Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

 

  Номер…141…………………04.05.2017 година………………..Град Стара Загора

 

 

                                              В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД……………….Втори граждански състав

На четвърти април……………………………………….……………..Година 2017              

В публичното заседание в следния състав:                                            

                                             

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА ТИХОЛОВА

 

                                               ЧЛЕНОВЕ:           ПЛАМЕН ЗЛАТЕВ

 

                                                                              СВИЛЕН ЖЕКОВ

                        

Секретар С.С..…………………...………………………………

Прокурор……………………………………………………………………………..

като разгледа докладваното от……………………………съдията Р.ТИХОЛОВА      

въззивно гражданско дело номер 1087 по описа за 2017………..…..…...година.

 

        Обжалвано е решение № 83 от 08.11.2016 г., постановено по гр.дело № 169/2016 г. на р. районен съд за извършване на делба на земеделски имоти - ниви, в частта, в която съделителите Т.Г.Д., Д.Г.Д. и Б.М.Г. са осъдени да заплатят на Д.Р.Г. за уравнение на дела й в съсобствеността сумата от 683.57 лв., и в частта, с която Т.Г.Д. е осъдена да заплати на Д.Р.Г. на основание чл.30, ал.3 ЗС получени суми по договор за аренда за стопанската 2010-2011, 2011-2012 и 2012-2013 години.

 

        Въззивниците Т.Г.Д., Д.Г.Д. и Б.М.Г., чрез пълномощника си адв.Д.Д., считат, че решението в обжалваните части е неправилно. Молят в тези части решението да бъде отменено, като бъде постановено друго, с което да бъдат осъдени да заплатят на съделителката Д.Р.Г. сумата от 341.79 лв., а искът по чл.30, ал.3 ЗС за посочените стопански години да бъде отхвърлен като погасен по давност.

 

        Въззиваемата Д.Р.Г., чрез пълномощника си адв. В.Б., в отговора си по чл.263, ал.1 ГПК взема становище, че въззивната жалба в частта относно паричното уравнение на дяловете при извършването на делбата е основателна. По отношение на жалбата срещу присъдените суми по чл.30, ал.3 ЗС счита, че същата е неоснователна, тъй като възражението за изтекла давност е неоснователно. Моли обжалваното решение в тази част да бъде оставено в сила и й се присъдят разноските за въззивната инстанция.

 

         По делото е постъпила и насрещна въззивна жалба от Д.Р.Г. срещу решението в частта, с която е отхвърлено искането й по чл.30, ал.3 ЗС за сумата от 372.43 лв. за стопанската 2007-2008 г.; за 372.43 лв. за стопанската 2008-2009 г. и за сумата от 409.67 за стопанската 2009-2010 г. Въззивницата счита, че съдът е приложил служебно правилата на погасителната давност, без да е налице възражение от ответната страна. Съдебният акт в тази му част бил опорочен, поради което моли да бъде отменени претенцията й бъде уважена. Неправилно било решението и в частта за разноските, тъй като съдът следвало да се произнесе и по разноските в първата фаза на делбата. Моли въззивниците да бъдат осъдени да й заплатят съдебни и деловодни разноски пред двете инстанции.

 

         Съдът, като обсъди направените в жалбата оплаквания и възраженията на въззиваемата, намери за установено следното:

 

           Пред първоинстанционния съд е предявен иск за делба, като производството е във втората фаза по извършването на делбата. С решение № 50 от 28.06.2016 г. районният съд е допуснал до делба нива с площ от 18.243 дка в землището на с.Д., община Р., ІV категория, м. “У.”, представляваща имот № 014070 по плана за земеразделяне на село Д., при граници: имот № 045002 – полски път на Община Р., имот № 000707 – полски път на Община Р., имот № 014010 – нива на „Г.” ЕООД, имот № 014062 – нива на С.Т. С., имот № 014061 – нива на Р. М. Г., за който имот има сключен договор за аренда на земеделска земя от 2013 г., вписан с рег. № 3117 от 25.11.2013 г., акт № 73, том 3, с нотариална заверка на подписите, както и на нива с площ от 19 дка в землището на село Д., общ. Р., ІV категория, м.”В.”, представляваща имот № 047140 по плана за земеразделяне на село Д., при граници: имот № 000228 – полски път на Община Р., имот № 047150 – нива на С. Х. С., имот № 047040 – нива на Т. Т. Ж., имот № 047050 – нива на наследниците на М. Д. Н. и други, имот № 047131 – нива на „Г.” ЕООД, имот № 047132 – нива на „Г.” ЕООД, имот № 047133 – нива на Д. К. Д. и имот № 047134 – нива на Х. Т. Х., за който имот има сключен договор за аренда на земеделска земя от 2013 г., вписан с рег. № 3117 от 25.11.2013 г., акт № 73, том 3, с нотариална заверка на подписите. Делбата е допусната при квоти  18/36 ид.ч. за Д.Р.Г., 4/36 ид.ч. за Б.М.Г., 7/36 ид.ч. за Т.Г.Д. и 7/36 ид.ч. за Д.Г.Д.. По отношение на способа за извършване на делбата страните не са имали спор и в тази част решението не е обжалвано. През първоинстанционния съд е предявена претенция по сметките от Д.Р.Г. срещу Т.Г.Д. за заплащане на сума от 3761.54 лв., представляваща половината от получените от ответницата по претенцията парични арендни вноски за стопанските 2007-2008 г., 2008-2009 г., 2009-2010 г., 2010-2011 г., 2011-2012 г., 2012-2013 г., 2013-2014 г. и 2014-2015 г.

 

        Ответницата по претенцията Т.Г.Д., чрез пълномощника си адв. Д.Д., възразява, че искането е погасено по давност за стопанските 2007-2008 г., 2008-2009 г. и 2009-2010 г. По отношение на останалите пет стопански години възразява, че претендираните суми не отговарят на действително получените. Също така възразява, че искането е погасено по давност и за стопанските 2010-2011 г., 2011-2012 г. и 2012-2013 г., защото вземанията били за тригодишни периоди и общата 5-годишна давност не важи.

 

        Както бе посочено по-горе, делбата на процесните земеделски имоти е допусната при квоти 18/36 ид.ч. за Д.Р.Г., 4/36 ид.ч. за Б.М.Г., 7/36 ид.ч. за Т.Г.Д. и 7/36 ид.ч. за Д.Г.Д.. Делбата е извършена чрез разпределение на имотите по колена, като на съделителката Д.Р.Г. е разпределена в дял нивата от 18.243 дка, а в общ дял на Т.Г.Д., Д.Г.Д. и Б.М.Г. - нивата от 19 дка. В тази част решението не е обжалвано и е влязло в сила. От заключението на съдебно-техническата и оценителна експертиза е видно, че пазарната стойност на нивата с площ от 18.243 дка е в размер на 16473.43 лв., а пазарната стойност на нивата с площ от 19 дка - 17157 лв. Общата пазарна стойност на двете ниви е 33630 лв. Тъй като въззиваемата Д.Р.Г. има ½ ид.ч. от съсобствеността, нейният дял се равнява на 16815.22  лв., а й се разпределя нива с пазарна стойност 16473.43 лв. Въззивниците получават в общ дял нива с пазарна стойност 17157 лв., а делът им в съсобствеността е 16815.22 лв. общо. Налице е неравенство в дяловете, което следва да се уравни с пари на основание чл.69, ал.2 ЗН. Разликата е в размер на 341.79 лв. /16815.22 лв. минус 16473.43/. С 341.79 лв. съделителката Д.Р.Г. получава по-малко от стойността на дела й, респ. съделителите Т.Г.Д., Д.Г.Д. и Б.М.Г. получават в общ дял имот, който има по-висока пазарна стойност от размера на дяловете им в съсобствеността. Поради това следва да заплатят на съделителката Г. парично уравнение в размер на 341.79 лв., разпределено съобразно квотите им, както следва: Т.Г.Д. – 132.92 лв., Д.Г.Д. – 132.92 лв. и Б.М.Г. – 75.95 лв.

 

         По отношение на претенциите по сметките: Пред първоинстанционния съд съделителката Д.Р.Г. е предявила по реда на чл.346 ГПК срещу Т.Г.Д. искане за заплащане на сума от 3761.54 лв., представляваща половината от получените от нея парични арендни вноски, както следва: за стопанската 2007-2008 г. – сумата от 372.43 лв., представляваща половината от получени от ответницата общо 744.86 лв.; за стопанската 2008-2009 г. – сумата от 372.43 лв., представляваща половината от получени от ответницата общо 744.86 лв.; за стопанската 2009-2010 г. – сумата от 409.67 лв., представляваща половината от получени от ответницата общо 819.35 лв.; за стопанската 2010-2011 г. – сумата от 502.78 лв., представляваща половината от получени от ответницата общо 1005.56 лв.; за стопанската 2011-2012 г. – сумата от 502.78 лв., представляваща половината от получени от ответницата общо 1005.56 лв.; за стопанската 2012-2013 г. – сумата от 558.65 лв., представляваща половината от получени от ответницата общо 1117.29 лв.; за стопанската 2013-2014 г. – сумата от 502.78 лв., представляваща половината от получени от ответницата общо 1005.56 лв.; за стопанската 2014-2015 г. – сумата от 540.02 лв., представляваща половината от получени от ответницата общо 1080.05 лв.; за стопанската 2015-2016 г. – сумата от 512.00 лв., представляваща половината от получени от ответницата общо 1024.00 лв. Правното основание на исканията е по чл.30, ал.3 ЗС. Пред въззивния съд е спорно вземането за стопанските 2010-2011 г., 2011-2012 г. и 2012-2013 г.

 

        От представения по делото договор за аренда на земеделска земя от 12.09.2008 г. е видно, че същият е сключен от Т. Ж. Д., Б.М.Г., Т.Г.Д. и Д.Г.Д. като арендодатели и „Г.” ЕООД като арендатор, със срок от 6 стопански години, считано от 01.10.2007 г., т.е. за стопанските години от 2007-2008 г. до 2012-2013 г. включително. Предмет на договора са двете процесни делбени ниви. Уговорено е арендно плащане в натура или в пари по изкупна цена за съответната земеделска култура на „С.” с начислен ДДС, по споразумение между страните, с падеж – след прибиране на реколтата, но не по-късно от 31.08. на съответната година. От удостоверение за наследниците на Т. Ж. Д. е видно, че тя е починала на 25.12.2010 г. и като наследници е оставила другите арендодатели.

 

        От представения по делото договор за аренда на земеделска земя от 08.11.2013 г. е видно, че същият е сключен от Б.М.Г., Т.Г.Д. и Д.Г.Д. като арендодатели и „Г.” ЕООД като арендатор, със срок от 7 стопански години, считано от 01.10.2013 г., т.е. за стопанските години от 2013-2014 г. до 2019-2020 г. включително. Предмет на договора  са двете делбени ниви. Уговорено е арендно плащане в натура или в пари по изкупна цена за съответната земеделска култура на „Софийска стокова борса” с начислен ДДС, по споразумение между страните, и конкретно 100 кг от зърнени култури пшеница и ечемик на декар земеделска земя, с падеж – след прибиране на реколтата, но не по-късно от 31.08. на съответната година. От представената по делото справка от 07.03.2016 г., издадена от арендатора „Г.” ЕООД, е видно, че получатели на рентата за стопанските години 2010-2011, 2011-2012, 2012-2013, 2013-2014 и 2014-2015 включително са арендодателите Б.М.Г., Т.Г.Д. и Д.Г.Д., като същите са получили рента както следва: за 2010-2011 г. в размер на 1005.56 лв., за 2011-2012 г. в размер на 1005.56 лв., за 2012-2013 г. в размер на 1117.29 лв., за 2013-2014 г. в размер на 1005.56 лв. и за 2014-2015 г. в размер на 1080.05 лв. По делото е представено и удостоверение от 01.03.2016 г., подписано от управителя на „Г.” ЕООД /л.24/, в което е посочено, че ответницата Т.Г.Д. е получавала пълния размер на полагаемата рента по договорите за аренда от 2008 г. и 2013 г. По делото е представена и справка от 11.10.2016 г., издадена от арендатора, от която е видно, че получатели на рентата за стопанската година 2015-2016 са Б.М.Г., Т.Г.Д. и Д.Г.Д., като същите са получили рента в размер на 1024 лв. По делото е представена и декларация от 20.08.2016 г., подписана от ответницата Т.Г.Д., в която същата е декларирала, че е получила рентата за 2015-2016 стопанска година.

 

        С оглед на така установените факти съдът намира, че ответницата Т.Г.Д. лично е получавала цялата рента по двата договора за рента от 2007 и 2013 г. за стопанските от 2007-2008 до 2015-2016 години включително и за процесния период - стопанските 2010-2011 г., 2011-2012 г. и 2012-2013 г. Това обстоятелство всъщност не се оспорва от нея. По делото няма твърдения, че суми, съответни на припадащите им се дялове в съсобствеността, са предавани на другите сключили договорите лица, нито има доказателства за това. Съгласно чл. 30, ал. 3 ЗС всеки съсобственик участвува в ползите и тежестите на общата вещ съразмерно с частта си. Докато съществува правното състояние на съсобственост, всеки от съсобствениците има право на част от добитите доходи от вещта, съответствуваща на неговия дял от съсобствеността. Този от съсобствениците, който е събрал доходите, дължи да заплати на останалите съсобственици обезщетение за ползите, от които те са лишени. В случая, тъй като съделителката Д.Р.Д. е собственик на ½ ид.части от процесните две ниви, то на основание чл.30, ал.3 от ЗС ответницата по претенцията й дължи съответната припадаща се част от получената от нея рента по двата договора за аренда. Възражението, че вземането е погасено по давност за процесните стопански години, е неоснователно. Дължимото между сънаследниците във връзка със собствеността по правната си същност съставлява задължения на сънаследника към останалите сънаследници за доходи, които първият е събрал от сънаследствени имоти. Както бе посочено по-горе, в такъв случай всеки сънаследник е собственик на съответната част от доходите, отговарящи на дела му от наследството, и може да ги търси. Отношенията, които възникват във връзка с това между наследниците, са облигационни и уреждането им става по общите правила, включително и за погасителната давност. Съгласно чл.110 ЗЗД с изтичането на 5-годишна давност се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг срок. В случая в закона не е предвиден различен от общия срок. Това вземане не е периодично. Съгласно определението, дадено от ВКС в ТР № 3/2012 г. на ОСГТК, периодичното вземане по смисъла на чл.111, б.„в” ЗЗД се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт, чийто падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми, без да е необходимо периодите да са равни и плащанията еднакви. Вземането на арендодателя към арендополучателя съдържа изброените признаци, поради което това вземане е периодично и по отношение на него се прилага тригодишната давност. Но това е вземане на арендодателя срещу ареднополучателя по повод на създаденото между тях арендно правоотношение. Вземането на наследника по чл.30, ал.3 ЗС е друго. Съгласно постоянната съдебна практика вземането по чл.30, ал.3 ЗС не е за периодични плащания, за да се погасяват с изтичането на тригодишен срок. То има облигационен характер и почива на идеята за забрана на неоснователното обогатяване. Между съсобствениците тези суми имат характер на обезщетение, което се погасява с общата петгодишна давност. Съгласно чл.114, ал.1 давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. При неоснователното обогатяване, какъвто е характерът на иска по чл.30, ал.3 ЗЗД, погасителната давност започва да тече от деня на получаване на престацията от обогатилия се, т.е. в случая погасителната давност започва да тече от деня, в който съделителката Т.Г. е получила арендното плащане за стопанската 2010-2011 г. По делото обаче нито се твърди, нито се представят доказателства за датата на извършването на това плащане, поради което следва да се приеме като падеж най-късната дата, уговорена като падеж по договора, а именно – 31 август за съответната година. За стопанската 2010-2011 г. давността изтича на 31.08.2016 г. Затова давността не е била могла да изтече към момента на предявяване на претенцията – 11.08.2016 г. С оглед на тези съображения исковете за стопанските години до 2009-2010 г. включително са погасени по давност. Неоснователно е оплакването на въззивницата Д.Р.Г., че съдът служебно е приложил правилата на погасителната давност по отношение на исканията за стопанските години до 2009-2010 г. Видно от съдържанието на съдебния протокол от 11.10.2016 г., пълномощникът й адв. Д.Д. е възразил изрично, че част от исканията, а именно за стопанските 2007-2008 г., 2008-2009 г. и 2009-2010 г., са погасени по давност. В този смисъл е и доклада на съда по чл.146, ал.1 ГПК. Посочено е и правното основание на това възражение, въпреки че това не е задължение на страната. Достатъчно е същата да се позове на изтеклата погасителна давност.

        

        С оглед на тези съображения въззивният съд намира, че обжалваното решение следва да бъде отменено само в частта относно присъденото парично уравнение.

        По отношение на разноските: Жалбата е неоснователна. Съгласно чл.355 ГПК страните заплащат разноски съобразно стойността на дяловете им, а по присъединените искове в делбеното производство разноските се разпределят по чл.78 ГПК. Формираната практика по приложението на чл.355 ГПК неотклонно приема, че предвид характера на производството по съдебна делба /особено исково/ и на регламентиращите го процесуални норми /специални по отношение на общите норми, уреждащи гражданския процес/, то отговорността за разноски не е уредена като санкция за неправомерно поведение, какъвто принцип е залегнал в правилата на чл.78 ГПК. Тъй като при наличие на съсобственост върху вещи и вещни права, съдебната делба е винаги възможна и е недопустим отказ от иск за делба, предявяването на такъв не зависи от поведението на другата страна. Причината за завеждането на иска за делба не е поведението на ответника, а целеният резултат- да се ликвидира съществуващата съсобственост. В делбеното производство страните имат двойно качество- те са и ищци, и ответници един спрямо друг. Затова законодателят е предвидил разноските да се понасят от страните съобразно стойността на дяловете им, което се отнася за държавните такси и другите деловодни разноски. Разноските за адвокатски хонорар се понасят от страните така, както са ги направили. Когато в делбеното производство са предявени други искове /например по сметки/, тъй като те зависят от поведението на ответника по тях, нормата на чл.355 ГПК предвижда присъждане на разноски по общите правила на чл.78 ГПК. Заплатеното от страните адвокатско възнаграждение във връзка с първата фаза на делбата остава така, както е направено. Освен това, следва да се отбележи, че в случая районният съд се е произнесъл по искането за присъждане на разноски в първата фаза на делбата с решението си № 50 от 28.06.2016 г. /с.10-11/ и ищцата не е направила искане за изменението на същото в тази му част по реда на чл.248 ГПК.

        Гореизложеното се отнася до производството пред първата инстанция, а когато се развие производство по въззивно или касационно обжалване, страните вече имат определено процесуално качество според позицията си в производството. Подадената жалба може да е основателна или неоснователна, т.е. депозирането й е в зависимост от поведението на страната, поради което могат да се присъдят разноски по правилата на чл.78 ГПК. Съгласно чл.78, ал.1 ГПК ответникът дължи на ищеца разноски за възнаграждение за един адвокат съразмерно с уважената част от иска. Само заплатените от страната разноски подлежат на възмездяване. Ето защо, в договора за правна помощ следва да бъде указан видът на плащане, освен когато по силата на нормативен акт е задължително заплащането да се осъществи по определен начин - например по банков път. Тогава, както и в случаите, при които е договорено такова заплащане, то следва да бъде документално установено със съответните банкови документи, удостоверяващи плащането. Когато възнаграждението е заплатено в брой, този факт следва да бъде отразен в договора за правна помощ, а самият договор да е приложен по делото. В този случай той има характер на разписка, с която се удостоверява, че страната не само е договорила, но и заплатила адвокатското възнаграждение – ТР № 6/2013 г., т.1 на ОСГТК. В случая в договора от 09.08.2016 г. е уговорено възнаграждение в размер на 529 лв., но не е посочено дали същото е заплатено в брой, нито са представени доказателства за заплащането му по банков път. Затова и предвид посоченото по-горе ТР, разноски за адвокатско възнаграждение не следва да се присъждат, както правилно е приел и районният съд. В настоящата инстанция не следва да се присъждат разноски по аргумент от чл.78, ал.2 ГПК. 

 

 

 

 

 

         

 

 

Водим от горните мотиви, Окръжният съд

 

                                                   Р   Е   Ш   И :

 

         ОТМЕНЯ решение № 83 от 08.11.2016 г., постановено по гр.дело № 169/2016 г. по описа на р. районен съд, в частта, в която съделителите Т.Г.Д., Д.Г.Д. и Б.М.Г. са осъдени да заплатят на Д.Р.Г. за уравнение на дела й в съсобствеността сумата от 683.57 лв., като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

 

         ОСЪЖДА на основание чл.69, ал.2 ЗН Т.Г.Д. ***, ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на Д.Р.Г. ***, ЕГН **********, сумата от 132.92 лв. /сто тридесет и два лева и деветдесет и две стотинки/, представляваща парично уравнение на дела й.

        

         ОСЪЖДА на основание чл.69, ал.2 ЗН Д.Г.Д. ***, ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на Д.Р.Г. ***, ЕГН **********, сумата от 132.92 лв. /сто тридесет и два лева и деветдесет и две стотинки/, представляваща парично уравнение на дела й.

 

         ОСЪЖДА на основание чл.69, ал.2 ЗН Б.М.Г. ***, ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на Д.Р.Г. ***, ЕГН **********, сумата от 75.95 лв. /седемдесет и пет лева и деветдесет и пет стотинки/, представляваща парично уравнение на дела й.

 

         ПОТВЪРЖДАВА решение № 83 от 08.11.2016 г. по гр.дело № 169/2016 г. на р. районен съд, в останалата част.

 

          Решението не подлежи на касационно обжалване.

 

          ПРЕДСЕДАТЕЛ:                            ЧЛЕНОВЕ: