Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер  84                                      20.03.2017 Година               Град Стара Загора

 

                  В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,    ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На 20 март ………………………………….две хиляди и седемнадесета  година

В закрито заседание в следния състав:

 

                   Председател: ДАНИЕЛА ТЕЛБИЗОВА-ЯНЧЕВА

 

        Членове: МАРИАНА МАВРОДИЕВА 

 

                       НИКОЛАЙ УРУКОВ

Секретар………………………...………………………………….………………

като разгледа докладваното от     зам.председателя ТЕЛБИЗОВА-ЯНЧЕВА  

въззивно гражданско дело номер 1068…………...…..по описа за 2017 година

                               

Производството е по реда на  чл. 435 ал.2 предл. последно от ГПК.

Постъпила е жалба, подадена от Г.Д.К. – кмет на Община – Опан - длъжник по изп.д.№ 1161/2016г. срещу постановление за възлагане на разноски от 25.01.2017г. по изп.д.№ 1161/2016г.по описа на ЧСИ – М.Д..  

Жалбоподателят моли да бъде отменено обжалваното постановление като неправилно и незаконосъобразно. Счита, че не дължат заплащане на разноски по изпълнителното дело, тъй като сумата по издадения изпълнителен лист, по който е образувано делото са внесли на 21.12.2016г. в 10.55 часа., следователно плащането е станало според жалбоподателя преди образуване на изпълнителното дело. Възразяват и срещу размера на разноските. Считат, че разноските по изпълнителното дело следва да остана за сметка на взискателя.

Постъпило е възражение от взискателя по ИД Б.Д. Бенов чрез пълномощника му адв. Р. М., в което се изразява становище, че счита подадената жалба за изцяло неоснователна, поради което моли да бъде оставена без уважение. Излага съображения че съгласно разпоредбата на чл.433 ал.1 т.1 ГПК изпълнителното производство се прекратява с постановление, когато длъжникът е представил разписка от взискателя, надлежно заверена или квитанция от пощенска станция, или писмо от банка, от които се вижда, че сумата по изпълнителния лист е платена или внесена за взискателя преди образуване на изпълнителното производство. В случая не било налице изпълнение на тази разпоредба. Счита за неоснователно възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение, тъй като намира, че е направено несвоевременно, а дори и да се приеме, че направеното в жалбата възражение срещу размера на адвокатското възнаграждение е своевременно, то същото се явява неоснователно. Намира, че адвокатското възнаграждение е съобразено с  разпоредбата на чл. 10 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

          На основание чл. 436, ал.3 от ГПК са постъпили мотиви по обжалваното действие от ЧСИ  М.Д..

          Окръжният съд, след като обсъди изложените в жалбата оплаквания и провери законосъобразността на обжалваното действие, извършено по и.д. №1161/2016г. по описа на ЧСИ  М.Д. с район на действие ОС-Стара Загора, намери за установено следното:

Жалбата е постъпила в срок, подадена е от надлежна страна, поради което е процесуално допустима, разгледана по същество същата е неоснователна.

Изпълнително дело 20168650401161 е образувано на 21.12.2016г., въз основа на изпълнителен лист, издаден от РС гр.Стара Загора по гр.д.1142/2016 и в.гр.д.1400/2016 по описа на ОС гр.Стара Загора. Поканата за доброволно изпълнение е получена от длъжника на 29.12.2016г.

В жалбата си длъжникът в изпълнителното производство оспорва дължимостта на адвокатско възнаграждение за взискателя и дължимите в производството такси и разноски, поради извършено плащане в деня на образуване на изпълнителното производство. Представя доказателства- платежни нареждания. От същите е видно, че сумата с посочено основание е преведена по сметка с посочен получател взискателя. Доказателства относно това дали действително и кога сумата е достигнала до сметката на взискателя, това въобще негова сметка ли е, кога е била заверена банковата сметка на същия липсват по делото.

Съгласно разпоредбата на чл.433, ал.1 т.1 ГПК изпълнителното производство се прекратява, когато длъжникът представи разписка от взискателя, надлежно заверена, или квитанция от пощенската станция, или писмо от банка, от които се вижда, че сумата по изпълнителния лист е платена или внесена за взискателя преди образуване на изпълнителното производство; ако длъжникът представи разписка с незаверен подпис на взискателя, последният при спор е длъжен да декларира писмено, че разписката не е издадена от него, в противен случай тя се приема за истинска. В случая няма представени доказателства в тази насока.

Правният спор в случая е досежно момента, от който разноските в изпълнителния процес са за сметка на длъжника и се събират принудително от същия. Правно релевантният момент е момента на образуване на изпълнителното производство- в случая 21.12.2016г., когато е подадена молба до ЧСИ, отговаряща на изискванията на чл.426 ГПК, същата е заведена и изпълнителното производство е образувано на същата дата, което е и в съответствие с чл.11 и чл.12 от НАРЕДБА № 4 от 06.02.2006г. за служебния архив на частните съдебни изпълнители.

Правото на принудително изпълнение е насочено към съдебния изпълнител. За да образува делото, до него трябва бъде подадена молба за образуване на изпълнително производство, към която трябва да бъде приложен изпълнителен лист /чл.426, ал.1 ГПК/.Съдебният изпълнител е подчинен на изпълнителния лист. Той може и е длъжен да се съобрази с него както по отношение на легитимираните да бъдат страни в процеса, така и по отношение на установеното в него изпълняемо право.

Всички плащания, извършени на и след датата на образуване на изпълнителното производство се явяват плащания, извършени в условията на висящ изпълнителен процес, което изключва приложението на хипотезата на прекратяване в условията на чл. 433, т.1 ГПК, съответно предопределят отговорността на длъжника за разноските в производството.

Относно размера на приетия от ЧСИ в производството адвокатски хонорар- същия е определен към минимума. Самото му оспорване от длъжника влече след себе си по големи усилия и труд на адвоката на взискателя по участие в изпълнителния процес. Следва да са отбележи факта, че към настоящия момент плащания по изпълнителното дело няма и въпреки малкия размер на дължимата сума, при липсата на доброволно плащане към настоящия момент няма как да се прогнозират усилията по събиране на дълга, дори и при отчитане на обстоятелството, че длъжника е община.

Относно оспорването на начислените в производството такси. Посочената такса от 5 лв. без ДДС е начислена, тъй като извършването на справка е поискано от взискателя /с оглед налагането на запор/ и съответно извършена по изпълнителното дело. Таксите за призовки са начислени предвид изпращането/връчването на постановлението за разноски. Изрично е посочено в самото постановление, че таксите за приключване/прекратяване на производството не са включени в същото, т.е същите ще увеличат размера на вече съобщените. Таксата по т.26 от ТТРЗЧСИ е определена на размера на подлежащата за събиране сума в производството- 400лв. разноски по лист, 300 лв. адв. възнаграждение- 70лв. такса без ДДС, съответно 84 лв. с ДДС.

Предвид гореизложеното окръжният съд намира, че изготвеното постановление за възлагане на разноските от 25.01.2017г.  е законосъобразно и правилно, поради което жалбата следва да бъде оставена без уважение. Задължението на длъжника за разноски в изпълнителното производство е изрично уредено чл. 79 от ГПК  – разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, освен в случаите, когато изпълнителното дело се прекрати съгласно чл. 433 ГПК, освен поради плащане, направено след започване на изпълнителното производство, както и когато изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или бъдат отменени от съд. В настоящия случай не е налице нито една от посочените хипотези.

Разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК предвижда, че ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, по искане на насрещната страна може да се определи по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 ЗА. Преценката за правната и фактическа сложност на изпълнителното дело следва да се извърши с оглед всички факти, сочещи за обема и сложността на оказаната по делото правна помощ; с оглед извършените процесуални действия и други обстоятелства, определящи правната и фактическа сложност на делото.

В конкретния случай съдът взе предвид следното: Съгласно разпоредбата на чл. 10 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е посочено, че за процесуално представителство, защита и съдействие по изпълнително дело се дължи адв. възнаграждение, както следва: за образуване на изпълнително дело - 200 лева плюс за процесуално представително, защита и съдействие на страната по делото – 1/2 от съответното възнаграждение по чл. 7, ал. 2 от наредбата. В конкретния случай това означава, че минималния размер на адвокатското възнаграждение според наредбата е 350 лева, при договорен между страните 300 лева. Ето защо не е налице прекомерност на възнаграждението, каквото е твърдението на жалбоподателя.

Предвид гореизложеното съдът намира, че подадената жалба против Постановление на ЧСИ Маргарита Димитрова за възлагане на разноските по изп. дело № 1161 / 2016 г. от 25.01.2017г., се явява изцяло неоснователна и недоказана, и като такава моля същата да бъде оставена без уважение.

 

Водим от горните мотиви, Окръжният съд

 

                                          Р  Е  Ш  И :

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на Г.Д.К.– кмет на община Опан – длъжник по Изпълнително дело 20168650401161 по описа на ЧСИ М.Д. с район на действие ОС-Стара Загора против  Постановление за възлагане на разноски от 25.01.2017г. на ЧСИ М.Д., като неоснователна.

 

                Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                          

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ: