Р Е Ш Е Н И Е

 

№ ...                       Номер 124                                           21.04.2017г.                           гр.Стара Загора

 

    В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО отделение, ІІ въззивен  СЪСТАВ

На двадесет и първи март 2017г.

В публично заседание в следния състав:

                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ : РУМЯНА ТИХОЛОВА

                                                      ЧЛЕНОВЕ :           ПЛАМЕН ЗЛАТЕВ

                                                                                      СВИЛЕН ЖЕКОВ                    

Секретар С.С.

Като разгледа докладваното от съдията- докладчик ЗЛАТЕВ

въззивно гражданско дело N 1074 по описа за 2017 г.,

за да се произнесе съобрази следното :

 

Производството е на основание чл.269- 273 от ГПК във вр. с чл.108 от ЗС.

 

Делото е образувано въз основа на Въззивна жалба от П.С.П.- ЕГН ********** ***, обл.С., против Решение № 1189/16.12.2016г. по гр.д.№ 3746/2016г. по описа на РС- С., с което е отхвърлен предявения от него ревандикационен иск по чл.108 от ЗС против ответницата- въззиваемата Х.К.Г.- ЕГН **********,***, с искане да се признае за установено по отношение на нея, че той е титуляр на пожизнено и безвъзмездно вещно право на ползване върху 7/18 ид.ч. от недвижим имот, представляващ апартамент № ., находящ се в гр.С., ул.„Г.” № ., вх.„.”, ет. със застроена площ от 83,81 кв.м., както и да осъди ответницата да предаде владението на ищеца върху неговите 7/18 ид.ч. от посочения недвижим имот, ведно със законните последици. Счита, че в процесния случай за уважаване на предявения от него вещен иск по чл.108 от ЗС е необходимо той да е носител на ограниченото вещно право на ползване върху вещта, да се установи, че ответницата владее или държи вещта- т.е., че
ответницата упражнява фактическата власт върху вещта, и да се установи, че упражняването на фактическата власт от ответницата
върху вещта е без правно основание. Заявява, че в обжалваното решение РС необосновано е приел, че «Тъй като към настоящия момент роденото от брака дете не е навършило пълнолетие, то е налице основание за ползване на имота от ответницата по делото, на която е предоставено ползването на семейното жилище с бракоразводното решение», че бил направен извода, че «до навършване на пълнолетие на детето ще важи ограничението в правата на носителя на правото на ползване». Оплаква се, че РС неправилно е заключил, че в процесния случай не е налице третата законова предпоставка за уважаване на ревандикационния иск по чл.108 от ЗС, а именно, че «ответницата осъществява фактическа власт върху процесния имот на валидно правно основание», като се е позовал на нормата на чл. 56 от Семейния Кодекс. Счита, че крайния извод на РС е необоснован и същият е в противоречие с материалния и процесуалния закон, тъй като по делото безспорно се установило, че по силата на Нотариален акт за
дарение на недвижим имот № .., том ., рег. № ., дело № .. на Нотариус С. Ч., вписан в Службата по вписванията- вх.рег.№ ...г., Акт №. том ... дело ...., той е бил титуляр на 7/18 ид.ч. от запазеното в негова полза вещно право на ползване върху процесния имот, и притежанието на това ограничено  вещно право обосновавало активната му процесуална легитимация по предявения ревандикационен иск по чл. 108 от ЗС. Както и, че по делото безспорно се установило и се признавало от ответницата,че след фактическата раздяла между тях и последвалия развод, както  и  към  настоящия  момент, единствено  ответницата упражнявала фактическата власт върху процесния апартамент, и че считано от 13.08.2013г. той не владеел и не ползвал процесното жилище. Поради което счита, че в противовес със събраните доказателства по делото и в противоречие с материалния закон, РС незаконосъобразно е заключил, че ответницата упражнява фактическата власт върху целия имот на «валидно правно основание» - тъй като на същата „е предоставено ползването на семейното жилище с бракоразводното решение“, като източник на ползването на бившето семейно жилище от ответницата е постигнатото между двете страни Споразумение по чл.51 от СК „Предоставя ползването  на семейното жилище, находящо се в гр.С., ул.„Г.” №., вх.. ет.., ап.., състоящ се от две стаи, хол, кухня, сервизни помещения, с площ от 83,81 кв.м. на съпругата Х.К. Петрова", като според него, с горепосочената  клауза  от  споразумението  на  ответницата  е  било предоставено право да си  служи  с бившето семейно жилище, като между страните е възникнало облигационно правоотношение, и посочената в обжалваното решение
норма на чл.6 от СК не намирала приложение в процесния случай, тъй като бракът между страните е бил прекратен с развод по взаимно съгласие по реда на чл.50 от СК, с утвърдено от РС споразумение по чл.51 от
СК, а не по реда на чл.49 от СК- със съдебно решение по допускане на
развода поради разстройство на брака.
Излата и по- конкретни фактически и правни аргументи в подкрепа на защитната си теза. Моли ОС да постанови Решение, с което да отмени изцяло атакуваното Решение на РС- С., и да постанови ново, с което по същество да уважи изцяло предявения иск по чл.108 от ЗС, като му се присъдят и всички направени разноски за двете инстанции. Горното се потвърждава в пледоарията на въззивника и на процесуалния му представител- адвокат. Не е представил писмена защита по делото.

 

Въззиваемият- ответницата Х.К.Г. *** в писмения си Отговор на Въззивната жалба подробно излага своите съображения в подкрепа на изцяло позитивното за него първоинстанционно съдебно Решение по отношение уважения ревандикационен иск по чл.108 от ЗС. Моли настоящия въззивен съд да потвърди изцяло атакуваното Решение, което счита за напълно мотивирано, законосъобразно и правилно, ведно със законните последици от това. Има претенции за разноски пред настоящата въззивна съдебно инстанция. Процесуалният й представител- адвокат пледира пред настоящата въззивна съдебна инстанция, че постановеното от РС- Стара Загора решение относно искова молба на основание чл.108 от ЗС е изцяло съобразено с всички събрани по делото доказателства, с материалния и процесуален закон, и практиката на съда, че безспорно за да се предяви ревандикационният иск по чл.108 от ЗС по своята същност представлява иск на невладеещият собственик на процесният имот против владеещият го без правно основание, несобственик на същият имот. Като законодателят е въвел три предпоставки за упражняването на иска, които са в комулация помежду си- т.е. трябва и трите да са налице, съответно да бъдат доказани. Излага подробно своите фактически и правни аргументи в подкрепа на Отговора си на в.жалба. В този смисъл са пледоарията на процесуалния й представител- адвокат пред настоящата въззивна съдебна инстанция, както и писмената й Защита по делото.

 

Въззивният ОС- С., след като провери събраните по делото писмени и гласни доказателства, и доказателствените средства, като обсъди становищата на всяка от страните, мотивите на атакуваното първоинстанционно Решение и приложимите по казуса материалноправни и процесуални норми, намира за установена и доказана по несъмнен и безспорен начин следната фактическа и правна обстановка по делото :

 

 ПО ПРОЦЕСУАЛНАТА ДОПУСТИМОСТ НА ВЪЗЗИВНАТА ЖАЛБА:

Жалбата е подадена от лице, което е ответна страна по делото, има правен интерес от обжалване на негативното за него първоинстанционно съдебно Решение, същата е подадена в законна 2- седмичен срок от връчване на първоинстанционното Решение по чл.259, ал.1 от ГПК, подадена е в изискуемата се писмена форма, със законово необходимото минимално съдържание по чл.260 от ГПК, същата е процесуално допустима и по нея настоящия въззивен съд следва да се произнесе по съществото на направените в нея оплаквания.

 

ПО МАТЕРИАЛНАТА ОСНОВАТЕЛНОСТ НА ВЪЗЗИВНАТА ЖАЛБА :

Не се спори между страните, и е установено и доказано по несъмнен и безспорен начин пред РС- С., че в цитирания нотариален акт е учредено ограничено вещно право на ползване в полза на ищеца/въззивник/- пожизнено и безвъзмездно, че след фактическата им раздяла и последвалия развод между тогавашните съпрузи/страните по делото/, процесното жилище се ползвало от бившата съпруга и непълнолетното им дете, родено от този брак, по отношение на което ответницата законно упражнява родителските права. Понятието „ползване на семейно жилище" в случая е тъждествено с ограниченото вещно право на ползване, и предоставянето на семейното жилище само на единия съпруг не засяга ничие собственическо право и не го ограничава, а означава единствено, че единият съпруг/въззивницата/ ще продължи да живее в семейното жилище, заедно с ненавършилото пълнолетие дете от този брак, до навършване на пълнолетния от това тяхно общо дете. Видно от влязлото в законна сила решение по бракоразводното гр.д.№ 3462/2013г. по описа на РС- С., ищецът и ответницата били поискали от съда да утвърди споразумението помежду им по реда на чл.49, ал.4 от СК, като в този случай източник на отношенията, които са възникнали след прекратяването на брака им е взаимното съгласие на вече бившите съпрузи, съответно съдържанието на възникналите от споразумението правоотношения се определят от тяхната взаимна воля. В конкретния случай страните са решили кой и при какви условия ще ползва семейното им жилище след развода помужду им, като въззивникът П., давайки съгласието си въззиваемата Г. да ползва семейното им жилище след развода, по собствена воля не само е напускал това жилището, но и доброволно се е отказвал от законното си ограничено вещно право на ползуване в негова полза, отказал е и да разпише в рамките на същото това съдебно споразумение клауза за възникване на бъдещо правоотношение между него и бившата му съпруга– наемно и възмездно. Гражданският брак между страните е бил прекратен по силата постигнато между тях и одобрено от съда споразумение по чл.51 от СК по предходното преключено гр.д.№ 3462/2013г. по описа на РС- С.. По време на брака си страните са били придобили правото на собственост върху 14/18 ид.ч. от процесния недвижим имот представляващ апартамент № . находящ се в гр.С., ул.“Г.“ №., вх.., ет.., по силата на договор за покупко– продажба, обективиран  в нотариален  № .., том ., рег.№ ., дело № .г. на нотариус Д. Н.- С. с рег. № 181 и с район на действие района на РС- С.. Междувременно по време на брака си въззиваемата Х. Петрова/сега Г./ е придобила на лично основание правото на собственост върху 1/6 ид.ч. от същия недвижим имот– апартамент, по силата на извършено в нейна полза дарение, обективирано в Нотариален акт за дарение на недвижим имот № .., том . peг.№ ., дело № .. на Нотариус Д. Н.. Впоследствие на 17.08.2011г. страните по делото даряват на дъщеря си Симона Петрова придобитите по време на брака/в режим на СИО/ 14/18 ид.ч. от същия процесен недвижим имот, който дарствен акт е обективиран  Нотариален акт за дарение на недвижим имот № .г., том ., peг. № ., дело № .г. на Нотариус С. Ч., с рег. № 381 и с район на действие района на РС- С., като видно от съдържанието на нотариалния акт,  двамата дарители/страни по делото/ са си запазили правото да ползват безвъзмездно, до края на живота си, дарения апартамент. С прекратяването на брака между страните, съдът в решението си по гр.д.№ 3462/2013г. по описа на РС- С. е предоставил упражняването на родителските права върху роденото от брака дете Симона, на майката/въззивница/ по настоящото дело, като на последната е предоставено и ползването на семейното жилище– процесният апартамент, до момента на навършване на пълнолетие на общата им дъщеря, който момент още не е настъпил/видно от нейното ЕГН/.

      Следователно в проведеното първоинстанционно производство се е изяснило по безспорен начин, че с цитирания Нотариален акт за дарение с тежести е учредено ограничено вещно право на ползване в полза на въззивника/пожизнено и безвъзмездно/, че след прекратяване на брака по силата на утвърденото от съда споразумение между двете страни, ползването на семейното жилище е предоставено на единственото роденото по време на брака им дете и неговата майка. Следователно те двете обитават/владеят и ползват целия имот/, преди развода, по време на него и след окончателното му приключване, и понастоящем.

Възловия спорен момент по процесния казус е, че категорично и безспорно е налице правно основание, на което се упражнява фактическата власт върху процесния имот от въззиваемата пълнолетна Х.Г. и малолетното им дете Симона Петрова, и това годно правно основание е записано във влязлото в законна сила съдебно Решение № 59/15.01.2014г., отговарящо на условията на чл.51 от СК, и което е източник на облигационно правно основание за ползване на процесното семейно жилище, и което съдебно Решение има силата на присъдено нещо, както за сдтраните по делото, така и за настоящия съд и за всички други съдилища предвид императивната разпоредба на чл.296, т.2 във вр. с чл.297 и чл.298- 299 от ГПК. Чрез сключеното споразумение всички отношения между бившите съпрузи са били уредени по тяхно взаимно съгласие, като в конкретния случай страните доброволно са уредили помежду си кой и при какви условия ще ползва семейното им жилище и след прекратяването на брака помежду им. Следователно би било в противоречие на закона да се презюмира за тях друго волеизявление, различно от волеизявлението им в писменото споразумение между тях. В конкретния случай по казуса не е посочен и краен срок, поради което и по силата на презумпцията той е минимално определен до навършване пълнолетие/18г. възраст/ на детето С. П. П., което ще настъпи в бъдеще на 30.06.2020г., когато тя ще придобие качеството на дееспособна и правоспособна личност за собствения й дарен недвижим имот. Доброволно подписаното от тогавашните съпрузи съдебно поразумение отразява желанието на всеки един от двамата съпрузи и цели решаване на спорните въпроси помежду им, по които въззивникът е дал съгласието си пред съда по развода- тоест буквално въззиваемата бивша негова съпруга да ползва семейното им жилище заедно с общото им детето, като въззивникът се е съгласил по собствена воля да напусне доброволно процесния апартамент, изоставяки владението си върху собствената му идеална част от правото на ползване в него. Нещо повече- към настоящия момент между страните липсва разписано в същото това споразумение на евентуална клауза за възникване на бъдещо правоотношение между него и въззиваемата- било наемно/възмездно/ или друго/безвъзмездно/.

 

Поради което и предвид гореизложените подробни мотиви, както и предвид императивната разпоредба на чл.108 от ЗС, въззивният съд счита, че по отношение на оплакванията относно отхвърлянето на иска по чл.108 от ЗС, въззивната жалба се явява изцяло неоснователна и недоказана, тъй като видно от мотивите на атакуваното Решение на РС- С., в същото подробно, законосъобразно и пълно са обосновани задължителните законови елементи за едно уважаване на ревандикационен иск по реда на чл.108 от ЗС, като в случая третия елемент не е бил тогава налице, не е налице и към днешна дата. Предвид което въззивният ОС- С. следва да постанови своето Решение, с което да потвърди изцяло атакуваното първоинстанционно Решение на РС- С., като напълно валидно, допустимо и правилно, и да отхвърли изцяло въззивната жалба, като изцяло неоснователна и недоказана, ведно с всички законни последици от това.

 

С оглед изхода на спора и на осн. чл.78, ал.2 от ГПК въззивникът следва да бъде осъден да заплати на въззиваемата направените от нея разноски по делото в  размер на общо 2 000 лв. за възнаграждение на един адвокат- повереник пред въззивната инстанция- видно от писмения Договор за правно помощ и съдействие № 108753/13.02.2017г.

 

С оглед естеството на спора и цената на иска, настоящото въззивно съдебно Решение е окончателно и не подлежи на касационно обжлаване пред ВКС на РБ- гр.София съглосно чл.280, ал.2, т.1, пр.1 от ГПК, чрез настоящия въззивен ОС- С. пред ВКС на РБ- гр.София.

 

Ето защо водим от гореизложените мотиви и на основание чл.272 от ГПК във вр. с чл.108 от ЗС, въззивният ОС- С.

 

 

                               Р   Е   Ш   И  :

 

 

ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 1189/16.12.2016г. по гр.д.№  3746/2016г. по описа на РС- С..

 

             ОСЪЖДА П.С.П.- ЕГН ********** ***, обл.С., да заплати на Х.К.Г.- ЕГН **********,*** разноските пред въззивната инстанция в размер на общо 2 000 лв./две хиляди лева/.

 

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ- гр.С..

 

                                  

                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ : 

 

 

 

                                        ЧЛЕНОВЕ :