Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

 

  Номер…110…………….06.04.2017 година………………..Град С.

 

 

                                              В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

С.ЯТ ОКРЪЖЕН СЪД………………Първи граждански състав

На шести април…..……………………………………………………..Година 2017              

В закрито заседание в следния състав:                                            

                                              

                                             

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА ТИХОЛОВА   

 

                                               ЧЛЕНОВЕ:           ПЛАМЕН ЗЛАТЕВ

 

                                                                             СВИЛЕН ЖЕКОВ

                         

 

Секретар………………………………………………………………………………

Прокурор……………………………………………………………………………..

като разгледа докладваното от……………………………съдията Р.ТИХОЛОВА      

въззивно гражданско дело номер 1110…по описа за 2017………..……...година.

 

        Производството е по реда на чл.435 и следв. ГПК и е образувано по жалба на Г.М.Т., подадена чрез адв. С.Р., длъжник по изп.дело № 558/2016 г. по описа на ЧСИ И. Б., рег.№ ., с район на действие С. окръжен съд, против постановление за разноските от 17.02.2017 г.

 

        Жалбоподателят счита, че постановлението е незаконосъобразно, за което излага подробни съображения. Счита, че е направил множество опити да заплати дължимата сума на кредитора още преди образуване на изпълнителното дело, дори преди издаването на изпълнителния лист, а кредиторът отказал да я  получи, злоупотребявайки по този начин с правото си, като образувал изпълнително производство. Излагат се доводи, че сумите не са дължими от длъжника, тъй като е извършил всички действия по доброволно плащане на задълженията си към взискателката Д.Г. по НЧХД № 1570/2014 г. на С. районен съд за суми, посочени в изпълнителен лист от 13.09.2016 г. Жалбоподателят изяснява, че с пощенски запис още на 29.08.2016 г. внесъл дължимата сума в полза на взискателката, но тя не се е явила да я получи. Отделно от това, същата била уведомена от съда на 05.10.2016 г. за наличието на пощенски запис, съдържащ сумите по изпълнителния лист, но отново не се явила да я получи. На 19.10.2016 г. длъжникът по делото бил принуден да изтегли сумата от пощата, тъй като не била потърсена продължително време, а на следващия ден взискателката подала молба за образуване на изпълнителното дело. Моли обжалваното постановление да бъде отменено и разноските по изпълнителното дело да бъдат възложени на взискателя. Претендира за разноски.

 

        Постъпили са писмени възражения от взискателя Д.Т.Г., подадени чрез адв. М.Х., в които се развиват подробни доводи за неоснователността на жалбата. Сочи се, че плащането на задължението е извършено след образуване на изпълнителното дело и поради това била налице хипотезата на чл.79, ал.1 ГПК. Моли да бъде потвърдено обжалваното постановление като правилно и законосъобразно, а подадената жалба да бъде оставена без уважение. Претендира за разноските по делото.

 

        Приложени са мотиви по реда на чл.436, ал.3 ГПК на ЧСИ И. Б., в които се изразява становище, че жалбата е неоснователна и не следва да бъде уважавана.

       

        Съдът, като обсъди направените в жалбата оплаквания и законосъобразността на обжалваните действия на съдебния изпълнител,   намери за установено следното:

 

        Изпълнително дело № 558/2016 г. на ЧСИ И. Б. е образувано на 20.10.2016 г. по молба на Д.Т.Г. против длъжника Г.М.Т., въз основа на изпълнителен лист от 13.09.2016 г., издаден по НЧХД № 1570/2014 г. на С. районен съд. С покана за доброволно изпълнение, получена от длъжника на 11.11.2016 г., на основание чл.428, ал.1 ГПК Г.Т. е поканен да заплати доброволно задължението си в размер на 2408 лв., ведно с посочените от ЧСИ в поканата такси и разноски- 162 лв. разноски за изпълнителното дело 289.45 лв. такса на ЧСИ по ТТРЧЗСИ и 350 лв. адвокатско възнаграждение. С молба от 23.11.2016 г. длъжникът е направил искане за прекратяване на изпълнителното дело и възлагане на разноските на взискателя, тъй като е заплатил процесната сума преди образуване на делото.

 

        От материалите по изпълнителното дело е видно, че с пощенски запис с обратна разписка длъжникът е внесъл общата дължимата сума по изпълнителния лист на 29.08.2016 г. Взискателката не се явила да получи вземането си. С молба от 21.09.2016 г., вх. № 20611/21.09.2016 г. до РС С., подадена от Г.Т., изрично се посочва, че цялата дължима от него сума по НЧХД 1570/2014 г. на РС С. е внесена в полза на Д.Т.Г., както й че сумата продължава да бъде изцяло на нейно разположение. Представени са пощенски запис с обратна разписка от 29.08.2016 г. Препис от молбата, ведно с приложените доказателства, е връчена лично на Д.Т.Г. на 10.10.2016 г. в деловодството на съда. Съобщението от 04.10.2016 г., ведно с преписи от молбата и доказателствата и указанията, са връчени и на процесуалния й представител на 10.10.2016 г. Въпреки че е била неколкоратно уведомена, че цялата дължима сума е внесена доброволно в нейна полза, взискателката не се е явила да я получи. На 05.10.2016 г. същата е получила лично изпълнителен лист от 13.09.2016 г. Поради   това,   че   записът   е   бил   непотърсен  през продължителен период от време, длъжникът получил обратно внесената от него в полза на Д.Г. сума на 19.10.2016 г. /л.45, 46/.

 

        На следващия ден- 20.10.2016 г. Д.Г. подала молба за образуване на изпълнително дело.  На 11.11.2016 г. на длъжника е връчена ПДИ. Видно от писмо, изх.№ ПС-01-2734/21.12.2016 г. на “Български пощи” ЕАД- ОПС С., е видно, че пощенски запис с подател Г.М.Т. и получател Д.Т.Г. за сума 2388 лв. е приет в ПС- С., кл.8 на 22.11.2016 г. и изплатен на получателката на 29.11.2016 г. Приложено е и копие от пощенския запис /л.45, 46/.

 

        Съгласно чл.435, ал.2 ГПК на обжалване пред съответния окръжен съд от длъжника подлежи постановлението на съдебния изпълнител за разноските. В конкретния случай жалбоподателят има качеството на длъжник в изпълнителното производство и на основание чл.435, ал.2 ГПК има право да обжалва постановлението за разноските.

 

        От гореизложените факти се установява, че длъжникът е внесъл с пощенски запис дължимата сума още на 29.08.2016 г. Присъдата, по която същата е била присъдена, е влязла в сила на 27.07.2016 г., видно от ИЛ. Въпреки че е била уведомена за това, включително и със съобщения от РС С. /връчени лично на нея и на процесуалния й представител/, взискателката не е отишла да получи сумата в продължение на почти два месеца. Подала е молба за образуване на изпълнителното дело веднага след като сумата е била изтеглена поради неполучаването й. Повторно длъжникът е внесъл дължимата сума с пощенски запис на 22.11.2016 г., т.е. в срока за доброволно изпълнение /същият и получил ПДИ на 11.11.2016 г. и двуседмичният срок за доброволно изпълнение изтича на 25.11.2016 г./. Пощенският запис е бил изплатен на взискателката на 29.11.2016 г.

 

        При така установените факти съдът намира, че длъжникът не дължи каквито и да е разноски по изпълнението, тъй като е предложил доброволно изпълнение на взискателя, предхождащо образуването на изпълнителното производство, чрез пощенски запис. Длъжникът е направил опити да изпълни своевременно задължението си още преди образуването на изпълнителното производство. Добросъвестно е предприел действия по доброволно изпълнение, а от бездействието си взискателят, който не е получил паричните средства от пощенската станция, нито е посочил друг начин за погасяване на паричното притезание, не може да черпи благоприятни правни последици, включително и получаване на разноски по изпълнението. Следователно, касае се за забава на кредитора, която освобождава длъжника от последиците на собствената му забава, каквато последица е отговорността за разноските за принудително събиране на вземането, предвид разпоредбата на чл.96, ал.2, вр. чл.95 ЗЗД. Съображения за този извод се извеждат и от разпоредбата на чл.79, ал.1, т.1 ГПК, уреждаща освобождаване от отговорността за разноски в изпълнителното производство при неоснователно предизвикан изпълнителен процес от взискателя. Последната разпоредба не изчерпва всички случаи на освобождаване от отговорност за разноски, като в посочената хипотеза следва да се включат и случаите, при които макар вземането да не е погасено преди образуване на изпълнителното действие, то неизпълнението е налице единствено поради неоказаното съдействие от страна на кредитора да получи изпълнението преди образуване на изпълнението и такова е последвало в срока за доброволно изпълнение.

 

        По изложените съображения съдът намира, че разноските за изпълнителното производство следва да останат в тежест на взискателя, длъжникът по изпълнението не е отговорен за тяхното заплащане. При това положение обжалваното действие на съдебния изпълнител- постановление за разноските, следва да бъде отменено. На жалбоподателя следва да се присъдят разноски по делото за настоящата инстанция в размер на 300 лв. за адвокатско възнаграждение.

       Водим от горните мотиви, Окръжният съд

                                                                                        Р  Е  Ш  И :

 

        ОТМЕНЯ по жалба  на Г.М.Т., ЕГН **********,***- длъжник по изп.дело № 558/2016 г. по описа на ЧСИ И. Б., рег.№ ., с район на действие С. окръжен съд, постановление на ЧСИ за разноските от 17.02.2017г.

 

        ОСЪЖДА Д.Т.Г., ЕГН **********,***, да заплати на Г.М.Т., с посочен адрес, направените в настоящото производство разноски в размер на 300 лв./триста лева/.

 

        Решението не подлежи на обжалване.

 

         ПРЕДСЕДАТЕЛ:                             ЧЛЕНОВЕ: