Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

 

  Номер…160…………………18.05.2017 година………………..Град С.

 

 

                                              В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

С.Т ОКРЪЖЕН СЪД……………….Втори граждански състав

На осемнадесети април……………………………………….………..Година 2017              

В публичното заседание в следния състав:

                                          

                                             

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА ТИХОЛОВА

 

                                               ЧЛЕНОВЕ:           МАРИАНА МАВРОДИЕВА

 

                                                                              СВИЛЕН ЖЕКОВ

 

                        

Секретар СТОЙКА СТОИЛОВА.…………………...………………………………

Прокурор……………………………………………………………………………..

като разгледа докладваното от……………………………съдията Р.ТИХОЛОВА      

въззивно гражданско дело номер 1122 по описа за 2017………..…..…...година.

 

        Обжалвано е решение № 32 от 11.01.2017 г., постановено по гр.дело № 725/2016 г. на С. районен съд, с което е осъден З. - С. да заплати на Н.Т.М. сумата от 416 лв., представляваща обезщетение за оставането й без работа поради незаконно уволнение със заповед № 227/01.09.2014 г. на директора на З. - за периода от  03.09.2014 г. до 18.09.2014 г., като искът за разликата до пълния претендиран размер от 4453.20 лв. и за периода до 03.03.2015 г. е отхвърлен като неоснователен. Отхвърлен е и насрещният иск на З. - С.  за осъждане на Н.Т.М. да заплати на института сумата от 4905 лв., представляваща липса за института - стойността на липсващи 355 бр. кокошки на обща стойност 2405 лв. и на 100 бр. кокошки на обща стойност 2500 лв., ведно със законната лихва, като неоснователен.

 

        Въззивницата Н.Т.М., чрез адв.И.Д., счита, че решението в отхвърлителната му част относно иска по чл.344, ал.1, т.3 КТ е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и необосновано. Моли същото да бъде отменено в обжалваната част и бъде уважен изцяло предявеният иск за заплащане на обезщетение в размер на 4453.20 лв.

        В отговора си по чл.263, ал.1 ГПК другата страна- З.  гр. С. , чрез адв.Д.Ш., взема становище, че жалбата е неоснователна, а решението в обжалваната му част- правилно и законосъобразно, поради което моли да бъде потвърдено. Претендира за разноските по делото във въззивната инстанция.

 

        Въззивникът З.  гр.С.  в подадената насрещна въззивна жалба, чрез адв.Н.К. и адв.Д.Ш., твърди, че решението в частта, с която е отхвърлен предявеният насрещен иск, е неправилно. Моли същото да бъде отменено и постановено друго, с което да се уважи изцяло предявеният насрещен иск за сумата 4905 лв. и му се присъдят направените по делото разноски в двете съдебни инстанции.

 

        В отговора си по насрещната въззивна жалба Н.Т.М., чрез адв.И.Д., изразява становище, че същата е неоснователна. Моли да бъде потвърдено решението в частта относно насрещния иск. Претендира за присъждане на разноските по делото за двете съдебни инстанции.

 

        Съдът, като обсъди направените в жалбите оплаквания, намери за установено следното:

 

        Пред първоинстанционния съд са предявени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.3 КТ във връзка с чл.225 КТ и чл.55, ал.1, пр.3 от ЗЗД. Ищцата Н.Т.М. твърди в исковата молба, че е работила при ответника от 04.07.2011 г. на длъжността „зооинженер", като със заповед № 227/01.09.2014 г. й било наложено дисциплинарно наказание „уволнение" по чл.188, т.3 КТ. С влязло в сила решение № 330/14.04.2015 г. по гр.дело № 4577/2014 г. на Pайонен съд- С.  заповедта за дисциплинарното й уволнение била отменена. След уволнението- на 19.09.2014 г., започнала работа на срочен трудов договор, но работодателят й го прекратил на 01.10.2014 г., като за този период получила трудово възнаграждение в размер на общо 226.74 лв. От 01.10.2014 г. до 31.08.2015 г. била регистрирана в БТ и получавала парично обезщетение за безработица. Позовава се на решение № 944/07.12.2009 г. по гр.дело № 5022/2008 г. на ВКС, IV г.о. и моли съдът да постанови решение, с което да осъди ответника да й заплати обезщетение за оставане без работа за периода от 03.09.2014 г. до 03.03.2015 г. в размер на 3793.26 лв. В съдебно заседание е допуснато изменение на иска по чл.344 ал.1, т.3 КТ , във вр. с чл.225 КТ от 3793.26 лева на 4453.20 лв. В съдебно заседание на 07.10.2016 г. на основание чл.233 ГПК е прекратено производството по делото по отношение на иска по чл.55, ал.1, предл.3 от ЗЗД.  

 

        В отговора си по чл.131 ГПК ответникът З.  гр.С.  взема становище, че предявеният иск по чл.344, ал.1, т.3 КТ е частично основателен за периода 03.09.- 18.09.2014 г.  На 18.09.2014 г. ищцата сключила трудов договор с друг работодател- Земеделски производител Т. П. Г.  на основание чл.67 ал.1, т.1 КТ, с клауза за изпитване - във връзка с чл.70, ал.1 КТ. Впоследствие- на 30.09.2014 г., този трудов договор бил прекратен от работодателя. Твърди още, че независимо, че уволнението било признато от съда за незаконно, ако в рамките на шестмесечния период след незаконното уволнение работникът или служителят е постъпил на работа при нов работодател по трудов договор за неопределено време, обезщетение по чл. 225, ал.1 КТ се дължало за периода от уволнението до постъпването на новата работа. Работодателят, прекратил незаконно трудовото правоотношение, не дължал обезщетение след постъпване на работника на новата работа, независимо дали новото трудово правоотношение било прекратено в рамките на шестмесечния срок след незаконното уволнение. Повторното оставане без работа не било в причинна връзка с незаконното уволнение - причинната връзка между незаконното уволнение и оставането без работа била прекъсната.

 

        Ответникът З. - С. предявил насрещен иск по чл.211, във вр. с чл.207, ал.1, т.2 КТ. Твърди, че за времето преди уволнението М. работела като ръководител на звено „П." в ЗИ и в качеството си на ръководител, съгласно длъжностната й характеристика, следвало да се грижи за опазване на наличните птици, като отговаряла имуществено за получените за отглеждане птици. На 31.07.2014 г. при направена инвентаризация на наличните птици се установила липса на 355 бр. кокошки, чиято стойност по баланс била в размер на 2405 лв.- по 7 лв. за брой. На 12.06.2014 г. К. С. С.продал на ЗИ- С.  100 бр. кокошки от породата “Б.” на обща стойност 2500 лв., които не били заскладени от ответницата, поради което при инвентаризацията липсата не била констатирана. Липсата била констатирана на 10.11.2014 г., когато лицето Красимир Стефанов получило от ЗИ- С. 125 бр. живи пуйки като бартер срещу доставените от него кокошки, за което бил съставен споразумителен протокол. Твърди, че налице била липса в размер на 4905 лв.- претърпяна загуба, изразяваща се в намаляване на наличното имущество на работодателя в резултат на увреждането, поради което претендира М. да бъде осъдена да заплати тази сума, ведно със законните лихви.

 

        В отговора си на насрещния иск ищцата по първоначалния иск счита, че претенцията по насрещната искова молба е недопустима и не следва да се разглежда. В чл.203-212 КТ бил регламентиран специалният режим на имуществената отговорност на работника или служителя за причинени вреди на работодателя, като общото правило предвиждало той да носи ограничена имуществена отговорност за причинени вреди на работодателя си при или по повод изпълнение на трудовите си задължения, а реализирането било уредено в разпоредбата на чл.210 КТ. Отговорността, търсена от работодателя, била ограничена /непълна/ имуществена отговорност и работодателят бил обвързан със специалния ред по чл.210 КТ, който не бил осъществен до момента, за което са изложени подробни съображения.  Моли съдът да постанови решение, с което да приеме, че насрещният иск е недопустим и да го остави без разглеждане. Алтернативно, моли да се отхвърлят претенциите по насрещната искова молба за сумата 4905 лв., представляващи липси за ЗИ- С. , като неоснователни и недоказани.

 

        Районният съд е уважил предявеният от Н.М. иск по чл.344, ал.1, т.3 във връзка с чл.225 КТ иск за сумата 416 лв., представляваща обезщетение за оставането й без работа поради незаконно уволнение със заповед № 227/01.09.2014 г. на директора на З. - за периода от  03.09.2014 г. до 18.09.2014 г., като искът за разликата до пълния претендиран размер от 4453.20 лв. и за периода до 03.03.2015 г. е отхвърлен като неоснователен. Отхвърлен е и насрещният иск на З. - С.  за сумата от 4905 лв., представляваща липса за института - стойността на липсващи 355 бр. кокошки на обща стойност 2405 лв. и на 100 бр. кокошки на обща стойност 2500 лв., ведно със законната лихва, като неоснователен.

 

        Въззивният съд намира това решение за недопустимо. Същото е постановено въз основа на доказателства, които не са събрани по предвидения процесуален ред, което не дава възможност да се проверят направените във въззивните жалби оплаквания. На практика липсва протокол за съдебното заседание от 28.09.2016 г., когато са събирани доказателствата по делото- разпит на свидетел, изслушване на съдебно- счетоводната експертиза и други. С оглед характера на събраните доказателства и принципа на непосредственост, тези доказателства следва да се съберат в открито съдебно заседание, а протоколът като официален удостоверителен документ отразява проведените процесуални действия от съда и страните. Липсата на такъв реално води до невъзможност да бъдат ползвани доказателствата при постановяване на решението, тъй като няма друг документ, в който се отразяват показанията на свидетелите и изслушването на вещи лица като гласни доказателствени средства. В случая, на 07.10.2016 г. е проведено заседание за възстановяване на този протокол, което е извършено в нарушение на процедурата по чл.90 ПАС. На първо място, по делото няма данни, че протоколът от с.з. на 28.09.2016 г. е бил унищожен поради вирусната атака на информационната система на Районен съд, състояла се на 30.09.2016 г. В приложения доклад на системния администратор при РС- С.  е отразено, че не могат да бъдат възстановени протоколи от съдебните заседания на районния съдия- докладчик по настоящото дело, за съдебни заседания, проведени на 29 и 30.09.2016 г. На второ място, както вече бе посочено, не е спазена процедурата за възстановяване на съдебни книжа по чл.90 ПАС- липсва заповед на председателя на РС за възстановяването на протокола; не е съставен акт от съдебния администратор или административния секретар на съда за започване на процедурата по възстановяването му. Съгласно ал.5 на чл.90 ПАС, по реда на предходните алинеи се възстановяват и изгубени или унищожени съдебни актове и съдебни книжа.

        Производството по възстановяване на унищожени дела или съдебни книжа следва да бъде предшествано от събиране на материали, съставяне на проекти за възстановяваните книжа, запитване на страните с какви материали разполагат във връзка с унищожения протокол. След като приключи със събирането на материали и съставяне на проектите на възстановяваните книжа, съдът призовава страните в открито заседание. Ако те са унищожени в първата инстанция, преди да е издадено решение по делото /както е в случая/, разпитаните свидетели и вещи лица могат да бъдат разпитани отново, ако е невъзможно да се възстанови съдържанието на протокола. В случая не е налице проект на протокол, с който страните да са били запознати, а в протокола от 07.10.2016 г. е отразен някакъв преразказ на случилото се на 28.09.2016 г. и спорове между пълномощниците на страните относно съдържанието на свидетелските показания, при което в крайна сметка не става ясно какво е окончателното съдържание на “възстановения” протокол. Постановено е, че определението за възстановяването му подлежи на обжалване, а не е изчакано изтичането на  съответния срок за обжалването му, а на същия ден- 07.10.2016 г., е съставен още един протокол за съдебно заседание, в който е отразено приключването на съдебното дирене и обявяването на делото за решаване.

 

       Служебно, и без оплаквания и доводи на страните, въззивният съд проверява допустимостта на първоинстанционното решение в обжалваната част- чл.269 ГПК, а също и спазени ли са императивни правни норми, в противен случай няма как да приложи точно закона, разрешавайки материалноправния спор /чл.5 ГПК/. По изложените съображения въззивният съд намира, че обжалваното решение като недопустимо следва да бъде обезсилено в обжалваната му част и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на районния съд. При новото разглеждане следва да бъдат събрани по надлежния ред доказателствата по делото и спорът решен по същество. При този изход на делото, разноски за въззивната инстанция не следва да бъдат присъждани на страните.

 

        Водим от горните мотиви, Окръжният съд

 

                                          Р   Е   Ш   И :

 

        ОБЕЗСИЛВА като недопустимо решение № 32 от 11.01.2017 г., постановено по гр.дело № 725/2016 г. по описа на С. районен съд, в обжалваната му част.

 

        ВРЪЩА делото на С. районен съд за ново разглеждане от друг състав на същия съд.

 

        Решението не подлежи на касационно обжалване.

 

        ПРЕДСЕДАТЕЛ:                               ЧЛЕНОВЕ: