Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер   155             / 12.05.2017 г.                                 Град Стара Загора

 

                                       В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД                               І Граждански състав

На 22 март                                                                                    Година 2017

в публичното заседание, в следния състав:

                                                         

                                                 Председател: ДАНИЕЛА ТЕЛБИЗОВА - ЯНЧЕВА

                                                Членове: 1. МАРИАНА МАВРОДИЕВА

                                                                 2. НИКОЛАЙ УРУКОВ

 

Секретар  П.В.

като разгледа докладваното от съдията - докладчик УРУКОВ

въззивно гражданско дело № 1043 по описа за 2017 година.

Производството е на основание чл.258 и сл. от ГПК.

Производството е образувано по въззивните жалби на В.М.П., подадена чрез адв. П.К.,***, подадена от адв. Д.Г., против решение № 568 от 01.12.2016 г., постановено по гр.дело № 820/2016 г. на Казанлъшкия районен съд.

 

          Въззивникът В.М.П. счита, че решението в частта, с която е отхвърлен иска за неимуществени вреди над сумата от 29 600 лв. до претендираните 50 000 лв., представляващи частичен иск от сумата от 90 000 лв., е неправилно и незаконосъобразно. Намира, че съдът правилно е установил, че в случая следва да се ангажира пълната имуществена отговорност на дружеството – ответник на основание чл.200 от КТ, но при определяне размера на неимуществените вреди съдът не се е съобразил с характера и степента на увреждането и продължителността на физическото му и душевно страдание , и неправилно е приложил разпоредбата на чл.52 от ЗЗД. При определяне размера на обезщетението съдът не е взел предвид всички релевантни за определяне на справедливо обезщетение обстоятелства, а тези които е взел предвид не ги е обсъдил в тяхната съвкупност. Излага подробни съображения и цитира съдебна практика. Счита, че размерът на присъдените суми е занижен и не е съобразен с принципа за справедливост, а и от утвърдената съдебна практика при компенсиране на вреди от този вид.

 

          Моли съдът да отмени решението на първоинстанционния съд в обжалваната част и да постанови ново, с което да уважи предявения иск в пълен размер за сумата от 50 000 лв., частичен иск от сумата 90 000 лв., представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания и изживян стрес, вследствие на претърпяна трудова злополука, ведно със законната лихва върху сумата от датата на увреждането – 26.05.2015 г. до окончателното й изплащане, както и да му присъди направените по делото разноски.

 

          В отговора си по чл.263, ал.1 ГПК другата страна „Арсенал” АД – гр. Казанлък чрез пълномощника си адв. Д.Г., взема становище, че въззивната жалба е неоснователна и недоказана. Излага подробни съображения относно оплакванията в жалбата. Счита, че достатъчно изчерпателно съдът е изследвал всички факти и данни по повод трудовата злополука като е отразил в обжалваното решение всички релевантни за присъждане на обезщетение обстоятелства.

 

          Моли съдът да отхвърли въззивната жалба, с която се претендира обезщетение за неимуществени вреди над сумата 30 000 лв. до 50 000 лв., като определи справедлив размер на обезщетението, както и да им присъди направените разноски пред въззивната инстанция.

 

          Въззивникът „Арсенал” АД – гр. Казанлък, чрез процесуалния си представител адв. Д.Г. обжалва решението в частта, с която се присъжда обезщетение за неимуществени вреди на първия въззивник в размер на 30 000 лв., което намира, че е незаконосъобразно завишено и несправедливо по смисъла на чл.52 от ЗЗД. Излага съображения. Предвид заключението на вещото лице не е налице трайна неработоспособност и лицето се е възстановило напълно, като не е имало пречки да постъпи обратно на работа. Счита, че неправилно съдът е кредитирал изцяло показанията на съпругата на първия въззивник предвид факта, че свидетелката пряко е заинтересувана от изхода на съдебния спор. Освен това намира, че необяснимо и нелогично е първоинстанционният съд да присъди 100 пъти по-висока сума от полученото  обезщетение от ЗК „Дженерали” АД.  Намира, че сума от порядъка на 3000 – 5000 лв. би репарирала вредите на първия въззивник в пълен и справедлив обем. Цитира съдебна практика.

 

          Моли съдът да отмени решението на първоинстанционния съд, с което се присъжда на първия въззивник обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на трудова злополука в размер на 30 000 лв., както и да им присъди направените по делото раз0носки в двете съдебни инстанции.

В отговора си по чл.263, ал.1 ГПК другата страна В.М.П. чрез пълномощника си адв. П.К. счита, че жалбата на ответника „Арсенал” АД е нередовна. Не ставало ясно в каква част вторият въззивник обжалва решението и до каква част намира решението за справедливо, а по същество намира, че същата е неоснователна. Намира, че е неоснователно твърдението на ответника, че съдът неправилно е кредитирал показанията на свидетелката Пашова – съпруга на първия въззивник, тъй като те изцяло се подкрепят от съдебно-медицинската експертиза и от показанията на останалите свидетели по делото. Намира за неотносима към настоящото производство приложената от ответника практика на ВКС, както и че е несериозно изявлението, че изплатеното от застрахователната компания обезщетение отговаряло на критерия за справедливост и не е критерий за определяне на размера на неимуществените вреди от съда.

 

    Моли съдът да остави без уважение въззивната жалба на ответника „Арсенал” АД, както и да му присъди направените разноски – адвокатски хонорар на основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗА.

         

              След извършената служебна проверка по реда на чл.267, ал.1 ГПК във връзка с чл.260 и чл.261 ГПК съдът намира въззивните жалби за допустими и редовни, поради което е внесъл делото за разглеждане в съдебно заседание.

  

 Първия въззивник В.М.П. редовно и своевременно призован, не се явява, вместо него се явява процесуалния му представител адв. Р.Г., която моли да се уважи изцяло тяхната въззивна жалба и да се остави без уважение въззивната жалба на другия въззивник „Арсенал” АД – гр. Казанлък.Подробни съображения са изложени в съдебното заседание по съществото на делото на датата 22.03.2017 год.

 

Втория въззивник „Арсенал” АД – гр. Казанлък, чрез процесуалния си представител адв. Г.-Ч.- редовно и своевременно призована, лично се явява и моли да се уважи изцяло тяхната въззивна жалба и да се остави без уважение въззивната жалба на другия въззивник В.М.П.. Подробни съображения са изложени в съдебното заседание по съществото на делото на датата 22.03.2017 год. Моли да се остави без уважение подадената въззивна жалба и да бъде потвърдено решението на първоинстанционния съд.

 

Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното:

 

             Предявен е иск с правно основание чл.  200 КТ.

 

Съдът намира, че подадените две въззивни жалби се явяват процесуално допустими, но разгледани по съществото си, са неоснователни, поради следните съображения:

 

В първоинстанционното производство правилно е установена следната фактическа обстановка:

 

       Видно от представено разпореждане под № 52/03.06.2015 г. на ТП – Стара Загора НОИ, с което трудовата злополука станала с В.М.П. на 26.05.2015 г. се приема за трудова злополука по смисъла на чл. 55, ал. 1 от КСО. По делото пред първостепенния съд са представени шест броя болнични листове за време на неработоспособност, с № Е20152343005; № Е20152223404; № “Е20152223735; № Е20152740703; № Е20152740938, № Е20153141797 (лист 10-15). По делото е представена и епикриза с № 4292, издадена от МБАЛ „Д-р „Христо Стамболски“ – Казанлък, от която се установява, че първият въззивник е бил опериран в спешен порядък от обща анестезия, оперативен протокол № 205/26.05.2015 г.

 

       По делото са представени и амбулаторни листове № 011199/08.07.2015 г.; № 001472/06.08.2015 г.; № 001700/09.09.2015 г.; № 001909/02.10.2015 г.; № 002157/04.11.2015 г. (лист 16-20). От същите се установява по категоричен начин, че първият въззивник П. е получил сериозно увреждане, което се нуждае и от дълготрайно лечение.

 

От представения по делото протокол под №14/27.05.2015г.  на комисия назначена с устна заповед в „Арсенал“ АД се установява, че във връзка с процесната трудова злополука,  не са констатирани допуснати нарушения на нормативните актове, както и лица допуснали нарушенията /лист 26/. По делото е представена и служебна бележка за проведен инструктаж на В.М.П..

 

По делото са били събрани и съответните гласни доказателства,  чрез разпит на свидетелите М.К.П., А.И.М. и Д.С.Д.. От показанията на свидетелката П. се установява, че на 26.05.2015 г. случайно разбрала, че съпругът ѝ е пострадал, тъй като тя също работила в „Арсенал“ АД. Когато отишла в болницата докторът ѝ казал, че ще се наложи да бъде опериран,“по-късно видяха, че е пострадал черния дроб и му направиха операция – има скъсвания на две места“. Сочи, че мъжът и бил в болница десет дена. През това време той не можел да става и се налагало синът му и племенникът му да помагат, за да го вдигат, тъй като бил на памперси. Заявява, че живеят в село Горно Черковище, където имали двор и отглеждали животни. След като изписали съпругът ѝ от болницата той имал „нужда от грижи, беше много зле, даже съм го хранила, обличала, къпала, помагала съм му да си облича чорапите“. Това състояние продължило около месец и половина два. Твърди още, че тя била в болнични само две седмици, докато съпругът ѝ бил в болницата, а след като го изписали грижите били поети от децата. Заявява, че инцидентът го „променил много“. Преди инцидента правел всичко, а след това всичко останало в нейните ръце и на сина им. Когато съпругът й виждал, че те не могат да се справят с работата започвал да крещи, да вика и повишавал тон. Сочи, че повече от един месец бълнувал през нощта и изпитвал болки. Твърди, че съпругът ѝ започнал работа шест месеца след инцидента, тъй като нямал избор – трябвало да храни семейството си. В момента работел в същото дружество на същата длъжност като ковач, не се съгласил на по-леката работа, тъй като била по-ниско заплатена. След инцидента се променил и хранителния му режим, трябвало да спазва диета.

 

Свидетелят А.М. твърди, че се познават с В. от около 40 години, били съседи, израсли заедно в село Горно Черковище. Разбрал за инцидента и отишъл в Бърза помощ, където разбрал, че пострадалият бил приет в хирургия и му били направили операция на черния дроб - „беше в много тежко състояние“. От болницата го изписали след десет дни и тогава той не можел да става. Сочи, че семейството на В. имали двор, за който се наложило след инцидента да се грижат освен съпругата му и  двете му деца -„всичко беше на ръцете на семейството му“. Твърди, че след инцидента В. се променил, станал затворен и умислен. Много трудно преживял, че за всичко трябва да разчита на другите, а да не можел той сам да се справя с работата. В началото не можел да ходи сам до тоалетна, налагало се да го носят и не можел да вдига нищо тежко. Знаел, че сега В. работи в завода. Знаел, че започнал да се храни „нормално“ след два – три месеца. В аналогичен смисъл са и показанията на свидетеля Д., от показанията на който се установява, че работи в „Арсенал“ АД, ударник от около 40-41 години, като в момента работи на длъжност „Ръководител участък“. Познавал В. от около десет години. По време на инцидента бил в отпуск. В момента В. бил на същата длъжност ката по време на инцидента, но по-леко натоварен, тъй като работил на въздушен чук, който управлявал.

 

От заключението на неоспорената от страните  съдебно-медицинска експертиза, изслушана и приета като доказателство от първоинстанционния съд и уточнението направено от вещото лице в откритото съдебно заседание се установи, което съдът възприема като компетентно и добросъвестно изготвено, се установява, че в резултата на трудовата злополука В.П. получил контузия на корема с разкъсване „две линеарни цепковидни разкъсвания“ на черния дроб и около 500 мл. кръвозагуба в свободната коремна кухина. Това е състояние, изразяващо се в разстройство на здравето, временно опасно за живота и представлява средна телесна повреда. Посочено е , че пострадалия е изписан от хирургично отделение на МБАЛ „Д-р Христо Стамболски“ – Казанлък, на десетия следоперативен ден в добро общо състояние със спокойна оперативна рана, възстановен пасаж, захранен, афебрилен, с гладко протекъл следоперативен период и без усложнения. Установява се още, че при изписването са дадени 40 дни временна нетрудоспособност. При пострадалия оплакванията и продължението на временната трудоспособност са продължили до шестия месец (180 дни) след травмата. Посочено е че, уврежданията получени от работника са временно опасни за живота и представляват средна телесна повреда. В неговия случай не са с траен характер и не са довели до трайни последици за здравето. Наложило се да бъде проведено оперативно лечение, след което е предписано ХДР, като не са открити данни за лечение с други медикаменти и лекарствени средства.

От отговорите на вещото лице, дадени в съдебно заседание пред първоинстанционния съд се установява, че периодът на възстановяване от такъв вид увреждане е в рамките на от 30 до 180 дни, като възстановяването е индивидуално при всеки човек. Наложило се е първия въззивник да спазва хранителен режим. Сочи, че периодът на възстановяване е различен и зависи от настройката, характера, психо-емоционалното състояние на всеки индивид. Посочва, че уврежданията са представлявали временна опасност за живота, тъй като е имало линеарни фисури с кървене, „това е ниска към средна степен кръвозагуба, но е имало към онзи момент опасност за живота“. Съдът възприема експертното заключение с оглед неговата обоснованост, безпристрастност и непротиворечивост с останалия доказателствен материал  по делото.

 

Въззивната инстанция намира,    че    предявеният   иск   е
основателен и е налице трудова злополука, претърпяна от първия въззивник, тъй като  с  горепосоченото разпореждане настъпилата злополука е призната като трудова по смисъла на чл.55 и сл. от КСО.

 

Същото официално Разпореждане  е свидетелстващ документ, който има обвързваща материална доказателствена сила до съответната му отмяна от орган,  предвиден в КСО.  Рязкото влошаване на здравословно състояние е именно в причинно-следствена връзка с настъпилата трудова злополука и че е налице причинната връзка между двете.

 

Съобразно разпоредбата на чл.200, ал.1 от КТ за вреди от трудова злополука или професионална болест, които са причинили временна неработоспособност, трайно намалена работоспособност 50 и над 50 на сто или смърт на работника или служителя, работодателят отговаря  имуществено независимо от това, дали негов орган или друг негов работник или служител има вина за настъпването им. Отговорността е безвиновна и гаранционно-обезпечителна по правната си природа /Решение – 1166-08, IIг.о.; Решение №1016/2005г., III г.о./. Понятието „трудова злополука“ е дефинирано в чл.55 от КСО  като внезапно увреждане на здравето, станало през време и във връзка или по повод на извършваната работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на предприятието, когато е причинила временна неработоспособност, трайно намалена работоспособност или смърт.

 

Успешното провеждане на иска за обезщетение на причинени от трудова злополука вреди предполага установяване на наличието на вредоносния резултат,  който е в пряка и причинна връзка с извършената работа – при или по повод на нея.  В случая тези елементи са налице.

По сега действащото право /КСО И Наредба за установяване, разследване, регистриране и отчитане на трудовите злополуки/ съответното териториално поделение на НОИ, до което е подадена декларация от осигурителя, е компетентно с разпореждане да постанови дали приема или не злополуката за трудова. В случая е налице разпореждане по чл.60, ал.1 от КСО  за приемане на злополуката като трудова. Това разпореждане има доказателствена сила за гражданския съд, разглеждащ спора по чл.200 /Решение-1247-08, III г.о ; Решение – 1166-08, II г.о./

От доказателствата по делото съдът приема за установено, че на 26.05.2015г. при изпълнение на трудовата си функция в ответното дружество ищецът е претърпял внезапно травматично увреждане на здравето. Контузия на корема с разкъсване  /две линеарни цепковидни разкъсвания/ на черния дроб и около 500 мл кръвозагуба в свободната коремна кухина /хемоперитонеум/. Това състояние е животозастрашаващо, което е наложило спешна хирургична интервенция. В резултата на увреждането е настъпила временна неработоспособност, видно от заключението на съдебно – медицинска експертиза по делото и от представените по делото болнични листа. По тези съображения съдът приема за установено  наличието но трудова злополука по смисъла на чл.200, ал.1 от КТ, което е основание за ангажиране на имуществената отговорност на работодателя.

 

При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди и прилагане на критерия за справедливост, съгласно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД и т.11 от ППВС №4/1968г.  съдът взе предвид следните обстоятелства :

 

Неимуществени са тези вреди, които засягат не имуществото, а личността и достойнството на пострадалия. В групата на неимуществените вреди се включва емоционалният живот на пострадалия, физическите и моралните страдания. Неимуществените вреди по принцип са неоценими в пари. Разпоредбата на чл.52 от ЗЗД предвижда, че обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Законът дава възможност на увредения да получи удовлетворение в пари, щом друго възмездие не може да получи, стига вредата му да е действителна и сериозна. Понятието справедливост не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица конкретно обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид при определяне от съда размера на обезщетението. Такива обстоятелства при телесните вреждания могат да бъдат: характерът на увреждането, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинени морални страдания, осакатявания, загрозявания и пр. /ППВС № 4/1968 г./.

 

  При процесната трудова злополука на първия въззивник е причинено разстройство на здравето, травматични увреждания, който имат характер на средна телесна повреда, изразяваща се в Контузия на корема с разкъсване  /две линеарни цепковидни разкъсвания/ на черния дроб и около 500 мл кръвозагуба в свободната коремна кухина /хемоперитонеум/. Това е  състояние изразяващо се в разстройство на здравето временно опасно за живота, което  е наложило спешна хирургична интервенция за преодоляването му. В резултат на увреждането е настъпила временна неработоспособност, видно от заключението на съдебно – медицинската експертиза по делото, в което са описани издадените болнични листове. На следващо място съда отчете и дългия възстановителен период / 6 месеца/. През периода на възстановяване ищецът е бил с намалена работоспособност за 180 дни и се е нуждаел от чужда помощ при извършване на  ежедневните си дейности.

 Установи се, че физическите болки на първия въззивник от травмата след инцидента са били силни /св. Пашова/. През периода на възстановяване е бил нарушен нормалния ритъм на живот на първия въззивник. Същия е била откъснат от обичайната си среда и начин на живот, като е бил  принуден да търпи редица неудобства в ежедневието си, като е разчитал на помощта на близките си дори за елементарни санитарни нужди и за обличане. Следва да бъде отчете и фактът, че пострадалия е млад мъж на 42 г. в  работоспособна възраст.

Настъпила е негативна промяна, както във физическото, така и в психо – емоционалното състояние на първия въззивник. В резултат на преживяното ищецът станал неспокоен, имал проблеми със съня „един месец и нагоре бълнуваше, ставаше през нощта“. Станал тревожен, чувствал се непълноценен, тъй като се наложило грижите за него и домакинството да бъдат поети само от съпругата и децата му „почна да крещи, да вика, повишаваше ни тон, много стресиран беше“ /св. Пашова/. В този смисъл са и показанията на свидетеля Матанов, че след инцидента ищецът „стана затворен, умислен не е същият“. Следва да се отчете обстоятелството, че ищецът към настоящия момент  е с възстановена работоспособност позволяваща му да упражнява трудова дейност, но на малко по-лека работа.

 

Вторият въззивник във въззивната си жалба е направил възражение за намаляване на обезщетението, поради това, че ищецът е допринесъл за увреждането. Действително разпоредбата на чл.201, ал.2 от КТ предвижда, че отговорността на работодателя може да се намали, ако пострадалият е допринесъл за трудовата злополука,  като е допуснал груба небрежност. Съдържанието на понятието „груба небрежност“ е изяснено в съдебната практика, като се приема, това е неполагане на грижата, която би положил и най - небрежният човек, зает със същата дейност при подобни условия. С оглед на това, намаляване на отговорността  на работодателя може да се извърши при липса на елементарно старание и внимание, пренебрегване на основни технологични правила и правила за безопасност /Решение №135/08.05.2014г на ВКС по гр.д. №4075/2013г., IV г.о., ГК по чл.290 от ГПК,  Решение №348/11.10.2011г. на ВКС по гр.д. №387/2010г., IV г.о., ГК по чл.290 от ГПК и др./.

В разглеждания случай от представения по делото протокол под № 014/27.05.2015 на комисията от ответното дружество-втори въззиваем, назначена с устна заповед на Ръководителя отдел „БЗР“ е видно, че във връзка с процесната трудова злополука, същата  не е констатирала  допуснати нарушения на нормативните актове. На следващо място комисията не  е констатирала лица допуснали нарушения. По тези съображения, въззивният съд намира възражението на процесуалния представител на втория въззивник, че е налице съпричиняване т.е. работника е извършвал работата без необходимото старание и внимание в нарушение на  технологичните правила за неоснователно.

 

Като се има предвид телесните увреждания и претърпените от първия въззивник болки и страдания, формиращи в своята цялост негативни емоционални изживявания, ноторно намиращи отражение не само  върху психиката, но и създаващи социален дискомфорт, съдът приема, че справедливо по смисъла на чл.52 от ЗЗД за първия въззивник се  явява обезщетение в размер на общо на 30 000 лева. Тази сума съставлява паричният еквивалент  на претърпените от първия въззивник непосредствени болки и страдания, техния характер и тяхното реално проявление във времето. В останалата част иска е неоснователен. Претендираната от първия въззивник сума от 50 000 лева, частичен иск от 90 000 лева  не отговаря на действителния размер на претърпените  болки и страдания и няма да съставлява тяхното справедливо възмездяване. Следва да се отчете, че възстановяването на първия въззивник е преминало без усложнение, като понастоящем същия работи отново в ответното дружество, на същата длъжност, но на по лека работа.

 

Между страните по делото не е спорно,  че Застрахователна компания „Дженерали“ е изплатила на първия въззивник В.М.П. застрахователно обезщетение  в размер на 400 лева. Вторият въззивник не твърди, че първия въззивник е получил повече от тази сума. Съгласно чл.200, ал.4 от КТ определеното обезщетение следва да бъде намалено с размера на получената сума по сключеният договор за застраховане или окончателния размер на обезщетението възлиза на 29 600 лева.

Съдът намира, че не следва да приспада и полученото от първия въззивник обезщетението по общественото осигуряване, платени от НОИ на първия въззивник за времето, през което е бил в болничен поради злополуката, тъй като това обезщетение не е във връзка с дължимото на пострадалия обезщетение на претърпените от него болки и страдания.

 

Следователно процесният случай се обхваща именно от хипотезата на чл. 200, ал.1 КТ. В тази насока първоинстанционния съд в мотивите към обжалваното решение е посочил и относимата практика на ВКС на Републиката, с която да обоснове извода, че за да бъде основателен искът по чл.200 от КТ, следва да се установи по категоричен начин, че са налице подробно цитираните и изброени от районния съд предпоставки за уважаването на този иск, нормативно уредени в чл.200 от КТ. Първоинстанционният съд е определил правилно и размера на дължимото на пострадали при трудовата злополука обезщетение, като е отчел и съответния принос на съпричиняване от страна на първия въззивник П..

 

Ето защо настоящата съдебна инстанция счита, че решението на КРС е правилно, законосъобразно и мотивирано, а въззивните жалби са неоснователни и недоказани и като такива следва да бъдат оставени без уважение, като решението на КРС да бъде потвърдено изцяло, ведно с всички законни последици от това.

    

На основание чл. 78, ал. 1 и ал.3 от ГПК, във вр. с чл. 273 от ГПК разноските между страните пред въззивната инстанция следва да останат така както са направени, тъй като и двете въззивни жалби се оставят без уважение.

На основание чл.280, ал.2 от ГПК тъй като цената на иска е над 5000 лева, а именно 30 000 лева настоящото въззивно решение подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ.

 

         Водим от горното, съдът

 

                                                    Р  Е  Ш  И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 568/01.12.2016г., постановено по гр.дело № 820/2016г., по описа на Районен съд - гр. Казанлък, като правилно и законосъобразно.

 

Решението подлежи на касационно обжалване в 1-месечен срок от връчването му на страните пред ВКС на РБ при наличието на касационните основания по чл.280, ал.1 от ГПК.

 

 

 

                                                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ:        

 

 

                                                                  ЧЛЕНОВЕ:    1.

 

 

                                                                                             2.