О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

  

Номер 415……………………11.05.2017 година………………..Град Стара Загора    

                                            

с.ЯТ ОКРЪЖЕН СЪД……..……...Втори граждански състав

На единадесети май……………………….…………….……………….Година 2017

В закрито заседание в следния състав: 

                                             

                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА ТИХОЛОВА                                                         

 

                                                       ЧЛЕНОВЕ:           ПЛАМЕН ЗЛАТЕВ      

                        

                                                                                СВИЛЕН ЖЕКОВ

Секретар……………………………………………………………………………….                                                          

Прокурор……….…………………………………………….………………………..                                               

като разгледа докладваното от………………………………съдията Св. ЖЕКОВ                                                     

частно гражданско дело номер 1159 по описа за 2017…….....................година.

 

Производството е по реда на чл. 423, ал. 1 ГПК.

Образувано е по възражение на Ж.Н. Петров, подадено по реда на чл. 423, ал. 1 ГПК, срещу издадена в полза на “Р.“ ЕАД заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по гражданско дело № 5099/2016 г. по описа на с. районен съд, въз основа на която е издаден изпълнителен лист. Във възражението се сочи, че заповедта за изпълнение не е връчена по надлежния ред, тъй като подалият възражение живее постоянно на адреса и не е намирал съобщения от съда. Освен това в съобщението било записано, че сведенията са от нов собственик на имота – М. С., като посоченото лице било техен съсед и живеело през една къща. Липсвало разпореждане на съда за залепване на уведомлението, а връчителят не посетил адреса три пъти преди да пристъпи към залепване по реда на чл. 47 ГПК. Моли  възражението да бъде прието от въззивния съд, изпълнението на издадената заповед да бъде спряно и делото да се върне на с. районен съд с указания за провеждане на процедурата по чл. 415, ал. 1 ГПК. Претендира присъждане на разноските за настоящото производство.

С възражението е подадена и частна жалба, съгласно чл. 423, ал. 1, предложение последно ГПК - частна жалба по чл. 413, ал. 1 ГПК срещу заповедта за изпълнение в частта й за разноските, с която се претендира намаляване поради прекомерност на присъденото със заповедта за изпълнение в полза на заявителя “Р.“ ЕАД юрисконсултско възнаграждение с оглед сложността на делото.

Ответното дружество по възражението не е изразило становище.

с. окръжен съд, като прецени доводите на страната и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Първоинстанционният съд е бил сезиран на 08.11.2016 г. от “Р.“ ЕАД със заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу длъжника Ж.Н. Евтимов за сумата - 500 лв.- главница по договор за овърдрафт по картова сметка, за сумата 1164,62 лв. - лихва за забава за периода от 16.01.2008 г. до 03.11.2016 г., ведно със законната лихва, считано от 08.11.2016 г. и за разноските в производството.

Още преди издаване на заповедта за изпълнения по чл. 410 ГПК - на 08.11.2016 г. съдът е разпоредил да се извърши адресна справка за длъжника в НБДН, от която се установило, че посоченият в заявлението адрес съвпада с постоянния и настоящ адрес на длъжника. Въз основа на заявлението на 11.11.2016 г. съдът е издал заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, с която заявлението е уважено. След издаване на процесната заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, постановена по ч.гр. д. № 5099/2016 г. по описа на с. районен съд, съдът на основание чл. 411, ал.1, т. 3 ГПК е изпратил препис от същата на длъжника. В заповедта са били дадени указания към длъжника, че има възможност да подаде писмено възражение и ако същото бъде подадено в двуседмичен срок, то заповедта няма да влезе в сила, а ако длъжникът не изпълни задължението си или ако не подаде възражение в двуседмичния срок, то заповедта влиза в сила и подлежи на принудително изпълнение.

При единственото си посещение на адреса на длъжника, посочен в заявлението и установен от адресната справка, а именно: гр. С., ул. „Н.“ № . на 15.11.2016 г., връчителят е удостоверил, че адресатът е продал апартамента на етажа, като е получил сведенията от М. А. представила се като нов собственик, поради което е залепил уведомление на входната врата на къщата на същата дата. На 08.12.2016 г. районният съд е приел, че заповедта за изпълнение е редовно връчена. На 16.12.2016 г., след като съдът е счел, че и срокът за възражение срещу заповедта за изпълнение е изтекъл, е разпоредил и издаването на изпълнителен лист въз основа на заповедта за изпълнение, който е бил получен от заявителя на 10.02.2017 г.

При така приетото от фактическа страна, въззивният съд намира от правна страна следното:

Разпоредбата на  чл. 423, ал.1 ГПК предвижда възможност на длъжник, който е бил лишен от възможността на оспори по реда на чл. 414 ГПК вземането по издадена срещу него и влязла в сила заповед за изпълнение, да подаде възражение пред въззивния съд, ако е налице някое от следните изчерпателно изброени основания: 1/ заповедта за изпълнение не му е била връчена надлежно, 2/ заповедта за изпълнение не му е била връчена лично и в деня на връчването той не е имал обичайно местопребиваване на територията на РБ, 3/ длъжникът не е могъл да узнае своевременно за връчването поради особени непредвидени обстоятелства или 4/ длъжникът не е могъл да подаде възражението си поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могъл да преодолее. Едновременно с възражението, длъжникът може да упражни и правата си по чл. 413, ал. 1 и чл. 419, ал. 1 ГПК.

В настоящия случай във възражението е инкорпорирано и оспорване на вземането, поради изтекла погасителна давност. Така по същество длъжникът е изложил съображения за възражението по чл. 414 ГПК, което по закон не е необходимо да се обосновава, и които са релевантни при уважаване на възражението срещу заповедта по чл. 423 ГПК, което би довело до възстановяване на положението. Към настоящото възражение е подадено и възражение /частна жалба/ по чл. 413 ГПК.

Както бе отбелязано, съгласно чл. 423, ал. 1 ГПК, срокът за подаване на възражение пред въззивния съд е едномесечен от узнаването за заповедта за изпълнение. С оглед датата /27.02.2017 г./ на връчената покана за доброволно изпълнение от ЧСИ Иван Стръмски /самата покана е с изходящ номер от 24.02.2017 г./, се налага изводът, че възражението от 06.03.2017 г., по което е образувано настоящото производство пред въззивния съд, е подадено в законния едномесечен срок.

Настоящият съдебен състав приема, че от изложените във възражението доводи, длъжникът се позовава на хипотезата на чл. 423, ал.1, т. 1 ГПК – ненадлежно връчване на заповедта за изпълнение. Това е така, защото в хипотезата на  чл. 423, ал.1, т.1 ГПК е налице удостоверено връчване, чиято редовност се оспорва от молителя в настоящото производство. Във връзка с оспорването са ангажирани писмени доказателства. От писмените доказателства – справки за лице от Службата по вписванията гр. Стара Загора се установява, че собственик на имот находящ се в гр. С., ул. „Н.“ № . е длъжникът в производството – Ж. С.. Освен това посоченото в разписката към съобщението като нов собственик лице М. С. е собственик на имот също находящ се в гр. С., но на ул. „Н.“ № ..

          с.ят окръжен съд намира, че в процеса по издаване на заповед за изпълнение районния съд е процедирал неправилно, в противоречие с правилата за връчване на съобщения и призовки, уредени в глава Шеста от ГПК. Връчването е извършено чрез служител на съда. По делото се съдържа само един брой разписка за връчено съобщение до длъжника, върху която е извършено отбелязване, че лицето не е намерено на посочената дата 15.11.2016 г., като е налице сведение от лицето М. С., че адресатът е продал апартамента на етажа. В отрязъка на уведомление по делото, е извършено отбелязване, че при посещение на 15.11.2016 г. е залепено уведомление на вратата на двора на къщата.

При преценка редовността на връчването, следва да се разграничават хипотезите на връчване по реда на чл. 47, ал. 1 ГПК. В първия случай /ненамиране на ответника на посочения адрес/ съдът следва да разпореди да се изпрати ново съобщение с указания до длъжностното лице да извърши залепване на уведомление по реда на чл. 47, ал. 1 ГПК, ако ответникът отново не бъде намерен на адреса и не се намери лице, което е съгласно да получи съобщението. При неявяване му да получи книжата в двуседмичен срок от залепването, съдът следва да установи дали посочения по делото адрес съвпада с постоянния и настоящ адрес по справката, след което - ако се различават, трябва да се разпореди връчване по настоящия или постоянен адрес чрез залепване на уведомление. Този ред на връчване предполага активност на връчителя, който следва да събере данни дали лицето, или други лица, чрез които би могъл да връчи съобщението са на адреса, по кое време и т.н.

Във втория случай /непребиваване на ответника на посочения адрес/, съдът следва да укаже на ищеца да представи справка за адресна регистрация на ответника и посочи срок за това - чл. 47, ал. 4 ГПК, а след представянето й - да разпореди извършване на връчване чрез залепване на уведомление по настоящия и постоянен адрес на ответника, посочени в справката.

В разглеждания случай преди всичко е налице нередовност на връчването с оглед разпоредбата на чл. 47, ал.1 ГПК, която изисква връчителят да залепи уведомление на вратата или на пощенската кутия, а когато до тях не е осигурен достъп - на входната врата или на видно място около нея и в пощенската кутия, ако има достъп. Тези действия обаче връчителят може да извърши само ако длъжника не може да бъде намерен на посочения по делото адрес и не се намери лице, което е съгласно да получи съобщението, което е хипотезата на ал.1, или когато установи, че ответникът не пребивава на посочения адрес - хипотезата на ал. 4. За прецизност следва да се отбележи и фактът, че когато длъжникът не може да бъде намерен на адреса посочен по делото, следва да се удостовери във всеки отделен случай от връчващия при всяко посещение. Когато при първото посещение на посочения по делото адрес на ответника връчителят не намери адресата или друго лице, което е съгласно да приеме съобщението, той трябва да потърси сведения дали адресатът пребивава там. Ако връчителят намери сведения, било че ответникът живее на адреса, било че от известно време или никога не е пребивавал там, той трябва да ги удостовери в разписката към съобщението. Само при получени сведения, че ответникът не живее на адреса, връчителят няма защо да го посещава повече, като в този смисъл са неоснователни доводите изложени във възражението до въззивния съд за необходимост във всички случаи от поне три посещения на адреса от връчителя преди да се пристъпи към залепване на уведомление /в този смисъл решение № 233/03.07.2014 г. на ВКС по гр.д. № 7723/2013 г., IV г.о./.

Връчителят е длъжен да отрази в съобщението всички действия във връзка с връчването, включително и релевантните за приложението на чл. 47, ал. 1 ГПК обстоятелства, вкл. и датите, на които е посещавал адреса. В конкретния случай, в оформената за извършеното действие разписка не са удостоверени надлежно обстоятелствата, налагащи необходимостта от залепване на уведомление /чл. 47, ал. 1 от ГПК/. Съобщението до длъжника Стоянов не е оформено и не съдържа данни дали са налице предпоставките на някоя от посочените разпоредби на чл. 47, ал. 1 или ал. 4, във вр. с ал. 5 и ал. 7 ГПК, които дават основание за предприемане на връчване по този ред чрез залепване на уведомление.

Наред с горното, следва да се отбележи, че са допуснати и съществени пропуски в процедурата по връчване чрез залепване на уведомление по реда на чл. 47 от ГПК. Константна е практиката на ВКС /решение № 188/07.11.2013 г. на ВКС по т. д. № 1890/2013 г., I т. о., определение № 642/25.10.2012 г. по ч. т. д. № 520/2012 г., І т.о. и др./, че призоваването по този ред е възможност, която следва да се прилага при императивното формално спазване на установите в чл. 47 ГПК правила в тяхната пълнота и последователност. Доколкото, връчването е строго формално, липсата на някои от реквизитите опорочава същото. В случая липсват конкретни данни за обстоятелствата около връчването. Съставената от връчителя разписка в съдържателната си част е непълна, тъй като в нея не са указани точния адрес, посетен от връчителя. В случая това обстоятелство се оказва особено важно с оглед на факта, че лицето М. С., от която са получени сведенията е собственик на имот на същата улица с номер 9. Поради това липсата на изрично отбелязване в разписката на посетения адрес от връчителя води до несигурност на кой точно адрес е търсен длъжника – „Никола Дечев“ № 5 или № 9 и оттам къде точно е залепено уведомлението. Освен това е посочено конкретно място на което е залепено уведомлението – вратата на двора на къщата, но в разписката към съобщението от същата дата е посочено, че имотът представлява апартамент на етажа. Това обстоятелство разколебава сигурността по отношение на конкретното място, където е поставено уведомлението, което не позволява да се изследва спазени ли са императивните изисквания за извършване на връчването по реда на чл. 47 ГПК, защото самият връчител в един и същи момент удостоверява, че недвижимият имот е едновременно къща и апартамент. Не е ясно, защо не е спазена поредността по чл. 47, ал. 1 ГПК и уведомлението не е залепено на вратата на апартамента/къщата или на пощенската кутия, като липсват данни за това до тях да не е осигурен достъп, още повече, че на адреса е намерено лице. Съдът намира, че обстоятелствата, свързани със залепяне на уведомление следва да бъдат посочени в същото, като се извърши изрично отбелязване за причините, поради които уведомлението не е пуснато и в пощенската кутия /изискването по отношение на пощенската кутия е спазено от връчителя като е посочено, че няма такава, а твърденията във връзка с нейното наличие не бяха доказани от длъжника/.

Отделно от това съгласно чл. 38 ГПК съобщенията се връчват на адреса, посочен по делото; когато адресатът не е намерен на посочения адрес, съобщението се връчва на настоящия му адрес, а при липса на такъв - на постоянния. Пред първостепенния съд е установено, че посочения в заявлението адрес е и настоящият, и постоянният адрес на ответника. Същевременно, съобразно правилото на чл. 47, ал. 1 ГПК, когато ответникът не може да бъде намерен на посочения по делото адрес и не се намери лице, което е съгласно да получи съобщението, връчителят залепва уведомление на посочените в текста места. Безспорно в случая ответникът не е бил намерен на посочения адрес, но не е удостоверено обстоятелството, че не се намира лице, на което съобщението /в случая – заповедта за изпълнение и приложенията към нея/ да бъде връчено. Следователно процедурата по връчване предвижда ако връчителят не намери лицето на адреса и не намери лице сред посочените в чл. 46, ал. 2 ГПК, което е съгласно да получи съобщението, се преминава към залепване на уведомлението на описаните в закона места. /така решение № 122/24.04.2013 г. на ВКС по гр.д. № 950/2012 г., IV г.о. и определение № 565/28.10.2009 г. на ВКС по ч. гр. д. № 577/2009 г., III г. о./. В случая върху уведомлението длъжностното лице е удостоверило, че на посочените дати не намира длъжника, но въпреки намирането на лице живеещо на адреса не е удостоверил, че на това лице е предлагано и то е отказало да получи съобщението. Това е необходимо, защото съгласно чл. 46, ал. 1 ГПК, когато съобщението не може да бъде връчено лично на адресата, то се връчва на друго лице, което е съгласно да го приеме. Съгласно чл. 46, ал. 2 ГПК, това „друго лице“ може да бъде всеки пълнолетен от домашните му или който живее на адреса, или е работник, служител или съответно работодател на адресата. Лицето, чрез което става връчването се подписва в разписката със задължение да предаде призовката на адресата. Действително е отбелязано в разписката, че адресатът е „продал“, но липсва отбелязване съгласно сведенията от М. С. дали същият живее ли на адреса или не. Освен това няма ясно отбелязване дали връчителят е имал достъп до жилището на длъжника или не с оглед мястото на залепване на уведомлението – входна врата на двор. Това е така, защото, за да залепи уведомлението на входната врата, връчителят е следвало да удостовери, че до вратата на лицето или до пощенската му кутия не е осигурен достъп. Това не е сторено от връчителя, а уведомлението е залепено направо на входната врата, без преди това да е отбелязано, че същият е изчерпал предвидените от закона възможности.

Предвид изложеното съдът намира, че е налице нередовно връчване на заповедта за изпълнение, което обуславя и извод за основателност на подаденото възражение. Възражението следва да бъде прието на основание  чл. 423, ал.1, т. 1 ГПК, като се постанови спиране изпълнението на заповедта, на основание  чл. 423, ал. 3  ГПК. Следва да бъде указано на основание  чл. 423, ал. 4 ГПК, във вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК на заявителя – “Р.“ ЕАД, че в едномесечен срок може да предяви иск за установяване на вземането си, като довнесе дължимата държавна такса.

          По искането на молителя за присъждане на разноски за настоящото производство съдът намира следното:

Защитата на длъжника при условията на чл. 423 ГПК има извънреден характер и се основава на изрично и изчерпателно изброени в закона предпоставки. Повдигнатият пред въззивния съд спор в това производство има изцяло процесуалноправен характер и не касае съществуването на заповедния дълг. Определението на въззивния съд, с което се приема предявеното възражение, не разрешава материалноправния спор за съществуването, ликвидността и изискуемостта на заповедното задължение. Заповедта за изпълнение не се отменя, а актът на съда е насочен единствено към възстановяване на положението, което би съществувало, ако длъжникът беше подал възражението си в срока по чл. 414 ГПК.

Следователно, в производството по чл. 423 ГПК въззивният съд не действа като редовна инстанция, поради което и чл. 81 ГПК е неприложим. В производството по чл. 423 ГПК разноски в полза на длъжника се присъждат единствено в хипотезата на чл. 423, ал. 3, във вр. чл. 411, ал. 2, т. 3 и т. 4 ГПК, когато въззивният съд служебно обезсилва заповедта за изпълнение и издадения въз основа на нея изпълнителен лист. В този случай, заповедното производство приключва, респ. заявителят може да търси вземането си единствено по исков ред. Във всички останали случаи произнасяне по дължимостта на разноски на длъжника се дължи при окончателното разрешаване на въпроса за основателността на заявлението за издаване на заповед за изпълнение - било от заповедния съд при произнасяне в хипотезата на чл. 415, ал. 2 ГПК /при обезсилване на заповедта/, било от исковия съд при разрешаване на спора за съществуването на вземането по оспорената заповед за изпълнени /в иска по чл. 422 от ГПК/. В този смисъл са и задължителните указания, дадени в т. 4 от Тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г. на ВКС по тълк. дело № 6/2012 г. на ОСГТК.

Съобразявайки горните указания и независимо от изхода на спора разноски за настоящото производство не се присъждат.

          По частната жалба по чл. 413, ал. 1 ГПК срещу заповедта за изпълнение в частта й за разноските, съдът намира следното:

Съгласно приетото в т. 12 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК разрешение, допустимостта на частната жалба срещу заповедта за изпълнение в частта за разноските зависи от действията по подаването на възражение по чл. 414, ал. 2 ГПК и развитието на производството по установителния иск. Такава частна жалба се администрира и разглежда от въззивния съд само ако не е подадено в срок възражение по чл. 414, ал. 2 ГПК, или подаденото такова е оттеглено. В случай, че е подадено възражение и е образувано исково производство по реда на чл. 422 ГПК, то администрирането и разглеждането на частната жалба е обусловено от решението по установителния иск. Последната ще се администрира и разгледа от въззивния съд само ако производството по установителния иск приключи с определение за прекратяване на производството по иска в хипотезите, при които заповедта за изпълнение влиза в сила. Ако производството по установителния иск приключи с влязло в сила решение, при което е налице произнасяне от съда в исковото производство по разноските, направени в заповедното производство, или с определение за прекратяване на делото и за обезсилване на заповедта за изпълнение и на изпълнителния лист частната жалба подлежи на връщане.

Доколкото в настоящия случай не е налице произнасяне по въпроса за влизане в сила на заповедта за изпълнение по чл. 416 ГПК, то въззивният съд намира, че към момента не може да се извърши преценка за наличието на основания за администриране на жалбата съгласно посоченото по-горе тълкувателно решение, респ. за наличието на предмет на обжалване.

Ето защо производството по делото в частта му по подадената частна жалба по чл. 413, ал. 1 ГПК срещу заповедта за изпълнение в частта й за разноските следва да се прекрати и същата да се върне на първоинстанционния с. районен съд за извършване на преценката съгласно т. 12 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК, като тази частна жалба следва да се администрира и изпрати на с. окръжен съд за произнасяне едва след установяване на посочените в цитирания тълкувателен акт предпоставки за нейната допустимост.

Настоящото определение няма да подлежи на обжалване - така и определение № 231/21.11.2016 г. на ВКС по ч.гр.д. № 4330/2016 г., II г.о., определение № 243/26.09.2016 г. на ВКС по ч.гр.д. № 3667/2016 г., I г.о., определение № 448/16.07.2013 г. на ВКС по ч.гр.д. № 3804/2013 г., III г. о. и определение № 5/04.01.2013 г. на ВКС по ч.т.д. № 838/2012 г., I т.о.

 

Така мотивиран, и на основание чл. 423, ал.1, т. 1 ГПК, с. окръжен съд,

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПРИЕМА възражението с вх. № 5613/06.03.2017 г. на Ж.Н.Е. ЕГН: ********** и адрес: ***  подадено по реда на чл. 423, ал. 1 ГПК, срещу издадена в полза на “Р.“ ЕАД заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по гражданско дело № 5099/2016 г. по описа на с. районен съд.

 

          СПИРА на основание чл. 423, ал. 3, изр. 2 ГПК изпълнението на издадената заповед № 3115/11.11.2016 г., постановена по ч.гр.дело № 5099/2016 г. по описа на с. районен съд

 

ВРЪЩА ДЕЛОТО на с. районен съд за продължаване на производството и даване на указания до заявителя по чл. 415, ал.1 ГПК.

 

          ПРЕКРАТЯВА производството по в.ч.гр. дело № 1159/2017 г. по описа на с. окръжен съд в частта му по подадената от Ж.Н.Е., частна жалба по чл. 413, ал.1 ГПК, срещу издадената по ч.гр.д. № 5099/2016 г. по описа на с. районен съд, в полза на “Р.“ ЕАД Заповед № 3115/11.11.2016 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, в частта й за разноските и ВРЪЩА на с. районен съд частната жалба по чл. 413, ал. 1 ГПК, за извършване на преценка относно предпоставките за самостоятелното й разглеждане, в съответствие с указанията, дадени в мотивите на настоящото определение.

 

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

Препис от определението да се връчи на страните и да се изпрати и на ЧСИ Иван Стръмски с рег. № 870 с район на действие района на с. окръжен съд за изпълнение.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ:

 

1.

 

 

 2.