О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№ 348                                            21.04.2017 г.                    гр.Стара Загора

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ІІ СЪСТАВ   

на двадесет и първи април две хиляди и седемнадесета година

в закрито заседание в следния състав:

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ : РУМЯНА ТИХОЛОВА                                                           ЧЛЕНОВЕ :             ПЛАМЕН  ЗЛАТЕВ

                                                                                    СВИЛЕН  ЖЕКОВ

Секретар  

като  разгледа  докладваното  от  съдията- докладчик ЗЛАТЕВ

частно гр.дело N 1166 по описа за 2017 година,

за да се произнесе, съобрази следното :

 

            Производството е на основание чл.252- 254 във вр. с чл.344, ал.1- 3 от ГПК.

Производството е образувано по частната жалба от Д.С.В. ***/съделител- ответник/ против Определение № 93/17.01.2017г. по гр.д.№ 2901/2013г. по описа на РС- К., с което първоинстанционният съд е оставил без уважение молбата му за промяна на Решение № 113/25.02.2015г. по същото гр.д., постановено по реда на чл.344, ал.2 от ГПК, с което е бил осъден да заплаща на друг съделител/ищеца/ С.Д.В. сумата от 74 лв. месечно за ползването на неговия дял, съставляващ ¼ ид.част от недвижимия имот- дворно място с площ от 492 кв.м., съставляващо имот с пл.№ 3214 по плана на гр.К., обл.С., заедно с построените в имота двуетажна масивна жилищна сграда с гараж и масивен гараж, за периода от постановяване на решението до окончателното извършване на делбата. Счита за неправилни мотивите на РС за отказа да измени решението са, че в тази част решението не подлежи на промяна, тъй като делбеното производство било приключило с влизането на решението в сила. Счита, че подобни изводи не отговарят на законовите разпоредби, тъй като според него делбеното производство не приключва с влизане на решението за делбата в сила, а с прекратяването на съсобствеността между съделителите. Заявява, че процесния недвижим имот е изнесен на публична продан, но до настоящия момент обаче той не е бил продаден, поради което Д.В. и С.В. продължавали да са съсобственици, тоест според него делбеното производство не е приключило, поради което решението в тази му част подлежало на изменение, както към датата на депозиране на молбата,  така и към настоящия момент. С оглед на гореизложеното изводът на РС, че делбеното производство е приключило с влизането на второто решение в сила бил неправилен и незаконосъобразен, и решението следвало да бъде изменено, тъй като към настоящия момент имотът не бил продаден на публична продан и все още бил в режим на съсобственост между него и другия съделителСтойно В.. Поради което моли ОС да отмени атакуваното изцяло негативно за него Определение на РС- К., като неправилно и незаконосъобразно, и да постанови друго, изцяло позитивно за него, като уважи напълно искането му, със законните последици от това. Няма претенции за разноски по това произцводство.

В законния 1- седмичен срок няма постъпил писмен Отговор на тази ч.жалба от другата страна- ответника Д.С.В. ***.

Настоящия въззивен съд, след като обсъди направените в ч.жалба оплаквания, като взе предвид липсата на Отговор от въззивника по ч.жалба и провери допустимостта и основателността й, намери за установено и доказано следното :  

Ч.жалбата е подадена своевременно, от надлежен ч.жалбоподател- съделител, същата е процесуално допустимо и по нея въззивният съд следва да се произнесе по съществото на направеното оплакване.

          Видно от текста на атакуваното Определение на РС- К., делбеното производство е приключило с влязло в законна сила Решение № 113/25.02.2015г. по втората фаза след допускане на делбата, по възлагането на делбения имот, който е изнесен на публична продан. След влизане в сила на решението е постъпила процесната Молба от съделителя- ответник Д.С.В., с която моли РС да измени постановеното по делото решение в частта с която по реда на чл.344, ал.2 от ГПК е осъден да заплаща на С.Д.В. сума от 74 лв. месечно за ползване на дела му, като твърди, че след 23.09.2016г. не дължи плащане на суми за ползване на имота, тъй като изпратил писмо на С.В. с което го е поканил да ползва неговата ¼ ид.част от имота, както и му е предоставил 3 бр. ключове, за да му осигури достъп до същия, и още на 23.09.2016г. С.В. бил получил писмото и ключовете, и имал възможността да ползва имота. Действително с писмено отговор на молбата другият съделител С.Д.В. заявява изрично, че на 23.09.2016г. получил 3 бр.  ключове за делбения имот, за което нямал претенции да му се заплащат вече по 74 лв. след тази дата, и молбата му била да му се заплати всичко дължимо по делото до 23.09.2016г.

Разпоредбата на чл.344, ал.2 от ГПК регламентира само една привременна мярка, приложима в рамките на производството по съдебна делба, и тя може да бъде изменена от същия РС съгласно нормата на чл.344, ал.3 от ГПК при евентуална промяна на обстоятелствата, настъпили до приключване на делбата, тъй като производството по чл.344, ал.2 от ГПК не е отделно самостоятелно производство. С това изменяемо Определение се разпределя ползването на делбения имои между съделителите, или се определя обезщетение, което някой от тях трябва да заплаща на други, но само до приключване на делбата с влизане в сила на второто Решение по възлагане- т.е. това разрешение има само временен характер, и съдебният акт, постановен по реда на чл.344, ал.2 от ГПК, има действие и значение само за делбеното производство и с него съответната привременна мярка може да бъде постановена само занапред и само до приключване на делбеното производство. В настоящият случай постановеното по делото второ делбено решение по възлагане/изнасяне на публична продан/ е влязло отдална в законна сила от 19.05.2015г./датата на постановяване на необжалваемото въззивно Решение по делото/. Поради което молбата за изменение се явява процесуално недопустима и е следвало да бъде оставена от първоинстанционния РС въобще без разглеждане, а не да бъде възприемата като процесуално допустима, и РС да се произнеся по същността на искането в нея, макар и да я е оставил без уважение по същество.

Поради което въззивният съд счита, че следва да обезсили, като процесуално недопустимо атакуваното Определение № 93/17.01.2017г. по гр.д.№ 2901/2013г. по описа на РС- К. и да прекрати изцяло производството по настоящото ч.гр.д.№ 1166/22017г. по описа на ОС- С., ведно със законните последици от това.

 

Ето защо водим от горните мотиви и на основание чл.252- 254 във вр. с чл.344, ал.1- 3 от ГПК, въззивният Окръжен съд- гр.Стара Загора    

 

  О П Р Е Д Е Л И :

           

            ОБЕЗСИЛВА, като недопустимо Определение № 93/17.01.2017г. по гр.д.№ 2901/2013г. по описа на РС- К., обл.С..

 

            ПРЕКРАТЯВА изцяло производството по делото.

 

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО  може да се обжалва в 1- седмичен срок от връчването му на страните, чрез ОС- С. пред ВКС- С., при наличието на предпоставките на чл. 280/1/ ГПК.

 

 

 

                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                      

 

 

 

                                                  ЧЛЕНОВЕ :