Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 136                                  02.05.2017 година                     гр. Стара Загора

 

   В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИ ОКРЪЖЕН СЪД           ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

Нa 29 март                                                     две хиляди и седемнадесета година

В открито заседание в следния състав

 

                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ТЕЛБИЗОВА-ЯНЧЕВА

 

                                                  ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА МАВРОДИЕВА

                                                                   НИКОЛАЙ УРУКОВ

                                                             

СЕКРЕТАР: П.В.

като разгледа докладваното от съдия УРУКОВ

в.гр.д. № 1073  по описа за 2017 г., за да се произнесе съобрази:

   

 

 

 

 

Производството е образувано по въззивните жалби на С.С.М. – лично и със съгласието на своята майка и законна представителка Б.Н.М., подадена чрез адв. Ц.В., и на А.П.П., А.Д.М. и П.А.М., подадена чрез адв. С.Ч.,  против решение № 1231 от 29.12.2016 г., постановено по гр.дело № 2879/2016 г. на Старозагорския районен съд, с което се осъжда непълнолетния П.А.М., действащ със съгласието на своите родители А.П.П. и А.Д.М. солидарно с А.П.П. и с А.Д.М. да заплатят на непълнолетния С.С.М., действащ със съгласието на своята майка Б.Н.М. сумата от 4000 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, вследствие  травматично увреждане – пълно, закрито счупване на двата ставни израстъка на долната челюст, представляващо счупване на долната челюст, което представлява средна телесна повреда, причинена на непълнолетния С.С.М. от непълнолетния П.А.М. при инцидент на 28.04.2015г., ведно със законната лихва от деня на увреждането - 28.04.2015г. до окончателното плащане, както и направените по делото разноски съразмерно с уважената част от иска в размер на 333,33 лева, като се отхвърля иска за обезщетение за причинени неимуществени вреди в останалата му част до претендирания размер от общо 6000лева, като неоснователен   и  недоказан. Осъжда се непълнолетния С.С.М., действащ със съгласието на своята майка Б.Н.М., солидарно с Б.Н.М. да заплатят на непълнолетния П.А.М., действащ със съгласието на своите родители А.П.П. и А.Д.М. сумата от 630 лева, представляваща частта от направените от тях по делото разноски по съразмерност на отхвърлената част от иска. Осъжда се непълнолетния П.А.М., действащ със съгласието на своите родители А.П.П. и А.Д.М. солидарно с А.П.П. и с А.Д.М. да заплатят по сметка на Бюджета на Съдебната власт сумата от 160 лева дължима държавна такса за уважената част от предявените искове.

 

          Въззивникът М. обжалва решението на първоинстанционния съд в частта, с която искът му се отхвърля над уважения размер 4000 лв. до предявения 6000 лв. за причинените му неимуществени вреди. Намира, че съдът правилно е обсъдил в мотивите на своето решение всички обстоятелства за наличието на телесни увреждания, с изключение на обстоятелството, като приема, че е налице в известна степен съпричиняване, за да намали размера на обезщетението и отхвърли иска до претендирания размер, което намира за неправилно. Излага подробни съображения. 

 

          Моли съдът да отмени решението на първоинстанционния съд в обжалваната част, като уважи предявения иск в пълен размер за причинените му неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на увреждането 28.04.2015 г. до окончателното изплащане. На основание чл.78, ал.5 от ГПК прави възражение за прекомерност  на адвокатското възнаграждение на пълномощника на ответника, като моли съдът да го намали съобразно Наредба № 1/2004 г.

 

          Въззивниците А.П.П., А.Д.М. и П.А.М. считат решението на първоинстанционния съд в осъдителната му част за неправилно и незаконосъобразно. Намират, че съдът е приел за установено по безспорен и категоричен начин, че са налице всички елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане, но изводите на съда досежно размера на присъденото обезщетение, което следва да се изплати на ищеца по делото, са неправилни. Съдът е следвало да приеме, че съпричиняването от страна на ищеца ако не в размер на твърдените от защитата около 70 %, то поне в размер на 50 % и на това основание е следвало да намали размера на присъденото обезщетение от 4000 лв. на 2000 лв.

 

          Молят съдът да отмени частично решението на първоинстанционния съд и след като отчете факта, че ищецът е съпричинил за настъпването на вредоносния резултат с 50 % то с решението си да намали размера на присъдената сума, която следва да заплатят солидарно на ищеца от 4000 лв. на 2000 лв., както и да намали и присъдените на ищеца разноски по делото съобразно новото решение. Молят съдът да им присъди направените разноски за двете съдебни инстанции.

 

          В срока по чл.263, ал.1 ГПК не са постъпили писмени отговори по двете въззивни жалби.

 

Окръжният съд като обсъди събраните по делото доказателства, както и оплакванията изложени в двете въззивни жалби, намира за установено следното:

 

Предявен е иск за сумата от 6000лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, с правно основание чл.52 ЗЗД във вр. с чл.45 и чл.48 от ЗЗД.

 

Делото е образувано по искова молба от непълнолетния С.С.М., действащ със съгласието на майка си Б.Н.М. с правно основание чл.48 вр.чл.45 ЗЗД и чл.52 ЗЗД против непълнолетния П.А.М., действащ със съгласието на своите родители А.П.М. и А.Д.М., с претенция за заплащане на обезщетение за причинени на непълнолетното дете С. неимуществени вреди от травматични увреждания – установени с влязла в законна сила присъда № 29/18.02.2016г. по НОХД № 2844/15г. по описа на РС-Стара Загора, като претендира солидарно от ответниците заплащане на 6000лева за уврежданията, причинени на ищеца от първия ответник - средна телесна повреда, изразяваща се в пълно, закрито счупване на двата ставни израстъка на долната челюст, представляващо счупване на долната челюст, като макар и непълнолетен е разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си, за което бил осъден на „Лишаване от свобода” за срок от четири месеца, като съдът отложил наказанието на подсъдимия П.А.М. за срок от една година, причинени на 28.04.2015г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на увреждането – 28.04.2015г. до окончателното заплащане на сумата. Претендира и направени по делото разноски.

 

В исковата си молба С.С.М. действащ със съгласието на своята майка и законна представителка Б.Н.М., в която твърдят, че с влязла присъда № 29 от 18.02.2016г.постановена по НОХД № 2844 по описа за 2015г. на Районен съд гр.Стара Загора първият ответник П.А.М. бил признат за виновен и осъден на основание чл.129, ал.2 във вр. с ал.1 във вр. с чл.63, ал.1, т.З от НК във вр.с чл.373, ап.2 от НК във вр.с чл.58а във вр.с чл54 от НК на ,Лишаване от свобода" за срок от четири месеца, като на основание чл.69, ал.1, във вр.с чл.66, ал.1 от НК съда е отложил изпълнението на наказанието на така наложеното наказание за срок от една година, считано от датата на влизане на присъдата в сила, затова, че на 28.04.2015 год. в гр.Стара Загора, в училището в което учел в гр.Стара Загора ПГТЕ „Г.С.Раковски" около 10.00 часа по време на третия час, в училищната стая зад него на задния чин, стоял неговия съученик, първият ответник П. Ал. М.. Изненадващо, както за него така и за неговите съученици без да очаква, от зад от дясната страна на лицето усетил силен удар с юмрук. Веднага след удара усетил силна болка не можел да си движа долната челюст, била увиснала. От силната болка изпаднал в безсъзнание за около пет минути. Класната му дала пари и придружен от един негов съученик посетил ЦСМП - Стара Загора и след прегледа там му казали, че трябвало да отиде при стоматолог специалист за преглед. Оказало се, че в гр.Стара Загора нямало такъв специалист и се наложило лечението му да продължи гр.Пловдив при специалист стоматолог. Бил приет на 30.04.2015 год. за лечение. Била му направена рентгенова снимка и се установило, че бил със счупена долна челюст. През периода от 28.04.2015 год.до 05.06.2015 год. не бил посещавал учебните занятия тъй като първо бил на оперативно лечение в болничното заведение, а след това лечението му продължило при домашни условия. През този период претърпял много болки и страдания. Не можел да се храни, бил само на сокове и мляко. За него през този период се грижели неговите родители, предимно майка му. Постоянно бил на болкоуспокояващи лекарства. Уведомили органите на РПУ гр.Стара Загора, които предприели необходимите действия за разкриване на обективната истина и търсене на отговорност от извършителя - неговия съученик П.М.. В насроченото първо съдебно заседание по НОХД на основание чл.85 и сл.от НПК, чл.45 във вр.с чл.48 от ЗЗД предявил граждански иск, но поради спецификата на горепосоченото наказателно производство, не било допуснато конституирането ми в качеството на граждански ищец. Тези увреждания се потвърждавали и от заключението на изготвената в хода на досъдебното производство съдебномедицинска експертиза по писмени данни № 276/2015 год. при инцидента на 28.04.2015год. при което било установено травматичното му увреждане, изразяващо се в пълно, закрито счупване на двата ставни израстъка на долната челюст, което наложило оперативното му лечение между челюстната фиксация с меки шини, което увреждане по един категоричен начин се доказвало от самопризнанията на неговия съученик първия ответник по настоящето дело, писмените и гласни доказателства, събрани в хода на досъдебното производство, показанията на свидетелите, заключението на съдебно-медицинската експертиза, заключението на комплексната съдебно психиатрична и психологическа експертиза от 04.09.2015 год. Първият ответник и подсъдим по наказателното дело бил непълнолетен, както и самия той. Непълнолетните отговаряли за причинените от тях вреди по силата на чл.45 ЗЗД - всеки бил длъжен да поправи вредите които виновно е причинил другиму, когато причинителят на вредата /непълнолетния/ бил в състояние да разбира или ръководи постъпките си по време на извършване на вредоносното деяние, какъвто е и конкретния случай. Вторият и третият ответник - родители на непълнолетния М. отговарят по реда на чл.48, ал.1 ЗЗД за вредите причинени от техните деца, които не са навършили пълнолетие и живеят при тях. Родители на непълнолетния М. отговарят по реда на чл.48 ЗЗД съвместно, т.е. и двамата. Отговорността на посочените трима ответника по силата на чл.45 и чл.48 ЗЗДС е солидарна. Непълнолетния отговаря за своята вина при причиняване на вредата, а родителите - за своята вина, която се изразява в надлежно осъществяване на надзор спрямо непълнолетния. Целта е в крайна сметка да се гарантира получаването на обезщетение от пострадалия. Отговорността за НЕП.УВР. е отговорност за виновно противоправно поведение и се поражда от специфичен фактически състав. Имайки предвид горното моли да се образува гражданско дело и да бъдат осъдени ответниците да му заплатели солидарно сумата от 6 000лв., ведно със законната лихва върху присъдената сума, считано от датата на увреждането му 28.04.2015 год. до окончателното изплащане, за причинените му неимуществени вреди изравящи се в пълно, закрито счупване на двата ставни израстъка на долната челюст, което наложи оперативно лечение - между челюстна фиксация с меки шини, лечение продължило повече от два месеца, представляващо по чл.129 от Наказателния кодекс - средна телесна повреда, за което извършителят, първият ответник бил признат за виновен и му е било наложено съответното наказание по Наказателният кодекс - присъдата е влязла в законна сила.

    

На основание чл. 131 от ГПК ответниците представят писмен отговор в който заявяват, че предявените искове лично от ищеца С.М. действащ със съгласието на своята майка и законен представител Б.Н.М. досежно причиненото счупване на челюст признавали по основание, като го оспорвали по размер, тъй като размерът на претендираното обезщетение бил прекомерно завишен. Оспорват твърденията в исковата молба за начина и липсата на причини за причиняване на телесното увреждане, както и че С.М. бил претърпял описаните болки и страдания посочени като неимуществени вреди - че не можел да се храни в периода 28.04.2015г. - 05.06.2015г., че се е хранил само с чужда помощ и само със сокове и мляко. Оспорват твърдението, че е бил непрекъснато на болкоуспокояващи лекарства и че непрекъснато са полагани грижи за него от родителите му. Твърдят, че причиняването на телесното увреждане се дължало на неприемливото поведение на самия ищец, който по време на учебни занимания бил извършил действия, уронващи престижа на преподавател в училището и негов съученик, като по този начин провокирал П.М. да удари ищеца. Тези факти били установени в хода на наказателното производство, водено срещу П.М. и в което производство било установено, че ако ищецът С.М. би имал поведение съобразено с правилата на училището и морала, ако би имал необходимото уважение и поведение към преподавателя и съучениците си, то инцидент не би възникнал. Твърдят, че било налице съпричиняване от страна на ищеца С.М. за възникването на търпените от него неимуществени вреди, което съпричиняване определяме на 70 %. Оспорват твърдението, че след като му  бил нанесен удар с юмрук, ищецът бил в безсъзнание за около 5 минути. Това обстоятелство представлява СТП по смисъла на чл.129 от НК, за него не била налице осъдителна присъда и следвало, ако се иска обезщетение за неимуществени вреди, възникнали по повод претърпени болки и страдания в резултат на така наречения припадък, ищецът да бъде задължен от съда да ги опише, като и да посочи какъв размер обезщетение претендира за това увреждане и да внесе дължимата държавна такса за разглеждане на този иск, а ако не изпълни указанията на съда в тази насока то делото следва да се прекрати и исковата молба да се върне на ищеца, а на доверителите му да се присъдят направените разноски. Относно оспорването на размера на исканото обезщетение, правя следните възражения: Твърдят, че причина за възникването на инцидента било поведението на самия ищец, който бил изключително агресивна личност и с отношението си преподавателите, учебния процес и неговите съученици предизвикал ответника П.М. да реагира с цел да защити своя преподавател от агресивното поведение на М.. Твърдят, че претърпените болки и страдания от ищеца не били тежки и в посочения в исковата молба обем и вид. След възникването на инцидента и възстановяването на ищеца, последният се  чувствал добре, продължил да посещава учебни занятия, включително се бил записал да тренира изключително агресивния и опасен спорт - боеве в класа ММА. Молят да бъдат отхвърлена исковата претенция относно претендирания размер от 6000 лв.,                                                                                                                                      като завишена, да бъде уважена същата по справедливост и след като отчетете наличието на съпричиняване от страна на ищеца за възникването на телесното му увреждане и търпените от него болки и страдания да бъде намалена същата със 70 % и да бъдат присъдени на ответниците направените от тях разноски по делото съразмерно отхвърлената част на иска.

 

От ангажираните по делото доказателства – приложените материали по НОХД № 2844/2015г. по описа на Старозагорския районен съд, приключило с влязла в законна сила присъда след преглед от въззивната инстанция, както и от изслушване на свидетелите В.П.С., Г.Г.М., както и непълнолетните деца Б.Б.С. и Т.С.С., се установява, че на 28.04.2015г. в Стара Загора, в сградата на Професионална гимназия по електротехника, в часа по електроенергетика, възникнал инцидент след обявяване на резултатите от контролни работи на учениците. Преподавателката обявила резултатите, някои от децата, между които и ищецът С. М./получил двойка/ били недоволни, възразили на глас по време на часа, преподавателката се разколебала дали да признае оценките от контролните работи или да ги анулира, като свидетелят Т.С.С. /седящ на първия чин/ упрекнал ищеца, че е станал причина за анулирането на работите, С.М. /седящ два или три чина по-назад/ станал и тръгнал към него по време на часа, с явно демонстрирано намерение за саморазправа, като съученикът на децата Теодор задържал С. през кръста, а в това време ответникът П.М. станал, изненадващо за всички нанесъл юмручен удар в дясната челюст на С. М., от който удар С. политнал и около пет минути седял на пода, дошла фелдшерката на училището, опипала челюстта му и го пратила да се прегледа на специалист. След извършване на рентгенови снимки се установило счупване на челюстта на С., което наложило операция в Пловдив /поради невъзможност да бъде извършена такава в Стара Загора/ при лицево-челюстен хирург, шиниране на челюстта и хранене на С. само с течности през сламка, а след първите десет дни – с мляко и смачкани бисквити, като отсъствал от училище от 28.04.2015г. до 07.06.2015г. В болницата С. бил придружаван от майка си, тъй като не можел без нейна помощ. След това се възстановил, четири месеца по-късно започнал да тренира ММА /видно и от отговорите на въпроси по чл.176 ГПК, поставени му в съдебно заседание/. Пресиян бе изключен от училището.

 

С присъда по НОХД № 2844/2015г. на Старозагорския районен съд съдът признал подсъдимия П.А.М., роден на *** год. в гр.Ямбол, живущ ***, българин, български гражданин, с основно образование, неженен, ученик, неосъждан, ЕГН **********, за виновен в това, че на 28.04.2015 год. в гр.Стара Загора причинил на С.С.М. средна телесна повреда, изразяваща се в пълно, закрито счупване на двата ставни израстъка на долната челюст, представляващо счупване на долната челюст, като макар и непълнолетен е разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си, поради което и на основание чл.129, ал.2 във връзка с ал.1 във връзка с чл.63, ал.1, т.3 от НК във връзка с чл.373, ал.2 от НПК във връзка с чл.58а във връзка с чл.54 от НК ГО осъдил на „Лишаване от свобода” за срок от четири месеца, като на основание чл.69, ал.1 във връзка с чл.66, ал.1 от НК отложил изпълнението на така наложеното наказание на подсъдимия П.А.М. за срок от една година, считано от датата на влизане в сила на присъдата. С решение № 58/04.05.2016г. по ВНОХД № 1074/2016г. на Старозагорския окръжен съд присъдата е потвърдена.

 

Съобразно чл.45 от ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, който виновно е причинил другиму. За да възникне задължението за обезщетяване на вреди, респективно правото на пострадалото лице да търси обезвреда, следва да се установят елементите на фактическия състав на непозволеното увреждане : наличие на деяние, което да е противоправно, да е извършено виновно, да е причинило вреди и тези вреди да са в причинно – следствена връзка с извършеното.

 

В настоящия случай съдът намира, че са налице всички елементи на фактическия състав описан по–горе. Предвид наличието на влязла в законна сила присъда, с която първият от ответниците е признат за виновен в извършено престъпление, фактът на деянието, неговото авторство, противоправността му и виновността на първия от ответниците са безспорно установени по силата на чл.300 от ГПК. Съгласно тази норма влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици на деянието, относно посочените по–горе обстоятелства.

 

С оглед на така обсъдените доказателства и изложени съображения съдът намира за безспорно установено по делото, че е причинено на непълнолетния С.С.М., от непълнолетния П.А.М. описаното телесно увреждане, изразяващо се в следното - пълно, закрито счупване на двата ставни израстъка на долната челюст, представляващо счупване на долната челюст, което представлява средна телесна повреда, от което са произтекли неимуществени вреди. 

 

Неимуществени са тези вреди, които засягат не имуществото, а личността и достойнството на пострадалия. В групата на неимуществените вреди се включва емоционалния живот на пострадалия, физическите и моралните страдания, предизвикани от противоправните действия на други лица. Неимуществените вреди по принцип са неоценими в пари. Законът дава възможност на увредения да получи удовлетворение в пари щом друго възмездие не може да получи, стига вредата му да е действителна и сериозна.

 

Следва да бъде ангажирана отговорността на ответниците А.П.М. и А.Д.М. /солидарно с тази на непълнолетния Пресиян/ за произтеклите от действията на непълнолетното им дете П.А.М. вреди, причинени на другото дето – С.С.М..

 

Поради изложеното съдът счита, че така предявеният иск за обезщетение за причинени неимуществени вреди се явява по принцип основателен.

 

Относно размера на дължимото обезщетение за неимуществените вреди  въззивният съд възприе следното:

 

          От приложените и приети като писмени доказателства по делото и към приложеното НОХД под № 2844/2015 год. в мотивите към Присъда № 29/18.02-2016 год. постановена по делото РС-Стара Загора приема изложената фактическа обстановка, която се установява най-вече от самопризнанията на подсъдимия дадени по реда на чл.371, ал.2 от НПК и кореспондиращите с тях медицински документи. Деянието е извършено под формата на пряк умисъл с нанасянето на удар в изключително уязвимата област на главата с юмрук без пострадалия конкретно да е предизвикал лично делинквента, и то в условията на редовно провеждания учебен час, в присъствието на другите им съученици и преподавателката в часа по електроенергетика.

 

Въззивният съд приема че неправилно и незаконосъобразно първостепенния съд приема в мотивите към обжалваното Решение наличието на съпричиняване от страна на пострадалия М., предизвиквайки делинквента М. да го удари. Въззивният съдът счита, че не е налице съпричиняване от страна на пострадалия С.М., като с  поведението си в час С. не е предизвикал намесата на П.– Поведението на С.М. макар и да е недопустимо в учебен час, съдът счита че същото не е било насочено нито пряко , нито косвено към ответника Пресиян.

 

Намесата на П. е била прекомерна – можело е да задържи С., да му прегради пътя или да го избута встрани, а не да му нанася отзад и отстрани изненадващ и много силен удар в челюстта, който я е разбил двустранно и е повалил С. на пода на класната стая. Ако удара беше попаднал не в челюстта, а в слепоочието на С., последиците можеха да бъдат фатални за бъдещето и на двамата младежи. Предвид изложеното въззивният съдът намира, че не е налице съпричиняване от страна на постарадалия по отношение на делинквента.

 

Съгласно чл.52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Съгласно константната съдебна практика, справедливостта не е абстрактна категория или субективна - в зависимост от разбиранията и критериите на преценяващия. Във всеки случай преценката следва да се основава на всички обстоятелства, имащи значение за размера на вредите. Тя е свързана с проявата на редица конкретно обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид при определяне от съда размера на обезщетението. Такива обстоятелства при телесните увреждания могат да бъдат: характера на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и пр. / ППВС № 4/68 г. /.

 

Като взе предвид обсъдените по-горе доказателства, съдът намира, че на ищеца С. са причинени увреждания с характер на средна телесна повреда; те са изисквали продължителен период на възстановяване и са били свързани с много болки, страдания, както и със значителни затруднения, неудобства, физическо и емоционално неразположение за ученика С..

 

Предвид гореизложените съображения, съдът намира, че искът за неимуществени вреди се явява основателен и доказан в пълния му размер до претендираните 6000 лева, като в отхвърлителната му част Решението на първоинстанционният съд следва да се отмени. Следва да се постанови друго, с което спора да се реши по същество като бъде увеличен размера на присъденото обезщетение над присъдения размер от 4000 лева до пълния претендиран размер от 6000 лева. както и в частта му относно всички присъдени с Решението разноски.

 

На ищецът следва да се присъдят всички разноски за първоинстанционното производство в размер на 500 лв., съразмерно на пълната уважената част от иска.

 

На основание чл.78, ал.1 във връзка с чл.273 от ГПК, втория жалбоподател следва да бъде осъден да заплати на първия жалбоподател всички направени по делото разноски общо от 300 лева - съразмерно с уважената част от въззивната жалба на този жалбоподател. Общият размер на разноските, които следва да се присъдят за двете инстанции е в размер на 800 лева.

 

Следва да бъдат осъдени ответниците солидарно да заплатят по сметка на Бюджета на Съдебната власт сумата още от 80 лева дължима държавна такса по уважената част от предявените искове.

           

            Водим от горните мотиви,Окръжният съд

                                                                                                                                               

Р    Е    Ш    И  :

           

            ОТМЕНЯ ЧАСТИЧНО решение № 1231 от 29.12.2016 г., постановено по гр.дело № 2879/2016 г. на Старозагорския районен съд, в частта му, с която се отхвърля иска на непълнолетния С.С.М., ЕГН **********, действащ със съгласието на своята майка Б.Н.М., ЕГН **********, против непълнолетния П.А.М., действащ със съгласието на своите родители А.П.П. ЕГН ********** и А.Д.М. ЕГН **********,  СОЛИДАРНО С А.П.П. ЕГН ********** и с А.Д.М. ЕГН **********, всички със съдебен адрес ***, оф.Е за  сумата над размера от 4000 /четири хиляди/ лева, до претендирания размер от 6000 /шест хиляди/ лева, както и в частта му относно присъдените по делото разноски съразмерно с уважената и отхвърлената част от иска, като неправилно и незаконосъобразно в тези му части, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

 

ОСЪЖДА непълнолетния П.А.М., ЕГН **********, действащ със съгласието на своите родители А.П.П. ЕГН ********** и А.Д.М. ЕГН **********, тримата с адрес ***, СОЛИДАРНО С А.П.П. ЕГН ********** и с А.Д.М. ЕГН **********, всички със съдебен адрес ***, оф.Е ДА ЗАПЛАТЯТ на непълнолетния С.С.М., ЕГН **********, действащ със съгласието на своята майка Б.Н.М., ЕГН **********, двамата от Стара Загора, кв.”Железник”, ул.”Загорка” №15, ет.7, ап.13, двамата чрез адв.Ц.В. ***, още сумата от 2000 /две хиляди/ лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, вследствие  травматично увреждане – пълно, закрито счупване на двата ставни израстъка на долната челюст, представляващо счупване на долната челюст, което представлява средна телесна повреда, причинена на непълнолетния С.С.М., с посочени данни от непълнолетния П.А.М. д посочени данни, при инцидент на 28.04.2015г., ведно със законната лихва от деня на увреждането - 28.04.2015г. до окончателното плащане, както и направените по делото разноски пред двете съдебни инстанции съразмерно с уважената част от иска и жалбата в размер общо на 800,00лева /осемстотин лева/.

 

ОСЪЖДА непълнолетния П.А.М., ЕГН **********, действащ със съгласието на своите родители А.П.П. ЕГН ********** и А.Д.М. ЕГН **********, тримата с адрес ***, СОЛИДАРНО С А.П.П. ЕГН ********** и с А.Д.М. ЕГН **********, всички със съдебен адрес ***, оф.Е ДА ЗАПЛАТЯТ по сметка на Бюджета на Съдебната власт сумата още 80 /осемдесет/ лева, представляваща дължимата държавна такса за уважената част от предявените искове и от въззивната инстанция.

 

           

          Решението подлежи на касационно обжалване в 1-месечен срок от връчването му на страните пред ВКС на РБ, при наличието на касационните основания по чл.280, ал.1 от ГПК.

           

 

                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                 ЧЛЕНОВЕ: 1.

               

                                                                                          2.