Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 107                                 06.04.2017г.                      град  Стара Загора

 

В   И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ окръжен съд, ГРАЖДАНСКО отделение, ВТОРИ състав

На шести април 2017 год.

в закрито заседание в следния състав :

                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ : РУМЯНА ТИХОЛОВА

                                                               ЧЛЕНОВЕ :        ПЛАМЕН ЗЛАТЕВ

                                                                             СВИЛЕН ЖЕКОВ                                                                 

Секретар   

като разгледа докладваното от съдията– докладчик ЗЛАТЕВ

Въззивно гражданско дело номер 1124 по описа за 2017 година,

за да се произнесе взе предвид следното :

 

         Производството е по реда на чл.435, ал.3 във вр. с чл.436, ал.3 от ГПК.

 

         Жалбоподателят "МК ТРАНС - 2002" ООД, е подал жалба против Постановление от 23.02.2017г. и Разпореждане от 28.02.2017г.- и двете постановени по ИД № 20178670400016 на ЧСИ- Д. Д.- С.,  както са приети в изп.производство разноски по ангажиране на адв.помощ от взискателя в размер на 400 лв., с искане за намаляване на същото до минимум му, и възражение вх.№ 518/27.02.2017г. на ЧСИ срещу начислената по ИД такса по т.26 от ТТРЗЧСИ, с искане да бъде коригирана съобразно действително събраната сума от ЧСИ по това ИД. С Постановление от 23.02.2017г. ЧСИ бил намалил само с 21 лв. разноските на взискателя по ИД, направени за ангажиране на адвокат в изп.производство, а с Разпореждане от 28.02.2017г. отказал да намали размера на дължимата по ИД такса по т.26 от ТТРЗЧСИ, поради което за него като длъжник бил налице правен интерес да обжалва същите, с оплакванията, че действително изп.производство е образувано по молба на адв.Ч. по представено пълномощно с договор за правна защита и съдействие /ДПЗС/ от 16.02.2017г., в който е договорено единствено и само „образуване на изпълнително дело и представителство пред ЧСИ". В предмета на същи този ДПЗС, сключен между взискателя и адвоката му не било посочено нито изпълнителното основание /издадения в полза на взискателя ИЛ по съответно дело/, нито имената на длъжника, за да се приеме за безспорно, че според въпросния договор адв.Ч. имала правомощия да образува горецитираното изп.дело именно срещу него- длъжника “М. С - .” ООД. Но ЧСИ приел това по „подразбиране" и незаконосъобразно образувал горецитираното ИД, като в обжалваното постановление, ЧСИ правилно е посочил, че на длъжника му е връчена ПДИ изх.№ 478/17.02.2017г. на 22.02.2017г., в която е посочен размер на задължението му по ИД към 17.02.2017г.- общо 2668, 21 лв. От тази сума претендираното от взискателя вземане срещу длъжника по ИЛ било в размер на 1829, 34 лв., като в обжалваното Постановление ЧСИ е упоменал, че на 21.02.2017г. длъжникът чрез куриерска фирма „Е.”- ООД е платил на взискателя 1881, 11 лв./т.е. 1 ден преди длъжника да си получи ПДИ и да разбере, че срещу него има образувано изп.производство, той е погасил вземането на взискателя към него по ИЛ, без малка част от лихвата/. Освен това още в деня на получаване на ПДИ по това изп.дело- на 22.02.2017г. длъжникът е внесъл в касата на ЧСИ останалата до посочената в ПДИ сума по ИД с коригирана лихва към 22.02.2017г. в размер на 782, 17 лв.-видно от издадения от ЧСИ ПКО № 2582/22.02.2017г. Така според него ЧСИ е събрал по ИД още в деня на получаване от длъжника на ПДИ/т.е в първия ден от срока на доброволно изпълнение/, реално само 36, 19 лв., представляващи част от законната лихва, която към 22.02.2017г. била в размер на общо 94, 96 лв., начислена върху главницата по ИЛ, касаеща периода от 16.06.2016г. до изплащане на вземането на 21.02.2017г., и разноските по ИД, претендирани от взискателя в размер на 400 лв., намалени от ЧСИ с постановление от 23.02.2017г. на 379 лева. Поради което смята, че в този случай ЧСИ следва да постанови минималния размер на направените разноски от взискателя, съобразно „материалния интерес" на събраната от него сума по ИД, а не съобразно „материалния интерес" на претендираната такава от взискателя, и при преизчисляване на дължимата такса по чл.26 от ТТРЗЧСИ, ЧСИ е пропуснал този факт, като съответно не се е съобразил, че „за изпълнение на парично вземане се събира такса върху събраната" от него сума по ИД, която събрана сума е различна /многократно по-малка/ от претендираната от пълномощника на взискателя сума в молбата за образуване на ИД, върху която ЧСИ е начислил пропорционалната си такса в ПДИ. И въпреки възражението му не е коригирал същата в обжалваното разпореждане. Прави оплаквания, че той плаща остатъка от дължимата се сума на ЧСИ /на каса/, цялата дължима по ИД сума от запорираната му банкова сметка/***/ в “У.”- АД, и тя постъпвала по специалната сметка на ЧСИ. Като по този начин му се причинявали редица неудобства и невъзможност за разплащания с контрагентите му. Недопустимо било в срока за доброволно изпълнение при плащане от страна на длъжника на сумата по ИЛ преди получаване на ПДИ по ИД и на останалата сума по ИД в деня на получаване на ПДИ, ЧСИ да пристъпва към принудително изпълнение. Претендира, че още в седмицата /13.02-17.02.2017г./ той се е опитал да преведе дължимата се сума по банковата сметка на взискателя в „П.”- ЕАД, но разбрал, че сметката е била закрита. Предвид гореизложеното моли съда да отмени, като незаконосъобразни, неоснователни, необосновани и неправилни обжалваните актове- Постановление от 23.02.2017г. и Разпореждане от 28.02.2017г., постановени по ИД № 20178670400016 по описа на ЧСИ Димитър Д..

