О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

 Номер 215                         15.03.2017г.                       град  Стара Загора

 

СТАРОЗАГОРСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ВТОРИ СЪСТАВ

На петнадесети март 2017 год.

в закрито заседание, в следния състав :

                                ПРЕДСЕДАТЕЛ : РУМЯНА ТИХОЛОВА

                                                                                                               ЧЛЕНОВЕ : ПЛАМЕН ЗЛАТЕВ

                                                                          СВИЛЕН ЖЕКОВ

при секретар

като разгледа докладваното от съдия- докладчик ЗЛАТЕВ

частно гражданско дело номер 1099 по описа за 2017 г.,

взе предвид следното:

 

Производството е по чл.274 и сл. от ГПК.

 

Постъпила е ч.жалба от ответника- работодател “О.“- ООД, с.Т., общ.М.а, обл.П., против постановено в закрито заседание  Определение № 2355/30.12.2016г. по гр.д.№ 1834/2016г. по описа на РС- К. в частта му, с което е оставено без уважение възражението му за местна подсъдност, като неоснователно, тъй като РС е приел, че от данните по делото се установявало, че преписите от исковата молба и приложенията към нея са били надлежно връчени на ответника на седалището и адреса, които са били обявени като такива за ответното дружество в търговския регистър на осн. чл.50, ал.4 от ГПК във вр. чл.47, ал.1 от ГПК, след изтичане на двуседмичния срок по чл. 47 от ГПК и едномесечния срок по чл.131 от ГПК, и с оглед правилото на чл.60, ал.З от ГПК, следвало да се приеме, че сроковете за възражения са изтекли на 17.11.2016г./работен ден/. Това не било изрично резюлирано от съдебния състав, който е положил допълнително усилия за уведомяване на дружеството за образувания срещу него процес, като на 09.11.2016г. книжата, повторно са връчени на счетоводителя на ответното дружество, на различен адрес от обявения в търговския регистър. На 07.12.2016г. ответникът/ч.жалбоподател/О. е направило отвод за местна неподсъдност, който счита за несвоевременно предявен, тъй като възможността му да прави възражение за местна неподсъдност на делото е преклудирана, с  изтичането на срока е била стабилизирана местната подсъдност пред РС- К.. Счита, че това Определение е незаконосъобразно, тъй като книжата са му били връчени на счетоводителя на дружеството на 09.11.2016г., като срокът по чл. 131 от ГПК е започвал да тече от деня, следващ датата на връчването съгласно чл.:60, ал.5 от ГПК. Счита, че неправилно РС- К. приема, че на 17.12.2016г. е изтекъл срокът по чл.131 от ГПК и е преклудирана възможността му да наведе възражение за неподсъдност на производството пред РС- К. и препращането му в РС- П., тъй като според него законоустановеният едномесечен срок по чл.131 от ГПК по отношение на него започва да тече от деня, следващ реалното връчване на съдебните книжа/именно от 10.11.2016г./, тъй като преписите от исковата молба са били връчени на служител на търговското дружество на 09.11.2016г. В този смисъл едномесечният срок, в който “О.”- ООД е можел да направи възражение пред РС- К. за местна подсъдност на делото е изтичал на 09.12.2016г., а не както РС- К. приема- на 17.11.2016г. Предвид обстоятелството, че отговорът на исковата молба е депозиран пред РС   К. на 07.12.2016п, считаме, че възражението е направено в срок.

 

В законния 3- дневен срок по чл.402, ал.1, изр.2 от ГПК не е постъпил писмен Отговор на ч.жалба от въззиваемия- ищеца/бивш работник/ Т.Д.Т. ***.

 

Въззивният съд след като обсъди направените в ч.жалба възражения, като се запозна с мотивите на атакуваното съдебно Определение, със събраните по делото доказателства и като взе предвид приложимите материалноправни и процесуални норми, счита за установено по делото следното :

Ч.жалба е своевременно подадена, от лице/ответник/, което има право на обжалване, подадена е в съответната писмена форма и пред надлежния въззивен съд. Поради което тя е процесуално допустима и по нея настоящия въззивен съд следва да се произнесе по съществото на направеното в нея искане.

Първоинстанционният РС- К. не е приел, че преписите от исковата молба и приложенията към нея са били надлежно връчени на ответното дружество на седалището и адреса на управление, обявени в търговския регистър на осн. чл.50, ал.4 във вр. с чл.47, ал.1 от ГПК, тъй като впоследствие съдебните книжа, ведно със съпровождащата ги искова молба са връчени лично на счетоводителя на дружеството на 09.11.2016г., като срокът по чл.131 от ГПК започва да тече от деня, следващ датата на връчването с оглед разпоредбата на чл.:60, ал.5 от ГПК. В тази връзка и в доклада си по делото е посочил този отговор и е взел отношение по направените в него искания, включително и по възражението за мастна неподсъдност на спора пред РС- К.. Следователно неправилно РС- К. е приел, че още на 17.12.2016г. е изтекъл срокът по чл.131 от ГПК и е преклудирана възможността на ответника/ч.жалбоподател/ “О.”- ООД да наведе възражение за неподсъдност на производството пред РС- К. и препращането му в РС- П.. Следователно в случая законоустановеният 1- месечен срок по чл.131 от ГПК за “О.”- ООД започва да тече от деня, следващ реалното връчване на съдебните книжа/тоест от 10.11.2016г./, предвид обстоятелството, че преписите от исковата молба са били връчени на служител на търговското дружество на 09.11.2016г. В този смисъл 1- месечният срок, в който “О.”- ООД може да направи възражение пред РС- К. за местна подсъдност на делото изтича на 09.12.2016г., а не както РС- К. е приел- на 17.11.2016г. С оглед обстоятелството, че отговорът на исковата молба е депозиран пред РС- К. на 07.12.2016г., неправилно РС- К. приема, че правото на възражение за местна подсъдност на ответното дружество е преклудирано. В конкретния случай Отговорът на исковата молба, с който е направено възражението за прекратяване на производството по делото пред РС- К. е депозиран в императивно установения 1- месечен срок, считано от датата на връчване на съдебните книжа, РС- К. неправилно е изтълкувал и приложил правната норма на чл.50, ал.4 от ГПК, че длъжностното лице по призоваването залепва уведомление по чл.47, ал.1 от ГПК, когато не открие достъп до канцеларията на търговеца или не намери някой, който е съгласен да получи съобщението, залепва уведомлението по чл.50, ал.4 от ГПК- то е правна възможност, насочена към обезпечаване на процесуалната възможност на адресата на съдебните книжа да се уведоми, че в канцеларията на съда са оставени на негово разположение съдебни книжа, които ще му бъдат връчени при явяването му в 2- седмичен срок от залепването на уведомлението. За упражняването на тези процесуални права РС е дал указания в залепеното уведомление, в което се съобщава на неговия адресат/ответното търговско дружество/, че е гарантирана процесуалната му възможност в 2- седмичен срок, считано датата на залепването на уведомлението негов представител да се яви в деловодството на съда, за да му бъдат връчени оставените на негово разположение съдебни книжа- в настоящия случай искова молба. Действително със залепеното уведомление, нито се връчват съдебни книжа, нито в него се указва предметното съдържание на тези съдебни книжа, поради което едва от датата на фактическо им връчване/09.11.2016г./ е започнал да тече 1- месечния срок по чл.131от  ГПК. Именно на дата 09.11.2016г. съдебният призовкар е връчил ефективно исковата молба на счетоводителя на ответното дружество и той е положил лично подписа си на призовката, че на 09.11.2016г. му е връчена исковата молба на Т.Т., поради което срокът за отговор на исковата молба и възможността да бъдат направени възражения за неподсъдност на спора от ответното дружество започва да тече от 10.11.2016г. и изтича на 09.12.2016г.

Отговорът на исковата молба с възражението за неподсъдност от името на „Олимрия Транс"- ООД е депозирана пред РС- К. на 07.12.2016г., поради което направеното възражение за неподсъдност на спора пред РС- К. по гр.д.1834/2016г. е своевременно и в срок направено от ответното дружество- ч.жалбоподател.

Наред с това ищецът- работник не е поискал, обосновал и доказал при изпълнение на неговата длъжност „шофьор международни превози“ основното местоизпълнение на трудовите му задължения да е било точно в гр.К. или поне в района на РС- К., за да е налице за него привилегированата разпоредба на чл.114 от ГПК.

Поради което РС- К. неправилно е приел, че възражението за местна неподсъдност е преклудирано и незаконосъобразно е оставил без уважение искането на ответника за прекратяване на производството по гр.д.№ 1834/2016г., I гр. състав пред РС- К. и изпращане на делото по местна подсъдност на РС- П., където е седалището и адреса на управление на ответника- работодател/ч.жалбоподател/. В този смисъл е и Определение № 294/08.06.2009г. по ч.гр.д.№ 65/2009г. по описа на Трето ГО на ВКС- С..

Предвид гореизложеното следва да се уважи изцял частната жалба срещу Определение № 2355/30.12.2016г., постановено по гр.д.№ 1834/2016г. по описа на КР- К., като се отмени в обжалваната му част това Определение, с която РС- К. е оставил без уважение възражението на “О.”- ООД, с. Т., общ.М., обл.П. за прекратяване на производството по гр.д.№ 1834/2016г. по описа на РС- К. и делото следва се изпрати по правилата на местната подсъдност на РС- П..  

  

Водим от горното и на основание чл.274 и сл. от ГПК, въззивният Окръжен съд- С.

 

                                   О П Р Е Д Е Л И :

 

ОТМЕНЯ Определение № 2355/30.12.2016г. по гр.д.№ 1834/2016г. по описа на РС- К. в частта му, с което е оставено без уважение възражението на ответника “О.“- ООД, с.Т., общ.М., обл.П., ул.“Н.“ № ., за местна неподсъдност на иска, като неоснователно, като вместо това :

 

ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д.№ 1834/2016г. пред РС- К..

 

ИЗПРАЩА гр.д.№ 1834/2016г. по описа на РС- К., за разглеждане на РС- гр.П..

 

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ :

 

 

                                            ЧЛЕНОВЕ :