Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

 

  Номер103……………………05.04.2017 година………………..Град Стара Загора

 

 

                                              В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД……………….Втори граждански състав

На четиринадесети март………………………………………………..Година 2017              

В публичното заседание в следния състав:                                            

                                              

                                              

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА ТИХОЛОВА

 

                                               ЧЛЕНОВЕ:           ПЛАМЕН ЗЛАТЕВ

 

                                                                            СВИЛЕН ЖЕКОВ

                         

 

Секретар С.С.…………………...………………………………

Прокурор……………………………………………………………………………..

като разгледа докладваното от……………………………съдията Р.ТИХОЛОВА      

въззивно гражданско дело номер 1054…по описа за 2017………..……...година.

 

        Обжалвано е решение № 586 от 08.12.2016 г., постановено по гр.дело № 704/2016 г. на К. районен съд, с което е развален по отношение на Е.М.Н., С.О.Н. и А.А.Х. договора за доброволна делба № ., том .,  н.д. №. г. на нотариус П.К., в частта, в която С.О.Н. като съделител получава в дял и става собственик на следния недвижим имот: застроено дворно място от 650 кв.м, находящо се в с.Х., община К., ул.“П.“ № ., представляващо УПИ ХI-504, в кв.38, кад.район с.Х., общ.К., ведно с построените в него полумасивно жилище, масивно жилище, масивно жилище и навес с оградни стени срещу задължението да полага грижи по издръжката на съделителя Е.М.Н., докато е жива, като същата си запазва правото да обитава и ползува средната жилищна сграда и източната половина на дворното място докато е жива, на основание чл.87, ал.3 от ЗЗД до размер на 4/6 ид.части от имота, поради неизпълнение на задължението за грижи и издръжка на съделителя Е.М.Н.. Отхвърлено като неоснователно е искането на Е.М.Н. за отмяна по реда на чл.537, ал.2 ГПК на договора за доброволна делба  № ., том .,  н.д. №. г. на Нотариус П.К..

 

        Въззивницата А.А.Х., чрез пълномощника си адв.М.Д., счита, че решението в частта, с която е развален на основание чл.87, ал.3 ЗЗД по отношение на нея сключеният договор за доброволна делба за 4/6 ид.части от имота поради неизпълнение на задължението за грижи и издръжка, е неправилно, необосновано и незаконосъобразно. Моли в тези му части решението да бъде отменено като бъде постановено друго, с което предявените срещу нея от първата ищца искове да се отхвърлят като погасени поради изтичане на петгодишна погасителна давност. Претендира за направените разноски в двете съдебни инстанции.

 

        Въззиваемата Е.М.Н. не е подала отговор на жалбата в срока по чл.263, ал.1 ГПК. В писмено становище, чрез пълномощника си адв.Ц.М., заявява, че оспорва въззивната жалба и счита първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно, а възражението за изтекла давност за неоснователно. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и й се присъдят разноските за въззивната инстанция.

 

        Въззиваемите С.О.Н. и А.О.Д. не вземат становище по въззивната жалба.

 

        Съдът, като обсъди направените в жалбата оплаквания и възраженията на въззиваемата, намери за установено следното:

 

        Пред първоинстанционния съд са предявени искове са за разваляне на договор за гледане и издръжка с правно основание чл.87, ал.3 от ЗЗД. Ищците Е.М.Н. и А.О.Д. твърдят, че са майка и дъщеря, а ответниците- син на първата и брат на втората, и бивша тяхна снаха. През 1999 г. починал общият им наследодател /баща и съпруг на ищците и първия ответник/ - О. И. Н.. По време на брака си с Е.Н., О.Н. придобил в режим на СИО по нотариален акт № ., т.., н.д. № . г. на КРС недвижим имот в с.Х. и построили в него жилище и други постройки. Понастоящем имотът съставлявал УПИ ХI -504 от 650 кв.м в кв.38 по плана на с.Х.. След смъртта на О.Н. първата ищца наследила 4/6 идеални части от имота, втората - 1/6 идеална част и първият ответник -1/6 идеална част. С договор за доброволна делба № ., т.., н.д. № . г. на нотариус П.К., двете ищци отстъпили техните общо 5/6 ид.части от имота на първия ответник срещу поето от него задължение да полага грижи по издръжката на първата ищца като негова майка докато е жива, при запазване правото й да обитава и ползва средната жилищна сграда с площ от 23 кв.м и източната половина от мястото. Към деня на сключване на договора за делба /момента на прехвърляне на собствеността на имота/ първият ответник бил в брак с втората ответница, сключен на 27.10.2002 г. и прекратен на 11.12.2015 г. и следователно имотът станал СИО, тъй като бил придобит по време на брака, като издръжката и гледането са се дължали през този период и следвало да се поемат от семейния бюджет на съпрузите. Преди да получат в собственост прехвърлените 5/6 идеални части от имота, ответникът и съпругата му обещавали, че ще се грижат за първата ищца, но това не се случило  впоследствие- ответниците останали да живеят отделно в една от жилищните сгради в имота, продължили да бъдат отделно домакинство и нехаели за първата ищца. Не се интересували дали има пари, дали е болна, дали може да се справя сама с работата по двора, дали има средства за лекарства, дали може да покрие разходите по домакинството си. Не живеели с нея в общо домакинство и не й осигурявали семейната обстановка, загриженост и интерес, както предполага съвместното съжителство в едно семейство. Ищцата твърди, че е стара и болна жена и има нужда не само от ежедневни грижи и цялостна помощ в домакинството, а и от непрекъснати медицински грижи, от това някой да й помогне в двора, да осигури дървата, храната и лекарствата, от това някой да се грижи за нея като за близък човек. Заявява, че от години страда от заболявания в краката, кръста, кръвното, очите и др. Лежала в болница и заболяванията й били известни на ответниците, въпреки това тя била принудена да се грижи сама за себе си, сама да осигурява прехраната, лекарствата и домакинството. Тъй като не можела да се справи сама, търсела за помощ или други роднини, или познати съседи, на които плащала с малкото продукти, които имала – картофи, буркани и др. и се молила да я заведат до болницата, да изкопаят двора или да нацепят дървата, да поемат ежедневни ремонтни дейности. Първата ищца твърди, че получава ниска пенсия -  137 лв., които не стигали за разноските по заплащане на консумативи за имота, за храна, нито за други нужди и лекарства. Имала е нужда от още средства, които не можела да набави. Многократно търсила ответниците, за да ги помоли да й помагат и да се грижат за нея, но те категорично отказвали да говорят и й казали, да се оправя сама. Тъй като ответниците не изпълнявали задълженията си по сключения договор за издръжка и гледане, а и нямали намерение да ги изпълняват, то се породил правен интерес от предявяване на иска. Молят съда да развали сключения договор за издръжка и гледане, оформен в договор за делба № ., том .,  н.д. №. г. на нотариус П.К., поради пълно неизпълнение от ответниците на задължението им да полагат грижи по издръжката на Е.М.Н. докато е жива и като последица да се отмени договора за делба.

 

        В срока по чл.131 ГПК ответникът С.О.Н. не е депозирал отговор на исковата молба, не е оспорил изложените обстоятелства, не е представил доказателства. В съдебно заседание заявява, че искът е основателен.

 

        В отговора си по чл.131 от ГПК ответницата А.А.Х. счита предявения от ищцата Е.Н. иск за допустим, а от ищцата А.Д.-  за недопустим, защото в пункт III от договора за доброволна делба същата заявила, че е удовлетворена приживе от наследодателя парично и няма никакви претенции към недвижимия имот. Счита предявените искове за погасени по давност, алтернативно за неоснователни и недоказани. Твърди, че ищцата Е. никога не е страдала от тежки прогресиращи заболявания. Претърпяла една операция на окото. Оспорва твърденията й, че сама се грижила за себе си, че сама си купувала всичко необходимо и търсила помощ от съседи и роднини, а те нехаели за нея. Заявява, че преди прехвърлянето на имота Е.Н. и ответникът С. заживели в едно домакинство, хранели се заедно всеки ден, а първата ищца вечер се прибирала в стаите си, които ползвала и днес. Твърди, че никога не са имали пререкания и неразбирателства с нея. Твърди, че приготвяла храната и пазарувала, както за нея и ответника, така и за ищцата. Когато се разболеела я водела на лекар и й купувала лекарства. Водела ищцата Н. на лекари, когато имала проблем с очите и я закарала до болницата, за да й направят операция. През цялото време с ответника плащали всички консумативи за имота- ток, вода, данъци. Направили и основен ремонт, за да подобрят битовите условия на тях и на Е., за което изтеглила потребителски кредит от ОББ в размер на 6500 лв., който изплащала. Заявява, че целта на делото била да загуби съсобствеността си върху процесния имот, защото след развода си със С. взаимоотношенията им рязко се влошили и той започнал да се държи лошо с нея и с децата им. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли изцяло като неоснователни и недоказани предявените искове, алтернативно да ги отхвърли като погасени по давност.            

 

        Не е спорно по делото, а е видно и от представеното заверено копие на нотариален акт № 64, том I, д.№ 188/1981 г. на КРС, че процесният имот, находящ се в с.Х., е бил придобит от О. И. Н. по време на брака му с Е.М.Н.. Видно от удостоверение за наследници № 208/23.12.2010 г., О. И. Н.,***, е починал на 11.08.1999 г. и оставил за свои наследници: Е.М.Н. -съпруга, С.О.Н.-син и А.О. Д.-дъщеря. От заверено копие на договор за доброволна делба от 20.11.2003 г. № ., том ., рег.№ ., д.№ . на нотариус П.К., сключен между Е.М.Н., С.О.Н. и А.О. Д., се установява, че съделителят С.О.Н. получава в дял и става собственик на следния недвижим имот: застроено дворно място от 650 кв.м, находящо се в с.Х., ул.“Плиска“ № 9, при съседи /посочени/, представляващо по плана на същото село УПИ ХI-504, в кв.38, заедно с построените в него полумасивно жилище със застроена площ 53 кв.м на един етаж, масивно жилище на един етаж със застроена площ от 23 кв.м, масивно жилище със застроена площ 50 кв.м на един етаж и навес с оградни стени със застроена площ от 24 кв.м, като се задължил да полага грижа по издръжката на майка си  Е.М.Н. докато е жива  при запазване правото на същата да обитава и ползва средната жилищна сграда със застроена площ от 23 кв.м и източната половина на  дворното място докато е жива, като съделителката Е.М.Н. заявила, че е съгласна синът и С.О.Н. да получи в дял недвижимия имот и той да полага грижи по нейната издръжка докато е жива, а  съделителката А.О. Д. заявила, че „е удовлетворена приживе от наследодателя парично и няма никакви претенции към гореописания недвижим имот“, с което съсобствеността върху имота се прекратява. По делото е представена актуална скица на имота.

 

        От представеното решение № 621/11.12.2015 г., постановено по гр.дело №2706/2015 г. на РС- К. се установява, че към 20.11.2003 г. ответникът С.О.Н. е бил в брак с ответницата А.А.Х., сключен на 27.10.2002 г.

 

        По делото са представени епикриза от 07.11.2002 г., медицинско направление от 14.06.2016 г. и рецептурна книжка ищцата Е.Н., от които е видно, че същата страда от исхемична болест на сърцето, артериална хипертония.

 

        По делото са разпитани като свидетели А. Д. К.и Ф. А.М.- съседка на Е., от последователните и непротиворечиви показания на които се установява, че както преди, така и след сключването на алеаторния договор Е.Н. и ответниците са живели в имота, обитавали са различни постройки и организирали самостоятелни домакинства. Преди “синът и снахата по й помагали” /свид. Ф. М./. Синът й от много години живеел в чужбина и си идвал за по- една седмица и пак заминавал /свид. А. К./. През последните 5-6 години ищцата Е.Н. сама се грижела и се грижи за себе си –купуване на хранителни продукти, пране, готвене, чистене, заплащане на режийните разходи на домакинството си, осигурявала дървата си за огрев. Тъй като се трудно се предвижвала, ползвала проходилка, което я затруднявало при всяка дейност. Е.Н. се справяла или сама или търсела помощ от свидетелите К. и М., които я снабдявали с хранителни продукти, лекарства, цепене на дърва, обработка на двора, плащане на консумативи. Тя споделяла, че средствата не й достигат и ответниците не и помагат. Ответникът от години работел в чужбина, а ответницата от две години не живеела в имота.

 

        По делото е назначена съдебно-медицинска експертиза, която е депозирала писмено заключение, неоспорено от страните. От същото се установява, че ищцата Е.Н. страда от артериална хипертония, датираща от 26.03.2013 г.; исхемична болест на сърцето; хронично сърдечно-съдова недостатъчност и мозъчно-съдова болест. Вещото лице заявява, че същата има нужда от ежемесечни прегледи при личен лекар, контролни прегледи при невролог и кардиолог и че приема ежедневно лекарства, подробно описани в заключението. Съдът възприема заключението като компетентно и мотивирано.

 

        При така установените факти, от правна страна съдът приема следното:

        По силата на договор за доброволна делба № ., том ., рег.№ ., д.№ . на нотариус П.К., с район РС-К., сключен между Е.М.Н., С.О. Н. и А.О.Д., съделителят С.Н. получил в дял и собственост процесния недвижим имот срещу поетото от него задължението да полага грижи по издръжката на майка си- съделителката Е.М.Н. докато е жива, а съделителката А. Д. е заявила, че е парично удовлетворена приживе от наследодателя и няма никакви претенции към имота. При сключването на доброволната делба съделителката Е.Н. е притежавала 4/6 ид.части от имота /1/2 ид.част на собствено основание -чл.26, ал.1, предл.1, вр. с чл.19 СК /отм./ и 1/6 ид.част на основание чл.9, ал.1 ЗН/, а съделителите С.О. Н. и А.О. Д. по 1/6 ид.част на основание чл.5, ал.1 ЗН. Законът не установява императивно изискване за вида на дължимото уравнение при постигнато съгласие между съсобствениците за доброволно поделяне на съсобствено имущество с договор за доброволна делба, макар в чл.69, ал.2 ЗН да е предвидено, че неравенството в дяловете при делбата се изравнява с пари или имот. Не съществува пречка неравенството в дяловете да бъде изравнено като един от съсобствениците поеме задължението да гледа и издържа друг съсобственик. Договорът ще породи предвиденото в закона и целяно от страните вещно-правно действие, ако е сключен в предвидената в чл.35, ал.1 ЗС писмена форма с нотариална заверка на подписите- т.2 от ТР № 3/19.12.2013 г. на ОСГК на ВКС. В настоящият случай договорът за доброволна делба е сключен в писмена форма с нотариална заверка на подписите и е породил целяното от страните правно действие, тъй като отношенията между съсобствениците са уредени и при спазване на правилото за уравнение- единият от съсобствениците- А.О.Д. е парично удовлетворена приживе от наследодателя за дела и /1/6 ид.ч./ от недвижимия имот, а неравенството на дяловете на съделителите С.О.Н. /1/6 ид.част/ и Е.Н. /4/6 ид.ч./ е изравнено с поемане от съделителя С.Н. на задължението за издръжката и гледането на съделителя  Е.Н.. Тъй като доброволната делба е сключена по време на брака на ответника С.О. Н. с ответницата А.А.Х., то имотът е станал съпружеска имуществена общност и по аргумент на чл.32, ал.2 СК поетото алеаторното задължение към кредитора Е.Н.  обвързва и ответницата А.А.Х..

 

        Активно материалноправно легитимиран да предяви иск за разваляне на алеаторен договор е прехвърлителя или неговите наследници. Ищцата А.О. Д. не е носител  на правото на иск, защото не е прехвърлител- не е „уговарящ“ по смисъла на чл.22, ал.1 ЗЗД и „кредитор“ по смисъла на чл.87 от ЗЗД, т.е. не е страна по алеаторния договор и няма правен интерес от иск по чл.87, ал.3 от ЗЗД. Производството по делото по предявения от нея иск е прекратено и решението /имащо характер на определение в тази му част/ е влязло в сила, тъй като не е обжалвано.

 

        Задължението по договор за издръжка и гледане трябва да се изпълнява цялостно, непрекъснато и точно, а точното изпълнение, според разпоредбата на чл.79, ал.1 ЗЗД изисква изпълнението на поетите задължения по вид, обем и качество да е съобразно уговореното в договора. Съдържанието на насрещните права и задължения по договора за издръжка и гледане не е определено в закона. Ако не са уговорени ограничения в обема на дължимата издръжка и грижи /както е в настоящия случай/, се дължи цялата необходима издръжка и необходими грижи, като издръжката включва изцяло храна, режийни разноски, дрехи и други според нуждата на прехвърлителя /без оглед на възможността му да се издържа сам от имуществото и доходите си/ и полагане на грижи за здравето, хигиената и домакинството на прехвърлителя според неговата нужда /в този смисъл Р 174- 2014- ІІІ г.о. на ВКС, постановено по реда на чл.290 ГПК/. Установи се, че ответниците не са доставяли трайно, постоянно и в пълен обем алеаторното задължение за грижи по издръжка на кредитора Е.Н., които с оглед на здравословното й състояние и с напредване на възрастта й са били необходими. Доказа се, че ищцата Н. сама си е осигурявала храната и поддържала домакинството си- пране, готвене, доставяла си дърва за огрев, заплащала режийните разходи и лекарства. През последните години и поради затруднения при придвижването /ищцата страда от хронични заболявания от 2013-2014 г. според вещото лице/, тя е имала нужда от помощ, но сама се грижела и се грижи за себе си, като в ежедневието са и помагали и й помагат хора от селото- съседи А. Д. К. и Ф. А.. М.. Предвид доказателствата по делото, съдът приема, че ответниците не са престирали трайно и непрекъснато грижи по издръжката на ищцата Н., съответстващи на нуждите й, не са проявявали загриженост, внимание и топло отношение. Приобретателят е длъжен да осигурява не само храна, облекло и т.н., но и гледане, което включва топли и добри обноски на прехвърлителя, тъй като договорът за издръжка и гледане се сключва с оглед на личността и доверието, което отчуждителят има към длъжника, че ще се грижи пълноценно и добросъвестно за него. Въззивният съд възприема мотивите на първоинстанционния съд относно неизпълнението на договора за издръжка и препраща към тях на основание чл.272 ГПК. Правилен е изводът на районния съд, че без основателна причина ответниците не са изпълнявали трайно и непрекъснато в пълен обем поетите в договора за доброволна делба алеаторни задължения към ищцата Е.Н., поради което договорът следва да бъде развален до размер на 4/6 ид.част.

 

        С отговора на исковата молба ответницата /въззивница в настоящото производство/ е направила възражение, че предявеният иск е погасен по давност. Това възражение се поддържа и в настоящата инстанция и е единствен довод във въззивната жалба относно незаконосъобразността на обжалваното решение. Искът е предявен от прехвърлителката Е.Н.. Давностният срок за предявяване на иска започва да тече от момента на възникване на предпоставките за развалянето му. Възможно е отклонението от точното изпълнение на договора да е незначително в един по- ранен момент от изпълнението му, но впоследствие да са възникнали основания за развалянето му. Давността по чл.87, ал.5 ЗЗД започва да тече за всяка отделно неизпълнение от страна на длъжника и не се счита изтекла за възникналото от това неизпълнение право на разваляне на в рамките на 5 години преди предявяване на конститувния иск. В настоящия случай исковата молба е заведена на 18.04.2016 г., поради което всяко неизпълнение, осъществено след 18.04.2011 г., поражда право да се развали договора. Неизпълнението за този период съдът установи като факт, налице са и другите предпоставки по чл.87, ал.1 ЗЗД и възникналото право не е погасено по давност, поради което доводите на въззивницата в тази насока съдът намира за неоснователни /в този Р 346- 2011- IV г.о., Р 239- 2014- ІV г.о. на ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК/.

 

        Пред вид гореизложените съображения въззивният съд намира, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде потвърдено. При този изход на делото на въззиваемата Е.Н. следва да се присъдят разноските за настоящата инстанция в размер на 300 лв. за адвокатско възнаграждение.       

 

 

 

            

        Водим от горните мотиви, Окръжният съд

 

                                                   Р   Е   Ш   И :

 

        ПОТВЪРЖДАВА решение № 586 от 08.12.2016 г., постановено по гр.дело № 704/2016 г. по описа на К. районен съд.

 

        ОСЪЖДА А.А.Х., ЕГН **********,***, да заплати на Е.М.Н., ЕГН **********,*** направените разноски във въззивната инстанция в размер на 300 лв. /триста лева/.

 

        Решението не подлежи на касационно обжалване.

 

 

                                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                                                  ЧЛЕНОВЕ: