Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер  117                             12.04.2017 година                     гр. Стара Загора

 

   В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИ ОКРЪЖЕН СЪД     ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

Нa 15 март                                           две хиляди и седемнадесета година

В открито заседание в следния състав

                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ТЕЛБИЗОВА-ЯНЧЕВА

 

                                            ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА МАВРОДИЕВА

 

                                                                НИКОЛАЙ УРУКОВ

СЕКРЕТАР: П.В.…………………………………………

ПРОКУРОР: ……………………………………….………………………...

като разгледа докладваното от зам. председателя ТЕЛБИЗОВА-ЯНЧЕВА

в.гр.д. № 1036  по описа за 2017 г., за да се произнесе съобрази:

 

Производството е образувано по въззивна жалба на „Ивекс Славови” ООД – гр. Казанлък, подадена от адв. К.Г., против решение № 570 от 02.12.2016 г., постановено по гр.дело № 1119/2016 г. по описа на Казанлъшкия районен съд.

 Въззивникът е останал недоволен от постановеното решение на първоинстанционния съд, с което е осъден да заплати на ищеца сумата 899,45 лв. трудово възнаграждение за посочените в решението месеци и години, сумата 7762,57 лв. представляваща дължими командировъчни – дневни и квартирни, по посочените командировъчни заповеди, сумата 850 лв. съдебни разноски съразмерно с уважената част от исковете, както и сумата 360,50 лв. ДТ, като счита същото за неправилно. Излага подробни съображения. Прави възражение за прихващане на двете вземания, които страните имат помежду си до размера на по-малкото. Моли съдът да уважи въззивната жалба, да отмени решението на първоинстанционния съд в обжалваната му част, като остави без уважение предявените от ищеца искове като неоснователни и недоказани, както и да му се присъдят разноските пред въззивната инстанция.

Въззиваемият Р.Д.М. чрез пълномощника си моли да бъде потвърдено решението на КРС като правилно и законосъобразно, а въззивната жалба бъде оставена без уважение.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 ал.1 ГПК, от легитимирана страна в процеса, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Страните не навеждат доводи досежно нередовности, засягащи валидността и допустимостта на обжалваното решение. В тази връзка, при извършване на задължителната по чл.269 ГПК служебна проверка не се установяват недостатъци, които да водят до нищожност или недопустимост на постановения от първоинстанционния съд съдебен акт. С оглед разпоредбата на чл.103 ГПК предявените искове са подсъдни на Казанлъшкия районен съд, който ги е разгледал в рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентност, поради което и постановеното от него решение е валидно. Предоставения за разглеждане правен спор е с правно основание чл.245 вр. с чл. 270 от КТ вр. с чл.86 ЗЗД, по който въпрос се е произнесъл първоинстанционния съд, което обуславя допустимостта на съдебното решение.

Съдът, като обсъди направените в жалбата оплаквания, извърши проверка на обжалвания съдебен акт, съгласно разпоредбата на чл.271 ал.1 от ГПК, при съвкупната преценка на доказателствата по делото, намери за установено следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.245 вр. с чл. 270 от КТ вр. с чл.86 ЗЗД.

В исковата си молба ищецът, чрез пълномощника си твърди, че  с ответника били в трудово правоотношение от 10.11.2009г., като Р.М. изпълнявал длъжността „шофьор, товарен автомобил /международни превози/". Посочва, че изпълнявал съвестно трудовите си задължения. Със Заповед №10/17.06.2015г. и на осн. чл. 325 т.1 от КТ трудовото правоотношение било прекратено по взаимно съгласие. Ищецът твърди, че работодателят останал да му дължи трудово възнаграждение в общ размер на 899,45 лева, от които: за месец май 2014г. - 242,32 лева; за месец декември 2014г. - 173,17 лева;за месец януари 2015г. - 225,97 лева и за месец март 2015г. - 257,99 лева. Освен това ответникът не му изплатил и дължимите командировъчни и дневни във връзка с извършвани международни превози в чужбина за 2014 г. и за  2015г., които посочва подробно в исковата си молба. Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата от общо 15 285,74 лв., от които дължими трудови възнаграждения в размер на 899,45 лв. и полагащите се на ищеца командировки в чужбина в командировъчните заповеди в размер на 14 386,29 лв., ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба в съда-15.06.2016г. до изплащане на вземането. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, който твърди, че от петитума на исковата молба не ставало ясно какви точно били претенциите на ищеца, което я правело неотговаряща на изискванията на ГПК, тъй като всяка претенция за заплащане на трудово възнаграждение или за заплащане на допълнителни суми за извършени командировки представлявала отделен иск и в конкретния случай било налице обективно съединяване на множество искове, без те да бъдат посочени конкретно поотделно, за което и не можел да организира защитата си. По същество счита исковите претенции за неоснователни, за което и моли да бъдат отхвърлени. Заявява, че от момента на назначаването на ищеца на работа и до прекратяване на трудовото правоотношение, на М. били изплатени полагащите му се трудови възнаграждения, обезщетения, както и парични суми за извършени от него командировки в чужбина, като голяма част от сумите били изплащани на ръка в брой, а една малка част била преведена по лична банкова сметка, ***. Посочва, че по искане на М., когато не бил в България, част от дължимите суми били изплащани на родителите му С. и Д.М., както и на неговата приятелка М.С.. За периода, за който се отнасяла претенцията- 2014-2015 г., на ищецът- лично или чрез неговите близки били изплатени всички дължими суми от командировъчни в чужбина, както и трудовото възнаграждение за месец май 2014 г. и месец декември 2014 г., месец януари 2015 г. и месец март 2015 г., като сумите били изплатени на ищеца или на неговите близки, а именно, поради което моли съда да отхвърли изцяло предявените искове като неоснователни и недоказани.

Безспорно е установено по делото, че между страните е съществувало трудово правоотношение, като ищецът работил на длъжност „шофьор, товарен автомобил /международни превози/", считано от 10.11.2009г. видно от трудов договор № 9/ 10.11.2009г. Със Заповед №10/17.06.2015г. е прекратено трудовото правоотношение на осн. чл. 325 т.1 от КТ по взаимно съгласие на страните.

Към делото е приложен препис от писмо с изх. № 16058866/08.04.2016г. от Дирекция „Инспекция по труда“, гр. Стара Загора, с което ищецът бил уведомен, че по повод на депозиран от М. сигнал Дирекция „Инспекция по труда“, гр. Стара Загора извършила проверка в „Ивекс Славови“ ООД и установила, че работодателят не изплатил на ищеца срещу подпис във ведомости за заплати, договорено трудово възнаграждение, след направени удръжки, за месеците май 2014г. в размер на 242,32лв. и месец декември 2014г. в размер на 173,17лв., както и за месеците януари 2015г. в размер на 225,97лв. и за м. март 2015г. в размер на 257,99лв. Описано е, че в хода на проверката било установено, че на М. се дължат и суми за дневни и изразходвани средства по командировъчни заповеди, които са посочени подробно  по месеци в писмото.

 От вносна бележка от 04.06.2014г. на „ ОББ“ АД- клон Казанлък е видно, че по банкова сметка ***реведена от ответника сумата от 800лв., като в основанието за извършване на банковия превод е записано“ захранване“.

От представената и приета като писмено доказателство вносна бележка от 07.07.2014г. на „ ОББ“ АД- клон Казанлък, се установява, че по банкова сметка ***реведена от ответника сумата от 300лв., като в основанието за извършване на банковия превод е записано“ захранване“.

По делото са представени справки, намиращи се на лист 20,21,22, 23,24,25,26,27,28,29,30,31,32 и 33, за заредено гориво от бензиностанция „ОМВ“, от които се установява, че от името на ответното дружество са били зареждани различни количества гориво на товарен камион, управляван от М. по време на командировките му извън страната до Румъния, които разходи са били отчитани от ищеца в изготвените от последния отчети към командировъчните заповеди, като не е спорно, че заплатените от името на „ Ивекс Славови“ ООД гориво се явява разход на дружеството и за негова сметка.

Във връзка с оспорванията от ответника в писмения отговор на исковата молба, депозиран в срока по чл. 131 от ГПК са представени и приети като писмени доказателства 41 броя командировъчни заповеди.

За изясняване на обстоятелствата по делото пред Казанлъшкия районен съд  е допусната и изслушана съдебно- икономическа експертиза, която е депозирала първоначално и допълнително писмени заключения. Същите са неоспорени от страните  по делото, изготвени са компетентно и мотивирано, поради което съдът ги възприема изцяло. От същите се установява, че  ответникът е начислил във ведомостите за заплати трудово възнаграждение на Р.Д.М.. Осигурителни вноски, респ.удръжки за сметка на работника и работодателя, са били начислявани във ведомостите за заплати. Осигурителните вноски са редовно внасяни в НОИ. На ведомостите за месеците май 2014 година, декември 2014 година, януари 2015 година и март 2015 година няма положени подписи от Р.Д.М. за „получил сумата“. Работодателят не е изплатил срещу подпис във ведомостите за заплати, договореното трудово възнаграждение, след направените удръжки, за горепосочените месеци, а именно: за месец май 2014 година - 242.32 лева; за месец декември 2014 година - 173.17 лева; за месец януари 2015 година - 225.97 лева и за месец март 2015 година - 257.99 лева.

По делото има приложени заповеди за командировка, съгласно Наредба за служебните командировки и специализации в чужбина( ПМС 115/03.06.2004 г.). На командировъчните заповеди няма положени подписи на „Получил сумата“. Вещото лице е изготвило заключение в два варианта за дължимите се на ищеца суми по така издадените командировъчни заповеди, като в първия вариант, в който са включени дневни по командировъчни заповеди и всички направени разходи за такси, винетки в Румъния, такси за преминаване на границата - „Дунав мост" в двете посоки /отиване и връщане/, плюс командировъчни суми на шофьора, в зависимост от броя дни на командировката, платени разходи по паркинг, проверки от ДАИ, плащане на паркинг в България и Румъния, автобусни превози в България и други, възлизат на общо 14386,29лв., от които: За 2014 г.-  по Командировъчна заповед № 80 от 06.07.2014 г. в размер на 424,17 лв. за 2 дни; по Командировъчна заповед № 85 от 21.07.2014 г. в размер на 367,34 лв. за 3 дни; по Командировъчна заповед № 88 от 27.07.2014 г. в размер на 271,50 лв. за 2 дни; по Командировъчна заповед № 91 от 29.07.2014 г. в размер на 271,50 лв. за 2 дни; по Командировъчна заповед № 94 от 04.08.2014 г. в размер на 251,93 лв. за 3 дни; по Командировъчна заповед № 96 от 10.08.2014 г. в размер на 328,74 лв. за 3 дни; по Командировъчна заповед № 108 от 10.09.2014 г. в размер на  271,50 лв. за 2 дни; по Командировъчна заповед № 110 от 15.09.2014 г. в размер на  293,01 лв. за 2 дни; по Командировъчна заповед № 112 от 20.09.2014 г. в размер на 354,70 лв. за 3 дни; по Командировъчна заповед № 115 от 24.09.2014 г. в размер на  249,98 лв. за 2 дни; по Командировъчна заповед № 117 от 29.09.2014 г. в размер на 249,98 лв. за 2 дни; по Командировъчна заповед № 121 от 05.10.2014 г. в размер на  249,98 лв. за 2 дни; по Командировъчна заповед № 123 от 12.10.2014 г. в размер на 302,79 лв. за 3 дни; по Командировъчна заповед № 127 от 19.10.2014 г. в размер на 249,98 лв. за 2 дни; по Командировъчна заповед № 129 от 26.10.2014 г. в размер на 249,98 лв. за 2 дни; по Командировъчна заповед № 131 от 02.11.2014 г. в размер на  249,98 лв. за 2 дни; по Командировъчна заповед № 135 от 09.11.2014 г. в размер на  355,60 лв. за 4 дни; по Командировъчна заповед № 139 от 16.11.2014 г. в размер на  249,98 лв. за 2 дни; по Командировъчна заповед № 142 от 23.11.2014 г. в размер на  302,79 лв. за 3 дни; по Командировъчна заповед № 145 от 26.11.2014 г. в размер на  177,61 лв. за 2 дни; по Командировъчна заповед № 147 от 03.12.2014 г. в размер на  293,65 лв. за 2 дни; по Командировъчна заповед № 151 от 09.12.2014 г. в размер на  293,65 лв. за 2 дни; по Командировъчна заповед № 154 от 16.12.2014 г. в размер на  346,63 лв. за 3 дни, или общо 6656,97лв.; За 2015 г.- по Командировъчна заповед №3 от 06.01.2015 г. в размер на  398,63 лв. за 2 дни; по Командировъчна заповед № 6 от 12.01.2015 г. в размер на  588,34 лв. за 4 дни; по Командировъчна заповед № 9 от 20.01.2015 г. в размер на  461,21 лв. за 3 дни; по Командировъчна заповед № 12 от 26.01.2015 г. в размер на  355,60 лв. за 2 дни; по Командировъчна заповед № 14 от 01.02.2015 г. в размер на  355,60 лв. за 2 дни; по Командировъчна заповед № 18 от 07.02.2015 г. в размер на   461,21 лв. за 3 дни; по Командировъчна заповед № 22 от 15.02.2015 г. в размер на  461,21 лв. за 3 дни; по Командировъчна заповед № 26 от 27.02.2015 г. в размер на  355,60 лв. за 2 дни; по Командировъчна заповед № 30 от 01.03.2015 г. в размер на  461,21 лв. за 3 дни; по Командировъчна заповед № 32 от 08.03.2015 г. в размер на  398,63 лв. за 2 дни; по Командировъчна заповед № 37 от 18.03.2015 г. в размер на   398,62 лв. за 2 дни; по Командировъчна заповед № 38 от 23.03.2015 г. в размер на  504,24 лв. за 3 дни; по Командировъчна заповед № 42 от 01.04.2015 г. в размер на  325,75 лв. за 3 дни; по Командировъчна заповед № 45 от 07.04.2015 г. в размер на  524,74 лв. за 3 дни; по Командировъчна заповед № 47 от 15.04.2015 г. в размер на  377,24 лв. за 2 дни; по Командировъчна заповед № 51 от 22.04.2015 г. в размер на   398,64 лв. за 2 дни; по Командировъчна заповед № 54 от 28.04.2015 г. в размер на  504,23 лв. за 3 дни и по Командировъчна заповед № 55 от 03.05.2015 г. в размер на  398.62 лв. за 2 дни, или общо 7729,32лв. Във вторият вариант на експертното заключение, дължимите суми за командировъчни на М. по посочените командировъчни заповеди, в които са включени единствено командировъчните пари на ден, съобразно Приложение № 3 към чл.31, ал. 1 от Наредбата, възлизат общо на 7762,57лв., от които: За 2014 г.-  по Командировъчна заповед № 80 от 06.07.2014 г. в размер на 105,61 лв. за 2 дни; по Командировъчна заповед № 85 от 21.07.2014 г. в размер на 158,42 лв. за 3 дни; по Командировъчна заповед № 88 от 27.07.2014 г. в размер на 105,61 лв. за 2 дни; по Командировъчна заповед № 91 от 29.07.2014 г. в размер на 105,61 лв. за 2 дни; по Командировъчна заповед № 94 от 04.08.2014 г. в размер на 158,42 лв. за 3 дни; по Командировъчна заповед № 96 от 10.08.2014 г. в размер на 158,42 лв. за 3 дни; по Командировъчна заповед № 108 от 10.09.2014 г. в размер на  105,61 лв. за 2 дни; по Командировъчна заповед № 110 от 15.09.2014 г. в размер на  105,61 лв. за 2 дни; по Командировъчна заповед № 112 от 20.09.2014 г. в размер на 158,42 лв. за 3 дни; по Командировъчна заповед № 115 от 24.09.2014 г. в размер на  105,61 лв. за 2 дни; по Командировъчна заповед № 117 от 29.09.2014 г. в размер на 105,61 лв. за 2 дни; по Командировъчна заповед № 121 от 05.10.2014 г. в размер на  105,61 лв. за 2 дни; по Командировъчна заповед № 123 от 12.10.2014 г. в размер на 158,42 лв. за 3 дни; по Командировъчна заповед № 127 от 19.10.2014 г. в размер на 105,61 лв. за 2 дни; по Командировъчна заповед № 129 от 26.10.2014 г. в размер на 105,61 лв. за 2 дни; по Командировъчна заповед № 131 от 02.11.2014 г. в размер на  105,61 лв. за 2 дни; по Командировъчна заповед № 135 от 09.11.2014 г. в размер на  211,23 лв. за 4 дни; по Командировъчна заповед № 139 от 16.11.2014 г. в размер на  105,61 лв. за 2 дни; по Командировъчна заповед № 142 от 23.11.2014 г. в размер на  158,42 лв. за 3 дни; по Командировъчна заповед № 145 от 26.11.2014 г. в размер на  105,61 лв. за 2 дни; по Командировъчна заповед № 147 от 03.12.2014 г. в размер на  105,61 лв. за 2 дни; по Командировъчна заповед № 151 от 09.12.2014 г. в размер на  105,61 лв. за 2 дни; по Командировъчна заповед № 154 от 16.12.2014 г. в размер на  158,42 лв. за 3 дни, или общо 2904,32лв.; За 2015 г.- по Командировъчна заповед №3 от 06.01.2015 г. в размер на  211,23 лв. за 2 дни; по Командировъчна заповед № 6 от 12.01.2015 г. в размер на  422,46 лв. за 4 дни; по Командировъчна заповед № 9 от 20.01.2015 г. в размер на  316,84 лв. за 3 дни; по Командировъчна заповед № 12 от 26.01.2015 г. в размер на  211,23 лв. за 2 дни; по Командировъчна заповед № 14 от 01.02.2015 г. в размер на  211,23 лв. за 2 дни; по Командировъчна заповед № 18 от 07.02.2015 г. в размер на   316,84 лв. за 3 дни; по Командировъчна заповед № 22 от 15.02.2015 г. в размер на  316,84 лв. за 3 дни; по Командировъчна заповед № 26 от 27.02.2015 г. в размер на  211,23 лв. за 2 дни; по Командировъчна заповед № 30 от 01.03.2015 г. в размер на  316,84 лв. за 3 дни; по Командировъчна заповед № 32 от 08.03.2015 г. в размер на  211,23 лв. за 2 дни; по Командировъчна заповед № 37 от 18.03.2015 г. в размер на   211,23 лв. за 2 дни; по Командировъчна заповед № 38 от 23.03.2015 г. в размер на  316,84 лв. за 3 дни; по Командировъчна заповед № 42 от 01.04.2015 г. в размер на  316,84 лв. за 3 дни; по Командировъчна заповед № 45 от 07.04.2015 г. в размер на  316,84 лв. за 3 дни; по Командировъчна заповед № 47 от 15.04.2015 г. в размер на  211,23 лв. за 2 дни; по Командировъчна заповед № 51 от 22.04.2015 г. в размер на   211,23 лв. за 2 дни; по Командировъчна заповед № 54 от 28.04.2015 г. в размер на  316,84 лв. за 3 дни и по Командировъчна заповед № 55 от 03.05.2015 г. в размер на  211,23 лв. за 2 дни, или общо 4858,25лв. Вещото лице дава заключение, че ищецът е представил отчет- опис за извършената от него работа по време на командировките му в Румъния, както и разходни документи за извършени от него разходи за посочения период в исковата молба по приложените командировъчни по делото. Всички 22 броя отчети за 2014г., като отчета от 28.07.2014г. касае два броя командировки, както и 8 броя за 2015г. съдържат описание на направените разходи. За „подпис на шофьор“ няма положен подпис.

Предвид на изготвеното експертно заключение на съдебно- икономическата експертиза са приети като писмени доказателства и опис- отчети. Отчет - описите се намирали в Р.М..

По реда на чл. 176 от ГПК в проведеното на 24.10.2016г. открито съдебно заседание по делото съдът е изискал обяснения от явилия се ищец М., който заявява, че не е получил дължимите от фирмата парични  суми  за трудово възнаграждение и командировъчни за 2014-2015 г. лично или от негови близки. Посочва, че е попълвал отчетите след всяка командировка, като отразявал колко пари е платил за преминаване на Дунав мост, както и за престой на паркинг. Преди тръгване на командировка М. не получавал пари или карта от работодателят, но имал карта за зареждане на камиона от бензиностанция ОМВ. Работодателят освен това му давал пари за преминаване на Дунав мост, за заплащане на винетките и за паркинг, като това обстоятелство било отразявано в изготвяните отчети. Категорично твърди, че ответникът не му давал пари за нощувки. Заявява, че в отчетите не е отбелязвал дневните и нощувките.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че предявените искове с правно основание чл.245 вр. с чл. 270 от КТ вр. с чл.86 ЗЗД са частично основателни.

По претенцията за присъждане на трудови възнаграждения с правно основание чл. 245 вр. чл. 128 от КТ, намира следното:

Безспорно е обстоятелството, че между страните е съществувало валидно трудово правоотношение по силата на сключен трудов договор, което е прекратено със Заповед № 10/17.06.2015г. на основание чл. 325 т.1 от КТ- по взаимно съгласие на страните.

Правната природа на трудовото възнаграждение е месечно, периодично плащане за престиран труд по трудово правоотношение, който е възмезден /арг.чл.242 от КТ/.

Съгласно разпоредбата на чл. 128, т.2 от КТ, работодателят е длъжен в установените срокове да плаща уговореното възнаграждение за извършената работа.

Видно от приетия като доказателство по делото Трудов договор № 9/10.11.2019 г., страните по делото са се уговорили основното месечно трудово възнаграждение, което ответника следва да заплаща на ищеца, да бъде в размер на 350 лева. Това трудово възнаграждение трябвало да се изплаща в срок до последния работен ден на месеца, следващ месеца, за който се отнася.

В настоящият случай от доказателствата по делото и заключението на съдебно- икономическата експертиза се установява, че ищеца е отработил в полза на ответното дружество пълни работни месеци май 2014г., декември 2014г., януари 2015г. и март 2015г. Установено е, че работодателят не е изплатил дължимите се за тези месеци трудови възнаграждения на М., възлизащи в следните размери: за месец май 2014 година - 242.32 лева; за месец декември 2014 година - 173.17 лева; за месец януари 2015 година - 225.97 лева и за месец март 2015 година - 257.99 лева.

С оглед на гореизложеното съдът счита, че искът за главници е основателен и доказан до размера на 899,45лв. и следва да бъде уважен изцяло.

След като не е заплатил задължението си за трудови възнаграждения в уговорения срок ответникът по спора е изпаднал в забава, поради което същия дължи законна лихва върху главницата, считано от  датата на депозиране на исковата молба в съда- 15.06.2016 г. до изплащане на   вземането.

По претенцията за присъждане на командировъчни пари с правно основание чл. 215 от КТ и Наредбата за служебните командировки на шофьорите и стюардесите в чужбина при международни автомобилни превози на товари и пътници, съдът намира следното:

Ищецът претендира ответника да му заплати командировъчни за времето, през което е бил командирован от него да работи в чужбина. В настоящото производство не се оспорва от страна на ответното дружество, че през 2014г. и 2015г. М. е бил командирован в Румъния, където е изпълнявал трудовите си задължения по сключения между страните трудов договор, извършвайки превоз на товари с камион. Няма спор и относно това, че ищецът е управлявал сам камиона си през целия период,тъй като доказателства за обратното не са представени по делото, а няма и такива твърдения.

Съгласно разпоредбата на чл. 215 от КТ, при командироване работникът или служителят има право да получи освен брутното си трудово възнаграждение още и пътни, дневни и квартирни пари при условия и в размери, определени от Министерския съвет. В настоящия случай спорно по делото е какъв е размера на дължимите на работника пари за командировката му в Румъния в процесния период и дължи ли се изплащането им. Ответното дружество в хода на производството по делото е представило заповеди за командировки в процесния период и отчети към тях, изготвени от М.. Доколкото в настоящото производство от страна на ответното дружество не се оспорва, че ищеца е бил командирован през процесния период да работи в чужбина, като шофьор международни превози, като същия е управлявал камион, собственост на фирмата, съдът счита, че за изчисляване на дължимите командировъчни пари на Р.М. следва да бъде приложена Наредбата за служебните командировки на шофьорите и стюардесите в чужбина при международни автомобилни превози на товари и пътници /НСКШСЧМАПТП/, като в тази насока е и постановеното по реда на чл. 290 от ГПК Решение № 35 от 13.07.2010 г. на ВКС по гр.д.№ 130/2009 г., ІІІ г.о. както и Решение № 153 от 15.07.2013 г. на ВКС по гр.д.№ 495/2012 г., ІІІ г.о./, в чието Приложение № 3 се предвижда, че шофьорите и стюардесите при автомобилни превози на ден получават командировъчни пари до 27 евро при единична езда и до 21 евро при двойна езда, както и квартирни пари. Редът за определяне размера на квартирните пари на шофьорите на товарни автомобили е регламентиран в чл. 10 ал.1 от Наредбата за служебните командировки на шофьорите и стюардесите в чужбина при международни автомобилни превози на товари и пътници.

По делото е безспорно, а и се установява от посочените заповеди за командироване, че през 2014г. и 2015г. ищецът, в рамките на трудовата си функция като водач на товарен автомобил, е осъществявал превоз на товари в чужбина и е изпълнявал задълженията си извън границите на населеното място, където е седалището на работодателя. Следователно за работодателя е възникнало задължението за заплащане на командировъчни пари, посредством които да се компенсират неудобствата, които понася работника, полагайки труд извън местоживеенето си. Ето защо, съдът приема, че такива средства се дължат съгласно чл. 215 КТ в съответствие с броя на дните, в които работникът е бил извън страната. В случая, доколкото се касае за международен сухоземен превоз на товари, следва да намери приложение Наредба за служебните командировки на шофьорите и стюардесите в чужбина при международни автомобилни превози на товари и пътници (НСКШСЧМАПТП) - в този смисъл и задължителната практика по чл. 290 ГПК - Решение № 350 от 13.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 130/2009 г., III г. о., Решение № 153 от 15.07.2013 г. на ВКС по гр. д. № 495/2012 г., III г. о., Решение № 32/05.03.2010 г. по гр.д.№ 3592/2008 г. по описа на ВКС, IV г.о. Това е така, тъй като според § 1 от заключителните й разпоредби, цитираната наредба се прилага от всички стопански организации, които имат собствени автомобили и автобуси и извършват международни превози, като по делото не се спори, че предмета на дейност на ответния търговец е именно извършването на транспорт. Отделно от посоченото, съгласно § 3 от заключителните разпоредби на НСКШСЧМАПТП, за всички въпроси, които не се уреждат с тази наредба, се прилагат постановките на Наредбата за служебни командировки и специализации в чужбина, приета с Постановление № 40 на МС от 2.07.1987 г., което я прави специална.

Съдът кредитира варианта на заключението на съдебно- икономическата експертиза, изготвено след проверка на всички относими към спора доказателства и счетоводството на ответника, което установява, че дължимите на М. дневни и квартирни пари за процесния период възлизат на 7762,57лв.

При установена дължимост на командировъчното обезщетение съдът не намира за основателно възражението на ответната страна,че командировъчните разходи били поемани от работодателя предварително. На първо място съгласно разпоредбата на чл. 270, ал.3 от КТ трудовото възнаграждение, а по аналогия и всички други дължими суми като обезщетения по КТ, се изплащат на работника лично по ведомост или срещу разписка или по писмено негово искане чрез негови близки или по банков път. В тази насока е и съдебната практика: Определение № 104 от 28.02.2012 г. на ВКС по гр. д. № 960/2011 г., IV г. о., ГК, а и Решение № 141/2010 г. по гр. д. № 2715/2008 на ВКС IV ГО постановено по реда на чл. 290 ГПК.На второ място защото това твърдение на ответника не е доказано по категоричен и безспорен начин.

При тези факти и с оглед цитираните разпоредби, съдът намира, че на ищеца, като водач на тежкотоварен автомобил, извършващ международни превози, са дължими командировъчни пари в общ размер на 7762,57лв., от които: За 2014 г.-  по Командировъчна заповед № 80 от 06.07.2014 г. в размер на 105,61 лв. за 2 дни; по Командировъчна заповед № 85 от 21.07.2014 г. в размер на 158,42 лв. за 3 дни; по Командировъчна заповед № 88 от 27.07.2014 г. в размер на 105,61 лв. за 2 дни; по Командировъчна заповед № 91 от 29.07.2014 г. в размер на 105,61 лв. за 2 дни; по Командировъчна заповед № 94 от 04.08.2014 г. в размер на 158,42 лв. за 3 дни; по Командировъчна заповед № 96 от 10.08.2014 г. в размер на 158,42 лв. за 3 дни; по Командировъчна заповед № 108 от 10.09.2014 г. в размер на  105,61 лв. за 2 дни; по Командировъчна заповед № 110 от 15.09.2014 г. в размер на  105,61 лв. за 2 дни; по Командировъчна заповед № 112 от 20.09.2014 г. в размер на 158,42 лв. за 3 дни; по Командировъчна заповед № 115 от 24.09.2014 г. в размер на  105,61 лв. за 2 дни; по Командировъчна заповед № 117 от 29.09.2014 г. в размер на 105,61 лв. за 2 дни; по Командировъчна заповед № 121 от 05.10.2014 г. в размер на  105,61 лв. за 2 дни; по Командировъчна заповед № 123 от 12.10.2014 г. в размер на 158,42 лв. за 3 дни; по Командировъчна заповед № 127 от 19.10.2014 г. в размер на 105,61 лв. за 2 дни; по Командировъчна заповед № 129 от 26.10.2014 г. в размер на 105,61 лв. за 2 дни; по Командировъчна заповед № 131 от 02.11.2014 г. в размер на  105,61 лв. за 2 дни; по Командировъчна заповед № 135 от 09.11.2014 г. в размер на  211,23 лв. за 4 дни; по Командировъчна заповед № 139 от 16.11.2014 г. в размер на  105,61 лв. за 2 дни; по Командировъчна заповед № 142 от 23.11.2014 г. в размер на  158,42 лв. за 3 дни; по Командировъчна заповед № 145 от 26.11.2014 г. в размер на  105,61 лв. за 2 дни; по Командировъчна заповед № 147 от 03.12.2014 г. в размер на  105,61 лв. за 2 дни; по Командировъчна заповед № 151 от 09.12.2014 г. в размер на  105,61 лв. за 2 дни; по Командировъчна заповед № 154 от 16.12.2014 г. в размер на  158,42 лв. за 3 дни; За 2015 г.- по Командировъчна заповед №3 от 06.01.2015 г. в размер на  211,23 лв. за 2 дни; по Командировъчна заповед № 6 от 12.01.2015 г. в размер на  422,46 лв. за 4 дни; по Командировъчна заповед № 9 от 20.01.2015 г. в размер на  316,84 лв. за 3 дни; по Командировъчна заповед № 12 от 26.01.2015 г. в размер на  211,23 лв. за 2 дни; по Командировъчна заповед № 14 от 01.02.2015 г. в размер на  211,23 лв. за 2 дни; по Командировъчна заповед № 18 от 07.02.2015 г. в размер на   316,84 лв. за 3 дни; по Командировъчна заповед № 22 от 15.02.2015 г. в размер на  316,84 лв. за 3 дни; по Командировъчна заповед № 26 от 27.02.2015 г. в размер на  211,23 лв. за 2 дни; по Командировъчна заповед № 30 от 01.03.2015 г. в размер на  316,84 лв. за 3 дни; по Командировъчна заповед № 32 от 08.03.2015 г. в размер на  211,23 лв. за 2 дни; по Командировъчна заповед № 37 от 18.03.2015 г. в размер на   211,23 лв. за 2 дни; по Командировъчна заповед № 38 от 23.03.2015 г. в размер на  316,84 лв. за 3 дни; по Командировъчна заповед № 42 от 01.04.2015 г. в размер на  316,84 лв. за 3 дни; по Командировъчна заповед № 45 от 07.04.2015 г. в размер на  316,84 лв. за 3 дни; по Командировъчна заповед № 47 от 15.04.2015 г. в размер на  211,23 лв. за 2 дни; по Командировъчна заповед № 51 от 22.04.2015 г. в размер на   211,23 лв. за 2 дни; по Командировъчна заповед № 54 от 28.04.2015 г. в размер на  316,84 лв. за 3 дни и по Командировъчна заповед № 55 от 03.05.2015 г. в размер на  211,23 лв. за 2 дни.

За горницата над тази сума до размера на претендираните с исковата молба общо 14386,29лв. иска, като неоснователен и недоказан следва да бъде отхвърлен.

По отношение на акцесорния иск по чл. 86 ЗЗД, съдът взе предвид следното:

В случая, не се спори, че ответникът не е изпълнил задължението за заплащане на ищеца на обезщетение по чл. 215 КТ за командировъчни пари. Последните обаче, не представляват елемент от трудовото възнаграждение на работника, поради което и по отношение на тях не се прилага разпоредбата по чл. 245, ал. 2 КТ, а общите правила по ЗЗД. Съгласно разпоредбата на чл. 86 ЗЗД, при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата, като при безсрочните задължения длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора - чл. 84, ал. 2 ЗЗД. В конкретния случай, тъй като паричното задължение на ответника по чл. 215 КТ е безсрочно, то същият изпада в забава от деня на поканата. По делото не са налице доказателства ищецът да е отправил до работодателя писмена покана за заплащане на полагащото му се обезщетение преди завеждането на иска, поради което лихвата за забава може да се претендира най-рано от подаването на исковата молба. Ето защо, съдът намира, че предявеният иск по чл. 86 ЗЗД за заплащане на законна лихва върху сумата от 7762,57 лева, считано от депозиране на исковата молба в съда до окончателното ѝ изплащане е основателен и доказан и като такъв следва да бъде отхвърлен.

По направеното от пълномощника на ответника в открито съдебно заседание по делото, проведено на 28.11.2016г. възражение за прихващане със сумата от 1100лв., с която е била захранена от ответника банкова сметка ***елно по следните съображения: Правото на ответника да направи възражение за прихващане се преклудира с отговора на исковата молба, както се преклудират всички възражения, които не са свързани със служебното приложение на материалния и процесуалния закон от съда, т.е. при които е нужно заинтересуваното лице да направи съответното волеизявление (за унищожаване, за прихващане, за подобрения, за давност, оспорване истинността на документ и др.). Това са въпросите, по които съдът не се произнася, ако не е сезиран с изрично възражение. Във въззивното производство възражението за прихващане може за първи път да се заяви, само ако се изразява в материалноправното изявление за компенсиране на две насрещни изискуеми и ликвидни вземания /в този смисъл ТР №1 от 9.12.2013г. по тълк.д. №1/2013г. на ОСГТК на ВКС/.  За разлика от възражението за прихващане /като процесуален способ на защита/, което може да бъде направено като евентуално, /спрямо например възражение за недействителност на основанието, възражение срещу претендирания размер и т.н./, то правопогасяващото възражение на ответника, при което същият се позовава на последиците от  извършено извънсъдебно прихващане в хода на висящото производство, означава признаване на възникването, действителността и дължимостта на вземането предмет на исковата молба. В писмения си отговор, депозиран в срока по чл. 131 от ГПК, ответникът не е направил такова възражение за прихващане. Направено е едва в откритото съдебно заседание, в което са приключени устните състезания по делото, за което е и преклудирано.

На следващо място, съдът счита, че с извършените два банкови превода-от 04.06.2014г. за сумата от 800лв., с основание“ захранване“ и от 07.07.2014г. за сумата от 300лв., с основание“ захранване“, не  се установява, че посочените в тях суми са такива, дължащи се за трудово възнаграждение или командировъчни пари. По делото няма никакви данни и доказателства за какво конкретно захранване са получени тези суми, нито пък, че същите се дължат от ищеца на ответника като получени без основание.Ето защо съдът счита за неоснователно и възражението на ответното дружество за прихващане по реда на чл. 103 ЗЗД на задълженията му за заплащане на трудово възнаграждение и командировъчни на ищеца с посочената сума. За прецизност ще се посочи, че общата уредба на прихващането е установена в чл. 103-105 от ЗЗД, като компенсацията следва да се извършва чрез съдебно или извънсъдебно изявление на някоя от страните, като в последния случай трябва да са налице предпоставките в чл. 103 от ЗЗД. Съгласно чл. 103, ал. 1 от ЗЗД, когато две лица си дължат взаимно пари, всяко едно от тях, ако вземането му е изискуемо и ликвидно, може да го прихване срещу задължението си. Доказателства,че ответника има изискуемо и ликвидно вземане от ищеца за сумата от 1100лв. липсват.

Предвид гореизложените съображения, настоящата инстанция намира, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно, поради което  следва да бъде потвърдено като такова. При постановяването му не са допуснати нарушения на материалния и процесуалния закони, изводите съответстват на събраните по делото доказателства.

С оглед изхода на делото – неоснователност на въззивната жалба не следва да се присъждат разноски пред въззивната инстанция на въззивника. Въззиваемият не е направил искане за присъждане на разноски пред въззивната инстанция, нито е представил доказателства за направени такива, поради което съдът не следва да му присъжда такива.

 

Водим от горните мотиви, Старозагорския Окръжен съд 

 

Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 570 от 02.12.2016 г., постановено по гр.дело № 1119/2016 г. по описа на Казанлъшкия районен съд.

 

Решението не подлежи на касационно обжалване.

 

 

 

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ:

         

                                     

 

ЧЛЕНОВЕ: