Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

 

  Номер 140…………………04.05.2017 година…… ………..Град Стара Загора

 

 

                                              В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД……………….Втори граждански състав

На четвърти април……………………………………….……………..Година 2017              

В публичното заседание в следния състав:                                            

                                             

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА ТИХОЛОВА

 

                                               ЧЛЕНОВЕ:           ПЛАМЕН ЗЛАТЕВ

 

                                                                              СВИЛЕН ЖЕКОВ

                        

Секретар С.С..…………………...………………………………

Прокурор……………………………………………………………………………..

като разгледа докладваното от……………………………съдията Р.ТИХОЛОВА      

въззивно гражданско дело номер 1102 по описа за 2017………..…..…...година.

 

        Обжалвано е решение № 575 от 02.12.2016 г., постановено по гр.дело № 1369/2016 г. на К. районен съд, с което е признато за установено, че съществува вземането на М.В.М. срещу длъжника  Н.Н.А. по заповед № 349 от 08.04.2016 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.дело № 642/2016 г. на КРС за  сумата общо 2500 лева главница - получена без основание от ответника по банков път по сметка №: ......, ведно със законната лихва, считано от 07.04.2016 г. до окончателното й изплащане.

 

        Въззивникът Н.Н.А., чез пълномощника си адв.Д.Д., счита, че решението е неправилно. Направените правни изводи не кореспондирали със събраните по делото доказателства, не били обсъдени релевантни по делото факти. Моли решението да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да се отхвърли предявения иск. Претендира за направените по делото разноски.

 

        Въззиваемата М.В.М., чрез пълномощника си адв. А.С., в отговора си по чл.263, ал.1 ГПК, взема становище, че жалбата е неоснователна. Моли постановеното решение като правилно, обосновано и законосъобразно да бъде потвърдено. Претендира за направените разноски по делото.

 

        Съдът, като обсъди направените оплаквания в жалбата и възраженията на въззиваемата, намери за установено следното:

 

        Пред първоинстанционния съд е предявен иск с правно основание чл.422 ГПК във връзка с чл.55, ал.1, предл.първо от ЗЗД. Ищцата М.В.М. твърди в исковата молба, че през м.декември 2014 г. превела по банковата сметка на ответника с № ......, без наличието на правно основание, сумата 500 лева.  През м. март 2015 г. превела по същата банковата сметка на ответника, без наличието на правно основание, сумата 2000 лева. След установяване на допуснатата от нея грешка уведомила длъжника и го помолила да й върне неоснователно преведените суми. Изпратила му писмена покана на 08.02.2016 г., която й била върната от „Б." ЕАД като непотърсена. Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че ответникът Н.Н.А. й дължи сумата 2500  лева главница - получена без основание, ведно със законната лихва, считано от 07.04.2016 г. до окончателното й изплащане, за която е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 349/08.04.2016 г. по ч.гр. дело № 642/2016 на КРС.

 

        В отговора си по чл.131, ал.1 ГПК ответникът  Н.Н.А. оспорва предявения иск. Твърди, че за превода на сумите съществува правно основание - с тези две плащания били погасени част от задълженията по трудово правоотношение на „Е." ООД – К., в качеството на работодател, към него, в качеството на работник. Ищцата наредила процесните плащания, тъй като действала като скрит пълномощник на дружеството – работодател. Ответникът- работник и „Е." ООД – работодател, подписали допълнително споразумение към трудовия договор, като променили заеманата от ответника длъжност и намалили трудовото му възнаграждение. Споразумението било симулативно и не отразявало действителната воля на страните- в действителност ответникът продължавал да изпълнява предишната високоспециализирана трудова функция и щял да продължи да получава трудовото възнаграждение, което  получавал и преди споразумението. Твърди, че за месеците август, септември и октомври 2014 г. му били платени общо 767.91 лв. трудово възнаграждение, а е следвало да му изплатят общо 2906.70 лв., т.е. дружеството му дължало още 2138.79 лв. За месеците ноември и декември 2014 година, както и за януари и февруари 2015 год. не били платени разликите между привидното и реално договореното трудово възнаграждение, като дължимата сума за тези месеци възлизала на 2300 лв. Горепосочените суми следвало да се заплатят по друг начин. Затова те  били заплатени от трето лице - ищцата, която при нареждане на плащанията не посочила, че действа от чуждо име и за чужда сметка. Твърди, че  ищцата нееднократно  представлявала „Е." ООД извън времето, когато била негов управител- водила  преговори с трети лица, представлявала  дружеството пред органи на държавната власт и други юридически лица, подписала  трудовия договор на ищеца, както и удостоверила постъпването му на работа. Доколкото тя  наредила процесните плащания, ответникът твърди, че е действала като скрит пълномощник на дружеството. Ищцата и съпругът й били  направили изявления, че тези суми били плащани именно за покриване на задължения на дружеството, независимо, че били наредени от ищцата без тя да сочи, че действа за другиго. Претендира за отхвърляне на иска.

 

        Не е спорно по делото, а се установява и от представените писмени доказателства- два броя вносни бележки, че  на 19.12.2014 г. и на 26.03.2015 г. ищцата е внесла по банкова сметка *** №: ...... на името на ответника съответно сумите от 500 лв. и от 2000 лв. На 08.02.2016 г. е изпратила по пощата до ответника покана за доброволно изпълнение, в която го уведомила, че без основание превела по банковата му сметка общо сумата от 2500 лв., която сума  помолила да й върне в седемдневен срок от получаване на поканата. Поканата й била върната обратно от „Б." ЕАД като непотърсена.

 

        Безспорно е също така, че на 11.03.2014 г. ответникът сключил трудов договор с „Е." ООД- К. за длъжността „инженер- енергиен диспечер" с основно месечно трудово възнаграждение от 1200 лева. От страна на работодателя договорът бил подписан от ищцата М.М.. На 30.12.2014 г. страните по трудовия договор подписали допълнително споразумение, с което считано от 01.09.2015 г. заеманата от ответника длъжност била променена от „инженер- енергиен диспечер" на „технически сътрудник" и трудовото възнаграждение било намалено от 1200 лв. на 360 лв. месечно. Със заповед № 8 от 19.01.2015 г. трудовото правоотношение било прекратено поради намаляване обема на работа. Не се спори също така, че всички трудови възнаграждения, както и двете процесни вноски са получени от А. по една и съща банкова сметка. ***ключението на назначената по делото съдебно- счетоводна експертиза, неоспорено от страните, и приложеното към нея писмо, изх.№ 1-08433/09.09.2016 г. на Ю. АД.

 

        По делото по реда на чл.176 ГПК са дадени обяснения от ищцата М.В.М.. Същата заявява, че познава ответника още преди да постъпи на работа в „Е.“ ООД, тъй като двамата работили в друго дружество- „О.“ и поддържали приятелски отношения. Заявява, че тя е подписала трудовия договор между ответника и дружеството- работодател, както и удостоверението, че работникът е постъпил на работа като в този случай действала в качеството на пълномощник на управителя. Била упълномощена да действа от името на дружеството само за определени дейности. Не се е снабдила с номера на банковата сметка на ответника във връзка с изплащане на трудовото му възнаграждение във времето, когато е бил работник в дружеството. Процесните суми не били дължими от дружеството на ответника и не представлявали прикрит размер на договорено официално трудово възнаграждение. Не била наясно какви са договорките между дружеството и ответника по отношение на трудовото му възнаграждение.

 

        Видно от приложеното ч.гр.дело № 642/2016 г. на К. районен съд по заявление на М.В.М. е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 349 от 08.04.2016 г., с която е разпоредено длъжникът да заплати процесните суми.  В срока по чл.414, ал.2 ГПК  ответникът е подал възражение.

 

        При така установените факти, от правна страна съдът приема следното: Ищцата твърди, че е внесла сумите по сметката на ответника без основание. Съгласно чл.55, ал.1, предл.първо ЗЗД, който е получил нещо без основание, е длъжен да го върне. В тежест на ищеца по този иск е да докаже факта на плащането, а в тежест на ответника е да докаже наличието на основание за това плащане.

 

        В настоящия случай безспорно се установи, че на два пъти по сметката на ответника ищцата е внесла съответно сумата 500 лв. и сумата 2000 лв. Безспорно е също така, че тези суми са постъпили в неговата сметка. Този факт също не се оспорва от ответника. Следователно, фактът на плащането е доказан.        

 

        Ответникът  твърди, че тези суми не са внесени по сметката му без основание, а са извършени за погасяване на задължения на трето за спора лице „Е.“ ООД- К. към него, възникнали във връзка  съществувало между тях трудово правоотношение, както и че ищцата действала като пълномощник на предишния работодател при внасянето на процесните суми в сметката му.

         Преди всичко, сумите по представените вноски бележки от 2500 лв. общо не съвпадат по размер с твърдяното от ответника дължимо прикрито договорено трудово възнаграждение за м. август, септември, октомври, ноември, декември 2014 г. и м. януари и февруари 2015 г. Обстоятелството, че трудовият договор на ответника е подписан от ищцата /за който същата признава, че е подписала като пълномощник на управителя на дружеството, но това обстоятелство нито е отбелязано в договора, нито е представено пълномощното/, не може да обоснове извода, че тъй като сумите по процесните вносни бележки са внесени от нея, то те са за трудово възнаграждение на ответника по съществувалото между него и „Е.“ ООД трудово правоотношение. Ищцата по реда на чл.176 ГПК е отказала да отговори на въпроса на какво основание е превела сумите по сметка на ответника /в самите вносни бележки основанието е записано като “вноска”/. В случая обаче не може да намери приложение разпоредбата на чл.176, ал.3 ГПК, тъй като този въпрос не е бил съобщен предварително на ищцата и за него същата не е предупредена за последиците по чл.176, ал.3 ГПК. Обясненията на страната могат да бъдат ползвани като доказателство само, когато съставляват изявление за неизгодни за нея факти. За да бъдат ползвани като доказателствено средство обясненията на страната, законът въвежда специален ред за събирането им, при неспазване на който ред отказът да се дадат обяснения не може да бъде ценен като доказателство. Така, поставените въпроси трябва да бъдат ясни, точно формулирани по начин, изключващ страната да отговори неправилно поради неразбиране на въпроса, което би накърнило интересите й. Въпросите трябва да бъдат вписани в съобщението до страната, с което съдът я уведомява за задължението й да се яви лично. Едновременно с това, страната следва да бъде уведомена и за последиците от неявяването или отказа да даде отговор /в този смисъл Р 281А-2010- ІV г.о.; Р 97-2011-ІV г.о. на ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК/. Както бе посочено, в случая въпросът относно основанието за внасянето на процесните суми по сметката на ответника, не е бил вписан в съобщението до страната и същата не е била предупредена за последиците от отказа й да даде отговор, поради което това нейно поведение в с.з. на 04.11.2016 г. не би могло да  се цени като доказателство. В хода на производството ответникът чрез пълно и главно доказване не доказа твърдението си относно това на какво основание е получил сумата от общо 2500 лв., поради което предявеният иск се явява основателен и следва да бъде уважен, както правилно е приел и районният съд.

        С оглед изложените съображения въззивният съд намира, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде потвърдено. Въззиваемата претендира за присъждане на разноски за настоящата инстанция, но не представя доказателства за извършени такива. За първоинстанционното производство разноски са й присъдени.

 

        Водим от горните мотиви, Окръжният съд

 

                                      Р  Е  Ш  И :

 

        ПОТВЪРЖДАВА решение № 575 от 02.12.2016 г., постановено по гр.дело № 1369/2016 г. по описа на К. районен съд.

 

        Решението не подлежи на касационно обжалване.

 

 

                                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                                           ЧЛЕНОВЕ: