Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

 

  Номер…121…………………21.04.2017 година………………..Град С.

 

 

                                              В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

С.Т ОКРЪЖЕН СЪД……………….Втори граждански състав

На двадесет и първи март………….…………………………………..Година 2017              

В публичното заседание в следния състав:                                            

                                              

                                              

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА ТИХОЛОВА

 

                                               ЧЛЕНОВЕ:           ПЛАМЕН ЗЛАТЕВ

 

                                                                              СВИЛЕН ЖЕКОВ

                         

 

Секретар С.С.…………………...………………………………

Прокурор ВЕРОНИКА ГЬОНЕВА………………………………..

като разгледа докладваното от……………………………съдията Р.ТИХОЛОВА      

въззивно гражданско дело номер 1066…по описа за 2017………..……...година.

 

        Обжалвано е решение № 1154 от 07.12.2016 г. , постановено по гр.дело № 3088/2016 г. на С. районен съд, с което Прокуратурата на РБ е осъдена да заплати на П.Й.М. на основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, сумата от 1000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди- претърпени душевни и морални страдания- преживян стрес, притеснение, тревожност, причинени в резултат на незаконно обвинение за извършено престъпление по чл.316, ал.1, вр. чл.309, ал.1, вр. чл.26, ал.1 НК, по ДП № 100 - РП/2015 г. по описа на ВОП- П.,  ведно със законната лихва върху  сумата, считано от 19.04.2016 г. до окончателното изплащане на сумата, като в останалата част- до претендираните 2000 лв. искът е отхвърлен като неоснователен.  

 

 

 Прокуратурата на РБ е осъдена да заплати на П.Й.М. и сумата от 300 лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди за заплатен адвокатски хонорар за оказана правна помощ и защита  по  ДП № 100 - РП/2015 г. по описа на ВОП- П., като в останалата част- до претендираните 500 лв. искът е отхвърлен  като неоснователен.

 

        Въззивникът Прокуратурата на РБ, чрез представляващата я РП С., счита, че решението е неправилно и незаконосъобразно, тъй като съдът неправилно обсъдил и възприел доказателствата по делото. Моли решението да бъде отменено и исковете отхвърлени или изменено, като се намали размерът на обезщетението.

 

        В срока по чл.263, ал.1 ГПК не е постъпил писмен отговор от другата страна П.Й.М.. В съдебно заседание пълномощникът му адв.С.М. моли да бъде оставена без уважение въззивната жалба и потвърдено решението на районния съд. Претендира за разноските по делото.

 

        Съдът, като обсъди направените в жалбата оплаквания и възраженията на другата страна, намери за установено следното:

 

     

        Пред първоинстанционния съд е предявен иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ. Ищецът П.Й.М. твърди в исковата си молба, че бил от дълги години на служба в Българската армия и добре познавал функционалните си задължения. През 2012 г. бил на служба във в.ф...., където и към момента, и към датата на образувано срещу него досъдебно производство изпълнявал длъжността „командир на инженерно отделение” на комендантски взвод в щабната рота на ВФ. След като започнал службата си във военното формирование, серж. М. наел жилище на свободен наем на адрес: гр.С., кв. Т. бл. . вх.. ет. .. ап., което било собственост на кап. П. Д. К. от в.ф. ... – С. и представил договора за наем пред ЖК на ВФ. Бил картотекиран и получавал компенсационни суми в периода от 2012 г. до 2014 г. Следствие на водена проверка от Военна полиция и разпореждане на наблюдаващия прокурор във ВОП – П., на 02.03.2016 г. с постановление бил привлечен като обвиняем по ДП № 100-РП/2015 г. за извършване на престъпление от общ характер за това, че в периода от 03.07.2012 г. до 01.08.2012 г. вкл., във в.ф.... – С., при условията на продължавана престъпна дейност - чл.26, ал,1 от НК, на 3 пъти съзнателно се ползвал от неистински частни документи, а именно: 2 бр. разписки за наем, като в графа "получил сумата" подписите не били положени от наемодателя му кап. П. К. и ги употребил, като ги представил пред ЖК и командването на в.ф.... – С., подробно описани, за да докаже, че е изпълнил свое финансово задължение по наемно правоотношение- престъпление по чл.316, ал.1, вр. чл.309 ал.1, предл.1, вр. чл.26, ал.1 НК. Въпреки, че още от самото начало  била ясна несъставомерността на деянието в конкретния казус, обвинение било повдигнато и поддържано от  ВОП П.. Сочи, че бил известен зa водено срещу него наказателно производство още в началото на месец ноември 2015 г. С Постановление за прекратяване от  19.04.2016 г наказателното производство по ДП № 100- РП/2015 г., прокурорско дело № 63/2016 г., било прекратено на основание чл.24, ал.1 т.1 пр.2  НK вр. чл.9. ал.2 пр.2 НК – деянието не съставлява престъпление.

Преди привличането му като обвиняем, ищецът бил в добро здравословно състояние, имал  добро самочувствие, спокоен живот, добри взаимоотношения със съжителката си, радвал се на професионален авторитет и бил в добри професионални отношения с колегите си. Твърди, че покрай разправиите с делата много се измъчил, бил психически разстроен и получил стрес, довел до промяна на неврологичния му статус. Освен това бил със забавено мислене, дълго време не отговарял на поставените му въпроси от съжителката му, споделял, че не намирал смисъл да бъде всеотдаен в работата си за БА, която с воденото срещу него производство показвала негативното си отношение към неговата всеотдайност. В поведението му се усещала тревожност, останал мнителен, без вяра в хората. Общата му реакция била свързана със спецификите на неговата личност, ценностната му система, честолюбие, чувствителност към обиди и огорчения. Сочи, че след образуването на производството срещу него личният му живот се променил, професионалния също. Станал затворен и необщителен, раздразнителен, чувствал се обиден, унизен, с накърнено достойнство. Това производство се отразило и на професионалния му авторитет- част от хората изпитвали съжаление към положението му, други го избягвали. Преживял стрес като физиологично явление с проявните му форми- тревожност, депресия, гняв избухливост, вътрешно напрежение и поведенчески промени. Пострадало доброто му име на български гражданин и честта на български воин. Социалните му контакти в периода на разследването и обвинението били силно ограничени. В момента, макар и стабилизиран, имал по-ниско самочувствие, станал  раздразнителен и се  затворил в себе си. Всичко това, ищецът оценява като причинени неимуществени вреди в размер на 2000 лв., за чието репариране претендира.  Твърди още, че вследствие водения срещу него наказателен процес е претърпял и имуществени вреди в размер на заплатеното от него адвокатско възнаграждение от 500 лв. Претендирал е ответникът да бъде осъден да му заплати тези суми.

 

        В отговора си по чл.131 ГПК ответникът Прокуратура на Република България гр.С., чрез Районна прокуратура С., навежда доводи за допустимост, но неоснователност на претенциите. По отношение на претенцията в размер на 2000 лв. за неимуществени вреди счита, че същата е в завишен размер, като несъобразена с разпоредбата на чл.52 ЗЗД и с трайната съдебна практика, както и с обществено- икономическите условия в страната. Спрямо ищеца М. не били настъпили негативни последици върху психиката и личността му. В конкретният случай воденото наказателно производство - ДП № 100-РП/2015 г. на ВОП - П. срещу ищеца приключило в разумен срок- от датата на привличането му като обвиняем- 02.03.2016 г. до датата на прекратяване на наказателното производство-19.04.2016г., изминал период от около един месец и половина. Срещу ищеца било повдигнатото обвинение за извършено престъпление, което не било тежко престъпление по смисъла на чл.93, т.7 НК. Спрямо него не била взета мярка за неотклонение или друга мярка за процесуална принуда по реда на НПК. М. продължил да изпълнява служебните си задължения като военнослужещ, както и тези в личния си живот. Неоснователно също така претендирал законна лихва от 19.04.2016 г. Законната лихва била дължима от датата, на която прокурорският акт е придобил стабилитет, за която дата ищецът не ангажирал доказателства. Претенцията за заплащане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 500 лв. - заплатен хонорар за защита по ДП № 100-РП/2015 г. била недоказана по размер- представен бил договор за правна защита и съдействие № 91666 от 23.11.2015 г., но не били представени доказателства за нейното заплащане - в брой или по банков път.

 

        По делото не е спорно, а и от приложеното към делото ДП № 100-РП/16.10.2015 г. на ВОП- П., се установява, че на 02.03.2016 г. ищецът е бил привлечен като обвиняем за това, че „в периода от 03.07.2012 г. до 01.08.2012 г. вкл., във ВФ ... – С., при условията на продължавана престъпна дейност - чл.26, ал.1 НК, на 3 пъти съзнателно се ползвал от неистински частни документи, а именно: 2 бр. разписки за наем от дати: 03.07.2012 г., 30.07.2012 г. и 1 бр. квитанция от дата 01.08.2012 г., като в графа "получил сумата" подписите не били положени от наемодателя му кап. П. Д. К. от гр.С. и ги употребил, като ги представил пред жилищната комисия и командването на ВФ ... – С., както следва: 1 бр. разписки за наем от дати 03.07.2012г. - 1 лист. приложена към заявление - декларация - приложение N 8 от 03.07.2012г.; 1 бр. разписки за наем от дати 30.07.2012 г. — 1 лист, приложена към заявление - декларация -приложение № 8 от 30.07.2012 г.; 1 бр. квитанция № 01.08.2012г. - 1 лист, приложена към заявление - декларация - приложение № 8 от 01.08.2012 г., за да докаже, че е изпълнил свое финансово задължение по наемно правоотношение с кап. П. Д. К. от гр.С., като от него за самото съставяне не може да се търси наказателна отговорност- престъпление по чл.316, алт.1, вр. чл.309, ал.1., алт.1, предл.1, вр.чл.26, ал.1 НК.” По отношение на обвиняемия не е взета мярка за неотклонение или друга мярка за процесуална принуда по реда на НПК.

С  Постановление за прекратяване на наказателно производство от 19.04.2016 г. образуваното против ищеца наказателно производство по ДП № 100-РП/2015 г. на ВОП- П., е прекратено на основание чл.24, ал.1, т.1, пр.2 НПК, вр. чл.9, ал.2, пр.2  НК, поради това, че деянието не съставлява престъпление.

 

        По делото са разпитани като свидетели Й. И. М.- съжителка на ищеца, и Н. Щ. Щ.- негов колега. От показанията на същите се установява, че в периода, през който ищецът е бил привлечен като обвиняем, същият бил видимо изнервен, притеснен, сприхав, дори „малко агресивен”. Качеството на обвиняем дало отражение и върху работата му. Неколкократно е бил обект на подигравки от страна на колегите си, които го наричали „П. трите разписки”. Това му състояние се отразило спрямо приятелите му, спрямо семейството му -  ищецът се „затворил”  в себе, изпитвал постоянна нужда да е сам, и то в дома си, избягвал контактите със съжителката си, като пренебрегнал дори грижите към детето си, които преди това винаги проявявал.

 

        При така установените факти, от правна страна съдът намира следното: Съгласно чл.2, ал.1, т.3, пр.2 3ОДОВ, държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от органите на прокуратурата при обвинение в извършване на престъпление, ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че извършеното деяние не е престъпление. В случая не е спорно, че ДП № 100- РП/2015 г. на ВОП- П. е прекратено поради това, че деянието не съставлява престъпление.

