Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер…135                             28.04.2017г.                            град Стара Загора

 

  В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско отделение, Втори състав

На двадесет и осми март 2017 година

в публичното заседание, в следния състав:

                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ : РУМЯНА ТИХОЛОВА

                                                       ЧЛЕНОВЕ :          ПЛАМЕН ЗЛАТЕВ

                                                                                      СВИЛЕН ЖЕКОВ

 

Секретар  С.С.

като разгледа докладваното от съдията - докладчик ЗЛАТЕВ

въззивно гражданско дело № 1079 по описа за 2017 година,

за да се произнесе съобрази следното :

 

        Производството е на основание чл.258 и сл. от ГПК.

 

        Производството по делото е образувано въз основа на постъпила въззивна

жалба от бившия работодател- ответника “Б.” АД, гр.Г., обл.С.,  против Решение № 1142/05.12.2016г. по гр.д. № 1346/2016г. по описа на РС- С. в частта му, с която е бил осъден да заплати на Ж.В.Г. сумата от 44 058, 23 лв., като дължимо обезщетение за претърпени неимуществени вреди от претърпяна трудова злополука на 20.03.2013г., ведно със законната лихва от датата на събитието - 20.03.2013г. до окончателното плащане, както и сумата от 1888, 21 лв. за направени съдебни разноски, както и да заплати по сметка на бюджета на съдебната власт сумата от 1762, 32 лв., представляваща дължима Държавна такса върху уважената част от иска, и сумата от 251,76 лв. - по сметка на РС- С. за възнаграждение на вещи лица. Твърди, че в обжалваната му част съдебното решение е постановено в противоречие с материалния закон, при съществено нарушение на процесуалните правила и е необосновано, като моли ОС да го отмени в обжалваната му част и вместо него да постановите решение по същество на спора, с което да отхвърлите предявените обективно съединени искове, като неоснователни и недоказани, както и да му присъдите направените разноски във въззивното производство. Счита, че РС в противоречие със събраните доказателства в съдебното производство и при нарушение на процесуалните правила за разпределение на доказателствената тежест в процеса е приел за установено, че в предприятието била създадена практика почистването на валовете на лакирката да става при работеща на бавни обороти машина, т.е. в работещо, а не в спряло положение, че РС е направил правилен извод, че ищецът е допуснал груба небрежност започвайки ремонта при работеща машина, като по този начин е съпричинил настъпването на трудовата злополука, но неправилно и необосновано е определил степента на съпричиняването от работника в размер на 30% от причинените от злополуката вреди, и че приетият от РС за справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди от 70 000 лв. е необосновано завишени спрямо реално претърпените от ищеца- работник неимуществени вреди в резултат на трудовата злополука, сравними при други подобни случаи. В проведеното едно открито съдебно заседание по делото пред настоящата въззивна съдебна инстанция се е явил процесуален представител- адвокат на жалбоподателя, който е пледирал, че поддържа изложеното в жалбата, развил е подробно своите фактически и правни доводи в подкрепа на защитната си теза и е потвърдил исканията си към настоящия въззивен съд.

 

        В законоустановения 2- седмичен срок по чл.259, ал.1 от ГПК е постъпил писмен Отговор на въззивната жалба от бившия му работник- ищеца Ж.В.Г. от гр.С., който оспорва изцяло подадената жалба, като счита, че първоинстанционното решение е законосъобразно и обосновано, тъй като за да достигне до постановяване на съдебното решение, РС е взел предвид всички събрани по делото доказателства, като ги е обсъдил в тяхната съвкупност. Изводите, до които е достигнал РС са мотивирани при обсъждане на направените твърдения и възражения, съпоставени със събраните доказателства, действащите законови разпоредби и съдебната практика, като излага подробни фактически и правни аргументи в своя защита. В пледоарията на процесуалния му представител- адвокат се сочи, че счита подадената въззивна жалба за изцяло неоснователна и недоказана, като моли настоящия въззивен съд да го остави изцяло в сила атакуваното първоинстанционно Решение, като напълно законосъобразно, мотивирано и правилно, ведно със законните последици от това, като се осъди в.жалбоподател да му заплати всички направени разноски пред въззивната инстанция, представляващи адвокатско възнаграждение в размер на минималното такова по Наредба № 1/2004г. на ВАС- София пред настоящата въззивна съдебна инстанция.

 

          Третото лице- помагач ЗАД“Булстрад Виена Иншурънс Груп“- АД, гр.София не изразява становище по въззивната жалба.

 

        Настоящият въззивен съд, като обсъди събраните по делото доказателства, доводите на страните и приложимите по казуса материално- правни и процесуални норми, счита за изяснено и доказано следното :

        Производството по атакуваното Решение на РС- С. е на основание чл.220, чл.201, ал.2 и сл. от КТ и чл.52 във вр. с чл.82- 86 от ЗЗД.

        ОС- С. счита, че оплакването на жалбоподателя, че РС се е произнесъл в противоречие със събраните доказателства и ,че при нарушение на процесуалните правила за разпределяне на доказателствената тежест е приел за установен факта, че е създадена практика за ремонт на машините в работещо състояние в противоречие с инструкциите за безопасност на труда, са неоснователни. Видно от мотивите на атакуваното първоинстанционно Решение относно обжалваната му част, РС е обсъдил всички събрани гласни доказателства, обсъдил ги е в тяхната съвкупност, приел е мотивирано кои от тях следва да бъдат кредитирани и кои не, и е достигнал до своя фактически и правен извод. При извършената проверка не се установи по никакъв начин да е нарушен принципа на доказателствената тежест в процеса, като безспорно ответното дружество/въззивник/ е следвало да докаже, че не е допуснало по никакъв начин нарушаването на правилата за безопасност на труда, а ищецът/въззиваем/ е следвало да докаже съответно, че е спазил тези правила. От изслушаните свидетели по делото на РС/посочени и от ищцовата, и от ответната страна/, безспорно е било установено, че ремонтът на машината, при който е настъпила трудовата злополука, е станал в присъствието и със знанието на преките ръководители на цеха, в който е машината, както и на работещи в същия. Доказано е по несъмнен и безспорен начин, че никой от тях/служители на въззивника- работодател/ не е предприел действия по спиране на машината, въпреки, че задължението за това не е на пострадалия работник/ищеца- въззиваем/, а на работниците и техния пряк началник. Безспорно се е доказало пред РС, че същите не само не са предприели такива действия, но и са присъствали на самия ремонт, като „услужливо" са чакали на бутона за спиране на машината, за да я изключат, ако стане някакъв инцидент. При наличието на тези безспорни свидетелски показания, единственият възможен извод, до който е стигнал РС е, че в действителност има създадена такава практика или най- малкото на такава практика не се е противопоставял работодателя- въззивник. А относно достигнатия от РС извод за допусната груба небрежност от страна на работника- ищеца/въззиваемия/, безспорно РС, обсъждайки наличието на инструкции за безопасност на труда, е приел, че пострадалия работник е нарушил разпоредби на същата, но от показанията на изслушаните свидетели и при изграждане на своето вътрешно убеждение, правилно е достигнал до извода, че това е направено от работника, не защото той така е решил самостоятелно и е бил самонадеян, а защото такава по принцип е била наложилата се практика при аналогични ситуации, а и очевидно за да не става причина за забавяне на работата на колегите си. Поради което и именно, защото е приел, че е налице небрежност от страна на работника, РС напълно законосъобразно, мотивирано и доказано е намалил отговорността на работодателя/ответника- въззивник/. Но процентът, с който е намалена тази отговорност напълно съответства на събраните по делото многобройни писмени и гласни доказателства, относно създадените практики и предвид факта, че при извършването на ремонта, реално никой от присъстващите работници в цеха не е предприел нужните действия за спиране на машината преди започване на ремонта, което е било тяхно изрично служебно задължение, за което те са били изрично и многократно инструктирани по надлежния ред. Относно приетия от РС за справедлив размер на паричното обезщетението за претърпени болки и страдания, безспорни при събраните по делото множество писмени и гласни доказателства, както и от заключението на назначената, изслушана и приета без каквото и да е възражение по делото съдебно експертиза, напълно правилно, мотивирано и законосъобразно РС е приел, че искания от пострадалия работник размер на паричното обезщетение в размер на общо 70 000 лв. е справедлив и отговаря на претърпените от него болки и страдания, които доказано още не са отшумели напълно. Безспорно се е доказало, че функцията на водещата му ръка никога няма да се възстанови напълно, предвид липсата на пръсти, а освен това предстоят и последващи операции, които неминуемо ще доведат до допълнителни и нови болки, страдания и неудобство за пострадалия работник.

Въззивният съд възприема изцяло изложените фактически и правни съображения на РС за наличие а 30 % съпричиняване от страна на ищеца- работник за настъпването на тази трудова злополука, което е и съответно съобразено от РС при определяне на размера на дължимото обезщетение- РС при определяне на паричното обезщетение е взел предвид всички изяснени от него факти и обстоятелства- че увреденият към момента на злополуката е навършил 38 г. възраст, че е механик по професия, че работил като механик и като шофьор, и че злополуката е предизвикала непоправим стрес в живота му и това на неговото семейство. В тази връзка са били събрани несъмнени доказателства относно характера, измеренията и продължителността на стреса у пострадалия работник, като РС напълно мотивирано и обосновано е приел, че ищеца е преживял голяма болка вследствие загубата на основна хватателна функция на дясната си ръка, загубата на всички пръсти освен палеца на същата, с която е свикнал да извършва всички свои професионални и житейски операции, прекъсване на невъзможността за полагане на квалифициран труд и относително по-високо платен труд в бъдеще. Съгласно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД при определяне размера на обезщетението и при липса на изрична разпоредба в КТ в този смисъл, критерият за определяне на обезщетението е "по справедливост". РС правилно е съобразил възрастта, дългото изпитване болка, страдание и неудобство от загубата на пръстите на дясната си ръка/освен палеца/, поради което напълно мотивирано и доказано е приел, че претендирания размер на обезщетение от 70 000 лв. е относим на претърпяната от ищеца вреда, и че следва да се определи паричното му обезщетение за претърпените неимуществени вреди в съответствие със справедливостта и добрите нрави в обществото, при приложение на чл,201,ал.2 от КТ- допусната от ищеца „груба небрежност“, което след приспадане на 30% съпричиняване от страна на ищеца за предизвиканата злополука, да бъде в размер на 49 000 лв., като обосновано е  приспаднато по реда на чл.200, ал.З от КТ и изплатеното като пенсия в общ размер на 4941, 76 лв. от общественото осигуряване, поради което общият дължим размер се е получил 44 058, 24 лв., ведно със законната лихва върху сумата от датата на увреждането/20.03.2013г./ до окончателното изплащане на дължимите главници. Напълно мотивирано, обосновано и доказано в конкретния случай пред РС не е било налице заплащане на относимо платено от застрахователя обезщетение по реда на чл.200, ал.4 от КТ, като липсват данни за такова и пред настоящата въззивна инстанция.

 

В този смисъл въззивният ОС счита, искът е доказан по основание и по размер, и поради тази причина е уважен от първоинстанционния РС, като само са приспаднати направените до сега обезщетителни плащания по професионалната му осигуровка. Ето защо предвид всички гореизложени мотиви, въззивният ОС счита, че въззивната жалба се явява неоснователна и недоказана, поради което следва да се остави изцяло без уважение, като се потвърди в атакуваната му част първоинстанционното Решение № 1142/05.12.2016г., постановено по гр.д.№ 1346/2016г. по описа на РС- С. като правилно, законосъобразно и обосновано.

 

Предвид изхода на спора и с оглед разпоредбата на чл.78, ал.2 във вр. с чл.80 от ГПК, въззивникът следва да бъде осъден да заплати на въззиваемия разноските му пред настоящата въззивна съдебна инстанция за възнаграждение на един повереник- адвокат в размер на 1 852 лв., с оглед направеното възражение за прекомерност на адв.възнаграждение от пълномощника му адвокат пред ОС- С., в размер на минималното такова по смисъла на чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1/2004г. за минималните адвокатски възнаграждения на ВАдвС- гр.С..

 

         Настоящото въззивно гр.дело и разгледано и решено при участието на ЗАД"Б."- АД, гр.С., като трето лице- помагач на страната на ответника Ж.В.Г. от гр.С..

 

        Ето защо водим от горните мотиви и на основание  чл.258 и сл. от ГПК, въззивният ОС- С.

 

                                               Р    Е    Ш    И  :

 

 

        ПОТВЪРЖДАВА изцяло в атакуваната му част Решение № 1142/05.12.2016г. по гр.д. № 1346/2016г. по описа на РС- С..

 

       ОСЪЖДА „Б."- АД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление в гр.Г.- пощенски код 6199, обл.С., ул."П." № .  да заплати на Ж.В.Г.- ЕГН **********,***, сумата 1 852 лв./хиляда осемстотин петдесет и два лева/ разноски за минимално адвокатско възнаграждение пред ОС- С..   

 

       РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на ЗАД"Б."- АД, гр.С., като трето лице- помагач на страната на ответника Ж.В.Г. от гр.С..

 

 

        Решението може да се обжалва по касационен ред в 1- месечен срок от връчването му на всяка от страните и на третото лице- помагач, чрез ОС- С. пред ВКС на РБ- София.

 

 

 

                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ :

 

 

 

                                                                   ЧЛЕНОВЕ :