Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

147                                                           11.05.2017 г.                                   гр.С.

 

                                                   В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Старозагорският окръжен съд, Гражданско отделение, IV състав

на двадесет и седми април 2017 год.

в публично заседание в следния състав :                                                                                       

                                                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ : ПЛАМЕН ЗЛАТЕВ

Секретар С.С.

като разгледа докладваното от съдията – докладчик ЗЛАТЕВ

Гражданско дело № 23/2017г. по описа на ОС- С.,

за да се произнесе съобрази следното :

 

         Производството е на основание чл.95, ал.1, т.1, във вр. чл.35, чл.18, чл.15 от ЗАПСП във вр. с чл.124, ал.1 и чл.310, ал.1, т.3 от ГПК.

 

Ищецът– пълнолетния български гражданин Г.Р.Х. *** твърди в Исковата си молба, че ответникът ИК”М.”- ЕООД, гр.Р., обл.С., като издател на регионалния седмичник- в.”М.” е публикувал в бр.31/3267/14.08.2009г. негова кръстословица без негово знание и съгласие, като при публикуването е премахнал надписа : “Съставил : Г.Х.”, обозначаващ неговото авторство, както и речника с трудните думи, който е съществена част от кръстословицата. Твърди, че кръстословиците му представляват обект на авторското му право и съгласно чл.3, ал.1 от ЗАПСП се ползват от закрилата на закона, че това му авторско право е било нарушено от ответника по чл.18, ал.1, чл.35, чл.15, ал.1, т.4 и т.5 от ЗАПСП, и като доказателство, че е автор на процесната кръстословица  представя заверено копие от по- рано излезлия бр.090/10.05.2002г. на тогавашния в.”7. С.”/регионален седмичник за гр.С. и областта/, където същата е била публикувана преди това, тъй като се вижда надписа : “Съставил : Г.Х.”, както и поради наличието на речник на трудните думи към нея. Поради което моли настоящия първоинстанционен ОС- С. да приеме за установено, че ответникът ИК”М.”- ЕООД е нарушил авторското му право върху процесната кръстословица. Претендира и за разноските си по настоящото дело. В проведеното само едно открито съдебно заседание по делото, ищецът не се е явил и не е пледира нито лично, нито чрез процесуален представител- адвокат по делото. Представил е предварителна Писмена защита, където излага своите съображения в подкрепа на исковите си претенции против ответника и претенциите си за разноските по делото. В дадения му официално от съда 5- дневен срок не е депозирал нова писмена Защита по делото.

 

Ответникът Издателска къща/ИК/”М.”- ЕООД- гр.Р., обл.С. в Отговора си на исковата молба сочи, че установителният иск за авторство против него е изцяло неоснователен и недоказан, тъй като едно трето за делото юридическо лице/съответната печатница/, е извършвала предпечатната подготовка на целия вестник, включително и на процесната кръстословица от негов служител- съответно пълнолетно физическо лице, поради което твърди, че процесния иск против него се явява напълно неоснователен и недоказан, като моли същия да се отхвърли изцяло, ведно със законните последици от това. В проведеното едно открито съдебно заседание не се явил негов процесуален представител, не е взел допълнително устно становище по спора, и не е пледирал пред настоящия първоинстанционен ОС- С.. Претендира и за разноските по делото. В дадения му от съда 5- дневен срок ответникът не е представил Писмена защита по делото.

 

СЪДЪТ, след като се запозна с всички събрани по делото само писмени, но не и гласни доказателства, като се съобрази с приложимите по казуса материалноправни и процесуални норми, и като взе предвид становищата на всяка една от страните, счита за изяснено и доказано по несъмнен и безспорен начин по делото следното :

 

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА :

 

Относно процесуланата допустимост на иска:

   Съдът намира, че предявения от ищеца/физическо лице/- пълнолетен български гражданин, против ответника/юридическо лице/- търговски субект по ТЗ, установителен иск за нарушено авторско право е процесуално допустим, своевременно предявен, родово и местно подсъден като първа съдебна инстанция на настоящия първоинстанционен ОС – С. по смисъла на чл.104, т.6 от ГПК във вр. с чл.95, ал.1, т.1 и чл.96 от ЗАПСП, и по него съдът следва да се произнесе относно материалната основателност на искането, с което е бил надлежно сезиран.

 

 

Относно материалната основателност на иска:

Видно от събраните по делото само писмени доказателства се установи следното- съдебното производство по делото е бързо на основание чл.310, ал.1, т.3, пр.1 и чл.311, ал.1 от ГПК във вр. с чл.95, ал.1, т.1 и чл.96 от ЗАПСП. Образувано е по искова молба на пълнолетния български гражданин Г.Р.Х. от гр.В., с която на основание чл.95, ал.1, т.1 от ЗАПСП той иска от настоящия първоинстанционен съд да признае за установено спрямо него, че ответникът- издател на регионално периодично печатно издание, е нарушил авторското му право върху публикуваната без негово съгласие процесна кръстословица. Видно от представените от страните, неоспорени от другата страна и приети от съда писмени доказателства по делото, процесната кръстословица е отпечатана от ответника- издател в бр.31/3267/14.08.2009г. на неговия печатен в.”М.”, без да е посочено по какъвто и да е начин името на автора й. Аналогична кръстословица е отпечатана повече от 7 години по- рано в бр.090/10.05.2002г. на тогавашния в.”7. С.”/регионален седмичник за гр.С. и областта/- издаван от друг издател, където фигурира името на ищеца като неин автор и има приложен списък с трудните думи в самата кръстословица. Предпечатната подготовка и самото отпечатването на процесната кръстословица без името на автора и без списъка на трудните думи към нея, е станало от трето за делото лице- съответната печатницата/юридическо лице/. По делото не са събирани никакви гласни доказателства- нито свидетелски показания по реда на чл.163- 167 от ГПК, нито отговори от ищеца на поставени му предварително въпроси от ответника по реда на чл.176 от ГПК, тъй като ищецът не се е явил и не е депозирал отговори на въпроси по реда на чл.176 от ГПК, поставени му от ответника. Същият не е представил и поисканите от ответника и изискани му от съда нови, допълнителни писмени доказателства.

 

Следователно от събраните по делото само писмени доказателства се установи по несъмнен и безспорен начин, че от едно трето, външно за ответника лице, какъвто е печатницата/юридическо лице по ТЗ/ на неговия в.”М.”, са включени технически допълнения/включително и процесната 1 бр. кръстословица/ след известни козметични промени, че тази процесна  кръстословица е била за запълване на останалото свободно “каре”  на съответната страница от вестника в този брой на изданието- седмичник, издавано от ответното търговско дружество/ТД/- издателска къща/ИК/, като липсва писмен договор между автора/ищец/ и издателя/ответник/ и/или печатницата- третото неучастващо по делото юридическо лице- търговско дружество/ТД/ по Търговския закон/ТЗ/ .

ОТ ПРАВНА СТРАНА :

Разпоредбата на чл.2 от ЗАПСП сочи, че авторското право върху произведенията на литературата, изкуството и науката възниква за автора със създаването на произведението. Същевременно чл.6 от ЗАПСП сочи, че до доказване на противното за автор на произведението се смята лицето, чието име или друг идентифициращ знак са посочени върху произведението по обичайния за това начин. От събраните по делото писмени и гласни доказателства, се установи по несъмнен и безспорен начин, че ищецът Г.Р.Х. от гр.В. е автор на процесната  кръстословица, публикувана на страниците на бр.31/3267/14.08.2009г. на в-к “М.”- регионален вестник за гр.Р., обл.С., като в този брой на вестника е публикувана негова кръстословица без негово знание и съгласие. С оглед разпоредбата на чл.3 от ЗАПСП, обект на авторското право е всяко произведение на литературата, изкуството и науката, което е резултат на творческа дейност и е изразено по какъвто и да е начин и в каквато и да е обективна форма. В този смисъл и всяка кръстословица е резултат на творческа дейност, чието създаване/съставяне/ изисква определени умения(наука) и талант(изкуство). Същевременно всяка кръстословица се обективира със своя текстово-графичен вид. Разпоредбата на чл.3, ал.1, т.9 от ЗАПСП изрично посочва графичното оформление на периодично издание като обект на авторското право. Графичното оформление на една кръстословица/каквато е и процесната такава/, като част от едно периодично издание/каквото е това на ответника/, също се явява обект на авторско право. От своя страна графичното оформление на една кръстословица включва  няколко различни елемента- рамка, полета, в които се пишат въпросите, самия текст на въпросите, оформен по подходящ начин, стрелки и полета с различна форма, в които пише читателя, както и комбинирането на всички тези елементи по подходящ начин, за да се получи едно крайно и завършено цялостно произведение. Макар, че в текста на чл.3 от ЗАПСП, който изброява някои обекти на авторското право, кръстословиците не са изрично включени, това изброяване не е изчерпателно. Примерно са изброени най-често срещаните типове произведения на творческа дейност. Творческата дейност, обаче, е разнообразна, поради което е невъзможно изчерпателно изброяване. Изчерпателно, обаче, са изброени произведенията, които не са обекти на авторско право. Тези обекти са изрично посочени в разпоредбата на чл. 4 от ЗАПСП и това са- нормативни актове, идеи и концепции, фолклорни творби, новини, факти, сведения и данни. Тъй като кръстословиците не могат да се отнесат към никоя от категориите в този изчерпателен списък, следва да се приеме, че те са обекти на авторско право. Това е така и защото при съставянето на кръстословици е налице творческа дейност, която се изразява в оригиналността при особения подбор и подреждане на различни думи, буквите на които да се засекат по хоризонтал и вертикал. Значенията на тези думи трябва да се опишат с кратки и ясни изречения, които да се изпишат по такъв начин, че да се съберат в предназначените за това полета. Всяка кръстословица се характеризира със своята неповторимост и за съставянето й се изисква и особен вид умения, като при съчетания на всички тези дадености, съставителят на кръстословица става носител на авторско право. В този смисъл е и становището на г-н Георги Саракинов - доктор по право; дългогодишен главен юрисконсулт на бившата Агенция за авторско право; председател на бившия Временен съвет за радиочестоти и телевизионни канали (1992- 1995 г.); експерт към парламентарните комисии по култура и медии към 36, 37, 38 и 39 Народно събрание и един от създателите на Закона за авторското право и сродните му права. Обектите на авторското право са литературни произведения. За такива авторското право счита тези произведения, които се изразяват чрез слово (на латински литера значи буква). Всяко словесно произведение, независимо от неговата форма, е литературно по смисъла на закона. В този смисъл кръстословицата е един особен вид писмено литературно произведение. Към същия извод води и т.1 от ал.1 на чл.3 на ЗАПСП, където компютърните програми са приравнени към литературните произведения, въпреки че по обичайните разбирания една компютърна програма в никакъв случай не може да се нарече литературно произведение. Друг довод, че кръстословицата е обект на авторско право е, че тя се обективира визуално в графичен вид. Законът изрично посочва графичното оформление на периодично издание като обект на авторско право (чл.3, ал.1, т.9 от ЗАПСП). Графичното оформление на кръстословицата, като част от периодично издание, също се явява обект на авторско право. Тъй като ищецът е автор и на графичното оформление на кръстословиците, а и според чл.10 от ЗАПСП, авторското право върху отделните части, включени в периодично издание, принадлежи на авторите им, той е носител и на това авторско право. Графичното оформление на една кръстословица включва: рамка, полета, в които се пишат въпросите, самият текст на въпросите, оформен по подходящ начин, стрелки, полета с различна форма, в които пише читателя, както и комбинирането на всички тези елементи по подходящ начин, за да се получи завършено произведение. Двете основни императивни норми в ЗАПСП, стоящи в основата на предмета на доказване в един авторско- правен спор са чл.2 и чл.6 от ЗАПСП. Първият текст визира постулата, касаещ възникването на авторското право. Законодателят е приел в чл.2 от ЗАПСП, че авторското право върху произведенията на литературата, изкуството и науката възниква за автора със създаването на произведението. Вторият важен момент от предмета на доказване е самото авторство. Авторскоправната доктрина в Б. е приела един теоретично „улеснен" начин на доказване в този контекст, чрез изграждането на т.нар „предположение за авторство"- разпоредбата на чл.6 от ЗАПСП казва, че до доказване на противното за автор на произведението се смята лицето, чието име или друг идентифициращ знак са посочени върху произведението по обичайния за това начин.

Следователно по несъмнен и безспорен начин от събраните по делото доказателства е видно, че ищецът Г.Х. е автор на процесната кръстословица- неговото име е изписано точно и ясно върху публикуваната повече от 7 г. по- рано в  бр.090/10.05.2002г. на тогавашния в.”7. С.”/регионален седмичник за гр.С. и областта/, на друг печатан вестник- седмичника “7. С.” аналогична негова кръстословица. Процесната кръстословица, публикувана в бр.31/3267/14.08.2009г. на в-к „М.” на печатния вестник „М.”/регионален вестник за гр.Р., обл.С./, по съдържание и общ вид е напълно идентична- т.е. става въпрос за същото произведение, и ответникът по делото не е оспорил по никакъв надлежен начин идентичността на съдържанието на двете кръстословици. Ответникът оспорва авторството на процесната кръстословица, но по никакъв начин не успява да обори твърдението на ищеца, че именно той е автор на кръстословицата по реда на чл.6, ал.1 от ЗАПСП. Авторското право на ищеца е нарушено чрез следните действия- използването на произведението без разрешението на автора и в нарушение на чл.18, ал.1 и чл.35 от ЗАПСП, премахване на надписа, обозначаващ авторството в нарушение на чл.15, ал.1, т.4 от ЗАПСП и премахването на речника с трудните думи -нарушение на чл.15, ал.1, т.5 от ЗАПСП. Според чл.95б от ЗАПСП: „Юридическите лица и едноличните търговци носят гражданска отговорност за нарушаването на права по този закон, извършено виновно от лицата, които ги представляват, съответно от техни служители или от лица, наети от тях. В този случай вината се предполага до доказване на противното“. Ирелевантен за спора е фактът кой е „физическият" извършител на публикацията, предвид това, че ответник по делото е юридическо лице, което е носител на права и задължения чрез своите органи и чиято отговорност, за да се реализира не е нужна вина, а е достатъчен фактът на нарушението. Самият факт, че ответникът не е получавал от него негови произведения доказва, че кръстословицата е публикувана без разрешението на автора й- ищеца.

Нещо повече- съгласно разпоредбата на чл.3 от ЗАПСП, обект на авторското право е всяко произведение на литературата, изкуството и науката, което е резултат на творческа дейност и е изразено по какъвто и да е начин и в каквато и да е обективна форма. В този смисъл на първо място кръстословицата е резултат на творческа дейност. Съставянето и изисква определени знания (наука) и умения и талант (изкуство). Макар че в чл. 3 от ЗАПСП, който изброява някои обекти на авторското право, кръстословиците не са изрично включени, това изброяване не е изчерпателно. Примерно са изброени най-често срещаните типове произведения на творческа дейност. Творческата дейност, обаче, е разнообразна, поради което е невъзможно изчерпателно изброяване. Изчерпателно обаче са изброени произведенията, които НЕ СА обекти на авторско право. Тези обекти са изрично посочени в разпоредбата на чл. 4 от ЗАПСП и това са: нормативни актове, идеи и концепции, фолклорни творби, новини, факти, сведения и данни. Тъй като кръстословиците не могат да се отнесат към никоя от категориите в този изчерпателен списък, следва да се приеме, че те са обекти на авторско право. Това е така и защото при съставянето на кръстословици е налице творческа дейност. Творческата дейност се изразява в оригиналността при особения подбор и подреждане на различни думи, буквите на които да се засекат по хоризонтал и вертикал. Значенията на тези думи трябва да се опишат с кратки и ясни изречения, които да се изпишат по такъв начин, че да се съберат в предназначените за това полета. Всяка кръстословица се характеризира със своята неповторимост. За съставянето на кръстословица се изисква и особен вид умения, като при съчетания на всички тези дадености, съставителят на кръстословица става носител на авторско право. В този смисъл кръстословицата е литературно произведение. Към същият извод води и разпоредбата на чл.3, ал.1, т.1 на ЗАПСП, където компютърните програми са приравнени към литературните произведения, въпреки че по обичайните разбирания една компютърна програма в никакъв случай не може да се нарече литературно произведение. Наред с това, кръстословицата е обект на авторско право, тъй като тя се обективира визуално в графичен вид. Законът изрично посочва графичното оформление на периодично издание като обект на авторско право (чл.3, ал.1, т.9 от ЗАПСП). Графичното оформление на кръстословицата, като част от периодично издание, също се явява обект на авторско право. Тъй като ищецът безспорно е автор и на графичното оформление на кръстословиците според чл.10 от ЗАПСП, авторското право върху отделните части, включени в периодично издание, принадлежи на авторите им, той е носител и на това авторско право. Графичното оформление на една кръстословица включва: рамка, полета, в които се пишат въпросите, самият текст на въпросите, оформен по подходящ начин, стрелки, полета с различна форма, в които пише читателя, както и комбинирането на всички тези елементи по подходящ начин, за да се получи завършено произведение.

Двете основни императивни норми в ЗАПСП, стоящи в основата на предмета на доказване в един авторскоправен спор са чл.2 и чл.6 от ЗАПСП. Първият текст визира постулата, касаещ възникването на авторското право. Законодателят е приел в чл.2 ЗАПСП, че авторското право върху произведенията на литературата, изкуството и науката възниква за автора със създаването на произведението. Вторият важен момент от предмета на доказване е самото авторство. Авторскоправната доктрина в Б. е приела един теоретично „улеснен" начин на доказване в този контекст, чрез изграждането на т.нар „предположение за авторство". Разпоредбата на чл.6 от ЗАПСП казва, че до доказване на противното за автор на произведението се смята лицето, чието име или друг идентифициращ знак са посочени върху произведението по обичайния за това начин. Поради което по един  безспорен и категоричен начин от събраните по делото доказателства е видно, че ищецът Г.Х. е автор на кръстословицата; неговото име е изписано върху първоначално публикуваната във в.”7. С.” негова авторова кръстословица. Кръстословицата, публикувана във въпросния брой на печатния вестник „М." е фактически абсолютно идентична- т.е. става въпрос за същото произведение, което не се оспорва от ответника. Ответникът оспорва авторството на процесната кръстословица, но по никакъв начин не е оборил твърдението на ищеца, че именно той е автор на кръстословицата. Наред с това на настоящия първоинстанционен ОС- С. служебно му е известно, че със сила на присъдено нещо въз основа на влязло в сила съдебно решение на Апелативен съд- П. по отдавна приключеното гр.д.№ 1067/2009г. по описа на Окръжен съд -С., ищецът е обявен за автор на всички кръстословици, публикувани във в-к „7. С.", включително и процесната, с оглед на което авторството на ищеца е безпорно установено и доказано по несъмнен и неоспорим начин. Авторското право на ищеца Х. е нарушено чрез използването на произведението без разрешението на автора и в нарушение на чл. 18, ал. 1 и чл. 35 от ЗАПСП, премахване на надписа, обозначаващ авторството - нарушение на чл. 15, ал. 1, т. 4 от ЗАПСП и премахването на речника с трудните думи- нарушение на чл. 15, ал. 1, т. 5 от ЗАПСП.

Ответникът твърди, че отговорността за нарушеното авторско право на ищеца следва да се носи от друг, трети правен субект- търговско дружество/печатницата/, който е извършвал предпечатната подготовка на вестника. Представените от ответника доказателства/фактура и касов бон/, по никакъв начин не доказват това твърдение на ответника, тъй като от фактурата може само да се направи извода, че вестник „М." на ответника се печата в това трето лице- печатница. Не е представена фактура или друг официален писмен документ за извършена услуга „предоставяне на кръстословици". Действително в редакционното каре на вестника пише, че и предпечатната подготовка се извършва в „Л.", и следва да се приеме, че това е така. Но в действителност правно ирелевантен за спора е факта кой е „физическия" извършител на публикацията, предвид това, че ответник по делото е юридическо лице, което е носител на права и задължения чрез своите органи и чиято отговорност, за да се реализира не е нужна вина, а е достатъчен факта на нарушението. Това произтича от изричната законова разпоредба на чл.95б от ЗАПСП: Следователно лицата, извършвали предпечатната подготовка/респективно третото лице- печатница/, е наета в този смисъл от ответника. Разбира се, твърдяните действия на тези лица са по съществото си укорими, тъй като те са извършвали „възпроизвеждане" и „разпространение" на произведения, обект на “авторско право” по смисъла на § 2, т. 3 и 4 от ДР на ЗАПСП. Вестникът се издава от ответника и последният се явява ползувател на ищцовата кръстословицата съгласно разпоредбата на § 2, т.6 от ДР на ЗАПСП, тъй като за него е налице икономическа изгода от публикуването й и продажбата й.

Аналогично с това е без фактическо и правно значение колко още физически лица/пълнолетни български граждани/ в Република Б. имат имената “Г.Х.”, като собствено и бащино/или фамилно име, тъй като ответникът не установи по какъвто и да е надлежен начин, друго физическо лице освен конкретния ищец Г.Р.Х. *** да е фактическия автор на процесната кръстословица.

Освен това в хода на съдебното дирене по делото безспорно бе доказано, че ищецът е автор на процесната кръстословица, и макар че ответникът формално оспорва авторството на ищеца, по същество той не обори оборимата законова презумпция по чл.6 от ЗАПСП. В тази връзка въпреки несъмнения факт, че в Република Б. сигурно има и други пълнолетни лица с две имена Г.Х., това не е правно релевантни към правния спор по делото, доколкото ответника нито доказва, нито дори твърди кой точно от другите граждани на Б. с имена Г.Х. е автор на процесната кръстословица. Напротив, безспорно се установи, че към момента на публикацията в издателството не са знаели и дори не са се поинтересували кой е автор на публикуваното в издаваният от тях вестник авторско произведение/кръстословица/. Нещо повече- ответникът не доказва и дори не твърди, че е поискал и получил разрешението от автора на кръстословицата да я публикува като неговото авторско произведение. Поради което и с оглед на презумпцията на чл.95б от ЗАПСП следва да се приеме, че е извършено нарушение на правата на автора по смисъла на чл.18, ал.1 и чл.35 от ЗАПСП. Безспорно е, че процесната кръстословица е публикувана в печатния в-к „М." на ответника, без да е обозначено авторството /докато такова обозначаване е налице в предишната по- ранна публикацията в печатния в- к „7. С."/, с което ответникът е извършил нарушение на разпоредбите на чл.15, ал.1, т.4 от ЗАПСП. И е безспорно, че процесната кръстословица е публикувана във в.„М." без речник на трудните думи, докато такъв речник е налице в предишната й публикация във вестник „7. С.", с което пък е извършено и друго нарушение на чл.15, ал.1, т.5 от ЗАПСП.

На основание на всички гореизложени съображения в хода на съдебното дирене и съдебните прения се доказа по несъмнен и безспорен начин, че ищецът е автор на произведение, обект на закрила по ЗАПСП, както и че ответникът чрез извършване на публикация на негова кръстословица в съответния брой на в.”М.”- регионален вестник за гр.Р., обл.С., ответният ИК”М."- ЕООД е извършил нарушенията по чл.18, ал.1; чл.35; чл.15, ал.1, т.4 и чл.15, ал.1, т.5 от ЗАПСП, поради което искът на ищеца против ответника е изцяло доказан, и следва да се уважи, ведно с всички законни последици от това. Ответникът не е оборил оборимата законова презумпция по чл.95б, изр.2 от ЗАПСП, че вината по изр.1, пр.3 на чл.95б от ЗАПСП се предполага до доказване на противното. Поради което от правна гледна точка на основание чл.95, т.1 във вр. с чл. 96 от ЗАПСП установителният иск за авторство на ищеца против ответника следва да се уважи в изцяло, ведно с всички законни последици от това.

 

Предвид изхода на спора и с оглед разпоредбата на чл.78, ал.1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца всички направени разноски по делото в размер на общо 430, 75 лв.- видно от представения по делото Списък за разноските по чл.80 от ГПК/л.34 от делото/, от които ДТ- 30 лв., Банков превод- 0, 75 лв. и 400 лв. изцяло платено в брой адв.възнаграждение на 1 бр. адвокат- повереник по делото. 

Настоящото първоинстанционно съдебно Решение може да се обжалва в законния 2- седмичен срок от датата на обявяването му, считано от днес- 11.05.2017г./четвъртък/ съгласно императивната разпоредба на чл.315, ал.2 от ГПК, с въззивна жалба чрез първоинстанционния Окръжен съд- гр.С. пред въззивния  му Апелативен съд- гр.П..

Ето защо предвид всички гореизложени мотиви и на основание чл.95, ал.1, т.1 от ЗАПСП, във вр. с чл.124, ал.1 от ГПК, първоинстанционният ОС- С.

 

                        Р   Е   Ш   И :

 

ПРИЕМА за установено по отношение на ответника ИК“М.”- ЕООД, ЕИК- … със седалище и адрес на управление: гр.Р., обл.С., ул.”Г.” №., че е нарушил авторското право на ищеца  Г.Р.Х.- ЕГН ********** ***, върху неговата кръстословица, публикувана без негово знание и съгласие в бр.31/3267/14.08.2009г. на в.”М.”- регионален вестник за гр.Р., обл.С..

 

ОСЪЖДА ИК“М.”- ЕООД, ЕИК- …, със седалище и адрес на управление: гр.Р., обл.С., ул.”Г.” № . да заплати на Г.Р.Х.- ЕГН ********** *** общо сумата 430, 75 лв./четиристотин и тридесет лева и седемдесет и пет стотинки/ разноски по делото.

 

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в 2- седмичен срок от датата на обявяването му днес- 11.05.2017г./четвъртък/ от всяка от страните, чрез ОС–С. пред ПАС– П..

 

                                   ОКРЪЖЕН СЪДИЯ :