Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

 

111                          07.04.2017г.                    град Стара Загора

 

 В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,     VІ ГРАЖДАНСКИ състав

   

на шести март 2017 година

в публично  заседание, в следния състав: 

 

                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ : НИКОЛАЙ УРУКОВ

                                       

Секретар  ПАВЛИНА ГЕОРГИЕВА

като разгледа докладваното от СЪДИЯТА – ДОКЛАДЧИК УРУКОВ

Гражданско дело № 11  по описа за 2015 година, за да се произнесе съобрази следното :

 

 

         

Предявен е иск с правно основание чл.45 и сл. от ЗЗД и чл.82- чл.86 от ЗЗД.

Постъпила е Искова молба с вх.№ 10653/18.07.2012 г. от С.Д.Ч. ЕГН ********** и М. А. Ч. ЕГН ********** чрез своята майка и зак. представител С.Д.Ч. ***, с цена на иска: общо в размер на 200 000.00 лева, представляващи обезщетение за неимуществени вреди , с която молят  съда да постанови решение, с което да осъди ответника Ч.М.И. да заплати на всеки един от ищците сума в размер на по 50000 /петдесет хиляди / лева заедно със законната лихва от 19.07.2009 година представляващи частичен иск, от сумите в размер на по 100 000 /сто хиляди/ лева, за всеки един от ищците заедно със законната лихва върху тези суми, считано от 19.07.2009 година - представляващи обезщетение за претърпените от ищците неимуществени вреди - болки, страдания и психически стрес, вследствие загубата на пострадалия - съпруг на първата ищца и баща на втората ищца, като подробни съображения са изложени в исковата молба.

 

Предявеният иск е процесуално допустим, родово и местно подсъден на настоящия ОС-Ст.Загора, исковата молба е редовна, отговаря на изискванията по чл.127, чл.128 и чл.129, ал.1 от ГПК/2008г./, и не са налице пречки по смисъла на чл.129, ал.2-6 и чл.130 от ГПК.

 

С уточняващата и конкретизираща молба вх. № 3517/19.03.2015 год. ищците са отстранили нередовностите по исковата молба, съобразно указанията на съда, дадени с Определението за оставяне на делото без движение от датата 16.02.2015 год. По делото е бил представен и препис от същата молба, който е бил надлежно връчен на ответника по делото.

 

С друга уточняващата и конкретизираща молба вх. № 3656/19.03.2015 год. ищците са представили като доказателства невлезли в законна сила Решения под № 1097/19.02.2014 год. на СГС, І – 20 състав, постановено по гр. дело № 14 646/2013 год. и Решение № 1872/14.10.2014 год. постановено по в.гр. дело № 1 627/2014 год. на САС, 4 въззивен състав, който е потвърдил изцяло първоинстанционното Решение, с което са отхвърлени изцяло предявените от С.Д.Ч. ЕГН ********** и М. А. Ч. ЕГН ********** чрез своята майка и зак. представител С.Д.Ч. *** искове с правното си основание чл.226, ал.1 от КЗ и чл.86 от ЗЗД срещу “ДЗИ – Общо застраховане” ЕАД, застраховало гражданската отговорност на водача Марин Димитров Шиваров, управлявал лекия автомобил марка “Опел” Вектра с ДК № С 0490 МА, който лек автомобил е причинил вредите на пострадалия Атанас Чулков. По приемането на тези доказателства съдът се е произнесъл в първото открито съд. заседание в съответствие с разпоредбата на чл.143, ал.2 и ал.3 от ГПК, като е приел тези доказателства.

 

В откритото съд. заседание на датата 28.04.2015 год. съдът е допуснал увеличение на иска по отношение на втората ищца малолетната М.А.Ч., представлявана от своята майка и законна представителка С.Д.Ч., като иска се счита предявен за претендираното от нея обезщетение за неимуществени вреди вместо първоначалната претенция от 50 000 лв. предявен за сумата от 70 000 лв., заедно със зак. лихва върху тази сума от датата на деликта 19.07.2009г.

 

След изпълнение на процедурата по размяна на книжата по чл.131, ал.1 от ГПК/2008г./, в рамките на законния 1- месечен срок по чл.131, ал.1 от ГПК/2008г./, ответникът е подал писмен отговор по реда на чл.131, ал.2-3 и чл.132 от ГПК/2008г./.

 

В същият писмен отговор ответникът счита, че предявения срещу него иска за неимуществените вреди от ищците се явява недопустим по съображенията, подробно изложени в писмения отговор. Твърди, че самите ищци са завели гр. дело срещу ДЗИ-Общо застраховане с цел получаване на обезщетението за неимуществените вреди от застрахователя по задължителната застраховка гр. отговорност на водача Марин Шиваров. Твърди, че по посочено дело Ч.М.И. бил привлечен като трето лице – помагач от сочения ответник по това дело ДЗИ-Общо застраховане, съобразно правилата на чл.219 от ГПК. В тази връзка представя и писменото доказателство – Определение та СРС, ГО, 44 състав по гр. дело № 45520/2012 год., с което е конституиран в това си качество. Твърди, че е налице пълно тъждество между настоящото и горепосоченото дело, заведено срещу ДЗИ-Общо застраховане.

 

В тази връзка твърди, че между същите страни, на същото основание и със същото искане имало вече висящо гр. дело, което на основание чл.126, ал.1 от ГПК било основание за прекратяване на настоящото производство.

 

По отношение на искането, заявено с отговора на ответника за прекратяване на производство по настоящото дело, съдът възприема следното:

 

Съгласно разпоредбата на Чл. 126. ал.1 от ГПК Когато в един и същ съд или в различни съдилища има висящи две дела между същите страни, на същото основание и за същото искане, по-късно заведеното дело се прекратява служебно от съда.

 

Съдът намира на първо място, че настоящото дело и соченото от ответника Ч.И. не е между същите страни. По първото делото само ищците са същите, а ответник се явява Застрахователно дружество - ДЗИ-Общо застраховане АД гр.София, като ответника по настоящото дело, по друго дело се явява трето-лице помагач. На второ място различно е и правното основание, като соченото в отговора дело се води на основание чл.226 от Кодекса за застраховането, а настоящото дело е с правно основание чл.45 и сл. от ЗЗД за обезщетение за неимуществени вреди. Не на последно място настоящият съд следва да отбележи, че право на ищците е да изберат срещу кого да водят делото си за претърпени от тях неимуществените вреди – дали това да бъде срещу прекия причинител на вредата или Застрахователното дружество, в което той е застрахован. В тази връзка настоящият първоинстанционен съд счита, че искът се явява процесуално допустим, родово и местно подсъден на настоящия ОС-Ст.Загора, исковата молба е редовна и отговаря на изискванията по чл.127, чл.128 и чл.129, ал.1 от ГПК/2008г./. Именно поради това съдът с Определение от закрито заседание на 24.03.2015 год. е оставил без уважение това искане на ответника.

 

По съществото на иска, счита, че ако същият ако се приеме от съда за допустим, оспорва същия по основание и размер и моли да бъде отхвърлен като неоснователен. Също счита , че предявения срещу него иск за неимуществените вреди относно претендирания размер бил неоснователен, и той оспорва размера на същия тъй като бил прекалено завишен и в исковата молба не се съдържали никакви аргументи и обстоятелствата по същия. Подробни съображения в тази насока излага в писмения си отговор /листи 4-7 от същия/.

 

На основание чл.111, б.”в” от ЗЗД прави възражението си за изтекла погасителна давност на исковете за лихви за периода от 19.07.2009 год. /датата на настъпването на смъртта на Атанас Чулков/ до 17.07.2011 год. /три години преди завеждането на исковата молба/. По същото възражение съдът е обявил на страните, че ще се произнесе по съществото на делото с евентуалния окончателен съдебен акто по същото, а именно със съдебното си Решение.

 

Относно разпределението на доказателствената тежест, съдът е постановил, че ищците следва да установят и докажат твърденията си изложени в исковата им молба, а ответникът следва да докаже и да установи всички свои оспорвани и възражения, изложени в писмения му отговор.

 

Предявеният иск е процесуално допустим, родово и местно подсъден на настоящия ОС-Ст.Загора, исковата молба е редовна, отговаря на изискванията по чл.127, чл.128 и чл.129, ал.1 от ГПК/2008г./, и не са налице пречки по смисъла на чл.129, ал.2-6 и чл.130 от ГПК.

 

Ищците по делото С.Д.Ч. ЕГН ********** и М. А. Ч. ЕГН ********** действаща чрез своята майка и зак. представител С.Д.Ч. ***, редовно и своевременно  призовани не се явяват, вместо тях се явява лично пълномощника им адв.И.М. от Старозагорската адв.колегия, надлежно упълномощен по делото с писмено пълномощно, като заема становището, че искът се явява основателен и доказан и като такъв следва да бъде изцяло уважен по съображения подробно изложени в съдебно заседание по съществото на делото и в депозираната по делото подробна писмена защита.

 

Ответника по делото Ч. М. И., редовно призован по делото не се явява, вместо него се явяват   процесуалните му представители адв.С. и адв.Н. от Софийската адвокатска колегия, като в съдебно заседание вземат становище, че искът се явява неоснователен и недоказан и като такъв следва да бъде отхвърлен изцяло, по съображенията изложени от нея в съдебното заседание по съществото на делото. Молят да им бъдат присъдени и направените разноски по делото. Подробни съображения са изложени в депозираната по делото писмена защита.

 

           След като се запозна с направените в Исковата молба претенции, със становищата на всяка една от страните по делото, със събраните по делото писмени доказателства и с приложимите по казуса материално-правни и процесуални норми, ОС-Ст.Загора счита за изяснено и доказано следното :

 

ОТНОСНО ДОПУСТИМОСТТА НА ИСКА :

 

Безспорно по делото се установява от представените и приети като доказателства по делото, че така предявения иск се явява родово и местно подсъден на настоящия Окръжен гр. Стара Загора. Същият е процесуално допустим, поради което следва да бъде разгледан по съществото си в настоящото гражданско съдопроизводство. Искът се явява допустим тъй като ищецът твърди, че е претърпял вреди по смисъла на чл.45 сл. от ЗЗД, поради което същият разполага с процесуалното право на иск, тъй като твърди, че съобразно специалните закони, а именно Закона за пътищата /ЗП/ и ЗДвП /Закона за движението по пътищата/ и правилниците за тяхното приложение ответникът Ч.М.И. им е причинил тези вреди.

 

 

        ОТНОСНО ОСНОВАТЕЛНОСТТА НА ИСКА:

 

В правната теория и съдебната практика трайно и безпротиворечиво се приема, че за да възникне отговорността за ответника по чл. 45 ЗЗД, в тежест на ищеца е да докаже, че: извършено е вредоносно деяние, в резултат на което са му причинени вреди,   вредоносното   деяние   е   противоправно,   т.е.   нарушава   предписани   от нормативните актове и правила за поведение, причинена е имуществена или неимуществена вреда, която е реално настъпила в претендирания размер, налице е причинна връзка между противоправното деяние и вредата, като вредоносния резултат следва да е в пряка и непосредствена последица от виновното поведение на прекия причинител, наличието на вина у прекия причинител; налице е законова презумпция относно вината във всички случаи на непозволено увреждане съгласно разпоредбата на чл. 45, ал. 2 ЗЗД.

По делото не се спори, а и така както е прието в Споразумение от 22.07.2010г. по силата на Определение по НОХД под № 576/2010 по описа на Софийски окръжен съд, 3-нак състав и съгласно императивната норма на чл.300 от ГПК следва да се стигне до извода, че непосредствената причина за настъпването на смъртта на наследодателя на ищците е поведението на ответника Ч.М.И., който е нанесъл удар с юмрук по пострадалия в ситуация, когато е виждал пред себе си платното на автомагистрала Тракия и бил длъжен да предвиди възможните последици,каквито са и настъпили -падане на пострадалия на платното с последяващо прегазване, довело до неговата смърт – вреда по смисъла на чл.45 и сл.от ЗЗД след като вината му е доказана по безспорен начин с влязъл в сила съдебен акт - посоченото по-горе Определение на Софийския окръжен съд,3-ти наказателен състав. Същото Определение е окончателно и има значение на влязла в сила присъда.

Съобразно императвивната разпоредба на Чл. 300. от ГПК, Влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.

Съгласно чл. 413, ал.1 от НПК влезлите в сила присъди, решения, определения и разпореждания са задължителни за всички учреждения, юридически лица, длъжностни лица и граждани. Според ал.2 влезлите в сила присъди и решения са задължителни за гражданския съд по въпросите: извършено ли е деянието; виновен ли е деецът; и наказуемо ли е деянието.

В тази връзка е цялостната съдебна практика, подчинена на законовите разпоредби по чл.300 от ГПК и чл.413 от НПК, както и ПОСТАНОВЛЕНИЕ под № 7 ОТ 30.12.1959 Г., ПЛЕНУМ НА ВС, Публикувано в Сборника «Постановления и тълкувателни решения на ВС на РБ по граждански дела 1953-1994», стр. 234, пор. № 74, Определение № 559/11.04.2011 г. IV ГО на ВКС по гр.д.№ 327/ 2011 г.

 

Безспорно от това противоправно деяние на ответника ищците в качеството си на законни наследници на починалия постарадал са преживели тежки душевни болки и страдания, като негови най-близки родственици – съпруга и дъщеря.

 

Във връзка с гореизложеното съдът следва да остави без уважение направените възражения за съпричиняване по смисъла на чл.51 ал.2 от ЗЗД, заявени от ответника поради следното:

Съдът счита, че заради императивния характер на нормата на чл.300 от ГПК която задължително препраща към приетото от наказателния съд по Определение по н.о.х.д.№ 576/2010г. по описа на Софийския окръжен съд, 3-нак. състав относно деянието и виновността на ответника М. и доколкото в това определение няма приети за доказани основания за каквото и да е съпричиняване, това възражение се явява изцяло неоснователно. Единственият деец на деянието е ответника по делото М., като никъде в Определението на наказателния съд не се споменава името на постарадалия като съдеец или съответнино съпричинител на процесното престъпление. Като такъв не е посочен и водъчът на автомобила, който фактически е ударил постарадалия и се е стигнало до този нежелан за никого резултат.

 

То се явява неоснователно, и тъй като няма нови доказателства за такова съпричиняване. Приетите като писмени доказателства протоколи за разпити на първата ищца - С.Ч. и проведения и разпит пред състава на съда по реда на чл.176 от ГПК ясно и недвусмислено доказват, че липсват основания да се приеме, че пострадалия е имал принос в създалата се конфликтна ситуация до степен, която да му вмени каквото и да е съпричиняване. Тези показания не биха могли да се игнорират или да се поставят под съмнение от показанията на бившата съпруга на ответника Мариана И.,която не потвърди нищо конкретно относно това,дали е видяла удар,дали е чула размяна на реплики,дори не можа да отговори на въпроса коя от двете коли е стигнала първа до дясното платно на магистрала „Тракия".

При така установите факти и доказателства съдът следва да приеме, че безспорно са налице основанията на чл.45, ал.1 от ЗЗД - виновните действия на ответника,безспорно доказаната му вина - настъпилия фатален резултат е изцяло следствие на умишлените му действия по нанасянето на удара с предвидимост на възможните последици от една страна и от друга -възможно най-високата степен на увреждане с необратими последици от деянието - загуба на баща и съпруг в период от живота на това семейство, когато са имали най-голяма необходимост един от друг.

Такъв извод се налага от събраните доказателства / вкл. и свид.показания на свид.М.Р./ за сплотеност, разбирателство, взаимопомощ - и най-вече необходимостта от такава помощ след раждането и отглеждането на дъщеря им - втората ищца М.Ч..

В този смисъл и съобразно практиката на съдилищата в аналогични случаи съдът следва да приеме, че исковите претенции на двете ищци са изцяло основателни,обосновани и доказани до размера на сумите от 50 000 лева за С.Д.Ч. и 70 000 лева за втората ищца М.А.Ч., действаща чрез своята майка и законна представителка - първата ищца.

Относно възражението за давност на исковата претенция по отншение на лихвите.

Съдът следва да остави това възражение без уважение като неоснователно поради следното:

Първоначалната искова молба е заведена на 18.07.2012г. с вх.№ 10653 и това е прието в две Определения на настоящия съд от 24.03.2015г. и 11.05.2015г.

По-късно - с Определение от 12.11.2014г. по гр.д.№ 10653/2014 год. описа на СГС, 1 ГО,8 състав производството по делото е било прекратено и същото е било изпратено по компетентност на Окръжен съд гр.Стара Загора, където е образувано настоящото гр.д. под № 11/2015г.

 

Съобразно специалната разпоредба на 116. от ЗЗД Давността се прекъсва: а) с признаване на вземането от длъжника; б) с предявяване на иск или възражение или на искане за почване на помирително производство; ако искът или възражението или искането за почване на помирително производство не бъдат уважени, давността не се смята прекъсната; в) с предприемане на действия за принудително изпълнение. Според чл.117. от ЗЗД От прекъсването на давността почва да тече нова давност. Съобразно ал.2 (Ал. 2, изм. - ДВ, бр. 12 от 1993 г.) Ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата давност е всякога пет години.

От това следва, да се направят следните изводи:

а/ исковете са предявени в срок,позволяващ произнасянето по искането за законната лихва върху първоначалните главници от по 50 000 лв.за всяка от ищците за срока от датата на деликта - 19.07.2009г.до 19.07.2012г.,която дата е края на законния 3-годишен срок за тази претенция; б/ Исковете безспорно са предявени в срока на общата петгодишна погасителна давност и

в/ Допуснатото увеличение от 50 000 на 70 000 лева по отношение на втората ищца с определението на съда от 28.04.2015г. е в условията на спряна на основание чл.115 б."ж" от ГПК давност въз основа на предявеният на 18.07.2012г. частичен иск по отношение на тази ищца. Известна е практиката, че спирането на давността по време на процеса въз основа на предявен частичен иск се отнася за ЦЯЛОТО вземане, а не само за предявената част от това вземане. Точно за това процесуално-правния аргумент е,че ако не се уважи частичния искдо едно такова решение ще има сила на присъдено нещо за цялото вземане,чието съществуване се отрича, а не само относно предявената част от това вземане.

В този смисъл се е произнесъл и друг състав на Окръжен съд гр.Стара Загора по гр.д.№ 136/2015г. на ІV състав, водено за същия случай срещу същия ответник. В тази връзка възраженията за изтекла погасителна давност на лихвите изтекли в полза на ищците са неоснователни.

 

По отношение на размера на обезщетението за неимуществените вреди съдът възприе следното:

 

Евентуалното уважаване на иска за всяка една от двете ищци следва да бъде съобразено с принципа за справедливост, установен в чл. 52 от ЗЗД и събраните по делото доказателства за действително претърпяните от С. и М. Чулкови неимуществени вреди. Първата от тях се явява съпруга на пострадалия, а втората от тях е негова дъщеря.

 

Съобразно константната практика на Върховните съдилища на Републиката справедливостта не е абстрактно понятие и приложението на закона е свързано с преценка на редица обективно съществуващи обстоятелства, които следва да се вземат предвид от съда.

Налице е и задължителната съдебна практика при подобни случаи - напр. ППВС под № 4/1968, обобщаващо практиката по определяне на обезщетенията за неимуществени вреди от непозволено увреждане. Това Постановление на ВС изисква задълбочен и подробен анализ на редица фактори при определяне на сумата по справедливост.

При определянето на размера на дължимото обезщетение съдът взема предвид и формата на вината относно настъпилата смърт, която не е умисъл, а непредпазливост.

Съгласно възприетото от наказателния съд ответникът И. е действал умишлено единствено по отношение на непосредствения резултат от деянието си - нанасяне на лека телесна повреда, като съгласно приетата по наказателното дело СМЕ е причинила само БОЛКА на пострадалия (т. е. налице е лека телесна повреда без разстройство на здравето по чл. 130 ал. 2 от НК).

По отношение на смъртта на Чулков, ответникът И. е действал при по-леката форма на вина съгласно НК - непредпазливостта. Ответникът М. не е искал и не е целял смъртта на пострадалия Атанас Чулков. Именно в този смисъл е и одобреното от СОС споразумение за приключване на наказателното дело.

Налага се извода, че по-леката форма на вината (непредпазливост) по отношение на смъртта следва да се съобрази при определяне на евентуално обезщетение.

Също така съдът следва да вземе предвид и поведението на ответника И. веднага след инцидента.

Безспорно е доказано, че И. лично е издърпал пострадалия от активната лента и направил всичко възможно да му окаже първа помощ до идване на медицинския екип. В тази насока сведения дава включително и ищцата С.Ч..

За съжаление обаче травмата в главата, причинена от преминаващия автомобил (който дори не е спрял след инцидента, а е издирен по-късно) се оказала твърде сериозна.

 

Съгласно чл.52 от ЗЗД размерът на неимуществените вреди се определя от съда по справедливост. С оглед на гореизложените съображения и доводи, както и с оглед на цялостната установена и разгледана по-горе фактическа обстановка по делото съдът счита, че размерът на обезщетението за неимуществените вреди за претърпените от ищците болки и страдания от загубата на най-близкия им човек съответно съпруг на първата от тях и баща на втората следва да бъдат определени на сумата от 30 000 лева за първата ищца, която е претърпяла множество болки  и страдания, от загубата на любимия си човек, с когого е споделила и прекарала повечето от половината от съзнателния си живот. Втората ищца се явява дъщера на постарадалия и в това си качество същата следва да бъде обезщетена от настоящия съд за претърпените от нея болки и страдания по загубата на своя баща в размер на 40 000 лева.

 

От събраните по делото доказателства се налага изводът, че искът за неимуществените вреди се явява частично основателен и доказан за сумата от 30 000 лева по отношение на първата ищца и за сумата от 40000 лева по отношение на втората ищца, като в остналата му част следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан в тази му част.

 

Също така следва да бъде присъдена и законната лихва върху претендираните суми за главница, считано от датата на увреждането – 19.07.2009г. до окончателното изплащане на дължимите суми.

 

На основание чл. 78, ал.1 от ГПК ответникът  следва да бъде осъден да заплати на ищцата направените по делото разноски съразмерно уважената част на иска в размер на 2623.50 лева /две хиляди шестотин двадесет и три лева и 50 стотинки/, като общата сума на разноските , направени от ищците възлиза на 4500 лева, представляваща възнаграждението за един адвокат – адв.И.М. съобразно представения договор за правна защита и съдействие и списъка на разноските по чл.80 от ГПК.

 

Съдът не приема за основателно и възражението за прекомерност на претендираното от нас адвокатско възнаграждение - в случая същото е договорено в рамките, доближаващи абсолютния минимум по смисъла на чл.7 ал.ІІ от Наредба №9 за минималните размери на адвокатските възнаграждения при иск от 120 000 лева.

 

На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на Окръжен съд - гр. Стара Загора държавната такса съразмерно уважената част на този граждански иск, в размер на  2800.00 лева.

 

На основание чл. 78, ал.3 от ГПК ищите  следва да бъде осъдени да заплатят на ответника направените от последния разноски  по делото, но тъй като такива разноски не са поискани, то следва да бъдат и присъждани от настоящия съд.

 

        Ето защо предвид всички гореизложени мотиви и на основание чл. 45 от ЗЗД и чл.86, ал.2 от ЗЗД, Окръжен съд- гр.Стара Загора

 

                                 Р      Е      Ш      И     :

 

ОСЪЖДА ответника Ч.М.И. с ЕГН **********,***«Св. Климент Охридски»  № 6, чред адв. Р.С. от Софийската адв. Колегия и адв. К.Н. от Старозагорската адв. Колегия да заплати на първата ищца С.Д.Ч. ЕГН **********,***, вх.В, ет.3, ап.7, сумата от 30 000 /тридесет хиляди/ лева, представляващи обезщетение за претърпените от същата неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания и психически стрес, вследствие загубата на пострадалия съпруг на първата ищца А. Г. Ч., починал на 19.07.2009 год. по частичен иск, от сумите в размер общо на по 100 000 /сто хиляди/ лева за всяка една от ищците, заедно със законната лихва върху главницата от 30 000 /тридесет хиляди/ лева, считано от датата на увреждането 19.07.2009 година, до окночателното изплащане на дължимите суми, като ОТХВЪРЛЯ ИСКА в останалата му част до размера на общо претендираните от тази ищца 70000 /седемдесет хиляди/ лева, ведно със законнта лихва, считано от 19.07.2009 год. до окончателното изплащане като неоснователен и недоказан в тази му част.

 

ОСЪЖДА ответника Ч.М.И. с ЕГН **********,***«Св. Климент Охридски»  № 6, чред адв. Р.С. от Софийската адв. Колегия и адв. К.Н. от Старозагорската адв. Колегиякакто да заплати на М. А. Ч. ЕГН ********** чрез своята майка и зак. представител С.Д.Ч. *** сумата в размер на по 30 000 /тридесет хиляди / лева,  представляващи обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания и психически стрес, вследствие загубата на пострадалия и баща на втората ищца А. Г. Ч., починал на 19.07.2009 год. по частичен иск, от сумите в размер на по 100 000 /сто хиляди/ лева за всяка една от ищците, заедно със законната лихва върху главницата от 30 000 /тридесет хилади/ лева, считано от датата на увреждането 19.07.2009 година, до окончателното изплащане на дължимите суми, като ОТХВЪРЛЯ ИСКА в останалата му част до размера на общо претендираните от тази ищца 50000 /петдесет хиляди/ лева , ведно със законнта лихва, считано от 19.07.2009 год. до окончателното изплащане като неоснователен и недоказан в тази му част.

 

ОСЪЖДА ответника Ч.М.И. с ЕГН **********,***«Св. Климент Охридски»  № 6, чред адв. Р.С. от Софийската адв. Колегия и адв. К.Н. от Старозагорската адв. Колегиякакто да заплати на С.Д.Ч. ЕГН **********, и на М. А. Ч. ЕГН ********** действаща чрез своята майка и зак. представител С.Д.Ч. *** сумата в размер на 2623.50 лева /две хиляди шестотин двадесет и три лева и 50 стотинки/,  представляващи направените от ищците разноски по делото, съразмерно уважената част на иска.

 

ОСЪЖДА ответника Ч.М.И. с ЕГН **********,***«Св. Климент Охридски»  № 6, чред адв. Р.С. от Софийската адв. Колегия и адв. К.Н. от Старозагорската адв. Колегиякакто да заплати да заплати по сметка на Окръжен съд гр.Стара Загора сумата от 2800.00 лева /две хиляди и осемстотин лева/, представляваща  дължимата държавна такса съразмерно уважената част на гражданските искове.

 

        РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в 2-седмичен срок от връчването му на всяка от страните с въззивна жалба чрез Окръжен съд- гр.Стара Загора пред Апелативен съд- гр.Пловдив.

 

 

 

 

 

 

                                                       ОКРЪЖЕН СЪДИЯ :