Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

144                                                  05.05.2017 г.                              гр.Стара Загора

 

 В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,               І  ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На пети април                                                       две хиляди и седемнадесета година  

В публичното заседание в следния състав:

 

                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА  ТЕЛБИЗОВА-ЯНЧЕВА

                                                                      

МАРИАНА МАВРОДИЕВА 

ЧЛЕНОВЕ:

                                                                                    НИКОЛАЙ УРУКОВ

Секретар П.В.

Прокурор…………………….

Като разгледа докладваното от съдията - докладчик МАВРОДИЕВА

въззивно гражданско дело N  1084 по описа за 2017 година.

           

Производството е образувано по въззивните жалби на А.Д.Д., чрез адв. П.К.,***, представлявана от кмета Г.С., чрез адв. С.А., против решение № 613 от 22.12.2016 г., постановено по гр.дело № 1379/2016 г. по описа на Казанлъшкия районен съд, с което се осъжда Община Казанлък, представлявана от Кмета Г.Г.С., да заплати на А.Д.Д. сумата от 15 000 лева, представляваща обезщетение за  претърпените от него неимуществени вреди – болки и страдания в следствие получените на 01.09.2014г., при пътно–транспортно произшествие настъпило в град Казанлък на кръстовището на улица „Бузлуджа“ и улица „Капрони“, счупване на трета метатарзална кост на дясно ходило и фрактура на латералния малеол на десен глезен, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането – 01.09.2014г. да окончателното изплащане на сумата, като се отхвърля  предявения иск в останалата част – над присъдените 15 000 лева до претендираните 25 000 лева, предявени като частичен иск от цялостната му претенция в размер на 40 000 лева, като неоснователен и недоказан, присъдени са разноски, съразмерно на уважената и отхвърлената част от иска.

 

Въззивникът А.Д.Д. счита, че решението на първоинстанционния съд в частта, в която е отхвърлен иска за неимуществени вреди над сумата 15 000 лв. до претендираните 25 000 лв., представляващи частичен иск от сумата 40 000 лв., е неправилно и незаконосъобразно. Излага подробни съображения, които са докладвани в съдебно заседание.Моли съдът да отмени решението в обжалваната част и постанови ново, с което да уважи иска му в пълен размер за сумата от 25 000 лв., частичен иск от сумата 40 000 лв., както и да му присъди направените разноски пред въззивната инстанция.

 

Въззиваемата страна по жалбата на А.Д.,***, чрез адв. С.А. взема становище за неоснователност на жалбата. Исканият размер на обезщетение бил твърде завишен в сравнение с травмата, която получил ищецът. Излага съображения. Моли съдът да постанови решение, с което да отхвърли въззивната жалба на ищеца и прекрати производството по делото като недопустимо. В случай, че приеме иска му за допустим, моли съдът да постанови решение, с което да отмени решението на първоинстанционния съд, и да отхвърли изцяло иска като неоснователен и недоказан. В случай, че приеме иска за допустим и основателен, да намали размера на претендираното обезщетение до размера на 2000 лв., като прекомерно завишен. Претендира разноските за двете съдебни инстанции.

Въззивникът Община Казанлък, чрез адв. С.А., счита, че решението на първоинстанционния съд е неправилно и незаконосъобразно. Излага подробни съображения, които са докладвани в съдебно заседание. Моли съдът да прекрати производството като недопустимо, а в случай, че приеме иска на А.Д. за допустим, да постанови решение, с което да отмени решението на първоинстанционния съд и да отхвърли изцяло иска му, като неоснователен и недоказан. В случай, че приеме иска за допустим и основателен, да намали  претендираното обезщетение до размера на 2000 лв., като прекомерно завишен. Претендира за разноски за двете съдебни инстанции.

Въззиваемата страна по жалбата на Община Казанлък, А.Д.Д., чрез адв. П.К. взема становище за неоснователност на въззивната жалба. Излага подробни съображения.      Моли въззивната жалба на ответника да се остави без уважение. 

Съдът, като обсъди направените в жалбите оплаквания и становищата на  страните, предвид събраните по делото доказателства, намери за установено следното:

 

Предявен е иск с правно основание чл.50, във вр. чл.45 от ЗЗД.

           

Ищецът А.Д.Д. твърди, че на 01.09.2014 г., около 17,50 часа, в гр. Казанлък, по ул. Бузлуджа се движил л.а."Ситроен" с рег. № СТ 9230 АР, водачът на който достигайки до кръстовището с ул. „Капрони", не спрял и не пропуснал движещия се по пътя с предимство т.а. „Грейт Уолл Ховер" с рег. № СТ 88 00 ВК, управляван от водача А.Д., при което настъпил удар между двете МПС. Вследствие на удара били причинени телесни повреди на А.Д.Д.. По случая  било  образувано АНД и имало влязло сила решение от 03.06.2015 г. В хода на делото било установено, че причина за настъпване на ПТП била липсата пътен знак „Стоп" на ул. Бузлуджа, който бил относим за движещите по ул. Бузлуджа и който следвало да задължи водача на л.а. Ситроен да спре и да пропусне движещите се по път с предимство. Ищецът се  движил по ул."Капрони", която  била с предимство и това му било оказано от множеството пътни знаци по посоката на движение, преди да навлезе в кръстовището и нямал вина, че липсвал пътен знак по ул. „Бузлуджа", който да указва, кой път бил с предимство и кой - второстепенен. В настоящия случай, ответната община не изпълнила задълженията си, а именно да поддържа пътя с необходимата сигнализация, което безспорно било в причинна връзка с настъпилия пътен инцидент и причинените телесните повреди на ищеца А.Д.. В резултат на процесното ПТП  пострадалия получил счупване на метатарзална кост на дясното ходило. Вследствие на травмата, получена при процесното ПТП А.Д. за дълъг период от време търпял силни болки и много страдания, не се чувствал добре физически и емоционално. Счупване на кост на дясното ходило причинило трайно затруднение на движенията на крака, бил обездвижен с гипсова имобилизация. За времето на възстановяване  трябвало да спазва постелен режим, на покой, имал затруднени движения, придвижвал се с помощни средства и за този период за ежедневното си обслужване разчитал единствено на своите близки. Вследствие претърпените телесни увреждания ищецът  бил неработоспособен за период от повече от 34 дни. Преди процесното ПТП А. бил изключително активен мъж, работил като лекар, отделно от това се грижил за всичките си задължения и семейството му разчитало на него, но след инцидента живота му напълно се променил, дълго време изпитвал силни болки. Налагало му се да се върне на работа невъзстановен. Продължавал да изпитва болки в увредените места особено при промяна на времето и при натоварване. Освен физическите болки ищецът изживял силен стрес. Предвид изложеното, причинените неудобства, болки и страдания на пострадалия следвало да бъдат компенсирани. Безспорно неимуществените вреди имали по-голямо значение и съответно се оценявали по-високо. Паричното обезщетение не можело да замести накърнените морални блага, но то щяло да обезпечи удовлетворяването на други нужди, което до известна степен можело да компенсира страданието и да постигне някакво, макар и минимално, заличаване на неблагоприятните последици от претърпените телесни увреждания. Обезщетението за неимуществени вреди имало за цел да репарира в относително пълен обем психическите и емоционални болки, страдания, неудобства и изобщо нематериалните последици от реализираното ПТП. Вредите на ищеца били настъпили в резултат на бездействието на Община Казанлък, която не изпълнила задълженията си да поддържа процесната улица с необходимата сигнализация. Съгласно чл. 3, ал.1 от ЗДвП и чл. 19, ал.1, т.2 от Закона за пътищата. "Стопанин на пътя" по смисъла на закона се явявал кметът на община Казанлък. По този начин Община Казанлък  нарушила разпоредби на Закона за пътищата и Закона за движение по пътищата, вменяващи й определени задължения. В случая Община Казанлък била едновременно и собственик на пътя и лице, което упражнявало надзор и отговаряло за стопанисването на пътищата. Като собственик на процесната улица в чл.31 от ЗП било предвидено, че ремонтът и поддържането на общинските пътища се осъществявали от общините. Искането е да се осъди ответника Община Казанлък, да заплати на ищеца А.Д.Д. обезщетение в размер на 40 000лв., от което предявявал частичен иск от 5000 лв., за причинените му неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания, вследствие на причинените му телесни увреждания при процесното ПТП, ведно със законната лихва върху сумата от датата на непозволеното увреждане - 01.09.2014 г. до окончателното изплащане на същата. В съдебно заседание на 24.11.2016г., на основание чл.214 от ГПК, съдът е допуснал изменение на предявения иск по размер, като същия се счита за предявен за сумата от 25 000 лева, частичен иск от 40 000 лева.

 

Ответникът оспорва иска като недопустим и неоснователен, тъй като собственик на пътя, по който се движил ищецът била държавата, а не Община Казанлък. Счита, че искът бил насочен срещу ненадлежна страна, което обуславяло процесуалната му недопустимост. Цитира законови разпоредби.  Процесното кръстовище било образувано от ул."Капрони" и ул."Бузлуджа". Улица „Бузлуджа" била собственост на Община Казанлък и се стопанисвала от нея. Улица „Капрони" била част от Републиканска пътна мрежа /път I - 5/ и била собственост на държавата. Стопанисвала се от „Агенция пътна инфраструктура" гр.Стара Загора. На процесното кръстовище се пресичали Републикански път и второстепенна улица. Налице било кръстовище, което се стопанисвало от различни стопани - „Агенция пътна инфраструктура" гр.Стара Загора и Община Казанлък. Счита, че съгласно чл.4, ал.2 от Наредба № 1 от 2001 г., за организиране на движението по пътищата, стопанинът на пътя по основното му направление отговарял за проектирането на организацията на движението, за изпълнението и поддържането й на кръстовища, в които се пресичат, разделят или събират на едно ниво пътища с различни стопани. В случая основното направление бил републиканският път и неговият стопанин била „Агенция пътна инфраструктура" гр. Стара Загора. То било длъжно да урегулира процесното кръстовище като постави знаци. Тъй като такива нямало, то следвало да отговаря за претенции за обезщетения в следствия на станали ПТП на това кръстовище, а не община Казанлък. Улица „Капрони" била част от републиканската пътна мрежа и се стопанисвала на основание чл. 30, ал.1 вр. с чл. 22, ал.1 от Закона за Пътищата от Агенция "Пътна инфраструктура", чрез областно пътно управление - гр. Стара Загора. Цитира и анализира законови разпоредби. Счита, че искът бил недопустим и на друго основание. Причина за нанесените увреждания на ищеца било поведението на водачът на лекият автомобил „Ситроен" СТ 9230 АР М.К.К., който се движил по ул."Бузлуджа" и на кръстовището не дал предимство на ищеца. Причината за настъпилото ПТП не била в липсата на знак „СТОП" на стоп линията на кръстовището на ул."Бузлуджа", а шофирането от страна на Копанков в нетрезво състояние към момента на инцидента. Това състояние не му позволило адекватно да възприеме ситуацията и да прецени, че кръстовището се образувало от главен път и от второстепенен път и че трябва да даде предимство на автомобила, движещ се по главният път, управляван от ищеца. От това следвало, че ищецът нямал правен интерес от воденето на настоящото дело, тъй като искът не бил насочен към причинителя на вредата, защото причинителят не бил Община Казанлък, а водачът на „Ситроен" СТ 9230 АР – М.К.К.. Ако съдът приемел искът за допустим, счита, че същият бил неоснователен, заради изложеното по-горе. Искът бил неоснователен и на друго основание: не била налице причинна връзка между евентуалното бездействие на община Казанлък, изразяващо се в непоставяне на знак „СТОП" на процесното кръстовище и настъпилите вреди. Това било така, защото когато кръстовищата били неурегулирани се следвали правилата на чл.47 и чл.50 от ЗДВП. Тези правила не били спазени от водачът на „Ситроен" СТ 9230 АР – М.К.К.и по тази причина настъпило ПТП. Същият не възприел правилно ситуацията, поради неадекватното си състояние, тъй като употребил алкохол и управлявал МПС с по-висока от разрешената скорост за преминаване през кръстовище на датата на инцидента. В най-кратък срок - след два дни, знакът бил поставен отново. Искът бил неоснователен и на друго основание. Налице било съпричиняване на вредата от страна на ищеца, тъй като същият управлявал автомобила си с по-висока от разрешената скорост за преминаване през кръстовище и не бил поставил обезопасителен колан. Ако той управлявал автомобила си с разрешената и съобразена скорост, съгласно разпоредбите на ЗДВП, щял безопасно да премине през кръстовището, ПТП не би настъпило и той би предотвратил настъпилите вреди. От друга страна, ищецът се движил без правилно поставен обезопасителен колан и по тази причина получил уврежданията, описани в исковата молба.  Възразява срещу твърдението, че пътя, по който се движил ищецът бил Общинска собственост. Същият представлявал републикански път I -5, който бил част от Републиканската пътна мрежа, свързващ гр.Габрово - гр.Шипка-гр.Крън-гр.Казанлък-гр.Стара Загора. Община Казанлък не била отговорна за организиране движението по този път, поради което не можело да се търси обезщетение за настъпили вреди от ПТП от страна на ищеца, поради наличие на бездействие от страна на ответника - Община Казанлък, изразяващо се в непоставяне на пътен знак „СТОП". Възразява срещу твърденията на ищеца в исковата молба. Моли да се остави без разглеждане иска на А.Д.Д. като недопустим. В случай, че съдът счете иска за допустим, моли да се отхвърли като неоснователен. В случай, че се уважи същия като основателен, моли да не се присъжда обезщетение за неимуществени вреди в пълния искан размер, поради прекомерно завишаване на размера и съпричиняване от страна на ищеца 90%.

 

От представените по делото писмени и гласни доказателства се установява, че на 01.09.2014 г. в 17.50 часа, в град Казанлък на кръстовището на ул. „Бузлуджа“ и ул. „Капрони“ А.Д.Д. като водач на товарен автомобил „Грейт Уолл Ховер“ с рег. № СТ 8800 ВК се е движил по ул. „Капрони“ в посока запад – изток, като на кръстовището с ул. „Бузлуджа“, е бил блъснат от лек автомобил „Ситроен“ с рег. № СТ 9230 АР и е настъпило ПТП с материални щети. Безспорно е установено, че ищецът се е движил по главен път с предимство и водачът на другия автомобил е следвало да го пропусне да мине.  Съставен е акт за установяване на административно нарушение № 4479 от 01.09.2014г. на МВР против М.К.К. за управление на МПС под въздействие на алкохол в кръвта и и НП № 14-0284-004479 от 13.01.2015г. на ОД МВР Стара Загора, РУ Казанлък, с което му се налага глоба в размер на 1000 лв. НП е влязло в сила на 20.06.2015г.  От представеното по делото решение № 187 от 03.06.2015г. на КРС по АНД № 340/2015г. , по описа на съда е видно, че съдът е отменил НП № 14- 0284-003998 от 06.01.2015г. на РУП към ОД МВР Стара Загора, РУ Казанлък, с което на А.Д.Д. е наложено адм. наказание глоба в размер на 100 лв., тъй като наказаното лице не е извършило посоченото административно нарушение. 

 

По делото е представен споразумителен протокол за съвместно финансиране на поддържането на републиканските пътища в чертите на град Казанлък от 15.11.2013 г., сключен между Агенция „Пътна инфраструктура“ - Областно пътно управление – Стара Загора и Община Казанлък /лист 128 от делото на РС /. От посочения споразумителен протокол, чл. 4, ал.1 се установява, че  организирането, възлагането и контрола на дейностите по поддържането, в т.ч. зимно поддържане на републиканските пътища в границите на града се извършва от Общината. Представено е и последващо споразумение от 04.09.2014г., с което страните прекратяват действието на предходния протокол от 15.11.2013г. и уреждат финасовите отношения по между си. От представеното удостоверение № 659/23.11.2016 г., издадено от Община Казанлък се установява, че няма сключени последващи споразумения отнасящи се към 01.09.2014 г., които да уреждат въпросите от прекратеното споразумение от 15.11.2013 г. между Община Казанлък и „Агенция пътна инфраструктура“ /лист 138/.

 

За изясняване на делото от фактическа страна са събрани гласни доказателства. Свидетелят Г. твърди, че познавал А. от 2007 г., тъй като работили в едно поделение, ищецът като доктор, а свидетелят – шофьор на линейка. Твърди, че преди катастрофата А. бил весел, трудолюбив, всеотдаен в работата си, а след катастрофата се затворил в себе си. Сочи, че в началото ходил с бастун. Когато идвал на работа няколко пъти се налагало да го взима с линейката в интервала от септември до края на октомври 2014 г. Сочи, че през този период на време А. ходел с джапанка, с чорап и с бастун, защото не можел да обува обувка, тъй като кракът му бил отекъл. Твърди, че около два месеца А. не бил на работа, а когато се върнал продължавал да накуцва, имал бастун и ходил с терлик. Познавал семейството на А.. Ищецът имал дъщеря в Пловдив, която издържал и че майка му не била добре. Твърди, че на А. му помагала жената, с която живеел. Сочи, че след инцидента А. се страхувал да кара джипа. Свидетелката В.В.,  живееща във фактическо съпружеско съжителство с А.Д., установява, че на 01.09.2014 г. А. ѝ се обадил по телефона и ѝ казал, че  претърпял ПТП. Бързо отишла на местопроизшествието и видяла, че една кола била блъснала колата на А., имало и полиция. След инцидента се прибрали вкъщи  и тогава започнали болките. Когато отишли на лекар, разбрали, че има счупване на крака. Сочи, че преди травмата А. се грижел сам за себе си, но след катастрофата се наложило тя да поеме грижите за домакинството и пострадалия. Твърди, че преди катастрофата майката на А. получила инсулт и била на легло, което налагало и  тя да бъде обслужвана. Сочи, че А. не бил на работа четири месеца, като в началото бил обездвижен и имобилизиран около месец. Тогава не можел да ползва крака си, тъй като болките били много големи. Налагало се тя да го придружава. Твърди, че когато бил обездвижен му помагала при обличане, обуване, събуване, при къпане. След катастрофата А. станал много нервен, не можел да спи, като стресът му останал и до днес. От показанията на свидетеля М.К. е видно, че той управлявал автомобила „Ситроен Ксара“ на 01.09.2014 г. Когато стигнал до кръстовището не видял знак. Твърди, че по правилото на дясностоящия смятал, че е с предимство, влязъл в кръстовището и ищецът го ударил. Бил употребил две-три бири, но това не му пречело на преценката. Твърди, че възприемал улицата като главна, тъй като видял, че на другите улици, които са пресечни на ул. „Капрони“ имало знак, а на неговата нямало.

 

Свидетелят П.Н., работещ в РУ – Казанлък като младши автоконтрольор, установява че на 01.09.2014 г. получили сигнал, че има ПТП. Когато отишли на местопроизшествието и видели, че два автомобила са се ударили. Твърди, че водачът на Ситроена бил раздразнен, адекватно възприемал ситуацията и смятал, че не е виновен. Сочи, че местопроизшествието представлява сложно кръстовище, не от четири лъча. Имало поставени знаци, тъй като там са еднопосочни улици, но не може да каже дали към момента е имало поставен знак на ул. „Бузлуджа“.

 

            Съдът намира, че следва да кредитира свидетелските показания, тъй като същите са последователни, логични и непротивиречиви по между си.

 

По делото са назначени и изслушани съдебно-автотехническа експертиза, съдебно-техническа експертиза и съдебно-медицинска експертиза.

           

От заключението на автотехническата експертиза се установява, че водачът на товарния автомобил „Грейт Уолл Ховер“ не е имал техническа възможност да предотврати настъпването на ПТП, при движение на двата автомобила с максимално разрешената скорост. Вещото лице приема, че водачът на лек автомобил „Ситроен“ също не е имал възможност да предотврати настъпването на конкретното ПТП при движение на двата автомобила с максимално разрешената скорост, тъй като ударът настъпва по времето на реакция на водача.

 

От заключението на съдебно-медицинската експертиза се установява, че пострадалият е получил травматични увреди, изразяващи се в счупване на трета метатарзална кост на дясно ходило и фрактура на латералния малеол на десен глезен. Посочено е, че всяка една от тези фрактури поотделно изисква лечение по-дълго от 30 дни, т.е. касае се за две травми, всяка от които се класифицира като средна телесна повреда. Установява се, че към момента на травмата ищецът е бил в полагаем отпуск и поради това лечението е започнато по консервативен начин, с режим на покой, без натоварване на травмирания крак. На 26.09.2014 г. поради персистиране на локалния оток и болка се е наложило консултация с ортопед-травматолог, който след контролна снимка е предприел гипсова имобилизация. На 29.09.2014 г. е издаден болничен лист за временна нетрудоспособност за 14 дни. След изтичането му е продължена временната нетрудоспособност, с решение на ЛКК при „ДКЦ Поликлиника – Казанлък“ ЕООД за още 20 дни. Вещото лице сочи, че обичайния процес за възстановяване при такава двустепенна травма е три-четири месеца, като възстановяването зависи от личното възприятие на пострадалия на болката и скоростта на отзвучаване на травматичния оток. Според вещото лице през целия първи месец от травмата, пострадалият е имал остри болки, като през периода на гипсова имобилизация е ходил с помощни средства, без да стъпва на травмирания крак. След снемането на имобилизацията  пострадалият е започнал рехабилитационни процедури, което е довело до засилване на болката. Травмирания крайник е било възможно да се постави в обувка едва около началото на месец декември. Посочено е, че получените травми биха се наблюдавали, като в случай когато пострадалия е бил без обезопасителен колан, така и в случай, че същият е бил с обезопасителен колан, тъй като по правило поставянето на обезопасителен колан предпазва тялото и седалището на водача на МПС. От отговорите на вещото лице, дадени в съдебно заседание се установява, че от биохимична гледна точка се касае за две фрактури - на ходилна метатарзална кост на дясно ходило, а другата е на латералния малеол на десния глезен. По тези съображения същата се води като двустепенна средна телесна повреда. Заключението не е оспорено от страните и съдът възприема същото като компетентно и добросъвестно изготвено.

 

По делото е назначена съдебно техническа експертиза, която е депозирала първоначално и допълнително заключение. От първоначалното заключение се установява, че път I -5 е републикански път. Съгласно приложената схема от автотехничесака експертиза и протокола за ПТП № 1514827 към момента на удара двата автомобила са се намирали в лента за движение на ул. „Капрони“, която съгласно Приложение 1 от  Споразумителен протокол от 15.11.2013 г. е част от републикански път I-5 в чертите на град Казанлък за 2014 г. От допълнителното заключение се установява, че знакът „Стоп“ на ул. „Бузлуджа“ преди пресечката с ул. „Капрони“ е сложен от общинско предприятие КД и ПИС (комунални дейности  и поддържане на инфраструктурата) по разпореждане на община Казанлък. Съдът възприема двете заключения като компетентно и добросъвестно  изготвени.

 

Безспорно се установи по делото, че процесния пътен участък - кръстовище на ул. „Бузлуджа“ и ул. „Капрони, където е настъпило ПТП е част от републиканската пътна врежа в границите на град Казанлък.  Съгласно чл. 30, ал.3 от Закона за движение по пътищата /ЗП/, в редакцията му към 01.09.2014г., Агенцията, съответно Национална компания „Стратегически инфраструктурни проекти“ и общините осъществяват съвместно по взаимна договореност дейностите по изграждането, поддържането и ремонта на републиканските пътища в границите на урбанизираните територии при условията и по реда, определени с правилника за прилагането на закона. Агенцията осъществява дейностите по текущ ремонт и зимно поддържане на републиканските пътища в границите на урбанизираните територии за населените места с население до 100 000 души.

 

Съгласно чл.48, т.2, б. „в“ от Правилника за прилагане на Закона за пътищата /ППЗП/, в редакцията му към 01.09.2014г., организирането на дейностите по поддържане на републиканските пътища в границите на градовете, са задължение на съответните общини, като Агенция "Пътна инфраструктура" участва във финансирането със средства в размер на средногодишните разходи за поддържане на 1 км от съответния клас път, предвидени в бюджета на агенцията за текущата година. Поддържането включва полагане на системни грижи за осигуряване на целогодишна нормална експлоатация на пътя и осъществяването на мерките за защита на неговите съоръжения и принадлежности, както и, че текущият ремонт включва работите по отстраняване на локални повреди по настилката и пътните принадлежности, причинени при нормалната експлоатация – чл.47, ал.1 и ал.2 от ППЗП. От тези законови разпоредби е видно, че задължение на ответника Община Казанлък е в чертите на града да постави знак „Стоп“ на кръстовището на ул. „Бузлуджа“ и ул. „Капрони“, с оглед задължението й по закон да осигури безопасност на предвижването в рамките на града.

           

Съдът намира за неоснователно възражението, на процесуалния представител на ответника, че съгласно споразумителен протокол за съвместно финансиране на поддържането на републиканските пътища в чертите на град Казанлък от 15.11.2013 г., сключен между АПИ и Община Казанлък, задължението за поставяне на знак „Стоп“ е на АПИ за неоснователно. От горепосочените законови разпоредби се установява задължението на общината да осигури безопасно предвижване в рамките на града. Още повече, че от разпоредбите на самия протокол, чл.4, ал.1 се предвижда, че организирането, възлагането и контрола на дейностите по поддържането на републиканските пътища в границите на град Казанлък се извършва от Община Казанлък. От съдържанието на тази разпоредба съдът намира, че Община Казанлък има задължение да организира, възлага и контролира дейностите по поддържането на републиканските пътища, в която дейност се включва и задължението да поставя необходимата маркировка, пътни съображения и пътни знаци. Съгласно разпоредбите на Закона за движение по пътищата и Законът за пътищата, чл.3, ал.1 се предвиждат задълженията на лицата, които стопанисват пътищата да ги поддържат изправни с необходимите маркировка, сигнализация, както и да организират движението, така че да осигурят условия за сигурно придвижване.  По силата на § 6 от ДР на ЗДвП улиците са приравнени на пътищата, при което няма съмнение, че горните задължения се отнасят и до поддържането на улиците, маркировките им, пътните им съоръжения и пътните им принадлежности. Законът определя и изискуемият резултат – осигуряване на необходимите условия за непрекъснато, безопасно, сигурно и удобно предвижване през цялата година, затова каквато и организация да е създала общината, като собственик на пътя (улицата) и лице на което закона е възложил ремонтът и поддържането на пътищата на рамките на града, ако не е постигнал този резултат е налице бездействие, което е противоправно, и при настъпването на вреди тя следва да понесе отговорността.

 

Безспорно се установи, че ищецът е претърпял травматични увреждания, описани по-горе, които са причинени вследствие на ПТП, настъпило на 01.09.2014 г. Тъй като на 01.09.2014г. на процесното кръстовище на ул. „Бузлуджа“ и ул. „Капрони“, в град Казанлък не е имало знак „Стоп“, поставянето на който е задължение на общината, поведението на ответника е виновно и противоправно бездействие и е в пряка причинно - следствена връзка с настъпилия резултат. За всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането се дължи обезщетение.

 

Съгласно чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, ако увреденият е допринесъл за настъпването на вредите, обезщетението може да се намали. В случая ответникът навежда такива твърдения, че ищецът не бил поставил обезопасителен колан. От заключението на съдебно – медицинската експертиза се установява, че при правилно поставен колан се предпазва предимно тялото и седалището  на водача на МПС, поради което ищецът би избегнал травми  на тялото и седалището си, но не и на глезена и дясното ходило. От друга страна по делото не са ангажирани доказателства, от които да се установи, твърдението на ответника, че ищеца е бил без поставен обезопасителен колан. В тази връзка съдът намира за неоснователно възражението на ответника за съпричиняване, поради непоставен обезопасителен колан, от страна на ищеца.

 

Неоснователно се явява и твърдението на ответника, че ищеца е управлявал МПС с несъобразена скорост. От заключението на съдебно – автотехническата експертиза се установява, че липсват технически данни и свидетелски показания  за определяне на търсените скорости.

 

Съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД е налице само ако е налице противоправно деяние на увредения към момента на увреждането му, което в пряка причинна връзка е допринесло за настъпването на вредите. Всяко вредоносно поведение следва да бъде доказано. В случая не са представени доказателства в подкрепа на това твърдение на ответника.  

           

Съгласно чл.52 от ЗЗД обезщетението  за неимуществени вреди, каквито се претендират в случая се определя от съда по справедливост. Понятието за справедливост не се прилага абстрактно, а съобразно конкретните обстоятелства, при които са настъпили вредите. То има компесаторна функция – целта му е да компенсира причинените вреди. При определяне размера на претендираното обезщетение по справедливост, съгласно разпоредбата на чл.52 ЗЗД съдът взе предвид събраните по делото доказателства, от които се установява характера и вида на травмите. Претърпените от ищеца травматични увреждания се изразяват в счупване на трета метатарзална кост на дясно ходило и фрактура на латералния малеол на десен глезен. Касае се за две фрактури, ката всяка една от тях се води като средна телесна повреда т.е налице е двустепенна средна телесна повреда. Описаните увреждания са причинили трайно затруднение в движението на десния крак за повече от тридесет дни. Всяка от тези фрактури изисква лечение по – дълго от 30 дни. Наложило се е да бъде поставена и гипсова имобилизация на пострадалия крайник, която е свалена след около един месец. Възстановителният период е продължил дълго, около три - четири месеца. Следва да бъде отчетено обстоятелството, че през периода на възстановяване ищецът е изпитвал силна болка и е имал нужда от чужда помощ при извършване на ежедневните си дейности. През периода на възстановяване ищецът е бил с намалена работоспособност за общо 34 дни. От показанията на разпитаните по делото свидетели се установи, че след имобилизацията на крака, ищецът не е можел да се самообслужва, тъй като не можел да си служи с десния крак, както и във всички други ежедневни дейности. След свалянето на гипсовата имобилизация, ищецът е трябвало да провежда рехабилитация, за да възстанови движението и функциите на пострадалия крайник. Процедурите по раздвижването са увеличили болката у пострадалия. През периода на гипсовата имобилизация ищецът е ходил с помощни средства. Следва да се отчете, че възстановяването на ищеца е преминало без усложнение. Настъпила е негативна промяна, както във физическото, така и в психо – емоционалното състояние на ищеца. Ищецът е преживял силна уплаха при сблъсъка между двете коли, стрес от негативните емоции във следващите дни при спомена за случилото, както и от силните болки,  свързани с лечението и възстановяването от получените фрактури.

           

При така установените факти съдът приема, че размерът на обезщетението за репариране на причинените на пострадалият неимуществени вреди следва да се определи на 15 000 лева. Този размер съдът намира за справедлив като адекватно отговарящ за степента и интензитета на претърпените от ищеца неимуществени вреди и като удовлетворяващ общественият критерий за справедливост при съществуващи в страната обществено-икономически условия на живот. В останалата част иска е неоснователен. Обезщетението се дължи заедно със законната лихва, считано от датата на увреждането – 01.09.2014 г.. до окончателното изплащане на сумата.

 

            Съдът намира за неоснователно оплакването във въззивната жалба на ищеца, че размерът на присъдените суми бил занижен и не съобразен с принципа за справедливост, с оглед на претърпените телесни увреждания и търпените болки и страдания от пострадалия, както и с утвърдената съдебна практика. При определяне на размера на дължимото обезщетение, съдът намира, че са взети предвид всички относими факти и обстоятелства, установени по делото.

           

Оплакването в жалбата на Община Стара Загора, че съгласно промяната в нормативната уредба в ДВ бр.16 , от 28.02.2014г. на Закона за пътищата АПИ, следвало да осъществява дейностите по текущ ремонт и поддържане и зимно пъддържане на републиканстите пътища само в границите на урбанизираните територии за населени места с население под 100 000 души, а Община Казанлък била с население под 100 000 души, съдът намира за неоснователно. Съгласно чл. 30 от ЗП /в посочената по – горе редакция/ Агенцията осъществява дейностите по  изграждането, ремонта и поддържането на републиканските пътища. Ал. 3 предвижда, че Агенцията, съответно Национална компания "Стратегически инфраструктурни проекти" и общините осъществяват съвместно по взаимна договореност дейностите по изграждането, поддържането и ремонта на републиканските пътища в границите на урбанизираните територии при условията и по реда, определени с правилника за прилагането на закона. Агенцията осъществява дейностите по текущ ремонт и зимно поддържане на републиканските пътища в границите на урбанизираните територии за населени места с население до 100 000 души. Съгласно ал.4 на чл.30 от ЗП изграждането, ремонтът и поддържането на подземните съоръжения, тротоарите, велосипедните алеи, паркингите, пешеходните подлези, осветлението и крайпътното озеленяване по републиканските пътища в границите на урбанизираните територии се организират от съответната община. Видно от цитираните по – горе разпоредби, Общините е Агенцията осъществяват съвместно по взаимна договореност дейностите по изграждане, поддържане и ремонта на републиканските пътища. А в задълженията на АПИ е предвидено осъществяване на текущ ремонт и зимно поддържане, което означава, че за всички останали дейности по поддържане на републиканските пътища Общините и АПИ осъществяват функциите по взаимна договореност. В този смисъл и при действието на споразумителния протокол от 15.11.2013г., въззивната инстанция приема, че в задълженията на Община Казанлък е било поддържането на републиканските пътища на територията на населеното място. Действието на споразумителния протокол е прекратено считано от 04.09.2014г. , т.е. след  настъпване на процесното ПТП.

           

Неоснователно е оплакването за недопустимост на иска поради липса на пасивна процесуално – правна легитимация на ответника. От изложените по – горе съображения се установи по категоричен начин наличието на пасивна процесуално – правна легитимация на ответника – Община Казанлък. Още повече, че ищецът избира срещу кой ответник да насочи иска си, а в случай, че ответника не носи отговорност, искът следва да бъде отхвърлен, но не е и да се прекрати производството по делото като недопустимо.

 

Съгласно чл.3 от Закона за движението по пътищата лицата, които стопанисват пътищата, ги поддържат изправни с необходимата маркировка и сигнализация за съответния клас път, организират движението по тях така, че да осигурят условия за бързо и сигурно придвижване и за опазване на околната среда от наднормен шум и от замърсяване от моторните превозни средства. За организиране на движението по пътищата се използват светлинни сигнали, пътни знаци и пътна маркировка върху платното за движение и крайпътните съоръжения, които се поставят само след възлагане от собственика или администрацията, управляваща пътя, при условия и по ред, определени с наредбата по ал. 3. Съгласно чл.4, ал.2 от Наредбата за организация на движението по пътищата, стопанинът на пътя по основното му направление отговаря за проектирането на организацията на движението, за изпълнението и поддържането й на кръстовища, в които се пресичат, разделят или събират на едно ниво пътища с различни стопани. В случая, са налице разпоредби относно поддържането на пътищата и в ЗДвП и в ЗП, при което съдът намира, че към настоящия случай е приложима разпоредбата на чл.30, ал.3 от ЗП, в редакцията и към датата на инцидента, съгласно която е предвидено съвместно по взаимна договореност дейностите по поддържането на републиканските пътища в границите на урбанизираните територии да се извършват от АПИ и Общините. Разпоредбата на цитираната по -горе Наредба за организиране на движението по пътищата не м оже да дерогира действието на разпоредбите на закона.  

           

Възражението на въззивника Община Казанлък в жалбата, че тъй като с действията си водачът Мирослав Копанков, управляващ лек автомобил „Ситроен“ по ул. „Бузлуджа“ допринесъл да настъпилото ПТП, съдът следвало да изследва кой каква вина има за настъпилото ПТП, въззивната инстанция намира за неоснователно. Това е така, защото дори водачът на другия автомобил, участник в ПТП на 01.09.2014г. да е допринесъл с поведението си за настъпването на вредите, отговорността на деликвентите е солидарна, съгласно чл.53 ЗЗД, поради което общината следва да понесе отговорността изцяло. 

 

            С оглед на изложените съображения, въззивната инстация намира, че обжалваното решение е валидно, правилно и законосъобразно, постановено в съответствие със събраните по делото доказателства. Въззивните жалби са неоснователни, поради което следва да бъдат оставени без уважение, а обжалваното решение следва да бъде потвърдено.  

 

С оглед на изхода от спора и неуважаването на жалбите на двете страни, разноски не следва да се присъждат за въззивната инстанция.

 

            Водим от горните мотиви, Окръжният съд

 

Р    Е    Ш    И:

 

            ПОТВЪРЖДАВА решение № 613 от 22.12.2016 г., постановено по гр.дело № 1379/2016 г. по описа на Казанлъшкия районен съд.

           

            Решението може да се обжалва пред ВКС на Република България в едномесечен срок от връчването му, при наличие на предпоставките на чл.280, ал.1 от ГПК.  

           

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                            

 

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ: