Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

102                                                     03.04.2017 г.                                 град Стара Загора

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,             ПЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На втори март                                                            две хиляди и седемнадесета година

в открито заседание, в следния състав:

                                                                       

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА МАВРОДИЕВА

                                                           

Съдебен секретар Н.Г.,

Прокурор Маргарита Д.  

като разгледа докладваното от съдията докладчик  МАВРОДИЕВА

гражданско дело № 70 по описа за 2016 година, за да постанови решението, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по искова молба на И.Т.И. против Прокуратура на Република България  - гр. София, с правно основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, с цена на иска 100 000 лева.

 

Ищецът И.Т.И. твърди, че бил адвокат и упражнявал адвокатска професия. На 01.03.2011г. срещу него било образувано досъдебно производство №ЗМ-65/11г. по описа на ОД на МВР гр.Ст.Загора, по чл.293, ал.1 в вр.чл.26, ал.1 от НК. Престъплението, за което му било повдигнато обвинение, било затова, че в периода месец март 2010г. до 01 юли 2010г. в гр. Ст. Загора сам и в съучастие, като извършител с Х.Д.Х., в условията на продължавано престъпление: на неустановена дата в началото на м.март 2010г. подбуждал Т.С.Т. и М.К.Т. към престъпление по чл.290, ал. 1 от НК, а именно пред надлежен орган на властта - разследващ полицай при ОД на МВР Стара Загора, като свидетели по досъдебно производство №301/2009г. по описа на ОД на МВР Ст. Загора, устно и писмено съзнателно да потвърдят неистина, да дадат показания, че му дължат сочената от него сума по записи на заповед от 27.01.2005г. и от 02.02.2007г. в полза на Е.Т.И. и от 11.08.2005г. в полза на С.А.Й., а не действително предоставената им от него в заем сума от 300лв.; на 01.07.2010г. подбуждал М.В.В. към престъпление по  чл.290,  ал.1  от НК,  а именно пред надлежен орган на властта - пред  прокурор  от  РП  Ст. Загора,  като  свидетел  по  досъдебно роизводство 301/2009г. по описа на ОД на МВР Ст.Загора, устно и исмено съзнателно да потвърди неистина, да даде показания, че познава майка му Б.Г.Т. и че взела от нея в заем сумата от 38 000 лева по запис на заповед от 01.08.2006г., в полза на Т., без това да отговаря на истината; на неустановена дата през м.март 2010г. подбуждал Л.С. към престъпление по чл.290, ал.1 от НК, а именно: пред надлежен орган на властта, пред прокурор от РП Ст.Загора, като свидетел по досъдебно производство 301/2009г. по описа на ОД на МВР Ст.Загора, устно и писмено съзнателно да потвърди неистина, да даде показания, че взела от майка му Б.Г.Т., в заем сумата от 38 000 лева и че именно в нейна полза дъщеря й М.В. издала запис на заповед от 01.08.2006г. за горната сума, без това да отговаря на истината. Обвинението било скалъпено по приятелска линия с един прокурор и в него нямало нищо вярно. След приключване на разследването, на 29.08.2011г. в Районен съд Стара Загора бил внесен изготвения обвинителен акт по досъдебно производство №ЗМ-65/2011г. на ОД на МВР Стара Загора против него, по чл.293 ал.1 във връзка с чл.20 ал.2 и във връзка с чл.26 ал.1 от НК и против Х.Д.Х. по чл.293 ал.1 във връзка с чл.20 ал.2 и във връзка с чл.26, ал.1 от НК. Делото било изпратено на Районен съд гр.Сливен, поради отводи на съдиите от РС Стара Загора и било образувано под нохд №1781/2011г.  На 08.02.2012г. на насроченото съдебно заседание по делото, ищецът бил доведен с белезници в съдебната зала. В това съдебно заседание защитникът му направил искане делото да бъде прекратено и върнато на прокуратурата. С протоколно определение на Сливенски Районен съд от 28.03.2012г. съдебното производство по нохд №1781/2011г. било прекратено и делото върнато на Районна прокуратура Стара Загора за отстраняване на допуснати съществени процесуални нарушения. На 10.05.2012г. делото повторно било внесено в Районен съд - Сливен от прокурор от Районна прокуратура- Стара Загора със същия обвинителен акт, без да било извършено каквото и да било допълнително разследване, като било образувано нохд №662/2012г. по описа РС - Сливен. С разпореждане от 21.05.2012г. съдията-докладчик от Сливенски Районен съд отново прекратил производството по нохд № 662/2012г. по описа на съда. По протест на РП срещу разпореждането за прекратяване на наказателното производство, делото било изпратено на ОС Сливен. С Определение от 28.08.2012г. по вчнд №369/2012 година Сливенският окръжен съд отменил разпореждането на съдията-докладчик от Сливенски Районен съд, с което се прекратява производството по нохд №662/2012г. и делото било върнато на Районна прокуратура Стара Загора. С присъда №7/15.01.2014г. по нохд №662 по описа за 2012г., РС –Сливен бил оправдан изцяло по повдигнатите обвинения. Срещу присъдата на районен съд бил подаден протест от страна на РП - Стара Загора и с решение № 46/16.05.2014г. постановено по ВНОХД №61/2014г. на ОС - Сливен, присъдата била потвърдена изцяло, като законосъобразна, като по този начин бил окончателно признат за невиновен и оправдан по повдигнатото обвинение. Решението на ОС - Сливен, потвърждаващо оправдателната присъда било окончателно. Двете съдебни инстанции приели, че обвинението било недоказано, като изводите в тази насока били категорични и еднопосочни. В резултат на действията на органите на досъдебното производство и респективно - прокуратурата като орган, осъществяващ правомощията си, по смисъла на чл.46, ал.1 и ал.2 от НПК, изразяващи се в незаконното повдигане на обвинение и привличането му в качеството на обвиняемо лице по досъдебно производство, изготвянето на обвинителен акт по това досъдебно производство и внасянето му за разглеждане в съда, поддържането на обвинението в хода на съдебното следствие и съдебните прения, подаването на протест срещу оправдателната присъда, както и поддържането на протеста пред въззивната инстанция и не на последно място искането пред две инстанции да бъде признат за виновен и осъден, претърпял вреди от неимуществен характер. През времето на досъдебното и съдебното производство се считал за невинен и за жертва на безцеремонното, арогантно и цинично поведение на органите на прокуратурата и на досъдебното производство. Имало целенасочена показност във всички предприети срещу него действия, сякаш с цел назидание. Унищожена била психическата му стабилност. Затворил се в себе си и постоянно го връхлитали мрачни мисли за бъдещето. Загубил контакти с близки, познати и роднини. Вярата му в законосъобразните действия на наблюдаващият прокурор била напълно изчерпана с оглед неговите целенасочени действия в негов ущърб. За времето на проведеното досъдебно производство, претъпял редица унижения и страдания. В началото на разследването, бял разпитан като свидетел, но още тогава разбрал негативното отношение на разследващите, Това го хвърлило в недоумение и безпокойство относно намеренията на органите на досъдебното производство и респективно за бъдещето му. Знаел, че не бил извършил престъпление, но въпреки това бил третиран като престъпник. Още след образуването на досъдебното производство срещу него, този факт се разчул в града и хората започнали да го обсъждат и да се отнасят с откровено недоверие към него. Коментирало се, че било доказано извършеното от него и че ще влезе в затвора за ефективно изтърпяване на наказанието. Било въпрос на време. Изпаднал в отчаяние и страховете за съдбата му се засилили. Огорчението и несигурността  му за бъдещето се засилвали  от коментарите из града. Това се отразило на работата му като адвокат. Мислите за вероятността да бъде предаден на съд за нещо, което не бил извършил го потискали. Често се затварял в себе си и нямал желание за работа, както и за каквото и да било друго. Станал неразговорлив, което било нетипично за него. Мрачното му настроение се пренесло и в домът му и съпругата, родителите и близките му, започнали да се притесняват за здравето му. Всички те били принудени да полагат неимоверни усилия, за да го успокояват и да го накарат да се чувства по-добре и пълноценен. Приятелите му, които останали такива след случилото се, го успокоявали, че докато не приключи разследването не се знаело какво ще стане. Окуражавали го, че прокуратурата няма да се подведе и с оглед доказателствата ще прекрати делото. Надеждите му за справедлив и благоприятен развой на досъдебното производство се оказали напразни. Това задълбочило страховете и притесненията му и разпалило коментарите в града, че му предстои дело и щял да влезе в затвора. Тъй като бил адвокат, такива разговори се водели и в професионалната му среда: сред адвокатите и магистратите. Всичките му усилия да си изгради добро професионално име били компрометирани. Чувствал погледите на колегите - магистрати насочени към него с недоверие. От това пострадала работата и самочувствието му. Започнал да се чувства неуверен по делата, по които влизал като защитник и процесуален представител. Страхувал се дали бил в състояние да защити правата на клиентите си. Някои колеги го питали, какво точно се случило и защо се стигнало до тук, задавали му въпроса дали все още практикува адвокатската професия, като това се случвало и в съдебни заседания, пред клиенти. Тези думи се забивали в сърцето му, чувствал се неуверен-постоянно се поставяли под въпрос професионалните му умения и професионалното му качество. Заради нарасналата неувереност, често се случвало да моли други колеги адвокати да влизат на съдебните дела вместо него. Вече не само близките му, но и по-далечните му познати, започнали да го избягват и да го считат за престъпник. Открито започнали да се правят язвителни коментари относно бъдещето му пребиваване в затвора. Притесненията му не само не изчезвали, но се задълбочили. Безсънието - също. Имал чувството, че като отивал на дело, повече нямало да се върне в къщи – и щял да бъде отведен в затвора, където да остане до финала на съдебния процес. Имал усещане, че бил жертва на някакъв абсурден сценарий, чиято цел била да разбие целия му живот, семейството му, да го отдели от приятелите му, да го изолира и унищожи духом, а накрая и физически. След приключване на съдебното производство и оправдаването не можел да повярва, че кошмарът свършил. Бил толкова износен психически, че дори не можел да осъзнае раздялата с този товар, който носил на плещите си няколко години. Поради продължилото с години статукво, му се наложило да живее с мъчителното чувство на неизвестност от развоя на делото. Поради дълго продължилото досъдебно и съдебно производство голяма част от колегите и познатите му признали, че неговото име се асоциирало с недобро обществено поведение. Неоснователното обвинение, че бил извършил това престъпление, неизбежно рефлектирало върху авторитета му и чувството за лично достойнство, и дало отражение върху професионалната му кариера. В очите на колеги и магистрати бил по-скоро престъпник, отколкото адвокат. Чувствал се обиден и огорчен - заради това дело се променил и изгубил вяра в органите на досъдебното производство и прокуратурата. Въпреки подкрепата на семейство и приятели, споменът за преживяното бил болезнен. Тези три години и половина, в които срещу него се водело наказателно производство и бил привлечен като обвиняем били най-лошите години в живота му. В част от този период бил задържан с мярка „задържане под стража" по друго производство. В първите заседания пред Сливенския Районен съд бил довеждан с белезници. Видяли го много колеги по коридорите на съдебната палата и бивши колеги от Ареста в Сливен. Ясно било как това обстоятелство влияело на авторитета му и уважението на хората. Видял го и съдията-докладчик. В процеса се установило, че спрямо него били използвани специални разузнавателни средства, които не били приобщени по делото, както и че жалбата на св. М.Т., до РП  била  писана  от  прокурора И.Р. от РП Стара Загора, тя го признала в с.з. Разследването, след  отделянето на материали от ДП 301/2009г. по описа на ОД на МВР гр.Ст.Загора се извършвало също от прокурор И.Р.. Обстоятелството, че Старозагорския районен съд си направил отвод и делото се гледало от Сливенския районен съд не било пречка за прокурор И.Р. да се явява като „командирован" обвинител пред Сливенския Районен съд наред с прокурор от Сливенската Районна прокуратура, а в някои заседания и сам. Съдията-докладчик имал куража да установи това и да направи верните правни изводи за липса на съставомерно деяние. Този съдебен процес пред Районен съд Сливен, а след това и пред Окръжен съд Сливен върнал вярата му в българския съд. Крайният изход от тези съдебни процеси не можал да изличи преживения от него до оправдаването му кошмар.  Образуването на това наказателно производство чрез отделяне на материали от ДП 301/2009г. по описа на ОД на МВР гр.Ст.Загора не било случайно и самоцелно. По този начин, показвайки справка за висящи дела, прокуратурата мотивирала множество извършени престъпления от едно лице, за които има множество висящи наказателни дела, а това било сериозен аргумент да иска налагането на мярка задържане под стража.  Такава действително му била наложена по друго ДП, с други обвинения. Когато получил първата оправдателна присъда по нохд № 328/2011г. на РС Стара Загора, мярката „задържане под стража" била променена в домашен арест. Но обвинението му по процесното нохд № 662/2012г. и още едно досъдебно производство, били аргумента на прокуратурата отново да иска да му бъде наложена мярката „задържане под стража". Такава мярка „задържане" повторно му била наложена и тя останала през целия допустим от чл.368 от НПК срок. Всички тези претърпени вреди от неимуществен характер оценява на 100 000 лева. Правният му интерес за обезщетение произхождал от незаконни действия и актове на прокуратурата. Ако водещият разследването не му бил повдигнал обвинение и било запазено качеството му на свидетел през целия период на разследване до събирането на категорични доказателства за виновност, нямало да бъде неоснователно обвинен. Действията на всички органи на досъдебното производство, изработващи обвинението срещу него били взаимно свързани и в своята съвкупност довели до причиняването на вредите, за които претендира обезщетение. Претенцията му се основавала на факта, че причинените му вреди, произтичали от комплекс от действия и актове на органите на прокуратурата и досъдебното производство, всички извършени, респ. издадени в хода на наказателното производство, образувано и водено срещу него, с цел да бъде признат за виновен и осъден. Причинените му неимуществени вреди възникнали в резултат на обвинителните действия на ответника и били в пряка причинно-следствена връзка с тях.  Обвинителните действия се изразявали в следното:   Всички действия на органите на ответника в лицето на разследващия орган, изразяващи се в провеждане на разследване по делото, повдигането на обвинение и привличането му в качеството на обвиняемо лице по досъдебно производство №ЗМ-65/11г. по описа на ОД на МВР гр.Ст.Загора; Всички действия на органите на ответника - Прокуратурата на РБ, които се изразяват в даването на указания за начина на разследване на делото, за определяне на компетентно разследващо звено, за привличането му, като обвиняем,  за  вземането  на  мярка  за  неотклонение и пр. Всички те допринесли за причиняването на описаните по-горе вреди от неимуществен характер. Счита, че била налице хипотезата чл.2, ал. 1, т.3 от ЗОДОВ –за ангажиране отговорността на държавата, на основание повдигнато обвинение за извършено престъпление, когато лицето бъде оправдано, което автоматично водило до извод, че обвиняемият не бил извършител на деянието и по тази причина не носил наказателна отговорност.

 

Предвид изложеното моли да се постанови решение, с което да се осъди ответника Прокуратура на Република България, седалище гр.София, да му заплати общо сумата в размер на 100 000 лв., представляваща обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди, настъпили в резултат на действията на Прокуратурата по повдигане на обвинение против него по досъдебно производство №ЗМ-65/11г. по описа на ОД на МВР гр.Ст.Загора и внасянето на обвинителен акт в съда по който е образувано н.о.х.д. №662/2012г. по описа на РС - гр.Сливен, които обвинения се оказвали неоснователни и недоказани и бил оправдан по повдигнатото обвинение с присъда №7/15.01.2014г. по н.о.х.д. № 662 по описа за 2012г., РС Сливен, потвърдена с решение № 46/16.05.2014г. постановено по ВНОХД №61/2014г. на ОС гр.Сливен от дата 16.05.2014г. Претендира за  законната лихва върху определената от съда сума за неимуществени вреди, дължима считано от 16.05.2014г. - датата на постановяването на окончателния оневиняващ го съдебен акт до окончателното изплащане на присъденото от съда обезщетение. Претендира за направените разходи за държавна такса и процесуално представителство по делото.

 

В съдебно заседание, чрез пълномощника си адв. Н. М. заявява, че поддържа иска. Моли да се постанови решение, с което да се уважи иска като основателен и доказан. Излага подробни съображения в писмена защита.

 

В срока по чл.131, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от Окръжна прокуратура Стара Загора, чрез прокурор М.Д.. Ответникът взема становище, че исковата претенция не била доказана по размер. Тежестта на доказване лежала върху ищеца и той следвало да представи доказателства в подкрепа на твърденията си. Следвало да установи наличие на причинна връзка между твърдяните неимуществени вреди и воденото досъдебно производство. С исковата молба не били ангажирани доказателства за твърдяните неимуществени вреди - за уронване на името, честта и достойнството му; дискредитиране на личността му в личен, семеен и професионален аспект; злепоставяне като личност и адвокат сред обществото да са пряк резултат от точно това обвинение. Оспорва иска за обезщетение за неимуществени вреди по размер като завишен и неотговарящ на критерия справедливост, визиран в чл.52 от ЗЗД, на икономическия стандарт в Република България и на съдебната практика по аналогични случаи, включително и тази на ЕСПЧ.

        

            В съдебно заседание, представителят на ответника прокурор М. Д. заявява, че поддържа отговора. Прави възражение в с.з. за срока, от който следва да се счита, че са настъпили вредите предвид привличането му като обвиняем от 09.08.2011г. По същество намира, че искът е неоснователен и недоказан. Алтернативно възразява срещу претендирания размер на иска. Моли да се намали адвокатското възнаграждение на основание чл.78, ал.5 от ГПК.

 

Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след преценка на събраните по делото доказателства, при спазване на разпоредбите на чл. 235 ГПК намира за установено следното:

 

От приложеното по делото Постановление № 496/2009г. от 14.10.2010г. на РП – Стара Загора /л.63 от делото/ се установява, че с постановлението от 08.10.2010г. се отделят от ДП № 301/2009г. по описа на ОД на МВР – Стара Загора материали и документи в отделна преписка – 5190/2010г . От приложеното ДП № ЗМ- 65/2011г. по описа на ОД на МВР – Стара Загора, пр.пр.№5190/2010г. по описа на РП – Стара Загора, /папка 3/ се установява, че с постановление от 01.03.2011г.  се образува ДП ЗМ – 65/2011г., пр. пр. 5190/2010г. срещу неизвестен извършител за престъпление по чл.293, ал.1, във вр. чл. 26, ал.1 НК.   На 10.06.2011г. е проведен разпит на обвиняемия И.Т.И. по новообразуваното ДП 65/2011г. по описа на  ОД на МВР - Стара Загора. С постановление за привличане на обвиняем от 08.08.2011г. И.Т.И. е привлечен като обвиняем, за престъпление от общ характер по чл.293, ал.1 във вр. чл.20, ал.2, във вр. чл.20, ал.1, с чл.26, ал.1 от НК, затова, че в периода месец март 2010г. до 01 юли 2010г. в гр. Ст. Загора сам и в съучастие, като извършител с Х.Д.Х., в условията на продължавано престъпление – на неустановена дата в началото на м.март 2010г. е подбуждал Т.С.Т. и М.К.Т. към престъпление по чл.290, ал. 1 от НК, а именно пред надлежен орган на властта - разследващ полицай при ОД на МВР Стара Загора, като свидетели по досъдебно производство №301/2009г. по описа на ОД на МВР Ст. Загора, устно и писмено съзнателно да потвърдят неистина- да дадат показания, че му дължат сочената от него сума по записи на заповед от 27.01.2005г. и от 02.02.2007г. в полза на Е.Т.И. и от 11.08.2005г. в полза на С.А.Й., а не действително предоставената им от него в заем сума от 300лв.; - на 01.07.2010г. подбуждал М.В.В. към престъпление по  чл.290,  ал.1  от НК,  а именно пред надлежен орган на вастта - пред  прокурор  от  РП  Ст. Загора,  като  свидетел по досъдебно роизводство 301/2009г. по описа на ОД на МВР Ст.Загора, устно и писмено съзнателно да потвърди неистина- да даде показания, че познава Б.Г.Т.- майката на И. и че е взела от нея в заем сумата от 38 000 лева  по запис на заповед от 01.08.2006г., в полза  на Т., без в действителност това да отговаря на истината; - на неустановена дата през м.март 2010г. подбуждал Л.Й.С. към престъпление по чл.290, ал.1 от НК, а именно пред надлежен орган на властта- пред прокурор от РП Ст.Загора, като свидетел по досъдебно производство 301/2009г. по описа на ОД на МВР Ст.Загора, устно и писмено съзнателно да потвърди неистина, да даде показания, че е взела от майка му Б.Г.Т., в заем сумата от 38 000 лева и че именно в нейна полза дъщеря й М.В.В. е издала запис на заповед от 01.08.2006г. за горната сума, без в действителност това да отговаря на истината. На 29.08.2011г. в Районен съд Стара Загора е внесен обвинителен акт по досъдебно производство №ЗМ-65/2011г. на ОД на МВР Стара Загора против И.Т.И. и Х.Д.Х. за престъпление по чл.293 ал.1 във връзка с чл.20 ал.2 и във връзка с чл.26 ал.1 от НК. Образуваното НОХД № 1726/2011г. е прекратено поради отводи на всички съдии от РС – Стара Загора. Изпратено е на Районен съд гр.Сливен за образуване и разглеждане по същество. Образувано е НОХД №1781/2011г. по описа на РС – Сливен.   С протоколно определение на Сливенски Районен съд от 28.03.2012г., съдебното производство по НОХД №1781/2011г. е прекратено и делото е върнато на Районна прокуратура Стара Загора за отстраняване на допуснатите нарушения. На 10.05.2012г. делото отново е внесено в Районен съд - Сливен от прокурор от Районна прокуратура- Стара Загора с обвинителен акт. С разпореждане от 21.05.2012г. Сливенският районен съд отново е прекратил производството по НОХД № 662/2012г. по описа на съда и е върнал на РП – Стара Загора ДП № 65/2011г. по описа на ОД на МВР – Стара Загора за отстраняване на допуснато процесуално нарушение. По протест на РП срещу разпореждането за прекратяване на наказателното производство, делото е изпратено на ОС - Сливен. С Определение от 28.08.2012г. по ВНЧД №369/2012 г., Сливенският окръжен съд е отменил разпореждането на съдията-докладчик от Сливенски Районен съд, с което се прекратява производството по НОХД №662/2012г. и  делото е върнато на Районна прокуратура Стара Загора. С присъда № 7/15.01.2014г. по НОХД №662 по описа за 2012г., РС –Сливен e признал подсъдимия И.Т.И. и подсъдимия Х.Д.Х. за невиновни по повдигнатите обвинения. По подаден протест от страна на РП - Стара Загора срещу така постановената присъда, с Решение № 46/16.05.2014г. постановено по ВНОХД № 61/2014г. на ОС - Сливен, присъдата е потвърдена. Решението на ОС – Сливен е окончателно.

 

За изясняване на делото от фактическа страна са допуснати гласни доказателства чрез разпит на свидетели. От показанията на свидетелката С.И.И. - съпруга на ищеца, се установява, че през 2009г. било образувано делото. Образувано  било в Стара Загора, но после се водело в Сливен, поради отвод на съдиите от Стара Загора. Било за склоняване към лъжесвидетелстване срещу него и още един човек Х.Х.. Счита, че прокурора сам бил писал жалбите на жалбоподателите, заради свои лични интереси. И.И. бил доста притеснен. Впоследствие материалите по това дело били разделени и образувано друго. 2011г. го задържали по другото дело, а това все още не било приключило. По много от мерките, по които се явявали, Прокуратурата изтъквала като основание да не се взема по-лека мярка от задържане под стража, примерно домашен арест или нещо по-леко, с мотива че има висящо дело. Адвокатите попитали какво е това дело в Сливен, какво толкова се коментира на всяка една мярка. Около година пущали молби за промяна на мярката, но те останали без уважение. До към 2014г., той вече бил излязъл, когато приключило делото с оправдателна присъда. През 2014г. приключила тази сага, която продължила 5г. Ищецът бил доста притеснен през този период, пиел лекарства, бил изнервен. Стресирано било положението на цялото семейство. Приятелите му първоначално се поотдръпнали, защото всеки вярвал на това което чувал. Лекарствата били за нерви. Баща му починал точно в този период от инфаркт. Детето също виждало, че нещо се случва. Свидетелката се изнервила покрай него. Ищецът не си запазил доходите като адвокат в този период, имали доста затруднения. Свидетелката твърди, че вземала на заем пари. В този период теглили и кредити. Като го задържали всичко паднало на нея и доста от нещата се затлачили. През целия период ищецът пиел лекарства. Доста след приключване на делата се нормализирал, но не напълно. По делото, по което бил задържан ищецът, свидетелката също имала обвинение, задържали цялото семейство, майка й, баща й, неговата майка, баща му, брат му, само детето не задържали, понеже нямало пълнолетие. Делото било за пране на пари, незаконна банкова дейност и третото не помни. Няколко обвинения били, делото в момента било висящо.

От показанията на свидетеля Х.Д.Х., се установява, че първо бил свидетел и след това станал и обвиняем и подсъдим. През 2010г. имал финансови отношения с една жена – Людмила, която му дължала пари. Тя го накарала да отиде при прокурор Р., с майка си. Обещала да му даде парите, ако двамата с майка му отидат при прокурора, кажат, че познават И. и се подпишат. Свидетелят се съгласил, защото парите му трябвали. Отишъл с майка си, седнали на бюро, поговорили. Човекът си написал каквото трябвало, не им дал да го прочетат, подписали се и си тръгнали. Месец и половина – два след това звънял на Людмила, да пита за парите, но тя спряла да си вдига телефона. Свидетелят отишъл при И. и му казал какво станало. По - късно се обадили от полицията и му предявили обвинение, за склоняване към лъжесвидетелстване. На него и на И. били повдигнати обвинения. Делото било в Сливен. Десет пъти ходили до там. И. бил много зле, съсипан, два или три пъти го водили с конвой. Мярката му била по някакво друго дело, по свидетелят предполага, че не го пускали заради свидетелите. Делото в Сливен продължило 4г. – 5г.,  двамата били оправдани. Не се потвърдили обвиненията. Имало свидетели, които казали, че Р. писал жалбите от тяхно име, после ги носел в съда. Съдът бил справедлив. После ходили и в ОС -Сливен и там ги оправдали. Цялото това събитие за него и И. траело около 4г. – 5г. И. бил и под домашен арест. Било зле психическото състояние на И.. Свидетелят ходил да го види до тях, бил с хапчета. Имал високо кръвно. Нормализирало се след като махнали обвиненията. Предполага, че цялата работа била, за да съсипят човека, да го смачкат. Нищо не се доказало. Знае, че се използвали СРС-та, но после не ги дали по делото. Мисли, че били незаконни. Свидетелят Невян Атанасов Неделчев заявява, че познавал И. от 15г. - 20г., били приятелски семейства, имали бизнес отношения и в армията служили заедно.  И. му споменавал, че имал дело, преди да го задържат есента на 2011г., заради това, че карал някакви хора да лъжесвидетелстват. От 2009г. -  2010г. започнало. Офисът им се намирал в центъра и често И. му споделял, че го викат в полицията на разпит, във връзка с делото. Всеки път психически ставал по - зле. Свидетелят се чудил какво толкова, нали бил адвокат. Той споменавал, че имало един прокурор - Р., който стоял в дъното и карал хората да дават показния срещу него. Задържали го във връзка с друго дело 2011г., есента и почнали да гледат мерки за неотклонение, в продължение на месеци. Свидетелят контактувал с адвокатите му, с жена му, помагал му финансово и се интересувал, какво става. Всички изтъквали, че това дело в Сливен, водено за подстрекаване към лъжесвидетелстване, бъркало освобождаването му под гаранция и така доста време лежал в ареста. През 2014г. го освободили. Психически бил сломен. Жената на свидетеля Неделчев била лекар и му помагали, като чрез нейни колеги взимал лекарства. Чрез лекарства се поддържал в ареста и преди да го задържат. Доста години продължило делото в Сливен, може би 3г.- 4г. - 5г. Хората започнали да гледат с друго око на него и взели да се отдръпват. Доста повлияло и на работата му и още повече му подействало психически. Свидетелят знае за това дело, поради което бил задържан. Преди това 2003г. бил задържан пак. Знае за други дела. В момента продължавало делото, по което бил задържан в специализирания съд в София.

 

Съдът намира, че следва да кредитира с доверие показанията на разпитаните по делото свидетели, като непротиворечиви, логични и почиващи на непосредствени впечатления на свидетелите от състоянието ищеца, както и защото по делото не са събрани по делото други доказателства, които да ги опровергават.

 

При така установените факти и обстоятелства по делото, могат да се направят следните правни изводи:

Съгласно чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от органите на дознанието, следствието, прокуратурата, съда и особените юрисдикции от незаконно обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното производство е образувано, след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано. Не се спори, че на ищецът е било повдигнато обвинение за извършени престъпления, за което НК предвижда наказание лишаване от свобода. Безспорно е също, че наказателното преследване срещу ищеца е започнало на 09.08.2011 г., с привличането му като обвиняем в наказателно производство и е приключило на 16.05.2014 г., с влязло в сила Решение № 46 постановено по ВНОХД № 61/2014г. по описа на Сливенския окръжен съд, с което е потвърдена оправдателната присъда на ищеца по повдигнатите обвинения. Действително обаче, още в постановление от 08.10.2010г. по ДП 301/2009г. по опис на ОД на МВР, с което се отделят материали от ДП 301/2009г.  и се образуват в Пр.Пр. № 5190/2010г. на РП – Стара Загора се сочи, че в хода на разследването по другото ДП са установени данни за извършено от обв. И.И. и св. Х.Х. престъпление по чл.293, ал.2 НК за подбуждане на свидетелите по ДП към престъпление по чл.290, ал.1 от НК. Поради изложеното, съдът намира, че още с образуването на ДП зм-65/2011г. по описа на ОД на МВР – Стара Загора, на 01.03.2011г. може да се приеме, че производството се води срещу И.И.. Тъй като материалите са отделени от друго наказателно производство, което се води срещу И.И., съдът намира, че още на 01.03.2011г. ищецът е узнал за образуваното срещу него по това обвинение наказателно производство.

Съдът намира, че и в случаите, когато първоначално досъдебното наказателно производство е образувано срещу неизвестен извършител при достатъчно данни за извършено конкретно престъпно деяние, а едва по-късно ищецът е бил уличен и/или срещу него е било повдигнато обвинение за същото престъпление, той търпи вреди от наказателното преследване и в периода от време преди уличаването му, респ. - повдигането на обвинението срещу него, ако той е бил единственото лице, което е могло да извърши престъпното деяние, за което производството първоначално е образувано срещу неизвестен извършител. В тези случаи ищецът търпи вредите от наказателното преследване от момента, в който е узнал за образуваното наказателно производство за конкретното престъпно деяние, което единствено той би могъл да извърши. В този смисъл е налице задължителна съдебна практика, постановена по реда на чл.290 ГПК – Решение № 425 от 1.12.2015г. по гр.д. № 3143/2015г. на ВКС, ІV ГО.

 

Съдът намира, че е налице фактическия състав на чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ -   незаконно обвинение в извършване на престъпление. Съгласно разпоредбата на чл. 4 от ЗОДОВ, обезщетение се дължи за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице. В хода на делото се установи от събраните доказателства, че ищецът е претърпял неимуществени вреди, свързани с воденото срещу него наказателно производство.  

 

По делото не е спорно обстоятелството, че към момента на образуване на наказателното производство, ищецът е бил адвокат и е упражнявал адвокатска професия. Безспорно се установи, че периода, в който е започнало и приключило наказателното производство с влязъл в сила съдебен акт е м. март 2011г. - м. май 2014г., или малко повече от 3 години. Налице е известно забавяне на съдебното производство, поради отвод на съдиите от РС - Стара Загора, но като цяло наказателното производство срещу ищеца е приключило в разумен по смисъла на чл.6 от КЗПЧОС срок. Повдигнатото обвинение по чл.293, ал.1 от НК е за престъпление от общ характер, което не е тежко по смисъла на чл. 93, т.7 от НК, тъй като предвиденото наказание е лишаване от свобода до една година или пробация. Не е спорно, че ищецът е бил неосъждан, съгласно представената по ДП справка за съдимост. Безспорно е, че повдигнатото незаконно обвинение и наказателно производство е причинило на ищеца дискомфорт, неудобство и притеснения. Отразило се е на психиката му и физическото му здраве – пиел хапчета, вдигнал високо кръвно. Загубил е авторитет сред колегите и приятелите, хората започнали да се отдръпват и да се отнасят с недоверие към него.  Служебната му репутация на адвокат е била нарушена, доходите му са намалели и са липсвали по време на воденото срещу него наказателно производство. Ищецът не е могъл да издържа семейството си, наложило се е да вземе заеми и кредити. Пострадал е авторитета му пред детето. В случая, обаче следва да се съобрази и факта, че в периода, в който е започнало и приключило наказателното производство по обвинение за склоняване към лъжесвидетестване, срещу ищеца се е водило и друго наказателно производство, с обвинение за тежко умишлено престъпление, което производство все още не е приключило и е висящо в Специализирания съд – гр.София. Поради изложеното, следва да се приеме, че степента на увреждане на ищеца и интензитета на претърпените неимуществени вреди по това наказателно производство е значително по – малък, предвид повдигнатото обвинение за тежко умишлено  престъпление – /справка на Прокуратурата л. 47 от делото на окръжния съд/, в сравнение със случая, ако процесното незаконно наказателно производство беше единствено. Следва да се отчете и обстоятелството, че по това дело, по отношение на ищеца не е била взета мярка за процесуална принуда. Ищецът е бил задържан по другото образувано срещу него наказателно производство по време на воденото срещу него незаконно наказателно производство.    

 

При определяне размера на обезщетението за неимуществените вреди следва да се вземат предвид всички обстоятелства, които обуславят тези вреди. На обезщетяване подлежат неимуществените вреди, които са в пряка причинна връзка с увреждането, и техният размер се определя според вида и характера на упражняваната процесуална принуда, както и от тежестта на уврежданията. Задължително се отчита общата продължителност и предметът на наказателното производство, поведението на страните и на техните представители, поведението на останалите субекти в процеса и на компетентните органи, както и всички други факти, които имат значение по смисъла на Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи. Безспорно се установи по делото, че Прокуратурата на Република България е извършила противоправно деяние като незаконно е повдигнала и поддържала обвинение на И.Т.И., още с образуване на ДП – 01.03.2011г., приключило с оправдателна присъда на 16.05.2014г.  Ищецът е обвинен в извършването на престъпление, което не е тежко по смисъл на НК. По отношение на обвиняемия – ищец не е наложена мярка на процесуална принуда.

 

От показанията на разпитаните по делото свидетели се установи по категоричен начин, че повдигнатото обвинение е оказало негативно въздействие върху личния, обществения и социалния живот на ищеца И.И.. Повдигнатото обвинение е повлияло върху психическото състояние и здраве на ищеца, който преживял психическо напрежение, вдигнал кръвно. Изпитвал е притеснение и неудобство сред роднините, близките и колегите си от повдигнатото му обвинение. Засегнат е бил личния и обществения му авторитет, честта и доброто му име. Изгубил е доверието на семейството си, авторитета пред сина си. Голяма част от социалното му обкръжение и приятелският му кръг са разколебали доверието си в него заради повдигането на обвинение. Ищецът е изпитал материални затруднения по време на воденото наказателно производство срещу него.

 

Твърденията на ищеца, че образуваното срещу него наказателно производство за уговаряне за лъжесвидетелстване е било с цел да се осуети освобождаването му от ареста по другото висящо срещу него наказателно производство, както и наличието на негативно лично отношение на наблюдаващия прокурор към него, съдът намира за неотносими към предмета на настоящото производство и определянето на размер на справедливо обезщетение.

 

Съгласно т. II от ППВС № 4 от 23.12.1968 г понятието "справедливост" не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при определяне размера на обезщетението. С оглед това разбиране, при определяне на размера, съдът следва да вземе предвид всички обстоятелства, които имат отношение към твърдените от ищеца неимуществени вреди - това са продължителността на проведеното наказателно преследване, наложените принудителни мерки за неотклонение, интензитета и продължителността на душевните болки, страдания и неудобства с оглед тежестта и характера на обвинението, в което пострадалият е бил незаконно обвинен. Присъденото обезщетение за неимуществени вреди следва да отговаря на критерия за справедливост, с оглед данните по делото и конкретните обществено-икономически условия в страната. Незаконно повдигнатото обвинение безспорно се е отразило негативно върху психиката на ищеца. Понятието неимуществени вреди, съгласно практиката на ВКС включва всички телесни и психически увреждания на пострадалия, претърпените болки и страдания, които в своята цялост представляват негативни емоционални изживявания на лицето, намиращи изражение не само по отношение на психиката, но и на социалния дискомфорт в определен период от време. Критерият за справедливост, залегнал в чл. 52 от ЗЗД не е абстрактен, а се извежда от преценката на конкретните обстоятелства. Видно от доказателствата по делото, ищецът И.И. е обвинен в извършването на престъпление, което не е тежко по смисъла на НК, за което законът предвижда  наказание лишаване от свобода до една година или пробация. Наказателното производство срещу ищеца е продължило малко повече от 3 години, като по отношение на него не е взета мярка за неотклонение. От свидетелските показания става ясно, че ищецът е преживял душевни болки и морални страдания, но същите са с много по – малък интензитет и тежест в сравнение със случая, ако процесното незаконно наказателно производство беше единственото.  

Ето защо и с оглед предназначението на обезщетението да поправи конкретно установените по делото лични болки и страдания, негативни емоции и преживявания, от незаконното преследване на И., като се отчете тежестта на повдигнатото обвинение, продължителността на наказателното производство, липсата на взета мярка за процесуална принуда, времето и продължителността на следствените действия с обвиняемия, общественото и социално положение на пострадалия, наличието на друго наказателно производство за тежко умишлено престъпление в същия период от време, съдът намира, че следва да бъде определено справедливо обезщетение в размер на 3000 лв. Моралните вреди са индивидуално определими и паричното обезщетение за тях следва да съответства на необходимото за преодоляването им, и няма да е пряка проява на справедливост, а ще бъде в дисхармония със справедливостта определяне на парично обезщетение, по-голямо от необходимото за обезщетяване на претърпените вреди като се обсъдят всички наведени доводи и обстоятелства, обосноваващи размера на обезщетението. При определяне на дължимото обезщетение така също следва да се държи сметка и за обществените представи за справедливост в аспект на съществуващите обществено-икономически условия на живот. В този смисъл е решение № 123/23.06.2013 г по гр. дело № 254/14 г на ВКС, Трето ГО.  Ето защо, съдът намира, че в посочения размер от 3000 лв., предявения иск е основателен и доказан, а в останалата си част до размера на 100 000 лв., предявения иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

 

Обезщетението за обезвреда на причинените неимуществени вреди е дължимо заедно със законната лихва от датата на влизане в сила на оправдателната присъда на ищеца – 16.05.2014г.  В този смисъл са постановките на т.4 на Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 г. на ВКС по т. гр. д. № 3/2004 г., ОСГК.

 

Неоснователно е възражението на Прокуратурата на Република България, че не се доказа и установи пряка причинна връзка между твърдените вреди и незаконното обвинение, предвид наличието на друго висящо обвинение за тежко умишлено престъпление. От събраните по делото гласни доказателства – показанията на свидетелите Илева, Христов и Неделчев се установява по категоричен начин причинно – следствената връзка между повдигнатото незаконно обвинение и претърпените от ищеца неимуществени вреди.

 

В полза на ищеца следва да се присъдят разноски за държавна такса изцяло - 10 и разноски за адвокатско възнаграждение, съразмерно на уважената част от иска – 105.90 лв. на основание чл.10, ал.3 от ЗОДОВ. Възражението на представителят на Прокуратурата за прекомерност на адв. възнаграждение, на основание чл.78, ал.5 от ГПК, съдът намира за неоснователно, тъй като договореното и заплатено възнаграждение за един адвокат е в минималния размер, съгласно чл. 7, ал.2, т. 5 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

 

Водим от горните мотиви, съдът

 

Р  Е  Ш  И:

 

ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, гр.София, бул.Витоша № 2, Булстат 121817309 да заплати на И.Т.И., ЕГН ********** ***. ******************** № 32, ет.8, ап.23 сумата от 3 000 /три хиляди/ лв., представляваща обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди, настъпили в резултат на действията на Прокуратурата по повдигане на обвинение против него по досъдебно производство №ЗМ-65/11г. по описа на ОД на МВР гр.Ст.Загора и внасянето на обвинителен акт в съда, по който е образувано НОХД № 662/2012г. по описа на РС - гр.Сливен, по които обвинения е оправдан с присъда №7/15.01.2014г. по ВОХД № 662/2012г.  по описа РС - Сливен, потвърдена с решение № 46/16.05.2014г., постановено по ВНОХД №61/2014г. на ОС - гр.Сливен, заедно със  законната лихва върху главницата, считано от 16.05.2014г., до окончателното й изплащане. 

 

            ОТХВЪРЛЯ предявения иск в останалата му част за размера над 3000 лв. до претендирания размер 100 000 лв. като неоснователен.

 

            ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, гр.София, бул.Витоша № 2, Булстат 121817309 да заплати на И.Т.И., ЕГН ********** ***. *********************** № 32, ет.8, ап.23 сумата 115.90 лв. /сто и петнадесет лв. и 90 ст./, представляващи направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение, съразмерно на уважената част от иска и платената по делото държавна такса.  

           

Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред Апелативен съд - Пловдив.   

 

 

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: