Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

 

  Номер…93…………………30.03.2017 година………………..Град Стара Загора

 

 

                                              В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД………………Втори граждански състав

На седми март…………………………………………………...……..Година 2017              

В публичното заседание в следния състав:                                            

                                              

                                              

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА ТИХОЛОВА

 

                                               ЧЛЕНОВЕ:           ПЛАМЕН ЗЛАТЕВ

 

                                                                              СВИЛЕН ЖЕКОВ

                        

 

Секретар С.С.…………………...………………………………

Прокурор……………………………………………………………………………..

като разгледа докладваното от……………………………съдията Р.ТИХОЛОВА      

въззивно гражданско дело номер 1045…по описа за 2017………..……...година.

 

        Обжалвано е решение № 513 от 02.11.2016 г., постановено по гр.дело № 1428/2016 г. на К. районен съд, с което е изнесен на публична продан допуснатата до делба между А.А.З. с дял 1/2 ид.част и Х.Х.З. с дял 1/2 ид.част, съсобствена движима вещ- лек автомобил, марка “М.”, модел ..., рег. № ..., цвят- черен металик, при първоначална цена 5882.50 лв. Със същото решение Х.Х.З. е осъден да заплати на А.А.З. сумата от 912.77 лв., представляваща обезщетение за лишаване от ползване на собствената й 1/2 ид. част от движимата вещ за периода от 22.07.2016 г. до 27.10.2016 г.

 

        Въззивникът Х.Х.З. счита, че решението е неправилно в частта, с която не била приета възлагателната му претенция и автомобилът бил изнесен на публична продан. Липсвали също така доказателства, че съзнателно е лишил въззиваемата от право да ползва автомобила, поради което неправилно й било присъдено обезщетение. Моли решението да бъде отменено изцяло и вместо него постановено друго, с което автомобилът да бъде възложен на него като заплати дела на З.. Моли  решението да бъде отменено и в частта относно присъденото обезщетение и в частта за разноските. 

 

        Въззиваемата А.А.З., чрез пълномощника си адв.М.Д., в отговора си по чл.263, ал.1 ГПК оспорва изцяло въззивната жалба като неоснователна. Тъй като се касае до движима вещ и съделителите са двама, правилно автомобилът бил изнесен на публична продан, както и правилно били присъдено обезщетение по чл.31, ал.2 ЗС и разноски по делото. Моли решението да бъде потвърдено изцяло и й се присъдят разноските за настоящата инстанция.

 

        Съдът, като обсъди направените в жалбата оплаквания и възраженията на въззиваемата, намери за установено следното:

 

        Производството пред първоинстанционния съд е за делба- втора фаза. С влязло в сила решение № 452/26.09.2016 г. е допусната делба на следната съсобствена на страните движима вещ- лек автомобил марка „М….", модел……, цвят- черен металик, при квоти: 1/2 ид.част за А.А.З. и 1/2 ид.част за Х.Х.З..

 

        С исковата молба ищцата е предявила и претенция по чл.31 ЗС за заплащане от ответника на месечно обезщетение в размер на 200 лв. за лишаването й от ползване на автомобила, считано от предявяване на исковата молба- 22.07.2016 г., до окончателното приключване на производството по делба с влязло в сила решение. В проведеното на 31.10.2016 г. открито съдебно заседание искането се поддържа до размера, установен в експертното заключение на съдебната експертиза.

 

        В първото по делото заседание след допускане на делбата, ответникът е  направил искане за възлагане на моторното превозно средство. В с.з. на 31.10.2016 г. пълномощникът на ищцата заявява, че тя също желае да й бъде възложено в дял процесното МПС, но тъй като не са налице законовите предпоставки за това, същото следва да бъде изнесено на публична продан.

 

        По делото е назначена съдебно- автотехническа експертиза, която е депозирала писмено заключение, неоспорено от страните. Вещото лице дава заключение, че пазарната цена на допуснатия до делба лек автомобил възлиза на 5882.50 лв. Размерът на обезщетението, което се дължи за лишаване от правото на ползване на 1/2  ид.част от моторното превозно средство за периода от 22.07.2016 г. до датата на изготвяне на експертното заключение- 27.10.2016 г., възлиза на сумата 912.77 лв., определена на базата на средната пазарна наемна цена за отдаване под наем на лек автомобил на възраст 10 години. Съдът възприема заключението на вещото лице като компетентно и мотивирано.

        При така установените факти, от правна страна съдът приема следното: Основен принцип в делбеното производство е, че всеки съсобственик може да иска своя дял в натура, доколкото това е възможно и само ако имотите не могат да се поделят удобно, се изнасят на публична продан, т.е. всеки съсобственик има правото на реален дял от съсобственото имущество, ако обособяването на достатъчен брой реални дялове е възможно и удобно, като това право съществува по отношение на всеки един имот /при наличие на възможност за реалното му поделяне/, както и по отношение на всяка съвкупност от имущества от съответен вид. Преценката дали подобно обособяване на реални дялове е възможно и удобно зависи както от вида и предназначението на допуснатите до делба имоти, т.е. от обективни фактори, така и от волята на съделителите, т.е. от субективното им отношение към предвидената в закона възможност да поискат, респ. да получат дял в натура, ако допуснатите до делба имоти съществено се различават един от друг по предназначението си или по други основни характеристики. Съсобствеността във втората фаза на съдебната делба се ликвидира посредством един от следните способи: чрез възлагане по реда на чл.349 ГПК, чрез теглене на жребий, чрез разпределение на имотите /движимите вещи/ от съда по реда на чл.353 ГПК или чрез изнасяне на публична продан.

 

        В настоящия случай предмет на делбата е само моторно превозно средство, което безспорно не може да бъде разделено в дялове, колкото са съсобствениците. Не е налице съгласие между съсобствениците за поставяне в дял на МПС на един от тях срещу парично уравнение на дела. При това положение делбата на допуснатия до съдебна делба неподеляем автомобил следва да бъде извършена на основание чл.348 ГПК чрез изнасянето на същия на публична продан. След като допуснатия до делба автомобил е един и не съответства по брой на съделителите в настоящото делбено производство, които са двама, делбата не може да се извърши по реда на чл.353 ГПК, а само чрез изнасянето му на публична продан съгласно чл.348 ГПК, при осъществяване на която всеки съделител следва да получи паричната равностойност на своя дял от съсобствеността.

 

        По претенцията по сметки: Разпоредбата на чл.31, ал.2 ЗС установява задължение за заплащане на обезщетение за всяко лично ползуване, което е осъществено само от единия съсобственик и по причина на което другите съсобственици не са разполагали с възможността да ползуват вещта съобразно правата им. Не е установено като изискване това ползуване да е довело до прираст за имуществото на ползуващия вещта, т.е. до извличане на доход, респ. спестяване на разходи, които ползуващият вещта съсобственик би направил, ако ползуваше друга вещ от същия вид. Прякото ползуване на вещта от единия съсобственик само по себе си представлява полза и доколкото именно от тази полза другият съсобственик е бил лишен, той разполага с възможността да претендира заплащане на съответното обезщетение. Съгласно приетото в ТР № 7/2012 г. на ОСГК на ВКС, лично ползване по смисъла на чл.31, ал.2 ЗС е всяко поведение на съсобственик, което възпрепятства или ограничава останалите съсобственици да ползват общата вещ, съобразно правата им, без да се събират добиви и граждански плодове. За личното ползване е ирелевантно по какъв начин ползващият съсобственик си служи с вещта. От значение е само обстоятелството, че с действията си той засяга правата на другите съсобственици, като им пречи да ги реализират. Размерът на обезщетението се определя в съответствие с наемното възнаграждение, при съобразяване обема, за който ползващия движимата вещ съсобственик-длъжник надхвърля своята квота в съсобствеността. Задължението за заплащане на обезщетение от ползващия съсобственик възниква с получаване на писмено поискване на съсобственика, лишен от възможността да ползва общата вещ. Писменото поискване по чл.31, ал.2 ЗС е едностранно волеизявление за заплащане на обезщетение, на което законодателят е регламентирал единствено формата, но не и съдържанието. Следователно, за да се освободи от отговорност по чл.31, ал.2 ЗС, ползващият съсобственик следва да предложи на съсобственика и да му осигури възможността реално да упражнява това свое право. В случая, получаването на исковата молба, вх.№ 7913/22.07.2016 г., на 26.07.2016 г. е ангажирало ответника на свой ред да покани ищцата да ползва лекия автомобил, респ. да й осигури достъп до него, тъй като няма право на обезщетение, този който отказва да приеме предоставена му възможност да ползва вещта. Такива твърдения ответникът не е навел. Не е спорно, че само той е ползвал процесния автомобил, а без значение са доводите му, че ищцата нямала свидетелство за управление на МПС и пребивавала в страната рядко, тъй като З. е могла да го ползва автомобила не само като го управлява лично.

 

        Размерът на дължимото обезщетение е определен от назначената по делото експертиза, съответстващ на наемното възнаграждение, при съобразяване обема, за който ответникът надхвърля своите 1/2 ид.част в съсобствеността, и за периода от 22.07.2016 г. до 27.10.2016 г. възлиза на 912.77 лв. В този размер претенцията следва да бъде уважена.

 

        По отношение на разноските: Съгласно чл.355 ГПК страните заплащат разноските съобразно стойността на дяловете им. С оглед на това, същите следва да заплатят държавна такса в размер на 4% върху стойността на дела им както следва: ищцата А.З.- 117.65 лв. и ответника Х.З.- 117.65 лв. По присъединените искове в делбеното производство разноските се определят по чл.78 ГПК. Извършената съдебна делба осъществява правото на всеки от съделителите, поради което всеки от тях следва да понесе такава част от разноските, съответстващи на стойността от дела, поради което в случая направените от съделителите /които имат равни дялове/ разноски в производството по съдебната делба следва да останат така, както са направени от всеки един от тях. По отношение на претенцията по чл.31, ал.2 ЗС в договора за правна помощ не е разграничено адвокатското възнаграждение за делбата и по претенцията по чл.31, ал.2 ЗС, поради което последното следва да бъде определено по правилата на чл.7, ал.2, т.1 от Наредба № 1/2004 г. за МРАВ на 300 лв. В този размер следва да се присъдят разноски на ищцата по присъединения в делбеното производство иск, а не както е приел районният съд в размер на цялото адвокатско възнаграждение в размер на 800 лв.

 

        Пред вид гореизложените съображения въззивният съд намира, че решението следва да бъде отменено в частта, с която Х.З. е осъден да заплати на А.З. разноски по делото в размер над 300 лв. до 800 лв. В останалата част обжалваното решение е правилно и следва да бъде потвърдено. На въззиваемата следва да се присъдят разноски за настоящата инстанция в размер на 480 лв.

 

        Водим от горните мотиви, Окръжният съд

 

                                       Р  Е  Ш  И :

 

        ОТМЕНЯ решение № 513 от 02.11.2016 г., постановено по гр.дело № 1428/2016 г. по описа на К. районен съд, в частта, с която Х.Х.З. е осъден да заплати на А.А.З. разноски за първоинстанционното производство в размер над 300 лв. до 800 лв.

 

        ПОТВЪРЖДАВА решение № 513 от 02.11.2016 г., постановено по гр.дело № 1428/2016 г. по описа на К. районен съд, в останалата му част.

 

        ОСЪЖДА Х.Х.З., ЕГН **********,***, да заплати на А.А.З., ЕГН **********,***, направените по делото  разноски за настоящата инстанция в размер на 480 лв. /четиристотин и осемдесет лева/.

 

        Решението подлежи на касационно обжалване само в частта относно изнасянето на публична продан в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС на РБ при наличието на касационните основания по чл.280 ГПК.

                                                  

                                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

                                                                        ЧЛЕНОВЕ: