Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ 143                                              04.05.2017г.                            гр.С.

 

                                         В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско отделение, ІІ състав

На четвърти април две хиляди и седемнадесета година  

В публичното заседание в следния състав:

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ : РУМЯНА ТИХОЛОВА

                                                        ЧЛЕНОВЕ :          ПЛАМЕН ЗЛАТЕВ

                                                                                      СВИЛЕН ЖЕКОВ

Секретар С.С.

Като разгледа докладваното от съдията- докладчик ЗЛАТЕВ

въззивно гражданско дело N 1086 по описа за 2017 година,

за да се произнесе съобрази следното :

        

         Производството е на основание чл.269- 273 и чл.341- 344 от ГПК във вр. с чл.27, ал.1 от СК и §1, ал.1 от ПЗР на СК и във вр. с чл.34 от ЗС.

 

Въззивното съдебно производство е образувано по въззивна жалба от И.П.И. от гр.С., който прави оплакване, че не е доволен от така постановеното Решение № 1221/28.12.2016г. по гр.д.№ 5949/2015г. по описа на РС- С. в частта му, с което е отхвърлен иска му срещу Ж.С.Б.- Р. за трансформация на лични средства до размер на 15 084. 97 лв. в закупения по време на брака им недвижим имот - апартамент в гр.С., ул.„А.” № ., ет.., ап.., предмет на делба по гражданското дело, и процесният апартамент е допуснат до делба при квоти по 1/2 идеални части за него и бившата му съпруга. Ето защо в законоустановения срок обжалва решението на първоинстанционния съд, като неправилно и постановено в противоречие със събраните по делото доказателства. Счита, че за да постанови това решение, първоинстанционния РС неправилно е интерпретирал доказателствата по делото/и писмени, и устни/, като в мотивите си РС твърдял, че не може да се направи категоричен извод за извънсемейния характер на парите, вложени в процесния имот въпреки, че събраните гласни и писмени доказателства в своята съвкупност дават основание да се приеме точно обратното. Счита, че видно от представените и приети писмени доказателства по най-категоричен начин може да се изведе точната хронология на договорките и извършените плащания по цялата сделка- двамата тогавашни съпрузи/съделители/ сключват на 28.04.2006г. договор за построяването на процесния апартамент с фирма “С.”- ООД за сумата от 34 300 евро, като с т.6 от договора те се задължавали да изплатят тази сума на три отделни вноски - първа в размер на 7 000 евро при подписване на договора, втора в размер на 26 000 евро до 12.05.2006г. с кредит от „Б."- АД и трета вноска в размер на остатъка от 1300 евро при подписване на Акт образец 15 за апартамента. Представена била и квитанция за внесено капаро в размер на 2 000 лв. с дата 27.04.2006г., от която било видно, че въззивникът е заплатил с тези пари капаро за апартамента, а за останалата сума до договорените 7 000 евро по договор нямало никакви писмени доказателства тези пари да са били платени. Но счита, че видно от сключения окончателен договор под формата на нотариален акт и подписаното по-късно споразумение, такова плащане със сигурност не е било осъществявано. Заявява, че на 09.05.2006г. страните подписват нотариален акт № ., том . по н.д.№ .г. при Нотариус И.Т.- С., в който уточняват точната цена на имота и извършените и дължими плащания- до този момент е било платено единствено капарото от 2 000 лв., а остатъка от цената - 65 084. 97 лв. щяла се плати в 7- дневен срок, както следва: 50 000 лв. чрез кредит от Б.- АД и 15 084. 97 лв. с лични средства на двамата тогавашни съпрузи. По отношение на плащането на сумата от 50 000 лв. чрез кредита от „Б.“- АД нямало проблеми, кредита бил усвоен от въззивника и сумата била платена на 12.05.2006г., за което е издадена и съответната разписка от същия ден. На 12.05.2006г., когато били платили сумата от 50 000 лв., която била придобита чрез кредит, двамата тогавашни съпрузи/сега съделители/ сключили със строителя “С.”- ООД писмено споразумение, с което се задължавали да изплатят останалите 15 000 лв., уговорени в нотариалния акт, в срок до 30.06.2006г. Това споразумение спорен него доказвало по безспорен начин, че към тази дата двамата тогавашни съпрузи не са имали необходимата сума, поради което и не са били платили поетото с нотариалния акт задължение, и се е наложило да искат отсрочването му за период от месец и половина, през който да се снабдят с нужната сума. На 17.05.2016г./5 дни по-късно от подписаното споразумение за разсрочване на плащането на остатъка от 15 000 лв./ въззивникът твърди, че майка му Р. П. сключила договор за текущо потребление с „Банка Д."- АД за сумата 20 000 лв., които получава на 22.05.2006г.- видно от писмо от „Банка Д.". На 03.07.2006г. жалбоподателят бил заплатил уговорената в споразумението от 12.05.2006г. сума в размер на 15 000 лв. с разписка на “С.” ООД, която сума представлявала и окончателното плащане за покупката на процесния недвижим имот/апартамент/. Според него- видно от така изведената хронология, базирана единствено и само на безспорни писмени доказателства по делото, дори и без допълнително събраните гласни доказателства ставало ясно, че именно парите, дарени от майка му са послужили за окончателното заплащане на покупната цена на жилището. Твърди, че при анализа на свидетелските показания се установявало, че тези на св.Катя Б. и св.Р. П. били в пълно противоречие с приетите писмени доказателства, и категорично не можело да бъдат кредитирани, като прави конкретни оплаквания в този смисъл. Другата св.Р. П. счита, че твърдяла обстоятелства, на които не е била свидетел лично, а за които само била чула от св. Б. и от дъщеря й- че едната дала на другата 15 000 лв. Счита, че в този смисъл нейните показания изобщо не можело да бъдат обсъждани като годни да установят дали този факт се е осъществил, или не, и обратно- показанията на св. В. Н. пълно и точно кореспондирали с всички приети по делото писмени доказателства. Счита, че показанията на четвъртата св.М. П., също установяват обстоятелства, които вече били доказани от събраните писмени доказателства- че Р. П. през пролетта на 2006г. е изтеглила заем от Банка Д., който му е подарила. Твърди, че тези пари са му били нужни и са били дадени за апартамента, тъй като било повече от очевидно е, че тези пари са били дадени за апартамента, но не за ремонта му, а за закупуването му, тъй като от всички останали доказателства се установило, че към онзи момент тази сума му била необходима на него и тогавашната му съпруга, за да доплатят цената на апартамента, но не и да правят ремонти в него. Ето защо моли ОС- С. да отмените решението на съда по гр.д.№ 5949/2015г. в обжалваната му част, и вместо него да постановите друго, с което да признаете за установено по отношение на съделителката- съпруга Ж.С.Б.-Р.- ЕГН **********, че И.П.И.- ЕГН ********** за придобИ.е по време на брака им на горепосочения недвижим имот- Апартамент, находящ се в гр.С., ул.„А.” №., ет. ., ап. ., представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 68850.51.521.1.11 по кадастралната карта, одобрена със заповед № РД-18-65/30.05.2008г. на ИД на АГКК - Стара Загора, е вложил сумата от 15 084. 97 лв., представляващи негови лични средства, и да допусне до делба подробно описания в исковата молба имот - апартамент в гр.С., ул.„А.” № ., ет.., ап.., при квоти-  41084.97/67084.97 идеални части за И.П.И.- ЕГН **********, и 26000/67084.97 идеални части за Ж.С.Б.- Р.- ЕГН **********.

Моли да му се присъдят всички направените в настоящата въззивна инстанция разноски поделото в размер на 1 326, 70 лв.

Противната страна- съделителката Ж.С.Б.-Р. *** е представила в законния 2- седмичен срок писмен Отговор на въззивната жалба, в който сочи, че счита въззивната жалба за неоснователна, макар, че в нея се излагат доводи за порочност на атакуваното решение. Счита, че постановеното от РС гр.С. решение в тези части е изцяло съответстващо с реалната действителност и съобразено с всички събрани по делото доказателства, и че вътрешните отношения между съпрузите подлежат на уреждане след прекратяването на брака в зависимост от основанието, на което са дадени средствата. Счита, че искът по чл.23 от СК е коректив на съпружеската общност, като режим на имуществени отношения и на съвместният принос, като нейно основание и обяснение, и независимо от това на чие име е придобита вещта /имотът/, може да се установява трансформация на лично за всеки от съпрузите имущество, като съвместния принос на съпрузите  се  предполагал  оборимо  при  възмездните  придобивни основания, какъвто е договорът за покупко - продажба на недвижим имот. Счита, че критерият за преобразуване на лично имущество в закупения през време на брака имот бил изцяло обективен - изследвал се характера на вложените в придобИ.ето средства, и точно това не е успял да докаже въззивника И.И.- че предоставените му средства са вложени именно в закупуването на този имот. Заявява, че показанията на св.В. Н. били непоследователни и объркани- тя твърдяла, че е била с И. при строителя, но после уточнила, че е била в колата, и не знаела защо е била там. А другата свидетелка на ответника М. П. била категорична, че изтегления кредит от майката на ответника е даден за ремонт на жилището, като от представеното по делото удостоверение от Банка- Д. било видно, че майката на ответника е усвоила 14 000 лв. на 22.05.2006г., което е под вноската от 15 084, 97 лв., предвидена по нотариален акт, поради което нямало как да е налице трансформация на средства в искания размер. Счита, че правилно РС е приел, че при закупуването на апартамента са вложени именно дарените от родителите на И.И. средства. Предвид на изложеното счита, че жалбата следва да бъде оставена без уважение, а решението на РС- Стара Загора в тази му атакувана част, като законосъобразно следва да бъде потвърдено. Претендира за разноските си пред въззивната инстанция в размер на общо 800 лв. за адв.хонорар на един повереник- адвокат.

 

Настоящият въззивен съд, като обсъди направените във въззивните жалби оплаквания, като обсъди и становището в Отговора на другата страна, като взе предвид събраните по делото писмени и доказателства, и приложимите по казуса материалноправни и процесуални норми, намери за установено следното:

Предявен е иск с правно основание чл.27, ал.1 от СК и §1, ал.1 от ПЗР на СК и във вр. с чл.34 от ЗС, като производството е в първата фаза по допускане на делбата при съответните квоти за всеки един от съделителите- страни по делото/бивши съпрузи/.

Действително РС е посочил изрично, че не може да се направи категоричен извод за извънсемейния характер на парите, вложени в процесния имот въпреки, което се потвърждава и от събраните по делото  писмени и гласни доказателства в своята съвкупност дават основание да се приеме точно този фактически и правен извод. Видно от представената пред РС квитанция за внесено капаро в размер на 2 000 лв. от 27.04.2006г., въззивникът е заплатил с тези пари капаро за апартамента, като за останалата сума до договорените 7 000 евро по договора няма никакви писмени доказателства същите тези пари да са били платени, но видно от сключения окончателен договор под формата на нотариален акт и подписаното по-късно споразумение, такова плащане със сигурност не е било осъществявано. На 09.05.2006г. страните подписват нотариален акт № 25, том II по н.д.№ 182/2006г. при Нотариус Искра Тотева, в който уточняват точната крайна цена на имота, както и извършените и дължими плащания, а именно: до този момент е платено единствено капарото от 2 000 лв., визирано по-горе, а остатъка от цената - 65 084. 97 лв. ще се плати в 7- дневен срок, както следва: 50 000 лв. чрез кредит от Б. и 15 084. 97 лв. с лични средства на двамата съпрузи. По отношение на плащането на сумата от 50 000 лв. чрез кредита от „Б.“ няма проблем, тъй като кредита е усвоен от въззивника и сумата е платена на 12.05.2006г., за което е издадена и съответната разписка от същата дата. На същата тази дата- 12.05.2006г., когато са платили сумата от 50 000 лв., придобита чрез кредит, двамата тогавашни съпрузи сключват със строителя “С.”- ООД писмено споразумение, с което се задължават да изплатят останалите 15 000 лв., уговорени в нотариалния акт, в срок до 30.06.2006г., като това споразумение доказва по безспорен начин, че към тази дата въззивникът и тогавашната му съпруга не са имали в себе си необходимата парична сума, поради което и не са платили тогава поетото с нотариалния акт парично задължение, и се е наложило да искат отсрочването му за период от месец и половина, през който да се снабдят с нужната сума. На 17.05.2016г./5 дни по-късно от подписаното споразумение за разсрочване на плащането на остатъка от 15 000 лв./, майката на въззиваемата Р. П. сключва договор за текущо потребление с „Банка Д.", за сумата от 20 000 лв., които получава на 22.05.2006г.- видно от писмо от „Банка Д.". На 03.07.2006г. жалбоподателят заплаща уговорената в споразумението от 12.05.2006г. сума в размер на 15 000 лв. с разписка, приложена по делото, на строителя “С.” ООД, която сума представлява и окончателното плащане за покупката на процесния недвижим имот. Видно от така изведената хронология, базирана единствено и само на безспорни писмени доказателства по делото, както и въз основа на допълнително събраните гласни доказателства става ясно, че няма абсолютна сигурност и надеждност, че именно парите, дарени от майката на въззивника Р. П., са послужили за окончателното плащане на покупната цена на жилището. В тази връзка при анализа на свидетелските показания се установява, че показанията на св. Катя Б. и св. Р. П. не са в противоречие с приетите писмени доказателства, и категорично следва да бъдат кредитирани. Св. Б. твърди, че е изтеглила кредит на 21.03.2006г., от който дала на дъщеря си - бившата съпруга на въззивника сумата от 15 000 лв. Тази сума била дадена на строителя И.С. лично като предплата за закупуване на процесния недвижим имот/апартамента/ още на 28.04.2006г., но свидетелката не си спомняла дали имало издаден документ за нея. Видно от писмените доказателства по делото, такава сума е била платена на строителя. Другата свидетелка по делото- Р. П. твърди обстоятелства, на които не е била свидетел лично, а за които само била чула от св. Б. и дъщеря й, че едната дала на другата 15 000 лв., като в този смисъл нейните показания следва да бъдат обсъждани ведно с останалите писмени и гласни доказателства пред РС. В тази връзка показанията на св.В. Н. в по- голяма степен кореспондират с всички приети по делото писмени доказателства, но пред РС не е било по никакъв начин установено и доказано твърдението й, че парите от кредита, получен от въззивника И.  не са били стигнали за заплащане на пълната цена на имота, поради което неговата майка била изтеглила през м.юни сумата от 20 000 лв. кредит от „Банка- Д.", с които е покрила стар кредит/какъвто не е установен с писмени доказателства/, а остатъка около 15 000 лв. била дала на И. лично пред нея с цел да доплати на строителя това, което не е достигнало за апартамента. Поради което тези свидетелски показания могат да бъдат кредитирани само частично, тъй като с тях не се доказва по един несъмнен и категоричен начин, потвърден от всички писмени документи по делото, и само внася опит за известна яснота в полза на доводите на въззивника- че точно тези пари, дарени на въззивника  от неговата майка Р. П., са били платени на 03.07.2006г. с приетата по делото квитанция. Показанията на четвъртата свидетелка по делото М. П., също установяват обстоятелствата, вече доказани от събраните писмени доказателства - че Р. П. през пролетта на 2006г. е теглила заем от Д., за който се твърди, че е дарила на сина си И., тъй като тези пари са му били нужни, но липсват сигурни доказателства, че точно те са му били подарени и са били дадени от него за апартамента. Действително, както сочи РС в мотивите си, тази свидетелка казва, че тези пари са били дадени за ремонт, като това разминаване е твърде съществено и напълно необяснимо- в случая едва ли става дума за някаква неволна грешка на езика или само за леко изменен спомен относно целта на това дарение, предвид изминалите 10 години от случая. Логично е, но не е очевидно, безспорно и доказано, че тези пари са били дадени на строителя точно за доплащане цената на апартамента/за закупуването му/, а не за ремонта му.

Предвид което ОС- С. счита, че въззивната жалба се явява неоснователна и недоказана, че атакуваното Решение в тези му части е изцяло съответстващо с реалната действителност и съобразено с всички събрани по делото писмени и гласни доказателства. Действително вътрешните отношения между бившите съпрузи подлежат на уреждане след прекратяването на брака в зависимост от основанието, на което са дадени тези парични средства, като искът по чл.23 от СК е един коректив на съпружеската имуществена общност/СИО/, като режимът на имуществени отношения и на съвместният принос следва да се установи и докаже по един несъмнен и безспорен начин, като нейно основание и обяснение. В тази връзка независимо от това на чие име е била придобита вещта /имотът/, може да се установява трансформация на лично имущество за всеки от бившите съпрузи имущество. Като съвместният принос на съпрузите  се  предполага  оборимо  при  възмездните  придобивни основания/какъвто е договорът за покупко - продажба на недвижим имот/, като критерият за преобразуване на лично имущество в закупения през време на брака недвижим имот е изцяло обективен - изследва се характерът на вложените в придобиването средства. Точно това не е успял да докаже въззивника И.И., както пред РС, така и пред ОС, че предоставените му евентуални парични средства са вложени именно в закупуването на този недвижим имот. Показанията на св.В. Н., за които в жалбата се твърди, че кореспондират с писмените доказателства, са очевидно непоследователни и объркани, като не е сигурна къде точно е била тя при предаването на въпросната сума пари. Св. М. П. беше категорична, че изтегления кредит от майката на ответника е даден за ремонт на жилището. Наред с това от представеното по делото удостоверение от Банка- Д. е видно, че майката на въззиваемия е усвоила 14 000 лв. на 22.05.2006г., което е под вноската предвидена по нотариален акт от 15 000 лв. и няма как да е налице трансформация на парични средства в искания размер. Напълно мотивирано, доказано и правилно РС е приел, че при закупуването на апартамента са не е сигурно да са вложени именно дарените от родителите на Иван И. средства. Поради което счита, че жалбата следва да бъде оставена изцяло без уважение, а решението на РС- Стара Загора в тази му атакувана част, като напълно законосъобразно следва да бъде потвърдено, със законните последици, тъй като при постановяването му не са допуснати никакви съществени процесуални нарушения, които да водят до недопустимост на съдебния акт.

В полза на въззиваемата Б. следва на основание чл.273 във вр. с чл.78, ал.2 и чл.80 от ГПК да се присъдят направените пред настоящата въззивна инстанция разноски в размер на общо 800 лв. за адв.хонорар на един повереник- адвокат.

 

Ето защо водим от горните мотиви и на основание чл.269- 273 и чл.341- 344 от ГПК във вр. с чл.27, ал.1 от СК и §1, ал.1 от ПЗР на СК и във вр. с чл.34 от ЗС, въззивният Окръжният съд

 

Р    Е    Ш    И   :

 

ПОТВЪРЖДАВА изцяло първоинстанционно Решение № 1221/28.12.2016г. по гр.д.№ 5949/2015г. по описа на РС- С. в частта му, с което е отхвърлен иска на Иван Петров И.- ЕГН ********** от гр.С.  срещу Ж.С.Б.- Р.- ЕГН ********** за трансформация на лични средства до размер на 15 084. 97 лв. в закупения по време на брака им недвижим имот - апартамент в гр.С., ул.„А.” № ., ет.., ап.., предмет на делба по гр.дело № 5949/2015г. по описа на РС- С., и процесният апартамент е допуснат до делба при квоти по 1/2 идеални части за него и съпругата му.

ОСЪЖДА И. П. И.- ЕГН ********** от гр.С., кв.“Т.“ № ., ет.., ап..да заплати на Ж.С.Б.- Р.- ЕГН ********** *** общо сумата от 800 лв./осемстотин лева/ за направени пред въззивната инстанция разноски за адвокатска защита. 

     

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ВКС на Република България- гр.С. в 1- месечен срок от връчването му на всяка от страните, при евентуалното наличие на законовите предпоставки по чл.280, ал.1 и ал.2, т.1, пр.1 от ГПК.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                        

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ :