Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер  137                                  02.05.2017 година                     гр. Стара Загора

 

   В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИ ОКРЪЖЕН СЪД           ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

Нa 29 март                                                      две хиляди и седемнадесета година

В открито заседание в следния състав

 

                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ТЕЛБИЗОВА-ЯНЧЕВА

 

                                                  ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА МАВРОДИЕВА

                                                                   НИКОЛАЙ УРУКОВ

                                                             

СЕКРЕТАР: П.В.

като разгледа докладваното от съдия УРУКОВ

в.гр.д. № 1078  по описа за 2017 г., за да се произнесе съобрази:

 

 

Производството е на основание чл.258 и сл. от ГПК.

Производството е образувано по въззивната жалба на Районна прокуратура – Стара Загора в качеството на представляващ на Прокуратурата на РБ против решение № 1115 от 30.11.2016 г., постановено по гр.дело № 3236/2016 г. на Старозагорския районен съд, с което се осъжда на основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ Прокуратурата на Република България да заплати на А.М.Б. сумата от 5000 лв., представляващи обезщетение на претърпени неимуществени вреди, причинени на въззиваемия в резултат на неоснователно повдигнато обвинение в извършване на престъпление по чл.290, ал.1 НК по ДП № 318/2014 г. по описа на РУП Раднево, по което е оправдан с присъда № 122 от 07.07.2015 г., постановена по НОХД №992/2015 г. на РС Стара Загора, потвърдена от ОС Стара Загора с решение № 178 от 20.10.2015 г. по ВНОХД № 1197/2015 г., заедно със законната лихва върху сумата, считано от 20.10.2015 г. до окончателното изплащане на сумата, като се отхвърля като неоснователен предявения иск в останалата му част – над присъдените 5 000 лв. до претендираните 15 000 лв., както и на основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ сумата от 900 лв., представляваща разходваните от него средства за възнаграждение за един адвокат в хода на ДП № 318/2014 г. по описа на РУП Раднево и по ВНОХД № 1197/2015 г. по описа на ОС Стара Загора, и сумата от 133,33 лв., представляваща заплатеното от въззиваемия възнаграждение за един адвокат, съразмерно с уважената част от иска, както и сумата от 10 лв. за платената от въззиваемия държавна такса.

 

          Въззивникът счита, че решението на първоинстанционния съд е неправилно и противоречи на закона. Съдът неправилно е обсъдил и възприел доказателствата по делото. Изложил е подробни съображения във въззивната жалба, която е била надлежно докладвана от съда в откритото съд. заседание на датата 29.03.2017 год.

 

          С писмен молба от 10.02.2017 г. въззивникът уточнява исканията си относно постановеното решение на СтРС в следния смисъл:

 

Моли съдът да постанови решение, с което да отмени решението на СтРС, с което съдът е осъдил Прокуратурата на РБ да заплати на А.М.Б. на основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ сумата от 5000 лв., представляващи обезщетение на претърпени неимуществени вреди, причинени на въззиваемия в резултат на неоснователно повдигнато обвинение, заедно със законната лихва върху сумата, считано от 20.10.2015 г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 900 лв., представляваща разходваните от него средства за възнаграждение за един адвокат, като неоснователен и недоказан или да измени решението като намали значително размерите на присъдените обезщетения, тъй като същите са несправедливо присъдени, в това число и направените по делото разноски.

 

          В отговора си по чл.263, ал.1 ГПК другата страна А.М.Б., чрез пълномощника си адв. С.Д., взема становище, че  наведените доводи във въззивната жалба, че обжалваното решение е неправилно и противоречи на закона, са неоснователни, тъй като в хода на съдебното дирене и събиране на доказателства, е била изслушана и приета и съдебно-психиатрична експертиза, с която било доказано безспорно, че единствената причина за настъпилите здравословни увреждания на психическото състояние на въззиваемия е наказателното дело водено срещу него. Намира, че този извод кредитира и правно релевантната на състава на чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, причинна връзка между това наказателно дело и настъпилите увреждания на въззиваемия. Излага съображения.

 

          Съдът след като обсъди направените в жалбата оплаквания и становищата на страните и пред вид събраните по делото доказателства пред двете съдебни инстанции, намира за установено следното:

Предявен е иск по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за присъждане на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди.

 

Ищецът А.М.Б. твърди, че на 13.10.2014 г. е бил привлечен като обвиняем по ДП № 318/2014 г. по описа на РУ „Полиция” Раднево за това, че на 19.12.2013 г. в гр. Раднево, пред надлежен орган на властта – Ж.Д.К.- старши разследващ полицаи в РУП гр. Раднево, в качеството си на свидетел по ДП №386/2013 г. по описа на РУП Раднево устно е потвърдил неистина – престъпление по чл.290, ал 1 НК. По внесения обвинителен акт първоначално било образувано нохд №453/2014г. по описа на РС Раднево, но поради отвод на съдиите от този съд делото е било изпратено на РС Стара Загора. Във връзка със същото наказателно дело било проведено и чнд №420/2014 г. по описа на РС Раднево относно полицейската регистрация на въззиваемия по реда на ЗМВР. В хода на наказателното производство били предприети принудителни мерки от страна на полицейските органи при РУП Раднево по изземване на личното му огнестрелно и ловно оръжие. В РС Стара Загора било образувано нохд 992/2015 г., което е приключило с оправдателна присъда № 122 от 07.07.2015 г. за извършено престъпление по чл.290, ал.1 от НК. Присъдата била потвърдена от  ОС Стара Загора с решение № 178 от 20.10.2015 г.

          Ищецът твърди, че до момента на повдигане на обвинението срещу него е бил с чисто съдебно минало. В поведението си се е ръководил от принципите на уважение и зачитане на институциите и общо приетия ред. Бил е дългогодишен служител- офицер от състава на МВР. Не е имал никога нарушения при изпълнение на служебните си задължения, а напротив поради високия си професионализъм на работа в службата е бил награждаван. Твърди, че в следствие на незаконното обвинение съществено бил уронен авторитета му и в населеното място, където живее, както и в местоработата му в РСЦ Стара Загора. Особено тежко унижение му е било причинено от служителите при РУП Раднево, които без основание предприели принудителни следствени действия: претърсване и изземване на негови лични вещи под предлога, че са предмет на престъпление.Това изземване довело до обостряне на семейните му отношения и го поставили в унизителното положение да обяснява пред семейството си незаконните по същество действия на държавните служители. Ищецът твърди, че е бил социална личност, жизнерадостен, в добро здравословно състояние, имал е добро самочувствие, и добри семейни взаимоотношения. Поради развилото се наказателно производство ищецът бил психически разстроен и получавал чести главоболия. Започнал да живее със силно притеснение от това наказателно дело, изпитвал страх, безпокойства, потиснатост и срам от това, че е обвинен в извършване на тежко престъпление, и то престъпление против правосъдието. Всичко това довело до промени в социалното му поведение, станал затворен и по-необщителен; проявявал раздразнителност още в хода на наказателното производство, което нарушило нормалното общуване с близките му. Твърди, че започнал да страни от приятелите и близките си, тъй като не желаел да дава обяснения за воденото срещу него наказателно дело. През целия период на провеждане на наказателното дело изпитвал притеснения и несигурност дали няма да бъде осъден. Бил принуден да посети лекар- специалист психиатър още в хода на наказателното дело. При извършените медицински прегледи диагнозата и анамнезата, която му е била поставена от лекуващия лекар била разстройство в адаптацията. От около две години в условията на продължителна психотравмена ситуация водените наказателни дела срещу него, нарушили съня му. Приемал епизодично успокоителни лекарства. Предвид поставената му диагноза лекуващият психиатър предписал терапия, приемане на специализиране медикаменти. Ищецът твърди, че всички тези здравословни и психотравмени увреждания били в пряка причинна връзка и в следствие на проведеното срещу него продължително наказателно производство - през две календарни години. Затова счита, че трябва да бъде обезщетен със сумата от 15 000 лв. Освен обезщетението за неимуществени вреди ищецът претендира и обезщетение за имуществени вреди в размер на 900 лв., представляваща заплатения от него адвокатски хонорар по наказателното дело.

Прокуратурата на Република България като ответник по делото чрез процесуалния си представител счита, че предявените обективно съединени искови претенции за имуществени и неимуществени вреди са недоказани и неоснователни по основание и размер. Твърди, че воденото наказателно производство срещу въззиваемия е приключило в разумен срок съобразно установената съдебна практика и международните стандарти, като в исковата молба на въззиваемия не се съдържали данни по отношение на него да е била взета мярка за неотклонение „задържане под стража”. От материалите по делото било видно, че спрямо него била взета най- леката - мярка за неотклонение „подписка”. Твърди, че повдигнатото обвинение не е променило в значителна степен обичайния му начин на живот. Разследването по наказателното производство било проведено в разумни срокове, като незаконното обвинение спрямо въззиваемия било в рамките на една година и за двете фази на процеса. Счита, че претенция за обезщетение на неимуществените вреди е силно завишена и не е съобразена както с разпоредбата на чл.52 ЗЗД, така и с трайно установената съдебна практика. По отношение на твърдените имуществени вреди в размер на 900 лв., представляващи заплатен адвокатски хонорар за осъществена защита по наказателното производство, по което ищецът е бил оправдан, счита че същата също е неоснователна по основание и размер. Делото не било с фактическа и правна сложност. Престъплението, за което е бил привлечен ищецът, не изисквало задължителна защита, възможността да ползва адв. защита - адвокат е изцяло по негова преценка и счита, че съдът следва да приложи разпоредбата на чл.5, ал.1 от ЗОДОВ. За да подлежат на обезщетение сторените разноски, следвало те да не се предполагаеми, а реални, тоест същите следвало да са не само договорени, но и реално заплатени.

 

Съдът, като прецени доказателствата по делото, становищата на страните, въз основа на приложимото право намери за установено следното:

С постановление от датата 01.09.2014 г. на РП Раднево срещу въззиваемия А.М.Б. е образувано досъдебно производство за това, че  19.12.2013 г. в гр. Раднево, пред надлежен орган на властта - старши разследващ полицаи в РУП гр. Раднево, като свидетел по ДП № 386/2013 г. по описа на РУП Раднево устно, съзнателно потвърдил неистина – престъпление по чл.290, ал 1 НК. С постановление от 16.09.2014 г. ищецът е бил привлечен като обвиняем за това престъпление и по отношение на него е била взема мярка за неотклонение „подписка”. В качеството на обвиняем ищецът е бил разпитан на 13.10.2014 г. На същата дата му е предявено разследването. Със заключително мнение от 28.10.2014 г. досъдебното производство е изпратено на РП Раднево с мнение за предаване на съд на обвиняемия за престъпление по чл.290, ал.1 НК. По искане на защитата на обвиняемия е изискано нохд под № 184/2014 г., след което предварителното производство отново е предявено на въззиваемия на 07.11.2014 г., а с постановление от 14.11.2014 г. ищецът е привлечен като обвиняем. На същата дата е бил разпитан в това качество.

            На 18.11.2014 г. РП Раднево е внесла обвинителен акт срещу  въззиваемия, по който е образувано нохд № 453/2014 г. В о.с.з., проведено пред първостепенния съд на датата на 05.03.2015 г. , с протоколно определение съдът е върнал делото на РП Раднево за отстраняване на допуснати съществени процесуални нарушения. С постановление от 26.03.2015 г. ищецът отново е бил привлечен като обвиняем по ДП № 318/2014 г. по описа на РУ „Полиция” Раднево за това, че на 19.12.2013 г. в гр. Раднево, пред надлежен орган на властта - старши разследващ полицаи в РУП гр. Раднево Ж.Д.К., в качеството си на свидетел по ДП №386/2013 г. по описа на РУП Раднево устно е потвърдил неистина – престъпление по чл.290, ал 1 НК, след което делото отново е внесено в РС Раднево с обвинителен акт от същата дата. Образуваното нохд №64/2015 г. е било прекратено поради отвод на съдиите и изпратено на ВКС за определяне на друг равен по степен съд за разглеждането му. С определение от 07.05.2015 г., постановено по кнчд 592/2015 г., ВКС е изпратил делото за разглеждане на РС Стара Загора. Образуваното нохд № 992/2015 г. е приключило с присъда № 122 от 07.07.2015 г., с която ищецът А.М.Б. е признат за невинен и оправдан по повдигнатото обвинение за извършено престъпление по чл.290, ал.1 НК. Присъдата е потвърдена от ОС Стара Загора с решение № 178 от 20.10.2015 г. по внохд № 1197/2015 г.

          От показанията на разпитаните по делото свидетели се установява, че след започване на наказателното производство ищецът бил много притеснен, станал по-раздразнителен, спрял да посещава близките си и не вдигал телефона. Цялото му семейство се затворило, а между въззиваемия и съпругата му имало конфликт – свид. Г.Б.-К.. Промяна настъпила и в отношението му към приятелите му – до 2014 г. бил комуникативен, „душата на компанията” – свид. Н.Ц.. След това станал различен, притеснен, избягвал публични места. Притеснявал се, че делото ще бъде „петно” за децата му – свид. Ц.. Във връзка със създалото се положение ищецът е потърсил специализирана медицинска помощ, провеждал е лечение (свид. Б.-К.), провежда лечение и сега – заключение на в.л.

          По делото пред първостепенния съд е била назначена, изслушана и приета като доказателство съдебно-психиатрична експертиза, от заключението на която се установява, че ищецът страда от психично заболяване – протрахирана депресивна реакция. Началото на това психично разстройство е след преживяното след повдигнатото обвинение и последвалото производство през 2014 година. Посочената диагностична категория представлява леко изразено депресивно състояние, нестъпващо в отговор на продължително въздействие на стресовата ситуация. Вещото лице приема, че преживяванията – нервно напрежение, безсъние, чувство за вина към близките, загуба и увреждане на авторитет, сами по себе си са травмиращи и водят до промяна в обичайния стил на живот и социално функциониране. Според вещото лице проведеното психиатрично интервю и наличната медицинска документация дават основание да се приеме, че са налице данни за трайни психични увреждания. Понесените неудобства, затруднения и изпитания не надвишават неизбежната степен на страдание, присъщо на преживяванията на въззиваемия. Към момента на изготвянето на експертизата стресът, притесненията и напрежението от наказателния процес, оказали негативно влияние върху общото му психично състояние, са преодолени в значителна степен.

           Предвид на така установеното от фактическа страна съдът намира, че предявеният иск е частично основателен. Съображенията за това са следните:

           Съгласно чл.2, ал.1, т.3, пр.2 3ОДОВ, държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от органите на прокуратурата при обвинение в извършване на престъпление, ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че извършеното деяние не е престъпление. В обвързващата съдилищата съдебна практика (Р-388-2012, ІV г.о.; Р-3-2014, ІV г.о.) ВКС приема, че при търсене на обезщетение за неимуществени вреди по чл. 2 ЗОДОВ съдът не е строго ограничен от формалните доказателства за установяване наличието на вреди в рамките на обичайното за подобни случаи. Нормално е да се приеме, че по време на цялото наказателно производство лицето, незаконно обвинено в извършване на престъпление, изпитва неудобства, чувства се унизено, а също така е притеснено и несигурно; накърняват се моралните и нравствените ценности у личността, както и социалното му общуване. Когато се твърди причиняване на болки и страдания над обичайните за такъв случай, или конкретно увреждане на здравето, а също и други специфични увреждания, с оглед конкретни обстоятелства, личността на увредения, обичайната му среда или обществено положение, съдът може да ги обезщети само при успешно проведено пълно главно доказване от въззиваемия.

При разглеждания случай е безспорно, че ищецът е претърпял неимуществени вреди от воденото срещу него наказателно производство, приключило с оправдателна присъда. Без съмнение той е изпитал притеснения и безпокойство, присъщи за всеки човек, подложен на наказателна репресия. Извън тези вреди следва да се вземе предвид, че след повдигане на обвинението ищецът е бил психически разстроен, получавал чести главоболия, започнал да живее в силно притеснение от наказателното дело, потиснатост и срам от това, че е обвинен в извършването на престъпление. Освен това станал затворен и необщителен, проявявал раздразнителност, което нарушило нормалното му общуване. Започнал да страни от приятелите и от близките си, тъй като не желаел да дава обяснения за наказателното производство. Влошеното му психично здраве го накарало да потърси специализирана медицинска помощ. Проведено е лечение, която продължава и към настоящия момент. С други думи освен притесненията, тревогата и срама, обвинението му е причинило увреждане на здравето - психическо разстройство, което не е отшумяло.

С оглед на това съдът намира, че претърпените естествено неудобства, чувство за унизеност и притеснения са в размер, който  надхвърля обичайното.

  Съгласно нормата на чл.52 ЗЗД размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Съгласно т. II от ППВС № 4 от 23.12.1968 г. понятието „справедливост” не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, имащи отношение към понесените от пострадалия вреди, каквито са характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при което е извършено, причинените морални страдания и др. фактори, имащи отношение към преценката за справедлив размер на обезщетението. С оглед това разбиране, при определяне на този размер, съдът следва да вземе предвид всички обстоятелства, които имат отношение към твърдените от въззиваемия неимуществени вреди, защото принципът за справедливост включва в най-пълна степен обезщетяване на вредите на увреденото лице (Р-237-2011, ІІІ г.о.; Р-324-2013, ІV г.о.). При определяне на обезщетение за вреди от незаконно обвинение, съдът взема предвид тежестта на престъплението, за което е било повдигнато незаконно обвинение; продължителността на незаконното наказателно преследване; интензитета на мерките на процесуална принуда; броя и продължителността на извършените с негово участие процесуални действия; начинът, по който обвинението се е отразило върху пострадалия с оглед личността му и начина на живот; рефлектирало ли е обвинението върху професионалната реализация на пострадалия, на общественото доверие и социалните му контакти, отраженията в личната му емоционална сфера, здравословното му състояние и др. фактори, които следва да се преценяват съобразно конкретните обстоятелства за всеки отделен случай (Р-57-2016, ІV г.г.; Р-358-2015, IV г. о.). В случая наказателното производство е било образувано за престъпление по чл.290, ал.1 НК – за потвърждаване на неистина по досъдебно производство, за което е предвидено наказание лишаване от свобода до пет години. Според нормата на чл.93, т.7 НК това не е тежко престъпление, но от гледна точка на обществения морал е укоримо в по-голяма степен от друго деяние, за което НК предвижда наказание в такъв размер. Самото наказателно преследване е продължило и приключило за една година – от 1 септември 2014 г., когато ищецът е бил привлечен като обвиняем, до 20.10.2015 г., когато е била потвърдена оправдателната присъда с решение на ОС Стара Загора. Не може да се приеме, че този срок не е разумен, но в тази връзка следва да се има предвид, че наказателното преследване срещу въззиваемия е преминало през всички фази на наказателното производство, в т.ч. и през съдебната. Освен това е имало периоди, през които не са били провеждани никакви процесуално-следствени действия, и делото е било връщано на прокуратурата за отстраняване на съществени процесуални нарушения, довели до нарушаване на правото на защита на подсъдимия, което на практика е довело до увеличаване на продължителността на наказателното преследване.

Във връзка с определянето на размера на обезщетението следва да се има предвид и това че по отношение на въззиваемия е била взета най-леката мярка за неотклонение - „подписка”. Това също е обстоятелство, което има отношение към размера на обезщетението и следва да се отчете при определянето му.

Предвид на това, предвид на тежестта на повдигнатото обвинение, възрастта и социалното положение на въззиваемия и данните за личността му, както и преди всичко на обстоятелството, че негативното влияние на наказателното преследване върху общото психологично състояние на въззиваемия надхвърля рамките на нормалното и е предизвикало психично разстройство, въззивният съд намира, че вредите, които той е претърпял, могат да бъдат обезщетени със сумата от 4 000 лева. Тази сума се дължи, заедно със законната лихва, считано от датата на решението на ОС Стара Загора, с което потвърждава оправдателната присъда – 10.10.2015 г. (ТР №3/2004 г. ОСГК, т.4). Искът в останалата част - до размера на сумата от 15 000 лв. - следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

По отношение на имуществените вреди:

            Искът в тази негова част се явява изцяло основателен и доказан, съответно жалбата тази й част е неоснователна и недоказана. НПК урежда отговорността за разноски в наказателното производство, които съдът определя по реда на чл. 301, т. 12 НПК, без обаче да предвижда възможност за лицето, което е признато за невинно или наказателното производство срещу него е прекратено да претендира за направените в хода на наказателното преследване съдебни разноски. Съгласно чл. 187, ал. 1 НПК, разноските по наказателното производство се посрещат от сумите, предвидени в бюджета на съответното учреждение. Когато подсъдимият бъде признат за виновен, съдът го осъжда да заплати тези разходи. Съгласно чл. 190, ал. 1 НПК, когато подсъдимият бъде признат за невинен или наказателното производство бъде прекратено, разноските по дела от общ характер остават за сметка на държавата. Това са разноските, извършени от бюджета на съда или на съответния орган на досъдебното производство, без разноските, извършени от подсъдимия. Липсващата процесуална възможност да се упражни претенцията за разноски в наказателния процес обуславя извод, че разходваните средства в хода на наказателното преследване, приключило с оправдателна присъда или прекратено в хипотезите на чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ, се явяват за лицето, подложено на неоправдана наказателна репресия, имуществена вреда, за която държавата дължи обезщетение на основание чл. 4 ЗОДОВ.

  По делото е безспорно установено, че ищецът А.М.Б. е бил защитаван по време на досъдебното производство от адв. С.Д. – договор за правна помощ и съдействие от 13.10.2014 г. Уговорено е възнаграждение в размер на 400 лв., от които 200 лв. са платени при сключването на договора, а другите 200 лв. на 01.12.2014 г.  За осъществената защита по внохд под № 1197/2015 г. на ОС Стара Загора ищецът е заплатил на адв. Д. още сумата от 500 лв., която сума е платена в брой, поради което ответникът следва да обезщети въззиваемия за тази имуществена вреда. Лихви не се претендират. Неоснователно е възражението на ответника, че искът за присъждане на имуществени вреди е неоснователен, защото делото не било с фактическа и правна сложност, а престъплението, за което е бил привлечен ищецът, не изисквало задължителна защита и тъй като възможността да ползва адвокатска защита е изцяло по негова преценка, следвало да приложи разпоредбата на чл.5, ал.1 ЗОДОВ. Съгласно чл.30, ал.4 Конституцията на Република България всеки има право на адвокатска защита от момента на задържането му или на привличането му като обвиняем. Така че няма значение дали делото е с фактическа или правна сложност или дали престъплението, за което ищецът е бил привлечен, предвижда задължителна адвокатска защита. Правото на адвокатска защита е основно право на всеки български гражданин, което не може да бъде ограничавано по никакъв начин. Разпоредбата на чл.5, ал.1 ЗОДОВ е напълно неприложима, тъй като за увреждане, причинено поради изключително вина на пострадалия, не може да става и дума. Както бе посочено, осъществяването на правото на защита е регламентирано в Конституцията право за всеки български гражданин. Несъстоятелно е да се твърди, че осъществяването на това право е виновно деяние, за което не се дължи обезщетение. Сторeните от въззиваемия разноски по време на наказателното преследване са реално заплатени и това е видно от отбелязването върху договорите за правна помощ.

 

Неоснователно е оплакването в жалбата, че съдът не е изложил съображения защо заключението на изготвената съдебно психиатрична експертиза е обосновано, пълно и ясно, и дали същото кореспондира с останалия доказателствен материал по делото преценен поотделно в неговата съвкупност и цялост. Експертно заключение се основава предимно върху твърденията на самия ищец, но същевременно с това обосновава и психичното състояние и преживяванията на ищеца по време на предприетата спрямо него наказателна репресия. В тази насока от една страна въззиваемият е претърпял действително болки и страдания и същевременно с това и психически стрес от воденото срещу него наказателно производство, но интензитета на тези болки и страдания не е бил толкова голям и силен, за да обосновават размера на присъденото обезщетение от 5000 лева от първостепенния съд.

 

Предвид на горното, въззивният съд следва да постанови решение с което да отмени частично решението на СтРС постановено по гр. дело № 3236/16г., в частта му, с което първоинстанционният съд е осъдил ПРОКУРАТУРАТА на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ гр. София ДА ЗАПЛАТИ на А.М.Б., на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ сумата от 5000 лв. (пет хиляди лева), представляващи обезщетение на претърпени неимуществени вреди, причинени на въззиваемия в резултат на неоснователно повдигнато обвинение в извършване на престъпление по чл.290, ал.1 НК, заедно със законната лихва върху сумата, считано от 20.10.2015 г. до окончателното изплащане на сумата, иска за РАЗМЕРА над 4000 лева до присъденото от първоинстанционния съд обезщетение за сумата от 5000 лв. (пет хиляди лева), като неоснователен и в тази част следва да се отхвърли предявения иск.

   

 

 

 

 

На основание чл.10, ал.3 от ЗОДОВ във връзка с чл.78, ал.4 и чл.273 от ГПК въззивникът  следва да заплати на въззиваемия направените по делото разноски за възнаграждение за един адвокат пред въззивната инстанция, съобразно с отхвърлената част от въззивната жалба в размер на 500,00 лв., (О-120-2013, ІІІ г.о.; О-798-2014, ІІІ г.о.).

 

Воден от горните мотиви съдът

 

                                           Р    Е    Ш    И  :

 

ОТМЕНЯ ЧАСТИЧНО решение № 1115 от 30.11.2016 г., постановено по гр.дело № 3236/2016 г. на Старозагорския районен съд, в частта му, с която се уважава иска на основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ на А.М.Б. ЕГН **********, против Прокуратурата на Република България, гр.София, бул. Витоша № 2, за  сумата над размера от 4000 /четири хиляди/ лева, до присъдения размер от 5000 /пет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, в резултат на неоснователно повдигнато му обвинение в извършване на престъпление, както и в частта му за присъдените разноски в полза на въззиваемия А.М.Б. ЕГН **********, за сумата над размера от 100 /сто/ лева до присъдения размер от 133.33 лева /сто тридесет и три лева и 33 ст./ за адвокатско възнаграждение за първата инстанция, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

 

Отхвърля иска на А.М.Б. ***, № …, ет…., ап…., ЕГН **********, против Прокуратурата на Република България, гр.София, бул. Витоша № 2, за  сумата над размера от 4000 /четири хиляди/ лева, до присъдения размер от 5000 /пет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди, в резултат на неоснователно повдигнато му обвинение в извършване на престъпление по чл.290, ал.1 НК по ДП № 318/2014 г. по описа на РУП Раднево, по което е оправдан с присъда № 122 от 07.07.2015 г., постановена по нохд № 992/2015 г. на РС Стара Загора, потвърдена от ОС Стара Загора с решение № 178 от 20.10.2015 г. по внохд № 1197/2015 г., заедно със законната лихва върху сумата, считано от 20.10.2015 г. до окончателното изплащане на сумата, като неоснователен в тази му част.

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 1115 от 30.11.2016 г., постановено по гр.дело № 3236/2016 г. на Старозагорския районен съд, в останалата му част.

 

          ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, гр.София, бул. Витоша № 2, ДА ЗАПЛАТИ на А.М.Б. ***, № …, ет…., ап…., ЕГН **********, сумата от 500.00 лв. (петстотин лева), представляваща направените от въззиваемия разноски за възнаграждение за един адвокат пред въззивната инстанция, съразмерно с отхвърлената част от въззивната жалба.

 

          Решението подлежи на касационно обжалване в 1-месечен срок от връчването му на страните пред ВКС на РБ, при наличието на касационните основания по чл.280, ал.1 от ГПК.

         

 

                                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

                                                                   ЧЛЕНОВЕ: