О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

  

 

Номер…370…………………27.04.2017 година………………..Град Стара Загора    

                                            

 

 

С.ЯТ ОКРЪЖЕН СЪД……...………...Втори граждански състав

На двадесет и седми април……………………….…………………….Година 2017

В закрито заседание в следния състав: 

                                             

 

                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА ТИХОЛОВА                                                         

 

                                                       ЧЛЕНОВЕ:           ПЛАМЕН ЗЛАТЕВ      

                        

                                                                          СВИЛЕН ЖЕКОВ

 

Секретар……………………………………………………………………………….                                                          

Прокурор……….…………………………………………….………………………..                                               

като разгледа докладваното от………………………………съдията Св. ЖЕКОВ                                                     

въззивно частно гражданско дело номер 1127 по описа за 2017……..........година.

 

          

          Производството е по чл. 274 и сл. ГПК.

Образувано е по подадена въззивна частна жалба от Х.Т.Г. чрез адв. Л. Д. срещу определение постановено в открито съдебно заседание от 24.01.2017 г., постановено по гр. д. № 1889/2016 г. по описа на Казанлъшки районен съд, с което е спряно производството по делото до приключване на производството по гр.д. № 2297/2016 г. по описа на същия съд.

Частният жалбоподател счита обжалвания акт за незаконосъобразен и претендира отмяната му, като изтъква, че гр.д. № 1889/2016 г. било с предмет на разглеждане претенция на ищеца за осъждане на ответниците да изпълнят задължения по договор за спогодба, а на предметът на гр.д. № 2297/2016 г. е право на собственост върху определен недвижим имот. разликата между двете правоотношения била същностна – първото било облигационно и обвързвало само страните, а второто вещно, като обвързвало всички правни субекти извън страните. За да се преценяло дали се дължи вземането по спогодбата било без значение кой е действителният собственик на недвижимия имот. Освен това частният жалбоподател не оспорвал собствеността на ответниците Г. и фактическите твърдения на страните съвпадали по двете дела. При подобна липса на спор не било възможно да се формира различна сила на присъдено нещо по двете дела. Не била налице връзка и относно страните – ищец по гр.д. № 1889/2016 г. бил само Х.Г., а ответници по гр.д. № 2297/2016 г. са В. Г. И Г. Г.. Нямало връзка и между субектите на материалните правоотношения по двете дела. Относно насрещния иск по гр.д. № 1889/2016 г. следвало производството по него да бъде прекратено, защото бил насочен само срещу първоначалния ищец Ваня Ганева, която в хода на производството оттеглила иска си. Щом тя не била вече ищец по главния иск, не можела да бъде ответник по насрещен иск предявен в същото производство.  Моли за отмяна на обжалваното определение и връщане на делото на районния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на частната жалба от ответните страни Г. Г.Г. и П. К. Г. чрез адв. С. Т. Г.. Изложени са подробни съображения за неоснователност на частната жалба – тъй като спорът между страните по гр.д. № 1889/2016 г. засягал парична претенция за подобрения върху чужд имот, било важно да се установи кой е действителният собственика на имота, защото собственикът на имота се обогатявал неоснователно. В случай, че иска с правно основание чл. 108 ЗС бъде отхвърлен нямало да е налице основание за претенцията на частния жалбоподател за извършените подобрения и за сключване на договора за спогодба. Изразено е несъгласие с доводите в частната жалба, че частният жалбоподател не оспорвал правото на собственост на ответниците по гр.д. № 1889/2016 г., защото бил страна по разпоредителна сделка с предмет същи недвижим имот. Освен това ответниците по частната жалба били признати за собственици върху процесния недвижим имот с влязло в сила решение № 436/13.08.2014 г. на С. окръжен съд постановено по в.т.д № 1083/2014 г. За да бъдела основателна претенцията на частния жалбоподател следвало да бъде установено кой е действителният собственик на недвижимия имот, като след това била необходима и преценка дали договорът за спогодба имал основание. Молят въззивната частна жалба да се отхвърли като неоснователна, а обжалваното определение да бъде потвърдено.

Въззивният съд намира, че частната жалба против първоинстанционното определение е допустима – насочена е против преграждащо развитието на исково производство определение на първоинстанционен съд

Частната въззивна жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е редовна.

Разгледана по същество, частната жалба се явява неоснователна.

Производството по гр.д. № 1889/2016 г. е образувано по предявен от частния жалбоподател Х.Т.Г. /другият ищец В. Г. Г. е оттеглила исковите си претенции и производството в тази част е прекратено с определение от 24.01.2017 г. постановено в открито съдебно заседание/ срещу Г. Г. Г. и П. К. Г. иск с правно основание чл. 365, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, предявен като частичен, за осъждане на ответниците да им заплатят сумата от 5100 лв. представляваща парично задължение по договор за спогодба от 02.04.2015 г.

С отговора на исковата молба ответниците са оспорили иска, с твърдения, че договорът за спогодба бил нищожен поради липса на основание, противоречие с добрите нрави, въведено е като евентуално възражение за неизискуемост на задълженията по договора. Излагат доводи, че ищците претендират подобрения от ответниците като собственици на имота, извършени през време на действието на договор за наем.

По делото е предявен и насрещни искове от Г. Г. Г. и П. К. Г. против В. Г. Г. с правно основание чл. 232, ал. 1 ЗЗД за заплащане на наемна цена за процесния недвижим имот и чл.  236, ал. 1 ЗЗД за предаване на имота.

В постъпилия отговор по насрещните искове са оспорени исковите претенции, като неоснователни евентуално погасени по давност.

По делото е установено, че в Казанлъшки районен съд е заведено гр.д. № 2297/2016 г. по предявен от Г. Г. Г. и П. К. Г. против В. Г. Г. и Г. Х. Г. иск с правно основание чл. 108 ЗС за установяване, че ищците по този иск са собственици на имота находящ се в П., общ. Г. и ответниците да бъдат осъдени да им върнат владението върху имота.

С определение, постановено на 24.01.2017 г. Казанлъшки районен съд е спрял производството по гр.д. № 1889/2016 г. до приключването на спора по гр.д.№ 2297/2016 г. на основание чл. 229, т.4 ГПК.

Настоящият състав намира, че правилно Казанлъшки районен съд е приел наличието на преюдициалност на спора по гр.д.№ 2297/2016 г. спрямо спора по предявения пред него иск.

Така постановения съдебен акт е правилен и законосъобразен. Налице е спор, който се явява преюдициален по отношение на настоящото производство. Въззивният съд намира, че искът на настоящия жалбоподател за заплащане на подобренията съгласно сключения договор за спогодба е обусловен от резултата по иска по чл. 108 ЗС предявен от ответниците по делото, защото само при уважаването на последния ще подлежи на разглеждане и иска за подобренията /основани на договора за спогодба/, поради което условията на чл. 229, ал.1, т. 4 ГПК са изпълнени. Това е така, защото в отговора на първоначалната искова молба са въведени възражения за нищожност но договора за спогодба вкл. и поради липсата на основание, а за да има основание поемането на задължение за заплащане на подобрения в недвижимия имот е необходимо с тези подобрения да се е обогатил действителният собственик на имота, защото само той дължи тяхното заплащане. Затова е неоснователно възражението в частната жалба, че били налице две различни правоотношения вещно и облигационно, защото дали подобренията биха се претендирали на основание извъндоговорен източник или по силата на договора за спогодба /както и в случая/ това не променя извода, че те винаги са дължими от действителния собственик на имота, т.е. водещото е наличието на собственост върху имота. Преди решаване на въпроса за собствеността на недвижимия имот не би могло да се отговори на въпроса има ли договора за спогодба основание или е нищожен поради неговата липса, защото договорът трябва да има основание. Затова неточно във въззивната частна жалба се сочи, че е без значение кой е действителният собственик на имота за преценката дължи ли се вземането по договора за спогодба, защото преди да се отговори на този въпрос /който безспорно е по съществото на делото/ трябва да се отговори на въпроса действително ли е изобщо поемането на подобно задължение с оглед собствеността на имота. Не може да не се държи сметка за обстоятелството, че е възможно иска по чл. 108 ЗС да бъде отхвърлен и тогава ответниците по настоящето дело не биха били собственици, които могат да отговарят по иска за подобрения. Действително както се сочи в частната жалба, Ваня Ганева е оттеглила иска си за заплащане на суми по договора за спогодба /очевидно с оглед на качеството си на ответник по гр.д. 2297/2016 г./, но тя продължава да бъде страна по договора за спогодба, с предмет изплащане на подобрения направени в имота. Евентуалното отхвърляне на иска по чл. 108 ЗС, ще има значение при преценката относно основателността на възражението за нищожност на договора за спогодба поради липса на основание, с оглед на обстоятелството, че заплащане на подобрения се дължат само от действителните собственици на имота, обогатяващи се с тези подобрения. Поради това евентуалното отхвърляне на иска по чл. 108 ЗС действително няма да има сила на присъдено нещо спрямо ищеца по делото Х.Г., но би лишило облигационното правоотношение от основание. Без да е ясно дали ответниците по иска за изпълнение на спогодбата са собственици на имота не би могла да се отговори има ли основание поетото от тях задължение за заплащане на подобрения. Отделно от дотук изложеното съдът не споделя тезата на частния жалбоподател, че същият не е оспорвал собствеността на процесния недвижим имот на ответниците по делото, тъй като са налице данни по делото, че ищецът е участвал в две прехвърлителни сделки на недвижимия имот, т.е. налице е извънсъдебно оспорване.

Неотносими са доводите в частната жалба свързани с допустимостта на насрещния иск по гр.д. № 1889/2016 г. предявен против Ваня Ганева. Съдът намира за необходимо само да отбележи, че оттеглянето на главния иск от ищцата Ганева не води по необходимост до прекратяване на делото в частта му по предявения срещу нея насрещен иск, по който тя е ответник. Това е така, защото с насрещния иск ответникът търси самостоятелна защита срещу ищеца. Затова насрещният иск не е акцесорен спрямо първоначалния. Поради това дори и производството по първоначалния иск да бъде прекратено делото относно насрещния иск следва да продължи своя ход.

Ето защо изходът по това дело е преюдициален по отношение на настоящото производство по см. на чл. 229, ал.1, т. 4 ГПК.

С оглед на гореизложеното съдът намира, че обжалваното определение, с което е спряно производството по гр.д. № 1889/16 г. по описана Казанлъшки районен съд е правилно и следва да бъде потвърдено.

 

Воден от горното, съдът

 

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПОТВЪРЖДАВА определение от 24.01.2017 г., постановено по гр.д. № 1889/2016 г. на К. районен съд, с което е постановено спиране на производството по гр.д. № 1889/2016 г. до приключване на производството по гр.д. № 2297/2016 г. по описа на К. районен съд, на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК.

 

Определението подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд с частна касационна жалба в седмичен срок от съобщенията до страните.

 

 

 

                                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ:   1.

 

 

                                                                                          2.