 

        При  претенция за обезщетение за неимуществени вреди по чл.2 ЗОДОВ, каквато е претенцията по настоящото дело, съдът не е строго ограничен от формалните доказателства за установяване наличието на вреди в рамките на обичайното за подобни случаи. Нормално е да се приеме, че по време на цялото наказателно производство лицето, незаконно обвинено в извършване на престъпление, изпитва неудобства, чувства се унизено, а също така е притеснено и несигурно; накърняват се моралните и нравствените ценности у личността, както и социалното му общуване. Когато се твърди причиняване на болки и страдания над обичайните за такъв случай, или конкретно увреждане на здравето, а също и други специфични увреждания, с оглед конкретни обстоятелства, личността на увредения, обичайната му среда или обществено положение, съдът може да ги обезщети само при успешно проведено пълно главно доказване от ищеца /в този смисъл Р 388- 2013- ІV г.о.; Р 3- 2014- ІV г.о. на ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК, които съгласно ТР № 1/2009 г. на ОСГТК имат задължителен характер за съдилищата/.

 

        В настоящия случай е безспорно, че ищецът е претърпял неимуществени вреди от воденото срещу него наказателно производство, приключило с постановлението на ВОП- П. от 19.04.2016 г. за прекратяването му. Без съмнение той е изпитал притеснения и безпокойство, присъщи на всеки човек, подложен на наказателна репресия. От събраните по делото доказателства- свидетелските показания, преценени с оглед разпоредбата на чл.172 ГПК, се установи, че след повдигане на обвинението, ищецът е изживял стрес, настъпила е промяна в емоционалното  му състояние,  бил е обект на подигравки от страна на някои от колегите си, променил поведението и отношението си както спрямо приятелите си, така и спрямо семейството си. Освен това станал затворен и необщителен, проявявал раздразнителност, което нарушило нормалното му общуване. Не се установява обаче ищецът да е бил отхвърлен от близките си, нито от колегите си. Не е установено, че обвинението му е причинило психическо разстройство, остър стрес и промяна на неврологичния му статус. По делото няма доказателства за това. Няма и доказателства, от които да се направи извод за изключително тежко и мъчително преживяване на случилото се. Претърпените неудобства, чувство за унизеност и притеснения от ищеца във връзка с повдигнатото обвинение са в размер, който не надхвърля обичайното.

 

        Съгласно нормата на чл.52 ЗЗД размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Понятието „справедливост” не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, имащи отношение към понесените от пострадалия вреди, каквито са характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при което е извършено, причинените морални страдания и други фактори, имащи отношение към преценката за справедлив размер на обезщетението. При определяне на обезщетение за вреди от незаконно обвинение, съдът взема предвид тежестта на престъплението, за което е било повдигнато незаконно обвинение; продължителността на незаконното наказателно преследване; интензитета на мерките на процесуална принуда; броя и продължителността на извършените с негово участие процесуални действия; начинът, по който обвинението се е отразило върху пострадалия с оглед личността му и начина на живот; рефлектирало ли е обвинението върху професионалната реализация на пострадалия, на общественото доверие и социалните му контакти, отраженията в личната му емоционална сфера, здравословното му състояние и др. фактори, които следва да се преценяват съобразно конкретните обстоятелства за всеки отделен случай. В настоящия случай наказателното производство е било образувано за престъпление по чл.316, алт.1, вр. чл.309, ал.1., алт.1, предл.1, вр.чл.26, ал.1 НК, като досъдебното производство е продължило и приключило в рамките на около месец и половина- от 02.03.2016 г., когато ищецът е бил привлечен като обвиняем, до 19.04.2016 г., когато наказателното производство е било прекратено, т.е. в разумен и кратък срок. Извършените с негово участие процесуални действия в периода, за който претендира неимуществени вреди, са две- когато е привлечен в качеството на обвиняем и е разпитан като такъв на 02.03.2016 г и когато му е било предявено разследването на 08.04.2016 г. Ищецът в исковата си молба е посочил конкретно периода, в който е претърпял неимуществените вреди, чието обезщетение претендира- 02.03.2016 г.- 19.04.2016 г.

