Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 98                                30.03.2017г.                            град  Стара Загора

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ВТОРИ СЪСТАВ

На тридесети март 2017 год.

в закрито заседание в следния състав :

                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ : РУМЯНА ТИХОЛОВА  

                                                                 ЧЛЕНОВЕ :   ПЛАМЕН ЗЛАТЕВ

                                                                            СВИЛЕН ЖЕКОВ

Секретар  

като разгледа докладваното от съдията – докладчик ЗЛАТЕВ

въззивно гражданско дело № 1081 по описа за 2017 година,

за да се произнесе взе предвид следното :

 

         Производството е по реда на чл. 435, ал. 3 от ГПК.

 

         Жалбоподателят А.Д.А.- ЕГН ********** ***, в момента пребиваващ в Затвора- С. обжалва Постановлението на ДСИ по изп.д.№ 60/12г. по описа на СИС при РС- гр.Г., обл.С., с което са възложени притежаваните от него идеални части от земеделски имоти, на взискателя по изп.дело, като се оплаква, че изп.дело било водено в  негово отсъствие, без той да е бил уведомяван и призоваван, че не му е предлагано разсрочване на паричното задължение към взискателя, че имотите му се възлагат на напълно непознато за него лице, с което той нямал никакви финансови взаимоотношения, че той имал плащания по договора за покупко- продажба на ремарке, че не е бил изслушан, не е била взета предвид неговата теза и не е присъствал на съдебното заседание. Моли да се отмени изцяло атакуваното Постановление за възлагане на ДСИ, със законните последици от това.

 

         Взискателят М.С.С.- ЕГН ********** *** заявява, че подадената жалба от длъжника му А.Д. Ангелов е недопустима и напълно неоснователна, тъй като видно от съдържанието на същата, длъжникът е обжалвал постановлението за възлагане на съдебния изпълнител по делото. Счита, че всички действия на съдебния изпълнител са съобразени със закона и че съгласно разпоредбата на чл.435, ал.З от ГПК постановлението на ДСИ може да бъде обжалваното от длъжника на изрично посочени две основания, които в случая не били налице. Не били  налице допуснати и други нарушения на закона от ДСИ във връзка с обжалваното действие, поради което моли настоящия съд да остави без уважение жалбата и да му присъдите и разноските в настоящото производство.

 

         ДСИ- Г.Н. при СИС на РС- гр.Г., обл.С. на основание чл.436, ал.3 от ГПК е представил писмени Мотиви, в които сочи, че това изп.дело е било образувано по Молба от взискателя М.С.С. ***, на основание издаден Изпълнителен лист от 14.08.2012г. по ч.гр.дело № 384/2012г. по описа на РС- Г., обл.С. за сумата от 6 000, 00 лв.,  представляваща задължение по Запис на заповед, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на заявлението в съда на 14.08.2012г., до окончателното изплащане на вземането и съдебните разноски, срещу длъжника- жалбоподателя А.Д.А. ***, че съобщението за възлагателното постановление, което длъжникът оспорва с настоящата жалба е получено от него на 10.01.2017г., че жалбата му е процесуално допустима, но изцяло неоснователна, като развива подробно тези свои становище със съответните фактически и правни аргументи. Предлага на ОС да отхвърли изцяло жалбата и да потвърди нейното Постановление за възлагане, със законните последици от това.

 

По нашето в.гр.д. е приложено заверено пълно копие от изп.дело № 60/2012г. по описа на ДСИ при СИС на РС- гр.Г., обл.С..

 

         Окръжният съд, след като обсъди направените в жалбата оплаквания, взе предвид становището на взискателя и Мотивите на ДСИ, и провери законосъобразността на обжалваното действие, намери за установено следното :

          По процесуалната допустимост на жалбата :

Видно от материалите по приложеното изп.дело/в заверено пълно копие/, Съобщението за възлагателното постановление(л.367- 369 от изп.д.) е получено от жалбоподателя- длъжник на 10.01.2017г., като той е изпратил жалбата с писмо с пощенското клеймо от 19.01.2017г., но върху същия плик е поставен печат на Затвора – С. с изх. № 19/13.01.2017г., която дата следва да се счита за меродавна, като официална и по- ранна. Поради което жалбата се явява процесуално допустима, подадена е от лице/длъжник по изп.дело/, което има права да обжалва това Постановление за възлагане, поради което съдът следва да се произнесе по нейната основателност.

 

По материалната основателност на жалбата :

В подадената жалба длъжникът твърди, че не е съгласен с последиците от Постановлението, че делото е водено в негово отсъствие, по никакъв начин не е бил уведомен за него, както и че не е получавал покана за доброволно изпълнение. Видно обаче от материалите и писмените доказателства по изп.дело, то е образувано на 10.09.2012г. и на основание чл. 428 от ГПК по това изп.дело е изготвена покана за доброволно изпълнение, получена лично от длъжника А.Д.А. на 14.09.2012г.(л.5 от изп.д.) на домашния му адрес в гр.Г., ул.“Ц. С. № ., като длъжникът е получил лично още едно съобщение за разпределение на 03.12.2014г.(л.66 от изп.д.) на същия адрес. В хода на изп.производство има и 2 редовно връчени съобщения на основание чл. 46 от ГПК- съобщение за присъединяване на Държавата като взискател, получено на 27.09.2012г. от Иван С./живеещ на адреса/(л.9 от изп.д.) и съобщение длъжникът да се яви за справка по делото, получено на 01.03.201Зг. от съпругата му А. А.(л.31 от изп.д.). Следващите съобщения в хода на изп.производство до него като длъжник са били връчени на осн. чл.41, ал.2 от ГПК. В няколко съобщения за предявяване на разпределение до него, по данни на призовкаря от  24.11.2015г. е посочено, че лицето е в Г.(л.77 от изп.д.), 16.12.2015г., че къщата е необитаема, лицето е в Г.(л.86 от изп.д.), на 04, 06 и 07.01.2016г., че адресата не е намерен(л.96 от изп.д.). В съобщения за извършване на опис на недвижими имоти(11 бр. отделни ниви, идеални части от които са собственост на длъжника А.А. по наследство) на 30.08.2016г. до длъжника, по данни на призовкаря от 26.07.2016г. „къщата необитаема, лицето в чужбина“(л.163-166 от изп.д.), на 15.08.2016г. и 30.08.2016г. - залепено уведомление на дом.адрес в гр.Г., ул.“Ц. С. № . (л.180 от изп.д.). Отново призовкарят е писал, че лицето не живее на адреса и жилището е необитаемо. Въпреки редовното уведомяване на взискателя, на останалите съсобственици на имотите и на длъжника на основание чл.41, ал.2 от ГПК, описът не е бил извършен и е пренасрочен за 12.10.2016г., поради ненавременно снабдяване с данъчни оценки и скици за някои от земеделските имоти- ниви. За новата дата на описа отново са изпратени уведомления до взискателя, до останалите съсобственици на имотите и до длъжника, като по сведения на призовкаря от 07.09.2016г. и от 26.09.2016г. е било залепено уведомление на адреса му в гр.Г., ул.“Ц. С. № . /л.228 от изп.д./, като длъжникът не се е явил в законоустановения срок за получаване на книжата. Съгласно резолюция от 10.10.2016г. е било изпратено ново съобщение до длъжника на адреса му в гр.Г., ул.“Ц. С. № ., където е редовно уведомяван няколко пъти по същото изп.дело, и той е бил търсен на 10 и 11.10.2016г. и не е намерен, като по сведения от призовкаря същият се намира в Г.(л.233-236 от изп.д.). На 12.10.2016г. е извършен опис на притежаваните от длъжника- жалбоподателАтанасов идеални части от недвижими имоти- земеделски земи/ниви/, находящи се в землището на гр.Г., обл.С., като за изпълнителното действие са редовно уведомени взискателят, длъжникът(на осн. чл. 41, ал. 2 от ГПК) и всички останали съсобственици на описаните имоти. Публичната продан на описаните имоти е била насрочена за 1- месечния интервал от 21.11.2016г. до 21.12.2016г., като за насрочената публична продан длъжникът отново е бил уведомен на основание чл.41, ал.2 от ГПК и същият е бил търсен от призовкаря на 19.10.2016г., на 22.10.2016г., на 25.10.2016г., на 28.10.2016г., на 01.11.2016г., на 11.11 и на 16.11.2016г., и 18.11.2016г., но лицето не е било намерено(л.307-310 от изп.д.). В резултат на това на 22.12.2016г. е била извършена публична продан на описаните с протокола от 12.10.2016г. идеални части от недвижими имоти, собственост на длъжника по делото- жалбоподателя А.. След това по сведения от длъжностното лице- призовкар от 30.12.2016г. длъжникът-  жалбоподател А.Д. вече се е намирал в Затвора- С., поради което и Съобщението за извършената публична продан(изготвянето на постановление за възлагане) му е било връчено лично именно там на 10.01.2017г. От гореизложеното е видно, че по несъмнен и безспорен начин в изп.производство е било установено и доказано, че длъжникът- жалбоподател А.Д.А. е отсъствало от домашния си адрес, на който му е редовно връчена Покана за доброволно изпълнение на 14.09.2012г. и с която е предупреден за последствията на основание чл.41, ал.2 във връзка с ал.1 от ГПК, като по данните от изп.дело той е отсъствал от адреса си в периода от 24.11.2015г. до 18.11.2016г. включително.

След извършената от ОС- С. проверка се установи, че оглед защита на неговите законни права и интереси, в хода на изп.производство са правени многократно опити той да бъде открит, правена е и справка за адресната му регистрация, въпреки че съгласно чл.41, ал.1 от ГПК същият е бил длъжен да съобщи новия си адрес по делото, в случай че е налице такъв. Видно от официалната Справка, освен настоящия му адрес в гр.Г., ул.“Ц. С. № ., на който длъжникът е уведомяван по това изп.производство и е предупреден за последствията на основание чл.41, ал.2 във връзка с ал.1 от ГПК, фигурира и официален негов постоянен адрес ***, като в отговор на изпратените там официални съобщения по постоянния му адрес, кметският наместник на с.Р. е отговорил, че лицето не живее там(л.174 от изп.д.). В съответствие със съществуваща практика по изп.дела, когато уведомяването е извършвано по реда на чл.41, ал.2 от ГПК, допълнително са лепени и Съобщения на входната врата на дома му на адреса, на който той е уведомяван по настоящото изп.производство- в гр.Г., ул.“Ц. С. № ., с оглед те да бъдат видени от него лично или някой негов близък, роднина или съсед, който от своя страна да го уведоми, че в РС- Г. има книжа, които той следва да получи. В подадената жалба длъжникът твърди още, че не са изследвани и проверявани всички факти и обстоятелства, както и че не е изслушана неговата версия за взаимоотношенията му с взискателя, но такива факти и обстоятелства, с които се оспорва самото задължение не могат да се изследват в изп.производство, тъй като самото изп.дело е било образувано въз основа на издаден изпълнителен лист по ч.гр.д., където би трябвало той като длъжник да е защитил правата си по надлежния ред със своевременното подаване на писмено възражение.

Жалбоподателят- длъжник А.Д. сочи също така, че е имало определени плащания от негова страна, което обстоятелство е било затаено от взискателя и не било известно в съда, но за това няма въобще такава процедура в изп.процес по действащия български ГПК. С оглед на всички гореизложени мотиви ОС- С. счита, че жалбата на длъжника е изцяло неоснователна и недоказана, поради което следва да се остави напълно без уважение, със законните последици от това, като се потвърди изцяло атакуваното Постановление за възлагане на ДСИ.

С оглед изхода на делото и на осн. чл.78, ал.2 във вр. с чл.80 от ГПК, жалбоподателят- длъжник следва да бъде осъден да заплати на взискателя си и направените от него разноски за възнаграждение на един адвокат- повереник в това съдебно производство в размер на 200 лв.- видно от представения писмен Договор за правна защита и съдействие № 64031/23.02.2017г./л.16 от настоящото в.гр.д./.

 

Ето защо  предвид гореизложеното и на осн. чл.435, ал.3 от ГПК, ОС- С.

                                         Р   Е   Ш   И :

 

ПОТВЪРЖДАВА изцяло Постановлението за възлагане от 28.12.2016г. по изп.д.№ 60/2012г. по описа на ДСИ при СИС на РС- гр.Г., обл.С..

 

ОСЪЖДА А.Д.А.- ЕГН **********, в момента пребиваващ в Затвора- С., . гр., .к., с настоящ адрес *** и постоянен адрес ***, да заплати на М.    С.    С.-   ЕГН ********** ***- къща, сумата 200 лв./двеста лева/ разноски по делото.

 

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                      

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ :