Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

  Номер…172………………25.05.2017 година……………..Град Стара Загора

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД…………Втори граждански състав

На……………двадесет и пети април…….…….………….………..Година 2017              

В публичното заседание в следния състав:                                            

                                              

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:  РУМЯНА ТИХОЛОВА

 

                                               ЧЛЕНОВЕ:            ПЛАМЕН ЗЛАТЕВ   

 

                                                                                СВИЛЕН ЖЕКОВ                                                                                      

Секретар Стойка Стоилова………………………………………………………

Прокурор…………………………………………………………………………..

като разгледа докладваното от……………………………съдията Св. ЖЕКОВ      

въззивно гражданско дело номер 1107…по описа за……………2017 година.

 

         Производството е по реда на  чл. 435, ал. 4 ГПК.

Производството е образувано по жалба от А.П.Б., срещу действията на ДСИ П. М. по изпълнително дело № 308/2016 г., представляващи налагане на възбрана на ½ ид. част от недвижим имот находящ се в гр. П., ул. „В. Л.“ № ., представляващ апартамент, собственост на жалбоподателката.

Жалбоподателката твърди, че възбранените по делото имоти са нейна лична собственост на основание наследствено правоприемство от нейните родители, а брат й Л.Й. е направил отказ от наследството си по реда на чл. 53 ЗН. Към момента на налагане на възбраната, а и много преди това брат й не бил собственик на имотите. Удостоверенията за отказите от наследство били приложени към изпълнителното дело. Узнала за наложената възбрана на 17.02.2017 г. от брат й Л.Й.. Намира възбраната за незаконосъобразна, тъй като към момента на вписването й имотът не е собствен на длъжника по изпълнителното дело. Моли съда да отмени обжалваното действие на ДСИ П. М. извършено по изп.д. № 308/2016 г. и изразяващо се в налагане на възбрана върху ½ ид.част от собствен на жалбоподателката недвижим имот находящ се в гр. П., ул. „В. Л.“ № ., делото да се върне на ДСИ за вдигане на възбраната.

В срока по чл. 436, ал. 2 ГПК страните по изпълнителното дело са депозирали становища по жалбата.

Длъжникът Л.П.Й. намира налагането на възбрана върху имота на жалбоподателката за неоснователно и моли за отмяната й.

Взискателят И.С.И. намира жалбата за неоснователна. Сочи, че действително жалбоподателката била единствен собственик след отказа от наследство на длъжника Й., но тъй като възбраната била наложена по партидата на длъжника, същата не нанасяла вреди на жалбоподателката, защото й била непротивопоставима.

На основание чл. 436, ал. 3 ГПК ДСИ П. М. е приложил към жалбата мотиви на обжалваното действие. в които е изразил становище за неоснователност на жалбата, като моли за отхвърляне на подадената жалба.

По допустимостта на жалбата съдът съобрази следното - съгласно  чл. 435, ал. 4 ГПК, трето лице може да обжалва действията на съдебния изпълнител само когато изпълнението е насочено върху вещи, които в деня на запора, възбраната или предаването, ако се отнася за движима вещ, се намират във владение на това лице. Тази разпоредба не визира като допустими за обжалване конкретни изпълнителни действия /например- възбрана, опис, публична продажба или др./, което сочи, че законодателят е дал възможност на третите за изпълнителното производство лица да обжалват всички незаконосъобразни действия на съдебния изпълнител, които засягат правата им. Единственото условие, въведено по отношение на третите лица е същите да са били във владение на имота/вещта. Действията на съдебния изпълнител по налагане на възбрана върху недвижим имот, макар да не са същински изпълнителни действия, целят подготовката и обезпечаването на последващите действия и по-конкретно описа и продажбата на имота, чийто краен резултат е удовлетворяване вземането на взискателя, поради което по мнение на настоящия съдебен състав същите попадат в обхвата на понятието „насочване на принудителното изпълнение“ по смисъла на  чл. 435, ал. 4 ГПК. По делото са налице твърдения, че жалбоподателката владее процесния недвижим имот в качеството си на собственик на същия. Посочената дата на узнаване на действието е посочена в жалбата - 17.02.2017 г., а жалбата е подадена на 22.02.2017 г., като при липсата на по-ранен установен момент следва да се приеме, че срока по чл. 436, ал. 1 ГПК е спазен.  

С оглед на изложеното съдът намира, че жалбата е подадена в срок и е насочена против подлежащо на обжалване действие, поради което е допустима, а разгледана по същество е основателна по следните съображения:

Изпълнително дело № 308/2016 г. по описа на ДСИ П. М. е образувано въз основа на представен изпълнителен лист, издаден на 11.11.2009 г. от Софийски районен съд по ч.гр.д. № 47768/2009 г. по описа на същия съд срещу Л.П.Й.. Изпълнителният лист е за вземане в размер на 20 000 лв. по запис на заповед.  С разпореждане от 11.01.2017 г. съдебният изпълнител е наложил възбрана върху ½ ид. част от недвижимя имот находящ се в гр. Плевен, ул. „Васил Левски“№ 117, като по негово искане, възбраната върху имота е вписана в Службата по вписвания - Девня на 16.07.2015 г.

Съгласно  чл. 435, ал. 4 ГПК, трето лице може да обжалва действията на съдебния изпълнител само когато изпълнението е насочено върху вещи, които в деня на запора, възбраната или предаването, ако се отнася за движима вещ, се намират във владение на това лице, като жалбата не се уважава, ако се установи, че вещта е била собствена на длъжника при налагане на запора или възбраната. Легитимирани да обжалват са както собственикът, така и всяко трето лице, което владее имота без да е необходимо да твърди, че вещта му принадлежи. Достатъчно е да се твърди, че вещта принадлежи на друго лице, а не на длъжника. Ето защо, основателността на жалбата е обусловена единствено от отговора на въпроса дали вещта е собственост на трето лице, различно от длъжника.

Тъй като по делото не се спори, че жалбоподателката е била във владение на процесния имот при налагане на възбраната в настоящето производство съобразно изричния текст на закона се преценява дали вещта предмет на изпълнението е собственост на длъжника към момента на налагане на възбраната. Това е така, защото когато третото лице се намира в имот, обект на изпълнението, то може да обжалва действията на съдебния изпълнител - чл. 435, ал. 4 ГПК /чл. 332, ал. 2 ГПК, отм./ и по този начин да се защити срещу изпълнението, като проверката на съда при обжалване действията на съдебния изпълнител не се ограничава до процесуалната редовност на съответното действие, а обхваща и въпроса за собствеността на възбранената вещ. Затова с цел да се съберат доказателства относно собствеността, жалбата подадена от третото лице винаги се разглежда в открито заседание – чл. 437, ал. 2 ГПК /така решение № 57/16.09.2013 г. на ВКС по т.д. № 929/2011 г., II т.о., определение № 562/21.11.2011 г. на ВКС по ч.гр.д. № 365/2011 г. I г.о., определение № 522/23.09.2010 г. на ВКС по ч.гр.д. № 380/2010 г. IV г.о., определение № 42/22.01.2014 г. на ВКС по ч.гр.д. № 7789/2013 г. I г.о./.

В конкретния случай от представените по настоящото производство /а и в изпълнителното такова/ писмени доказателства – удостоверение за наследници изх. № 990001/04.01.2017 г., удостоверение за наследници № 990002/04.01.2017 г., нотариален акт № 145, том 3, дело № 1150/1961 г. на нотариус Хараламби Хараламбов, договор за продажба на държавен имот от 09.10.1997 г. и две удостоверения за откази от наследство, се установява, че А.П.Б. е собственик на възбранената 1/2 ид.ч. от процесния недвижим имот. Това е така, защото след по силата на наследственото правоприемство, последователно от своите родители П. Н. Й. /починал на 20.04.2012 г./ и М. С. Й. /починала на 25.01.2014 г./  Л.Й. и А.Б. са придобили собствеността върху процесния недвижим имот. Единият наследник обаче – Л.Й. последователно е направил два отказа от наследството на своите родители през 2014 г. Възбраната е наложена през 2017 г. Следователно, към датата на налагането на възбраната имотът не е бил собствен на длъжника, а на жалбоподателката.

Неоснователно е становището на взискателя и ДСИ, че наложената възбрана не е противопоставима на действителния собственик и жалбоподателката не можела да иска вдигане на възбраната наложена по партидата на длъжника. В посочено от ДСИ решение № 128/02.06.2016 г. на ВКС по гр.д. № 335/2016 г., IV г.о. и цитираното в него Тълкувателно решение № 6/14.03.2014 г. по тълк.д. № 6/2013 г., ОСГТК ВКС, е изяснено, че трето лице, легитимирано да обжалва налагането на обезпечителна мярка „възбрана“ върху недвижим имот или да иска отмяната й е и действителният собственик на имот, неправилно посочен като собственост на длъжника. Приетото от ВКС становище означава, че правото на действителния собственик да обжалва налагането на възбраната не е обусловено от наличието или не на вписване на възбрана по неговата партида. Това е така, най-малкото защото обезпечителна мярка „възбрана“ се налага върху недвижим имот, а не върху партида – вписването на възбраната е техническа дейност, с цел даване на гласност на наложената обезпечителна мярка. Следователно жалбоподателката има правото да иска да бъде отменена наложената мярка „възбрана“ върху собствения й недвижим имот или както се сочи в решението на ВКС „да иска от съдебния изпълнител да вдигне погрешно наложената възбрана или да обжалва действията му“. Ако се приеме за вярна тезата на взискателя и ДСИ всякога собственикът ще бъде лишен от възможността да иска да бъде отменена наложена „възбрана“ върху негов недвижим имот поради липса на вписване в неговата партида на наложена възбрана.

Ирелевантно е обстоятелството, че при налагането на възбраната ДСИ не е имал възможност да установи, че жалбоподателката е придобила 1/2 ид.ч. от процесния имот вследствие извършените откази от наследство от длъжника Й.. Законът предполага, че съдебния изпълнител действа добросъвестно /до установяване на противното по надлежния ред/, но следва да се държи сметка за действителното правно положение, а в случая е наложена възбрана върху 1/2 ид.ч. от процесния недвижим имот, която не е собствена на длъжника по изпълнителното производство, поради което за тази част от процесния имот действията на ДСИ са незаконосъобразни и следва да бъдат отменени.

По изложените съображения съдът приема подадената жалба за основателна, поради което обжалваното действие на ДСИ П. М., изразяващо се в налагане на възбрана върху недвижим имот, следва да се отмени.

Решението не подлежи на обжалване, съгласно разпоредбата на чл. 437, ал. 4, изр. второ ГПК.

 

Мотивиран от горното, съставът на Старозагорския окръжен съд

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ по жалба на А.П.Б. действие на ДСИ П. М. при С. районен съд по изпълнително дело № 308/2016 г., изразяващо се в налагане на възбрана /искане за вписване на възбрана изх.№ … г. до Службата по вписванията при П. районен съд/ върху ½ ид. част от собствен на жалбоподателката недвижим имот, находящ се в гр. П., ул. „В. Л.“ № ..

 

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:        

 

 

 ЧЛЕНОВЕ:   1. 

 

 

                       2.