 

         Взискателят П.Д. *** на осн. чл.436, ал.З, изр.3 от ГПК подава писмено Възражение, в което сочи, че счита жалбата за неоснователна, тъй като счита за неправилно твърдението на жалбоподателя, че не следвало да бъдат възлагани в тежест на длъжника разноските на взискателя, тъй като същия заплатил дължимото преди получаване на поканата за доброволно изпълнение, както и че в деня на връчване на поканата е заплатил остатъка от дължимата сума по изпълнителното дело. Аргументите му са, че видно от молбата за образуване на  изп.производство се установявало, че на 16.02.2017г. е било образувано изп.дело с длъжник “М.” ООД. След направената възложена справка за наличие на банкови сметки на длъжника на 17.02.2017г. той бил депозирала и молба за налагане на запор на банковите сметки на длъжника в ТБ “У.”. Счита, че има право на разноски по делото  защото постигнал позитивен правен резултат в рамките на спора по същество, респективно при обжалване пред съответната съдебна инстанция, понеже по чл.81 от ГПК разноски се дължат за всяка една от съдебните инстанции, и съдът присъжда онези разноски на страната , които са доказани със съответните надлежни доказателствени средства. Претендира, че видно от представеното пълномощно пред ЧСИ, той е заплатил адв.хонорар в размер на 400лв. за образуване и представителство по изп.дело. С Постановление на ЧСИ Д.Д. той бил намалил с точност съгласно Наредба № 1 за минималните размери на адв.възнаграждения, това възнаграждение. Счита за неоснователни твърденията на жалбоподателя- длъжник, че разноските за един адвокат не следва да се възлагат в негова тежест, тъй като същият е заплатил дължимата сума в деня на получаване на ПДИ. Счита, че  жалбата е неоснователна, поради което моли съда да я остави без уважение.

 

В писмените си Мотиви на основание чл.436, ал.3, изр.2 от ГПК ЧСИ- Д. Д.- гр.С. сочи, че изп.д.№ 20178670400016 по описа му на ЧСИ е образувано по молба вх.№ 421/16.02.2017г. от адв.С.Г.- Ч. като пълномощник на взискателя П.Д.Д. с приложени към молбата изп.лист от 13.02.2017г., издаден по гр.д.№ 1569/2016г. по описа на КРС, срещу длъжника “М.”- ООД с предмет- събиране на парично вземане по трудово правоотношение и обезщетения по КТ. Счита, че жалбата е процесуално допустима, но неоснователна, като и в двете й част- по обжалване на начислената по изп.дело такса по т.26 от ТТРЗЧСИ и по обжалване размера на приетите по делото разноски на взискателя по ангажиране на адвокат с оплакване за прекомерност, счита че жалбата е изцяло неоснователна и недоказана, и моли да се отхвърли, като не потвърдят съответните атакувани негови изп.действия. Излага много подробни фактически и правни аргументи в своя подкрепа. Моли съда да потвърди изцяло неговите Разпореждане- протокол от 28.02.2017г. и Постановлението на ЧСИ от 23.02.2017г. по неговото изп.д.№ 20178670400016 по описа му като ЧСИ с рег.№ 867 на КЧСИ, като изцяло законосъобразни и правилни, като в тази връзка моли да се остави без уважение жалбата на длъжника по това изп.дело с исканията за намаляване на разноските на взискателя П.Д.Д. по ангажиране на адв.помощ до размера на 200 лв., както и искане за намаляване на дължимата от длъжника такса по т.26 от ТТРЗЧСИ , която да се формира само върху сумата платена от длъжника на ЧСИ , а не върху целият размер на задължението по делото     като  неоснователна.

 

По нашето в.гр.д. е приложено в цялост заверен препис на изп.дело № 16/2017 год. по описа на ЧСИ- Д. Д.- гр.С..

 

         Окръжният съд, след като обсъди направените в жалбата оплаквания, като взе предвид становището на взискателя и Мотивите на ЧСИ, и провери законосъобразността на обжалваните действия и актове, намери за установено следното :

Жалбата на длъжника е подадена от изрично упълномощено от него лице- адв.Г.М. от АК- Ст.Загора, действаща като пълномощник на длъжника “М.” ООД , с нея се обжалват разноски и такси по това изп.делото,  жалбата е подадена в законния срок и е процесуално допустима, поради което съдът следва да се произнесе по съществото на направените в нея оплаквания.

Разгледана по същество, жалбата е по 2 основни пункта- обжалва се   начислената по делото такса по т.26 от ТТРЗЧСИ и се обжалва размерът на приетите по делото разноски на взискателя по ангажиране на адвокат, като се позовава на прекомерност на адв.хонорар.

По т.1 от жалбата- видно от материалите по приложеното изп.дело, с Разпореждане- протокол от 28.02.2017г./л.38-39 от изп.д./ ЧСИ мотивирано е оставил без уважение  оплакването му, тъй като таксата по т.26 от ТТРЗЧСИ е пропорционална и се определя върху материалния интерес, включващ събраната по делото сума/ главница, лихви, разноски по издаване на изп. лист и разноски по изп.дело/. За събрана по делото сума следва да се приеме сумата, събрана от принудителни действия на ЧСИ/запор на вземане, осребряване на имущество на длъжника, доброволни вноски от длъжника, както и сумите, платени от длъжника направо на взискателя в хода на изпълнителното производство/. Няма нормативна забрана след образуване на изпълнителното производство длъжникът да плати задължението си направо на самия взискател. След като е образувано изпълнително производство се приема, че длъжникът не е платил доброволно задължението си и е станал причина за завеждане на изп. дело, поради което и на осн. чл.79, ал.1 от ГПК  разноските по изпълнението са за сметка на длъжника. Единственото изключението е, ако длъжникът е платил преди образуване на изп.дело и/или взискателят се е отказал от изпълнението. В конкретното изп. производство длъжникът е платил на 21.02.2017г. частично направо на взискателя сумата от 1888.11 лв. и на 22.02.2017г. е платил остатъка от задължението си с доброволна вноска при ЧСИ в размер на 782, 11 лв., но изп.производство е образувано на 16.02.2017г.- тоест плащанията са станали след образуване на изп. производство. Съгласно константната съдебна практика по аналогични казуси/решения на основание чл.290 от ГПК от ВКС, като Решение № 640/04.10.2010 г. по гр.д № 920/2009 г. на IV Г.О.; Решение № 266/19.12.2013г. по гр.д.№ 1427/2012г. на IV Г.О., Решение № 82/08.05.2012г. по гр.д№ 1891/2010 на IV Г.О./, длъжникът по изп.дело дължи пропорционална такса върху събраната сума след предявяване на изпълнителния лист, независимо от обстоятелството, че първото плащане на задължението е пряко на взискателя- след започване на изпълнението събраната сума е в погасяване на задължението, в който смисъл е уредбата по чл.26 от Тарифата, без значение дали плащането е пряко на взискателя или непряко чрез ЧСИ. Плащането на задължението е извършено при висящо дело за принудително изпълнение, поради което длъжникът дължи пропорционална такса върху събраната сума и „Длъжниците по изп.дело дължат на ЧСИ пропорционалната такса по т. 26 ТТРЗЧСИ, тъй като вземането на кредитора е било удовлетворено след започване на принудителното изпълнение и предприемане на изпълнителни действия- запори по сметки. В конкретния случай  длъжникът дължи по приложения към делото изп. лист главници 1359, 28 лв., представляващи обезщетения по чл.215 от КТ   и разходи за винетка и паркинг в Република Румъния, ведно със законна лихва за забава върху тази сума,
считано от 16.06.2016г. до изплащане, която лихва към 22.02.2017г. е била в размер на 94, 78 лв. Разноски по гражданското дело и по заповедното производство са в размер на общо 528, 83 лв., като при образуване на изп.производство пълномощникът на взискателя адв.Ст.Г.- Ч. е посочила, че доверителят й е направил прихващане с част от
вземането си на задължение към “М.”   в размер на 58, 77 лв. присъдени разноски по същото гр.дело, поради което е поискано събиране на разноски в размер на 470, 06 лв.- или общият размер на задължението на длъжника по изп.лист е 1924,12 лв. На 21.02.2017г. длъжникът е наредил заплащане на взискателя насумата от 1 888, 11 лв. чрез куриерска фирма ЕКОНТ"- ООД, като съобщението за плащане на сумата и съответно сумата е получена на 22.02.2017г. и към тази дата е изчислена лихвата. Следователно длъжникът е платил само частично задължението си, но към датата на плащане изпълнителният лист е предявен на ЧСИ за изпълнение с молба от 16.02.2017г. и длъжникът дължи плащане на таксите и разноските по изп. производство , които са    такси по т.1, т.З, т.4,т.5, т.9 и т.З1 в общ размер на 98, 85 лв., и такса по т.26 от ТТРЗЧСИ, която се формира върху
материален интерес от 2 303,12 лв., представляваща 100 лв. до 1000 лв. и 8% над 1000 лв., или 204, 24 лв. без ДДС и съответно 245, 09 лв. с ДДС. Това безспорно е таксата по т.26 от ТТРЗЧСИ, която длъжникът дължи,
формирана върху размера на вземането на взискателя в съответствие с разпоредбата на от.26 от ТТРЗЧСИ и константната съдебна практика по аналогични казуси.

 

 По т.2 от жалбата- очевидно се обжалва Постановлението на ЧСИ от 23.02.2017г./л.30- 31 от изп.д./, с което ЧСИ е намалил разноските на взискателя по делото, свързани с ангажиране на адв. помощ в изпълнението, като се твърди, че това намаляване било минимално. Очевидно жалбоподателят иска намаляване на размера на адвокатското възнаграждение и свеждането му до възнаграждението по чл.10,  ал.1 от Наредба № 1 на ВАС за образуване на изп. производство. Действително изп.производство е образувано по молба на адв.Ст.Г.- Ч. от АК- Ст.Загора, като пълномощник на взискателя, като с молбата за образуване на изп.дело е поискано да се извърши справка за имуществото на длъжника в АДВ и НАП, и съответно да се запорира или възбрани имуществото на длъжника и да се извърши продан с цел удовлетворяване на вземането. С Постановлението си от 23.02.2017г. ЧСИ е отговорил на направеното възражение от длъжника и е коригирал разноските на взискателя по ангажиране на адвокатска помощ, като е констатирана прекомерност в размера на адв.възнаграждение спрямо правната и фактическа сложност на делото, и го е намалил от платените 400 лв. на точно дължимите 379 лв. Действително съгласно чл.10, т.1  от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, дължимото минимално възнаграждение на адвокат за
образуване на изп.дело е 200, 00 лв., които са реално дължими при наличието само на молба за образуване на изп.дело въз основа на ИЛ, и не са подавани никакви други молби за извършване на каквито и да са други изп.действия. Поради което разпоредбите по чл.10, т.2 от същата Наредба не се дължат допълнителни суми за адв. възнаграждение по това изп.дело поради липса на  извършени други изп. действия с цел удовлетворяване на парични вземания, за да е необходимо минималното адв. възнаграждение се определя в размера и по правилата на т.2- а именно в размер върху 1/2 от съответните възнаграждения при материални интереси, посочени в чл.7, ал.2 от Наредбата, съгласно която при интерес от 1000 лв. до 5000 лв.-
възнаграждението е 300.00 лв. + 7% за горницата над 1000.00 лв. В този смисъл независимо от материалния интерес по вземането на взискателя по приложения изп. лист/за главници -1359, 28 лв. и разноски по изп. лист в размер на 470, 06 лв./, не следва да се взема предвид каквото и да е направено прихващане от взискателя от част от присъдените му разноски/в размер на общо 1829, 34 лв./. Следователно без значение е обстоятелството какъв е бил евентуалния материален интерес, поради което не следва адв. възнаграждение на пълномощника на взискателя да се определя съгласно чл.10, т.2 във вр. с чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1/2004г., макар то да е в размер на 179, 00 лв./представляващо 1/2 от 358, 05 лв./ и 200.00 лв. по чл.10, т.1- или общо 379, 00 лв. С оглед на което намалените разноски от 400 лв. на 379, 00 лв. не са достатъчно намалени, а следва да се намалят на минимума от 200 лв., с оглед константната съдебна практика по аналогични случаи- ТР № 6/06.11.2013г. на ВКС. Конкретното изп.производство е образувано по молба на адв.Ч. по представено пълномощно с договор за правна помощ, в който е договорено образуване на изп.дело, като в това изп.производство е реализирано процесуалното представителство, без връзка с материалния интерес, поради което се прилага само разпоредбата на чл.10, т.1 от Наредбата, а не тази по чл.10, т.2 във вр. с чл.7, ал.2, т.2 от Наредбата.

 

С оглед на гореизложените мотиви настоящият въззивен съд намира, че жалбата е частично неоснователна и недоказана по отношение оплакването по т.1, но е и частично основателна по оплакването по т.2 от нея, поради което следва да се потвърди изцяло атакуваното Разпореждане и да се отмени частично атакуваното Постановление.

 

 Ето защо пред горното и на осн. чл.435, ал.3 във вр. с чл.436, ал.3 от ГПК, ОС- С.

                                         Р  Е  Ш  И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА изцяло Разпореждане- протокол от 28.02.2017г. по изп.д.№ 20178670400016 по описа на ЧСИ с рег.№ . на КЧСИ- Д.Д. с район на действие района на ОС- Ст.Загора.

 

ОТМЕНЯ частично Постановлението на ЧСИ от 23.02.2017г. по изп.д.№ 20178670400016 по описа на ЧСИ с рег.№ .на КЧСИ- Д. Д.- гр.С., като :

 

НАМАЛЯВА приетите разноски на взискателя П.Д.Д.- ЕГН ********** ***6 по описа на ЧСИ с рег.№ . на КЧСИ- Димитър Д. с район на действие района на ОС- С. за възнаграждение на един адвокат от 379 лв. на минималните 200 лв./двеста лева/.

 

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

   

 

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ :                       

 

 

 

                                                 ЧЛЕНОВЕ :