Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

 

  Номер…94…………………30.03.2017 година………………..Град С.

 

 

                                              В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД………………Втори граждански състав

На седми март……………….…………………………………...……..Година 2017              

В публичното заседание в следния състав:                                            

                                              

                                              

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА ТИХОЛОВА

 

                                               ЧЛЕНОВЕ:           ПЛАМЕН ЗЛАТЕВ

 

                                                                              СВИЛЕН ЖЕКОВ

                         

 

Секретар С.С.…………………...………………………………

Прокурор……………………………………………………………………………..

като разгледа докладваното от……………………………съдията Р.ТИХОЛОВА      

въззивно гражданско дело номер 1040…по описа за 2017………..……...година.

 

        Обжалвано е решение № 78 от 21.07.2016 г., поправено по реда на чл.247 ГПК с решение № 114 от 05.12.2016 г., постановени по гр. дело № 163/2016 г. на Г. районен съд, с което е признато за установено по отношение на “ОТП Ф.” ЕАД гр.С., че К.Г.К. не дължи на “ОТП Ф. Б.” ЕАД сумите- предмет на изп.дело № 502/2015 г. по описа на ЧСИ М. Д., рег.№..., с район на действие Окръжен съд С., в общ размер 3274.33 лв., както и всички такси и разноски по делото.

 

        Въззивникът “ОТП Ф. Б.” ЕАД С., чрез пълномощника си юрисконсулт Х.Г., счита, че решението е недопустимо и неправилно. Когато длъжникът не е подал възражение по чл.414 ГПК, вземането можело да бъде оспорено само по чл.424 ГПК, а фактите, на които той се позовавал не били от категорията на предвидените в чл.439 ГПК. Моли решението да бъде обезсилено, алтернативно да бъде отменено изцяло и вместо него бъде постановено друго, с което се признае за установено, че ищецът дължи процесните суми. Претендира за разноските пред двете съдебни инстанции и юрисконсултско възнаграждение.

 

        Въззиваемият К.Г.К. не е подал писмен отговор в срока по чл.263, ал.1 ГПК. В съдебно заседание и в писмена защита чрез пълномощника си адв.Д.К. взема становище, че жалбата е изцяло неоснователна и моли обжалваното решение да бъде потвърдено. Претендира за разноските във въззивната инстанция.

 

        Съдът, като обсъди направените в жалбата оплаквания и възраженията на въззиваемия, намери за установено следното:

 

        Пред първоинстанционния съд е предявен иск с правно основание чл.439 ГПК. Ищецът К.Г.К. твърди, че бил осъден по ч.гр.дело № 408/2010 г. на РС- Г. да заплати солидарно с Г. Н. Г., като негов поръчител по договор за кредит с Банка „Д.”, сумата от 3970.44 лв. главница, 340.14 лв. договорна лихва върху главницата, 126.60 лв. наказателна лихва, ведно със законната лихва върху главницата от 13.08.2010 г. до окончателното изплащане на сумата, както и всички разноски по делото. Било образувано изпълнително дело при ДСИ при РС – Г., по което част от сумата била погасена. През 2015 г. получил съобщение за прекратяване на изпълнителното производство, тъй като последното изпълнително действие било извършено на 22.12.2010 г. На 12.02.2016 г. получил ПДИ от ЧСИ Маргарита Димитрова въз основа на същия изпълнителен лист да заплати сумите, посочени в поканата на ОТП “Ф.”, с когото Банка „Д.” била сключила договор за цесия. Твърди, че към датата на образуване на изп.дело № 502/2015 г. на ЧСИ М. Д. е изтекъл пет годишния давностен срок за вземанията по изпълнителния лист. Последното изпълнително действие за събиране на вземането по изпълнителния лист било извършено на 22.12.2010 г. От тази дата течал нов пет годишен срок, изтекъл на 23.12.2015 г., с което вземанията се погасили по давност. Изп.дело № 502/2015 г. по описа на ЧСИ М. Д. било образувано след 23.12.2015 г., т.е. след изтичане на давностния срок. Освен това той не бил надлежно уведомен за прехвърлянето на вземането на ответника- не бил получил никакво съобщение за извършената цесия, за която разбрал за първи път от ПДИ. Моли съда да признае за установено по отношение на ответника, че той не дължи сумите, предмет на изп.дело № 502/2015 г. на ЧСИ М. Д., в общ размер 3274.33 лв., както и всички такси и разноски по делото, за които суми е издаден изпълнителен лист по ч.гр.дело № 408/2010 г. по описа на РС- Г..

 

        В отговора си по чл.131 ГПК ответникът “ОТП Ф. Б.” ЕАД С. изразява становище, че предявеният иск е недопустим, тъй като ищецът не е направил в срок възражение срещу издадената заповед за изпълнение. По този начин той бил признал вземането и моли делото да бъде прекратено поради липса на правен интерес. Алтернативно, ако съдът приеме иска за допустим, намира същият за неоснователен и недоказан. Не оспорва изложените в исковата молба обстоятелства относно издаването на заповед за изпълнение и изпълнителен лист срещу ищеца в качеството му на поръчител по Договор за кредит за текущо потребление от 21.06.2007 г. с Банка „Д.”, както и обстоятелствата относно образуването и прекратяването на изп.дело № 50/2010 г. по описа на ДСИ при РС-Г.. Твърди, че на 20.12.2010 г. в гр.Г. е подписано споразумение между Банка „Д.”, Г. Н. Г. и ищеца, съгласно което ищецът е признал задълженията си към банката по основание и размер и тяхната изискуемост и се е задължил да ги погасява, както и всички направени разноски. Признанието на вземането прекъснало давността и образуването на изп.дело № 502/2015 г. по описа  на ЧСИ М. Димитрова  станало преди изтичането на новата пет годишна давност. Освен това по изп. дело № 50/2010 г. по описа на ДСИ при РС- Г. имало постъпила сума на 25.11.2011 г. от ищеца. Това действие прекъсвало давността съгласно чл.116, б.”в” ЗЗД. Образуването на изп.дело № 502/2015 г. по описа  на ЧСИ М. Д. е станало на 08.12.2015 г., а по същото е наложен запор върху трудовото възнаграждение на ищеца на 20.01.2016 г. Относно уведомяването за цесията твърди, че по силата на изрично упълномощаване от цедента изпратил на ищеца уведомление на 28.10.2013 г. на адреса за кореспонденция, посочен в договора за поръчителство. Съобщението не било потърсено от получателя и предвид задълженията на страните по договора за кредит, посочени в т.9 от Общите условия за предоставяне на кредити за текущо потребление, ответникът изпълнил задължението си да уведоми ищеца за извършената цесия.

 

        Не е спорно по делото, а се установява и от представените писмени доказателства- договор за кредит за текущо потребление от 21.06.2007 г.; заповед № 673/13.08.2010 г. по ч.гр.дело № 408/2010 г. по описа на РС-Г.; изпълнителен лист от 13.08.2010 г., издаден по същото дело, че по ч.гр.дело № 408/2010 г. по описа на РС-Г. ищецът е бил осъден в качеството му на поръчител по Договор за кредит за текущо потребление от 21.07.2007 г. между „Банка Д.” ЕАД и Г. Н. Г., да заплати сумите от 3970.44 лв. главница, 340.14 лв. договорна лихва върху главницата, 126.60 лв. наказателна лихва, ведно със законната лихва върху главницата от 13.08.2010 г. до окончателното изплащане на сумата и разноски. Не е спорно също така, че в срока по чл.414, ал.2 ГПК длъжникът К.К. не е подал възражение срещу издадената заповед за изпълнение. Не се спори и че при образуването на второто изпълнително дело - изп.дело № 502/2015 г. по описа  на ЧСИ М. Димитрова, отново му е връчена заповедта за изпълнение.

 

        Видно от приложеното изп.дело № 50/2010 г. по описа на ДСИ при РС-Г. и отбелязването, направено от ДСИ върху изпълнителен лист от 13.08.2010 г., издаден по ч.гр.дело № 408/2010 г. на РС-Г., за посоченото по-горе вземане „Банка Д.” ЕАД е образувала изпълнително дело при ДСИ при РС-Г., което е било прекратено на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК- взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години. Последното изпълнително действие по делото е било извършено на 22.12.2010 г. В хода на производството по изп.дело № 50/2010 г. на ДСИ при РС- Г., на  20.12.2010 г. е сключено споразумение между „Банка Д.” ЕАД, Г. Н. Г. и К.Г.К.. С това споразумение длъжниците Г. Н. Г. и К.Г.К. признават задължението си по издадения по ч.гр.дело № 408/2010 г. по описа на РС- Г. изпълнителен лист от 13.08.2010 г. и се споразумяват на разсрочено плащане на това задължение.

 

        Не се спори също така, че ответникът е подал молба до ЧСИ М. Д. на 08.12.2015 г. за образуване на изпълнително дело въз основа на същия изпълнителен лист от 13.08.2010 г., издаден по ч.гр.дело 408/2010 г. на РС-Г.. Било е образувано изп.дело № 502/2015 г. по описа на ЧСИ М.Д.и изпратена покана за доброволно изпълнение, получена от ищеца на 12.02.2016 г. В ПДИ е отразено прехвърлянето на вземането от „Банка Д.” ЕАД на ответника - “ОТП Ф. Б.” ЕАД по силата на Договор за цесия от 26.09.2013 г. Видно от представеното от ответника и прието като писмено доказателство копие на Договор за покупко-продажба на вземания /цесия/ от 26.09.2013 г., ведно с извлечение от Приложение 1 към договора, между „Банка Д.” ЕАД и ответника “ОТП Ф. Б.” ЕАД е бил сключен договор за цесия, с която банката е прехвърлила на “ОТП Ф. Б.” ЕАД вземания, между които и вземането по Договор за кредит за текущо потребление от 21.06.2007 г. с кредитополучател Г. Н. Г. и поръчител – ищеца. Изпратено е запорно съобщение, изх.№ 762/19.01.2016 г. по изп.дело № 502/2015 г.  на ЧСИ М. Д., ведно с обратна разписка, от които е видно, че е бил наложен запор на трудовото възнаграждение на ищеца, получен от работодателя на 20.01.2016 г.

 

        При така установените факти, от правна страна съдът приема следното: Съгласно разпоредбата на чл.439 ГПК, длъжникът може да оспори чрез иск изпълнението, като искът на длъжника може да се основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание.

 

        Съгласно чл.418, ал.5 ГПК заповедта за изпълнение с отбелязването за издаден изпълнителен лист се връчва от съдебния изпълнител, като на основание чл.414, ал.2 ГПК в двуседмичен срок от връчването на заповедта длъжникът може да възрази писмено срещу нея. В случая такова възражение не е било подадено. Действително, по образуваното ново изпълнително дело № 502/2015 г. на ЧСИ М.Димитрова заповедта за изпълнение отново е била връчена на ищеца, но същата вече е била стабилизирана и влязла в сила, поради което длъжникът не би могъл да подаде възражение по чл.414, ал.2 ГПК в този момент. Доводите в тази насока на въззивника са неоснователни.

 

        Неподаването на възражение по чл.414, ал.1 ГПК, оттеглянето му или влизането в сила на съдебното решение по иска за установяване на вземането по чл.422 или 451, ал.1 ГПК имат за последица създаване на стабилитет на заповедта за изпълнение. Оспорването на фактите и обстоятелствата относими към ликвидността и изискуемостта на вземането, се преклудира, освен ако са налице специалните хипотези по чл.424 ГПК или чл.439 ГПК. Новооткритите обстоятелства и доказателства са основание за оспорване на вземането по реда и в сроковете по чл.424 ГПК. На новонастъпили /настъпили след влизане в сила на заповедта за изпълнение/ факти длъжникът може да се позовава при оспорване на изпълнението по чл.439 ГПК /в този смисъл Р 781-2011-ІІІ г.о., ГК на ВКС, постановено по реда на чл.290 ГПК; ОПР 956- 2010- - т.о., ТК на ВКС/. В случая ищецът се позовава на новонастъпил факт след влизане в сила на заповедта за изпълнение- изтекла погасителна давност, поради което предявеният иск по чл.439 ГПК е допустим. Този факт- на изтеклата погасителна давност, е новонастъпил, не е било възможно позоваването на същия в евентуалното възражение срещу издадената заповед за изпълнение при връчването й от ДСИ по изп.дело № 50/2010 г. по описа на ДСИ при РС- Г..

 

        Неоснователно е възражението на ищеца, че цесията не му е била съобщена от цедента „Банка Д.” ЕАД и не е произвела действие спрямо него. От представените писмени доказателства се установява, че цедентът е упълномощил изрично цесионера да уведоми длъжниците за продажбата на вземанията по реда на чл.99, ал.3 ЗЗД. Уведомяването за цесията трябва да бъде извършено от стария, а не от новия кредитор. Затова съобщението от новия кредитор няма предвиденото в чл.99, ал.3 и ал.4 от ЗЗД действие. Това обаче не означава, че предишният кредитор няма правото да упълномощи новия кредитор да извърши съобщението до длъжника като негов пълномощник. Това упълномощаване не противоречи на целта на разпоредбите на чл.99, ал.3 и ал.4 от ЗЗД /в този смисъл Р 137- 2015- III г.о., ГК на ВКС, постановено по реда на чл.290 ГПК/. Въз основа на изричното упълномощаване, цесионерът “ОТП Ф.” е изпратил уведомление до ищеца на адреса му, посочен в договора за поръчителство при изрично предвидено задължение за страните в Общите условия за предоставяне на кредити за текущо потребление по договора за кредит да се уведомяват взаимно за промяна на адреса си. След като ищецът не е могъл да бъде намерен на посочения от него адрес, цесионерът правилно е приел за връчено уведомлението по чл.99, ал.3 ЗЗД. Следователно, ищецът е бил надлежно уведомен за цесията и тя е произвела действие и по отношение на него.

 

        Безспорно е също така, че ищецът е признал задължението си с подписаното на 20.12.2010 г. по изп.дело № 52/2010 г. споразумение. Неоснователно е възражението му, че това споразумение не е произвело действие, тъй като по него не били направени никакви плащания. Не е необходимо по един договор изпълнението да е започнало, за да се приеме, че той е действащ между страните. Договорът, в случая споразумението, поражда действие със сключването му. Ако в хода на принудителното изпълнение длъжникът изрично признае вземането, признанието прекъсва давността съгласно чл.116, б."а" ЗЗД- т.10 от ТР № 2/2015 г. на ОСГТК на ВКС. В случая това означава, че със сключеното споразумение от 20.12.2010 г. ищецът е признал задължението си и от тази дата е започнала да тече нова давност, която ако не е била прекъсвана или спирана, изтича на 20.12.2015 г.

 

        Ответникът неоснователно твърди, че с подаването на молба за образуване на новото изпълнително дело № 502/2015 г. на ЧСИ М.Димитрова давността е прекъсната. Съгласно чл.116, б."в" ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на действия за принудително изпълнение на вземането. Прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ /независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл.18, ал.1 ЗЧСИ/: насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.- т.10 от ТР № 2/2015 г. на ОСГТК на ВКС, Р 325- 2016- ІІІ г.о., Р 451- 2016- ІV г.о., ГК на ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК. Подаването на молба за образуване на изпълнително производство не прекъсва давността, тъй като не представлява действие на принудително изпълнение. Такова действие в настоящия случай е налагането на запор върху трудовото възнаграждение на ищеца на 20.01.2016 г.

 

        По делото не се доказаха възраженията на ответника, че след 22.12.2010 г.- датата на последното изпълнително действие по приложеното изп.дело № 50/2010 г. по описа на ДСИ при РС-Г., отбелязана на изпълнителния лист, е било извършено някакво действие по принудително или доброволно изпълнение на задължението по изпълнителния лист. По делото не бяха представени никакви доказателства от страна на ответника за установяване на предприети от него действия за принудително изпълнение в петгодишен срок, считано от 22.12.2010 г. Не бяха представени и доказателства за прекъсване или спиране на давността на някакво друго основание. Поради това следва да  се приеме, че петгодишният давностен срок по чл.117, във връзка с чл.110 ЗЗД по отношение на задължението на ищеца към ответника по силата на изпълнителен лист от 13.08.2010 г., издаден по ч.гр.дело № 408/2010 г. по описа на РС-Г., е изтекъл на 22.12.2015 г. Запорното съобщение по изп.дело № 502/2015 г. по описа на ЧСИ Маргарита Димитрова е било получено от работодателя на ищеца на 20.01.2016 г., а самият ищец е бил уведомен за наложения запор едва на 12.02.2016 г. Поради изтеклата погасителна давност, ищецът не дължи на ответника сумите по процесния изпълнителен лист. Поради това предявеният иск се явява основателен и доказан и следва да бъде уважен, както правилно е приел и районният съд.

 

 

 

 

 

        Пред вид гореизложените съображения въззивният съд намира, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде потвърдено. При този изход на делото на въззиваемия следва да се присъдят направените по делото разноски за настоящата инстанция в размер на 900 лв. за адвокатско възнаграждение.

 

        Водим от горните мотиви, Окръжният съд

 

                                           Р  Е  Ш  И :

 

        ПОТВЪРЖДАВА решение № 78 от 21.07.2016 г. и решение по чл.247 ГПК № 114 от 05.12.2016 г., постановени по гр. дело № 163/2016 г. по описа на Г. районен съд.

 

        ОСЪЖДА “ОТП Ф. Б.” ЕАД, ЕИК …., със седалище и адрес на управление: гр.С., район Оборище, бул.”К.” № ., ет.., да заплати на К.Г.К., ЕГН **********,***, направените по делото разноски за въззивната инстанция в размер на 900 лв./деветстотин лева/.

 

        Решението не подлежи на касационно обжалване.

 

 

 

                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

                                                                            ЧЛЕНОВЕ: