Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 119                              19.04.2017г.                     град  С.

 

                                         В   И М Е Т О  Н А   НАРОДА

 

Старозагорският окръжен съд, Гражданско отделение, Четвърти състав

На шести април 2017 г.

в открито съдебно заседание в следния състав:

 

                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ : ПЛАМЕН ЗЛАТЕВ

Секретар С.С.,

Прокурор Петър Василев

като разгледа докладваното от съдията- докладчик ЗЛАТЕВ

Гражданско дело № 119 по описа за 2016 г.,

за да се произнесе съобрази следното:

 

         Производството е на основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ във вр. с чл.45- 49 и във вр. с чл.82- 86 от ЗЗД.

 

Постъпила е Искова молба пълнолетния български гражданин Д.С.Г.- ЕГН **********,***, срещу Прокуратурата на Република България/ПРБ/- гр.С. с правно основание по чл.2, ал.1 от ЗОДОВ, в която се твърди, че с Постановление за привличане на обвиняем от 02.05.2012 г. по ДП № 383/2012 г. по описа на РУ "Полиция“- гр.К., предявено на 04.05.2012 г./л.12, том I/, той е бил привлечен към наказателна отговорност за престъпление по чл.330, ал.2, т.1 във връзка с чл.330, ал.1 от НК за това, че на 03.03.2012 г., в град К., е бил запалил имущество на значителна стойност- апартамент № 39 в град К., ул. “Н.” № ., ет.10, на стойност 38 160 лв., собственост на К. З. Б. и Р. З. Б., като пожарът е представлявал опасност за живота на З. К. Б.- ЕГН **********. Заявява, че с Определение № 138/07.05.2012 г. по НЧД № 247/2012 г. по описа на Окръжен съд - С./л.83, том I от ДП/ е постановено вземането на мярка за неотклонение "задържане под стража" спрямо него, като обвиняемия по ДП № 383/2012 г. по описа на РУ "Полиция" – К., че с Определение № 147/15.05.2012 г. по ВЧНД № 228/2012г. по описа на Апелативен съд- Пловдив/л.93, том I от ДП/, горепосоченото определение е изменено в частта относно вида на мярката за неотклонение, която от "задържане под стража" е била изменена в по- леката "домашен арест". Заявява, че в последствие с Определение № 227/19.07.2012г. по ЧНД № 360/2012г. по описа на ОС- С./л.197, т.1 от ДП/ е отхвърлена молбата му по чл.65, ал.1 от НПК за изменение на взетата срещу него мярка за неотклонение от „домашен арест" в по-лека, и горепосоченото определение било влязло в сила на 24.07.2012г. Впоследствие с Определение № 249/23.08.2012г. по ЧНД № 451/2012г. по описа на ОС- С. е била потвърдена взетата спрямо него, като обвиняем по ДП № 383/2012г. по описа на РУП-К. мярка за неотклонение „домашен арест". По- късно с протоколно определение от 30.08.2012г. по ЧНД № 381/2012г. на Апелативен съд- Пловдив е било отменено горепосоченото протоколно определение на ОС-С., и е била заменена взетата спрямо него мярка за неотклонение от „домашен арест" с по-лека такава-„Парична гаранция" в размер на 10 000 лв. В резултат на всички това от 06.05.2012г. до 17.05.2012г. той бил задържан под стража в ареста в РУП- гр.К., като в последствие мярката му за неотклонение била сменена и следващите З месеца и 24 дни той е бил под домашен арест. Горепосочена мярка била заменена с „парична гаранция“ на 30.08.2012г. и след 4 месеца и 6 дни престой в ареста и под домашен арест, той бил освободен. По- късно в края на месец ноември 2012г. ,след повече от шест месеца от образуването си, наказетелното производство спрямо него било прекратено поради липса на доказателства ,че той е извършител на деянията, в което бил обвинен и му била възстановена гаранцията от 10 000 лв. Заявява, че в ареста му е бил наблюдаван от широк кръг от хора, включително близки и познати. Задържането му, наказателното производство, мерките за неотклонение били широко отразени в медиите в национален мащаб. За ареста му било съобщено в медиите и в телевизионните новини на местната телевизия в гр.К., за което като доказателство представя 8 бр. разпечатки на публикации от медии. Счита, че за времето, през което срещу него било водено горепосоченото наказателно производство, той е претърпял изключителни болки и страдания, изразяващи се в емоционално, психическо и физическо страдание, страдание от това, че не можел да реализира доходи и да помага на семейството си. Твърди, че заради воденото срещу него наказателно производство отношенията в семейството му се влошили непоправимо и с Решение по гр.д.№ 1937/2012г. по описа на РС- К. гражданския му брак бил прекратен с развод. Според него самият факт, че срещу него има образувано наказателно производство му действал изключително негативно и довел до физическо и психическо страдание. Стресът и напрежението отключили в него редица заболявания, от които страда и до сега- получил артериална хипертония, хипертонично сърце, камъни в бъбреците и кисти в бъбреците. Фактът, че срещу него е образувано наказателно производство, бързо се разгласил в гр.К./населеното място, където той живеел/, и по този начин се уронил неговия престиж, достойнството и чест-както на него, така и на цялото му семейството. За него било много трудно да възстанови след това доверието у хората и въпреки неговите обяснения, голяма част от хората не му повярвали, че е станала грешка и до ден днешен. Много му било трудно да обясни на своите близки и роднини и на внуците си , че е невинен и че това е грешка. Поради тази причина много голяма част от клиентите му, разбирайки факта за образуваното наказателно производство против него, задържането му под стража и в последствие домашния арест го отбягвали, което довело и до срив в бизнеса му- като собственик отдавал редица недвижими имоти под наем на юридически и физически лица. Всички тези обстоятелства пораждали правния му интерес от предявяване на настоящия осъдителен иск против ответника- Прокуратура на РБ, гр.С. да му заплати парично обезщетение за претърпените от него нематериални вреди, болки и страдания, чувства на безсилие и онеправданост, злепоставяне пред обществото, бизнес-партньори, близки и приятели, стрес, притеснение, тревожност и загуба на самочувствие; изгубване на доверие в националните институции; отражение върху емоционалното и психическото му състояние; безсъние; загуба на многобройни часове от живота му, по задължението за участие в наказателното производство. Претендира, че в резултат на образуваното наказателно производство по ДП № 383/2012г. по описа на РУП- гр.К. за периода от 06.05.2012г. до края на м.ноември 2012г. е претърпял неимуществени вреди в размер на 40 000 лв., като претендира и законната лихва върху тази сума за период от 3 г. назад/съгласно уточняващата си Молба от 24.10.2016г./, считано от 06.10.2013г. до 06.10.2016г./датата на депозиране на настоящата искова молба/ до окончателното изплащане на присъденото парично обезщетение. Претендира и всички направени от него съдебни разноски съгласно представения Списък по чл.80 от ГПК. Претендира и да му се присъдят сторените разноски в настоящото гражданско съдебно производство.

В последното открито съдебно заседание по делото на 09.04.2015г. ищецът и пълномощника му- адвокат са пледирали, че заведеният от ищеца иск е доказан и че той е основателен, тъй като спрямо ответника е повдигнато обвинение, по което в последствие е бил оправдан, с влязла в сила оправдателна присъда. През дължимия период на ДП и съдебно производство се установили душевните болки и страдания, които е претърпял ищеца, което му дава възможност да поиска да бъде парично обезщетен по реда на чл.2 , ал.1 от ЗОДОВ. Претендира да бъде осъдена Държавата в лицето на ПРБ да му заплати пълната сума на заведения от него иск, ведно с лихвите, както и направените разноски. Моли да му се даде срок да изложа писм. си съображения.

Ищецът в дадения му от съда 1- седмичен срок е представил Писмена защита по делото, в която моли съда да постанови осъдително Решение, с което предвид нормата на чл. 52 от ЗЗД, като се вземе и предвид тежестта на престъплението в което ищеца е бил обвинен, както и общественият критерий за справедливост, продължителността, интензивността и характера на претърпяните от него неблагоприяти последици, установени по делото и взетите по отношение на него мерки за неотклонение „задържане под стража“, „домашен арест“ и „парична гаранция“ в размер на 10 000лв., справедливият размер на процесното обезщетение е исковата сума от 40 000 лв. Счита, че съгласно т.4 от ТР № 3/2004г. на ОСГК на ВКС при незаконни актове на правозащитни органи в процесната хипотеза на чл.2, ал.1, т.З от ЗОДОВ, началният момент на забавата и съответно на дължимостта на мораторната лихва е влизане в сила на оправдателната присъда за извършено престъпление- което в случая е датата 06.10.2013г., до окончателното изплащане на сумите. Моли да му се присъдят и направените от него разноски в производството пред настоящата инстанция съгласно представения в с.з. на 06.04.2017г. Списък на основание чл.80 от ГПК.

 

  Ответникът Прокуратура на Република България/ПРБ/ - гр. С. не е депозирала писмен Отговор на Исковата молба по реда на чл.131- 133 от ГПК, по делото не се е явил неин процесуален представител, не е взела становище по делото, не е пледирал по съществото на спора и не е представила писмена Защита по делото въпреки дадения й за това 1- седмичен срок от съда.

 

Контролиращата страна Окръжна Прокуратура/ОП/- С. е депозирала отделен първоначален и допълнителен Отговори на Исковата  молба по реда на чл.131- 133 от ГПК, в които сочи, че според нея исковите претенции са недоказани по основание и размер, че тежестта на доказване лежи върху ищеца и той следва да представи доказателства в подкрепа на фактическите твърдения в исковата молба, както и за наличието на пряка причинноследствена връзка между претендираните морални вреди и незаконното обвинение. Счита, че в случая не са ангажирани доказателства за наличие на причинно­следствена връзка между твърдяните неимуществени вреди и воденото досъдебно производство. Заявява, че Прокуратурата ще се ползва от доказателствата по ДП № 3 83/2012г. по описа на РУ»Полиция»- гр.К.. Оспорва иска за обезщетяване на неимуществените вредии по размер, като завишен и неотговарящ на твърдените вреди, на икономическия стандарт в РБ и на съдебната практика по аналогични случаи, включително и тази на ЕСПЧ, особено след като се отчете разумната продължителност на обвинението и налаганите мерки за процесуална принуда. Счита, че не са налице доказателства за влошено здравословно състояние и разтрогване на брака му в причинна връзка с обвинението. А за публикациите в пресата Прокуратурата не следва да отговаря, тъй като информацията е основана на полицейски източници и собствени журналистически разследвания и коментари. Счита, че са недоказани и твърденията за упражняван законен бизнес и срив на същия по горепосочената причина. Счита, че относно претендираната законна лихва е от значение датата на влизане в сила на постановлението за прекратяване, съгласно т.4 от ТР № 3/2005г. на ОСГК на ВКС. Заявява, че в този първоначалния отговор е допусната грешка и моли съда да приеме, че първоначалния момент за претендиране на лихва е правилен и не го оспорва. Но счита, че представената справка за съдимост е доказателство за по-нисък интезитет на отрицателните преживявания на ищеца, в сравнение с лице, което за първи път е обект на наказателно преследване и съпричиняващ фактор за уронен престиж и добро име в обществото.

         Процесуалният представител пледира, че претърпяната вреда и търсеното обезщетение не е съобразена със ЗЗД, тъй като не може за такова деяние, за такава мярка, да се претендира такава сума. Ако съдът приеме, че ИМ е основателна, моли да се съобрази размера, съобразно практиката по ЗЗД.

Окръжна прокуратура- С. не е представила писмена Защита, въпреки дадената й за това изрична възможност от съда в 1- седмичен срок.

 

ОТНОСНО ПРОЦЕСУАЛНАТА ДОПУСТИМОСТ НА ИСКОВЕТЕ :

Съдът намира, че предявените от ищеца против ответника искове за главница и лихви са процесуално допустими, своевременно предявени, родово и местно подсъдни като първа инстанция на настоящия ОС – С., поради което съдът следва да се произнесе по съществото на спора между страните по делото, с всички законни последици от това.

 

ОТНОСНО МАТЕРИАЛНАТА ОСНОВАТЕЛНОСТ НА ИСКА :

ОТНОСНО ГЛАВНИЦАТА НА ИСКА :

Видно от събраните по делото писмени доказателства- Определение №249/23.08.2012г. на СЗОС, Протокол от 30.08.2012г. на АС – Пловдив, 7 бр. кс. копия от извадки от статии от Интернет, Удостоверение за прекратен гражд9ански брак изх. №615/18.02.2016г. на РСКз, 6 листа резултати от изследвания, Кардиологична консултация от 25.06.2014г., Изследване на коремни органи, Абдоминална ехография  от 17.07.2014г., Справка за съдимост от 17.11.2016г. на РС-К. и Свидетелство за съдимост рег. №8679/20.09.2016г. на РС – К., както и видно от материалите по приложените приключени съдебни производство по гр.д. №1937/2012 г. по описа на РС – К., ДП №383/2012г. по описа на РУП К., НЧД №247/2012г., ЧНД №360/2012г., ЧНД №451/2012г. по описа на ОС – С., ВЧНД №228/2012г. и ЧНД №381/2012г. на АС – Пловдив, с Постановление за привличане на обвиняем от 02.05.2012г. по ДП № 383/2012г. по описа на РУ "Полиция“- гр.К., предявено на 04.05.2012г., ищецът е бил привлечен към наказателна отговорност за престъпление по чл.330, ал.2, т.1 във връзка с чл.330, ал.1 от НК за това, че на 03.03.2012г., в гр.К., обл.С. е бил запалил имущество на значителна стойност- апартамент № 39 в гр.К., ул."Никола Петков" № 13, ет.10, на стойност 38 160 лв., собственост на К. З. Б. и Р. З. Б., като пожарът е представлявал опасност за живота на З. К. Б.- ЕГН **********. Впоследствие с Определение № 138/07.05.2012г. по НЧД № 247/2012г. по описа на ОС- С. е постановено вземането спрямо ищеца на мярка за неотклонение "задържане под стража", като обвиняемия по ДП № 383/2012г. по описа на РУ "Полиция"– гр.К., обл.С., и с Определение № 147/15.05.2012г. по ВЧНД № 228/2012г. по описа на ПАС- Пловдив това Определение е частично изменено в частта относно вида на мярката за неотклонение от по- тежката "задържане под стража" в по- леката "домашен арест". Впоследствие с Определение № 227/19.07.2012г. по ЧНД № 360/2012г. по описа на ОС- С. е била отхвърлена молбата му по чл.65, ал.1 от НПК за изменение на мярката му за неотклонение от „домашен арест" в по-лека, и това Определение е влязло в законна сила на 24.07.2012г. Впоследствие с Определение № 249/23.08.2012г. по ЧНД № 451/2012г. по описа на ОС- С. е била потвърдена взетата спрямо него, като обвиняем по ДП № 383/2012г. по описа на РУП-К., мярка за неотклонение „домашен арест", като по- късно с протоколно Определение от 30.08.2012г. по ЧНД № 381/2012г. на ПАС- Пловдив е било отменено горепосоченото Определение на ОС- С., и е била заменена взетата спрямо него мярка за неотклонение от „домашен арест" с по-лека такава-„парична гаранция" в размер на 10 000 лв.

Очевидно в резултат на всички това за времето от 06.05.2012г. до 17.05.2012г. включително ищецът е бил задържан под стража в ареста на РУП- гр.К., обл.С., като в последствие мярката му за неотклонение задържане под стража“ е била сменена с по- лека такава, и в следващите З месеца и 24 дни той е бил под „домашен арест“, а впоследствие тя е била заменена с още по- леката „парична гаранция“ 10 000 лв. на 30.08.2012г., като след 4 месеца и 6 дни престой в ареста и под домашен арест, той бил освободен. По- късно в края на месец ноември 2012г., след повече от 6 м. от образуването му, наказетелното производство спрямо него било прекратено изцяло поради липса на доказателства, че той е извършител на деянията, в което бил обвинен и му била възстановена гаранцията от 10 000 лв. Следователно ищецът е бил с МН “задържане под стража“ в РУП на МВР- гр.К., обл.С. в продължение на 11 дни в интервала от 06.05.2012г. до 17.05.2012г. включително, и с МН „домашен арест“ в дома си в гр.К., обл.С. в продължение на З месеца и 24 дни/почни 4 месеца/, както и с най- леката МН „парична гаранция“ в продължение на останалите дни до прекратяване на наказателното прнеследване против нетго. Поради всичко това очевидно е налице законовата хипотеза на чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ за ищеца, за него съществува обоснован и доказан правен интерес от завеждане на иск за обезщетение за претърпени неимущесвени вреди на това основание.

 

 

Видно от събраните по делото гласни доказателства/показанията на 3 бр. свидетели/, се установи следното :

Съгласно показанията на свидетелката З. Д. Г./дъщеря на ищеца/, тя знае за водено срещу баща й нак. производство за палеж. Първо е бил под арест и доста по-късно под домашен арест, според нея около две и повече седмици. През 2012г. баща й бил на 65 г., в такава възраст, в която всякакъв стрес би му се отразил нездравословно- получил високо кръвно, проблеми със сърцето, надзирателите трябвало да му дават лекарства по три пъти на ден за кръвно и сърце. Тя в ареста не можала да го посети, защото там разрешили само на съпругата му. Бил под домашен арест, като беше ходиила при него- той живеел в гр. К., а тя живеела в С.. Съпругата му/която не й е майка/ не можала да издържи на стреса и го напуснала, и  хората, които се грижели за него били тя и брат му. Баща й имал кредити, всичко било запорирано, имал наематели в имота, които го напуснали и той бил останал без парични средства, поради което през този период на тях им се наложило да му заплащат кредитите, като само 1 кредит е бил за 1100 лв. месечно. Сега баща й имал доста по-големи проблеми- опадали му зъбите, наложи му се да прави нова протеза горе и долу, имал проблеми със сърцето, с кръвното, вдигал високо кръвно и после падало ниско. Много публикации излизали в медиите през този период, самата полиция излязла с изявление, което било твърде обидно и уронващо авторитета му. Той не можел да се защити, защото бил следствен. Голяма част от неговите познати спрели да го посещават, тъй като те се притеснявали от непрекъснатото присъствие на полицията, особено когато бил под домашен арест. Те просто го изоставили. Знае, че преди това са се водели през 1989г. нак. дела срещу баща й, после имало едно за оръжие. През 1997г. излязъл от затвора, делото е било доста по-рано. Той бил тогава доста по-млад, тя е била твърде малка, за да може да преценява. Сега на нейната възраст може да прецени и да изрази мнение, като ги вижда тези неща. Бракът му бил прекратен, като това е бил неговия трети поред брака. За предходните бракове не е бил задържан, за да ги прекрати.

 

Свидетелят И. Н. Т./без родство и особени отношения със страните по делото/ заявява, че може би от повече от 40 години познава ищеца, в приятелски отношения са с него, той бил един от най- големите му приятели.  Ищецът бил задържан в полицията в ареста през месец май 2012г. Тогава  жена му го напуснала, имал сериозни здравословни проблеми, дори влязъл в болница за някаква аритмия на сърцето. Ищецът отдавал жилища под наем и като няма кой да се грижи за апартаментите му, повечето от наемателите го напуснали и това рефлектирало на финансовите му възможности- не можел да си погасява кредитите към банките. Те двамата  всеки ден си пиели кафето и като задържали ищеца- той се изненадал, че го няма. Разбрал, че е под арест в полицията, но там не разрешавали свиждане. След известно време, като пуснали ищеца под домашен арест, той тогава разбрал. Ходил бил през това време в дома му, дори тогава били седнали в неговото заведение и жена му му казала, че когато се видел с него, все е имало проблеми. Ищецът, като влязъл в ареста, жена му го напуснала и явно си е мислела, че той му дава някакви акъли. Най- вероятно жена му го е напуснала заради ареста, защото не може да си гледа работата. Имало е някакви дела срещу ищеца, но не знае подробности. Това била втората му съпруга, другата съпруга го напусна много рано.

 

Свидетелката Н. Г. Г./живееща с ищеца на съпружески начала, бивша негова трета съпруга/ заявява, че тя е последната бивша съпруга на ищеца. През м.11.2012г. бил прекратен брака им. Знае, че през това време срещу него се е водело нак. производство с обвинение за палеж. Ищецът бил арестуван и след това бил и под домашен арест впоследствие. Всичко се случвало в нейно присъствие- в началото на м.05.2012г. ищецът й се обадил по телефона, че е задържан и трябва да отиде в ареста, за да му занесе съответни принадлежности. Искала да го види, видяла се със следователя и той я запитал какво знае за това, в каквото е обвинен.Тя не била наясно, тъй като живеела с ищеца от м.05.2008г. Трябвало да се свърже с адвокат, да му носи неща в ареста. След това впоследствие успяла да го види- бил слаб, блед, изтормозен. Поискал бил лекар да го прегледа и трябвало да му осигури лекарства в ареста, освен храна, бельо и т.н. Ситуацията станала много сложна, защото освен нейната лична работа всичко, което трябвало да се поеме, паднало върху нея, тъй като той отдавал имоти под наем– договори, влизане, излизане, почистване, възникнаха и др. неуредици в тази връзка. По-късно поискали смяна на мярката му за неотклонение и му наложили по- леката „домашен арест“. Като си дошъл в къщи, бил много отслабнал и психически разклатен, непрекъснато трябвало да пие лекарства, безсънието го тормозело, не спял по цяла нощ, ставал, четял материали и това и на нея й се отразило много зле. Ищецът станал изключително изнервен, отделно психическия тормоз, на който тя била подложена от нейни близки, познати, общи приятели. В един момент се разминавали в къщи и се разделили през м.11.0212г. Сега живеели отново заедно, тъй като от следващата година се събрали отново, понеже преценили, че психическия тормоз е бил в повече, отколкото можеше да се преживее в едно семейство- от началото на 2013г. до момента живеели заедно. Ищецът имал влошено състояние на здравето си, впоследствие открили, че има бъбречно заболяване, което е много сложно и трябва да се пристъпи към операция, като проблемите с бъбреците се появили след ареста. В началото заживели, като семейство нормално, първо тя трябвало да влиза в контакт с наемателите, хората се стресирали, започнали да се чудят дали да дават или не наем. Някои от наемателите напуснали, те били в много сложна ситуация- в този момент имало и задължения към банки, трябвало да се прави рефинансиране, теглене на нови кредити и тази ситуация им се отразила много лошо. Много трудно било, трябвало да се иска от другаде, от приятели помощи. Естествено, че имало отдръпване, защото К. е малък град. При асоциация, че е подпален някой и имало впоследствие смъртен случай, счита за нормално да реагират по този начин хората. Имаше изявление по преса, излъчване на местна телевизия и е нормално хората да реагират по този начин. Ищецът нямал пари да си плати паричната гаранция, парите ги взели на заем. Здравословните му проблеми се задълбочили с времето, защото високото кръвно налягане увреждало сърцето му, в момента имал и належащо оперативно лечение на единия му бъбрек, който бил в много тежко състояние. Здравето му било увредено и до сега страдал от безсъние и кошмари. Ищецът подал молбата за развод, но тя вечме го била напуснала- тя  напуснала жилището, защото не можела да издържи. Точно не може да каже датата на молбата за равод, но приблизително може би била към есента на 2012г.

 

Съдът кредитира в значителна степен показанията на тези 3 бр. свидетели/включително и на бившата му трета съпруга, с която и сега ищецът живее отново на  съпружески начала/, тъй като те са вътрнешно непротиворечиви, подкрепят се донякъде от събраните по делото писмени доказателства и частично от заключението на комплексната съдебно- медицинска експертиза по делото.

 

 Безспорно е установено по делото, че ищецът е бил наблюдаван от един доста широк кръг от различни хора, включително негови роднини, близки и познати. Задържането му, наказателното производство, мерките за неотклонение против него са били широко отразени в местните, регионалните и националните медиите, за ареста му е било съобщено в медиите и в телевизионните новини на местната телевизия в гр.К., което доказват представените от ищеца и неоспорени от ответника 8 бр. разпечатки на публикации от различни медии. Очевидно за времето, през което срещу ищеца е било водено горепосоченото наказателно производство, той е претърпял някакви болки и страдания, изразяващи се в емоционално, психическо и физическо страдание, страдание от това, че не може да реализира нормалните си доходи и да помага на семейството си. След това воденото срещу него наказателно производство с Решение по гр.д.№ 1937/2012г. по описа на РС- К., последният му трети по ред гражданския му брак е бил прекратен с развод.

По принцип неимуществените вреди се изразяват в нравствените, емоционални, психически, психологически терзания на личността, накърнената чест, достойнство, добро име в обществото. Целта на обезщетението е не да поправи вредите, а да възстанови психическото, емоционалното и психологическото равновесие на пострадалото лице- ищеца. В тази връзка вредите, които са нанесени на ищеца Д.Г. никога няма да могат да бъдат изцяло и напълно поправени, както и неговото емоционално, психическо и психологическо равновесие никога няма да бъде същото, каквото е било преди повдигането на обвинението и провеждането на досъдебното наказателно производство против него. Неговите душевни терзания не могат да бъдат за в бъдеще и изцяло заличени, неговата накърнена чест, достойнство и добро име в обществото са били вече увредени, нравствените му терзания в продължение на малко повече от 4 м. наред са били сериозни, дълбоки и трудно поправими. И все пак с такова едно парично обезщетение може частичо и сравнително справедливо да бъде възстановено психическото, емоционалното и психологическото равновесие на пострадалия- ищеца, спрямо когото досъдебното наказателно производство е било изцяло прекратено. С това обезщетение Държавата в лицето на съдебната си власт чрез ПРБ- С., следва да покаже, че наистина цени личността, че работи в името на човека, че я е грижа за добруването, благоденствието и за справедливостта към хората.

 

         Съгласно неоспореното заключение на назначената, изслушена и приета комплексна съдебно- медицинска експертиза, изготвена от 3 бр. лекари с различни специалности/съответно невролог, кардиолог и нефролог/, липсват данни за изразена сърдечна недостатъчност и митрална инсуфициенция, което се дължало вероятно на правилното лечение на пациента/ищеца/ и овладяване към момента на прегледа през 2014г. на ритъмното нарушение- предсърдно мъждене и на комплексното лечение на сърдечно- съдовите му заболявания. Видно от проведеното изследване на 17.07.2014г. у ищеца е била налице кистозна болест на бъбреците, като са налични кисти с различни размери, по 3 бр. във всеки бъбрек. При пациент, като ищеца на 68 г. бъбреците биха били със значително увеличени размери-над 20 см надлъжен размер и осеяни с множество разнокалибрени кисти, които задължително са над 5 броя на всеки бъбрек. Това се съпътства от нарушения в бъбречната функция -повишен серумен креатинин и промени в уринарната находка. Но в приложените медицински документи това не се наблюдава.  По отношение на лабораторните данни, касаещи бъбречната функция от 26.06.2014г. не се установяват отклонения нито в кръвната, нито в уринарната находка, от референтните стойности при здрави. Налице са минимални отклонения в липидния профил. Към датата на издаване на медицинскитве документи, при ищеца Д.С.Г. има двустранни солитарни паренхимни кисти на двата бъбрека и неусложнена бъбречнокаменна болест, тумор на ляв бъбрек- неуточнен, и към датата на издаване на медицинските документи, липсват такива насочващи към неврологично страдание. Същевременно хипертоничната болест на сърцето, исхемичната болест на сърцето са хронични мултифакторно обусловени заболявания, те подлежат на контрол с медикаменти или инвазивни процедури, но не подлежат на пълно излекуване. Към настоящия момент хипертоничната болест у ищеца е овладяна с постоянен прием на медикаменти до нормални или леко завишени стойности на кръвното налягане, а по отношение проявите на исхемична болест- стенокардия и предсърдно мъждене- стенокардията е с подобрен функционален клас, а ритъмното нарушение предсърдно мъждене в момента е овладяно, въпреки че винаги е възможен нов пристъп. Установен е бил тумор в долния полюс на левия бъбрек на ищеца, подлежащ на хистологично верифициране, който не е лекуван до момента, но подлежи на оперативно лечение. У ищеца имало по три кисти на всеки бъбрек, с по-малки размери, за които не се налага лечение, но подлежат на ехографски контрол на 6 месеца.

         Като изводите на вещите лице- лекари са, че заболяванията на сърдечно- съдовата система се причиняват от взаимодействието на много фактори/наследствена предразположеност, нарушена липидна обмяна, наднормено тегло, обездвижване, пушене, злоупотреба с алкохол, захарен диабет, неправилно хранене, емоционален стрес и други фактори/, като само силен стрес не може да ги причини, но може да провокира явни прояви на съществуващото заболяване в организма или да причини по-тежки прояви на болестта. Според представените документи от 2009г. и 2011г., сравнени с документите от преглед през 2014г. и от настоящия преглед от кардиолог, същите заболявания и съответно поставени кардиологични диагнози са съществували при ищеца преди споменатата 2012г. А бъбречните заболявания, които са в основата си морфологични промени, не са причинени от силен стрес, тъй като генезата им няма връзка с психо-емоционалното състояние на пациента, няма връзка с фамилна обремененост и вредни навици.

         Поради което съдът приема, че посочените от ищеца и документирани негови заболявания са нормални за възрастта му към периода на провежданото досъдебно наказателно производство против него, а и към настоящия момент/няколко години по- късно/. Тези негови безспорни заболявания обаче в никакъв случай не се намират в пряка или косвена причинно- следствени връзка с наказателното производство против него, мерките му за неотклонение и свързаните с това емоционални, битови и други неразположения.

 

ОТНОСНО ДЪЛЖИМОСТТА НА ГЛАВНИЦАТА НА ИСКА :

В тази връзка съдът счита, че в хода на първоинстанционното съдебно следствие се установи и доказа по несъмнен и безспорен начин, че ищецът е претърпял сериозни лични и професионални болки и страдания в резултат на повдигнатото му обвинение и на водения против него досъдебен наказателен процес, по който производството сравнително бързо е било прекратено. Действително пряката отговорност на ответника ПРБ- С. е само относно това досъдебно производство против ищеца и относно различните му 3 бр. мерки за неотклонение за този период от време от общо 4 м. и 6 д.

Поради което искът по чл.2, ал.1 от ЗОДОВ против ответника ПРБ- С. се явява частично основателен, обоснован и доказан по своето фактическо и правно основание, и следва да бъде уважен в съответния размер, по спроведливост относно главницата му за парично обезщетяване, ведно със законните последици от това. Съдът взема предвид обстоятелството, че в край на краищата спрямо ищеца наказателното преследване е било изцяло прекратено по повдигнатите му обвинения в извършване на престъпление по съответните текстове на НК. От своя страна разпоредбата на чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ предвижда обективна отговорност на Държавата в случаите на незаконно повдигане и поддържане на обвинение в извършване на престъпление, като субекти на тази отговорност могат да бъдат само правозащитни и правораздавателни органи, оправомощени да повдигат и поддържат обвинения за престъпления от общ характер, какъвто е прокуратурата. Действията по повдигане и поддържане на обвинението се считат за незаконни, ако лицето бъде оправдано, или наказателното производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от подсъдимия/какъвто е настоящия казус/, или не представлява престъпление, или поради образуването му след амнистиране на деянието или погасяване на наказателното преследване по давност. Отговорността на Държавата е обективна и не се предполага вина от действията на съответния орган/следовател или прокурор/ за понесените от ищеца щети/имуществени и/или неимуществени/. Достатъчно е, че ищецът е бил привлечен като обвиняем за извършено престъпление от общ характер по НК, и че е против него това ДП впоследствие е било окончателно и изцяло прекратено. Следователно отговорност се носи за всички неимуществени и имуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това дали са причинени виновно и/или по непредпазливост от съответните длъжностни лица/дознатели, следователи и прокурори/ от съответната прокуратура /в случая това е РП-гр.К., обл.С./, която не неразделна структурна част от единната и неделима Прокуратура на Република България/ПРБ/. С посочените по-горе актове на разследващите органи безспорно се доказва, че действията на съответната местна прокуратура, като неразделна част от Прокуратурата на РБ са били неоснователни, и предвид на това следва да бъде ангажирана отговорността на цялата ответна по това гр.дело Прокуратура на Република България- С., в чийто правомощия влизат повдигане и поддържане на обвинение. Материалната претенция за обезщетение се определя от отговорността на Държавата за незаконна дейност на нейните правозащитни органи, като в случая Държавата отговаря изцяло и напълно, независимо от наличието или липсата на вина на съответните длъжностни лица от съответните правозащитните си органи. Съгласно ЗСВ и НПК, Прокурорът е държавният орган, който проверява съставлява ли деянието престъпление, длъжен е да му даде правилна квалификация, проверява има ли основание за прекратяване или спиране на предварителното наказателно производство, събрани ли са всички доказателства, необходими за разкриване на обективната истина, подкрепя ли се обвинението от тези доказателства, отстоява обвинението в процеса. В съответствие с разпоредбата на чл.7 от ЗОДОВ, пасивно легитимирани по този иск са органите по чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, чиито актове и действия се твърди, че са причинили вреди на ищеца, като очевидно обвинението в престъпление се явява неоснователно/незаконно/ винаги, когато обвиненото лице/ищеца/ е бил оправдано, респективно дори и ако  образуваното наказателно производство бъде прекратено поради липса на данни за извършено престъпление/какъвто е процесния случай/. До момента на първоначалното повдигане на обвинението ищецът е изпълнявал личните, семейните, служебните и гражданските си задължения, като липсват доказателства за каквито и да извършени нарушения от негова страна на етичните и законови норми в рамките на проведеното против него ДП, регламентиращи осъществяването на дейността му. Ищецът, макар да не е бил с чисто съдебно минало/тогава и сега/, не е имал каквито и да са други регистрирани противообществени прояви, той е с като цяло позитивни характеристични данни, той имал пълноценна социална компетенция, включително и правна по отношение на интересите си и задълженията си, спазвал е общоприетия ред в обществото, със съхранен самоконтрол, държал на лечната, семейната и професионалната си чест, бил социална личност, с много приятели и контакти.

Преди привличането му като обвиняем ищецът е бил в сравнително добро здравословно състояние, имал е добро самочувствие, спокоен живот, добри семейни взаимоотношения със съпругата и с дъщеиря си, радвал се е на обществен авторитет и е бил в добри професионални взаимоотношения с колегите си и партньорите си. Покрай перипетиите с досъдебното производство и мерките за неотклонение, ищецът е бил психически разстроен, изолиран от обичайната си лична и професионална среда, макар, че впоследствие е бил изцяло и окончателно оправдан, и с оглед на изтеклото време той е бил вече в значителна степен възстановен физически и психически, но в поведението му още се усеща известна тревожност и неудовлетвореност. Общата му човешка реакция е свързана със спецификите на неговата личност, ценностната му система, честолюбието му, неговата чувствителност към обиди и огорчения. Още след първоначалното му привличане като обвиняем, животът на ищеца се променил значително както в личен, така и в професионален план, чувствал се обиден и унизен, с накърнено лично и професионално достойнство. Наказателното производство от започването му до окончателното му завършване се отразило и на професионалния му авторитет, започнал да усеща промяна в отношението на колегите и партньорите си, през целия период ищецът е изпитвал притеснения, поради обстоятелството, че е привлечен като обвиняем за престъпления, които не е извършил и несигурност дали няма да бъде осъден въпреки това. Поради оформената му ценностна система, незаконното обвинение е възприето от него като недопустимо и накърняващо достойнството му на зрял мъж, съпруг, баща и предприемач.

Като следствие от незаконното обвинение съществено бил уронен авторитета на ищеца пред колегите и партньорите му, поради това, че негативните факти около личния живот и бизнеса му са станали достояние на широката общественост и са били обсъждани от множество хора, колеги, приятели, познати и партняори. С това е пострадало доброто му име на български гражданин, личната му чест, социалните му контакти в периода на разследване и обвинение са били силно ограничени, поради спецификата на производството и взетите спрямо него МН „задържане под стража“ и  „домашен арест“. Следователно воденото против него досъдебно наказателно производство обективно му е попречило в работата и в служебния му авторитет, както и в личния му живот и поведение, поради спецификата на личността и ценностната му система той сравнително тежко е преживял уронването на доброто му име в обществото, отдръпването на приятелския кръг и изразените съмнения в неговата невинност, поради продължилия наказателен процес против него, невъзможността да упражнява пълноценно бизнеса си и да се грижи за финансите на семейството си. Затова следва да се отчете и факта, че живота на един интелигентен мъж на такава възраст, все още в разцвета на личните и професионалните си сили, с престижни и доходни занимания и стандартно семейство, е бил силно  емоционално повлиян, като дори самият факт, че срещу едно лице е образувано наказателно производство, сам по себе си сериозно смущава правната сфера на това лице, рефлектира съществено върху неговите основни права и законни интереси- предявено му е обвинение, срещу което следва да се защитава, призовано е да участва в досъдебното производство при извършване на процесуално следствени действия, като всичко това засяга неприкосновеността на личността и защитените от обществото ценности като чест, достойнство, добро име и други лични ценности. Следователно отговорността на ответника/ПРБ- С./ е на извъндоговорно/деликтно/ правно основание по смисъла на чл.49 във вр. с чл.45 от ЗЗД. С оглед критериите за аналогични казуси в ППВС № 4/1964г., налице са установи и доказани по несъмнен и безспорен начин нарушения във физическия, професионален     и     психически     дискомфорт, които следва     да бъдат парично обезщетени по справедливост, като обезщетението трябва да е съразмерно с вредите и да отговаря, както на конкретните данни по делото, така и на обществените представи за справедливост. Тъй като прокуратурата е единна и централизирана правозащитна държавна институция, и всички прокурори от всички нива и териториални структури в страната са подчинени на Главния прокурор съгласно разпоредбата на чл.136, ал.3 от ЗСВ, и тъй като по отношение на ищеца  незаконосъобразно е било водено наказателно досъдебно производство, което впоследствие е било изцяло прекратено поради липса на доказателства за неговото авторство, отговорна е Прокуратурата на РБ, представлявана от Главният прокурор на РБ, който от своя страна, съобразно чл.136 от ЗСВ във вр. с чл.126, ал.2 от Конституцията на РБ, ръководи Прокуратурата и осъществява надзор за законност и методическо ръководство върху дейността на всички прокурори. И понеже Прокуратурата е юридическо лице на бюджетна издръжка със седалище в гр.С., на основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, във вр. с чл.27, ал.2 от ГПК, и във вр. с чл.137 от ЗСВ, следва да бъде осъден ответника по делото- Прокуратурата на РБ/представлявана от Главния прокурор/, като надлежно легитимирана пасивна страна в този обезщетителен граждански процес. Понеже този орган не е изпълнил законовите си задължения и е станал причина по отношение на обвиняемия да бъде повдигнато обвинение в извършване на умишлено престъпление от общ характер, което е било изцяло прекратено провит него, тя следва да отговаря и за причинените на ищеца неимуществени вреди.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства, и както и от заключението на СМЕ по безспорен начин се доказа, че воденото срещу ищеца наказателно производство му се е отразило негативно, довело е до болки и страдания, чувства на безсилие и онеправданост, злепоставяне пред обществото, бизнес- партньори, близки и приятели, стрес, притеснение, тревожност и загуба на самочувствие; изгубване на доверие в националните институции; негативно отражение върху емоционалното и психическото му състояние; безсъние и загуба на многобройни часове от живота му. Предвид наличието на незаконно обвинение в извършване на престъпление, претърпените от ищеца неблагоприятни последици в очертания обем, причинната връзка между тх и воденото досъдебно наказателно преследване, са се осъществили всички елементи от фактическия състав на разпоредбите на чл.2, ал.1, т.З, пр.1 от ЗОДОВ. Незаконността на обвинението, произтичаща от прекратяване на наказателното производство спрямо ищеца съставлява основание за носене на имуществена отговорност на Държавата в лицето на нейните правозащитни органи за обезщетяване на претърпени от ищеца вреди, доколкото такива са настъпили като пряка и непосредствена последица от незаконното обвинение против него. Съгласно разпоредбата на чл.4 от ЗОДОВ Държавата дължи обезщетение за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, поради което самото привличане на едно лице в качеството на обвиняем създава значителен психичен дискомфорт у него, а възможността да бъде и съдено за несъставляващо престъпление деяние го поставя в състояние на стрес и то за целия период от повдигане на обвинението до прекратяване на наказателното производство спрямо него. Наказателното досъдебно производство спрямо ищеца е продължило като цяло повече от 6 м., като за това време ищецът е претърпял неудобства в психичен аспект, така също и е бил накърнен и авторитета му в обществото.

 

ОТНОСНО РАЗМЕРА НА НЕИМУЩЕСТВЕНИТЕ ВРЕДИ :

При определяне на размера му с оглед разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, съдът взема предвид факта, че самото разследване по ДП не е продължило твърде дълго с оглед определените в НПК процесуални и разумни срокове, като причина за това е било в поведението на служители на Прокуратурата, но въпреки това от своя страна е станало причина за сравнително продължителния некомфорт и душевно състояние на ищеца и за по- късното изчистване на името му, със среден интензитет на процесуалните действия и действията по това ДП. Следва да се вземе предвид и изцяло прекратителбното прокурорско Постановление против ищеца в досъдебното наказателно производство. Още повече, че самият ищец поддържана в хода на наказателното производство последователно отстояване на становището си за невиновност по така предявеното и първоначално поддържано обвинение- оказвал е активно съдействие при разследването, давал е обяснения в качеството на обвиняем, като през цялото време е поддържал становище, че е невиновен по така предявеното и обвинение.

         От друга страна, с оглед нормата на чл.52 от ЗЗД, като се вземе и предвид тежестта на престъплението в което ищецът е бил обвинен, както и общественият критерий за справедливост, продължителността, интензивността и характера на претърпяните от него неблагоприяти последици, установени по делото и взетите по отношение на него мерки за неотклонение „задържане под стража“, „домашен арест“ и „парична гаранция“ в размер на 10 000лв., съдът счита, че необходима и достатъчна парична сума за репариране на причинените на ищеца неимуществени вреди за този около 4 месечен период от време на наказателно- правна репресия против него с МН „задържане под стража“ и „домашен арест“, и още около 2 м. с още по- леката МН „парична гаранция“, е сумата от по около 1 000 лв. месечно, или общо сумата от 4 000 лв. Съдът счита, че този размер е основателен, мотивиран, доказан, съобразен е с естеството на претърпените неимуществени вреди, продължителността на наказателното преследване, претърпения дискомфорт, морални болки и терзания, отразили се в съответната степен на неговия личен, семеен и служебен живот, както и с размерите на минималната и на средната работна заплата за страна в тези период от време, която е била съгласно ПМС № 250/11.10.2012г., публикувано в Д.в. № 80/19.10.2012г., считано от 01.01.2013г. до 31.12.2013г. в размер на 310 лв. Тоест месечното парично обезщетение на ищеца за 24 ч. вреди и щеци е в размер над 3 пъти минималната работна заплата/МРЗ/ за 8 ч. работен ден за страната за този период от време. Размерът е съобразен и с константната съдебна практика по аналогични казуси за този период от време, както на настоящия първоинстанционен ОС- С., така на въззивния му ПАС- Пловдив, и на касационния ВКС- С..

В останалата част над доказаните и справедливи 4 000 лв./представляващи 10 % от цялата искова претенция за главница/ до първоначално претендираните общо 40 000 лв., исковата претенция се явява твърде завишена и по фактическо и правно основание, и по размер, явявава се неоснователна и недоказана в тази си част относно размерите на паричните суми за репариране, и следва да се отхвърли частично в тази й останала част, ведно със законните последици от това.

ОТНОСНО МОРАТОРНИТЕ ЛИХВИ :

Тъй като се касае за неоснователно обогатяване по особения ред на чл.2, ал.1, т.3 от специалния закон/ЗОДОВ/ във вр. с общия ред на чл.45 и сл. във вр. с чл.82- 86 от общия закон/ЗЗД/, съдът счита, че всички суми за паричните обезщетения на неимуществени вреди в уважените размери като главница и лихви, се дължат от виновния- ответника/ПРБ- С./ към пострадалия- ищеца/Д.Г./. Предвид гореизложените мотиви, основателността на иска за главницата относно парично обезщетение за неимущуствени вреди води до основателност и на претенцията за законна лихва върху тази призната главница от 4 000 лв., на основание чл.82- 86 от ЗЗД от 06.10.2013г./датата на стабилизиране на Постановлението за прекратяване на наказателното производство против ищеца/ до 06.10.2016г./датата на завеждане на ИМ в съда/, ведно със законната лихва върху уважената главница от 4 000 лв. от 06.10.2016г. до окончателното изплащане на сумите, съобразно задължителното тълкувание по т.4 на ТР № 3/22.04.2005г. по т.гр.д. № 3/2004г. по описа на ОСГК на ВКС- гр.С..

Следователно върху присъдената парична сума от 4 000 лв. следва да се присъди и съответната дължима законна лихва, считано от 06.10.2013г. до окончателното изплащане на сумите.

 

ОТНОСНО РАЗНОСКИТЕ ПО ДЕЛОТО :

С оглед разпоредбите на чл.80 във вр. с чл.78, ал.1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца и направените от него разноски по делото в размер на общо 7 891, 28 лв. съобразно уважената 10 % част от исковете- а именно в размер на общо 789, 13 лв., а в останалата част следва да се отхвърлят, със законните последици от това.

 

ОТНОСНО ОБЖАЛВАЕМОСТТА НА РЕШЕНИЕТО :

Настоящото първоинстанционно съдебно Решение може да се обжалва от всяка от страните и да се протестира от ОП- С. в законния 2- седмичен срок от връчването му на всяка от страните и на ОП- С., чрез настоящия първоинстанционен Окръжен съд- гр.С. пред въззивния му Апелативен съд- гр.Пловдив.

 

Ето защо водим от всички гореизложени мотиви и на основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ във вр. с чл.45- 49 и във вр. с чл.82- чл.86 от ЗЗД и във вр. с чл.124, ал.1, чл.78, ал.1 и чл.80 от ГПК, първоинстанционният Окръжен съд- гр.С.

 

Р    Е    Ш    И  :

 

 ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България – гр. С.- 1000, бул. “В.” № . да заплати на Д.С.Г.- ЕГН **********,***, общо сумата 4 000 лв./четири хиляди лева/  парично обезщетение за претърпени неимуществени вреди по ДП № 383/2012г. по описа на РУП на МВР- гр.К., обл.С.,  ведно с мораторната лихва върху 4 000 лв. от 06.10.2013г. до 06.10.2016г., заедно със законната лихва върху 4 000 лв. от 06.10.2016г.  до окончателното изплащане на сумите, и 789, 13 лв./седемстотин осемдесет и девет лева и тринадесет стотинки/ разноски по делото, като отхвърля иска за парично обезщетяване на претърпени от ищеца неимуществени вреди в останалата част над присъдените 4 000 лв. до претендираните общо 40 000 лв., и за мораторни и законни лихви над присъдените 4 000 лв. до претендираните 40 000 лв., както сумата над присъдените 789, 13 лв. до претендираните общо 7 891, 28 лв. разноски по делото съобразно уважената част от исковете му, като частично неоснователни и недоказани.

 

РЕШЕНИЕТО  може да се обжалва и протестира в 2- седмичен срок от връчването му на всяка от страните и на ОП- С., чрез ОС- С. пред ПАС- Пловдив.

 

 

              ОКРЪЖЕН СЪДИЯ :