Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

153                                                    12.05.2017 г.                              гр.Стара Загора

 

 В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,               І  ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На дванадесети април                                           две хиляди и седемнадесета година  

В публичното заседание в следния състав:

 

                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА  ТЕЛБИЗОВА-ЯНЧЕВА

                                                                      

М. МАВРОДИЕВА 

ЧЛЕНОВЕ:

                                                                                    Н. УРУКОВ

Секретар П.В.

Прокурор…………………….

Като разгледа докладваното от съдията - докладчик МАВРОДИЕВА

въззивно гражданско дело N  1091 по описа за 2017 година.

           

Производството е образувано по въззивна жалба на М.И.Д. чрез адв. А.С. против решение № 599 от 15.12.2016 г., постановено по гр.дело № 1110/2016 г. по описа на Казанлъшкия районен съд, с което се разваля по отношение на Р.П.К. и М.И.Д. сключения с нотариален акт №199, том I, рег.№1215, д.№131/2012год. на нотариус Иван Генов, договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, с който Р.П.К. прехвърля на М.И.Д. следния недвижим имот: 1/2 идеална част от поземлен имот с идентификатор 49494.701.183, с площ от 592 кв.м. по КККР на гр.Мъглиж, обл.Стара Загора, одобрени със заповед №РД-18-93/23.12.2009 г. на АГКК, с адрес на поземления имот: гр.Мъглиж, ул.“Дружба“ №12, представляващ поземлен имот VIII-183, в кв.21 по предходния план на града, при съседи на имота: 49494.701.2738, 49494.701.182, 49494.774.216, 49494.774.316, заедно с 1/2 идеална част от построените в имота сгради: 1. постройка допълващо застрояване идентификатор 49494.701.183.1 със застроена площ 33 кв.м. на един етаж, 2. еднофамилна жилищна сграда идентификатор 49494.701.183.2 със застроена площ 45 кв.м. на един етаж, 3. постройка на допълващо застрояване идентификатор 49494.701.183.3 със застроена площ 32 кв.м. на един етаж, 4. постройка на допълващо застрояване идентификатор 49494.701.183.4 със застроена площ 25 кв.м. на един етаж, 5. постройка на допълващо застрояване идентификатор 49494.701.183.5 със застроена площ 16 кв.м. на един етаж, 6. постройка допълващо застрояване идентификатор 49494.701.183.6 със застроена площ 29 кв.м. на два етажа, 7. постройка допълващо застрояване идентификатор 49494.701.183.7 със застроена площ 59 кв.м. на един етаж, 8. постройка допълващо застрояване идентификатор 49494.701.183.8 със застроена площ 6 кв.м. на един етаж, срещу задължението на приобретателката М.И.Д. да поеме гледането и издръжката на прехвърлителя Р.П.К., като му осигури нормален и спокоен живот такъв, какъвто е водил до сега и с правото на ползване на целия имот, подробно описан в пункт първи на договора, докато е жив, на основание чл.87, ал.3 от ЗЗД поради неизпълнение на задължението за издръжка и гледане спрямо прехвърлителя Р.П.К., като се осъжда М.И.Д. да заплати на Р.П.К. на основание чл.78, ал.1 от ГПК съдебни разноски в размер на  666.60 лв.

 

Въззивницата счита, че решението на първоинстанционния съд е необосновано и постановено в противоречие с ангажираните по делото доказателства. Излага подробни съображения, които са докладвани в съдебно заседание. Моли съдът да отмени първоинстанционното решение и да отхвърли предявения иск като неоснователен и недоказан, с произтичащите от това последици. 

 

Въззиваемият Р.П. взема становище, че изложените във въззивната жалба доводи за необоснованост на атакуваното решение са неоснователни, а решението на първоинстанционния съд е правилно, обосновано и законосъобразно. Излага съображения и моли съдът да потвърди решението на първоинстанционния съд.

 

Постъпила е и частна жалба от Р.П.К. против определение № 160/27.01.2017 г. постановено по гр.д. № 1110/2016 г. по описа на Казанлъшкия РС, с което е отхвърлено искането му за присъждане на разноски в пълен размер. Моли съдът да отмени обжалваното определение и да уважи направеното искане за присъждане на разноски в размер на 82,30 лв.

 

В срока не е постъпил отговор от другата страна по частната жалба.

 

Съдът, като обсъди направените в жалбите оплаквания и становищата на  страните, предвид събраните по делото доказателства, намери за установено следното:

 

Предявен е иск за разваляне на договор за издръжка и гледане с правно основание чл. 87, ал.3 от ЗЗД.

 

Ищецът твърди, че с нотариален акт №199, том I, рег.№1215 д.№131/2012год. от 21.06.2012г. на Нотариус И.Г., рег.№440, с район на действие РС-Казанлък прехвърлил собствения си недвижим имот представляващ: 1/2 идеална част от поземлен имот с идентификатор 49494.701.183, с площ от 592 кв.м. по КККР на гр.Мъглиж, обл.Стара Загора, с адрес гр.Мъглиж, ул.“…“ №…, представляващ поземлен имот VIII-183, в кв.21 по предходния план на града, при съседи на имота: 49494.701.2738, 49494.701.182, 49494.774.216, 49494.774.316, заедно с 1/2 /една втора/ идеална част от построените в имота сгради: Постройка допълващо застрояване идентификатор 49494.701.183.1, със застроена площ 33 кв.м. на един етаж, еднофамилна жилищна сграда идентификатор 49494.701.183.2 със застроена площ 45 кв.м на един етаж, постройка на допълващо застрояване идентификатор 49494.701.183.3 със застроена площ 32кв.м на един етаж, постройка на допълващо застрояване идентификатор 49494.701.183.4 със застроена площ 25 кв.м на един етаж, постройка на допълващо застрояване идентификатор 49494.701.183.5 със застроена площ 16кв.м. на един етаж, постройка допълващо застрояване идентификатор 49494.701.183.6 със застроена площ 29кв.м. два етажа, постройка допълващо застрояване идентификатор 49494.701.183.7 със застроена площ 59кв.м. на един етаж, постройка допълващо застрояване идентификатор 49494.701.183.8 със застроена площ 6 кв.м. на един етаж, срещу задължението на приобретателката М.И.Д., да поеме гледането и издръжката на прехвърлителя Р.П.К., като му осигури нормален и спокоен живот такъв, какъвто е водил до сега и с правото му на ползване на целия имот, подробно описан в пункт първи на договора, докато е жив. Поетите с договора задължения, ответницата не изпълнявала и отказвала да изпълнява, още от самото му сключване, нито лично, нито чрез трето лице като многократно напомнял за следствията, до които може да доведе некоректното й поведение. Твърди, че никога не поемала разходите за храна, ток, вода, лекарства и др. Трудно му било да се обслужва сам при необходимост от присъствие и съпричастност. Ответницата не се грижела за него, не му готвела, не го перяла, не го водела на лекар, не купувала лекарства или дърва за огрев. Тя не живеела в прехвърления й имот, изнесла си багажа и всички нейни усилия били насочени към пълнолетния й син от предишен брак. Заявява, че бил пенсионер с не високи доходи, като цял живот работел тежка физическа работа /миньор/ и след като прехвърлил единствения си имот, се надявал на помощ, съчувствие и спокойни старини. На няколко пъти установил, че му липсвали пари. Започнал да крие на различни места разполагаемата сума от пенсията, но те бивали намирани от нея и изчезвали. След като се опитал да коментира случая, ответницата не признавала, че била взела пари и отказвала да ги върне. Счита, че с тези си действия, ответницата изцяло и трайно не изпълнявала поетите задължения, като ясно заявявала, че не желае да ги изпълнява. Освен това, тя не правила опити за уговаряне, преобразуването на дължимото поведение, в плащане на определена сума за месечната му издръжка. Тези обстоятелства, пораждали правният му интерес да предяви иска. Моли съда да постанови решение, с което да развали сключения с нотариален акт №199, том I, рег.№1215, д.№131/2012год. на Нотариус И.Г., рег.№440 договор, с който прехвърлил собствеността на следния недвижим имот представляващ: 1/2 идеална част от поземлен имот с идентификатор 49494.701.183 с площ от 592 кв.м. по КККР на гр.Мъглиж, обл.Стара Загора, адрес гр.Мъглиж, п.к.6180, ул….№…, представляващ поземлен имот VIII-183 в кв.21 по предходния план на града, при съседи на имота: 49494.701.2738, 49494.701.182, 49494.774.216, 49494.774.316, заедно с 1/2 /една втора/ идеална част от построените в имота сгради: Постройка допълващо застрояване идентификатор 49494.701.183.1, със застроена площ 33 кв.м. на един етаж, еднофамилна жилищна сграда идентификатор 49494.701.183.2 със застроена площ 45 кв.м на един етаж, постройка на допълващо застрояване идентификатор 49494.701.183.3 със застроена площ 32кв.м на един етаж, постройка на допълващо застрояване идентификатор 49494.701.183.4 със застроена площ 25 кв.м на един етаж, постройка на допълващо застрояване идентификатор 49494.701.183.5 със застроена площ 16 кв.м. на един стаж, постройка допълващо застрояване идентификатор 49494.701.183.6 със застроена площ 29кв.м. два етажа, постройка допълващо застрояване идентификатор 49494.701.183.7 със застроена площ 59кв.м. на един етаж, постройка допълващо застрояване идентификатор 49494.701.183.8 със застроена площ 6 кв.м. на един етаж, срещу задължението на приобретателката М.И.Д., да поеме гледането и издръжката на прехвърлителя Р.П.К., като му осигури нормален и спокоен живот такъв, какъвто е водил до сега и с правото му на ползване на целия имот, докато е жив поради пълно неизпълнение на задължението. Ответникът оспорва иска като неоснователен. Твърди, че с изповядване на нотариалната сделка, в качеството си на приобретател поела задължението да поеме гледането и издръжката на прехвърлителя Р.П.К., като му осигури нормален и спокоен живот такъв, какъвто водил до сега и с право на ползване на целия имот, подробно описан в пункт първи на този договор, докато бил жив. Счита, че дължимото „гледане и издръжка“ по отношение на ищеца, се попълвало като съдържание със задължението й да му осигури нормален и спокоен живот, какъвто е водил. Твърди, че това задължение било изпълнявано в пълен обем от датата на изповяданата сделка през 2012 г. до 05.06.2016г., от която дата в резултат на поведението на ищеца живеели разделени. По повод поведението на ищеца било образувано гр.д.№1199/2016г. по описа на РС-Казанлък, с правно основание чл.12 и сл. от ЗЗДН. С изгонването й от процесния имот била лишена принудително от възможността да изпълнява поетите по алеаторния договор, задължения, доколкото изобщо било налице основание и нужда от изпълнение на тези задължения към настоящият момент. Това обстоятелство не се явявало достатъчно основание за разваляне на извършеното прехвърляне и уважаване на предявеният иск. С оглед възрастта и здравословното  състояние на ищеца, както и получаваните от него доходи в размер на 900 лв. месечна пенсия, той нямал все още потребност, както от завишени грижи, така и от издръжка. Твърди, че от момента на изповядване на сделката през 2012г., до м.06.2016г. изпълнявала напълно добросъвестно поетите по договора задължения, както в домакинството -пране, готвене, почистване, така и заплащане на задълженията за консумирана ел.енергия, вода и направени разходи в ежедневието, дължимите данъци за имота и др. Ищецът след употреба на алкохол ставал агресивен и нападателен. С това си поведение, считано от м. юни 2016г., умишлено и целенасочено той я поставил в невъзможност да изпълнява поетите по договора задължения, за изпълнението на които все още нямало възникнала нужда. Абсурдни били твърденията на ищеца за липса на негови парични суми, с обвинението, че същите били намирани от нея, след което изчезвали. Заявява, че разполагала с парични средства и недвижима собственост, даващи й възможност да заплаща необходимите разходи за имота, да се грижи за ищеца и домакинството, което и давало възможност за изпълнение на поетите по алеаторния договор задължения. С цялото си поведение осигурявала в продължение на 14 години, един  значително по-спокоен и нормален живот на ищеца от този, който той водел преди изповядване на нотариалната сделка. Моли съдът да приеме, че не са налице предпоставки за уважаване на предявеният иск и да бъде отхвърлен като неоснователен.  

           

С договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, обективиран в нотариален акт №…, том …, рег.№…д.№…г. на Нотариус И.Г., рег.№440, с район на действие РС-Казанлък Р.П.К. е прехвърлил на М.И.Д. следния недвижим имот: 1/2 идеална част от поземлен имот с идентификатор 49494.701.183, с площ от 592 кв.м. по КККР на гр.Мъглиж, обл.Стара Загора, одобрени със заповед №РД-18-93/23.12.2009 г. на АГКК, с адрес на поземления имот: гр.Мъглиж, ул.“…“ №…, представляващ поземлен имот VIII-183, в кв.21 по предходния план на града, при съседи на имота: 49494.701.2738, 49494.701.182, 49494.774.216, 49494.774.316, заедно с 1/2 идеална част от построените в имота сгради: 1. постройка допълващо застрояване идентификатор 49494.701.183.1 със застроена площ 33 кв.м. на един етаж, 2. еднофамилна жилищна сграда идентификатор 49494.701.183.2 със застроена площ 45 кв.м. на един етаж, 3. постройка на допълващо застрояване идентификатор 49494.701.183.3 със застроена площ 32 кв.м. на един етаж, 4. постройка на допълващо застрояване идентификатор 49494.701.183.4 със застроена площ 25 кв.м. на един етаж, 5. постройка на допълващо застрояване идентификатор 49494.701.183.5 със застроена площ 16 кв.м. на един етаж, 6. постройка допълващо застрояване идентификатор 49494.701.183.6 със застроена площ 29 кв.м. на два етажа, 7. постройка допълващо застрояване идентификатор 49494.701.183.7 със застроена площ 59 кв.м. на един етаж, 8. постройка допълващо застрояване идентификатор 49494.701.183.8 със застроена площ 6 кв.м. на един етаж, срещу задължението на приобретателката М.И.Д. да поеме гледането и издръжката на прехвърлителя Р.П.К., като му осигури нормален и спокоен живот такъв, какъвто е водил до сега и с правото на ползване на целия имот, подробно описан в пункт първи на договора, докато е жив.

От представеното удостоверение от 30.08.2016 г. на НОИ ТП-Стара Загора е видно, че Р.П.К. получава месечна пенсия за осигурителен стаж и възраст в размер на 875.44 лв. Представена е етапна епикриза от ЕТ „ИППМП д-р Райна Стоянова“, съгласно която Р.П.К. е с диагноза: Хипертонично сърце без /застойна/ сърдечна недостатъчност-27.09.2016, гонартроза, неуточнена, други хронични синуити.

За изясняване на делото от фактическа страна първоинстанционния съд е събрарал гласни доказателства чрез разпит на свидетели. В показанията си свидетелите Златка Огнянова С. и Михаил Ивайлов Ковачев сочат, че през годините до раздялата на страните ответницата работила и полагала грижи за домакинството - чистене, готвене, пране, пазаруване, плащане на месечните разходи за ток, вода, грижела се за ищеца, когато той паднал и пукнал прешлен, закупувала му лекарства при нужда. Ищецът й помагал в организацията на домакинството. Ищецът и ответницата пазарували заедно, но по- често М. пазарувала за дома. Ответницата работила и се грижила за домакинството. Двамата М. и Р. живеели в дома на Р. заедно 14 години. От м.юни 2016г. не живеели заедно, тъй като Р. изгонил М. от съвместния им дом. В началото отношенията им били нормални, до момента в който Р. изгонил сина на ответницата от дома им.

В показанията си свидетелите И.С.Г. и И.Г.О. твърдят, че ответницата не полагала грижи за домакинството. Ищецът купувал хранителните продукти, плащал консумативните разходи, осигурявал отоплението, готвел, перял, закупувал си лекарства при необходимост, грижел се за процесния имот и заплащал данъците. Синът на М. живеел при тях до преди около 5 години. Не живеел при тях, защото започнал да прави някои лоши неща. Р. се оплаквал, че му била изчезнала машината за рязане на дърва, златна верижка. Р. страдал от исхимична болест на сърцето, имал кръвно налягане. Преди години паднал и получил счупване на прешлен. Сам се  обгрижвал, купувал си лекарствата. Тези факти, свидетелите знаят от Р.,  който им споделял. Р. споделял също, че М. го крадяла. Св. И.С.Г. заявява, че не одобрявал връзката между ищеца и ответницата, както и прехвърлянето на къщата, защото тя била бащиния на ищеца и съпругата му. Установяват, че Р. и М. живеели заедно над 10 години. Когато започнала работа М. в магазина, Р. поел домакинските задължения в къщи. Бил голям домошар, поддържал добра хигиена в къщата.

От показанията на св.К., св.Г. и св.О. се установява, че отношенията между страните са се влошили, тъй като ищецът твърдял, че от жилището били изчезнали негови вещи и пари, за което обвинявал ответницата и сина й.

 От приложеното гр.д.№1199/2016 г. по описа на РС-Казанлък е видно, че същото е образувано по подадена на 22.06.2016 г. от М.И.Д. молба за защита от домашно насилие срещу Р.П.К.. С влязло в сила решение №335/04.07.2016 г. е признато за установено, че на 05.06.2016 г. около 20 часа в гр.Мъглиж, Р.П.К. е извършил спрямо М.И.Д. действия, представляващи домашно насилие и са наложени следните мерки: Р.К. е задължен да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо пострадала М.Д., да не приближава жилището, местоработата, местата за социални контакти и отдих на пострадалата М.Д. за срок от десет месеца. На основание постановеното решение №335/04.07.2016 г. по гр.д.№1199/2016 г. на РС-Казанлък е издадена заповед за защита №9/04.07.2016 г.

Видно от представената разписка М.И.Д. е изпратила с пощенски запис от 13.10.2016 г. на Р.П.К. сумата 50 лв.

 

При така установената фактическа обстановка, съдът изцяло споделя мотивите на районния съд, към които препраща на основание чл.272 ГПК. Договорът за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане е двустранен и възмезден. По него престацията на едната страна е еднократна - прехвърляне на недвижим имот. Със сключването на договора във формата на нотариален акт прехвърлителят е изпълнил задължението си по него - собствеността върху имота е преминала върху приобретателя, тъй като договорът има вещно действие. Насрещните престации на другата страна определят от конкретното постигнато съгласие между страните по договора.  При тълкуване на волята на страните с оглед на чл.20 от ЗЗД  се изхожда от правилото, че ако не са уговорени ограничения в обема на дължимата издръжка и грижи, дължи се цялата необходима издръжка и всички необходими грижи. Поемането на други задължения, напр. да се живее в общо домакинство, не може да се предполага, но е възможно да бъде изведено от обстоятелствата, при които е сключен той. Ако в договора задължението на приобретателя е описано като издръжка и гледане, издръжката включва изцяло храна, режийни разноски, дрехи и други, според нуждата на прехвърлителя, без оглед на възможността му да се издържа сам от имуществото и доходите си, и полагане на грижи за здравето, хигиената и домакинството на прехвърлителя според неговата нужда и възможностите му да се справя сам. Следователно престацията е за постоянно изпълнение и е неделима - прехвърлителят трябва да бъде и гледан и издържан. Паричната престация по правило не може да замести уговорената натурална, поради което кредиторът не може да иска, а длъжникът не може да престира пари вместо грижи и издръжка. За да бъде изправен длъжникът по такъв договор, трябва ежедневно и системно, през целия период на действие на договора, да предоставя издръжка в натура и да полагат грижи за личната и битовата хигиена и домакинството на прехвърлителя. Основно задължение на приобретателя по алеаторния договор е да следи във всеки един момент конкретните нужди на прехвърлителя и да престира такава издръжка и гледане, които да са съответни на тези конкретни нужди.

 

В настоящият случай със сключването на договора, обективиран в нотариален акт №…, том …, рег.№…д.№…г. на Нотариус И.Г., рег.№440, с район на действие РС-Казанлък ищецът е изпълнил задължението си да прехвърли собствеността върху имота и за ответницата като приобретател е възникнало насрещното задължение за гледане и издръжка на прехвърлителя, като му осигури нормален и спокоен живот такъв, какъвто е водил. При преценка на събраните в хода на производството доказателства съдът приема, че ответницата е изпълнявала алеаторните си задължения спрямо ищеца, съобразно нуждите му - живяла е с него на семейни начала в процесния имот, полагала е грижи за здравето му, хигиената и домакинството, храна и режийни разноски до м.06.2016 г. След напускането на общия с ищеца дом ответницата не е правила опити и усилия да се върне при него. Изпълнението на алеаторните задължения от страна на ответницата, съдът намира за установено от показанията свидетелите на ответницата, които съдът намира че следва да кредитира, тъй като са преки, непосредствени, непротиворечиви по между си. Показанията на св.Г. и св.О. досежно неизпълнението на задълженията на ответницата, съдът намира, че не следва да се кредитират, тъй като свидетелите знаят за тези обстоятелства от ищеца, а показанията на св.Гешев са тенденциозни.

 

Установи се, че от 05.06.2016 г. след упражнено от ищеца домашно насилие ответницата не живее в процесния имот и страните не поддържат контакти. От показанията на св.М.К. се установи, че след инцидента ответницата не искала да се върне при него, а да влезе в имота, за да си вземе личните вещи, но не била допусната. Ответницата не доказа, че след 05.06.2016 г. е правила опити да се върне в имота, за да продължи да изпълнява поетите алеаторни задължения по договора. Наистина ответницата е предложила изпълнение на задължението за  грижи и издръжка в пари за м. октомври 2016г., а ищецът е отказал да получи тази сума. За да се приеме, обаче че кредиторът е поставил в невъзможност длъжника да изпълнява задълженията си по договора, е необходимо ищцата да е предложила трансформация за задължението си за издръжка и гледане в парично и да е изпълнявала това парично задължение за целия срок на договора, когато реалното изпълнение не е било възможно. Когато прехвърлителят неоснователно отказва да приеме издръжка и грижи в натура, той се поставя в забава. Това позволява задължението за издръжка да се изпълнява в пари, а задължението за полагане на грижи да се погаси поради невиновна невъзможност за длъжника. Неприемането, съответно неоказването на съдействие от страна на кредитора не освобождава длъжника от задължението за издръжка, тъй като издръжката може да се осигурява, според обстоятелствата - в натура или в пари. Ако кредиторът не приема или не оказва необходимото съдействие за изпълнение на задължението за издръжка в натура, длъжникът трябва да продължи изпълнението в пари, без да чака решение за трансформация, тъй като задълженията за издръжка и гледане имат ежедневен, непосредствен и непрекъснат характер. В противен случай, длъжникът е в забава и последицата от нея е развалянето на договора, поради виновно неизпълнение. По своята същност изпълнението за издръжка не търпи забава. Неизпълнението не може да бъде преодоляно с последващо изпълнение. В настоящия случай се установи, че от 05.06.2016 г. ответницата не полага грижи за кредитора, нито му е давала издръжка. Тя не установи, да е положила усилия да изпълнява задълженията си по договора, или, да е предприела мерки да иска от съда трансформиране на натуралните задължения в паричен еквивалент, поради което договорът следва да бъде развален. Ето защо искът е основателен и следва да бъде уважен.

 

С оглед на изложените съображения, въззивната инстация намира, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно, постановено в съответствие със събраните по делото доказателства. Въззивната жалба е неоснователна, поради което следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното решение следва да бъде потвърдено.  

 

По частната жалба на Р.П.К. против определение № 160/27.01.2017 г. постановено по гр.д. № 1110/2016 г. по описа на Казанлъшкия РС, с което е отхвърлено искането му за присъждане на разноски в размер на 82.30 лв., съдът намира за установено следното:

Частният жалбоподател моли съда да му присъди разноски в размер на 82.30 лв., които е направил във връзка със снабдяването със скица, данъчна оценка и вписване на исковата молба.

Съдът намира, че тези суми, макар и направени като разноски във връзка с делото не представляват разноски по производството, поради което не следва да се присъждат на ищеца. В процесуалния закон изрично е уредено, че разноски за производството са разходите, необходими за извършването на поисканите от страните и по инициатива на съда процесуални действия. Други разходи във връзка с производството, дори да са направени от страните, не са разноски за производството по смисъла на чл. 71, ал. 1, изр. 1 ГПК. Отговорността за разноски е уредена в чл. 78 ГПК и включва заплатените такси, разноските за производството и възнаграждението за един адвокат, ако страната е упълномощила такъв. Други разходи на страните, дори да имат отношение към воденото на делото, не подлежат на обезщетяване. В този смисъл е Определение № 538 от 26.09.2011 г. на ВКС по ч. гр. д. № 438/2011 г., IV ГО.

Предвид изложените съображения, въззивната инстанция намира, че обжалваното определение № 160/27.01.2017 г. постановено по гр.д. № 1110/2016 г. по описа на Казанлъшкия РС, постановено по реда на чл.248 ГПК, с което е отхвърлено искането на ищеца за присъждане на разноски в размер на 82.30 лв. е правилно и законосъобразно.

С оглед на изхода от спора и неуважаването на жалбите на двете страни, разноски не следва да се присъждат за въззивната инстанция.

 

Водим от горните мотиви, Окръжният съд

 

Р    Е    Ш    И:

 

 ПОТВЪРЖДАВА решение № 599 от 15.12.2016 г. и определение №  определение № 160/27.01.2017 г., постановени по гр.дело № 1110/2016 г. по описа на Казанлъшкия районен съд.

           

Решението може да се обжалва пред ВКС на Република България в едномесечен срок от връчването му, при наличие на предпоставките на чл.280, ал.1 от ГПК.  

           

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                            

 

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ: