Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер  116                             12.04.2017 година                     гр. Стара Загора

 

   В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИ ОКРЪЖЕН СЪД     ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

Нa 15 март                                           две хиляди и седемнадесета година

В открито заседание в следния състав

                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ТЕЛБИЗОВА-ЯНЧЕВА

 

                                            ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА МАВРОДИЕВА

 

                                                                НИКОЛАЙ УРУКОВ

СЕКРЕТАР: П.В.…………………………………………

ПРОКУРОР: ……………………………………….………………………...

като разгледа докладваното от зам. председателя ТЕЛБИЗОВА-ЯНЧЕВА

в.гр.д. № 1059  по описа за 2017 г., за да се произнесе съобрази:

 

Производството е образувано по въззивните жалби на С.А.П., подадена от адв. М.Ч.; на С.А.П., подадена от адв. Ж.Ч.; на Н.А.П. и К.А.А., подадена от адв. М.С., и от П.А.П., подадена от адв. Д.М., против решение № 1112 от 29.11.2016 г., постановено по гр.дело № 5419/2014 г. по описа на Старозагорския районен съд.                 

С въззивната си жалба, подадена от адв. М.Ч., въззивницата С.А.П. обжалва решението на първоинстанционния съд в частта, с която е отхвърлен иска й за осъждане на ответниците К.А.А., П.А.П. и Н.А.П. да й заплатят обезщетение в размер на 150 лв. месечно за лишаването й от право да ползва ап. № 14 за времето от подаването на исковата молба в СтРС до окончателното приключване на съдебната делба с влязло в сила решение, ведно със законната лихва върху сумата за същия период. Счита, че решението в обжалваната част е неправилно и незаконосъобразно, постановено при непълнота на фактите и доказателствата. Фактическите констатации на съда намира за погрешни поради непълнота на правнорелевантните факти и доказателствения материал. Пренебрегнати били важни обстоятелства и по този начин съдът е постановил едно неправилно решение. Излага подробни съображения. Моли съдът на основание чл.271, ал.1 от ГПК да отмени  частично първоинстанционното решение в обжалваната част и да постанови ново решение, с което да осъди К.А.  А. за заплащане на 37,5 лв. месечно, Н.А.П. за заплащане на 37,5 лв. месечно, П.А.п. за заплащане на 75 лв.  месечно, като обезщетение за лишаването й от право да ползва процесния апартамент, съобразно дела й в собствеността за времето, считано от датата на подаване на исковата молба в СтРС до окончателното приключване на делото за делба с влязло в сила решение, както и да осъди ответниците да й заплатят разноските за въззивната инстанция.

С въззивната си жалба, подадена от адв. Ж.Ч., въззивницата С.А.П. обжалва решението на първоинстанционния съд в частта, с която е отхвърлена претенцията й по реда на чл.344, ал.2 от ГПК – привременна мярка, произнасяне по която е поискано първоначално с исковата молба. Счита, че решението в обжалваната част е неправилно и необосновано, постановено при нарушения на съдопроизводствените правила. В мотивите си съдът е приел, че в съдебното производство пред първата инстанция ищцовата страна не е доказала кои от ответниците по иска за делба ползват имота и какъв е размерът на сумите, които следва да й бъдат заплатени, като намира, че тези обстоятелства са безспорно установени и доказани от събраните писмени и гласни доказателства. Излага подробни съображения.   Моли съдът да постанови решение, с което да отмени решението на първоинстанционния съд в обжалваната част и да уважи претенцията й направена по реда на чл.344, ал.2 от ГПК, както и да й присъди направените разноски пред въззивната инстанция.

С въззивната си жалба, подадена от адв. М.С., въззивниците Н.А.П. и К.А.А. обжалват решението на първоинстанционния съд в частта, с която е допуснат до делба спорния апартамент при квоти 29/49 ид.ч. за ищцата, 9/48 ид.ч. за П.А. и по 5/48 ид.ч. за тях. Намират, че решението в обжалваната част е неправилно – постановено в противоречие с материалния и процесуалния закони, и необосновано. Считат, че първоинстанционният съд не е обсъдил събраните по делото доказателства, поради което неправилно е приложил института на давността. Излагат съображения. Молят съдът да отмени решението в обжалваната част и остави в сила решението в частта, с която е отхвърлена претенцията по чл.344 от ГПК,

Въззивницата П.А.П., чрез адв. Д.М., намира, че решението на първоинстанционния съд е неправилно – постановено в противоречие с материалния и процесуалния закони, и необосновано. Счита, че изводите на съда, че имотът предмет на делбата е придобит по давност от наследодателя Асен Атанасов чрез непрекъснато владение за повече от 10 години от смъртта на Милка А., са неправилни и не почиват на доказателствата по делото. Неправилен бил изводът на съда, че имотът –предмет на делбата, е индивидуална собственост на починалата Милка А., тъй като бил получен като обезщетение на отчужден недвижим имот. Освен това, необсъждането на свидетелските показания е довело до неправилност на извода за липса на придобивна давност и съответно до неправилност на решението, освен че е процесуално нарушение. Моли съдът да отмени решението в частта, с която е допусната делба  на апартамента при посочените в решението квоти и да остави в сила решението в частта, с която е отхвърлена претенцията по чл.344 от ГПК, като при постановяване на решението моли съдът да има предвид изчисленията направени в писмената защита.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК по жалбите на Н.А.П., К.А.А. и П.А.п. е постъпил писмен  отговор от ищцата С.А.П., чрез адв. М.Ч., с който счита подадените въззивни жалби за допустими, но изцяло неоснователни, а решението на първоинстанционния съд за правилно, обосновано, постановено при пълно изясняване на относимите факти по спора и пълнота на доказателствата. Намира, че всяко едно от доказателствата е тълкувано правилно, поединично и в съвкупност с останалите доказателства, а доказателствата по делото са тълкувани и оценявани логично и последователно, като са взети под внимание всички важни обстоятелства, възражения, доводи на страните и по този начин съдът е постановил едно правилно, законосъобразно и обосновано решение основано на изложените по делото факти. Излага подробни съображения. Моли съдът да отхвърли въззивниците жалби на ответниците и да потвърди първоинстанционното решение  в обжалваната част, както и да й присъди направените във въззивното производство разноски.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК по жалбата на Н.А.П., подадена от адв. М.С. е постъпил писмен отговор от С.А.П. чрез адв. Я.С. и адв. Ж.Ч., с който се оспорват всички оплаквания в жалбата за неправилност и необоснованост на първоинстанционното решение. Излага съображения. Намира, че твърдението, че решението е опорочено поради липса на обсъждане на доказателствата по делото, е несъстоятелно и лишено от процесуални аргументи в своя защита, поради обстоятелството, че в мотивите на решението се открива задълбочен анализ на всички доказателства, които са преценени в тяхната съвкупност. Моли съдът да остави в сила първоинстанционния съдебен акт, като правилен, законосъобразен, основаващ се на събраните и анализирани в тяхната съвкупност писмени и гласни доказателства. 

Въззивните жалби са подадени в срока по чл.259 ал.1 ГПК, от легитимирани страни в процеса, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което са процесуално допустими.

Страните не навеждат доводи досежно нередовности, засягащи валидността и допустимостта на обжалваното решение. В тази връзка, при извършване на задължителната по чл.269 ГПК служебна проверка не се установяват недостатъци, които да водят до нищожност или недопустимост на постановения от първоинстанционния съд съдебен акт. С оглед разпоредбата на чл.103 ГПК предявените искове са подсъдни на Старозагорския районен съд, който ги е разгледал в рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентност, поради което и постановеното от него решение е валидно. Предоставения за разглеждане правен спор е с правно основание чл.30 ЗН и чл.69 ЗН във вр. с чл. 341 и сл. ГПК, по който въпрос се е произнесъл първоинстанционния съд, което обуславя допустимостта на съдебното решение.

Съдът, като обсъди направените в жалбата оплаквания, извърши проверка на обжалвания съдебен акт, съгласно разпоредбата на чл.271 ал.1 от ГПК, при съвкупната преценка на доказателствата по делото, намери за установено следното:

Производството е с правно основание чл.30 ЗН и чл.69 ЗН във връзка с чл.341 и сл. ГПК, като производството е във фаза по допускане на делбата.

Ищцата С.А.П. твърди в исковата и уточняващите си молби, че е наследник по закон на майка си М.К.А.,***, починала на 01.09.1976г. и на баща си А.П.А., б.ж. на гр.Стара Загора, починал на 02.03.2010г. Твърди също, че след смъртта на майка й, чиито единствени наследници били тя и баща й Асен, всеки от тях следвало да получи по силата на наследственото правоприемство по 1/ 2 ид. ч. от недвижимия имот - собственост на майка й - апартамент, находящ се в град Стара Загора, ул. „…" …, ет.…, ап. …. Ищцата твърди, че процесния апартамент е придобит изцяло на основание отчуждена за жилищно строителство недвижим имоти - къща с дворно място, собственост на нейните баба и дядо – К.А.К. и С.П.К., родители на починалата й майка. Отчуждителната процедура започнала преди сключването на граждански брак между родителите й, а правото на собственост било придобито от майка й по силата на нотариален акт за собственост от 26.12.1967г. – след сключване на брака. С оглед на горното ищцата счита, че майка й като единствена наследница на родителите си е придобила описания апартамент изцяло в своя изключителна собственост.Ищцата С.А.П. твърди още, че всички ответници, както и тя са наследници по закон на А.П.А., б.ж. на град Стара Загора, починал на 02.03.2010г., като първата ответница е негова втора съпруга, а втората и третата ответници - деца, родени от втория му брак . С договор за дарение, материализиран в нотариален акт №…том …рег.№…дело №… г. баща й А.П.А. дарил на ответницата П.А.П. 3/4 ид.ч. от процесния недвижим имот, като с този акт накърнил нейната запазена част от наследството. Счита, че с това дарение е накърнена запазената й част от наследството на баща й А.П.А. и моли на основание чл.30 ЗН да бъде възстановената запазената й част, която същата определя на 5/24 ид.ч.

Ищцата сочи още, че към настоящия момент страните не могат доброволно да уредят имуществените си отношения по отношение на процесния апартамент, който се владеел и ползвал само от ответниците, а тя била лишена от възможността да реализира правата си върху описания по-горе имот. Уточнява, че баща й ограничил достъпът й до имота преди да се навършат 40 дни от смъртта на майка й, като й взел ключовете. Ищцата продължила да живее при нейните баба и дядо по майчина линия, а в процесния имот заживели баща й и първата ответница К.А.. След като навършила пълнолетие през 1981г. ищцата приела наследството на майка си и започнала да плаща данъците за своята 1/2 ид.ч. от съсобственото с баща й жилище. Водените  през годините разговори с баща й за подялба на имота  били неуспешни.

Моли съда да постанови решение, с което да допусне делба на процесния недвижим имот, при следните дялове: за ищцата С.А.П. 1/2 ид.ч. от съсобствения с баща й гореописан имот и 5/24 ид.ч., представляващи нейната запазена част от наследството й, като с толкова се намали и неговото дарствено разпореждане с нотариален акт №…том …рег.№…дело №…г., а за ответниците К.А.А., П.А.П. и Н.А.П. - общо 19/24 ид.ч. от неговата 1/2 ид.ч.  от процесния апартамент.

Тъй като е лишена от възможността да ползва своята част от недвижимия имот, предмет на делбата, ищцата С.А.П.  моли ответниците да бъдат осъдени на основание чл.344 ал.2 ГПК да й заплатят обезщетение в размер на 150 лева месечно за лишаването й от правото да ползва съсобствеността според дела си в нея, за периода от завеждане на настоящата искова претенция до окончателно приключване на делбата с влязло в сила съдебно решение, ведно със законната лихва.

Ответницата П.А.П. изразява становище, че искът за делба е допустим, но частично неоснователен. Възразява против посочените в исковата молба квоти за допускане на делба, като сочи, че процесният апартамент е придобит от Милка А. и съпругът й Асен Атанасов по силата на Договор за покупко-продажба на недвижим имот от 17.03.1967г., сключен между М.К.А. и СП „Жилищно строителство" при ГОНС Стара Загора. При сключване на договора наследодателите са били в граждански брак. От самия нотариален акт - № 33, н. д. № 2471 / 1967 г. било видно, че същият е издаден за собственост на жилище от сграда, построена върху парцел, отчужден за групово жилищно строителство, съгласно чл. 55 - к от ЗПИНМ, а не е предоставен като обезщетение за отчужден недвижим имот. Освен това ответницата П.А.П. твърди, че е собственик на 3/4 идеални части от процесния апартамент на основание извършено дарение от баща й А.П.А. на процесния апартамент, обективирано в нотариален акт №…, том …, per. № …, н. д. № …г. Дарението било извършено от благодарност на баща й към нея за грижите, които е полагала за него. След смъртта на първата съпруга на баща й М.К.А., починала на 01.09.1076г. баща й упражнявал фактическа власт върху апартамента, владял го е явно и непрекъснато повече от десет години. Винаги е живял със съзнанието, а и така й е било обяснено от него, че апартамента е негов, както и че отношенията му с ищцата са били уредени, а и същата никога не се е противопоставяла на това владение. Твърди, че на ищцата й е много добре известно, че тя в продължение на повече от шест години се е грижила за баща си, който бил неподвижни и се нуждаел от непрекъснати грижи. Счита, че единствено, което би могло евентуално да се дели е 1/4 идеална част от апартамента, която баща й поради влошаване на състоянието му не успял да прехвърли, въпреки желанието си, на майка й К.А.А.. От тази 1/4 ид. част всеки следвало да получи по 1/16 ид. части или делбата на целия апартамент следвало да бъде допусната при квоти: 1/16 ид. ч. за ищцата, по 1/16 ид. части за двете ответници и 13/16 ид. части за ответницата П.А.П.. По отношение на претенцията на ищцата по чл.344, ал.2 от ГПК П.А.П. взема становище, че искането е допустимо и своевременно заявено, но същото е неоснователно, тъй като ищцата никога не е изявявала претенции за ползване на апартамента, тъй като отношенията с баща й са били уредени още докато бил жив.

Ответниците К.А.А. и Н.А.П.  вземат становище, че искът за делба е допустим, но неоснователен. Възразяват против посочените в исковата молба квоти за допускане на делба, като сочат, че процесният апартамент е придобит от М.А. и съпругът й А.А. по силата на Договор за покупко-продажба на недвижим имот от 17.03.1967г., сключен между М.К.А. и СП „Жилищно строителство" при ГОНС Стара Загора. При сключване на договора наследодателите са били в граждански брак. От самия нотариален акт - № …, н. д. № …г. било видно, че същият бил издаден за собственост на жилище от сграда, построена върху парцел, отчужден за групово жилищно строителство, съгласно чл. 55 - к от ЗПИНМ, а не е предоставен като обезщетение за отчужден недвижим имот. Освен това заявяват, че ответницата П.А.П. е собственик на 3/4 ид. части от процесния апартамент по силата на извършено дарение от наследодателя им А.П.А., за грижите, които тя е полагала за него, обективирано в нотариален акт № …, том …, peг. № …, н. д. № …г. Ответниците зачитали волята на наследодателя им, не възразявали против извършеното дарение, поради което искът спрямо тях следвало да бъде отхвърлен.Твърдят още, че от смъртта на съпругата на техния наследодател М.К.- от 1976 г. до смъртта на А.П. апартамента се е ползвал изключително и само, без противопоставяне като собствен от А.П.А.. Още след смъртта на М.А. отношенията между техния наследодател и ищцата са били уредени и същата не е имала претенции към апартамента и никога не е живяла в него. Волята на техния наследодател била да обезщети и втората си съпруга К.А., но поради влошаване на здравословното му състояние и невъзможност вече да извърши сделка 1/4 ид. част от собствеността му останала неразпоредена. По отношение на претенцията на ищцата по чл.344, ал.2 от ГПК вземат становище, че искането е допустимо и своевременно заявено, но същото е неоснователно, тъй като ищцата никога не е изявявала претенции за ползване на апартамента, тъй като отношенията с баща й са били уредени още докато бил жив.

С определение №943 от 30.03.2016г. Старозагорския районен съд е включил в делбената маса следният недвижим имот: АПАРТАМЕНТ, находящ се в гр.Стара Загора, с административен адрес: ул….№…, ет…., ап….със застроена площ от 75.57 кв. м., състоящ се от две спални, дневна с кухненски бокс, баня, тоалетна, антрета и балкони, избено помещение № 28, заедно с 3.64% ид. части от общите части на сградата и от отстъпеното право на строеж върху държавно дворно място, представляващ поземлен имот с идентификатор: 68850.505.24 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Стара Загора.

По делото не се спори, а и това се установява от представените по делото удостоверения за наследници №5773/27.10.2014г. и №5774/27.10.2014г., че наследодателката на ищцата М.К.А., б.ж. на гр.Ст.Загора е починала на 01.09.1976г., като за свои законни наследници е оставила ищцата С.А.П. /дъщеря/ и А.П.А./съпруг/, б.ж. на гр.Ст.Загора, починал на 02.03.2010г. и оставил за свои законни наследници К.А.А. /втора съпруга/, С.А.П. /дъщеря/, П.А.П. /дъщеря/ и Н.А.П. /дъщеря/.

От представеното по делото копие от акт за женитба №5/1959г. се установява, че наследодателите М.К.А. и А.П.А. са сключили граждански брак на 01.01.1959г.

От представеното по делото копие от удостоверение за граждански брак от 13.06.1985г. се установява, че наследодателят на страните А.П.А. и ответницата К.А.А. са сключили граждански брак на 11.01.1979г.

Предмет на съдебна делба в настоящото производство са два недвижими имота – апартамент №…, находящ се в гр.Ст.Загора, ул….№…/първоначално заявен с исковата молба/ и апартамент №…, находящ се в гр.Ст.Загора, ул….№…/допълнително включен в делбената маса с определение от 30.03.2016г./.  И за двата имота по делото е налице спор при какви условия са придобити от наследодателите М.К.А. и А.П.А..

По делото не е спорно и се установява от представените писмени доказателства в т.ч. и приложената преписка на Община Ст.Загора, че наследодателите на ищцата С.А.П., нейни баба и дядо по майчина линия – С.К.А. /П. К./ и К.А.К./удостоверение за наследници №353/07.03.1988г., и удостоверение за наследници  №705/19.08.1992г., удостоверение за наследници №2471/28.04.2015г., / са притежавали недвижим имот – дворно място с постройките в него, находящо се в гр.Ст.Загора, ул…. №.., имот пл.№6967 кв.40б.

От представената преписка на Община Ст.Загора се установява, че с Протокол №42/27.10.1960г. и Протокол №66/24.08.1961г. и двата на ИК на ГОНС Ст.Загора се отчуждават имоти за жилищно строителство на ДМП „Марица изток”, между които и собствения на С. и К.А. недвижим имот. С Протокол №25 /20.12.1962г. комисия по §85 от ПП на ЗПИНМ е извършена оценка на отчуждените имоти. С решение №63л от 21.04.1966г. на ИК на ГОНС Ст.Загора е отменено отчуждаването на имота на ул.“…“ №…, пл.№6967 от кв.40б, собственост на С.К.А. и К.А.К., поради изтичане на тригодишния срок. С решение №102е от 29.06.1966г. на ИК на ГОНС Ст.Загора  на основание чл.55-а от ЗПИНМ е отчужден на имота на ул.“…“ №…, пл.№6967 от кв.40б, собственост на С.К.А. и М.К.А.; отразено е наличието на възражение вх.№3364/15.06.66г. (касаещо начина на обезщетяване на собствениците) и е определено обезщетението на С.К.А. да стане с право на участие в жилищния строеж с един двустаен апартамент, обезщетението на М.К.А. да стане с право на участие в жилищния строеж с един двустаен апартамент. Съгласно приложената справка от 18.10.1966г. за окончателните стойности на имотите, собствениците на които са включени в строежа на кв.40 и справка от 10.02.1967г.  оценката  на отчуждения имот пл.№6967 възлиза общо на 15 720,76лв. - 11790,57 лв. за С.К.А. и 3930,19 лв. за М.К.А..

По делото са представени Договор от 17.03.1967г., с който СП „Жилищно строителство” при ГОНС Ст.Загора продава на М.К.А. новопостроен апартамент на ет.3 секция Г кв.40-б бл.1, състоящ се от две спални, дневна и кухненски бокс, заедно с избено помещение №19 и 3,98% ид.ч., на стойност 7865 лв. и Договор от 17.03.1967г. /л.96/, с който СП „Жилищно строителство” при ГОНС Ст.Загора продава на С.П. К. новопостроен апартамент на ет.3 секция Д кв.40-б бл.1, състоящ се от две спални, дневна и кухня, заедно с избено помещение №28 и 4,07% ид.ч., на стойност 8032 лв.

Представени са и нотариален акт №…от …г., дело №…г. за собственост върху жилище от сграда, построена върху парцела отчуждена на групово жилищно строителство съгласно чл.55-К от ЗПИНМ и §163 от ППЗПИНМ, с който М.К.А. е призната за собственик на апартамент юг-запад в гр.Ст.Загора, ул….№…и нотариален акт №…от …г., дело №…г. за собственост върху жилище от сграда, построена върху парцела отчуждена на групово жилищно строителство съгласно чл.55-К от ЗПИНМ и §163 от ППЗПИНМ, с който С.П. К. е призната за собственик на апартамент юг-изток в гр.Ст.Загора, ул….№85.

Предвид горепосочените доказателства съдът намира, че е проведена отчуждителна процедура по чл.55а от ЗПИНМ на собствения на С.К.А. /П. К./ и К.А.К. недвижим имот, като собствениците на отчуждения имот – С.К.А. /П. К./ лично и като наследник на К.А.К., починал на 25.04.1966г. и М.К.А., като наследник на К.А.К. са получили като обезщетение два апартамента, представляващи към настоящия момент ап…. и ап…., находящи се в гр.Ст.Загора, ул…. №…. Действително М.К.А. е придобила имота /ап.14/ по време на брака си А.П.А.. Съдът намира, че този имот е индивидуална собственост на наследодателката М.К.А. макар и придобит по време на брака, тъй като съгласно разясненията дадени в ППлВС №5/31.10.1972г., т.3 и решение №42 от 27.02.2014г. на ВКС по гр.дело №6994/2013г., І г.о., постановено по реда на чл.290 ГПК, когато срещу имот, който единият съпруг притежава преди брака или по наследство или дарение, отчужден по надлежния ред - чл.55в ЗПИНМ, получи вместо обезщетение друг имот (жилище) и стойността на двата имота е равна или тази на отчуждения имот е по-голяма, полученият в този случай имот (жилище) остава индивидуална собственост на съпруга, чийто имот е отчужден. Налице е пълно преобразуване, настъпило по отношение на индивидуално притежаваното от единия съпруг имущество в друго такова, поради което той запазва индивидуалното си право на собственост върху придобитото по този начин ново имущество, макар това да е станало през време на брака. В тълкувателното постановление Върховният съд е предвидил две хипотези на частична трансформация на лично имущество: 1) когато съпругът при делба на личен имот получи имота с доплащане и 2) когато срещу отчужден личен имот на единия съпруг му се определи като обезщетение друг имот с доплащане. Тогава в общността влиза само идеалната част от имота, която не се покрива от цената на личния имот на съпруга.

В настоящия случай по делото не са събрани безспорни доказателства за наличието на хипотезата на обезщетение с доплащане по отношение на отредения за М.К.А. недвижим имот, в който смисъл са твърденията на ответната страна. В представените по делото Договор от 17.03.1967г. и нотариален акт №33 от 26.12.1967г., дело №2471/67г. липсват данни за влагане на заемни средства в придобиването на имота. Представените от ответната страна удостоверения за удържани суми на наследодателя А.П.А. за покриване на жилищен заем от ДСК също не могат да бъдат доказателство в тази насока, тъй като касаят по-късен период 1977 – 1990г., а удостоверение №403/28.05.2015г. на Земеделски институт за направени удръжки за периода 03.02.1970г. – 01.07.1972г. и за периода 15.02.1974г. - 14.03.1977г. сочи предположения, че удръжките от възнаграждението на А.П.А. са за жилищен заем. Извършено доплащане следва да бъде безспорно установено с писмени доказателства, поради което съдът намира, че изнесените от свидетелите данни за това са без значение.

Предвид гореизложеното, съдът намира, че процесния недвижим имот - апартамент №…, находящ се в гр.Ст.Загора, ул….№…е бил лична собственост на наследодателката М.К.А. и след смъртта й на 01.09.1976г. същия е останал съсобствен между нейните наследници по закон - С.А.П. /дъщеря/ и А.П.А./съпруг/, при права по 1/ 2 ид.ч.

В допълнение следва да се отбележи, че дори да се приеме, че процесният недвижим имот - апартамент №…, находящ се в гр.Ст.Загора, ул….№…е представлявал съпружеска имуществена общност, то правата на наследодателя А.П.А. и ищцата С.А.П. в съсобствеността ще останат същите – по 1/2 ид.ч., тъй като съгласно разпоредбата на чл.14 ал.последна от Семейния кодекс от 1968г. /действал по време на прекратяване на имуществената общност със смъртта на съпруга Милка Костадинова А. на 01.09.1976г./, при прекратяване на имуществената общност поради смърт на единия от съпрузите се прилагат разпоредбите относно наследяването и делбата. Но когато преживелия съпруг наследява заедно с децата на починалия съпруг, той не получава дял от частта на починалия от общото имущество.

Още с отговора си на исковата молба ответниците П.А.П., К.А.А. и Н.А.П. са направили възражение за придобиване на процесния недвижим имот – апартамент №…, находящ се в гр.Ст.Загора, ул….№…от наследодателя А.П.А. по давност, тъй като от смъртта на съпругата на техния наследодател М.К.- от 1976 г. до смъртта на А.П. апартамента се е ползвал изключително и само, без противопоставяне като собствен от А.П.А..

За установяване на това твърдение са допуснати и събрани гласни доказателства. От показанията на разпитаните свидетели се установява, че след смъртта на наследодателката М.К.А. процесния имот – ап….бил обитаван от наследодателя А.П.А., а в последствие и от втората му съпруга и децата им – ответниците П.А.П. и Н.А.П.. Това обстоятелство не се оспорва и от ищцата С.А.П..

Ищцата от своя страна представя удостоверение №124/18.08.1981г. на Районен съд Ст.Загора, в уверение на това, че е приела наследството на М.К.А., б.ж. на гр.Ст.Загора, починала на 01.09.1976г., като приемането е вписано в специалния регистър при РС Ст.Загора и писмо изх.№ 10-11-6662/08.06.2016г. на Община Ст.Загора, Отдел „Местни данъци и такси”, в което е посочено, че Отдел „Местни данъци и такси” не разполага с база данни за периода 01.09.1976г. до 01.01.1998г.; с декларация по чл.14 от ЗМДТ, подадена на 27.03.1998г. от С.А.П. е деклариран по наследство недвижим имот - апартамент №…, находящ се в гр.Ст.Загора, ул….№…, като собственици са вписани С.А.П. с 1/4 ид.ч. и А.П.А. с 3/4 ид.ч. партидата е закрита към 31.12.2005г. С декларация по чл.14 от ЗМДТ, подадена на 11.08.2005г. от П.А.П. е деклариран същия недвижим имот, чрез дарение А.П.А. прехвърля своята ид.ч. на П.А.П., като запазва правото си на ползване; като собственици са вписани С.А.П. с 1/4 ид.ч. и П.А.П. с 3/4 ид.ч.

Съгласно разпоредбата на чл.68 ЗС, владението е упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът държи, лично или чрез другиго, като своя. Правото на собственост по давност върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години – чл.79 ЗС.

Когато един от наследниците упражнява фактическа власт върху оставен в наследство имот, той е владелец само на притежаваната от него по наследство идеална част от имота и държател на идеалните части на останалите наследници. За да се приеме, че този наследник е установил владение и върху притежаваните от другите наследници идеални части от имота, не е достатъчно той да е упражнявал фактическа власт върху целия наследствен имот повече от 10г. необезпокоявано от никого, а е необходимо освен това да е отблъснал владението на останалите наследници, като е манифестирал ясно пред тях намерението си да владее целия наследствен имот само за себе си. Само в този случай след изтичане на 10 г. от момента, в който е отблъснал владението на останалите наследници, владеещият наследник може да придобие по давност и техните идеални части.

В настоящия случай от събраните гласни доказателства се установява, че наследодателят А.П.А. е упражнявал фактическа власт върху процесния имот повече от 10 години, от момента на смъртта на наследодателката М.К.А. – 01.09.1976г., но липсват доказателства той да е отблъснал владението на другия наследник - С.А.П., да е демонстрирал пред нея ясно и недвусмислено, че владее имота само за себе си. С оглед на това  съдът намира, че А.П.А. е бил само държател на притежаваната от С.А.П. по наследство идеална част от имота и като такъв не е можел да придобие тази идеална част по давност.

Предвид изложеното съдът намира възражението на ответниците за изтекла в полза на техния наследодател А.П.А. придобивна давност за недоказано.

По отношение на предявения от С.А.П. преюдициален иск за намаляване на дарствено разпореждане, направено с договор от 21.06.2005г. от наследодателя А.П.А. до възстановяване на запазената й част, съдът намира за установено следното:

Не се спори, че с договор за дарение, материализиран в нотариален акт за дарение №…от …г., том …рег.№…дело №…г., наследодателят А.П.А. е дарил на дъщеря си П.А.П. 3/4 ид.ч. от апартамент №…, находящ се в гр.Ст.Загора, ул….№…. Тъй като от сърбаните по делото доказателства се установи, че наследодателят А.П.А. е притежавал 1/ 2 ид.ч. от процесния недвижим имот - апартамент №…, находящ се в гр.Ст.Загора, ул….№…, за дарената в повече идеална част дарението няма да породи действие.

Съгласно чл.28 ЗН, когато наследодателят остави низходящи, родители или съпруг, той не може със завещателни разпореждания или чрез дарение да накърнява онова, което съставлява тяхна запазена част от наследство. Чл.30 от ЗН предвижда, че наследник с право на запазена част, който не може да получи пълния размер на тази част, поради завещания или дарения, може да иска намалението им до размера, необходим за допълване на неговата запазена част, след като прихване направени в негова полза завети и дарения, с изключение на обичайните дарове.

Видно от представеното и прието като доказателство по делото удостоверение за наследници, ищцата С.А.П. е законен наследник на наследодателя А.П.А. и съгласно чл.30 ЗН имат право да иска намаляване на дарствените разпореждания. Ищцата е низходяща на наследодателя от първа степен. Съгласно чл.29 ал.3 от ЗН в настоящата хипотеза, при която наследодателят е оставил низходящи и съпруг, запазената част на съпруга е равна на запазената част на всяко дете. В тези случай разполагаемата част при  три и повече деца е равна на 1/6 от наследството. Съобразно разпоредбата на чл.31 от ЗН, за да се определи разполагаемата част, както и размерът на запазената част на наследника, се образува наследствена маса от всички имоти, които са принадлежали на наследодателя към момента на смъртта му, от която маса следва да извадят задълженията и увеличението на наследството по чл.12 ал.2 ЗН, в случай, че такива са налице, както и след това да се прибавят даренията, с изключение на обичайните такива.

В настоящия случай с оглед необходимостта от образуване на наследствена маса съдът е указал на страните да посочат всички имоти, които към момента на смъртта на наследодателя са принадлежали към патримониума му. От данните по делото е установено, че чрез извършване от страна на наследодателя на дарствения акт в полза на неговата дъщеря П.А.П., наследодателят е изчерпал цялото наследство, поради което и наследствена маса по чл.31 ЗН не следва да се образува, а възстановяването следва да се извърши чрез дробна част.

По делото е установено, че наследодателят А.П.А. е притежавал 1/ 2 ид.ч. от процесния недвижим имот - апартамент №14, находящ се в гр.Ст.Загора, ул….№…и с извършеното от него дарствено разпореждане в полза на ответницата П.А.П. е изчерпал цялото наследство. По правилото на чл.29 ал.3 от ЗН, след като наследодателят А.П.А. е оставил за свои законни наследници съпруга и три деца, разполагаемата част е 1/6 ид.ч. от притежаваната от него 1/2 ид.ч. от посочения недвижим имот, а запазената част на всеки от четиримата наследници е 1/4 от 5/6 от притежаваната от наследодателя 1/2 ид.ч., или запазената част на ищцата С.А.П. възлиза на 5/48 ид.ч. от целия имот. Тъй като не всички наследници с право на запазена част, които участват в настоящото производство са поискали възстановяването й, а това е сторила само ищцата и тъй като надарената ответница не е поискала и не са налице условията да задържи имота, както и предвид това, че предмет на дарението е ид.част от недвижим имот, възстановяването следва да се извърши чрез отделяне на идеална част от имота, съответстваща на накърнението за запазената част на ищцата.

По отношение на иска за делба на процесните недвижими имоти, съдът намира за установено следното:

Предвид събраните по делото доказателства, съдът приема за безспорно установено и доказано, че страните по делото понастоящем са съсобственици на недвижим имот - апартамент №…, находящ се в гр.Ст.Загора, ул….№…, като ищцата С.А.П. притежава 29/48 ид.ч. /24/48 ид.ч. като наследник на М.К.А. и 5/48 ид.ч. възстановена запазена част от наследството на А.П.А./; К.А.А. притежава 5/48 ид.ч., Н.А.П. притежава 5/48 ид.ч. и П.А.П. притежава 9/48 ид.ч. /4/48 ид.ч. дарение и 5/48 ид.ч./

Тъй като делбата е допустима с оглед разпоредбата на чл.34 от ЗС, то съдът счита, че по отношение на процесните недвижими имоти следва да се допусне съдебна делба между посочените лица, при посочените по-горе квоти.

По отношение на недвижимия имот – апартамент №…, находящ се в гр.Ст.Загора, ул….№..от събраните по делото доказателства се установява, че същия е бил лична собственост на С.К.А. /П. К./, получен като обезщетение за отчужден имот. След смъртта на  С.К.А. /П. К./, починала на 10.12.1987г. този имот остава собствен на нейната внучка - ищцата С.А.П. по силата на чл.10 ал.1 от ЗН, тъй като низходящата на наследодателката С.П. К.– М.К.А. е починала преди нея – на 01.09.1976г. Предвид  събраните по делото доказателства, от които се установява, че този имот не е съсобствен между страните по делото, искът за делба по отношение на него следва да бъде отхвърлен.

По отношение на искането по чл.344 ал.2 от ГПК, съдът намира за установено следното: Съгласно чл.344 ал.2 ГПК в решението, с което се допуска делбата или по-късно, ако всички наследници не използват наследствените имоти съобразно правата си, съдът по искане на някой от тях постановява кои от наследниците от кои имоти ще се ползват до окончателното извършване на делбата или какви суми едните трябва да плащат на другите срещу ползването. Актът на съда по чл.344 ал.2 ГПК има характер на привременна мярка, уреждаща отношенията между съсобствениците относно ползването на имотите, предмет на делбата, респ. дължимите суми при неползване, докато трае делбения процес и по точно в периода от постановяване на решението по допускане на делбата до влизане в сила на решението за извършването й. Тази мярка се налага когато имотите се ползват само от част от съделителите, или когато установеното ползване не съответства на дяловете от съсобствеността.

В настоящото производство не е установено кои от ответниците ползват процесния недвижим имот – ап.14 и какъв е размера на сумите, които следва да се заплатят на ищцата, съответно от кого срещу ползването, поради което съдът намира, че искането по чл.344 ал.2 ГПК следва да бъде оставено без уважение.

В допълнение въззивния съд намира, че са неоснователни оплакванията, изложени във въззивната жалба на С.А.П. за това, че първоинстанционния съд е допуснал процесуални нарушения и затова нейната претенция по чл.344 ал.2 от ГПК е останала недоказана. Още в доклада си по делото съдът правилно е разпределил доказателствената тежест между страните, като конкретно по отношение на ищцата изрично й е указал, че следва да докаже, че е осъществен фактическия състав на чл.344 ал.2 от ГПК, поради което въззивният съд намира, че не са налице допуснати от първоинстанционния съд процесуални нарушения, поради които е останал недоказан предявената от С.А.П. претенция по чл.344 ал.2 от ГПК.

 

 

Предвид гореизложените съображения, настоящата инстанция намира, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно изцяло, поради което  следва да бъде потвърдено като такова. При постановяването му не са допуснати нарушения на материалния и процесуалния закони, изводите съответстват на събраните по делото доказателства.

С оглед изхода на делото – неоснователност на въззивните жалби не следва да се присъждат разноски пред въззивната инстанция на никоя от страните по делото.

 

Водим от горните мотиви, Старозагорския Окръжен съд 

 

Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 1112 от 29.11.2016 г., постановено по гр.дело № 5419/2014 г. по описа на Старозагорския районен съд.

                

Решението, в частта, в която съдът се е произнесъл по реда на чл.344 ал.2 ГПК има характер на определение, поради което в тази част решението не подлежи на касационно обжалване.

 

Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС на РБ при наличието на касационните основания по чл.280 ГПК, в останалата му част.

 

 

 

 

 

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ:

         

                                     

 

ЧЛЕНОВЕ: