Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Номер 122…………………21.04.2017 година……………..Град Стара Загора    

 

 

С.ЯТ ОКРЪЖЕН СЪД…………..Втори граждански състав

На…двадесет и първи март……..……………………………………..Година 2017

В публичното заседание в следния състав: 

                                             

                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА ТИХОЛОВА                                                        

 

                                                      ЧЛЕНОВЕ:         ПЛАМЕН ЗЛАТЕВ     

                        

                                                                                   СВИЛЕН ЖЕКОВ

 

Секретар……………………………………………………………………………….                                                         

Прокурор……….…………………………………………….………………………..                                               

като разгледа докладваното от………………………………съдията Св. ЖЕКОВ                                                    

въззивно гражданско дело номер 1077……по описа за 2017…………...година.

 

         Производство по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

         Образувано е по въззивна жалба подадена от Т.С.У. против решение № 55/16.01.2017 г. по гр. д. № 4937/2016 г. на С. районен съд, с което е изменен размера на присъдените издръжки на ненавършилите пълнолетие деца по гр.д. № 2120/2010 г. по описа на С. районен съд както следва: за детето С.У. е въззивникът е осъден да заплаща на месечна издръжка в размер от 60 лв. на 290 лв. считано от 31.10.2016 г. до настъпване на обстоятелства обуславящи изменение или прекратяване на издръжката, като искът е отхвърлен до пълния му предявен размер от 300 лв., а за детето З.У. въззивникът е осъден да заплаща на месечна издръжка в размер от 60 лв. на 240 лв. считано от 31.10.2016 г. до настъпване на обстоятелства обуславящи изменение или прекратяване на издръжката, като искът е отхвърлен до пълния му предявен размер от 250 лв.

         Във въззивната жалба е релевирано оплакване срещу правния извод на районния съд, за размера на присъдената месечна издръжка за двете деца – С.У. и З.У., като въззивникът счита, че същата следва да е в по-нисък размер от присъдения за всяко дете. Конкретно сочи, че размерът на издръжката приет от районния съд бил по-висок от необходимия за задоволяване на конкретните нужди на двете деца. Не били доказани разходи за заплащане на извънучилищно езиково обучение на двете деца, но дори и да се приемели за доказани тези разходи това отново не обосновавало приетия от съда размер на издръжката. В тази връзка оспорва ценоразписа за езиковото обучение на детето З.У.. Свидетелските показания на бабата на децата не можели да обосноват размер на разходите за издръжка. Таксите за фитнес не следвало да се включват като необходими за задоволяване на нормалните нужди на едно дете. Излага съображения, че ищцата не е доказала конкретните обстоятелства, които определят нуждите на децата, а някои потребности като покупка на учебници и помагала била еднократна, а не ежемесечна. Районният съд при определяне на възможностите на ответника по делото не отчел изплащания от него кредит. Сочи практика на ВКС във връзка с определяне на нуждите на нуждаещите се от издръжка непълнолетни деца, която не била съобразена от първоинстанционния съд. Моли съда да отмени първоинстанционното решение и отхвърли предявените искове в частта за присъдения над сумата от 190 лв. размер на месечна издръжка на детето С.У. и над сумата от 160 лв. за детето З.У.. Претендира разноски.

         В постъпилите отговори на въззивната жалба от ищците в първоинстанционното производство С.У. и З.У., действаща чрез своята майка Й.В. чрез адв. З.Й. е оспорена подадената въззивна жалба, като се сочи, че първоинстанционният съд е постановил правилно съдебно решение. Въззиваемият У. сочи, че районният съд правилно е определил размера на издръжката съобразно действителните му нужди и статистиката на НСИ за третото тримесечие на 2016 г. по отношение на размера на средства нужни на едно лице за издръжката му. Изяснява, че има нужда освен от обичайни разходи за храна, така и за джобни пари, уроци по английски език, дрехи и обувки, закупуване на учебници. Освен това имал разходи за фитнес, шофьорски курсове. Счита, че е напълно във възможностите на бащата да заплаща издръжка в определения от съда размер. Въззиваемата У., чрез своята майка намира, че районният съд правилно е определил ежемесечната издръжка. Подробно описва в отговора на възизвната жалба разходите си освен обичайните за храна и режийни разноски – посещавана школа по поп музика, уроци по английски език, учебници, транспорт за училище, купон за стол. Изложени са подробни съображения за нуждата от дрехи на малолетното дете. Моли се за потвърждаване на съдебното решение, претендират разноски.

        Страната Дирекция „Социално подпомагане” гр. Казанлък не взема становище по въззивната жалба.

        Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на оспорения съдебен акт и възраженията на въззиваемите страни:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Съдът констатира, че определеният с въззивната жалба интерес от обжалване касае сумата от 190 лв. до 290 лв. за детето С.У. и от 160 лв. до 240 лв. за детето З.У., поради което и решението, присъдило вземанията на твърдяното основание под тези размери е влязло в законна сила като необжалвано. Освен това по липса на въззивни жалби от ищците по делото по отношение на сумата от 290 лв. до 300 лв. за детето С.У. и от 240 лв. до 250 лв. за детето З.У., решението, отрекло вземанията на твърдяното основание над тези размери също е влязло в законна сила като необжалвано.

Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо в обжалваната част.

Предявени са искове с правно основание чл. 150 СК от непълнолетното дете С.У. и малолетното дете З.У., действащи и със съгласието на своята майка Й.В. против Т.С.У., техен баща за заплащане на месечна издръжка съответно в размер на 300 лв. и 250 лв., от 26.12.2015 г. до датата на подаване на исковата молба /12.04.2016 г./ до настъпване на законна причина за нейното изменение или прекратяване.

По делото няма спор, а се установява и от събраните доказателства, че с решение № 635/17.06.2010 г. по гр.д. № 2120/2010 г. по описа на С. районен съд, съдът е прекратил с развод по взаимно съгласие брака между Т.С.У. и Й.Г.У., като е предоставил упражняването на родителските права по отношение на родените от брака им деца С.У., роден на *** г., и З.У., родена на *** г. на майката, а бащата е осъдил да заплаща месечна издръжка в размер на 60 лв. за всяко дете.

Детето С.У. е ученик, единадесети клас, в ГПЧЕ „Р.“, което се установява от представеното по делото удостоверение изх. № 307/07.10.2016 г.  

От уверение № 335/07.10.2016 г. се установява, че детето З.У. е ученичка в пети клас, в НУМСИ „Х.“. Детето посещава школа по поп музика в народно читалище  „Г.“, с месечна такса 30 лв. и курс по английски език от септември 2016 г. до май 2017 г. с обща такса 437 лв. – служебна бележка и ценоразпис. Детето участва в училищни и извънучилищни образователни и творчески мероприятия на различни места в страната, при които е показало отлични резултати, което се установява от приложените по делото множество грамоти.

Майката Й.Г.В. е трудово ангажирана като служител в „У.“  АД, като за периода м. 10.2015 г. - м. 09.2016 г. е получила брутно трудово възнаграждение в размер на 22 136.71 лв. /нетно такова в размер на 17 669.87 лв./. Декларирала е притежание на апартамент в гр. С.и лек автомобил марка „Пежо 206“. В. има кредитни задължения по договор за банков ипотечен кредит № 451/4596 от 12.05.2015 г. /сключен за изплащане на апартамента/ и по два договора за потребителски кредити.

Бащата Т.С.У. е в трудово правоотношение с „Е.“ ЕООД, като за периода м. 05.2016 г. – м. 10.2016 г. е получил брутно трудово възнаграждение в размер на 14 042 лв. Декларирал е притежание на апартамент в гр. С., ателие и ½ ид. част от дворно място също находящи се в гр. С.. У. има кредитни задължения по договор за банков ипотечен кредит 451/4360/30883799 от 04.11.2014 г. /сключен за изплащане на апартамента/ и по договор за потребителски кредит от 25.03.2016 г. Договорът за потребителски кредит от 21.10.2014 г. съдът не взима предвид при изграждане на своите фактически изводи, с оглед на обстоятелството, че същият е с краен срок за погасяване 21.10.2015 г. В своите обяснения дадени по реда на чл. 176, ал. 1 ГПК сочи, че притежава два леки автомобила – марка „О.“ и „А.“, както и мотор „Х.“.

Ищците са ангажирали гласни доказателства посредством разпита на свидетелката Зорка Кьовторова /баба на децата/. Същата е заявила, че детето С. ходело на курсове па английски език всяка събота с такса в размер на 24 лв. и е започнал шофьорски курсове. Започнало да посещава фитнес, като месечната карта струвала 30 лв. Свидетелката изяснява, че за детето З. разходите били още по-големи – курс по английски език около 400 лв. на година, таксите за конкурсите на които ходела З. били от порядъка 20-30 лв., като имало и транспортни разходи. Освен това З. имала нужда от поставяне на брекети на зъбите за около 2000-3000 лв., за която сума майката изтеглила кредит-овърдрафт и очила за 75 лв.

По делото е разпитана и св. Б. Г. живееща на съпружески начала с ответника по делото. От нейните показания се установява, че детето З. имало нужда от стоматологично лечение чрез поставяне на брекети, но според свидетелката цената от 3000 лв. била твърде висока и поради това след като бащата на детето се съгласил, провела разговор с нейния ортодонт да поеме лечението на детето с цел избягване на по-високи разходи. Освен това било налице съгласие между майката и бащата на детето да се провери цената на лечението при различни ортодонти. Въпреки това се стигнало до съд.

По делото е представен социален доклад, от който се установява, че децата се отглеждат от майката при добри битови условия. Децата се срещали с баща си в рамките на установения режим на лични отношения, като го посещавали с желание. Понякога ходели по заведения с него. Майката задоволявала ежедневните потребности на своите деца. Бащата плащал издръжка и давал допълнителни финансови средства извън дължимата издръжка до сумата от 125 лв., показвал заинтересованост относно тяхното развитие.

При така изложената фактическа обстановка С.ят окръжен съд достига до следните правни изводи:

Според въззивния съд, решението е правилно и, като такова следва да бъде потвърдено. Настоящият състав споделя изцяло изводите на С. районен съд относно осъществяването на кумулативно изискуемите се предпоставки за увеличаване на размера на дължимата издръжка за непълнолетните деца, определения размер на същата, както и началния момент, от който се дължи, поради което препраща към мотивите на първоинстанционния съд, като по този начин ги прави свои мотиви, без да е нужно да ги преповтаря и същите следва да се считат, като част от настоящия съдебен акт - съгласно процесуалната възможност за това, изрично установена с разпоредбата на чл. 272 ГПК във вр. с чл. 235 ГПК. В допълнение към тях и в отговор на доводите на жалбоподателя, заявени във въззивната му жалба, въззивният съд намира за необходимо да изложи следното:

Нормата на чл. 150 СК, в която намират правното си основание предявените искове, предвижда, че при изменение на обстоятелствата присъдената издръжка или добавката към нея може да бъде изменена или прекратена. Затова и ако при определяне на необходимия размер от издръжка на ненавършило пълнолетие дете съдът съобразява нуждите на детето и възможностите на родителите, то при иск за изменение на определена вече от съда издръжка следва да е налице трайно съществено изменение на нуждите на издържания или трайна съществена промяна във възможностите на задълженото лице. За да бъде уважен искът за увеличение на издръжката е необходимо да се установи наличието на трайни или съществени изменения на обстоятелствата, при които е била определена първоначалната издръжка, които промени касаят нуждите на търсещия издръжка или възможностите на задълженото лице. Задължителната съдебна практика - Постановление № 5 от 16.11.1970 г., Постановление № 5/30.11.1981 г. на Пленума на Върховния съд, решение № 77/21.03.2012 г. на ВКС по гр.д. № 863/2011 г., ІІІ г.о., приема, че нуждите на лицата, които имат право на издръжка се определят съобразно обикновените условия на живот, като се вземат предвид възрастта, образованието и други обстоятелства, които са от значение съобразно конкретните факти по делото, а възможностите на лицата, които дължат издръжка се определят от техните доходи, имотно състояние и квалификация. Правото на издръжка е безусловно право на детето съгласно нормата на чл. 143, ал. 2 СК, като за възникването и съществуването му е достатъчно наличието на качеството „малолетно/непълнолетно лице“ на претендиращия издръжка. Размерът на издръжката, съгласно чл. 142, ал.1 СК, се определя в зависимост от две величини – 1/ нуждите на детето, което има право на издръжка и 2/ възможностите на родителя, който я дължи. С нормата на чл. 142, ал. 2 СК е определен само минималния размер на издръжката на едно дете,който размер е равен на една четвърт от размера на минималната работна заплата, която към датата на постановяване на обжалваното съдебно решение - 21.04.2017 г., а и понастоящем, е в размер на 460 лева, или минималния законово определен размер издръжка е 115 лева.

На първо място, по отношение и на двете деца следва да се посочи, че предходната издръжка от 60 лв. месечно на всяко дете е определена със съдебно решение, влязло в сила шест години преди предявяването на иска. За този продължителен период е налице трайно изменение на обстоятелствата, при които е била определена издръжката от 01.06.2010 г. Индиция за това е както увеличаването размера на минималната работна заплата от 240 лв. към м.06.2010 г. на 460 лв. към 01.01.2017 г., така и повишаването от 273 лв. през 2010 г. на 314 лв. към 01.01.2017 г. на линията на бедност, която се използва като параметър при формирането на социалната политика на Държавата в областта на доходите и жизненото равнище и се изчислява ежегодно от Националния статистически институт в зависимост от данните в изследването „Наблюдение на домакинските бюджети“. Тази промяна в икономическата обстановка безспорно рефлектира върху размера на необходимата за децата месечна издръжка, който се повишава. Отделно от това се касае за един значителен период от време, през който децата обективно са израснали във физическо, психическо и емоционално отношение. Периодът се характеризира с интензивен растеж, свързан с психологическо развитие на децата. Определено техните нужди са пораснали в чисто психологически, личен и в обществен аспект, доколкото през този период от време те израстват и се формират като личности. Не без значение е и обстоятелството, че непълнолетните продължават образованието си, като се обучават в държавни училища, поради което са нараснали нуждите им за закупуване на учебни помагала, дрехи, храна, които се доближават до нуждите на пълнолетните /за детето С.У./. Промяната е трайна, което обуславя необходимост от увеличение на издръжката. Установено е, че основно грижи по отглеждането и възпитанието на децата се полагат от майката. Отделно от това доходът на майката е около два пъти по-нисък от този на бащата. Същевременно от посочения предходен момент досега са настъпили големи промени и в икономическите условия, засягащи битуването на цялото население в страната, в посока увеличаване на средствата за поддържане на едно домакинство дори на минимално равнище, а също и за посрещане на основните лични нужди на всеки човек.

Конкретно по отношение на детето С.У. съдът взе предвид, че детето е на прага на пълнолетието и средствата, които общо са необходими за издръжката му, са съотносими с необходимите средства на пълнолетно работещо лице. Допълнителни, макар и не високи по размер средства са необходими и за заплащане разходите за обучение по английски език. По отношение на разходите за фитнес, съдът намира от една страна, че същите са в невисок размер, а от друга посещението на фитнес е личен избор на въззиваемия У., който е достигнал достатъчна психическа зрялост. Не са налице данни по делото родителите да не са били съгласни с тренировките, а възражения се правят само във връзка с определения размер на издръжката.

По делото се установява и увеличение в доходите на ответника, тъй като са налице данни за доходите му към датата на определянето на първоначалната издръжка. При определяне на размера на първоначалната издръжка през 2010 г. ответникът е декларирал доходи в размер на 300 лв. /л. 12 от гр.д. № 2120/2010 г. на С. районен съд/, а към настоящия момент получава доходи от над 2000 лв. /служебна бележка изх. № 132/01.12.2016 г./.

При определяне на дължимата от ответника издръжка, съдът отчита и обстоятелствата, че същият няма задължения за осигуряване на издръжка на други членове от своето семейство и липсват данни за влошено здравословно състояние или други причини, поради които заплащането на издръжка в посочения размер би го затруднило съществено.

При това положение въззивната инстанция намира, че са налице съществени изменения в потребностите на въззиваемия С.У., които обуславят необходимост от увеличаване размера на дължимата от въззивника издръжка.

С оглед установените по-горе нужди на въззиваемия и доходи на родителите му въззивният съд приема, че за осигуряване на неговата издръжка е необходима и възможна сумата от 496 лв. месечно, от която бащата следва да осигурява 290 лв., а разликата до 496 лв. следва да се поеме от майката, която макар и да полага непосредствените грижи за въззиваемия, също има задължение да участва в паричната му издръжка. Тъй като детето живее при своята майка, тя предоставя част от необходимата му издръжка в натура. Поради това житейски е оправдано и логично, бащата да поеме по-голяма част от издръжката на детето.

По отношение на детето З.У. съдът взе предвид, че периодът се характеризира с интензивен растеж, свързан с пубертетно развитие на детето. Дори само с оглед на посочения период от време безсъмнено е, че от постановяването на сегашната издръжка на детето У. в размер на 60 лева и за изминалите повече от шест години, са нараснали обичайните нужди на въззиваемата /понастоящем на навършени 11 години, а при постановяване на първоначалната издръжка детето е било на 5 години/, които потребности се установяват от самия факт на биологичното му съществуване и не е било необходимо да се обосновават специално, промяната в условията на живот /инфлационните процеси/, особеностите на вьзрастта му, при които бързо нарастват духовните и материални потребности, респ. разходите по тяхното задоволяване. Ето защо към момента се налага и изразходването на повече средства за цялостната месечна издръжка на детето У. в сравнение със средствата, които са били необходими и изразходвани към момента на първоначалната му издръжка. Предвид горното и изменение на потребностите на детето У. съставът намира, че е настъпило само предвид обстоятелството, че е преминала в по-висока възрастова група, обуславяща по-високи разходи за облекло, храна, пособия, ежедневни нужди. Отделно от това по делото са налице писмени доказателства, установяващи конкретни разходи на непълнолетната във връзка с посещение на допълнителни уроци по различни дисциплини и на други форми за самоусъвършенстване и развитие. Съдът възприема същите за релевантни, тъй като освен обичайните разходи за храна и облекло предвид възрастта на детето следва да бъдат отделяни повече средства за нормалното му интелектуално развитие. Посещаването на множество състезания, за които са налице представените по делото грамоти несъмнено са свързани с по-високи разходи за издръжката на детето. Съдът не приема, възраженията във въззивната жалба свързани с цената на курса по английски език посещаван от детето У.. Посочената цена от 430 лв. е за едногодишен курс в размер на 120 часа /или по 3-4 лева на час/, с включени учебни пособия и помагала. Калкулирана е отстъпка от 10%. Въззивникът не е изложил собствени твърдения за „нормална сума за подобно обучение“ /цит. ВЖ/. От социалния доклад се установи, че в разговор детето У. е посочило извънкласните си занимания и не изявило нежелание да продължи с тях – уроци по пеене и чужд език. Тези негови желания за продължаване на посещения на извънкласните занимания и съгласно пар. 1, т. 5 от ДР на Закона за закрила на детето дефиниращ понятието „най-добър интерес на детето“, съдът също отчита при определяне на размера на месечната издръжка.

Относно материалните възможности на въззивника и липсата на задължения за издръжка към други лица, съображения са изложени по-горе като съдът не намира за необходимо да ги преповтаря.

При това положение въззивната инстанция намира, че са налице съществени изменения в потребностите на въззиваемата З.У., които обуславят необходимост от увеличаване размера на дължимата от въззивника издръжка.

С оглед установените по-горе нужди на въззиваемата и доходи на родителите й въззивният съд приема, че за осигуряване на нейната издръжка е необходима и възможна сумата от 412 лв. месечно, от която бащата следва да осигурява 240 лв., а разликата до 412 лв. следва да се поеме от майката, която макар и да полага непосредствените грижи за въззиваемата, също има задължение да участва в паричната й издръжка. Тъй като детето живее при своята майка, тя предоставя част от необходимата му издръжка в натура. Поради това житейски е оправдано и логично, бащата да поеме по-голяма част от издръжката на детето.

Неоснователни са оплакванията във въззивната жалба, че обжалваното решение не е съобразено с обстоятелството, че той като баща от около две години е заплащал по 125 лв. месечно за всяко дете и по отношение на изплащаните от него заеми.

Установено е по делото, че бащата действително заплаща сума в размер на 120-125 лв. за издръжката на всяко дете. Не може да бъде споделено обаче разбирането на страната, че тези факти би следвало да обусловят извод за потребност от определяне на издръжка в значително по-нисък размер. Това е така, тъй като съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 2 СК родителите са длъжни да издържат своите ненавършили пълнолетие деца, независимо дали последните са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Т.е. задължението на всеки от родителите да участва в издръжката на децата си, е безусловно. Когато родителите живеят заедно, те съвместно и доброволно би следвало да поемат издръжката на своите деца. Когато родителите се намират във фактическа раздяла, а както е в случая - бракът им е прекратен с развод, децата остават под непосредствените грижи на единия родител, но за другия, по силата на закона, продължава да съществува безвъзмездното задължение да доставя средства за децата. Доброволното изпълнение на това задължение е израз на родителска обич и загриженост, проява на чувството за родителски дълг и отговорност. Даването на издръжка, обаче, не променя факта, че интересите на всяко дете изискват гарантирано участие в издръжката му от страна на родителя, комуто не е възложено упражняването на родителските права и тези интереси не може да бъдат защитени в нужната мяра, когото плащането на издръжката в нужния размер се остави на благоволението на родителя, който я дължи. В този смисъл, фактът, че бащата проявява активност и осигурява по-висока от определената от съда месечна издръжка на децата си, интересите на последните изискват тази активност да бъде облечена във формата на задължение за плащане.

Обстоятелствата, на които акцентират и двамата родители на децата, че имат финансови задължения към други институции, са ирелевантни за настоящия правен спор и за задължението им за издръжка на малолетните деца, тъй като задължението за издръжка към непълнолетни низходящи се ползва с привилегия.Затова вноските за погасяване на кредити от родителите, не следва да се вземат предвид при преценката за податните им възможности за даване на издръжка, защото вземането на кредит, е възможност, от която те са се възползвали по собствено желание, респ. сами са поели такива задължения, които не са приоритетни за разлика от задълженията им за издръжка, които са с преимущество пред всякакви други задължения. Задължението за издръжка не може да се дерогира чрез поемане на други задължения, обременяващи материалното положение на дължащия издръжка. Освен горното съгласно ТР№ 34/73 г. на ОСГК на ВС изчисляването на доходите от трудово възнаграждение на лицето, дължащо издръжка трябва да се извършва на базата на получаваната брутна заплата, поради което съдът като ирелевантни за настоящия правен спор, не обсъжда ангажираните по делото от страните писмени доказателства досежно финансовите ангажименти на родителите към други институции. Наличието на облигационни задължения на родителя към трети лица - погасителни вноски по договор за кредит не го освобождава от задължението му за заплащане на месечна издръжка на ненавършилите му пълнолетие деца и не следва да се взема предвид при преценка на материалните му възможности. Поетите от родителите облигационни задължения не могат да се противопоставят на задълженията им за издръжка на децата, които са безусловни. Дори след изплащане на издръжката на децата родителите да срещат известни материални затруднения, следва да се даде приоритет на нуждите на децата, защото родителите имат не само правно, но и нравствено задължение да издържат своите деца. В този смисъл техните затруднения не следва да се поемат от децата.

С оглед на обстоятелството, че правните изводи, до които въззивната инстанция е достигнала, съответстват изцяло на крайните правни съждения на първоинстанционния съд, решението следва да бъде потвърдено в обжалваната му част, а въззивната жалба да се остави без уважение като неоснователна.

Предвид изхода на спора по настоящото производство, разноски следва да се присъдят в полза на въззиваемите страни на основание чл.78, ал. 3 ГПК вр. чл. 273 ГПК в размер на 300 лв. за адвокатско възнаграждение за всяка от двете въззиваеми страни, съгласно представените два договора за правна защита и съдействие.

       Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 2, т. 2, пр. 1 ГПК решението не подлежи на касационно обжалване.

 

        Воден от горните мотиви, Окръжният съд

 

Р  Е  Ш  И :

 

         ПОТВЪРЖДАВА решение № 55/16.01.2017 г. по гр. д. № 4937/2016 г. на С. районен съд - в обжалваната му част.

 

РЕШЕНИЕТО в необжалваната му част е влязло в сила.

 

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал. 3 ГПК Т.С.У., ЕГН: ********** и адрес: ***, да заплати на С.Т.У., ЕГН: **********, и адрес: *** сума в размер на 300 лв. /триста лева/, представляващи разноски за заплатено адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция.

 

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал. 3 ГПК Т.С.У., ЕГН: ********** и адрес: ***, да заплати на З.Т.У., ЕГН: **********, и адрес: ***, действаща чрез своята майка Й.Г.В., в качеството й на законен представител, сума в размер на 300 лв. /триста лева/, представляващи разноски за заплатено адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция.

 

         Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

               

 

    ЧЛЕНОВЕ:            1.

 

 

                                  2.