 

        Във връзка с определянето на размера на обезщетението следва да се има предвид и това, че по отношение на ищеца не е била взета мярка за неотклонение или друга мярка на процесуална принуда по НПК. Същият е продължил да изпълнява служебните си задължения като военнослужещ. По отношение на него не е било осъществено съдебно производство, тъй като делото е било прекратено във фазата на досъдебното производство. Извършените с негово участие процесуални действия, както бе посочено по- горе, са само две. С оглед тежестта на повдигнатото по отношение на ищеца обвинение, възрастта и социалното положение на същия и данните за личността му, както и на обстоятелството, че негативното влияние на наказателното преследване върху общото психологично състояние на ищеца е в рамките на нормалното и че не е повлияло върху професионалната му реализация, на доверието към него и на авторитета му, съдът намира, че вредите, които той нормално е претърпял, следва да бъдат обезщетени със сумата от 1000 лева, както правилно е приел и районният съд. Тази сума по правило се дължи, заедно със законната лихва, считано от датата на постановлението на прокурора за прекратяване на ДП /ТР № 3/2004 г. ОСГК, т.4/. Искът в останалата част- до претендираните 2000 лв., следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

 

        По отношение претенцията за имуществените вреди съдът счита, че същата е основателна и доказана в размер на 300 лв. Според чл. 190, ал. 1 НПК, когато подсъдимият бъде признат за невинен или наказателното производство бъде прекратено,  разноските по дела от общ характер остават за сметка на държавата, т.е. за сметка на държавата остават извършените разноски от бюджета на съда или на съответния орган на досъдебното производство, като не е уреден въпросът за разноските, извършени от подсъдимия. Липсата на процесуална възможност да се упражни претенцията за разноски в наказателния процес налага извод, че изразходваните средства в хода на наказателното преследване, приключило с оправдателна присъда или прекратено в хипотезите на чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ представляват имуществени вреди за лицето, подложено на неоправдана наказателна репресия, за която държавата дължи обезщетение на основание чл.4 ЗОДОВ /Р 442-2016-ІV г.о. на ВКС, постановено по чл.290 ГПК/. По делото е безспорно установено, че ищецът П.Й. М.е бил защитаван по време на досъдебното производство от адв. С.М., видно от договор за правна защита и съдействие № 091666 от 23.11.2015 г., представен по досъдебното производство. В същия е уговорено възнаграждение в размер на 300 лв., което е било платено в брой. Непосредствено след изписването на посочената сума е направено допълнително изписване с химикал „доплатени 200 лв. на 02.03.2016 г.” с положени подписи. В графа „платена сума” непосредствено след изписаната сума от 300 лв. – като платена в брой, е направено допълнително изписване „ 500.00 /петстотин лева/”, отново с положени подписи. Видно от представеното по настоящото дело заверено копие от същия договор за правна помощ и съдействие от 23.11.2015 г., липсва дописването с химикал на посочените по- горе заявления. При това положение следва да се приеме, че реално договореното и заплатено от ищеца на неговия пълномощник възнаграждение за защитата му в досъдебното производство е в размер на 300 лв., в какъвто размер следва да се уважи предявеният иск. В останалата част- до претендираните 500 лв. същият следва да бъде отхвърлен, тъй като направеното дописване за доплатени 200 лв. липсва в оригинала на пълномощното, копие от което е представено по настоящото дело.

 

        Пред вид гореизложените съображения въззивният съд намира, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде потвърдено. При този изход на делото на въззиваемия следва да се присъдят направените във въззивната инстанция разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 360 лв.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

         

 

 

 

Водим от горните мотиви, Окръжният съд

 

                                       

 

 

 

Р  Е  Ш  И :

 

        ПОТВЪРЖДАВА решение № 1154 от 07.12.2016 г. , постановено по гр.дело № 3088/2016 г. по описа на С. районен съд.

 

        ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България да заплати на П.Й.М., ЕГН **********,***, направените по делото разноски във въззивната инстанция в размер на 360 лв. /триста и шестдесет лева/.

 

        Решението не подлежи на касационно обжалване.

 

 

                                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

                                                                              ЧЛЕНОВЕ: