Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

  Номер 83………………20.03.2017 година……………..Град Стара Загора

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

С.ЯТ ОКРЪЖЕН СЪД…………Втори граждански състав

На……………двадесети март………..……….………….………..Година 2017              

В закрито заседание в следния състав:                                            

                                              

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:  РУМЯНА ТИХОЛОВА

 

                                               ЧЛЕНОВЕ:            ПЛАМЕН ЗЛАТЕВ   

 

                                                                                СВИЛЕН ЖЕКОВ                                                                                      

Секретар……………………………………………………………………………

Прокурор…………………………………………………………………………..

като разгледа докладваното от……………………………съдията Св. ЖЕКОВ      

въззивно гражданско дело номер 1069…по описа за……………2017 година.

 

         Производството е по реда на чл. 435, ал.2 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на „Застрахователно акционерно дружество “А.“ АД чрез юрк. Л.М. - Л. срещу Постановление за разноски от 02.12.2016 г. на частен съдебен изпълнител /ЧСИ/ Я. Г. peг. №., с район на действие С. окръжен съд по изпълнително дело № 2016...0400757. Частният жалбоподател твърди, че възложените в негова тежест от съдебния изпълнител разноски за адвокатско възнаграждение са прекомерни и завишени с оглед действителната фактическа и правна сложност на делото. Поддържа, че извършените от процесуалния представител на взискателя действия в изпълнителното производство се изразяват единствено в изготвяне на шаблонна молба за неговото образуване, поради което от длъжника са дължими разноски за адвокатско възнаграждение само по чл. 10, т.1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Излага, че процесуални действия от пълномощника на взискателя, които да попадат в хипотезата на чл. 10, т.2 от Наредбата, не са извършени, и в тази връзка оспорва дължимостта на сумата в размер на 800 лв., представляваща адвокатско възнаграждение. Сочи, че ЗАД “А.“ АД било дружество с публично оповестени банкови сметки и изпълнителните действия за събиране на суми не представлявали правна сложност. С оглед така заявените доводи моли съда да отмени постановлението за разноски и да намали възложените в негова тежест разноски за адвокатско възнаграждение до сумата от 200 лв., определена по чл. 10, т.1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение в настоящето производство в размер на 300 лв.

Взискателят по изпълнителното дело Г.П.Г., редовно уведомен на основание чл. 436, ал. 3 ГПК, депозира възражение срещу жалбата чрез адв. Ж.З., с което взема становище за неоснователност на подадената въззивна жалба. Твърди, че договореното и заплатено адвокатско възнаграждение било определено за образуване и водене на изпълнителното дело, като към този момент все още не било известно какви изпълнителни действия ще се наложело да бъдат извършени. Адвокатското възнаграждение в размер на 800 лв. представлявало сбор от хонорара по чл. 10, т. 1 и т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. От материалите по изпълнителното дело се установявало, че с молбата за образуване на изпълнителното дело взискателят поискал от съдебния изпълнител да проучи имотното състояние на длъжника и да определи начина на изпълнение по реда на чл. 18 ЗЧСИ. Алтернативно прави възражение за прекомерност на претендираното от жалбоподателя юрисконсултско възнаграждение.  

ЧСИ Я. А. с рег. № ... на КЧСИ излага мотиви по обжалваните действия в срока по чл. 436, ал. 3 ГПК. Поддържа, че е определила законосъобразно отговорността на длъжника за разноските по изпълнението, поради което намира жалбата за неоснователна.

         Приложено е фотокопие от изпълнителното производство.

С. окръжен съд, след като взе предвид доводите в жалбата и прецени данните по делото, намира за установено следното:

Изпълнително дело № 2016...0400757 по описа на ЧСИ Я. А. е образувано по молба от 17.11.2016 г. на Г.П.Г., подадена чрез адвокат Ж.З., срещу ЗАД “А.“ АД, въз основа на изпълнителен лист от 15.11.2016 г., издаден по гр.д.№ 5123/2015 г. на С. районен съд. С подадената молба взискателят Г.П. е направил искане за проучване на имотното състояние на длъжника и определяне начина на изпълнение по реда на чл. 18 ЗЧСИ. Заявил е претенция за сторените от него разноски за адвокатско възнаграждение, като във връзка с това искане с молбата са представени пълномощно и сключен от взискателя с упълномощения адвокат договор за правна защита и съдействие, съгласно който в полза на адвоката е уговорен хонорар в размер на 800 лв. за образуване и процесуално представителство в изпълнителното производство. В договора се съдържа отбелязване за извършено плащане в брой на адвокатското възнаграждение. След получаване на поканата за доброволно изпълнение длъжникът на 01.12.2016 г. е заплатил на съдебния изпълнител дължимата сума по изпълнителния лист в размер на 9480,17 лв.

За събиране на разноските по изпълнителното дело със запорно съобщение изх.№ 9157/12.12.2016 г. съдебният изпълнител е наложил запор върху банковата сметка на длъжника ЗАД “А.“ АД открити в „Ц.“ АД. На 23.12.2016 г. длъжникът е превел по сметка на ЧСИ останалата сума в размер на 2086,68 лв., с която е погасил изцяло задълженията си по изпълнителното дело, включително за разноските и таксите по изпълнението, с оглед на което със съобщения от 05.01.2017 г. съдебният изпълнител е вдигнал наложените запори върху банковата сметка на длъжника.

Съдебният изпълнител е приел искането на взискателя за разноски в пълния претендиран размер на договореното адвокатско възнаграждение и с покана за доброволно изпълнение изх.№ 8569/18.11.2016 г. е поканил длъжника ЗАД “А.“ АД да заплати, освен дължимите по изпълнителния лист суми, и разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 800 лв.

С молба от 02.12.2016 г. длъжникът е оспорил възложените в негова тежест разноски за адвокатско възнаграждение и е направил искане за тяхното намаляване. С постановление от 02.12.2016 г. съдебният изпълнител е отказал да намали размера на приетия по делото адвокатски хонорар.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Съгласно чл. 435, ал. 2 ГПК длъжникът може да обжалва постановлението за глоба и насочването на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо, отнемането на движима вещ или отстраняването му от имот, поради това, че не е уведомен надлежно за изпълнението, както и постановлението за разноските. Глава 39 от ГПК, обаче, се отнася само за защита против изпълнителните действия. Въпросът за разноските се поставя във всяко съдебно производство, поради което уредбата му в ГПК е в част първа „Общи правила“. Тази част важи както за исковия процес във всичките му етапи, така и за изпълнителното производство. Задължението на длъжника за разноски е изрично уредено в чл. 79, ал. 1 ГПК, който е в раздел втори, глава осма, от тази част. Затова съдът приема, че произнасянето на съдия-изпълнителя за разноските в изпълнителното производство не е изпълнително действие, а е реализация на общия принцип за отговорност за разноски, т.е. за неоснователно причинени имуществени вреди. Възможността да се иска намаляване на разноските за адвокат на насрещната страна, когато е прекомерен, е уреден в чл. 78, ал. 5 ГПК. С посочената разпоредба е предвидено, че съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер. В цитираната разпоредба не е предвидена такава възможност и по отношение на съдия – изпълнителя. Според настоящия съдебен състав в случая се касае за празнина в закона, която следва да бъде попълнена, чрез тълкуването му. Разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК е също в част първа „Общи правила“ и важи както за исковия процес, така и за изпълнителния процес. Следователно съдия – изпълнителят също има право по искане на насрещната страна – в случая длъжника, да се произнася по искането за намаляване размера на разноските за адвокат, когато е прекомерен, като неговият акт подлежи на обжалване. Противното разрешение би било недопустимо, тъй като взискателят не е ограничен в максималния размер на хонорара, който може да договаря с пълномощника си - адвокат, а длъжникът, който има признато право да иска намаление на прекомерното възнаграждение, не би имал механизъм да изисква съдия-изпълнителят да се произнесе по това искане. Няма основание да се допуска и възможност за безконтролно уговаряне на по-висок адвокатски хонорар за сметка на длъжника без да се признае правото на съдебен контрол върху това решение, респективно отказ на съдия-изпълнителя /в този см. определение № 403/2008 г. на ВКС/.

В настоящия случай жалбоподателят ЗАД “А.“ АД, в качеството си на длъжник в изпълнителното производство, е процесуално легитимиран да обжалва постановлението на съдебния изпълнител за разноските по изпълнението. Поради това съдът приема, че жалбата е подадена до С. окръжен съд чрез ЧСИ в едноседмичния срок за обжалване на отказа за изменение на постановлението. Следователно жалбата като подадена от надлежна страна, срещу обжалваем акт на органа по принудително изпълнение и в законоустановения срок, е допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Съгласно разпоредбата на чл. 79, ал.1 ГПК разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, освен в хипотезите по т. 1 и т. 2, каквито не са налице в процесния случай. Взискателят Г.П.Г. е упражнил надлежно правото си на разноски по изпълнението с отправено до съдебния изпълнител искане за събиране на разноските за адвокатско възнаграждение и приложено пълномощно за учредена в полза на адвокат З. представителна власт. От представения договор за правна защита и съдействие се установи такива разноски да са действително направени от взискателя, доколкото с оглед съдържащото се в него отбелязване за извършено плащане в брой, договорът имат характер на разписка, удостоверяваща заплащането на уговорения хонорар /в този смисъл т. 1 от Тълкувателно решение от 6.11.2013 г. по тълк.д.№ 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС/. В съответствие с посочената норма съдебният изпълнител е възложил в тежест на длъжника заявените от взискателя разноски за адвокатско възнаграждение, като правилно е констатирал въз основа на представеното адвокатско пълномощно наличието на валидно учредена представителна власт на процесуалния представител на взискателя за образуване и водене на изпълнителното дело.

Длъжникът ЗАД “А.“ АД е направил възражение за прекомерност на заплатеното от взискателя адвокатско възнаграждение.

Както се посочи разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК, която намира приложение и в изпълнителния процес с оглед систематичното й място в общите правила на ГПК относно отговорността за разноски, урежда право на длъжника да иска намаляване на разноските на взискателя за адвокатско възнаграждение съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото. При основателност на релевираното от длъжника възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК разноските за адвокатско възнаграждение се намаляват до размер не по-нисък от предвидения съобразно чл. 36, ал. 2 ЗАдв. минимум, определен за отделните видове правни услуги в приетата от Висшия адвокатски съвет Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. В случаите на осъществена защита по изпълнителното производство, какъвто е настоящия, минималните размери на адвокатските възнаграждения са определени в чл. 10 от Наредбата. В посочената разпоредба е предвидено, че за процесуално представителство, защита и съдействие по изпълнително дело се дължи възнаграждение за образуване на изпълнително дело в размер на 200 лв. /чл. 10, т. 1 от Наредбата/ и възнаграждение за процесуално представителство, защита и съдействие на страните по изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания в размер на 1/2 от съответните възнаграждения, посочени в чл. 7, ал. 2 от Наредбата /чл. 10, т. 2 от Наредбата/.

Преценката за правната и фактическа сложност на изпълнителното дело следва да се извърши с оглед всички факти, сочещи за обема и сложността на оказаната по делото правна помощ; с оглед извършените процесуални действия и други обстоятелства, определящи правната и фактическа сложност на делото – така и ТР № 6/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Изпълнителното дело в случая е образувано за принудително удовлетворяване на парични вземания на взискателя, като с оглед обема и естеството на предприетите по него изпълнителни действия не се отличава нито с фактическа, нито с правна сложност. Спорното възнаграждение на упълномощения от взискателя адвокат е договорено както за образуване на изпълнителното производство, така и за цялостна правна защита по водене на делото до окончателното му приключване. Осъщественото от адвоката представителство на взискателя обаче се е ограничило само до сезиране на съдебния изпълнител с молба за принудително изпълнение, с оглед последвалото плащане от длъжника в погашение на целия дълг. В приложеното копие от изпълнителното дело не се съдържат, каквито и да било данни за други действия, извършени от страна на процесуалния представител на взискателя по защита и съдействие. Ето защо в полза на взискателя се дължи възнаграждение единствено по чл. 10, т. 1 от Наредбата в размер на 200 лв. Не може да се приеме, че от страна на адвоката са извършени каквито и да било други действия в изпълнителното производство, които да са насочени към удовлетворяване на паричното вземане на взискателя. Такива отделни действия не са извършени с молбата от 17.11.2016 г., подадена от процесуалния представител на взискателя Г.Г., тъй като съгласно чл. 426, ал. 1 и ал. 2 ГПК, молбата на взискателя, по която съдебният изпълнител пристъпва към изпълнение следва да съдържа освен искане за образуване на производство по принудително събиране на парично вземане, така и посочване на начина на изпълнение. Разпоредбата на чл. 10, ал. 1, т. 2 в случая е неприложима, тъй като касае по - голяма фактическа и правна сложност на делото, съответно активно поведение от страна на процесуалния представител по проучване имущества на длъжника, справки, предлагане на множество начини за изпълнение в течение на производството и т. н., каквито действия не са налице. Съдът съобразява и обстоятелството, че длъжникът е застрахователна институция, поради което събирането на дължимата сума не би съставлявало затруднение. Затова и при липсата на активна защита по движение на делото след образуването му претендираните от взискателя разноски за адвокатско възнаграждение следва да бъдат намалени до дължимите такива само за образуване на изпълнителното производство, чийто нормативно установен минимум, съгласно чл. 10, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, възлиза на сумата от 200 лв. Възнаграждение в посочения минимум е съизмеримо с положените от адвоката процесуални усилия по завеждане на изпълнителното дело с оглед това, че последното, както се посочи по-горе, не е фактически и правно сложно, поради което определянето на възнаграждение в по-висок размер не би било обосновано. Следователно направеното от длъжника възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК по отношение следващите се на взискателя разноски за адвокатско възнаграждение е основателно.

По тези съображения при липсата на други активни процесуални действия на упълномощения адвокат по движение на делото след образуването му претендираните от взискателя разноски за адвокатско възнаграждение следва да бъдат намалени до дължимите такива за иницииране на изпълнителното производство, а именно – 200 лв. Следователно съдебният изпълнител незаконосъобразно е отказал намаляване на размера на адвокатското възнаграждение. Обжалваното постановление за разноски на съдебния изпълнител следва да се отмени в частта, с която на взискателя са определени разноски за адвокатско възнаграждение за изпълнителното производство за разликата над сумата от 200 лв., като се постанови намаляване на разноските от претендирания размер от 800 лв. до размера от 200 лв.

С оглед изхода на делото, на основание чл. 81 ГПК следва да бъде разпределена отговорността за направените в настоящото съдебно производство разноски. В тази връзка и предвид направеното от жалбоподателя искане за разноски в размер на 300 лв. и своевременно въведеното от ответника по жалбата възражение за прекомерност, на основание чл. 78, ал.1 ГПК взискателят следва да заплати на жалбоподателя сумата общо от 75 лв., от която: 25 лв. – за заплатена държавна такса за обжалването, и 50 лв. – за юрисконсулстко възнаграждение. Това е така, защото съгласно нормата на чл. 78, ал. 8 ГПК /изм. - ДВ, бр. 8 от 24.01.2017 г./, в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Понеже се касае за процесуална разпоредба, тя има действие от датата на влизане в сила на законовия текст и е приложима и към висящите правоотношения. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ, който предвижда заплащане на възнаграждение съобразено с вида и количеството на извършената дейност и определено в наредба на Министерския съвет, а съгласно чл. 27 от Наредбата за заплащането на правната помощ, за представителство в изпълнително производство възнаграждението е в размер от 50 до 100 лева. Поради това съдът определя в неговия минимален размер от 50 лв.

Съгласно чл. 437, ал. 4, изр. 2 ГПК решението не подлежи на обжалване.

Така мотивиран, С. окръжен съд

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ по жалба на длъжника ЗАД “А.“ АД постановлението за разноски от 02.12.2016 г. по изпълнително дело № 2016...0400757 по описа на ЧСИ Я. А., с което е оставена без уважение молбата му по чл. 78, ал. 5 ГПК за намаляване на адвокатското възнаграждение в размер на 800 лв., заплатено на процесуалния представител на взискателя Г.П.Г. разноски за адвокатско възнаграждение за разликата над сумата от 200 /двеста/ лева до размера на сумата от 800 /осемстотин/ лева, и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:

 

НАМАЛЯВА на основание чл. 78, ал. 5 ГПК определените на взискателя Г.П.Г. и дължими от длъжника ЗАД “А.“ АД разноски за адвокатско възнаграждение по изпълнително дело № 2016...0400757 по описа на ЧСИ Я. А. с рег. № ... на КЧСИ, от 800 /осемстотин/ лева на 200 /двеста/ лева.

 

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1, вр. ал. 8 ГПК Г.П.Г., ЕГН: ********** и съдебен адрес: ***, офис. да заплати на ЗАД “А.“ АД, ЕИК: …, гр. С., район „С.“, ул. „С.“ № . сумата от 75 /седемдесет и пет/ лева, на осн. чл. 78, ал. 3, вр. ал. 8 ГПК, представляваща разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.

 

Решението не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:        

 

 

 ЧЛЕНОВЕ:   1. 

 

 

                       2.