Р Е Ш Е Н И Е

 

118                                        12.04.2017 г.                         Град Стара Загора

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,   ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На дванадесети април                                   две хиляди и седемнадесета година

В закрито заседание в следния състав:

 

    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ТЕЛБИЗОВА

                                                     

              ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА МАВРОДИЕВА

                                                       

                                                                                   НИКОЛАЙ УРУКОВ

Секретар ПЕНКА ВАСИЛЕВА

като разгледа докладваното от съдия МАРИАНА МАВРОДИЕВА       

въззивно гражданско дело №  1118  по описа за 2017 година.

 

Производството е по реда на чл.435 – 437 ГПК и е образувано по жалба на  „Кредит инкасо инвестмънтс БГ“ гр.София – взискател по изпълнително дело № 1273/2013 г. по описа на ЧСИ Д.Ц., с рег. № 872 на КЧСИ, с район на действие района на ОС - Стара Загора.

 

Жалбоподателят обжалва действието на ЧСИ – постановление № 2216/10.02.2017г.  на ЧСИ Д.Ц., с което на основание чл.433,  ал.1, т.8 от ГПК е прекратено производството по изпълнително дело № 1273/2013г. Счита, че обжалваното действие е незаконосъобразно и моли да бъде отменено. 

 

В постъпилия в срока писмен отговор от другата страна Д.Х.Д.  - длъжник, чрез назначения й особен представител адв. М.К. се взема становище за неоснователност на жалбата.

В мотивите си ЧСИ Д.Ц., с район на действие Окръжен съд Стара Загора, взема становище за неоснователност на жалбата.

 

Старозагорският окръжен съд, като обсъди направените в жалбата оплаквания, становището на ЧСИ и като разгледа приложеното изпълнително дело, намира за установено следното:    

 

Съдът приема, че подадената жалба е допустима като подадена от надлежен жалбоподател, в срока за обжалване от извършване на действието, тъй като не са налице доказателства на коя дата обжалваното постановление е връчено на взискателя - жалбоподател.

 

Изпълнителното производство е образувано по молба от 25.11.2013г. въз основа на изпълнителен лист от 04.07.2013г.,  издаден по гр.д. № 933/2013г. по описа на РС -Казанлък.

 

Жалбоподателят е взискател по изп. д.№ 1273/2013г. по описа на ЧСИ, Д.Ц., поради което може да обжалва посочените в ал.1 на чл.435 ГПК действия – отказа на съдебния изпълнител да извърши искано изпълнително действие, както и спирането и прекратяването на принудителното изпълнение.

С молбата за образуване на изпълнително производство взискателят е възложил на ЧСИ всички действия по чл.18 ЗЧСИ.  ЧСИ след образуване на изп. дело е извършил справка относно имуществото на длъжника в НАП. Изпратил е запорни съобщения до банки.

С молба от 22.06.2015г. до Съдията по вписванията гр.Казанлък е разпоредил да се впише възбрана върху недвижим имот на длъжника. Възбраната е вписана на 25.06.2015г.

На 10.06.2016г. е постъпила молба за конституиране на нов взискател с приложени доказателства за извършена цесия на вземането, а на 04.08.2016г. молба от взискателя за опис, оценка и публична продан.

С определение от 09.12.2016г. КРС е назначил на основание чл.430 ГПК адв. М.К. за особен представител на длъжника Д.Х.Д..   

С обжалваното в настоящото производство постановление от 10.02.2017 г. ДСИ е прекратил производството на основание  чл. 433, ал.1, т.8 от ГПК, по постъпила молба от адв. м. К.– особен представител на длъжника от същата дата.

Когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на 2 години, изпълнителното производство се прекратява на основание  чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. В доктрината и съдебната практика е трайно установено разбирането, че прекратяването на изпълнителното производство поради т. нар. "перемпция" настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правно релевантни факти.

 

Задължителната съдебна практика приема, че давността се прекъсва с предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др. В този смисъл са постановките на Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015г. по т.д.№ 2/2013г. на ОСГТК на ВКС, т.10.

Тъй като взискателят е възложил на ЧСИ Цветкова извършване на всички действия по чл.18 ЗЧСИ,  извършеното действие от ЧСИ по изпълнителното дело - вписването на възбрана върху недвижим имот, собственост на длъжника от 25.06.2015г. прекъсва давността по чл.433, ал.1 т.8 от ГПК.  Впоследствие с молба от 04.08.2016г. взискателят е поискал извършване на опис, оценка и публична продан. От този момент до постановяване на обжалваното постановление от 10.02.2017 г. не би могло да се приеме, че производството е прекратено ex lege, тъй като не е изтекъл визирания в закона срок. Прекратяването на изпълнителното производство на основание  чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК настъпва по силата на закона и е обвързано с един единствен обективен критерий - изтичането на двегодишен срок от последното поискано от взискателя изпълнително действие. Постановлението на съдия-изпълнителя, с което той прогласява прекратяването не е условие, за да се прекрати изп. производство, а констатира настъпилото вече прекратяване по силата на закона. Тъй като в настоящия случай, предпоставките на чл.433, ал.1 т.8 от ГПК не са налице, не е настъпило по силата на закона прекратяването на изпълнителното производство.   

 

Ето защо, въззивната инстанция приема за основателни съображенията, изложени в жалбата за незаконосъобразното прекратяване на изпълнителното производство. Обжалваното постановление, с което производството по изп. дело  е прекратено като незаконосъобразно следва да бъде отменено.

 

Водим от горното Окръжен съд – гр. Стара Загора в настоящия  състав

 

 Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ Постановление от 10.02.2017 г., с което изпълнителното производство по изп.дело № 1273/2013 г. по описа на ЧСИ Д. Ц., с рег. № 872 с район на действие – Окръжен съд – Стара Загора е прекратено като незаконосъобразно.

 

Решението не подлежи на обжалване на основание чл. 437, ал.4 от ГПК               

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                            

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ: