в посочения нотариален акт, уважени са исковете с правно основание чл. 33, ал. 2 ЗС за изкупуване от П.М.П. и Д.Е.П. като съсобственици на ид. части от недвижимите имоти описани в договора за покупко-продажба, сключен във формата на нотариален акт № . г., том ., рег. № .,  нот. дело № . г. на нотариус А. Р. при условие, че П.П. и Д.П. изплатят на “А.“ ООД сумата от 1104,36 лв. представляваща договорената продажна цена за имотите в едномесечен срок от влизане на решението в сила, уважени са исковете с правно основание чл. 33, ал. 2 ЗС за изкупуване от П.М.П. и Д.Е.П. като съсобственици на ид. части от недвижимите имоти описани в договора за покупко-продажба, сключен във формата на нотариален акт № . г., том  ., рег. № ., нот. дело № . г. на нотариус А. Р. при условие, че П.П. и Д.П. изплатят на “А.“ ООД сумата от 1104,36 лв. представляваща договорената продажна цена за имотите в едномесечен срок от влизане на решението в сила, предоставен е на ищците по делото шестмесечен срок, считано от влизане в сила на решението, за да извърши отбелязването на съдебния акт в Служба по вписванията при Г. районен съд на основание чл. 115, ал. 2 ЗС и въззивниците са осъдени да заплатят такси и разноски в производството.

Във въззивната жалба са релевирани подробни съображения за неправилност на доказателствения анализ извършен от първоинстанционния съд на свидетелските показания и писмените доказателства по делото. Конкретно се сочи, че ищците е следвало да установят при пълно и главно доказване, че волята на страните при изповядване на договора за дарение е била различна от дарствена. Такова пълно и главно доказване не било проведено. Приетата от съда нищожност на договора за дарение не се установявали нито от отговорите на И.Т. по реда на чл. 176 ГПК, нито от свидетелските показания на Екатерина Алексиева. Действително И.Т. била подписала процесната декларация, но било установено по делото, че тя не е прочела и съответно не е знаела какво точно подписва. Не било отчетено и здравословното състояние на И.Т. и нейните недобри взаимоотношения със сестра й  М.К.. Неправилно съдът не приложил ТР № 5/28.11.2012 г. на ВКС по тълк.д. № 5/2012 г. на ОСГК. Не следвало да се дава вяра и на показанията на св. М. П. – син на ищеца, поради неговата заинтересованост по делото. Не било обсъдени и мотивите на М.К. за дарение на процесните ниви на ответното дружество. Въззивниците молят съда да отмени изцяло обжалваното решение и да постанови ново, с което да отхвърли исковете.

По делото не е постъпил отговор на въззивната жалба от ищците в първоинстанционното производство П.М.П. и Д.Е.П.. В съдебно заседание процесуалният им представител адв. Р. моли за потвърждаване на първоинстанционното съдебно решение, претендира разноски.

Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

При извършената служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК, съдът установи, че атакуваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо. Не са налице основания за обезсилването му, поради което следва да бъде извършена проверка относно правилността му въз основа на наведените в жалбата доводи. Съобразно разясненията, дадени в ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, по съществото на спора с оглед доводите, наведени в срока за въззивно обжалване, и относимите императивни норми на материалния закон, за чието приложение следи служебно, въззивният съд намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От фактическа страна:

Първоинстанционното производство е образувано по искова молба на П.М.П. и Д.Е.П. против М.Д.К., И.Д.Т. и “А.“ ООД, за обявяване за нищожни като привидни договори за дарение на идеални части от недвижими имоти, обективирани в нотариален акт № 29, том 2, рег. № 2046, н.д. № 162/2016 г. от 02.06.2016 г. по силата на които дарителят-ответник М.К. се е разпоредила в полза на дарения – ответник “А.“ ООД с притежаваното право на собственост върху идеални части от конкретните имоти. Поради симулативността на даренията на идеалните части от недвижимите имоти се иска да се приложат правилата за действителната сделка, а именно покупко-продажба и да се допусне изкупуването им на основание чл. 33, ал. 2 ЗС при действителните условия на сделката. Иска се още, да се допусне изкупуване и на идеалните части от недвижими имоти прехвърлени от И.Д.Т. на “А.“ ООД с договори за покупко-продажба обективирани в нотариален акт № ., том ., рег. №., н.д. № . г. от 02.06.2016 г. В исковата молба се твърди, че ищците са съсобственици на ид. части от описаните в исковата молба недвижими имоти, извършеното дарение е привидно и прикрива договор за покупко-продажба, като се иска да се допусне изкупуване на прехвърлените от М.К. и И.Т. на “А.“ ООД ид. части от недвижимите имоти при действителните условия на продажбите.

Ответниците по иска – М.К., И.Т. и “А.“ ООД са възразили против предявените искове. Ответницата М.К. сочи, че нейната воля е била да дари на “А.“ ООД земеделските земи, тъй като управителят на дружеството й била предоставила паричен заем в размер на 1500 лв., а тя не разполагала с парични средства да погаси заема към датата на неговия падеж – 31.05.2016 г. Ответницата била финансово затруднена и поради това предложила да дари на Росица Д., управител на дружеството процесните ид. части от нейните имоти. Ответницата И.Т. признава, че е сключила договор за продажба на собствените си ид. части от недвижимите имоти и че подписаната от нея декларация никога не й е била четена и не е знаела за нея. Ответникът “А.“ ООД се позовава на ТР № 5/28.11.2012 г. постановено по тълк. дело № 5/2012 г. на ВКС, относно обстоятелството, че с процесните сделки не е налице заобикаляне на закона.

В обжалваното решение първоинстанционият съд е приел, че ищците са доказали при условията на пълно и главно доказване, че процесният договор за дарение е симулативен и прикрива договор за покупко-продажба, като е обявил за действителен договора за покупко-продажба и е допуснал изкупуване на ид. части от недвижимите имоти на двете ответници – М.К. и И.Т. в полза на ищците по делото при действително уговорените условия по продажбите. Приел, е че Тълкувателно решение № 5/28.11.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 5/2012 г. не намира приложение по делото. Предявените искове се явявали основателни.

От представените по делото нотариален акт № ., том ., рег. № . по н.д. № . г. и нотариален акт № . том ., рег. № .. по н.д. № …. за покупко-продажба се установява, че ищците като съсобственици притежават идеални части от процесните недвижими имоти, а от приетите като писмени доказателства – удостоверения за наследници изх. № 353/30.03.2016 г. и изх. № 68/30.03.2016 г. се установява, че ответниците са притежавали ид. части от същите имоти като съсобственици.

С нотариален акт № 29, том II, рег. № 2046 по н.д. № 162/02.06.2016 г. ответницата М.К. е дарила на “А.“ ООД собствените си ид. части от описаните в исковата молба имоти, а с нотариален акт № ., том ., рег. № .по н.д. № . г. ответницата И.Т. е продала своите ид. части от недвижимите имоти също на ответното дружество.

По делото е приета като писмено доказателство декларация с нотариална заверка на подписа от 10.06.2016 г., с която ответницата И.Т. е заявила, че тя и ответницата М.К. са продали ид. части от недвижимите си имоти на ответното дружество, като са получили продажна цена, а продажбата на земите на М.К. била оформена като дарение с цел да се заобиколи закона.

По делото са разпитани св. Е. А., М. П. /син на ищците/ и А. Т. /съпруг на втората ответница/ за обстоятелствата около подписването на декларацията от ответницата И.Т. и с оглед на нейните твърдения, че не е знаела под какъв документ полага подписа си. Първите двама свидетели изясняват, че съдържанието на документа било обяснено на И.Т. от нотариуса, като текстът не бил прочетен изцяло. Св. Т. сочи, че не е присъствал на подписването на декларацията, тъй като е бил в предверието на кантората. Двете ответници сестри не били близки и не са разговаряли за сделките.  

В своите обяснения дадени по реда на чл. 176 ГПК ответницата И.Т. твърди, че не е имала намерение да подписва процесната декларация, тя не й е била прочетена, като я е подписала без да съзнава съдържанието й.

Ответницата М.К. също е дала обяснения по реда на чл. 176 ГПК, като е изяснила обстоятелствата относно сключен между нея и управителя на ответното дружество неформален договор за заем. Това тя е направила с оглед на посоченото в отговора на исковата молба, че тя е дарила своите ид. части от недвижимите имоти в погашение на дълг от 1500 лв.

От правна страна:

Предявени са при условията на обективно и субективно съединяване установителни искове с правно основание чл. 26, ал. 2 изр. 5, чл. 17, ал.1 ЗЗД и конститутивни искове с правно основание чл. 33, ал. 2 ЗС. Исковете са допустими. Правният интерес на ищците - трети за атакуваните сделки лица произтича от потестативното право на изкупуване, което не е преклудирано, тъй като искът предявен на 01.08.2016 г. - в рамките на двумесечния срок от сключване на сделките /решение № 296/15.07.2011 г. на ВКС по гр.д. № 179/2010 г., ІV г.о./.

1/ По исковете с правно основание чл. 26, ал. 2, изр. 5 ЗЗД и чл. 17, ал. 1 ЗЗД:

Възраженията във въззивната жалба по двата иска ще бъдат разгледани общо, тъй като исковете макар и с различен предмет – единият нищожността на явната сделка, а другият обвързващата сила на прикритото съглашение не могат да бъдат предявявани самостоятелно при твърдения за относителна симулация. В този случай двата иска следва да се предявят и разгледат заедно /така решение № 403/05.08.2010 г. на ВКС по гр.д. № 684/2009 г. III г.о./. В случая исковите претенции са предявени от трети на атакуваните сделки лица, като техният правен интерес е обусловен от правната възможност като съсобственици на процесните имоти, при уважаване на исковете идеалната част, с която съсобствениците – ответници са се разпоредили в полза на търговското дружество, да се върне в патримониума на съсобствениците и ищците да се възползват от възможността по чл. 33, ал. 2 ЗС.

В тежест на ищците, сега въззиваеми, е било да установят, че страните по  нотариален акт № ., том ., рег. № ., н.д. № .. от . г. на нотариус А. Р., не са желали настъпването на правните последици на обективирания в него договор - дарение, а с нея се цели прикриването на друг вид договор, чиито правни последици действително желаят - покупко-продажба, или договор за даване вместо изпълнение – въвеждането на допълнително основание на иска е допуснато с определение от 17.10.2016 г. постановено в открито съдебно заседание от първоинстанционния съд. Като трети лица за атакуваната сделка те са разполагали с възможност и без ограниченията на чл. 164 и чл. 165 ГПК да доказват намеренията на страните по сделката и евентуално извършване на плащане, предвид наведеното твърдение, че прикритата сделка е покупко-продажба или даване вместо изпълнение. За да бъде установена симулативността на атакуваната сделка и прогласяването на нейната нищожност, следва да бъде разкрито по безспорен, че страните по сделката не са целели настъпването на правните последици на дарението, а е налице друго твърдяно правоотношение, което е възмездно. Привидната сделка /симулативна/ е тази, по която волеизявлението се нуждае от приемане, но със съгласието на другата страна не се желае нейното правно действие /изцяло или частично/. При привидните сделки е налице едно съзнателно несъответствие между желаното и изразеното. Или с други думи, за да е налице привидна сделка, волеизявленията на страните трябва да съдържат, първо изявено желание за сключване на сделката, и второ, изрично изявление, че не се иска правното й действие, като желаните последици от нея са други.

Настоящият състав намира, че ищците, чиято е и доказателствената тежест, не успяха да установят по пътя на пълно и главно доказване твърденията си, че със сделките, обективирана в нотариален акт № ., том ., рег. № ., н.д. № . г. от . г. на нотариус А. Р. е извършена покупко-продажба на идеални части от имотите в полза на ответното дружество. Като писмено доказателство, правещо вероятно твърдението на ищците, че изразеното от ответницата К. съгласие да прехвърли безвъзмездно идеални части от притежаваните от нея в съсобственост имоти е привидно, е представена единствено декларация от 10.06.2016 г. подписана от ответницата И.Т.. Ангажираните гласни доказателства са по отношение само на обстоятелства свързани с представената декларация.

Преценката на представеното от ищците писмено доказателство, а именно декларация от 10.06.2016 г. подписана от И.Т. не води до извод за симулативност на процесното дарение, като въззивният съд не споделя изводите на първата инстанция за нейната доказателствена стойност. Действително И.Т. е страна по делото, но тя не е страна по иска с правно основание чл. 26, ал. 2, изр. 5 ЗЗД, а само по този с правно основание чл. 33, ал. 2 ЗС. По първия иск страни са ищците по делото и съдоговорителите по договора за дарение – М.К. и “А.“ ООД. Те са участници в материалното правоотношение, респ. по правния спор свързан с него и само техни изявления свързани с действителната им воля при изповядване на процесното дарение биха могли да се ценят като признание на неизгодни за страната факти. Следователно посочената декларация не би могла да се цени като признание на страна по иска и да обуслови правен извод за симулативност на дарението. Това е така, защото писмената декларация от трети на спора лица, каквото безспорно за исковете по чл. 26, ал. 2, изр. 5 ЗЗД е И.Т., не е допустимо доказателствено средство, доколкото по своето естество представлява свидетелско показание, но дадено не по установения в разпоредбата на чл. 163 и сл. ГПК процесуален ред. Процесуалният закон не допуска даването на свидетелски показания в писмен вид /така решение № 224/02.07.2010 г. на ВКС по гр.д.№ 177/2010 г., II г.о./.

Привидността на договора за дарение не може да се установи и от показанията на разпитаните по делото свидетели въпреки липсата на забрана по чл. 164 и чл. 165 ГПК, с оглед положението на ищците на трети лица относно сключения между ответниците М.К. и “А.“ ООД договор за дарение. Това е така, защото ищците и ответниците са поискали разпит на всички свидетели само установяване на обстоятелствата относно съставянето и подписването на декларацията от 10.06.2016 г., като с доклада по делото районният съд е допуснал посоченото искане за събиране на гласни доказателства само за посочените обстоятелства. Фактите установени от свидетелите са единствено по отношение на обстоятелствата около съставянето и подписването на процесната декларация и те не съдържат каквито и да са данни относно фактическото отношение между страните по процесните сделки. Свидетелите не установяват, че между страните по договора за дарение е имало и уговорки за закупуване на имота, което води до извода че симулативност на дарението като прикриващо покупко-продажба. Свидетелите нямат преки впечатления от вътрешните уговорки на страните по договора, не са присъствали на техни разговори, дори не изказват предположение, че ответниците К. и “А.“ ООД не са желали и целяли правните последици на дарението- безвъзмездно прехвърляне на правото на собственост, и че с него са прикрили продажба. Поради това въззивният съд приема, че от изслушаните свидетелски показания не могат да се направят изводи относно съществуването на други уговорки между страните по договора, освен обективираните в нотариалния акт. Свидетелите говорят за явяването на ответницата И.Т. пред нотариуса, разясняването на обстоятелствата съдържащи се в декларацията и нейното доброволно подписване от ответницата, но тези обстоятелства не са достатъчни, за да се приеме наличие на други уговорки в договора за дарение освен обективираните. Както вече се посочи в тежест на ищците е да установят и докажат симулативността на сключената между ответниците сделка, в случая прикриване на продажба на имот посредством дарение като въззивният съд приема, че ищците не е успяха да установят, че действително желаната сделка между ответниците по иска е продажба на имота, а не дарение, тоест да установи, че страните по сделката прикриват сключеното помежду им съглашение - продажба с едно привидно съглашение - дарение.

С оглед на така приетото, че договорът за дарение не прикрива покупко-продажба, изявленията на ответницата М.К. в отговора на исковата молба и въведеното допълнително основание на иска, че договорът за дарение е симулативен като прикриващ договор за даване в изпълнение, съдът следва да прецени дали в настоящия случай дарението не прикрива договор за даване вместо изпълнение сключен между М.К. и “А.“ ООД.

Разпоредбата на чл. 225, ал.1 ЗЗД определя дарението като договор, с който дарителят отстъпва веднага и безвъзмездно нещо на дарения, който го приема. Като безвъзмездна сделка, дарението се характеризира с намерението на дарителя да осъществи акт на щедрост спрямо надареното лице и да изяви воля в този смисъл. То има наситен субективен състав - намерение за даряване, за оказване на щедрост, акт на алтруизъм и благотворителност, с която си особеност договорът за дарение се отличава от другите безвъзмездни сделки. Като всеки договор той следва да има правно основание, без което би бил нищожен. Освен това следва да има и мотив за сключването му, който е субективната психологическа движеща сила до договорното волеизявление. За настоящия правен спор е важно да се установи мотивът на дарителката К., защото в това е същността - действително ли е дарственото й намерение. Това задължително води до конкретика в изясняването на причините, които са го продиктували в настоящия случай, за да се изключи възмездността на сделката, която се твърди от ищците. Това е така, защото подбудите, поради които се прави дарението са основанието на договора и те трябва да бъдат установени с оглед на всички изявления на страните и доказателствата по делото.

В отговора на исковата молба самата ответница М.К. недвусмислено сочи, че няколко месеца преди извършване на дарението, управителката на “А.“ ООД й е предоставила паричен заем от 1500 лв., като падежът на задължението е бил на 31.05.2016 г. Ответницата е изяснила, че не е разполагала с парични средства да погаси дълга си и поради това е решила да дари притежаваните от нея идеални части от недвижимите имоти предмет на правния спор. Предложила е този начин на погасяване на дълга на Росица Д. /управител на дружеството/ и тя се е съгласила. Последвало и прехвърляне на имотите. Посоченото в отговора на исковата молба представлява признание от страна по договора за дарение на факта, че дарението е мотивирано от целта да се погаси задължението на прехвърлителката към приобретателя в общ размер на 1500 лева., като кредиторът се е съгласил на този начин на погасяване на задължението. Същите изявления се поддържат и във въззивната жалба /подадена от името и на тримата задължителни другари/, като се сочи, че районният съд не бил обсъдил в мотивите на своето решение обясненията на ответницата К., която изяснила защо е дарила нивите си на ответното дружество. А в своите обяснения, депозирани по реда на чл. 176 ГПК, тя е потвърдила и изяснила фактите посочени в отговора на исковата молба. С оглед на посочените изявления на ответницата К. съдът приема, че конкретният мотив тя да дари на дружеството процесните идеални части от недвижимите имоти е да бъде погасен паричният дълг от 1500 лв. Не се твърди дарението да е направено с оглед предоставения заем, след неговото погасяване по друг начин и като акт на благодарност. Описаните отношения до извършването на дарствената сделка могат да се определят като предложение от страна на длъжник по договор за паричен заем отправено до кредитора да погаси задължението си с друга престация, последвано от съгласие на кредитора. Съдът съобрази, че ответникът “А.“ ООД като задължителен другар по исковете с правно основание чл. 26, ал. 2, изр. 5 и чл. 17, ал. 1 ЗЗД не е изложил свои различни фактически твърдения, не е оспорил тези на М.К. относно сключен договор за заем и съгласие за неговото погасяване чрез прехвърляне на идеални части от недвижимите имоти, т.е. не е налице противоречие в твърденията на другарите по отношение на това обстоятелство по смисъла на чл. 217 ГПК.

Поради гореизложеното въззивният съд приема, че М.К. не е имала мотив да сключва дарствена сделка, а е погасила свое парично задължение в размер на 1500 лв. Волята както на М.К., така и на търговското дружество не е била да се сключи договор за дарение - те не желаят настъпването на правните последици на този вид договор - прехвърлителката К. да прехвърли безвъзмездно правото си на собственост върху идеални части от недвижимите имоти, а е направила това срещу погасяването на паричен дълг в размер на 1500 лв. Съгласно чл. 65, ал. 1 ЗЗД кредиторът може да се съгласи да приеме в изпълнение нещо различно от дължимото /datio in solutum/. Съгласно ал. 2 на същия текст, ако кредиторът се съгласи да получи в собственост нещо друго вместо дължимото, то при съдебно отстранение или при скрити недостатъци на полученото се прилагат съответно правилата за продажбата. В настоящия случай се касае за даване вместо изпълнение и целта на този договор, чиято уредба е в чл. 65 ЗЗД, е удовлетворяване на кредитора по първоначалния неформален договор за заем, сключен между страните за сумата от 1500 лв. Допълнителен аргумент в тази насока е и обстоятелството, че дарението е извършено само три дни след настъпване на падежа за погасяване на паричния заем, когато е станало ясно, че заемополучателката не е била в състояние да погаси дълга си чрез предоставяне на парични средства, предложила е друг начин на изпълнение на кредитора и той се е съгласил.

Както се посочи симулативната или привидната сделка е тази, която страните постигат за външно обективиране на определен резултат, който те във вътрешните си отношения не желаят да настъпи, а прикритата сделка /дисимулативната/ е сделката, която страните искат да породи последиците си помежду им и се подчиняват на правоотношението, създадено чрез нея. Съгласно разпоредбата на чл. 17, ал. 1 ЗЗД, ако страните прикрият сключено между тях съглашение с едно привидно такова съглашение, прилагат се правилата относно прикритото, стига изискванията за действителност на прикритото да са налице. В този случай привидното съглашение – договор за дарение по смисъла на чл. 26, ал. 2 изр. 5 ЗЗД е нищожно, като прикриващо договор за даване вместо изпълнение и следва този договор да бъде обявен за действителен. Налице са условията за действителност на прикритото съглашение – даване вместо изпълнение.

Твърденията във въззивната жалба за неправилно неприлагане на ТР № 5/28.11.2012 г. на ВКС по тълк.д. № 5/2012 г., ОСГК, съдът намира за неоснователни. В цитираното тълкувателно решение е прието, че „Когато надареното, външно за съсобствеността лице, впоследствие придобие по силата на продажба и останалата част от собствената на продавача идеална част от имота, резултатът е придобиване на право на собственост върху идеална част от недвижим имот от лице, което не е било съсобственик преди извършването на първата сделка. Този резултат не е забранен или непозволен от закона. Това е така и в случаите, когато договорът за дарение е сключен с цел да се осуети правото на изкупуване от съсобственик в последваща продажба, тъй като преследваният резултат не е забранен или непозволен“. В настоящия случай не е предявен иск за нищожност на процесното дарение с правно основание чл. 26, ал. 1, изр. 2 ЗЗД, поради заобикаляне на закона, когато би се приложило тълкувателното решение. Ищците не са твърдяли, че сделките са сключени при заобикаляне на закона и поради това тези въпроси са извън предмета на делото.

2/ По исковете с правно основание чл. 33, ал. 2 ЗС:

Нормата на чл. 33, ал. 2, изр. второ ЗС, искът за упражняване правото на изкупуване се предявява в двумесечен срок. Този срок е преклузивен и при липса на покана за изкупуване до ищеца срокът започва да тече от датата на узнаването от ищеца за извършената продажба /в този смисъл са: решение № 72 от 01.07.1959 г. по гр.д. № 48/59 г. на ОСГК; решение № 953/1959 г. на ВКС по гр.д. № 943/59 г., І г.о.; решение № 100/95 от 01.03.1995 г. на ВКС по гр.д. № 1430/93 г., ІV г.о., определение № 49/04.02.2009 г.  на ВКС по ч.гр.д.№ 45/2009 г., I г.о., определение № 24/15.01.2010 г. на ВКС по ч.гр.д.№ 475/2009 г., II г.о. и решение № 197/03.08.2012 г. на ВКС по гр.д. № 1430/2010 г., І г.о./. В тежест на ищците е да установят спазването на срока. Нещо повече, в случая ответниците въобще не са предлагали на останалите съсобственици да изкупят тяхната част от имота. В тази хипотеза, съгласно задължителната съдебна практика /решение № 209/19.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 750/2010 г., I г. о/, срокът за предявяване на конститутивния иск по чл. 33, ал. 2 ЗС тече от датата на узнаване на договора за продажба.

По настоящето дело обаче е ирелевантно кога ищците са узнали за сключването на процесните сделки, тъй като от доказателствата по делото се установи, че те са сключени на 02.06.2016 г., а исковете за изкупуване са предявени на 01.08.2016 г., поради което преклузивният срок е спазен, дори ако същият се счита започнал да тече от извършване на сделките. Само за пълнота на изложението следва да се отбележи, че неспазването на срока по чл. 33, ал. 2, изр. второ, ЗС има за последица неоснователност, а не недопустимост на предявените искове, доколкото се отнася към съществуването на потестативното материално право на изкупуване /така решение № 121/21.06.2013 г. на ВКС по гр. д. № 862/2012 г., II г. о./.

Съгласно чл. 33, ал.1 ЗС „Съсобственик може да продаде своята част от недвижимия имот на трето лице само след като представи пред нотариуса писмени доказателства, че е предложил на другите съсобственици да купят тази част при същите условия и декларира писмено пред него, че никой от тях не е приел това предложение“, а според ал. 2, изр. първо от същата разпоредба „ако декларацията по предходната алинея е неистинска или ако третото лице купи частта на съсобственика при условия, уговорени привидно във вреда на останалите съсобственици, заинтересованият съсобственик може да изкупи тази част при действително уговорените условия“. Посочената разпоредба установява ограничение за продавача в избора на купувач като го задължава да предложи дела си за изкупуване на първо на останалите съсобственици, а при нарушаване на това изискване установява правна възможност за съсобственика да изкупи дела на разпоредилия се такъв при действително уговорените между страните по сделката условия.

Следователно за установяване на възникнало за ищците право на изкупуване и съответно за основателността на иска по чл. 33, ал. 2 ЗС следва да се установят следните предпоставки: 1. съсобственост върху недвижим имот между ищеца и прехвърлителя по процесния договор; 2. сключен договор за продажба на част от имота от съсобственик на трето за съсобствеността лице; 3. на съсобственика-ищец да не е предлагано от продавача да закупи идеалната част-предмет на процесния договор при условията, при които тя впоследствие е продадена, или различните в сравнение с това предложение условия по сключения договор за продажба да са привидни и във вреда на съсобственика-ищец.

Първата предпоставка е налице - не се спори по делото и се установи от събраните писмени доказателства, че към момента на сключване на договорите между ответниците, ищците са имали качеството на съсобственици на процесните недвижими имот, поради което те са е материалноправно легитимирани по предявените искове.

Налице е и третата предпоставка – не се твърди от ответниците и не се установи от фактическа страна, че на ищците е било предлагано да придобият при каквито и да е условия притежаваните от двете ответници идеални части.

С оглед приетото от съда, че е налице договор за даване вместо изпълнение, а не покупко-продажба сключен между М.К. и “А.“ ООД за прехвърляне на нейните идеални части от недвижимите имоти следва да се прецени дали ищците имат в конкретния случай право да се ползват от възможността, предвидена в чл. 33, ал. 2 ЗС при наличието на този договор.

Действително изискването на чл. 33, ал. 1 ЗС се простира само върху продажбата на идеална част от недвижимия имот на външно за съсобствеността лице. Посочената разпоредба установява ограничение за продавача в избора на купувач като го задължава да предложи дела си за изкупуване на първо на останалите съсобственици, а при нарушаване на това изискване установява правна възможност за съсобственика да изкупи дела на разпоредилия се такъв при действително уговорените между страните по сделката условия. Според закона задължението съществува само при договор за продажба на идеалната част изцяло или частично от съсобствения имот, тъй като при възмездната сделка за продавача е без значение от кого ще получи стойността на продаваната вещ - от съсобственика или от трето лице. Съдебната практика допуска /което е отбелязано и в мотивите на ТР № 5 от 28.11.2012 г. по тълк. д. № 5/2012 г. на ОСГК на ВКС/, че задължението по чл. 33, ал. 1 ЗС следва да се причисли и при продажбата на част от правото на строеж и при договорите за замяна, в случаите когато насрещната престация е родово определени вещи, тъй като само в този случай изкупвачът може да предложи „същите условия“ на съсобственика-прехвърлител. При сделки, при които насрещната престация е натурална или касае индивидуално определени вещи, правото на изкупуване не възниква. В трайната си практика /напр. решение № 50/01.06.1956 г. на ВС по гр.д. № 36/56 ОСГК/, Върховният касационен съд също посочва, че цитираната разпоредба следва да се тълкува ограничително и че същата не намира приложение при сделки, които имат безвъзмезден характер или такива, сключени с оглед личността на купувача. Такъв обаче не е настоящият случай, доколкото се отнася до прехвърляне на имотите вместо изпълнение на паричен дълг по смисъла на чл. 65, ал. 2 ЗЗД.

Настоящият съдебен състав споделя възприетото в теорията /Василев, Л., „Българско вещно право“. С.: Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 1995, стр. 233; Марков, М., „Даване вместо изпълнение“. С.: Сиби, 2012 г., стр. 139/ и съдебната практика, обективирана в решение № 514/2006 на ВКС по гр. дело № 2276/2004 г. на IV г.о., разбиране, че разпоредбата на чл. 33, ал. 2 ЗС намира приложение и при прехвърляне на идеална част от съсобствен имот срещу погасяване на паричен дълг на прехвърлителя, доколкото института на даване вместо изпълнение /datio in solutum/ може да бъде приравнен по последици до договора за покупко-продажба. Налице е възмездно разпореждане със собствен имот, като вместо получаване на продажната цена, длъжникът по едно облигационно правоотношение прихваща паричния си дълг спрямо кредитора, т. е. настъпват не само последиците от изпълнението на паричното задължение, а така също и вещно-транслативните последици от прехвърляне правото на собственост, което оправдава приложението на чл. 33, ал. 2 ЗС. Действително цитираното решение не представлява задължителна практика, но възприетото в него разбиране не противоречи на задължителната такава - в този смисъл и определение № 126 от 23.03.2015 г. на ВКС по гр. д. № 3026/2014 г., II г. о., в което е застъпено становище, от което може да се направи извод, че възприетото в цитираното решение не е в противоречие с възприетото от задължителната практика ограничително тълкуване по приложението на разпоредбата на чл. 33, ал. 2 ЗС. Нещо повече, възприетото общо разбиране - че при някои възмездни сделки е допустимо отклонение от стриктното разбиране на текста на разпоредбата е санкционирано и посредством постановените по реда на чл. 290 от ГПК решение № 197/03.08.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1430/2010 г., I г.о., решение № 413/26.05.2010 г. на ВКС по гр. д. № 2636/2008 г., III г.о., които макар да касаят различна фактическа обстановка допускат приложение на разпоредбата на чл. 33, ал. 2 ЗС. Цитираните две решения се отнасят до замяна с родово определени вещи, но обединяващ с настоящия случай е фактът, че за отчуждителя-съсобственик е безразлично на кого ще прехвърли собствеността си. Отделно от това въпреки ограничителни характер на правилото на чл. 33, ал. 2 ЗС не може да не се отчете неговото обществено значение, което обуславя прилагането му и в други случай освен на продажба в нейния чист вид. Това правило цели да запази другите съсобственици от неизгодите и опасностите да се влоши управлението, използването и извличането на доходи при общото стопанисване на имота, свързани с встъпването на външно лице в отношенията на съсобственост. А обществените интереси налагат не само индивидуално притежаваните имоти, но и съвместно притежаваните имоти да бъдат използвани по възможно най-рационален начин, с възможно най-голяма полза за всички съсобственици. Следва да се държи сметка, че съсобствениците са обикновено близки хора, свързани с родствени връзки /напр. наследване/ или пък са се подбрали с оглед на личните си качества при съвместно договорно придобиване на един имот. Встъпването на външно лице в отношенията на съсобственост може да затрудни постигането на съгласие по управлението и използването на общия имот, да води до спорове и необходимост от съдебна намеса, да затрудни извършването на ремонти и подобрения. Третото лице би могло да поиска и ликвидиране на съсобствеността чрез делба. Аргумент е и разбирането на законодателя, че съсобствеността е преходно явление с оглед на възможните спорове във връзка с нея и правилото на чл. 33, ал. 2 ЗС е израз на стремежа съсобствеността върху имоти да се превърне в индивидуална собственост. Действително правото на изкупуване ограничава свободния избор на насрещния купувач, но при договорите за даване вместо изпълнение интересите на съсобственика-отчуждител не се засягат. Това е така, защото цена на сделката всъщност е стойността на погасявания дълг. Поради това не може да се приеме, че този договор се сключва с оглед личността на купувача. В отговора на исковата молба ясно е посочено и индивидуализирано задължението по паричния заем и последвалата падежа на задължението договорка за прехвърляне на идеалните части от недвижимите имоти за неговото погасяване. В този смисъл, при постановяване на изкупуване ответницата ще разполага със средства да удовлетвори евентуалната претенция на ответното дружество.

В настоящия случай, насрещната престация по договора между ответниците К. и “А.“ ООД е „вместо погасяване на задължение“ на прехвърлителя към приобретателя по договор за заем в общ размер на 1500 лева. Както сочи и ответницата К., налице е „даване вместо изпълнение“, към което се прилагат правилата на продажбата /аналогично на разпоредбата на чл. 223 ЗЗД при замяната/, съгласно чл. 65, ал. 2 ЗЗД - при съдебно отстраняване, прилагат се и забраните за купуване и продаване по чл. 185 ЗЗД и т.н. При уговореното между ответниците даване вместо изпълнение, прехвърлителката е погасила свое парично задължение с прехвърляното на правото на собственост върху описаните идеални части от съсобствените недвижими имоти. Престацията на купувача е съизмерима със задължението на прехвърлителката към него, което е абсолютно определено в пари - заместими вещи с фиксирана номинална стойност, които са универсално разплащателно средство и могат да се престират от всеки, вкл. и от лицата с право на изкупуване. Както е посочено и в цитираното по-горе решение № 514 от 2006 г., постановено по гр.д. № 2276/2004 г. по описа на ВКС, ІV г.о., в случаите на даване вместо изпълнение е налице възмездно разпореждане със собствен имот, като вместо получаване на продажната цена, длъжникът по едно облигационно правоотношение прихваща паричния си дълг спрямо кредитора, т.е. настъпват не само последиците от изпълнението на паричното задължение, а така също и вещнотранслативните последици от прехвърляне правото на собственост. Тази характеристика на даването вместо изпълнение чрез прехвърляне правото на собственост вместо плащане на парично задължение в полза на кредитора, доближава този вид сделки до договора за покупко-продажба и оправдава приложението на чл. 33, ал. 2 ЗС в случаите, когато се погасява парично задължение чрез прехвърляне на част от съсобствен имот.

Съгласно чл. 33 ЗС, съсобственикът следва да е узнал не просто за извършването на прехвърляне на имота, а и на условията, при които то е извършено, като именно знанието на тези обстоятелства е от значение за решението му дали да упражни правото си на изкупуване „при същите условия“ съгласно чл. 33, ал.1 ЗС и съответно само при узнаването на тези обстоятелства за него започва да тече законния срок да упражни правото си на изкупуване. В случая, изкупвачите - ищци са можели да предложат „същите условия“ на съсобственика-прехвърлител М.К. и да погасят задълженията й по договора за заем, срещу които е прехвърлена частта от имотите между съсобствениците. След като ищците не са били поканени да го направят, единственото им правно средство да упражнят правото си на изкупуване е предявяването на исковете по чл. 33, ал. 2 ЗС.

    По изложените съображения съдът намира, че ищците са титуляри на претендираното от тях право на изкупуване спрямо прехвърлените от М.К. на “А.“ ООД идеални части от недвижими имоти, което е надлежно упражнено, поради което и в тяхна полза следва да се постанови изкупуване на процесните идеални части от недвижимите имоти.

След като искът за упражняване правото на изкупуване е основателен, следва да се постанови изкупуване в полза на ищците при цената, уговорена в договора между ответниците К. и търговското дружество, която обаче няма да бъде в размер на 1104,36 лв. както е приел районния съд, а в размер на 1500 лв. колкото е стойността на погасения дълг чрез прехвърляне на идеалните части от недвижимите имоти. В тежест на ищците е да докажат, че процесните имоти са прехвърлени на стойност, различна от уговорената между страните. По делото не са ангажирани доказателства за това, че прехвърлянето е станало за цена различна от посочените в отговора на исковата молба 1500 лв. Към момента на прехвърлянето размерът да паричното задължение е известен, не се спори по него в хода на делото и от него зависи цената на изкупуване. По тези съображения, съдът приема, че всеки от процесните имоти е прехвърлен в изпълнение на съответна на цената реална част от стойността на описания в отговора на исковата молба дълг.

По отношение на договора за покупко-продажба сключен между И.Т. като продавач и “А.“ ООД като купувач обективиран в нотариален акт № 30, том II, рег. № 2048 по н.д. № 163/02.06.2016 г. на нотариус А. Р., не се твърди или установява И.Т. да е предложила за изкупуване на ищците своите идеални части от недвижимите имоти и поради това правилно районният съд е допуснал изкупуване на нейните идеални части в полза на ищците.

Съдът следва да посочи и на кого ищците следва да заплатят тази цена съобразно уговорките и изявленията в договора за даване в изпълнение, доколкото изкупвачите встъпват в договора за даване в изпълнение на частта от съсобствените имоти на мястото на купувача /в този смисъл решение № 327/03.03.2010 г. на ВКС по гр.д.№ 539/2009 г. на ВКС, І г.о./.

         По гореизложените съображения въззивният съд намира, че обжалваното решение следва да отменено по отношение на обявената за действителна сделка сключена между М.К. и “А.“ ООД, която не е покупко-продажба както е приела първата инстанция, а договор за даване вместо изпълнение. Този договор следва да бъде обявен за действителен. Респективно изкупуването следва да се допусне за сумата от 1500 лв. в какъвто размер е стойността на договора за даване вместо изпълнение. В останалата част съдебното решение следва да бъде потвърдено.

Предвид изхода на спора по настоящото производство, разноски следва да се присъдят в полза на въззиваемите страни П.П. и Д.П. на основание чл.78, ал. 3 ГПК в общ размер на 1200 лв. - заплатено в брой адвокатско възнаграждение съобразно договор за правна защита и процесуално представителство от 01.03.2017 г. /л. 13 от настоящето дело/ - с представянето на банковия документ /л. 15 от настоящето дело/ е изпълнено изискването на т. 1 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. дело № 6/2012 г. ОСГТК на ВКС.

На основание чл. 280, ал. 2, т. 1, пр. 1 ГПК въззивното решение не подлежи на касационно обжалване пред ВКС. Това е така, защото съгласно представените удостоверения за данъчни оценки на недвижимите имоти /л. 61-л.73 от първоинстанционното дело/ цената на всеки един от обективно съединените искове е под 5000 лв. Цената на всички обективно съединени искове се определя от данъчната оценка на всеки един от прехвърлените имоти, респ. претендирани за изкупуване /така и определение № 201/25.05.2016 г. на ВКС по ч.гр.д. № 1806/2016 г., III г.о./. Независимо, че дарението/покупко-продажбата са изповядани с два нотариални акта, даренията/покупко-продажбите на ид. части от единадесетте недвижими имота представляват отделни сделки с отделни вещи. Това е така, защото дали е налице една или няколко отделни сделки се определя от предмета, а не от това дали тези сделки са обективирани в един или повече нотариални актове. Касае се за отделни сделки, всяка от тях имаща за предмет отделен обект на гражданския оборот, с отделна данъчна оценка и с отделна цена на иска – съответната идеална част от всеки недвижим имот, тъй като това е дарената/продадената част. Изцяло в смисъла на изложеното е определение № 460/24.06.2014 г. на ВКС по ч.гр.д. № 3728/2014 г., III г.о., в което също е прието, че „по аргумент от чл. 72, ал. 1 ГПК цената на исковете не се определя от сбора на данъчните оценки на имотите, предмет на четирите договора за покупко-продажба, а от данъчната оценка на всеки един от недвижимите имоти поотделно. Следователно са предявени не четири, а четиринадесет обективно кумулативно съединени искове“. В същия смисъл са определение № 222/04.06.2012 г. на ВКС по гр.д. № 190/2012 г., II г.о., решение № 99/10.05.2013 г. на ВКС по гр.д. № 681/2012 г., I г.о., определение № 188/07.12.2016 г. на ВКС по гр.д. № 3179/2016 г., II г.о.

 

Воден от горните мотиви, С. Окръжен съд 

 

Р Е Ш И :

 

         ОТМЕНЯ решение № 107/15.11.2016 г., постановено по гр.д. № 285/2016 г. по описа на Г. районен съд в частта му, с която е обявен за действителен сключения между М.Д.К. и “А.“ ООД договор за покупко-продажба на описаните в нотариален акт № ., том ., рег. № ., н.д. № . г. от . г. на нотариус А. Р., с рег. № .и район на действие Г. районен съд идеални части от недвижими имоти, и в частта, в която е допуснато изкупуване в полза на П.П. и Д.П. срещу М.К. и “А.“ ООД на описаните в нотариален акт № ., том., рег. № ., н.д. № . г. от 02.06.2016 г. на нотариус А. Р. идеални части от недвижими имоти относно продажната цена, КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

 

         ОБЯВЯВА за действителен сключеният между М.Д.К., ЕГН **********,***, като длъжник и “А.“ ООД, ЕИК …, със седалище и адрес на управление гр.Г., ул.”М.” №.като кредитор договор за даване вместо изпълнение, а именно прехвърляне на 1/9 идеална част от Нива, с площ от 40,900 дка, четвърта категория, находяща се в землището на с.М., общ.Г., в местността „Ю.”, представляваща имот №013008 по плана за земеразделяне и по 1/18 идеална част от: 1. Нива, с площ от 17,099 дка, четвърта категория, находяща се в землището на с. М., общ.Г., в местността „К.”, представляваща имот №003046 по плана за земеразделяне; 2. Нива, с площ от 37,768 дка, пета категория, находяща се в землището на с. М., общ. Г., в местността „Н.”, представляваща имот №005034 по плана за земеразделяне; 3. Нива, с площ от 15,767 дка, пета категория, находяща се в землището на с.М., общ.Г., в местността „Н.”, представляваща имот № 005046 по плана за земеразделяне; 4. Нива, с площ от 10,865 дка, от които 6,616 дка - пета категория и 4,250 дка – четвърта категория, находяща се в землището на с.М., общ. Г., в местността „Ю.”, представляваща имот №013053 по плана за земеразделяне; 5. Нива, с площ от 3,700 дка, четвърта категория, находяща се в землището на с.М., общ. Г., в местността „А.”, представляваща имот № 025011 по плана за земеразделяне; 6. Нива, с площ от 3,200 дка, четвърта категория, находяща се в землището на с.М., общ.Г., в местността „А.”, представляваща имот № 025014 по плана за земеразделяне; 7. Нива, с площ от 7,100 дка, четвърта категория, находяща се в землището на с.М., общ.Г., в местността „С.”, представляваща имот №036019 по плана за земеразделяне; 8. Нива, с площ от 9,477 дка, от които 8,674 дка - пета категория и 0,803 дка – шеста категория, находяща се в землището на с.М., общ.Г., в местността „Н.”, представляваща имот №040014 по плана за земеразделяне; 9. Нива, с площ от 1,587 дка, пета категория, находяща се в землището на с.М., общ.Г., в местността „Н.”, представляваща имот № 040009 по плана за земеразделяне; 10. Нива, с площ от 0,750 дка, шеста категория, находяща се в землището на с.М., общ.Г., в местността „Л.”, представляваща имот № 024203 по плана за земеразделяне, срещу погасяване на дълг в размер на 1500 лв., на основание чл. 17, ал. 1 ЗЗД.

 

         ДОПУСКА, на основание чл. 33, ал. 2 ЗС, изкупуване в полза на П.М.П., ЕГН **********,*** и Д.Е.П., ЕГН **********, с постоянен адрес:*** срещу М.Д.К., ЕГН **********,***, и “А.” ООД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр.Г., ул.”М.” №., идеални части от недвижими имоти, както следва: 1/9 /една девета/ идеална част от Нива, с площ от 40,900 дка /четиридесет декара и деветстотин квадратни метра/, четвърта категория, находяща се в землището на с.М., общ.Г., в местността „Ю.”, представляваща имот №013008 /тринадесет хиляди и осем/ по плана за земеразделяне, при граници и съседи: имот №013007 – нива на Г. К. Г., имот №013084 – полски път на Община Г., имот №013086 – полски път на Община Г.; както и на 1/18 /една осемнадесета/ идеални части от следните недвижими имоти:

1. Нива, с площ от 17,099 дка /седемнадесет декара и деветдесет и девет квадратни метра/, четвърта категория, находяща се в землището на с.М., общ.Г., в местността „К.”, представляваща имот №003046 /три хиляди и четиридесет и шест/ по плана за земеразделяне, при граници и съседи: имот №003045 – нива на М. В. М. и др., имот №003037 – нива на С. Д. П., имот №003036 – нива на насл.на П. И. К., имот №003041 – изоставена нива на насл.на Г. Ж. П., имот №003042 – изоставена нива на С. В. С., имот №003059 – нива на „А.” ЕООД, имот №000027 – полски път на Община Г.;

2. Нива, с площ от 37,768 дка /тридесет и седем декара и седемстотин шестдесет и осем квадратни метра/, пета категория, находяща се в землището на с.М., общ.Г., в местността „Н.”, представляваща имот №005034 /пет хиляди тридесет и четири/ по плана за земеразделяне, при граници и съседи: имот №005027 – нива на насл.на К. И. А. и др., имот №005026 – нива на насл.на Д. К. Г., имот №005045 – нива на „Р.” ООД, имот №005044 – полски път на Община Г., имот №040012 – нива на насл.на В. М.В., имот №040014 – нива на насл.на И.В. К. и др., имот №040015 – нива на насл.на К. И. А. и др., имот №005033 – нива на Ж.Б. Б., имот №005031 – нива на ЕТ „В. С.”;

3. Нива, с площ от 15,767 дка /петнадесет декара седемстотин шестдесет и седем квадратни метра/, пета категория, находяща се в землището на с.М., общ.Г., в местността „Н.”, представляваща имот №005046 /пет хиляди четиридесет и шест/ по плана за земеразделяне, при граници и съседи: имот №005022 – нива на „Р.” ООД, имот №005021 – нива на Ж.В. К., имот №005019 – нива на „А.” ЕООД, имот №000089 – полски път на Община Г., имот №005023 – нива на насл.на С.Н. К.;

4. Нива, с площ от 10,865 дка /десет декара осемстотин шестдесет и пет квадратни метра/, от които 6,616 дка - пета категория и 4,250 дка – четвърта категория, находяща се в землището на с.М., общ.Г., в местността „Ю.”, представляваща имот №013053 /тринадесет хиляди петдесет и три/ по плана за земеразделяне, при граници и съседи: имот №013019 – нива на насл.на К. И. Б., имот №013083 – полски път на Община Г., имот №013052 – нива на насл.на И. Г. М., имот №000007 – дере на Община Г.;

5. Нива, с площ от 3,700 дка /три декара и седемстотин квадратни метра/, четвърта категория, находяща се в землището на с.М., общ.Г., в местността „А.”, представляваща имот №025011 /двадесет и пет хиляди и единадесет/ по плана за земеразделяне, при граници и съседи: имот №025010 – нива на Х. В.Х., имот №025036 – нива на Т. П.П., имот №025037 – нива на Д. П.К., имот №025012 – нива на Й. Д. К., имот №025034 – полски път на Община Г.;

6. Нива, с площ от 3,200 дка /три декара и двеста квадратни метра/, четвърта категория, находяща се в землището на с.М., общ.Г., в местността „А.”, представляваща имот №025014 /двадесет и пет хиляди и четиринадесет/ по плана за земеразделяне, при граници и съседи: имот №025013 – нива на „А.” ЕООД, имот №025037 – нива на Д. П.К., имот №025026 – нива на насл.на Г. Д. К., имот №025034 – полски път на Община Г.;

7. Нива, с площ от 7,100 дка /седем декара и сто квадратни метра/, четвърта категория, находяща се в землището на с.М., общ.Г., в местността „Сръбчата”, представляваща имот №036019 /тридесет и шест хиляди и деветнадесет/ по плана за земеразделяне, при граници и съседи: имот №036017 – нива на „А.” ЕООД, имот №036008 – полски път на Община Г., имот №036016 – нива на насл.на И. И. В., имот №067001 – залесена територия на МЗГ-ДЛ;

8. Нива, с площ от 9,477 дка /девет декара четиристотин седемдесет и седем квадратни метра/, от които 8,674 дка - пета категория и 0,803 дка – шеста категория, находяща се в землището на с.М., общ.Г., в местността „Н.”, представляваща имот №040014 /четиридесет хиляди и четиринадесет/ по плана за земеразделяне, при граници и съседи: имот №000093 – населено място на с.М., имот №040037 – полски път на Община Г., имот №040015 – нива на насл.на К. И. А. и др., имот №005034 – нива на насл.на И. В. К. и др., имот №040012 – нива на насл.на В. М. В.;

9. Нива, с площ от 1,587 дка /един декар петстотин осемдесет и седем квадратни метра/, пета категория, находяща се в землището на с.М., общ.Г., в местността „Н.”, представляваща имот №040009 /четиридесет хиляди и девет/ по плана за земеразделяне, при граници и съседи: имот №040007 – нива на И.С. С., имот №000093 – населено място на с.М., имот №040038 – полски път на Община Г., имот №040008 – нива на насл.на В. М. В.;

10. Нива, с площ от 0,750 дка /седемстотин и петдесет квадратни метра/, шеста категория, находяща се в землището на с.М., общ.Г., в местността „Л.”, представляваща имот №024203 /двадесет и четири хиляди двеста и три/ по плана за земеразделяне, при граници и съседи: имот №024202 – нива на насл.на К. Т. К., имот №024204 – нива на насл.на И. З. Д., имот №024164 – нива на насл.на М. В. К., имот №024197 – нива на насл.на П. К. П., имот №024198 – нива на насл.на Д. К.Т.; при уговорената между ответниците цена от 1500.00лв. /хиляда и петстотин лева/, която сума П.М.П., ЕГН **********,*** и Д.Е.П., ЕГН **********, с постоянен адрес:*** следва да заплатят на купувача “А.” ООД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр.Г., ул.”М.” №., в едномесечен срок от влизане на решението в сила.

 

УКАЗВА на П.М.П., ЕГН **********,*** и Д.Е.П., ЕГН **********, с постоянен адрес:***, че ако не платят дължимата сума в месечен срок от влизането на решението в сила, това решение се счита обезсилено по право.

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 107/15.11.2016 г., постановено по гр.д. № 285/2016 г. по описа на Г.  районен съд в останалата част.

 

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК М.Д.К., ЕГН **********,***, И.Д.Т., ЕГН **********,*** и “А.” ООД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр.Г., ул.”М.” №., да заплатят на П.М.П., ЕГН **********,*** и Д.Е.П., ЕГН **********, с постоянен адрес:*** сумата 1200.00лв. /хиляда и двеста лева/, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение пред въззивната инстанция.

 

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

 

 

                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                        ЧЛЕНОВЕ:          1.                                                                                                              

 

2.