О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

373                                                                28.04.2017 г.                          гр.С.

 

С.Т ОКРЪЖЕН СЪД                   І ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ   

на двадесет и осми април                                             две хиляди и седемнадесета година

в закрито заседание в следния състав:

           

                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА МАВРОДИЕВА

 

      ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ УРУКОВ

 

                              СВИЛЕН ЖЕКОВ

 

Секретар  ………………….……………………………

Прокурор  …………………………………………………

като разгледа докладваното от съдия МАВРОДИЕВА

въззивно  гр.  дело № 1168 по описа  за  2017 година

 

Производството е образувано по частна жалба от адв. М.Г., като пълномощник на Г.Г.И., Д.М.И. и Т.М.И. против определение от 13.02.2017г. постановено по гр.д.№ 1215/2015г. по описа на С. районен съд, с което се оставя без разглеждане предявения иск, поради недопустимост и се прекратява производството по делото.

 

Частните жалбоподатели, чрез пълномощника си излагат съображения за неправилност и незаконосъобразност  на обжалваното определение и молят да  бъде отменено, като се укаже продължаване на съдопроизводствените действия.

 

В постъпилия в срока отговор от другата страна П.Х.Г. и Е.Х.Х., чрез пълномощниците си адв. Ц.В. и адв. С.С. вземат становище за неоснователност на частната жалба. Молят да се остави без уважение и да им се присъдят разноски за въззивното производство.

 

Съдът, след като обсъди направените в жалбата оплаквания, становищата на страните и фактите по делото, намира за  установено следното:

 

Жалбата е допустима, като подадена в срока за обжалване.

 

С обжалваното определение С. районен съд е приел, че ищците нямат правен интерес от предявяването на установителен иск по чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ, тъй като ищецът не бил подал заявление по чл.11, ал.1 ЗСПЗЗ или предявил иск по чл.11, ал.2 от ЗСПЗЗ до изтичане на преклузивния срок – 12.05.2007г.

 

Производството е образувано по искова молба на Г.Г.И., Д.М.И. и Т.М.И. против П.Х.Г. и Е.Х. Х. Ищците твърдят в исковата молба, че заедно с ответниците като наследници на общия наследодател Г. П. Г., бивш жител *** , починал на 30.05.1983г., били съсобственици на земеделски земи в землището на с. В., признати с решение № 08083 от 18.08.1993г. по чл.18ж , ал.2 от ППЗСПЗЗ и с Решение № 08083 от 16.04.1996г. на ПК – С., общо в размер на 105.420 дка.  Били наследници на починалата му на 12.04.2010г. в гр.С. дъщеря Д.Г.И., а ответниците – на сина му – Х. Г. П., починал на 30.11.2002г.  Искането им е да се признае за установено по отношение на ответниците, че ищците са собственици по наследство на ½ ид. част.

            От фактите по делото, съдът намира, че ищците са предявили иск с правно основание чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ, макар, че искането им не съответства на изложените фактически обстоятелства.  

            Предмет на установителния иск по чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ е правото на собственост върху земеделските земи към момента на одържавяването им или включването им в ТКЗС, ДЗС или другите селскостопански организации и предявяването му не е обусловено от решенията на комисиите по чл. 18ж, ал. 1 и по чл. 27, ал. 1 от ППЗСПЗЗ. Оспорването на правото на собственост върху земеделска земя по съдебен ред предполага наличие на правен интерес. Такъв е налице при висящо административно производство по чл. 14, ал. 1 - 3 от ЗСПЗЗ или възможност то да бъде образувано, както и при окончателно решение на общинската поземлена комисия за възстановяване на собствеността върху земеделските земи в реални граници или за обезщетяване на собствениците съгласно чл. 106 от ЗСПЗЗ. Когато административното производство е приключило с окончателен отказ за възстановяване на собствеността или то не може да започне поради изтичане на сроковете по чл. 11 от ЗСПЗЗ, предявяването на иск по чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ е процесуално недопустимо. В този смисъл е Тълкувателно решение № 1 по гр.д.№ 11/97г. на ОСГК на ВКС и Тълкувателно решение № 4 от 14.03.2016г. по т.д.№ 4/2014г. на ОСГК на ВКС.

            В настоящия случай от приложената преписка на ПК е видно, че със заявление № 08097 от 05.03.1992г. наследодателят на ответниците Х. Г. П. е заявил за възстановяване земеделски земи в общ размер на 109.130 дка като наследник на общия наследодател на страните Г. П. Г..  С това е инициирал производство по чл.14, ал.1 -3 от ЗСПЗЗ в полза на всички наследници на общия наследодател. С решение № 08097 от 23.08.1993г. на ПК – С., по чл.18ж, ал.2 от ППЗСПЗЗ са признати и определени за възстановяване на наследниците на Г. П. Г. – общия наследодател на страните земеделски земи с план за земеразделяне в землището на с. В., подробно описани. С последващото решение № 08097 от 24.04.1996г.  на ПК – С. по чл.18ж., ал.2 от ППЗСПЗЗ, същите земеделски земи са признати и определени за възстановяване на Х. Г. П..

            В случая от значение е обстоятелството, че със заявлението от 05.03.1992г. , по което е образувана преписката в ПК С. за възстановяване на земеделски имоти, процесните земеделски земи са заявени като наследствени на общия на страните наследодател - Г. П. Г., от сина му Х. Г. П. като заявител – наследодателя на ответниците. Това заявление ползва всички наследници на Г. П. Г., не само заявителя и е довело да образуване на административно производство по отношение на процесните земеделски земи пред ПК по реда на чл.14 ЗСПЗЗ и ползва всички наследници на общия наследодател – ищци и ответници. Обстоятелството, че процесните земеделски земи са заявени за възстановяване от името на всички наследници на общия наследодател Г. П. Г., а впоследствие с решение са признати на сина на общия наследодател Христо Петров обуславя правния интерес на ищците от предявяване на установителния иск по чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ против ответниците.  

 

Ето защо, съдът намира, че определението на съда, с което се оставя без разглеждане предявения иск с правно основание чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ и се  прекратява производството по делото поради недопустимост на иска е незаконосъобразно и следва да бъде отменено, а делото върнато на С. районен съд за продължаване на процесуалните действия.

 

Водим от горните мотиви и на основание чл.278 от ГПК, Окръжният съд

 

                                                О П Р Е Д Е Л И :

 

ОТМЕНЯ определение от 13.02.2017г. постановено по гр.д.№ 1215/2015г. по описа на С. районен съд, с което се оставя без разглеждане предявения иск, поради недопустимост и се прекратява производството по делото като незаконосъобразно.

 

ВРЪЩА делото на С. районен съд за продължаване на процесуалните действия.

 

 

  ПРЕДСЕДАТЕЛ:                              

 

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ: