О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№ 334                                            20.04.2017 г.                    гр.Стара Загора

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ІІ СЪСТАВ   

на двадесети април две хиляди и седемнадесета година

в закрито заседание в следния състав:

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ : РУМЯНА ТИХОЛОВА                                                          ЧЛЕНОВЕ :          ПЛАМЕН  ЗЛАТЕВ

                                                                                СВИЛЕН  ЖЕКОВ

Секретар СТОЙКА СТОИЛОВА

като  разгледа  докладваното  от  съдията- докладчик ЗЛАТЕВ

частно гр.дело N 1155 по описа за 2017 година,

за да се произнесе, съобрази следното :

 

            Производството е на основание чл.252- 254 във вр. с чл.214 и чл.415, ал.1 от ГПК.

 

Производството е образувано по частната жалба от М.К.Е. *** против Определение от 10.03.2017г. на РС- С. по гр.д.№ 4425/2016г., за прекратяване на производството по делото, като счита определението за незаконосъобразно, поради което моли то да бъде отменено, а делото върнато за продължаване на съдопроизводствените действия на РС, тъй като според нея предявеният иск е установителен по чл.422 от ГПК, подаден след издаване на Заповед за изпълнение на парично задължение от 26.07.2016г. по ч.гр.д..№ 3547/2016г. на РС- С., срещу която е подадено възражение. Със заповедта е било разпоредено длъжникът Д.П.И. да заплати на кредитора М.К.Е. сумата от 720лв., ведно със законната лихва от 25.07.2016г. до изплащане на вземането, както и 325лв. разноски. В заповедта е било посочено, че вземането произтича от договор за наем от 17.01.2013г., за периода от 01.03.2014г. до 01.03.2014г., като е била искана поправка на очевидна фактическа грешка в заповедта, като периода се счита от 03.01.2013г. до 03.01.2014г., но такава не била допусната. Счита, че не са налице основания за прекратяване на производството, тъй като дали предявеният иск съответства на заявеното, т.е. доколко е основателен, е въпрос по същество на спора, по който съда следва да се произнесе с решението. Отделно от това счита за допустимо преминаването от установителен към осъдителен иск, който следва да съответства на предявеният с исковата молба в настоящото производство, а не на заповедта за изпълнение. В случая само се иска осъждане на ответника за същото, посочено в исковата молба, по която е образувано настоящото производство.  Моли поради това да се отмени изцяло атакуваното от нея Определение, ведно със законните последици от това. Претендира разноските си по настоящото дело.

В законния 1- седмичен срок има постъпил писмен Отговор на тази ч.жалба от другата страна- Д.П.И. ***, който моли ОС да остави без уважение подадената от М.К.Е. частна жалба като неоснователна, респективно да потвърдите Определение от 10.03.2017г. постановено по гр.д. № 4425/2016г. по описа на РС- С. за прекратяване на производството по делото, тъй като според него безспорно предявеният иск по чл.422 ГПК е установителен и е подаден слез издадена Заповед за изпълнение на парично задължение от 26.07.2016г. по ч.гр.д. №3547/2016г. на СтРС. Счита, че в заповедното производство била поискана поправка на очевидна фактическа грешка(ОФГ) в заповедта на основание чл.247 ал.1 от ГПК, но такава не е била допусната. Според него неправилно ч.жалбоподателка сочи, че ОФГ е допусната в самата Заповед, което не отговаряло на фактическите обстоятелства по делото, тъй като в  заявлението   по  чл.410  от  ГПК,   заявителката/ч.жалбоподателка/  е   поискала заповед за интервала от 03.01.2013г. до същата дата- 03.01.2013г., а не до твърдения 1- годишен договорен интервал от 03.01.2013г. до 03.01.2014г. Моли ОС да потвърди изцяло атакуваното Определение от 10.03.2017г., постановено по гр.д. № 4425/2016г. по описа на РС- С., със законните последици от това.

 

Настоящия въззивен съд, след като обсъди направените в ч.жалба оплаквания, като взе предвид становището в Отговора на въззивника по ч.жалба и провери допустимостта и основателността й, намери за установено и доказано следното :  

 

Ч.жалбата е подадена своевременно, от надлежен ч.жалбоподател/заявител по чл.410 от ГПК/, същата е процесуално допустимо и по нея въззивният съд следва да се произнесе по съществото на направеното оплакване.

 

          Разгледана по същество, процесната ч.жалба се явява необоснована и недоказана, тъй като, действително след подаване на възражението по ч.гр.д. е предявен настоящият установителен иск по реда на чл.415 от ГПК, с който се иска да се приеме за установено, че длъжника дължи на кредитора сумата от 720лв., представляваща наем за недвижим имот за периода от 03.01.2013г. до 03.01.2014г., ведно със законната лихва върху тази сума, дължима от 25.07.2016г. до окончателното й изплащане, както и направените в заповедното производство разноски. Но по заповедното производство срокът е поискан и присъден, като „нулев“/от 03.01.2013г. до абсолютно същата дата- 03.01.2013г./ в установителния иск и с поисканото изменение от установителен към осъдителен иск интервалът от време е вече друг, 1- годишен/от 03.01.2013г. до 03.01.2014г./- така, както действително е и по писмения договор за наем между страните, но той е различен от „процесния“ „нулев“ период от време/ от 03.01.2013г. до същата дата- 03.01.2013г./. В случая не е налице несъответствие между формирана воля на съда и нейното изразяване в текста на Заповедта, от което следва очевидно, че не е била налице ОФГ, поради което РС правилно е приел, че в заповедното производство длъжникът е осъден да заплати наемна сума за друг период, различен от претендирания в производството по чл.422 от ГПК. Безспорно е, че в исковото производство по чл.422 от ГПК не може да се претендират претенции, различни от тези по заповедното производство, тъй като двете производства са обвързани и исковото производство е последица от заповедното. Поради което установителният иск по чл.422, ал.1 от ГПК е предвиден от законодателя като част от развиващото се заповедно производство, насочен към установяване съществуването на вземането на кредитора- такова, каквото е заявено от него в самото заявление по чл.410 от ГПК. Разпоредбата на чл.422, ал.1 от ГПК придава на заявлението за издаване на заповед за изпълнение материално и процесуално правно значене на искова молба, при което искът за установяване вземането се явява негово продължение между същите страни и на същото основание. Следователно не е допустимо ищецът- кредитор с исковата си молба да въвежда друг период, различен от вече заявения, и срещу което вземане длъжникът е възразил, като самата искова фаза по чл.422 от ГПК представлява продължение на заповедното производство, до стабилизиране на основанието. Поради което съществуването на интерес от установяване е съществуването на идентичност между заявеното в заявлението вземане и твърденията в исковата молба, като при уважаване на предявеният иск ще се постигне, като резултат стабилизиране на изпълнителното основание, като му се придава изпълнителна сила и сила на присъдено нещо. Предвид което РС напълно мотивирано, законосъобразно и правилно в атакуваната му определение не е допуснал ч.жалбоподателка/ищца/ да измени иска от установителен към осъдителен, поради обстоятелството, че ще бъде налице вече до нов по същността си иск, предявен за друг 1- год. период от време. И с оглед на горните безспорно установени и доказани обстоятелства по делото, напълно правилен се явява изводът на РС, че следва производството по гр.д. 4425/2016г. на РС- С. да бъде прекратено изцяло, със законните последици. Ето защо напълно мотивирано, законосъобразно и правилно първоинстанционния РС- С. с атакуваното му протоколно Определение от о.с.з. на 10.03.2017г. е прекратил изцяло производството по делото, тъй като очевидно и безспорно заявеното с исковата молба не съответства със заповедта за изпълнение, поради което и не е допуснато изменение на иска по реда на чл.214 от ГПК, чрез преминаване от установителен към осъдителен със същия мотив- че се иска предявяване и преминаване от първоначалния установителен към другия осъдителен иск за същата сума, но за съвършено друг период от време, като предявеният период не съответства по никакъв начин на заявеното.

 

Ето защо водим от горните мотиви и на основание чл.252- 254 във вр. с чл.214 и чл.415, ал.1 от ГПК, въззивният Окръжен съд- гр.Стара Загора   

 

  О П Р Е Д Е Л И :

           

 

            ПОТВЪРЖДАВА изцяло протоколно Определение от о.с.з. на 10.03.2017г., постановено по гр.д. № 4425/2016г. по описа на РС- С..

 

 

          ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ : 

 

 

 

          ЧЛЕНОВЕ :