Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

 

№ 157                                           15.05.2017г.                 град Стара Загора

 

  В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско отделение, Четвърти състав,

на двадесет и седми април 2017 година

в публичното заседание в следния състав:        

                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ :  ПЛАМЕН ЗЛАТЕВ

Секретар Стойка Стоилова

като разгледа докладваното от съдията ЗЛАТЕВ 

Гражданско дело № 1035 по описа за 2012 година,

за да се произнесе съобрази следното :

 

          Производството е на основание чл.216, ал.1, пр.2, т. 4 и 2, във връзка с ал.2 от ДОПК и във вр. с чл.134- 135 от ЗЗД,.

 

Представена е Искова молба от ТД на НАП- гр.П., РО- С. против 2 ответници- юридическото лице “А.С”- ЕООД, със седалище и адрес на управление в гр.С., кв.„Т.”, бл.., вх.., ет.., ап.128, Булстат-..., и против физическото лице Д.Г.Б., гражданин на Г., роден на ***г. в гр.С., Г., с постоянен адрес във Ф.Р.Г., гр.С., с Паспорт № ..., издаден на .... в Г., притежаващ Удостоверение за продължително пребиваване в РБ № 209/16.08.2010г., издаден от НСП- Дирекция Миграция“, с настоящ адрес в Р.Б., гр.С., бул.”Ц.” № .. вх.., ет.. ап.., с цена на иска 80 131, 50 лв., като съдебното производство е образува по иск за прогласяване относителната недействителност на сделка с недвижим имот на основание чл. 216, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ДОПК. Твърди се от ищеца, че разпоредбата на чл. 216, ал. 2, вр. с чл. 216, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ДОПК предвижда възможност за публичния взискател или публичния изпълнител да предяви иск за обявяване за недействителни по отношение на държавата на сключените след връчването на заповедта за възлагане на ревизия, ако в резултат на ревизията са установени публични задължения, сделки или действия с намерение да се увредят публичните взискатели и възмездни сделки с имуществени права на длъжника, при които даденото значително надхвърля по стойност полученото. Заявява, че със Заповед за възлагане на ревизия № 1001718/25.05.2010г., връчена на 04.06.2010г., изменена със ЗВР № 1002624/04.08.2010г., ЗВР № 1003131/03.09.2010г., е възложено извършване на ревизия на „А.” ЕООД с ЕИК..., като е бил издаден Ревизионен доклад № 1003131/15.10.2010 г., връчен на 15.10.2010 г. Счита, че компетентният орган по приходите, извършващ ревизията, е отправил Искане за предварително обезпечаване на задълженията с изх. № 9538/08.11.2010г. с приложени към него справки от 1 до 5 вкл. за налични активи. Обстоятелства, посочени в искането, поради които се налага предприемането на мерки за предварително обезпечаване, били свързани с това, че в резултат на ревизията ще бъдат установени значителни по размер публични задължения за ДДС, в следствие на непризнат данъчен кредит от рискови доставчици в очакван размер на 293 643,08 лв.- главница и 40 263,52 лв. – лихва, като било издадено на 09.11.2010г. Заявява, че Постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки, на основание чл.121. ал.1 от ДОПК, с Изх. № 95382/09.11.2010., с което били наложени следните обезпечителни мерки: възбрана върху недвижим имот, запор върху 3 броя моторни превозни средства, подробно описани в постановлението, запор върху други движими вещи, също подробно описани в ПНПОМ и запор върху налични и постъпващи суми по притежаваните от “А.” ЕООД банкови сметки в „Т. Банк"АД. Заявява, че в последствие с Определение № 127/22.11.2010г. на съдия по вписванията при Сл.Вп.- С. е отказано вписването на възбраната, поради факта, че на 19.10.2010г. по партидата на “А.С”- ЕООД е отразено вписване на Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот, с който дружеството продава на Д.Г.Б., гражданин на Г., роден на *** г. в гр. С., Г., описания ПНПОМ недвижим имот- апартамент. В отговор на изпратено запорно съобщение № 9538#4/09.11.2010г. до ОД на МВР- гр.Стара Загора, за отбелязване на наложените запори върху трите МПС на дружеството, сме информирани за промяна на собствеността на описаните в запорното съобщение автомобили. Счита, че с отговор от "Т. Банк"- АД са били уведомени, че сметките на длъжника не разполагат със средства и Разпореждането за изпълнение на запорно съобщение не може да бъде изпълнено. Твърди, че ревизията на “А.С”- ЕООД е приключила с издаване на РА № 241003131/11.11.2010 г., с който са установени задължения в размер на 331 454.15 лв., и че с Решение № 2251/27.10.2014г., постановено по адм.д.№ 347/2011г. по описа на Административен съд - П., Ревизионен акт № 241003131/11.11.2010г. е бил частично отменен, а в останалата част е била отхвърлена жалбата на “А.” /Л./. Твърди, че впоследствие с Решение № 1149/03.02.2016г., постановено по адм.дело № 985/2015г. ВАС на РБ- Първо отделение, е отменил Решение № 2251/27.10.2014г., постановено по адм.д.№ 347/2011г. по описа на Адм.съд- П., в частта му, с която е отменен Ревизионен акт №2 41003131/11Л1.2010г. и е отхвърлил жалбата на “А.” ЕООД/в ликвидация/ срещу Ревизионен акт № 241003131/11.11.2010г., а в останалата обжалвана част решението е било оставено в сила. Счита, че след връчването на заповедта за възлагане на ревизия, в резултат на която са установени публичните задължения, “А.” ЕООД е извършило възмездна сделка с имуществено право. С Договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в Нотариален акт № ., том., дело № . от.0 г„ по описа на нотариус Д. Н. - Нотариус с рег. № ... на НК, с район на действие РС- С. и Акт № 116, том XXIV, дело № 5133/2010 г. на Службата по вписванията- Ст.Загора, дружеството е прехвърлило на лицето Д.Г.Б., гражданин на Г., роден на ***г. в гр.С., правото на собственост върху следния недвижим имот- самостоятелен обект в сграда- апартамент № ., а по първоначален документ за собственост: апартамент № ., разположен на . етаж:, вх.. от жилищната сграда - блок ., находящ се в гр.С., бул.„Ц." № ., който самостоятелен обект е с идентификатор 68850.509.3361.1.100 и се състои от: дневна, две спални, столова с кухненски бокс, баня, тоалетна, антрета и балкони, със застроена площ 105.50 квж, с предназначение на самостоятелен обект: жилище, апартамент, с граници и съседи на апартамента: от север - двор; от изток - двор; от юг - стълбище и апартамент на Г. М. М. и от запад - стълбище и апартамент на Г. М. М., двор и апартамент на Ж. и С. К., и при граници по приложената схема: на същият етаж:: обект N268850.509.3361.1.80, обект №68850.509,3361.1.101 и обект № 68850.509.3361.1.81; под обекта: обект 68850.509.3361.1.97 и над обекта: обект 68850.509.3361.1.103, заедно с пршежагците му избено помещение № 5 с площ 6. 00 кв.м. и таванско помещение № 20 с площ 4.00 кв.м., както и заедно с 0.82 % идеални части от общите части па сграда №1. съгласно чл.38 от ЗС, както и заедно с 0.82 % идеални части от отстъпеното право на строеж върху мястото, в което е построена сградата, представляваща поземлен имот с идентификатор № 68850.509.3361. срещу сумата от 79 300 лв., с данъчна оценка към момента на продажбата - 79 245, 30 лв. Счита, че разпоредбата на чл.216, ал.1, т.4 от ДОПК предвижда възможност за публичния взискател или за публичния изпълнител да предяви иск за обявяване за недействителни по отношение на държавата на сделки, сключените след връчването на заповедта за възлагане на ревизия, ако в резултат на ревизията са установени публични задължения, в случай, че са извършени с намерение да се увредят публичните взискатели. Заявява, че обективна предпоставка, за да е налице хипотезата по чл.216, ал.1, т. 4 от ДОПК е сделката да е сключена след връчването на заповедта за възлагане на ревизия, ако в резултат на ревизията са установени публични задължения. Атакуваната сделка била сключена на 19.10.2010г./т.е. след връчване на заповедта за възлагане на ревизия/- следователно действията с цел увреждане интересите на държавата били извършени в периода от връчването на заповедта за възлагане на ревизия/04.06.2010г./ до изготвяне на ревизионния акт, с който са установени публичните задължения/15.10.2016г./. Счита, и че е бил осъществен и субективният елемент от фактическия състав на чл.216, ал.1, т.4 от ДОПК- намерение за увреждане на публичния взискател, тъй като спорен нея Ревизионният доклад/имащ характер на предложение за установяване на публични вземания/, е издаден на 15.10.2010г. и връчен на същата дата- 15.10.2010г., и 4 дни след връчването му длъжникът е сключил атакуваната транслативна сделка. Разпореждайки се с горепосочения недвижим имот, той бил допускал и съзнавал, че уврежда държавата, като за намерението му за увреждане на държавата, сочели и другите сделки, сключени след връчване ЗВР, с които от дружеството е побързало да се разпореди с имущество, което би послужило за удовлетворяване на публичните вземания на държавата. Пледира, че съгласно трайно установената съдебна практика, субективния елемент на фактическия състав на чл.216, ал.1, т.4 от ДОПК се е изчерпва с намерението за увреждане у длъжника и подлежи на доказване само намерението на длъжника за увреждане, като цитира и конкретна практика на ВКС по аналогични казуси. Счита, че в случая, след връчване на заповедта за възлагане на ревизия, в резултат на която са установени публични задължения, „АРТ-МЕДИЯ-ХАУС ЕООД е извършило възмездна сделка със свое имуществено право, с която е увредила интереса на публичния взискател, тъй като в резултат на извършеното разпореждане с имуществено право, е осуетена възможността към него да бъде насочено принудително изпълнение за събиране на установените с ревизионния акт публични задължения. Спред нея, за намерение да се увреди публичният взискател свидетелстват и извършените разпоредителни сделки е МПС, описани в ПНПОМ, и по отношение на тези сделки също са били предявени искове, образувани били гр.д. 507/2012г. и съответно гр.д. 508/2012г.- и двете по описа па РС- Ст.Загора, приключили с влязли в сила решения, с които били обявени за недействителни по отношение на държавата договорите, с които “А.” ЕООД се е разпоредило с тези три автомобила. Заявява, че НАП не разполага с данни за притежавани други имуществени права, които да удовлетворят вземанията на държавата. Видно от приложените справки от Агенцията по вписванията, длъжникът не притежава Други недвижими имоти. По данни на КАТ, предоставени на НАП, длъжникът не притежава моторни превозни средства, и че дължимата сума по ревизионния акт не е постъпила в държавния бюджет и към настоящия момент, видно от представената справка от 26.04.2017г., и следоватено от доказателствата по делото се установявало, че с атакуваната сделка ответникът „А.“-ЕООД реално е осуетил събирането на публичното вземане, което недвусмислено сочи на намерение от негова страна да увреди публичните взискатели. Счита за доказано, че атакуваната сделка е била извършена от длъжника “А.С”- ЕООД с намерение да се увреди публичният взискател. Във връзка заявява, че с посоченото в предявения иск правно основание по чл.216, ал.1, т.2 от ДОПК, моля да вземете предвид приетата съдебно-техническа експертиза, която извърши оценяване на недвижимия имот към датата на продажбата 19.10.2010г., към датата на предявяване на иска и към 17.04.2017г. Експертизата е отчела, както реалноосъществени сделки на недвижими имоти, така и местонахождението на имота, вида строителство, година на построяване, общо състояние на недвижимия имот и др. Моли предвид дадената оценка в заключението към момента на сделката и още повече  към настоящия момент, съдът да приеме, че е налице възмездна сделка със имуществено право, при която даденото значително надхвърля по стойност полученото. Счита, че от съществено значение е и фактът, че по делото не са представени доказателства, че цена е действително получена от продавача. Заплащането й не е извършено при изслушване на сделката от нотариуса, а в нотавиалния акт е записано, че цената е платена изцяло преди подписването му. Не са представени доказателства за плащане по банков път, а предвид цената на имота същото не следва да се е осъществило в брой /чл.З от Закона за ограничаване на плащанията в брой/. За липсата на плащане свидетелства и полученият и представен по делото отговор от „Т. банк" АД, във връзка с изпратеното Запорно съобщение №9538#5/09.11.2010г., че по сметката на “А.С”- ЕООД няма средства. За фиктивността на сделката арумент може да се изведе и от отговора на инж.Д.С., даден в с.з. на 27.04.2017г., който заяви, че П.К.И. /управител на „А."- ЕООД към момента на сделката/ продължава да живее в процесния имот и не го е допуснала да направи оглед. Предвид гореизложеното, моли съда да приеме за доказан предявеният иск и да постановите решение, с което да обявите за недействителен по отношение на държавата на основание чл.216, ал.1, т.2 и т.4 от ДОПК, Договора за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в Нотариален акт № ., том . , дело № 899 от 19.10.2010 г., по описа на нотариус Д. Н.- Нотариус с рег. № ... на НК, с район на действие - РС С. и Акт № ., том ., дело № .. на Службата по вписванията- С., с който “А.С”- ЕООД е прехвърлило на Д.Г.Б., гражданин на Г., роден на ***г. в гр.С., правото на собственост върху следния недвижим имот- самостоятелен обект в сграда: апартамент . /сто/, а по първоначален документ за собственост: апартамент № А1, разположен на . етаж:, вх.., от жилищната сграда - блок ., находящ се в гр. бул С.,.„Ц." № ., който самостоятелен обект е с идентификатор 68850.509.3361.1.100, при съответните съседи, граници, и допълнителни и общи части, както и заедно с 0.82 % идеални части от общите части на сграда № ., съгласно чл.38 от ЗС, както и заедно с 0.82 % идеални части от отстъпеното право на строеж върху мястото, в което е построена сградата, представляваща поземлен имот с идентификатор   № 68850.509.3361, срещу сумата от 79 300 лв., с данъчна оценка към момента на продажбата- 79 245, 30 лв. Моли съда да осъди ,,А." ЕООД/в ликвидация/ да заплати на ТД на НАП- П. сумата от 5 284 лв., представляваща разноски по делото и възнаграждение за осъществена юрисконсултска защита. В този смисъл е пледоарията на процесуалния й представител- юрисконсулт, както и писмената й Защита по делото.

 

Първият ответник- юридическото лице “А.” ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр. Ст., кв. „Т.”, бл. ., вх. ., ет. ., ап.., Булстат ..., в Отговора си на ИМ по реда на чл.131- 133 от ГПК сочи, че единственият представител и едноличен собствени на капитала на дружеството “А.С”- ЕООД – С. Х.П., б.ж. на гр.С. е починал на 19.09.2011г. в гр.С., и че съгласно чл.24, т.5 от Учредителния акт на това дружество, дейността на дружеството се прекратява при смърт на едноличния собственик, освен ако неговите наследници в тримесеч срок от откриване на наследството не встъпят като съдружници и не продължат дейността му. Заявява, че никой от наследниците му в този срок не е приел наследството - нещо повече и двамата му наследници са направили откази от наследството, надлежно вписани в специалния регистър на РС- С., и предвид разпоредбата на чл.157 от ТЗ, дружеството е било прекратено. Заявява, че атакуваната сделка от 19.10.2010г. видно от горепосочения нот.акт сочи, че имота е продаден от дружеството на Д. Герхарт Б. за сумата 79 300 лв., че към момента на покупката данъчната оценка на имота е била 79 245 лв., т.е. неправилно в исковата молба се сочи, че даденото значително надхвърляло по стойност полученото, т.е. имота е бил много по- евтин според ищеца от покупната цена. Това се опровергавало от посоченото по- горе, тъй като продажната цена надхвърля размера на данъчната оценка. Сочи, че към този момент данъчните оценки надхвърляли пазарните, поради което дружеството не е било ощетено, още по- малко държавата. Моли да се има в пред вид и тежката икономическа криза, която засегна сектора на пазара на недвижимите имоти. Счита, че от друга страна, цената на имота е намалена от факта, че дружеството е ползвало повече от година този имот, следователно процесния договор е възмездна сделка, като в патримониума на дружеството е постъпила договорената цена, която превишава размера на данъчната оценка. Поради което според него, нито дружеството, нито държавата са били ощетени от сключената сделка. Заявява от друга страна, че дори сделката да се обяви за недействителна, /което би било неправилно, тъй като дружеството не съществува в правния мир/, то не би могло да върне цената на втория ответник. Моли съда да вземете пред вид, че публичното задължение на дружеството е с влязъл в сила рев.акт на 11.11.2010г., а сделката е извършена на 19.10.2010г.- т.е. преди установяване на задължението по ревизионния акт. Моли да се отхвърлят исковете изцяло, като му се присъдят разноските по делото. В този смисъл е и пледоарията на процесуалния му представител- служебно назначен особен представител/адвокат/ по делото, както и писмената му защита.

 

Вторият ответник- германският гражданин Д. Г. Б., продължително време пребиваващ в Република Б. в Отговора си на ИМ по реда на чл.131- 133 от ГПК сочи, че оспорва изцяло изложените в ИМ обстоятелства, тъй като не отговаряло на действителността ищцовото твърдение, че процесната сделка била сключена с цел да се увреди държавата. Според него договорената цена на процесния имот към датата на сключване на договора отговаряла на състоянието на апартамента и икономическата обстановка в страната. Същевременно апартаментът бил закопен от първия ответник за сумата 81 545, 60 лв., която била сумата, която дружеството е изразходвало, за да го придобие, като не разбирал защо се претендирала друга сума от 80 131, 50 лв., с която държавата била ощетена. Счита, че исковите претенции са неоснователни, и моли да се отхвърлят, като му се присъдят всички разноски по делото. Не е пледирал нито лично, нито чръз процесуален представител по делото, и не е представил писмена Защита пред настоящата първа съдебна инстнация.

 

СЪДЪТ, след като обсъди доводите на всяка една от страните, като се съобрази с всицки събрани по делото доказателства, със закоключнието на вещото лице, и като взе предвид приложимите по казуса материалноправни и процесуални норми, както и приложимата по казуса константна практика на ВКС, счита за изяснено и доказано по несъмнен начин следното :

 

ПО ОТНОШЕНИЕ ПРОЦЕСУАЛНАТА ДОПУСТИМОСТ НА ПРЕДЯВЕНИТЕ ИСКОВЕ :

Исковете за може да бъдат предявени, когато ищецът има интерес от това, като наличието на интерес при този вид искове е абсолютна процесуална предпоставка за тяхното предявяване, за която съдът е длъжен да следи служебно. Интересът от търсената защита обуславя допустимостта на исковете по чл.124, ал.1 и 2 от ГПК във вр. с чл.216, ал.1, пр.2, т. 4 и 2, във връзка с ал.2 от ДОПК. Ищецът по делото/Държавата чрез НАП/ безспорно има правен интерес от установяване на твърдяното от него право или правоотношение /съответно тяхното съществуване или несъществуване/, поради което не са налице процесуални пречки за разглеждане на предявените спорове и произнасяне на съда с настоящото съдебно Решение по съществото им. Исковете са процесуално допустими, родово и местно подсъдни на настоящия първоинстанционен съд с оглед местонахождението на недвижимия имот/в гр.Стара Загора/, и неговата цена/с данъчна оценка над 50 000 лв./, като по тях съдът следва да се произнесе по материалноправната същност на исковите претенции на ищеца против всеки един от двамата ответника.

ПО ОТНОШЕНИЕ МАТЕРИАЛНАТА ОСНОВАТЕЛНОСТ НА ИСКОВЕТЕ :

Видно от събраните по делото писмени доказателства- доклад на ПИ;  ЗВР 1001718/25.05.2010г.; ЗВР № 1002624/04.08.2010г.; ЗВР № 1003131/03.09.2010г.; А№ 241003131/11.11.2010г.; Справка    за    начислени    лихви    за    просрочие    иа    ДДС    към    РА №241003131/11.11.2010г.; Искане за предварително обезпечение № 538/08.11.2010г.; Справка от 1 до 4 приложение към Ревизионен доклад;  ПНПОМ 9538#2/09.11.2010г. до лицето;Генерално пълномощно; ПНПОМ № 9538#3/09.11.2010г. до Агенция по вписванията; Съобщение от Агенция по вписванията; Определение № 127/22.11.2010г.; Запорно съобщение до ОД на МВР № 95384/09.11.2010г.; Върнато Запорно съобщение от ОД на МВР; Запорно съобщение до Т. банк АД № 9538#5/09.11.2010г.; Отговор на ЗС от Т. банк; Искане до служба по вписванията № 9538#6/23.11.2010г.; Искане до Д. Н.-нотариус; Отговор от нотариус Д. Недялков от 21.07.2011 г., Договор   за   покупко-продажба на недвижим имот, обектнвиран в
Нотариален акт № ., дело № . г.. по описа на
нотариус Д. Н. - Нотариус с рег. № ... на НК; Декларация по чл.264, ал.1 от ДОПК към 19.10.2010 г. Заявление до Служба по Геодезия, картография и кадастър, отговор от Служба по ГКК, схема от 2.11.2011г., удостоверение за дан. Оценка на Община- С., разпечатка от ТР към АВ за актуално състояние на “А.” ЕООД- гр.Ст.Загора, справка за задълженията на задълженото лице към 06.02.2012г., писмо от ОДМВР- С. от 12.012012г., жалби срещу РА, предложение от 29.11.2010г. и пред Адм.Съд– П. от 31.01.2011г., решение № 1063/16.06.2011г. на Адм.Съд– П., жалби 2 бр., определения 2 бр. на РС- С. и удостоверения за наследници, съд.счетоводна експертиза по адм.д.№ 347/2011г. на Адм.съд –П., адв. пълномощно, разпечатка от определение от 09.02.2012г. на Адм.съд- П., разпечатка на определение от 06.04.2012г. на ВАС на РБ, договор за прехвърляне на дружествени дялове от капитала на “.- ЕООД- гр.С. от 27.10.2010г. и РД № 1003131/15.10.2010г., приключените т.д.№ 372/2013г. на ПАС, т.д.№ 123/2012г. на ОС- Ст.Загора, адм.д.№ 14566/2012г. по описа на ВАС- С. и адм.д.№ 985/2015г. на ВАС- София, Доклад на ПИ;  ЗВР 1001718/25.05.2010г.; ЗВР № 1002624/04.08.2010г.; ЗВР № 1003131/03.09.2010г.; А№ 241003131/11.11.2010г.; Справка    за    начислени    лихви    за    просрочие    иа    ДДС    към    РА 241003131/11.11.2010г.; Искане за предварително обезпечение № 538/08.11.2010г.; Справка от 1 до 4 приложение към Ревизионен доклад;  ПНПОМ 9538#2/09.11.2010г. до лицето; Генерално пълномощно; ПНПОМ № 9538#3/09.11.2010 г. до Агенция по вписванията; Съобщение от Агенция по вписванията; Определение № 127/22.11.2010г.; Запорно съобщение до ОД на МВР № 95384/09.11.2010г.; Върнато Запорно съобщение от ОД на МВР; Запорно съобщение до Т. банк- АД № 9538#5/09.11.2010г.; Отговор на ЗС от Т. банк; Искане до служба по вписванията № 9538#6/23.11.2010г.; Искане до Д. Н.-нотариус; Отговор от нотариус Д.Недялков от 21.07.2011г., Договор   за   покупко-продажба на недвижим имот, обектнвиран в
Нотариален акт № .г. по описа на
нотариус Д. Н. - Нотариус с рег. № ... на НК; Декларация по чл.264, ал.1 от ДОПК към 19.10.2010г. Заявление до Служба по Геодезия, картография и кадастър, отговор от Служба по ГКК, схема от 2.11.2011г., удостоверение за дан. Оценка на Община- Ст. Загора, разпечатка от ТР към АВ за актуално състояние на “А.ЕООД- гр.С., справка за задълженията на задълженото лице към 06.02.2012г., писмо от ОДМВР- С. от 12.01.2012г., Договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в Нотариален акт № .г. по описа на нотариус Д. Н.  - Нотариус с рег. № ... на НК, с район на действие РС- С. и Акт № ., том ., дело № .г. на Службата по вписванията- С., търговското дружество е прехвърлило на германския гражданин Д.Г.Б., правото на собственост върху следния недвижим имот- самостоятелен обект в сграда- апартамент № ., а по първоначален документ за собственост- апартамент № ., разположен на . ет., вх.Г от жилищната сграда - блок ., находящ се в гр.С., бул.„Ц. . който самостоятелен обект е с идентификатор 68850.509.3361.1.100. със застроена площ 105.50 кв.м., заедно с прилежащите му избено помещение № 5 с площ 6. 00 кв.м. и таванско помещение № 20 с площ 4.00 кв.м., както и заедно с 0.82 % ид.ч. от общите части па сграда № 1, съгласно чл.38 от ЗС, както и заедно с 0.82% ид.ч. от отстъпеното право на строеж върху мястото, в което е построена сградата, представляваща поземлен имот с идентификатор № 68850.509.3361, срещу сумата от 79 300 лв. с данъчна оценка към момента на продажбата - 79 245, 30лв. Атакуваната сделка е сключена на 19.10.2010г., т.е. след връчване на заповедта за възлагане на ревизия, поради което действията с цел увреждане интересите на държавата са извършени в периода от връчването на заповедта за възлагане на ревизия- 04.06.2010г., до датата на изготвяне на ревизионния акт, с който са установени публичните задължения, като ревизионният доклад, имащ характер на предложение за установяване на публични вземания, е издаден на 15.10.2010г. и връчен на същата дата- 15.10.2010г., и 4 дни след връчването му длъжникът е сключил атакуваната транслативна сделка. Субективният елемент на фактическия състав на чл.216, ал.1, т.4 от ДОПК се изчерпва с намерението за увреждане у длъжника и подлежи на доказване само намерението на длъжника за увреждане. След връчване на заповедта за възлагане на ревизия, в резултат на която са установени публични задължения, “А.С”- ЕООД е извършило възмездна сделка със свое имуществено право, с която е увредила интереса на публичния взискател, тъй като в резултат на извършеното разпореждане с имуществено право, е била осуетена възможността към него да бъде насочено принудително изпълнение за събиране на установените с ревизионния акт публични задължения. Допълнителен довод за намерението да се увреди публичният взискател свидетелстват и извършените от този ответник разпоредителни сделки с МПС, описани в ПНПОМ. Видно от приложените справки от Агенцията по вписванията, длъжникът не притежава други недвижими имоти, по данни на КАТ, предоставени на НАП, длъжникът не притежава вече свои МПС, и видно от представената официална Справка от 26.04.2017г., дължимата сума по ревизионния акт не е постъпила в държавния бюджет и към настоящия момент. Също така по делото не са представени и не се събраха доказателства, че цена е действително получена от продавача, поради което следва да се приеме, за заплащането й не е извършено при изслушване на сделката от нотариуса, а в нотариалния акт е записано, че цената е платена изцяло преди подписването му. Не са представени доказателства за плащане по банков път, а предвид цената на имота над 20 000 лв., същото не следва да се е осъществило в брой предвид забраната по чл.З от Закона за ограничаване на плащанията в брой. За липсата на реално плащане на цената свидетелства полученият и представен по делото официален писмен Отговор от „Т. банк"- АД, във връзка с изпратеното Запорно съобщение № 9538#5/09.11.2010г., че по сметката на “А.С”- ЕООД няма налични средства. По делото не са искани, допускани и събирани никакви гласни доказателства.

 

Видно от заключението на съдебно- оценъчната експертиза по делото, получената крайна пазарна стойност на процесния апартамент № 100, находящ се в гр. С., бул."Ц." №., вх. ., ет.. е в размер на 85 600 лв./към датата на сделката- 19.10.2010г./, на 99 500 лв./към датата на завеждане на иска в съда- 24.01.2012г./ и на 101 300 лв./към датата на изготвяне на експертизата- 17.04.2017г./. Следователно продажната цена от 79 300 лв. при данъчна оценка към момента на продажбата 79 245, 30 лв. е била много близка до средната пазарна такава от 85 600 лв. към този момент на процесния недвижим имот.

 

ПО ОТНОШЕНИЕ ПРАВНАТА ОБОСНОВАНОСТ НА ИСКОВЕТЕ:

Настоящото производство е образува по иск за прогласяване относителната недействителност на сделка на основание чл.216, ал.1, т.2 и т.4 от ДОПК. Съдът счита, че разпоредбата на чл.216, ал.2 във вр. с чл.216, ал.1, т.2 и т.4 от ДОПК предвижда възможност за публичния взискател или публичния изпълнител да предяви иск за обявяване за недействителни по отношение на държавата сключените след връчването на заповедта за възлагане на ревизия, ако в резултат на ревизията са установени публични задължения, сделки или действия с намерение да се увредят публичните взискатели и възмездни сделки с имуществени права на длъжника, при които даденото значително надхвърля по стойност полученото. Безспорно е доказано, че със Заповед за възлагане на ревизия № 1001718/25.05.2010г., връчена на 04.06.2010г., впоследствие изменена със ЗВР № 1002624/04.08.2010г., ЗВР № 1003131/03.09.2010г., е възложено извършване на ревизия на “А.С”- ЕООД с ЕИК. Издаден е бил съответния Ревизионен доклад № 1003131/15.10.2010г., връчен на 15.10.2010г. В съответствие с това компетентният орган по приходите, извършващ ревизията е отправил Искане за предварително обезпечаване на задълженията с изх. № 9538/08.11.2010г. с приложени към него Справки с поредни номера от 1 до 5 вкл., за налични активи. Обстоятелства, посочени в искането, поради които се налага предприемането на мерки за предварително обезпечаване, са били свързани с това, че в резултат на ревизията евентуално ще бъдат установени значителни по размер публични задължения за ДДС, в следствие на непризнат данъчен кредит от рискови доставчици бил в очакван размер на 293 643, 08 лв.- главница и 40 263,52 лв.- лихви. Издадено е било на 09.11.2010г. Постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки изх. № 9538#2/09.11.2010г. на основание чл.121, ал.1 от ДОПК, с което са били наложени следните обезпечителни мерки- възбрана върху недвижим имот, запор върху 3 бр. МПС, подробно описани в постановлението, запор върху други движими вещи, също подробно описани в ПНПОМ, и запор върху налични и постъпващи суми по притежаваните от “А.С”- ЕООД банкови сметки в „Т. Банк"- АД. С Определение № 127/22.11.2010г. съдия по вписванията от Сл.Впл- С. отказва вписването на възбраната, поради факта, че на 19.10.2010г. по партидата на “А.С”- ЕООД е отразено вписване на Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот, с който търговското дружество/първия ответник/ продава на гражданина/втория ответник/ Д.Г.Б., гражданин на Г., роден на *** г. в гр. С., Г., описания ПНПОМ недвижим имот- апартамент. Установи се, че в отговор на изпратено Запорно съобщение № 9538#4/09.11.2010г. до ОД на МВР- гр.С., за отбелязване на наложените запори върху 3 бр. МПС на дружеството- продавач/първия ответник/, ищецът е бил информиран за промяна на собствеността на описаните в запорното съобщение 3 бр. автомобили. Впоследствие ищецът НАП- София с писмен отговор от "Т. Банк"- АД е бил уведомен, че сметките на длъжника не разполагат със средства, поради което и Разпореждането за изпълнение на запорно съобщение не може да бъде изпълнено от банката. Извършената Ревизия на “А.С”- ЕООД е била приключила с издаване на РА № 241003131/11.11.2010г., с който са установени задължения в размер на 331 454.15 лв., като с Решение № 2251/27.10.2014г., постановено по адм.д.№ 347/2011г. по описа на Административен съд- П., Ревизионен акт № 241003131/11.11.2010г. е бил частично отменен, а в останалата част е отхвърлена жалбата на “А.” ЕООД/в ликвидация/. Срещу решението на Административен съд - П. са подадени касационни жалби от “А.” ЕООД/в ликвидация/ и от директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика"- П. при ЦУ на НАП /предишна Дирекция „Обжалване и управление на изпълнението"/, като с Решение № 1149/03.02.2016г., постановено по адм.дело № 985/2015г., Върховен административен съд на Република България- Първо отделение е отменил Решение № 2251/27.10.2014г., постановено по адм.д.№ 347/2011г. по описа на Административен съд - П., в частта му, с която е отменен Ревизионен акт № 241003131/11.11.2010г. и е отхвърлил жалбата на “А.” ЕООД/в ликвидация/ срещу Ревизионен акт № 241003131/11.11.2010г., а в останалата обжалвана част решението е оставено в законна сила. Следователно, след връчването на заповедта за възлагане на ревизия, в резултат на която са установени публичните задължения, “А.” ЕООД е извършило възмездна сделка с имуществено право, като с Договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в Нотариален акт № ., том., дело № . от.0 г„ по описа на нотариус Д. Н.  - Нотариус с рег. № ... на НК, с район на действие  РС- С. и Акт № ., том ., дело № .. на Службата по вписванията- С., дружеството/първи ответник/ е прехвърлило на гражданина/втория ответник/ Д.Г.Б., гражданин на Г., роден на ***г. в гр.С., правото на собственост върху поцесния недвижим имот- апартамент № ., а по първоначален документ за собственост апартамент № ., разположен на .етаж:, вх..от жилищната сграда - блок ., находящ се в гр.С., бул.„Ц." № ., който самостоятелен обект е с идентификатор 68850.509.3361.1.100.

С оглед разпоредбата на чл.216, ал.1, т.4 от ДОПК публичния взискател или за публичния изпълнител/какъвто безспорно се явява ищеца/ може да предяви иск по чл.134- 135 от ЗЗД за обявяване за недействителни по отношение на държавата на сделки, сключените след връчването на заповедта за възлагане на ревизия, ако в резултат на ревизията са установени публични задължения, в случай, че са извършени с намерение да се увредят публичните взискатели. В тази връзка обективна предпоставка, за да е налице хипотезата по чл.216, ал.1, т.4 от ДОПК, е сделката да е сключена след връчването на заповедта за възлагане на ревизия, ако в резултат на ревизията са установени публични задължения. В конкретния случай процесната атакувана сделка е сключена на 19.10.2010г.- т.е. след връчване на заповедта за възлагане на ревизия, поради което действията с цел увреждане интересите на държавата са извършени в периода от връчването на заповедта за възлагане на ревизия/04.06.2010г./ до изготвяне на ревизионния акт/издаден на 15.10.2010 г. и връчен на същата дата- 15.10.2010г./, с който са установени публичните задължения. Наред с това е бил осъществен и субективният елемент от фактическия състав на чл.216, ал.1, т.4 от ДОПК- налице е било намерение за увреждане на публичния взискател. Ревизионният доклад, имащ характер на предложение за установяване на публични вземания, е издаден на 15.10.2010 г. и връчен на 15.10.2010г., като 4 дни след връчването му длъжникът е сключил атакуваната транслативна сделка. Разпореждайки се с горепосочения недвижим имот/апартамент/, той е допускал и съзнавал, че с действията си уврежда държавата и най- вече нейния фиск/бюджета/. Като за намерението за увреждане на държавата, сочат и другите сделки, сключени след връчване ЗВР, с които от дружеството е побързало да се разпореди с имущество, което би послужило за удовлетворяване на публичните вземания на държавата. Субективния елемент на фактическия състав на чл.216, ал.1, т.4 от ДОПК се изчерпва с намерението за увреждане у длъжника и подлежи на доказване само намерението на длъжника за увреждане, като в този смисъл е многобройна, непротиворечива и константна съдебна практика на ВКС по аналогични казуси. В конкретния случай, след връчване на заповедта за възлагане на ревизия, в резултат на която са установени публични задължения, “А.С”- ЕООД е извършило възмездна сделка със свое имуществено право, с която е увредила интереса на публичния взискател, тъй като в резултат на извършеното разпореждане с имуществено право, е осуетена възможността към него да бъде насочено принудително изпълнение за събиране на установените с ревизионния акт публични задължения. Освен това за намерението да се увреди публичният взискател свидетелстват и извършените разпоредителни сделки с МПС, описани в ПНПОМ. Установи се по безспорен начин, че ищецът не разполага с данни за притежавани други имуществени права на длъжника, които да удовлетворят вземанията на държавата- видно от приложените справки от АВ, КАТ и други. Безспорно су установи и доказа в хода на делото, че дължимата сума по ревизионния акт не е постъпила в държавния бюджет и към момента на приключване на съдебното дирене пред настоящата първа съдебна инстанция- видно от представената официална Справка от 26.04.2017г.

Следоватено от доказателствата по делото се установи и доказана по несъмнен и безспорен начин, че с атакуваната сделка ответникът “А.С”- ЕООД реално е осуетил събирането на публичното вземане, което недвусмислено сочи на намерение от негова страна да увреди публичните взискатели. И с оглед на горните факти и обстоятелства, се доказа, че атакуваната сделка е извършена от длъжника “А.С”- ЕООД с намерение да се увреди публичният взискател- ищеца НАП. В тази връзка и  предвид посоченото в предявения иск правно основание по чл.216, ал.1, т.2 от ДОПК, видно от заключението на приетата без възражения от никоя от страните съдебно- оценъчна експертиза, тя е отчена както нивото на цените на аналогични имот, така и местонахождението на имота, вида строителство, годината на построяване, общо състояние на недвижимия имот и др. подобни. Следователно и предвид дадената оценка в заключението към момента на сделката и още повече  към настоящия момент, следва очевидно да се приеме, че е налице възмездна сделка с имуществено право, при която даденото значително надхвърля по стойност полученото. Още повече, че по делото не бяха представени каквито и да са доказателства, че договорената цена е била действително получена от продавача- първия ответник. Заплащането й очевидно не е било извършено при изслушване на сделката от нотариуса, а в нотавиалния акт само е било записано, че цената е платена изцяло преди подписването му. В тази насока не бяха представени никакви доказателства за плащане по банков път, а предвид цената на имота/над 20 000 лв./, същото не е следвало да се осъществяла в брой предвид императивната разпоредба на чл.З от Закона за ограничаване на плащанията в брой/ЗОПБ/. В тази връзка и не на последно място, за липсата на реално плащане на договорената сума свидетелства и полученият и представен по делото отговор от „Т. банк"- АД, във връзка с изпратеното Запорно съобщение № 9538#5/09.11.2010г. от ищеца, че по сметката на първия ответник “А.С”- ЕООД няма налични парични средства.

Предвид гореизложеното следва да се приеме за изцяло основателен, обоснован и доказан предявеният иск по чл.216, ал.1, т.2 и т.4 от ДОПК и да се постанови решение, с което да се обяви за недействителен по отношение на Държавата процесния Договора за покупко- продажба на недвижим имот, обективиран в Нотариален акт . г. по описа на нотариус Д. Н. - Нотариус с рег.№ ... на НК, с район на действие РС- С. и Акт № ., том ., дело № .. на Службата по вписванията- С., с който “А.С”- ЕООД е прехвърлило на Д.Г.Б., гражданин на Г., роден на ***г. в гр.С., правото на собственост върху процесния недвижим имот- апартамент, заедно с прилежащите му части, находящ се в гр.С., бул.„Ц." № ., който самостоятелен обект е с идентификатор 68850.509.3361.1.100, при съответните съседи и граници, срещу сумата от 79 300 лв. при данъчна оценка на имота към момента на продажбата- 79 245, 30 лв., ведно със законните последици от това.

 

ОТНОСНО ЕВЕНТУАЛНИЯ ИСК ПО ЧЛ.216, АЛ.1, ПР.2, Т.2 ОТ ДОПК :

Предвид цялостното уважаване на първия основен предявен иск по чл.216, ал.1, пр.2, т.4 от ДОПК/когато сделката е била с намерение да се увреди публичния взискател- ищеца/, то втория алтернативен такъв по смисъла на чл.216, ал.1, пр.2, т.2 от ДОПК/възмездна сделка с имуществени права на длъжника, при които даденото значително надхвърля по стойност полученото/ следва да бъде оставен изцяло без разглеждане, ведно със законните последици от това.

 

          ОТНОСНО РАЗНОСКИТЕ ПО ДЕЛОТО :

          С оглед разпоредбите на чл.78, ал.1 във вр. с чл.80 и чл.81 от ГПК, и предвид изхода на спора, вторият ответник ,,АР." ЕООД/в ликвидация/ следва да бъде осъден да заплати на ищеца ТД на НАП- гр.П. общо сумата от 5 284 лв. разноски по делото, представляваща съдебни и деловодни разноски по делото пред първата инстанция, както и възнаграждение за осъществена юрисконсултска защита.

 

ОТНОСНО ОБЖАЛВАЕМОСТТА НА РЕШЕНИЕТО :

Настоящото първоинстанционно съдебно Решение може да се обжалва в 2- седмичен срок от връчването му на всяка една от страните, с въззивна жалба чрез първоинстанционния Окръжен съд- гр.С. пред въззивния Апелативен съд- гр.П..

 

          Ето защо предвид всички гореизложени мотиви и на основание чл.124, ал.1 и 2 от ГПК във вр. с чл.216, ал.1, т.2 и т.4 от ДОПК и във вр. с чл.134- 135 от ЗЗД, първоинстанционният Окръжен съд- гр.С.

 

                                              Р      Е      Ш      И :

 

          ОБЯВЯВА за недействителен по отношение на Държавата на основание чл.216, ал.1, т.2 и т.4 от ДОПК Договора за покупко- продажба на недвижим имот, обективиран в Нотариален акт № . г. по описа на нотариус Д. Н. - Нотариус с рег.№ ... на НК, с район на действие РС- С. и Акт № 116, том XXIV, дело № 5133/2010г. на Службата по вписванията- С., с който “А.С”- ЕООД е прехвърлило на Д.Г.Б., гражданин на Г., роден на ***г. в гр.С., правото на собственост върху следния процесен недвижим имот- апартамент, представляващ самостоятелен обект в сграда: апартамент . /сто/, а по първоначален документ за собственост: апартамент № .1, разположен на . етаж:, вх.., от жилищната сграда - блок ., находящ се в гр.С., бул.„Ц." № ., който самостоятелен обект е с идентификатор 68850.509.3361.1.100 и се състои от: дневна, две спални, столова с кухненски бокс, баня, тоалетна, антрета и балкони, със застроена площ 105.50 кв.м., с предназначение на самостоятелен обект: жилище, апартамент, с граници и съседи на апартамента: от север - двор; от изток - двор; от юг - стълбище и апартамент на Г. М. М. и от запад — стълбище и апартамент на Г. М. М., двор и апартамент на Ж. и С. К., и при граници по приложената схема: на същият етаж:: обект №68850.509.3361.1.80, обект №68850.509.3361.1.101 и обект № 68850.509.3361.1.81; под обекта: обект 68850.509.3361.1.97 и над обекта: обект 68850.509.3361.1.103, заедно с прилежащите му избено помещение № ., с площ 6.00 кв.м. и таванско помещение № . с площ 4.00 кв.м., както и заедно с 0.82 % идеални части от общите части на сграда №., съгласно чл.38 от ЗС, както и заедно с 0.82 % идеални части от отстъпеното право на строеж върху мястото, в което е построена сградата, представляваща поземлен имот с идентификатор   № 68850.509.3361, срещу сумата от 79 300 лв. /седемдесет и девет хиляди и триста лева/, с данъчна оценка към момента на продажбата - 79 245, 30 лв. /седемдесет и девет хиляди двеста четиридесет и пет лева и тридесет стотинки/.

 

          ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ алтернативния иска на НАП- гр.С., ТД- П., ул.“С.“ № ., ЕИК … против ответниците “А.С”- ЕООД- С.БУЛСТАТ- със седалище и адрес на управление в гр.С., кв.„Т.", бл.., вх.., ет.., ап.., и Д.Г.Б., гражданин на Г., роден на ***г. в гр.С., Г., с постоянен адрес във Ф.Р.Г., гр.С., с Паспорт № ..., издаден на .... в Г., притежаващ Удостоверение за продължително пребиваване в РБ ….., изд. от НСП- Дирекция Миграция“, с настоящ адрес в Р.Б.- гр.С., бул."Ц." № . вх.., ет.., ап...

 

          ОСЪЖДА “А.С”- ЕООД- С., БУЛСТАТ- .. със седалище и адрес на управление в гр.С., кв.„Т.бл.., вх.., ет.., ап.. да заплати на НАП- С., ТД- П., ул.“С.“ № ., ЕИК … общо сумата 5 284 лв./пет хиляди двеста осемдесет и четири лева/ разноски по делото.

 

          РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в 2- седмичен срок от връчването му на всяка от страните, с въззивна жалба чрез ОС- С. пред ПАС-П..

 

                                          ОКРЪЖЕН СЪДИЯ :