Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер № 129/21.04.2017г.               Година 2017               Град Стара Загора

 

 В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД                   Граждански състав

На 21.04.                                                                                          Година 2017

в закрито заседание, в следния състав:

 

                                                       

                            Председател: ДАНИЕЛА ТЕЛБИЗОВА-ЯНЧЕВА

                                                                 

                                               Членове: 1. МАРИАНА МАВРОДИЕВА

 

                                                                  2. НИКОЛАЙ УРУКОВ

 

Секретар  С.С.

Прокурор  

като разгледа докладваното от съдията - докладчик Н. УРУКОВ

въззивно гражданско дело № 1056 по описа за 2017 година.

 

 

 

Производството е на основание чл.435, ал.2 и сл. от ГПК.

Постъпила е жалба от „ЗАПРЯНОВИ” ООД – съдебен адрес гр. Пловдив, Ул. „Фредерик Жолио Кюри” № 5, ет.3 чрез Х.И.Г. срещу действията на ЧСИ: изпълнителни действия върху несеквестируеми парични средства от 31 323,26 лв. /тридесет и една хиляди триста двадесет и три лева и 26 ст./.

 

         С настоящата обжалват действията по принудителното изпълнение описани подробно в обстоятелствената част на жалбата , като считат същите за незаконосъобразни  и в тази връзка молят съдът да ги отмени. По отношение на допустимостта на жалбата: настоящата жалба считат за допустима като подадена в срок и срещу действия на съдебния изпълнител, подлежащи на обжалване. Дружеството имало качеството на длъжник по цитираното изпълнително дело, по което ЧСИ А. е наложил редица обезпечения, включително и запор на банкова сметка ***.

 

На датата 22.12.2016г на основание регистрацията на дружеството за подпомагане през Кампания 2016  ДФ Земеделие превел по посочената банкова сметка.

***, сумата от 31,323,26 лева/тридесет и една хиляди триста двадесет и три лева и 26 ст./.

Основанието за превода е именно СЕПП 2016 или субсидия по схема за единно плащане на площ за 2016г.

На 27.12.2016г Банка ДСК АД на основание наложен изпълнителен запор от ЧСИ А. превела на последния сумата от 31.331.45 лева, като твърдим, че преведената по запора сума от субсидии в размер на 31,323,26 лева е несеквестируема.

Нямало спор, че предмет на обжалване е насочването на изпълнението върху несеквестируемо имущество каквото в случая твърдят, че е налице- сумата по субсидиите преведени от ДФ Земеделие. Според Тълкувателно решение №2/26.06.2015 година на ВКС по тълк.дело № 2/2013 година, ОСГТК, жалбата следвало да бъде подадена до изтичането на едноседмичния срок от връчването на съобщението за наложения запор, а когато запорът не е съобщен на длъжника или е наложен върху частично несеквестируемо вземане - от узнаването, че третото задължено лице е платило на съдебния изпълнител или отказва да плати на длъжника поради наложения запор. В случая запорът и изпълнителното действие от 27.12.2016г и до настоящия момент твърдят, че не били съобщен на длъжника нито от ЧСИ А., нито от третото задължено лице Банка ДСК АД. При направената проверка от жалбоподателя на 05.01.2017г в банката последният установил и узнал за запора и превеждане на сумата към ЧСИ А. след като се снабдява с извлечение от сметката си за периода от 01.12.2016г-05.01.2017г. Предходното видно и от самата дата на която е издадено извлечението- 05.01.2017г. В тази връзка считат, че жалбата е допустима като подадена в законоустановения срок, който съобразно чл. 436 от ГПК е едноседмичен от извършване на действието, ако страната е присъствала при извършването му или ако е била призована, а в останалите случаи - от деня на съобщението.

По отношение на основателността на жалбата, считат , че Съдебният изпълнител е бил длъжен служебно да провери дали имуществото, върху което се насочва изпълнението, е секвестируемо, а не да възлага доказването на този факт от длъжника, за да не се стигне до нарушаване на несеквестируемостта. Несеквестируемостта на паричните вземания е забрана да ги събира друг, освен длъжникът. Затова запорът на парично вземане е несъвместим с несеквестируемостта и в този смисъл я нарушава. Ако третото задължено лице погрешно плати на съдебния изпълнител, той е длъжен незабавно да върне несеквестриуемата част на длъжника.

От тук следвало, че вземанията на „Запрянови" ООД от ДФ „Земеделие", както и авоарите и постъпленията по банковата сметка на дружеството, разкрита в „Банка ДСК" АД, с произход - от вземанията от ДФ „Земеделие", се явяват несеквестируеми по смисъла на чл. 444 т. 8 във вр. чл. 95 от ЗДБРБ за 2016 година. Като не е съобразил предходното и е насочил изпълнението върху тези вземания, ЧСИ А. е извършил незаконосъобразни изпълнителни действия, които следва да бъдат отменени.

Съгласно Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 година на ВКС по тълк.дело № 2/2013  година, ОСГТК, отменяването на изпълнителното действие, което е несъвместимо с несеквестируемостта, е последица от уважаването на жалбата по нейния предмет и без да е направено искане за отменяване на отделни изпълнителни действия. Ето защо молят в случай на уважаване на настоящата жалба съдът служебно да отмени наложените от ЧСИ А. запори върху вземанията на длъжника за субсидии от Държавен фонд „Земеделие", както и по банковата сметка в „Банка ДСК" АД с произход - от субсидии от Държавен фонд „Земеделие".

В тази връзка като се има предвид всичко изложено по - горе, да се отменят като незаконосъобразни и неправилни обжалваните действия на ЧСИ К.А.И. по изпълнително дело № 20117660401329.

Ответникът по жалбата и взискател в изпълнението Държавен фонд "Земеделие” гр.София в законоустановения срок не е депозирал писмено възражение, с което да вземе, становище по съществото на делото.  

Частният съдебен изпълнител К.А. счита жалбата за неоснователна, като твърди в депозираните от него мотиви по реда на чл.436, ал.3 от ГПК, че длъжникът не е доказал произхода на процесните суми, доколкото банковата сметка е разплащателна и по нея могат да постъпват и други парични средства. Излага съображения, че средствата наредени от ДФ Земеделие не са такива по чл. 95 ЗДБРБ 2016 г. Счита, че доколкото процесните субсидии подлежат на данъчно облагане, за което представя писмо от министъра на финансите и практика на СЕС, то те са секвестируем доход. Моли да се потвърди изпълнителното действие.

            Съдът, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира следното:

 

Частната жалба е процесуално допустима за разглеждане - подадена е в законоустановения срок по чл. 436, ал. 1 ГПК, от процесуално легитимирано за това лице и срещу действие на съдебния изпълнител подлежащо на съдебен контрол съгласно чл. 435, ал. 2 ГПК и т. 1 от ТР № 2/2015 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК. Характерът на производството (делото се разглежда в закрито заседание) не позволява събиране на допълнителни доказателства, извън представените по твърденията в жалбата и изпълнителното дело, и да се разглежда "процес относно процеса".

  

            Изпълнителното дело е образувано на датата 03.08.2011г. по молба на взискателя Държавен Фонд „Земеделие" град София и приложения изпълнителен лист по ч.гр.д № 483/2011г. на РС град Стара Загора срещу длъжник „Запрянови" ООД със седалище и адрес на управление град Стара Загора, кв. Индустриален, ул. Промишлена № 5 ЕИК 123553406. С резолюция от 05.08.2011г. ЧСИ е разпоредил налагане на запор на банковите сметки на длъжника в няколко банки, една от които е „Банка ДСК" ЕАД. С писмо от 18.08.2011г. банката го е уведомила, че запорът е наложен върху сметките на длъжника. От една от тези сметки, е постъпила цитираната по-горе сума.

Поканата за доброволно изпълнение е получена на 17.08.2011г. Със същата уведомяват длъжника за наложените запори на банковите му сметки и възбрани на недвижими имоти /лист № 55/.

С резолюция от датата 19.08.2011 г., съгласно удостоверение изх.№ 240371100437864/16.08.2011г., на основание чл.458 от ГПК ЧСИ е присъединил ТД на НАП /лист № 59/. На основание чл. 456 от ГПК е присъединил като взискател и Уникредит Булбанк АД за вземането му по и.д. № 1927/2011г. и Банка ДСК ЕАД за вземанията и по и.д 93/2012г. и 152/2012г. Предвид горното, с писмо изх. № 2903/26.01.2012г., във връзка с наложения запор на банковите сметки на длъжника, ЧСИ е уведомил Банка ДСК ЕАД, отдел „Запори", че към изпълнителното дело са присъединени взискателите, както следва: НАП - ТД Пловдив, съгласно удостоверение изх. № 240371100437864/16.08.2011г. и удостоверение изх. № 240371100520509/19.12.2011г., Уникредит Булбанк АД, взискател по и.д. № 20117660401927 и Банка ДСК ЕАД с изпълнителни дела 201276604000093 и 20127660400152, като със същото се актуализира размера на първоначалния запор /лист № 90/. Цитираните изпълнителни дела не са изплатени към настоящия момент.

 

             На 08.02.2012г. от наложения запор на банковата сметка на длъжника в Банка ДСК ЕАД по специалната сметка на ЧСИ е постъпила сумата в размер на 449 341.83 лева /лист № 96/. Съгласно разпоредбата на чл.460 от ГПК ЧСИ е изготвил разпределението на 09.02.2012г. /лист № 95/, което е предявил на 15.02.2012г. в 16.30ч. /лист № 107/. Същото е влязло в законна сила и сумите са преведени на взискателите с платежни нареждания от 21.02.2012г. /листове № 119, 120, 121, 122, 123, 124, 125, 126, 127 и 128/.

На 14.03.2012г., от наложения запор на банковата сметка на длъжника в Банка ДСК ЕАД по специалната сметка на ЧСИ е постъпила сумата в размер на 199 130.23 лева /лист № 149/. За същата сума, съгласно разпоредбата на чл.460 от ГПК ЧСИ е изготвил разпределение на 16.03.2012г. /лист № 150/, което съм предявил на 23.03.2012г. в 16.30ч. /лист № 165/ Разпределението е влязло в законна сила и сумите са преведени на взискателите с платежни нареждания от 27.03.2012г. /листове № 182, 183, 184, 185,186,187, и 188/.

На 08.07.2013г., от наложения запор на банковата сметка на длъжника в Банка ДСК ЕАД по специалната му сметка е постъпила сумата в размер на 549 897.41 лева /лист № 298/. Съгласно разпоредбата на чл.460 от ГПК ЧСИ е изготвил разпределение на 11.07.2013г. /лист № 301/, което съм предявил на 19.07.2013г. в 14.00 ч. /лист № 322/. Същото е влязло в законна сила и сумите са преведени на взискателите с платежни нареждания от 25.07.2013г. /листове № 330, 331, 332, 333, 334, 335, 336, 337, 338 и 339/.

На датата 28.12.2016г. от наложен запор на банковата сметка на длъжника в Банка ДСК ЕАД е постъпила сумата от 31 331.45 лева / лист № 347/. На 05.01.2017г. е направено искане до ТД на НАП по чл.191 от ДОПК с изх. № 258/05.01.2017г. и е направено запитване до ДФ „Земеделие" - Разплащателна Агенция за произхода на постъпилата сума. ТД на НАП е представило удостоверение с изх. № 240371700042199/13.01.2017г. за актуалния размер на вземането им, възлизащ на 318 852.79 лева / лист № 350/. С писмо изх. № 02-2500/495 от 19.01.2017г. ДФ „Земеделие" е уведомило ЧСИ, че постъпилата сума е по схема за единно плащане на площ на земеделски производители за кампания 2015/2016г. е изцяло от Европейския фонд за гарантиране на земеделието / лист № 357/.

  

Предвид доводите на страните и установените факти, спорно по делото остава какъв е произходът на процесните средства и същите имат ли характер на несеквестируемо вземане по отношение на длъжника и жалбоподател “Запрянови” ООД.

Според специалната разпоредба на Чл. 444. от ГПК изпълнението не може да бъде насочено върху следните вещи на длъжника - физическо лице:

т.1. вещи за обикновено употребление на длъжника и на неговото семейство, посочени в списък, приет от Министерския съвет;

т.2. необходимата храна на длъжника и неговото семейство за един месец, а за земеделските стопани - до нова реколта, или равностойността й в други земеделски произведения, ако няма такава;

т.8. предвидените в друг закон вещи и вземания като неподлежащи на принудително изпълнение.

Жалбоподателят „ЗАПРЯНОВИ” ООД е безспорно "земеделски производител" по смисъла на § 1, т. 1 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП), но той е и юридическо лице, поради което не може да се ползва от защитата предвидена в разпоредбата на чл.444 от ГПК. С такава защита се ползват само физическите лица длъжници, но не и юридическите такива.

 В този смисъл жалбоподателят в жалбата си се позовава на  разпоредбата на чл. 444, т. 8 от ГПК, но същата е неприложима в случая по отношение на него, тъй като жалбоподателят не е физическо лице длъжник, а е юридическо такова, а именно дружество с ограничена отговорност /ООД/, като съгласно ТЗ всички търговски дружества са юридически лица.

 

            Предвид изложеното, съдът приема, че е наложен запор на вземания, които са секвестируемо имущество по смисъла на ГПК, поради което обжалваното изпълнителното действие следва да бъде потвърдено, ведно с всички законни последици от това.

С оглед изхода на делото на основание чл. 78, ал. 4 от ГПК жалбоподателя следва да възстанови направените от взискателя НАП ДФ “Земеделие" разноски направени в настоящото производство, но тъй като въззивният съд намира, че такива разноски нито са направени, нито са поискани от взискателя, поради което такива не следва да бъдат и присъждани.

Така мотивиран, съдът

   Р    Е    Ш    И   :

 

            ПОТВЪРЖДАВА действията на ЧСИ Кръстьо Ангелов с рег. № 766 на КЧСИ с район на действие Окръжен съд Стара Загора извършени по изпълнително дело № 1329/2011 год.  и изразяващи се в наложен запор до размера на постъпилата сума от 31 331.45 лева /тридесет и една хиляди триста тридесет и един лева и 45 ст./ на лист № 347 от изп. дело, преведена на датата 28.12.2016г. от  банковата сметка на длъжника „ЗАПРЯНОВИ” ООД – съдебен адрес гр. Пловдив, Ул. „Фредерик Жолио Кюри” № 5, ет.3 чрез адв. Х.И.Г. в Банка ДСК ЕАД с произход субсидии от Държавен фонд „Земеделие", като ПРАВИЛНИ и ЗАКОНОСЪОБРАЗНИ.

            Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

            ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                      ЧЛЕНОВЕ: 1.

                                                                                               2.