Р Е Ш Е Н И Е

 

158                                                17.05.2017 г.                         гр. Стара Загора

 

   В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

Нa деветнадесети април                             две хиляди и седемнадесета година

В открито заседание в следния състав

 

                                ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ДАНИЕЛА ТЕЛБИЗОВА-ЯНЧЕВА

 

                                          ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА МАВРОДИЕВА

                  

                                                                НИКОЛАЙ УРУКОВ

Секретар ПЕНКА  ВАСИЛЕВА

Прокурор…………………….

Като разгледа докладваното от съдията - докладчик МАВРОДИЕВА

въззивно гражданско дело N 1105 по описа за 2017 година.

 

Производството е образувано по въззивна жалба на „ИПОН 1” ООД – гр. София против решение № 625 от 29.12.2016 г., постановено по гр.дело № 2229/2016 г. по описа на Казанлъшкия районен съд, с което се осъжда „ ИПОН 1" ЕООД - гр. София да заплати на Д.С.Т. сумата от общо 121,00лв., от които 60лв.- обезщетение на основание чл. 224 ал.1 от КТ за неползван платен годишен отпуск за три дни; 61лв. представляваща остатък до пълния размер на трудово възнаграждение за м. септември 2016г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда- 03.11.2016г. до окончателното изплащане, като се отхвърля предявения от Д.С.Т. против „ ИПОН 1" ЕООД - гр. София, иск по чл. 226 ал.1 т.1 от КТ за сумата от 420лв. представляващи обезщетение за незаконно задържане на писмени документи от работодателя, удостоверяващи факти, свързани с трудовото правоотношение, като неоснователен и недоказан. Осъжда се „ИПОН 1" ЕООД - гр. София да заплати на Д.С.Т. съдебни разноски съразмерно с уважената част на исковете в размер на 199,00лв., както и в полза на бюджета на Съдебната власт, по сметка на Районен съд - Казанлък окончателна държ. такса в размер на 50 лв.

 

Въззивникът счита, че решението на първоинстанционния съд в осъдителната му част е неправилно, поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Излага подробни съображения, които са докладвани в съдебно заседание. Моли съдът да постанови решение, с което да отмени решението на първоинстанционния съд в обжалваните му части и да постанови друго, с което да отхвърли предявените от ищеца искове за обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ – за неползван платен годишен отпуск за три дни и за заплащане на остатък до пълния размер на трудово възнаграждение за м.септември 2016 г.    

 

Въззиваемият Д.С.Т., чрез адв. С.Г. – Ч. намира, че въззивната жалба е неоснователна, а решението на първоинстанционния съд е правилно, законосъобразно и мотивирано. Излага съображения в отговора. Моли съдът да отхвърли жалбата на „ИПОН 1” ООД – гр. София, да потвърди решението на първоинстанционния съд, както и да осъди ответника да заплати сторените от ищеца разноски пред въззивната инстанция.

 

Подадена е частна жалба от Д.С.Т. чрез адв. С.Г.Ч. против определение № 168 от 31.01.2017 г. постановено по гр.д. № 2229/2016 г. по описа на Казанлъшкия РС.

 

Частният жалбоподател не е съгласен с постановеното по делото определение, с което се оставя без уважение молбата му за изменение на решението в частта за присъдените разноски за един адвокат. Излага съображения. Моли съдът да отмени обжалваното определение, като неправилно, и се произнесе по същество относно присъдените в първоинстанционното производство разноски, както и да му присъди направените разноски в случай, че уважи частната жалба.

 

Съдът, като обсъди направените в жалбата оплаквания, извърши проверка на обжалвания съдебен акт, съгласно разпоредбата на чл.271 ал.1 от ГПК, при съвкупната преценка на доказателствата по делото, намери за установено следното:

 

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 245 вр. чл. 128 от КТ, чл. 224 ал.1 от КТ и чл. 226 ал.1 т.1 от КТ.

 

Ищецът твърди, че с ответника били в трудово правоотношение в периода от 01.07.2015г. до 01.10.2016г., където изпълнявал длъжността „ Охранител", при осемчасов работен ден, с основно месечно трудово възнаграждение от 380лв. Считано от 01.01.2016г. основното му трудово възнаграждение било увеличено на 420лв. Счита, че за периода на трудовото правоотношение съвестно изпълнявал задълженията си и не му били налагани наказания. На 30.08.2016г. ищецът депозирал пред работодателя молба- предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение, въз основа на която ответникът издал Заповед № 00003053/02.09.2016г., в която било отразено, че трудовото правоотношение се прекратява считано от 01.10.2016г., като било разпоредено да му бъде изплатено обезщетение по чл. 224 от КТ за неползвани три дни платен отпуск. Ищецът твърди, че на 30.09.2016г. в 18,45 часа прекия му началник му връчил процесната заповед за прекратяване на трудовото правоотношение в присъствието на двама свидетели, ведно с трудовата книжка. Посочва, че на 19.10.2016г., в присъствието на двама служители на ответника, бившия пряк началник на Т. – Д.Т., след като му връчил ведомостта за заплати, където била отразена сума за получаване в размер на 355лв., му заявил, че му удържа сумата от 61лв. за пет дни от отпуска и за това, че на 30.09.2016г. го докладвал, че не бил на работа. След като преброил сумата, ищецът саморъчно изписал във ведомостта, че получил сума в размер на 294лв. и положил подписа си. Заявява, че прекият му ръководител своеволно задържал част от изработеното от него трудово възнаграждение за м. септември 2016г.  Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата от общо 121лв., от които 60лв.- обезщетение на основание чл. 224 ал.1 от КТ за неползван платен годишен отпуск за три дни; 61лв. представляваща остатък до пълния размер на трудово възнаграждение за м. септември 2016г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда- 03.11.2016г. до окончателното изплащане.Ответникът оспорва предявените искове като недопустими и неоснователни. Счита, че ищецът ползвал изцяло полагащия му се платен отпуск за 2016г. Твърди, че в разчетно- платежната ведомост за м. септември 2016г. сумата за получаване от ищеца била 355,09лв. и ищецът положил подпис, че я получил.

 

Безспорно е установено, че ищецът е работил по трудово правоотношение в периода от 01.07.2015г. до 01.10.2016г. при ответника на длъжността „ охранител", с място на работа - гр. Казанлък - „Софарма", при осемчасов работен ден, с основно месечно възнаграждение от 380лв. От 01.10.2016г.- трудовото възнаграждение е определено на 420лв. Уговорено е допълнително възнаграждение от 0,6% за всяка прослужена година и 20 работни дни платен годишен отпуск. Трудовото правоотношение е прекратено със заповед № 00003053/02.09.2016г., считано от 01.10.2016г. на осн. чл. 325 ал.1 вр. чл. 326 ал.2 от КТ-по взаимно съгласие, като със същата заповед е разпоредено на ищеца да бъде изплатено обезщетение по чл. 224 от КТ за три дни.

 

От представените по делото заверени преписи от разчетно - платежни ведомости за месеците април, юли и септември 2016г. на ответното дружество се установява, че ищецът е получил срещу подпис трудово възнаграждение за м. април 2016г.- 333.94 лв., за м. юли 2016г.- 335.50 лв. В разчетно-платежната ведомост за м. септември 2016г. срещу сумата  от 335.09 лв. ищецът е положил подпис, а отдолу е дописал, че е получил сумата от 294лв. на 19.10.2016г. и отново се е подписал.

 

Съгласно чл.242 от КТ положеният труд по трудово правоотношение е възмезден. При добросъвестно изпълнение на трудовите задължения на работника или служителя се гарантира изплащането на трудово възнаграждение в размер 60 на сто от брутното му трудово възнаграждение, но не по-малко от минималната работна заплата за страната /чл.245 КТ/. Разликата до пълния размер на трудовото възнаграждение става изискуема и се заплаща допълнително, заедно със законната лихва. Добросъвестното изпълнение на задълженията се предполага до доказване на противното. Ответникът по настоящото гражданско дело не установява недобросъвестно или некомпетентно изпълнение на възложените задължения от страна на ищеца, не са налице такива твърдения в отговора му. Безспорно е установено съществуването на трудово правоотношение между ищеца и ответника, както и че до 30.09.2016г. ищецът е полагал труд при ответника, за което му се дължи трудово възнаграждение. От представената разчетно-платежна ведомост за м. септември 2016г., е видно, че ищецът е получил 61лв. по – малко от посоченото в нея. Това писмено доказателство е представено от ответника и не е оспорено от него в частта относно дописването от ищеца.

  

Предвид изложените съображения, съдът намира, че от така представените писмени доказателства искът за сумата 61лв. е основателен и доказан и като такъв следва да бъде уважен.

 

При прекратяване на трудовото правоотношение, работодателят следва да изплати обезщетение за неползван платен годишен отпуск на основание разпоредбата на чл. 224, ал.1 от КТ, съгласно която при прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят има право на парично обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск, правото за който не е погасено по давност. От представената по делото Заповед за прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца от 02.09.2016г., издадена от ответника – работодател е видно, че на ищеца се дължи обезщетение по чл.224 КТ в размер на 3 дни. Този писмен документ, издаден от ответника съдържа признание, че се дължи на ответника обезщетение в размер на 3 дни за неползван платен годишен отпуск.

 

Наистина в представените по делото разчетно - платежни ведомости за м. април и м. юли 2016г. е налице записване, че ищецът е ползвал отпуск по време на тези месеци в размер на 20 дни общо, но самите ведомости не са документ, удостоверяващ, за коя година ищецът е ползвал полагащия му се платен годишен отпуск. Тези писмени документи установяват, че ответникът е начислил и изплатил на работника възнаграждение за отработени 10 дни и за 10 дни ползван платен отпуск, но не и че този отпуск е за 2016г. В тази смисъл не е налице противоречие между представените писмени доказателства, защото Заповедта с която се прекратява ТПО на работника е надлежния документ, установяващ обстоятелството, че работодателят дължи на ищеца обезщетение за неползван платен годишен отпуск, а не ведомостите за заплати.

  

 По делото безспорно се установи, че ответникът не е изплатил на ищеца обезщетение по чл. 224 ал.1 от КТ в размер на 3 дни, в размер на 60 лв., поради което и иска като основателен и доказан следва да бъде уважен изцяло.

 

По отношение на третия иск с правно основание чл.226, ал.1 от КТ, решението на районния съд като необжалвано е влязло в сила и не е предмет на проверка от въззивната инстанция.

 

Предвид гореизложените съображения, настоящата инстанция намира, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.

 

Пред въззивната инстанция въззиваемият с отговора си е поискал присъждане на разноските за настоящата инстанция, поради което следва да се  присъдят такива с оглед изхода на спора - неоснователност на въззивната жалба - в размер на 450 лв. за изготвяне на отговор на въззивната жалба.

 

По подадената частна жалба от Д.С.Т. чрез адв. С.Г.Ч. против определение № 168 от 31.01.2017 г. постановено по гр.д. № 2229/2016 г. по описа на Казанлъшкия РС съдът намира за установено следното:

 

Съгласно разпоредбата на чл.80 от ГПК, страната, която е поискала присъждане на разноски следва да представи списък на разноските, най – късно до приключване на последното съдебно заседание в съответната инстанция. В случай че страната не е представила списък в този срок, тя няма право да иска изменение на решението в частта за разноските.

 

По делото пред първоинстанционния съд, ищецът не е представил списък с разноски. Ето защо, въззивната инстанция намира, че молбата на ищеца Т. чрез адв. Г. – Ч. от 04.01.2017г. за изменение на решението в частта за разноските е недопустима. Постановеното по недопустима молба определение № 168 от 31.01.2017г. на КРС по реда на чл.248 ГПК също е недопустимо и следва да бъде обезсилено като такова, а молбата на ищеца за изменение на решението в частта за разноските следва да бъде оставена без разглеждане.   

 

Разноските по частната жалба, с оглед на резултата не следва да се присъждат.

 

Тъй като въззивникът не е внесъл дължимата държавна такса при образуване на въззивното производство, следва да бъде осъден да заплати по сметка на Окръжен съд – Стара Загора държавна такса от 50 лв. съразмерно на обжалваната част от решението.

 

 

 

 

Водим от горните мотиви, Старозагорския Окръжен съд 

 

Р Е Ш И :

 

ОБЕЗСИЛВА определение № 168 от 31.01.2017 г. постановено по гр.д. № 2229/2016 г. по описа на Казанлъшкия РС като недопустимо.

 

ОСТАВЯ без разглеждане частна жалба на Д.С.Т. чрез адв. С.Г.Ч. против определение № 168 от 31.01.2017 г. постановено по гр.д. № 2229/2016 г. по описа на Казанлъшкия РС недопустима.

 

 ПОТВЪРЖДАВА решение № 625 от 29.12.2016 г., постановено по гр.дело № 2229/2016 г. по описа на Казанлъшкия районен съд.

 

ОСЪЖДА „ ИПОН 1" ЕООД, гр. София, ЕИК: 030222099, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Средец", ул. Карнеги № 3, представлявано от управителя Н.П.М. да заплати на Д.С.Т., ЕГН ********** *** чрез пълномощника адв. С.Г.- Ч. ***, съдебен адрес:***, офис 4 и 5  сумата от 450 лева /четиристотин и петдесет лв/, представляваща направените разноски пред въззивната инстанция.

 

ОСЪЖДА „ ИПОН 1" ЕООД, гр. София, ЕИК: 030222099, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „ Средец", ул. Карнеги № 3, представлявано от управителя Н.П.М. да заплати в полза на бюджета на Съдебната власт, по сметка на Окръжен съд Стара Загора държавна такса в размер на 50 лв./петдесет лева/ за въззивното производство.

 

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ:

           

 

 

                                                            ЧЛЕНОВЕ: