Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Номер…163…………………18.05.2017 година……………..Град Стара Загора    

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД…………..Втори граждански състав

На…осемнадесети април………………………………………………..Година 2017

В публичното заседание в следния състав:  

                                             

                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ЗЛАТЕВ                                                        

 

                                                      ЧЛЕНОВЕ:        НИКОЛАЙ УРУКОВ     

                        

                                                                                   СВИЛЕН ЖЕКОВ

 

Секретар Стойка Стоилова…………………………………………………………….                                                         

Прокурор……….…………………………………………….………………………..                                               

като разгледа докладваното от………………………………съдията Св. ЖЕКОВ                                                    

въззивно гражданско дело номер 1100……по описа за 2017…………...година.

 

Производство е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 82/16.12.2016 г. постановено по гр.д. № 417/2016 г. по описа на Ч. районен съд, са отхвърлени обективно съединените искове с правно основание чл. 26, ал. 2 ЗЗД и чл. 108 ЗС за обявяване на нищожен на договор за аренда на земеделска земя от 31.10.2012 г. и осъждане на ответницата Д.А.А. да предаде на ищцата С.С.А. владението на земеделските земи предмет на договора за аренда.

Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от ищцата в първоинстанционното производство С.А. чрез адв. Г.М., в която се излагат съображения за неправилност на крайния съдебен акт, постановен от Ч. районен съд. Въззивницата поддържа, че районният съд е направил необоснован правен извод за сключен договор за аренда между К.С., С.А. и Г.С. – арендодатели действащи чрез пълномощник Д. Д. по пълномощно от 05.01.2011 г. и Д.А. – арендатор. Посоченото пълномощно не се намирало в кориците на делото и този факт не е бил обявен за безспорен в доклада на съда. Направени са оплаквания свързани с докладването на делото от първоинстанционния съд, като се твърди, че докладът е непълен и неточен. Съдът бланкетно бил указал, че всяка страна е длъжна да установи своите искания и възражения. Не била спазена нормата на чл. 146, т. 5 ГПК и не било посочено кои факти са безспорни и кои не. Фактите които съдът приел за установени не се доказали по делото, не била налице преклузия за събирането на пълномощно с рег. № 16/05.01.2011 г. При положение, че съдът бил приел, че исковата претенция била за обявяване на нищожност на договора за аренда поради липса на съгласие следвало да определи кои факти са безспорни. Исковата молба била за прогласяване на нищожност поради липса на изразена воля, а не поради липса на пълномощно. Първоинстанционният съд не бил задал въпроси във връзка с посоченото пълномощно и не е указал последствията от непредставянето му. Въззивницата се позовава на съдебна практика на ВКС вкл. и ТР №1/09.12.2013 г. Моли за отмяна на първоинстанционното решение и уважаване на исковете, претендира разноски.

Въззиваемата страна Д.А. чрез адв. С.Ч., в отговора на въззивната жалба поддържа становище за нейната неоснователност, като счита, че районният съд при постановяване на своя краен съдебен акт е приложил правилно материалния закон. Счита, че жалбата била бланкетна, пълномощното било известно на страните по делото и била налице преклузия за събирането му. Ищцата не възразила по доклада на съда и трябвало да понесе последиците от процесуалното си бездействие. Моли за отхвърляне на въззивната жалба, претендира разноски.   

Старозагорски окръжен съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата на страните и приложимото право, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срок, поради което е допустима.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящата инстанция намира, че обжалваното първоинстанционно решение е валидно, тъй като е постановено от надлежен съдебен състав и в рамките на неговата компетентност и правомощия.

С оглед цитираната разпоредба на чл. 269 ГПК, въззивният съд има служебното задължение да прецени процесуалната допустимост на решението в обжалваната му част.

Настоящият съдебен състав приема, че постановено решение е процесуално недопустимо, по следните съображения:

Предявен е установителен иск за нищожност на договор за аренда с определена от първата инстанция правна квалификация на иска чл. 26, ал. 2 ЗЗД. С.С.А. иска да бъде обявен за нищожен договор за аренда от 31.10.2012 г., с който К.Г.С., С.С.А., Г.С.С., С. С.Д. и П.П.Д., чрез пълномощника си Димитър Петков Димитров, предоставили за временно и възмездно ползване под аренда на земеделски производител /ЗП/ Д.А.А. свои собствени земеделски земи и трайни насаждения всички находящи се в землището на с. Сърневец, община Братя Даскалови, област Стара Загора подробно описани в договора за аренда. Нищожността на договора се поддържа на основание чл. 26, ал. 2 ЗЗД – поради липса на изразена воля за сключването на договора на основание липса на пълномощно. Искът е насочен срещу купувача арендатора ЗП Д.А.А..

Предявени са и ревандикационни искове срещу ЗП Д.А.А. за предаване на владението на недвижимите имоти предмет на договора за аренда.

Първият иск за нищожност на договора за аренда от 31.10.2012 г., е предявен от ищцата в качеството й на съсобственик, на основание наследствено правоприемство от С. Илиев Д., на недвижимите имоти предмет на договора. По делото не се спори, а и се установява от писмените доказателства /удостоверения за наследници л. 14-л.17 от първоинстанционното дело/, че наследодателят С. Илиев Д. е имал и други законни наследници - К.Г.С., Г.С.С., С. С.Д. и П.П.Д., които са съсобственици на недвижимите имоти предмет на договора за аренда, които са участвали като страни по делото, но с първоинстанционното съдебно решение производството спрямо тях е прекратено. Тази част от съдебното решение имаща характер на определение е влязла в сила като необжалвана.

Въззивният съд приема, че когато предмет на спора е прогласяване на недействителност на сделка, независимо, че сделката се атакува от страна по същата, а не от трето лице, е налице необходимо другарство между всички лица, участвали като страни по сделката, като неделимостта възниква от обстоятелството, че решението следва да е еднакво по отношение на всички участници в изповяданата в един нотариален акт сделка. Това е така, тъй като необходимо другарство е налице при неделимост на спорното правоотношение, т. е. всеки от другарите има право на защита на спорното правоотношение, което по отношение на тях се явява единно и неделимо. Предявяването на иска за прогласяване на недействителност на сделката от или срещу всички другари е предпоставка за допустимост на производството по делото, за която съдът е задължен да следи служебно. Налице е и задължителна практика на ВКС в тази насока, а именно: решение № 273/25.08.2014 г. на ВКС по гр. д. № 506/2012 г., IV г.о., постановено по реда на чл. 290 ГПК. В конкретната хипотеза искът за прогласяване на недействителността на сделката поради липса на представителна власт е предявен от част от съсобствениците, участвали като продавачи по сделката, като участието на необходимите другари на същите - останалата част от съсобствениците, продавачи по сделката не е осигурено от съда и води до недопустимост на постановения съдебен акт. В посоченото решение № 273/25.08.2014 г. на ВКС по гр.д. № 506/2012 г. IV г.о., съдебният състав на ВКС изрично изяснява в мотивите си, че при неучастие на всички страни по договор, атакуван като недействителен от трето лице, съдебното решение ще обвърже всички страни по правоотношението, а при не участвалата страна от договора в съдебния процес, само по реда на отмяната по чл. 304 ГПК няма да бъде обвързана с постановеното решение. За да не се стига до отмяна съдебното решение по чл. 304 ГПК, съставът  на ВКС е заключил, че съдът следва да следи служебно за предявяване на иска срещу всички необходими другари.

С оглед на изложените съображения въззивният съд намира, че условие за допустимост на установителен иск за нищожност на договор /а и на иск за унищожаване на договор/ е участието в процеса на всички страни по сделката, а, ако някоя от тях е починала, на нейните наследници. Те имат качеството на необходими другари по чл. 216, ал. 2 ГПК, тъй като поради естеството си спорното правоотношение изисква еднакво решение спрямо всички участници в него. Така напр. в конкретния случай не е възможно в отношенията между единия съсобственик на арендуваните земеделски земи и арендатора да е недействителен на посоченото основание, а в отношенията между другите съсобственици и арендатора да не е недействителен.

Действително, обикновено участващите на едната страна на твърдяната за нищожна сделка, респ. наследниците им, имат съвпадащи интереси и заедно предявяват иска срещу насрещната страна по договора. Възможно е обаче и положение, в което исковата молба да се предяви само от един от участниците на едната страна на договора или един негов наследник, но тогава като ответници следва да бъдат конституирани не само лицата от насрещната страна по договора, но и останалите участващи в материалното правоотношение на същата страна като ищеца. Или в случая, след като искът е предявен от един съсобственик на земеделските земи, то той е трябвало да бъде насочен не само срещу арендатора /т.е. насрещната страна по договора/, но и срещу другите съсобственици.

Освен горните аргументи е налице задължителна практика на ВКС постановена в производство по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК - определение № 632/20.12.2013 г. по ч.гр.д. № 5812/2013 година, І г.о. В цитираното определение се приема, че „когато се предявява иск за нищожност на договор, страни по който са няколко лица, тези лица са задължителни другари, защото са участници в едно и също материално правоотношение и решението, с което се прогласява нищожността или се отхвърля иска трябва да бъде еднакво спрямо всички. Нищожният договор има порок при сключването му и не поражда правни последици, с оглед на което предявяването на иск за прогласяване на нищожността от една от страните по договора или от трето лице с правен интерес, засяга еднакво правата на всички страни по договора и затова съдът трябва служебно да следи дали са конституирани като страни. Ако искът не е предявен срещу всички страни в материалното правоотношение, налице е нередовност на исковата молба съдът е длъжен да укаже на ищеца, че следва да конституира и липсващата страна. Когато ищецът е конституирал като ответници всички страни по договора, съдът не може да прекрати производството по отношение на някои от тях, защото ще бъде нарушено гарантираното им право на участие в процеса“. Предвид горепосочените доводи ВКС приема за съобразен с процесуалните правила извода на съда, че всички страни по договора за наем, предмет на установителния иск за прогласяване на неговата нищожност, са задължителни другари. Същото е прието и в определение № 330/20.07.2016 г. на ВКС по ч.т.д. № 1514/2016 г., I т.о.

С оглед приетото по-горе относно задължението на съда да следи за участието по делото на всички лица легитимиращи се като страни по договора чиято нищожност се претендира, то постановеното решение, без да е конституирана страна по този договор, се явява недопустимо. В тази връзка следва да се посочи, че абсолютно правилно първата инстанция е конституирала като ответници по делото останалите съсобственици на земеделските земи, като страни по договора за аренда, но неправилно по-късно с постановяването на съдебното решение е прекратила съдебното производство спрямо тях. Влизането на тази част на съдебното решение в сила не може да промени горните изводи на съда.

Както се посочи, участието на всички страни по твърдяното за нищожно договорно правоотношение, е условие за допустимост на процеса. За него съдът е длъжен да следи служебно и да вземе мерки за надлежното конституиране на страните, като остави нередовната искова молба без движение и даде срок и указания на ищцата за предявяване на иска срещу всички участници в спорното правоотношение. Това не е осъществено и пропускът не може да се отстрани във въззивното производство. При действащия ГПК и въведените в него преклузивни срокове за упражняване на процесуални права, конституирането на нови страни в процеса може да се извърши единствено в първоинстанционното производство. Съгласно т. 6 от Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК ако в първата инстанция не е бил конституиран необходим другар, чието участие в производството е задължително, въззивният съд следва да обезсили като недопустимо първоинстанционното решение и да върне делото на първоинстанционния съд за ново разглеждане с участие на необходимия другар. Постановките на т. 17 от ТР № 1/2000 г. от 04.01.2001 г. по гр. д. № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС в частта относно задължителното другарство не са актуални при действието на ГПК /в сила от 01.03.2008 г./.

Горното налага постановеното първоинстанционно решение да бъде обезсилено на основание чл. 270, ал. 3 ГПК и делото да бъде върнато на Ч. районен съд за ново разглеждане от друг състав на съда, което да продължи с конституирането на необходимите задължителни другари, а именно К.Г.С., Г.С.С., С. С.Д. и П.П.Д.. Процесуалните действия следва да започнат с посочените вече такива за надлежното конституиране на страните, последвано от изпълнение на процедурата по чл. 131 и сл. ГПК. Влизането в сила на първоинстанционното решение, в частта му имаща характер на определение, с която производството по делото е прекратено по отношение на останалите съсобственици на земеделските земи не променя правния извод за необходимост от тяхното участие в процеса. При новото разглеждане на делото следва да бъдат съобразени и мотивите на т. 2 от Тълкувателно решение № 5/12.12.2016 г. на ВКС по тълк. д. № 5/2014 г., ОСГТК относно вида недействителност на договора за аренда, която се претендира от ищцата по делото, с оглед на правилната правна квалификация на иска за недействителност на този договор.

Що се отнася до ревандикационните искове по чл. 108 ЗС предявени срещу арендатора по договора за аренда от 31.10.2012 г., те са предявени свързано и обусловено с иска за нищожност на посочения договор, поради което и следва да бъдат разгледани съвместно в едно производство /така решение № 273/25.08.2014 г. на ВКС по гр.д. № 506/2012 г. IV г.о., решение № 247/06.06.2013 г. на Добрички окръжен съд по в.гр.д. № 301/2013 г./.

С оглед изложеното обжалваното решение следва да се обезсили и делото да се върне за разглеждане от друг състав на районния съд. Процесуалните действия следва да започнат с посочените вече такива за надлежното конституиране на страните, последвано от изпълнение на чл. 131 и сл. ГПК.

При този изход на въззивното производство съдът не следва да се произнася по искането на жалбоподателя за присъждане на деловодни разноски, тъй като същите следва да се присъдят с оглед изхода на делото при новото му разглеждане и постановяване на решение по съществото на спора.

 

Воден от горните мотиви, Старозагорският окръжен съд 

 

Р Е Ш И :

 

ОБЕЗСИЛВА решение № 82/16.12.2016 г. по гр.д. № 417/2016 г. на Ч. районен съд и ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на районния съд, съобразно обстоятелствената част на настоящото решение.

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС при условията на чл. 280, ал.1 ГПК, в месечен срок от връчването му на страните.

 

                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                               ЧЛЕНОВЕ:          1.                                                                                                              

 

2.