Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 145                                  05.05.2017 година                     гр. Стара Загора

 

   В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИ ОКРЪЖЕН СЪД           ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

Нa 29 март                                                      две хиляди и седемнадесета година

В открито заседание в следния състав

 

                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ТЕЛБИЗОВА-ЯНЧЕВА

 

                                                  ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА МАВРОДИЕВА

                                                                   НИКОЛАЙ УРУКОВ

                                                             

СЕКРЕТАР: П.В.

като разгледа докладваното от съдия УРУКОВ

в.гр.д. № 1072  по описа за 2017 г., за да се произнесе съобрази:

 

 

          Производството е на основание чл.258 и сл. от ГПК.

          Производството е образувано по въззивната жалба на А.А.О., подадена чрез адв. В.А., против решение № 19 от 11.01.2017 г., постановено по гр.дело № 272/2016 г. на Казанлъшкия районен съд, с което се осъжда А.А.О. да заплати на „Катекс“ АД - гр.Казанлък сумата 10000 лв. като частичен иск от 99 759.40 лв. представляващи стойността на констатирани липси в склад „Прежди за реализация“, фирмен магазин № 2 и фирмен магазин № 3, ведно със законната лихва, считано от 16.02.2016 г.  до окончателното плащане, както и на основание чл.78, ал.1 от ГПК направените съдебни и деловодни разноски в размер на 1030 лв.

 

          Въззивницата е останала недоволна от решението на първоинстанционния съд, като счита същото за неправилно, тъй като изводът на съда, че е налице първата предпоставка за реализиране на отговорност по чл.207, ал.1 от КТ, е неправилен и в противоречие с утвърдената и задължителна съдебна практика. Ищецът не е доказал при условията на пълно и главно доказване съществуването на валидно трудово правоотношение с въззивницата, съгласно разпоредбата на чл.62 от КТ. Намира, че изводът на съда, че тя има качеството на МОЛ на поверените й обекти, бил абсолютно неприемлив и неправилен. Още повече ищецът не е доказал по категоричен и убедителен начин действителния размер на твърдяната липса, както и периода на възникването й, което е елемент на иска по чл.207, ал.1, т.2 от КТ.  Излага подробни съображения и цитира съдебна практика.

 

          Моли съдът да отмени изцяло решението на първоинстанционния съд и да постанови друго, с което да отхвърли изцяло предявения частичен иск като неоснователен и недоказан, както и да й присъди направените разноски за двете съдебни инстанции.

 

          В отговора си по чл.263, ал.1 ГПК другата страна „Катекс” АД – гр. Казанлък чрез изпълнителните директори И.Я. и Д.Д. взема становище, че въззивната жалба е допустима, но неоснователна. Счита, че твърдяното в жалбата, че някои от предпоставките на чл.207, ал.1, т.2 от КТ не са установени по категоричен начин, не кореспондира със събраните по делото доказателства. Освен това, при преценка на съвкупността от представените по делото писмени доказателства, по безспорен начин се установило, че работодателят стриктно е спазил нормативната база, регламентираща извършване на инвентаризация на материалните запаси, а в същото време въззивницата не е ангажирала правно-релевантни доказателства по отношение на обстоятелствата, че не е причинила щетата, и че не я е причинила виновно. Излага съображения.

 

          Моли съдът да отхвърли въззивната жалба, като по същество потвърди решението на първоинстанционния съд, както и да му присъди направените по делото съдебни и деловодни разноски.

 

          Предявен е частичен иск за сумата 10000 лв. от общата сума 99759.40 лв., с правно основание чл.207, ал.1, т.2 от КТ вр. с чл.211 от КТ.   

     

Ищецът твърди, че ответникът А.А.О. започнала работа по силата на трудов договор № 197/19.04.2000 г., за длъжността „изшивачка на дефекта по плата“. С допълнително споразумение №171/23.01.2001 г. длъжността й била променена на „управител на склад, балировач, продавач“. Трудовото правоотношение било прекратено със заповед №94/26.10.2015 г. на основание чл.328, ал.1, т.4 от КТ. Съгласно трудовия договор и т.5 от подписаната на 01.03.2007 год. длъжностна характеристика „лицето отговаря за количеството и качеството на поверените трикотажни прежди в склада и тъкани в магазина“ т.е. въззивницата притежавала качеството на материално отговорно лице - МОЛ. Преди прекратяването на трудовото правоотношение наредил да се извърши инвентаризация на материални запаси с МОЛ А.О., в поверените й обекти, намиращи се на територията на дружеството, а именно: Фирмен магазин № 2, Фирмен магазин № 3 и Склад за прежди за реализация, със заповед № 229/24.08.2015 год., с определен 30 дневен срок за извършване на ревизията, считано от 25.08.2015 год. Тъй като въззивницата създавала различни пречки при инвентаризацията, се наложило удължаване на първоначалния срок, който със заповед № 247/10.09.2015 год. бил определен - до пълното завършване на ревизията. Ревизията в проверяваните обекти била извършена в присъствието на ответника, като резултатите били обобщени както следва: 1.Резултати от инвентаризация на склад „Прежди за реализация“- констатира се липса в размер на 25 788.26 лв. и конкретизирани са извършените нарушения, които са довели да липсата: „нарушени изисквания за водене и отчитане на стоковите наличности, вменени в Длъжностна характеристика т.6.1.7 и т.6.1.8 по ISO-9001- масова липса на етикети, с невъзможност да се идентифицират по номенклатури прежди“.; 2.Резултати от инвентаризация на фирмен „Магазин № 2“- констатира се липса в размер на 73 943.78 лв. и конкретизирани са извършените нарушения, които са довели да липсата: „нарушени изисквания за водене и отчитане на стоковите наличности, вменени с Длъжностна характеристика т.6.1.7 и т.6.1.8 по ISO-9001-масова липса на етикети, с невъзможност да се идентифицират по номенклатура, тъкани и прежди“, „Намерени нестандартни тъкани - 2325.70 м на стойност 4534.14 лв. в лошо състояние - скъсани, спасани от молци, на колани - несъхраняване в съответствие с поетите отговорности на материално-отговорното лице за опазване на поверените стоки.“; 3.Резултати от инвентаризация на фирмен „Магазин № 3“- констатира се липса в размер на 27.36 лв. и конкретизирани са извършените нарушения, които са довели до липсата: „нарушени изисквания за водене и отчитане на стоковите наличности, вменени с Длъжностна характеристика т.6.1.7  и  т.6.1.8  по  ISO -9001-масова липса на етикети, с невъзможност да се идентифицират по номенклатура, тъкани и прежди“, „намерени нестандартни тъкани - 1870.05 м на стойност 3646.60 лв. в лошо състояние-скъсани, спасани от молци, на колани- несъхраняване в съответствие с поетите отговорности на материално-отговорното лице за опазване на поверените стоки.“. С писмо изх. № 721/06.11.2015 г., връчили на ответника тези три документа с резултатите от извършената инвентаризация и с писмо   изх.№ 722/06.11.2015 г. я  поканили да представи становище по констатираните липси. С писмо вх.№133/12.11.2015 г. ответникът О. отговорила, че не е съгласна с резултатите от инвентаризацията. Счита, че извършили инвентаризация на склада и двата магазина, поверени на ответника по силата на съществуващо трудово правоотношение при спазване на всички законови изисквания. По отношение на ревизираното материално-отговорно лице констатирали наличие на липси, в общ размер на 99 759.40 лв., което обусловило правния му интерес от предявяване на частичен иск за сумата от 10000 лв.  Моли съда да постанови решение, с което въззивницата А.А.О. с ЕГН-********** *** да бъде осъдена да заплати на „Катекс“ АД гр.Казанлък сума от 10000 лв., представляваща частичен иск от 99 759.40 лв., съставляваща възстановяване на причинени липси в качеството й на МОЛ на склад „Прежди за реализация“, фирмен „Магазин № 2“ и фирмен „Магазин № 3“, ведно със законната лихва, считано от датата на продаване на исковата молба до окончателното плащане. Претендира съдебни разноски.

    В отговора на исковата молба, депозиран в срока по чл.131 от ГПК ответникът оспорва иска по основание и размер. Твърди, че трудов договор №197/19.04.00г. съгласно който било определено да изпълнява длъжност „шивачка на дефекти по плата“ не бил подписан от нея, т.е. липсвало насрещно волеизявление на работника за приемане на предложения договор и не следвало да се приема, че било налице валидно трудово правоотношение поради липса на надлежно сключен и подписан от нея трудов договор. Отговорността за съхраняването и отчитането на материалните ценности представлявало специфично трудово задължение - елемент от трудовото правоотношение на МОЛ. Поради липса на трудов договор, удостоверяващ качеството й на материално-отговорно лице в ищцовото дружество, искът по чл.207, ал.1, т.2 от КТ следвало да бъде отхвърлен като неоснователен. Наред с възражения относно недействителността на трудово правоотношение респ. липсата на качеството отчетник – МОЛ счита, че искът е и неоснователен. Ищецът твърдял, че в качеството й на МОЛ на склад „Прежди за реализация“, фирмен магазин №2 и фирмен магазин №3 е причинила липса в размер на 99759.40лв. и представил 3 бр. резултати от инвентаризация на различните обекти, които твърди, че не са подписани от нея. Ищецът не представил никакви писмени доказателства, от които да е видно, че са и били поверени фирмен магазин № 2 и фирмен магазин № 3, както и че е приела да отговаря за тях в качеството на МОЛ, нито имало подписана и представена длъжностна характеристика като МОЛ на тези два фирмени магазина за правата, задълженията и отговорностите на МОЛ за тези два обекта. Със заповед № 229/24.08.2015г. на изпълнителните директори било наредено извършването на инвентаризация на материални запаси в изброените в заповедта обекти, като било определено инвентаризацията да се извърши от две лица, да започне на 25.08.2015г. и да приключи в срок от 30 календарни дни. В заповедта не било конкретизирано нито качеството на лица, какви длъжности заемали, както и не бил определен времевия период, който следвало да бъде предмет на инвентаризацията. С последваща заповед № 247/10.09.2015г. преди изтичане на крайния срок за приключване на инвентаризацията, срокът бил удължен „до пълното финализиране“, като съставът бил увеличен, включили още едно лице, без каквито и да са индивидуализиращи белези за това лице. Нито в първата, нито в последваща заповеди, било посочено началото на проверявания период, за да можело да се установи какво било състоянието при предходния проверяван период, какво е количеството или стойността на материалните ценности, с които било задължено материално-отговорното лице, както и тези, с които била заверена сметката, както и дали в проверявания период имала качеството на МОЛ на проверяваните обекти. Сочи, че съгласно чл.22, ал.1 от Закона за счетоводството /отм. ДВ бр.95 от 08.12.2015 г./, но действала по време на издаване на посочените заповеди „Инвентаризация на активите и пасивите се извършва през всеки отчетен период с цел достоверното им представяне в годишния финансов отчет. Инвентаризацията се извършва по ред и начин, определени от органите на управление на предприятието. Никъде от резултатите не се установявало, кога била извършвана предишната инвентаризация на всеки един от обектите, какви са констатациите при тези инвентаризации. Оспорва резултатите от инвентаризацията. В представените „Резултати от инвентаризацията на склад „Прежди за реализация“, наричани по-долу „Резултати....“, било посочено, че е констатирана липса в размер на 25 788.26лв., която произтичала  от разликата между обобщената стойност по счетоводни данни в размер на 33 085.53лв. и стойността на общо намереното фактически количество прежда в размер на 7 297.27лв. Твърди, че не е подписвала този обобщен резултат, тъй като не е съгласна с него. Счита, че данните, отразени в него, не са верни. Отказът й да подпише тези „Резултати...“ бил оформен с подпис на свидетели Ангелина Атанасова и А. Касърова, които били същите лица, включени в комисията за провеждане на инвентаризацията. Оспорва данните, посочени с представените „Резултати от инвентаризация на склад „Прежди за реализация“ . Твърди, че от започване на работата в „Катекс“ АД не е получавала прежда „Букле“, такава не е била произвеждана през целия период от време, през който е била на работа и не била задължавана с такава прежда. Данните от приложените „Резултати...“ имало редица аритметични грешки, които водели до погрешен краен резултат. Отделните артикули камгарна и щрайхгарна прежда били с различни единични цени за кг. Отразено било общо намереното количество камгарни и щрайхгарни прежди - 557 кг. Нямало конкретизация, колко от това количество прежда е камгарна и колко е щрайхгарна. Посочено било, че те са без етикет. Въпреки това те били оценени с една обща средна стойност, която никъде не фигурирала като единична цена. При описването на камгарните прежди била изведена една обща цена за кг - 8.16лв., а за щрайхгарните - средна цена 7.21лв. и с такива обобщени стойности била определена търсената по счетоводни данни стойност. Неизвестен бил методът и основанието, на които  комисията по инвентаризацията остойностявала общо намереното фактически количество камгарна и щрайхгарна прежда по една средна стойност от 7.90лв. за кг, а малко по-долу за общото количество прежди, в това число и прежда „букле“ поставяли друга обобщена цена за кг. - 7.31лв.. На ред „общо прежди“ било записано, че единичната цена за кг се определя на 7.31лв. Посочено било, че общо установеното в наличност количество прежда, в това число и „букле" е 733 кг, което умножено по 7.31лв. било на обща стойност 5358.23лв., а не 4 837.57лв. или в „Резултатите“ била отразена стойност на намереното количество прежда с 520.66лв. по-малко от действителния резултат при правилно изчисляване. Крайният резултат за отразени липси бил неверен, защото ако действително липсата била 2 461.07кг умножени по 7.31лв. ще е на стойност 17 990.42лв., а не 18 495.18лв., както било записано в окончателния документ и защо и на какво основание се определяли средни цени за отделните видове прежди. Подробни възражения и доводи са изложени в отговора на исковата молба. В тази връзка моли да се отхвърли изцяло предявеният иск. Претендира за съдебни разноски. 

             От представените по делото доказателства, становищата на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено следното:

               От представените заверени копия на подписани от въззивницата трудов договор № 197/19.04.2000 г., допълнително споразумение от 23.01.01 г., допълнително споразумение № 1065/17.11.2006 г., длъжностна характеристика на „управител склад „прежди“-продавач“ от 30.01.2007 г., предизвестие, връчено на 24.08.2015 г. и заповед № 94/26.10.2015 г.  се установява, че А.А.О. е работила по трудов договор в ищцовото дружество до 23.10.2015 г., на длъжността „началник склад „прежди“ продавач“, като считано от 24.10.2015 г. трудовото правоотношение е прекратено на основание чл.328, ал.1, т.4 от КТ поради спиране на работа за повече от 15 дни. Съгласно т.5 на длъжностна характеристика от 30.01.2007 г., връчена и подписана от А.А.О. на 01.07.2007 г., неоспорена, управителят на склад „прежди“-продавач отговаря за количеството и качеството на поверените трикотажни прежди в склада и тъкани в магазина, а в т.6 са визирани основните и допълнителни задължения и отговорности на изпълняващия длъжността в т.ч. да: реализира договорените количества прежди, като следи за точното спазване на договорените количества, асортимент и срокове и оформя необходимите документи при експедиция на прежди, да приема и обслужва купувачите на готови тъкани в магазина и прежди в склада, при заготвяне на прежди за реализация преетикира, опакова и балира, да контролира верността на данните по етикетите и сигнализира за открити грешки, да издава касови бележки за продадените стоки, носи отговорност за допуснати грешки, за коректното и точно подаване на информация относно наличности, приход и продажби и клиенти; за точното  вписване в спецификацията на всички данни съгласно ТЗ и вътрешните правила на фирмата; носи материална отговорност за поверените стоки.

 

                  Въззивният съд намира, че основните оплаквания и възражения във въззивната жалба касаят липсата на изискуемата от закона форма на трудовия договор и най-вече оплакването че първоначалния трудов договор под № 197/19.04.2000 год. /на лист 6 от първоинстанционното дело/ не бил подписан от въззивницата О.. Но съдът намира, че последващото допълнително споразумение под № 171/23.01.2001 год. /на лист 7 от първоинстанционното дело/ именно за процесната длъжност “Управител склад балировач и продавач” е надлежно подписан от въззивницата О.. Надлежно подписана и с отбелязването на съответната дата 30.01.2007 год. е и длъжностната характеристика на жалбоподателката, в която характеристика са подробно и ясно отразени всички трудови задължения на О., включително и тези вменени й като материално отговорно лице /МОЛ/.

 

В тази насока съобразно константната практика на ВКС на РБ, включително видно и от тази, на която се позовава въззивницата в жалбата си, а именно Решение под № 21/23.02.2012 год. по гр. дело № 595/2011 год. на ІІІ г.о. на ВКС сключването на трудовия договор се предхожда от преддоговорни отношения, които имат за цел да се постигне пълно съгласие между страните както в частта за необходимото му минимално съдържание - място, характер на работата и трудово възнаграждение, така и относно всички допълнителни и факултативни елементи, които са поставени на разглеждане. Преди изготвянето и подписването на трудовия договор работникът или служителят има задължение да представи и необходими писмени документи. Съгласно действащата сега редакция на чл. 62, ал. 1 КТ /ДВ, бр. 2/1996 г./ и след отмяната на ал. 2 от текста /ДВ, бр. 120/2002 г./ съвпадащите насрещни волеизявления на договарящите трябва да се материализират в писмена форма. И без това да е изрично записано /както беше в изменената редакция ДВ, бр. 100/1992 г./ няма съмнение, че писмената форма е необходима за действителността им и те са съставна част от съдържанието на трудовия договор. Договорът може да се състави и подпише с един общ акт, но насрещните волеизявления могат да се материализират и поотделно /р. № 410/27.06.1990 г. по гр. д. № 326/1990 г. на III г. о./. Ако те се съдържат в два отделни акта, необходимо е всеки от тях да е достигнал до знанието на другата страна - чл. 14, ал. 1 ЗЗД.

Въведената от закона писмена форма за действителност на трудовия договор изключва възможността страните да изразят волята си по друг начин, напр. с конклудентни действия. В този смисъл за съществуването му са без значение косвените прояви, в случая свързани с изпълнението на договора - регистрацията в ТД на НАП, допускането до възложената работа и др. /р. № 1393/11.07.1994 г. по гр. д. № 1393/93 г. на III г. о./. При липсата на форма за действителност на трудовия договор е мислима конверсията му или съществуването на друг вид неформален договор /р. по чл. 290 ГПК № 907/2.05.2011 г. по гр. д. № 3752/2008 г. на I г. о./. Недействителността на трудовия договор не се обявява, ако недостатъкът на трудовия договор отпадне или бъде отстранен. Работодателят не може да се позове на недостатък на трудовия договор, който може да се отстрани - чл. 74, ал. 6 КТ. С р. № 1214/1995 г. на III г. о. ВКС е приел, че неподписването на трудовия договор от една от страните не води до неговата недействителност, тъй като този порок може да се отстрани по всяко време.

В случая страните по делото са представили трудови договори с необходимото договорно съдържание, които съвпадат напълно, но са подписани само от работодателя. Липсва подпис на работника - ищец, както и твърдение, че съществува екземпляр с такъв подпис. В този смисъл първоинстанционния съд правилно е съобразил, че подписването на трудовия договор се предшества от изготвянето и представянето на други документи, необходими за изготвянето му - чл. 62, ал. 6 КТ и Наредба № 4 от 11.05.1993 г., какъвто се явява и длъжностната характеристика на въззивницата. В нея задължително се съдържа волеизявление на работника или служителя за сключване на трудовия договор в необходимата и изискуема от закона писмена форма. При изяснената вече възможност съвпадащата воля на страните да се съдържа и в други писмени актове, съдът е преценил правилно и обосновано, че само екземпляра от неподписания трудовия договор не може да обоснове неговата недействителност при наличието на други документи подписани от работника, които установяват неговото безспорно съществуване. Такива се явяват в случая не само длъжностната характеристиката на въззивницата, но и допълнителното споразумение, съставено в изискуемата от закона форма, което е надлежно подписано от същата.

 

        Със заповед под №229/24.08.2015 г. въззиваемият работодател е наредил да се извърши инвентаризация на материални запаси с МОЛ А.О. в процесните обекти: фирмен магазин №2, фирмен магазин №3 и склад „прежди за реализация“, заедно с намиращите се в тях ДМА и ММП, с посочена причина за инвентаризацията- връчване на предизвестие за прекратяване на трудовия договор на МОЛ А.О., начало - 25.08.2015 г.,  срок за приключване на инвентаризацията- 30 календарни дни и лицата-членове на комисията, която да извърши инвентаризацията-Ангелина Атанасова и А. Касърова, които видно от представените 2 бр. допълнителни споразумения №490/13.07.2015 г. към ТД №20/30.01.2009 г. и  №26/01.01.2014 г. към ТД№22/31.10.2012 г.  изпълняват трудовите функции на „секретар стилист“ и на „счетоводител-сектор „материали и реализация“. Със заповед № 247/10.09.2015 г. срокът на инвентаризацията е удължен с посочена причина: „многократни повтарящи отсъствия на МОЛ А.О.“.

 

  Съгласно показанията на св. С.Г.И., разпитана пред първостепенния съд въззивницата изпълнявала длъжността началник склад прежди и магазинер на фирмен магазин 2 и 3“. Поради закриване на два обекта, започнали инвентаризация. При закриването на фирмен магазин №3 част от стоката била върната във фирмата, а друга част останала в склада за прежди. Получила заповед за инвентаризация като гл.счетоводител и включена в комисията като член. По време на ревизия запечатвали обектите. Ключовете на проверяваните обекти били у въззивницата, която присъствала на всички инвентаризации. Когато О. пристигнела обектът се отпечатвал и комисията започвала инвентаризацията. Срокът на инвентаризацията бил удължен, поради честите отсъствия на О.. Фирмен магазин №3 бил закрит и във него нямало движение- приход /постъпила стока/ и разход / продадена стока/, а само наличността, която останала и се съхранявала от МОЛ. При инвентаризацията било намерено количество като разлика, а няма нито приход, нито разход в магазина като за това били поискани писмени обяснения на О. при връчване на резултатите, но тя не е коментирала разликата. Със закриването на магазина стоката била прехвърлена в „склад за прежди“, в който сметката отчитаща материалните запаси се водела количествено и стойностно, а във фирмен магазин №2 и №3 се водела само стойностно. Единичната цена на всеки един артикул прежда или платове, отразена в инвентаризационния резултат се определяла по ценоразпис, утвърден от ръководството на фирмата „Катекс“ АД.  В ценоразписа имало цена на всеки артикул, но имало цена и на маломерни тъкани. Когато тъканите се окачествявали, преди влизане в склада за готова продукция и се констатирало, че тъканта е маломерна - под 1 метър, се водело маломерно парче и цената му се определяла по ценоразписа. Тъкани, които имали етикет /по цена за продажба на клиента, тази цена се вземала като инвентаризационна цена, но много от тъканите в склада нямали етикети, не били подредени, а разхвърляни в палет поради което взели цената им от ценоразписа, който съществувал преди инвентаризацията и касаел цени на тъкани, които се продавали от „Склад мострен“, „Склад вътрешен пазар“ и „Фирмен магазин“. От този ценоразпис са се ръководили и при предишната инвентаризация.

     В показанията си св.Б.Д.С., че до прекратяването на трудовия и договор м.06.2015г. работела при ищеца като началник склад „тъкачни прежди“. Като началник склад отговаряла за подреждането и съхранението на остатъчните прежди, които постъпвали в склада. Взаимоотношенията и с въззивницата били дотолкова, доколкото предавала остатъчна тъкачна прежда от склада, за който отговаряла за склада, за който отговаряла О. чрез приемно-предавателен протокол, в които се отразявали килограмите, двете имена и двете се подписвали. Преждите, които предавала били в палети на бобини, с един етикет. В един палет, броят на бобините зависел от големина им, като в един палет бобини, имало само на една бобина етикет, на който отразена партидата, метричен № и килограми.

 

     По делото са представени от ищеца и приети от първоинстанционния съд заверени копия на 28 листа от 02.09.2015 г., от 05-10.09.2016 г., от 05- 14.10.2015 г. на инвентарен опис, 2 бр. приемо –предавателен  протокол от 14.09.2015 г., 2 бр. декларации от 30.11.2013  г., резултати от инвентаризация от 30.11.2013 г. на фирмен магазин 2, 2бр.декларации от 10.10.2013 г., инвентаризационен опис 10.2013 г. на склад д.панталони, инвентаризационен опис 10.2013 г. на склад конф., инвентаризационен опис 10.2013 г. за склад одеала, ведно с 3 бр. сравнителни ведомости от 28.10.2013 г., 2 бр. декларации от 10.10.2014 г., инвентаризационен опис склад панталони и сравнителна ведомост от 10.10.2014 г., 2 бр.декларации от 28.11.2014 г., резултати от инвентаризация и резултати магазин 2 от 28.11.2014 г., резултати от инвентаризация на прехвърлени стоки от 28.11.2014 г., счетоводен опис към 31.10.2014 г., 2 бр. декларации от 10.10.2014 г.сравнителна ведомост и инвентаризационен опис склад одеала от 10.10.2014 г., 2 бр. декларации от 30.09.2014 г., инвентаризационен опис склад реализация прежди от 30.09.2014 г. и сравнителна ведомост м.09.2014 г.-24.10.2014 г. като във всички документи е отразено, че МОЛ към момента на инвентаризациите и съставянето им е въззивницата А.О., удостоверено с подписа й без възражения. Инвентаризационния опис приемо-предавателния протокол, сравнителната ведомост и декларацията са частни свидетелстващи документи по смисъла на чл.180 от ГПК, удостоверяващи изявленията на подписалите ги лица в т.ч. въззивницата относно констатираните без възражения наличности на стоки, метри, количество, ед.цена, стойност  и др., в обектите на инвентаризация.

  

По делото е назначена  съдебно-счетоводна експертиза, с депозирани основно и допълнително заключение, неоспорени от страните по делото, които съдът възприема като компетентни, обосновани и мотивирани. Съгласно заключенията, в трите обекта- склад „прежди за реализация“, фирмен магазин 2 и фирмен магазин 3 има липси на стоково-материални ценности, поверени за пазене и съхранение на ответника като разликата между търсено и налично в обекта- склад „прежди за реализация“ е в размер на 25774.77 лв. липса и във фирмен магазин № 2 - 27.36 лв. липса. Търсената от ищеца наличност в магазин 2 по счетоводни данни е 118254.55 лв., която се явява салдото, т.е. статичната сума по счетоводните сметки на дружеството за обекта. Стойността на описаната наличност на стоки при извършената инвентаризация през  2015 г. е: по цени от опис 2015 г. - 43058.32 лв., а по цени от опис 2014 г. - 43797.30 лв. За  търговски обект- магазин 2- Резултатите от „първичните описи“ на извършената инвентаризация през 2015 г. съответстват с „резултатите“ от инвентаризацията. Разликата между стойностите по т.1 и т.2 е по цени от опис 2015 г. - 75196.23 лв., по цени от опис 2014 г. - 74457.25 лв. При извършване на инвентаризация счетоводно отразяване има само за резултатите от инвентаризацията - осчетоводяване на липси или излишъци на активи и съответно начет на МОЛ. Тъй като при извършената инвентаризация през 2014 г. не са констатирани никакви разминавания на фактическите наличности със счетоводните данни, то там не е било необходимо да се правят каквито и да било счетоводни записвания. Материалните запаси в обект „прежди за реализация“ и фирмен магазин 3 се осчетоводяват количествено и стойностно, а в обект фирмен магазин 2 материалните запаси - платове се водят само стойностно. В същият обект - одеала и конфекция се водят по количество и стойност. В обекта склад „прежди за реализация“ и фирмен магазин 3, материалните запаси се осчетоводяват количествено и стойностно. Посочените в „Първични описи“ и „Резултати от инвентаризация.“ на трите проверявани обекта единичните цени на отделните артикули са съобразени и съвпадат с утвърдените в дружеството ценоразписи, валидни за 2015 г. и към датата на извършване на инвентаризацията 2015 г. За периода 10.03.2015 г.-28.04.2015 г. във фирмен магазин №2 има постъпления на стоки по вътрешни фактури с №9800004483/23.03.2015 г. и №9800004484/24.03.2015 г., в склад „прежди за реализация“ има постъпления 106 кг. остатъчни тъкачни прежди, а за периода от 04.06.2015 г. до 31.07.2015 г., от 21.05.2015 г.до 11.06.2015 г. и от 01.08.2015 г.до 20.08.2015 г. не са установени движения на стоково материални запаси. В с.з. вещото лице пояснява, че в магазин 2 всички видове артикули, които не присъстват в инвентаризационният опис от 2014г. и съответно не са постъпили в магазина за периода между едната и другата инвентаризация /2014г. и 2015г./ няма документи за приход на стока, а те са значително количество. Във фирмен магазин 2 наличността към 30.11.2014г. е 111004.43лв. През м.декември 2014 г. постъпленията в този обект са на стойност 4439.39лв., а реализираната стока е на стойност 865.00 лв. Наличността към 31.12.2014г. е 114578.84лв.. През м.януари 2015г. постъпленията са на стойност 3839.12 лв. Реализираната стока е на стойност 1802.00 лв. Наличността към 31.01.2015г. е в размер на 116615.96 лв. През м.02.2015г. постъпилата стока е в размер на 8860.20 лв. Реализираната стока в размер на 7562.00 лв. Наличността към 28.02.2015г. е 117914.16лв. Постъпленията към м. 03.2015г. са 163.46 лв. Реализираната стока е 1541. лв. Наличността на 31.03.2015 е 116536.62лв. като за периода от м.04.2015г. до датата на инвентаризацията няма движение. В „Склад прежди за реализация“ наличните артикули се водят по видове, по количество и единична цена като общо за артикула, крайната единична цена е средно претеглена и тъй като за периода има движение, има постъпили нови стоки, които са по цена по себестойност и тя е различна. Няма различни цени на ценоразписи при заприходяването и при продажбата на стоките. МОЛ се задължава с продажната цена.   

Представен е присъствен табел, звено спец. “Вътр.търговия“ за м.03.2015 г., неоспорен, за отработените дни и отсъствия от работа, от който е видно, че от 04 до 06 март, 9 март, 20 и 21 март, 22, 23 и 24 март въззивницата О. е била на работа.

 

От така установеното съдът прави следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл.207, ал.1, т.2 от КТ, работник или служител, на когото е възложено като трудово задължение да събира, съхранява, разходва или отчита парични или материални ценности, отговаря спрямо работодателя за липси в пълен размер заедно със законната лихва от деня на причиняването на щетата, а ако това не може да се установи - от деня на откриването й. Следователно отговорността по реда на чл.207, ал.1, т.2 от КТ ще носи работник или служител, на когото е възложено като трудово задължение изпълнението на посочените в текста дейности, пряко свързани с движението на стоково-материални ценности, и то в пълен размер. Съгласно разпоредбата на чл. 211 от КТ, пълната имуществена отговорност се осъществява по съдебен ред. Предпоставките за провеждането на иска са: наличие на трудово правоотношение между страните, по силата на което ответникът - работник/служител да е изпълнявал отчетнически функции; настъпили вреди в резултат на осъществяваната от ответника трудова дейност с неустановен произход. Само при наличието на тези предпоставки, може да се говори за отговорност за пълния размер на вредата. Липсата на парични или материални ценности се състои в недостиг, недоимък в касата или склада, т. е. представлява състояние на неотчетност, за което е характерен неустановения му произход, невъзможността да се установят причините за състоянието на неотчетност. При исковете за реализиране отговорността на работника/служителя - отчетник, само при доказани от работодателя липси, е налице презумпция за причиняване на недостига, както и за вина на отчетника за настъпването на това състояние. Законосъобразността на инвентаризацията, при която са констатирани липсите и съобразяването им с всички нормативни изисквания, не освобождава отчетника от задължението му да докаже, че не е причинил щетата /в т.см. решение №260/30.10.2013 г. по гр.д.№1286/2012 г. на ВКС, ІV г.о., решение №123/30.05.2011 г. по гр.д.№890/2010 г. на ВКС, ІІІ г.о., решение №380/02.06.2010 г. по гр.д.№758/2009 г. на ВКС, ІІІ г.о., решение №232/20.03.2009 г. по гр.д.№2716/2008 г. на ВКС, ІV г.о.,  решение №324/06.01.2015 г. по гр.д.№2431/2014 г. на ВКС, ІV г.о./ . В практиката на ВКС е прието и разбирането, че работникът или служителят, на който е възложено като трудово задължение да събира, съхранява, разходва или отчита парични или стоково материални ценности отговаря за липса, но в случай, че работодателят установи, че служителят е получил такива стоково материални ценности, но не е представил документи за изразходването им. По този иск в тежест на работодателя е да докаже получаването на ценностите от работника или служителя, а последният - разходването им по предназначение. В производството по иск за реализиране имуществената отговорност на отчетника в негова тежест да установи разходването на предоставените му средства и материални ценности по предназначение, а в тежест на работодателя е да докаже получаването на ценностите от работника, което може да бъде извършено с всички доказателствени средства /в т.см. решение №690/03.01.2011 г. по гр.д.№681/2009 г. на ВКС, IV г.о., решение №317/15.11.2011 г. по гр.д.№1803/2010 г. на ВКС, III г.о., решение №260/30.10.2013 г. по гр.д.№1286/2012 г. на ВКС, ІV г.о./.

           

Съдът приема за установено, че в периода до 24.10.2015 г. между страните е съществувало валидно трудово правоотношение, по силата на което ответникът А.А.О. заемала длъжността „ началник склад „прежди“-7“ в  „Катекс“ АД. Придобиването на качеството отчетник не зависи от вписването му в длъжностна характеристика. Такава може да не е издадена, тъй като законодателството не изисква за валидността на трудовото правоотношение като задължение за работодателя да състави и да връчи на работника длъжностна характеристика. Достатъчно длъжността, която работникът заема по трудов договор, да съдържа като присъщи задължения на работника действия, свързани със събиране, съхраняване, разходване или отчитане на ценности на работодателя / решение №493/23.11.2011 г. по гр.д.№586/2011 г. на ВКС IV г. о./ От доказателствата по делото в т.ч. приетата длъжностна характеристика, връчена на въззивницата срещу подпис се установява, че в трудовите й функции са включени дейности свързани със събиране, съхраняване, разходване и отчитане на стоково - материални ценности. Следователно ищцата има качеството на МОЛ на поверените й съгласно доказателствата по делото склад „прежди за реализация“, фирмен магазин №2 и фирмен магазин №3 на територията на дружеството. Инвентаризацията е способ, чрез който се обхващат процесите и фактите, настъпили през определен период в предприятието, и оказали влияние върху неговите активи и пасиви. Чрез инвентаризацията се установяват наличните активи и пасиви към точно определена дата. Инвентаризациите се извършват от комисия по ред, определен от органите на управление на предприятието, с цел достоверното представяне на активите и на пасивите в годишния финансов отчет - чл.22, ал.1 от ЗСч. /отм./ , но действал към момента на инвентаризацията. Работникът или служителят, на който е възложено като трудово задължение да събира, съхранява, разходва или отчита парични или материални ценности отговаря за липса, когато е получил такива, но не е представил документи за изразходването им. Ищецът основава претенцията си на извършена инвентаризация на основание заповед №229/24.08.2015 г. и 247/10.09.2015 г. с начален период 2014 год. и краен 2015 г. до прекратяване на трудовото правоотношение на въззивницата с твърдение за констатирани липси в общ размер за трите обекта 99759.40 лв. Документите, на които се обосновават липсите -инвентаризационните описи на обектите /първични описи/ съставени в периода 02.09.2015 г.-14.10.2015 г. / съдържащи изявлението „съгласна съм“/, сравнителните ведомости и декларации са подписани от въззивницата поради което я обвързват. Ето защо съдът намира, че отразените в тях факти имат доказателствена сила спрямо нея. Установи се от неоспорената ССЕ, че резултатите от първичните описи на извършената инвентаризация 2015 г. съответстват с резултатите от инвентаризацията като за обект-склад „Прежди за реализация“ е налице липса на стоково материални ценности /СМЦ/ в размер на 25774.77 лв., за обект фирмен магазин №3 установената липса СМЦ е в размер на 27.36 лв. и за фирмен магазин №2- 74457.25лв. От писмените доказателства и необорените показания на св.Иванова се установява, че в инвентаризационните описи на склад „прежди за реализация“, подписани от въззивницата, присъствала на съставянето им са описани прежди, които са били смесени и без етикети, което от своя страна води до извода, че въззивницата не е изпълнявала задължения си по длъжностна характеристика, с което е настъпила щета. Поради презумпцията за вина на отчетника, в тежест на въззивницата е да докаже, че щетата е причинена от друг или се дължи на обективни факти и обстоятелства, които не могат да  й се вменят във вина и да я освободят от  отговорност. С оглед на събраните доказателства съдът намира, че  не се доказаха обстоятелства, освобождаващи въззивницата от отговорност. По делото са доказани всички предпоставки за ангажиране отговорността на ответника на МОЛ на склад „Прежди за реализация“, фирмен „Магазин № 2“ и фирмен „Магазин № 3“ по иска с правно основание чл.207, ал.1, т.2 от КТ за липси в размер на 99 759.40 лв., поради което предявеният частичен иск за сумата от 10000 лв.  следва да бъде уважен.

 

          В заключение съдът намира, че обжалваното Решение на  КРС се явява правилно и законосъобразно и като такова следва да се потвърди.

 

Въззивницата следва да заплати на въззиваемия на основание чл.78, ал.3 във връзка с чл.273 от ГПК направените от него съдебни и деловодни разноски в размер на 804 лв., представляващи разноски за адвокатско възнаграждение за един адвокат пред въззивната инстанция – адв. Николай Д. *** съобразно представения от него договор за правна защита и съдействие от 23.03.2017 год. /на лист 26 от настоящото дело/.

Воден от горните мотиви съдът

 

                                           Р    Е    Ш    И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 19 от 11.01.2017 г., постановено по гр.дело № 272/2016 г. на Казанлъшкия районен съд, като правилно и законосъобразно.

 

ОСЪЖДА А.А.О., с ЕГН-********** ***  да заплати на „Катекс“ АД с ЕИК:833067570, със седалище и адрес на управление гр.Казанлък, ул.“Маньо Стайнов ” №4 на основание чл.78, ал.3 и чл.273 от ГПК направените съдебни и деловодни разноски в размер на 804 лв. /осемстотин и четири лева/ пред въззивната инстанция.

 

Решението подлежи на касационно обжалване в 1-месечен срок от връчването му на страните пред ВКС на РБ, при наличието на касационните основания по чл.280, ал.1 от ГПК.

 

 

 

 

                                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                                   ЧЛЕНОВЕ: