О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

  

 

Номер…437………………18.05.2017 година……………….Град Стара Загора    

 

                                            

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД………………..Първи граждански състав

На осемнадесети май….....…….………………………………………...Година 2017

В закрито заседание в следния състав: 

                                             

                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА ТИХОЛОВА   

 

                                                      ЧЛЕНОВЕ:          МАРИАНА МАВРОДИЕВА

 

                                                                                    СВИЛЕН ЖЕКОВ               

 

Секретар……………………………………………………………………………….                                                         

Прокурор……………………………………………………………………………….                                               

като разгледа докладваното от…………………………….съдията Р. ТИХОЛОВА                                                    

частно гражданско дело номер 1187……….по описа за 2017……………година.

 

    Производството е по чл.274 и следв. от ГПК.

 

        Обжалвано е определение № 252 от 31.01.2017 г., постановено по гр.дело №  2613/2016 г. на С. районен съд, с което е върната подадената от М.К.Д. искова молба, вх.№ 12449/06.06.2016 г. и прекратено производството по делото на основание чл.129 ГПК.

 

        Недоволен от това определение е останал М.К.Д. и го обжалва в законния срок чрез пълномощника си адв. А.Ч., поради незаконосъобразността на процесуалното поведение на съда и нарушение на материалния закон. Моли същото да бъде отменено и делото върнато на първоинстанционния съд с указания за спиране на срока или алтернативно срокът да бъде удължен с още 90 дни.

 

        Съдът, като обсъди направените в частната жалба оплаквания, намери за установено следното:

 

        Частната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.

 

        Ищецът е подал искова молба с правно основание чл.318 и следв. ГПК във връзка с чл.124, ар.1, предл.3 ГПК, във вр. с чл.7 и 82, ал.2 КМЧП, с която е предявил иск за обявяване на брака му с Н. Д.Л. за несъществуващ, поради неговото фактическо и формално прекратяване по нормите на норвежкото законодателство на основание чл.82, ал.2 КМЧП.

 

        С разпореждане от 25.07.2016 г. исковата молба /ИМ/ е била оставена без движение като нередовна за: обосноваване правния интерес от установителния иск при положение, че се твърди наличен развод в Н.; внасяне на държавна такса; представяне на препис от ИМ и доказателствата за ответницата; посочване на точен и пълен адрес на ответницата; представяне на проект за исканото удостоверение. Това разпореждане на съда е било съобщено на пълномощника на ищеца адв.Ч. на 20.09.2016 г. В едноседмичния срок- на 28.09.2016 г., е постъпила молба от пълномощника на ищеца, с която са представени платежни нареждания за внесени държавни такси. На същата дата е постъпила и молба, с която са изложени съображения относно правния интерес от предявения установителен иск и представен проект за съдено удостоверение, по силата на което ищецът да се снабди от отдел “Консулски отношения” към МВнР със справка за точния адрес на ответницата- норвежка гражданка и гражданското състояние на същото лице или документ, удостоверяващ развода между ищеца и това лице. С разпореждане от 29.09.2016 г. районният съд е продължил с две седмици срока за представяне на точния адрес на ответницата и ИМ с приложения за същата. Това разпореждане е връчено на адв.Ч. на 21.10.2016 г. На 24.10.2016 г. е постъпила молба от ищеца чрез пълномощника му, с която моли съдът служебно да изиска справка от МВнР или ако не се съгласи с това, да спре срока за изпълнение до получаване на отговор от МВнР по съдебното удостоверение, издадено от съда. С молбата са представени преписи от ИМ и приложенията към нея за ответницата. На 14.11.2016 г. в съда е постъпило копието от писмо до адв.Ч., изпратено от МВнР, по отношение на исканите със съдебното удостоверение справки. По делото след 24.10.2016 г. не са постъпвали книжа от ищеца.

 

         На 31.01.2017 г. с обжалваното определение районният съд е приел, че ищецът не е отстранил в срок нередовностите в ИМ относно посочване на точния и пълен адрес на ответницата, както и относно правния интерес, тъй като информацията за правния статут на ответницата ищецът може да получи от най- близкото посолство на Кралство Норвегия, поради което е върнал исковата молба и е прекратил производството по делото.

 

        Въззивният съд намира, че това определение е правилно. Правилно първоинстанционният съд е приел, че ИМ е нередовна и конкретно е посочил нередовностите, които следва да се отстранят от ищеца. Впрочем, ищецът не  прави оплаквания в тази насока. Съгласно чл.63, ал.1 ГПК законните и определените от съда срокове могат да бъдат продължавани от съда по молба на заинтересованата страна, подадена преди изтичането им, при наличие на уважителни причини. В конкретния случай ищецът в срок е поискал продължаване на законния срок за отстраняване на нередовностите в ИМ, като е посочил в молбата си от 28.09.2016 г. и причините за това. Районният съд е приел, че същите са уважителни и е продължил срока с две седмици, като заедно с това е издал на ищеца и исканото съдебно удостоверение. Ищецът обаче не е отстранил нередовностите на ИМ и в продължения срок. Нещо повече, той дори не е представил отговора на МВнР по съдебното удостоверение, а писмото е било изпратено до съда служебно. Второ искане за продължаване на срока липсва по делото, а продълженият срок е изтекъл на 12.10.2016 г. Неоснователно е твърдението на ищеца, че удълженият срок тече от датата на получаване на съобщението. Съгласно чл.63, ал.2 ГПК продължаването на срока теме от изтичането на първоначалния. В действащата уредба, за разлика от чл. 36 ГПК /отм./, при който продължаването на срока започваше да тече от съобщението до страната, в чл.63, ал.2 ГПК законодателно е определен нов начален момент, от който започва да тече продължаването на срока. Изрично е предвидено, че продължаването на срока започва да тече от изтичането на първоначалния, поради което съобщението до страната, че молбата й за продължаването й, е уважена, е без значение. Изпращане на съобщение е безпредметно, тъй като не би могло да се отрази на началния момент, а поради това и на крайния момент на течене на срока. В този смисъл е и непротиворечивата съдебна практика- ОПР 385- 2010- ІІ г.о., ОПР 193- 2011- ІІІ г.о., ОПР 408- 2011- ІІ т.о., ОПР 30- 2013- ІІІ г.о. на ВКС и др. Следователно, в случая ИМ е следвало да бъде върната след изтичането на двуседмичния срок на 12.10.2016 г., но вместо да стори това, съдът е издал исканото съдебно удостоверение. Както вече бе посочено, ищецът не е депозирал каквито и да било молби и книжа по делото след датата 24.10.2016 г. Пред вид изложеното, правилно съдът е приел, че са налице предпоставките на чл.129, ал.3 ГПК, върнал е исковата молба поради неотстраняване в срок нередовностите в същата и е прекратил производството по делото.

 

         Направените в частната жалба искания за спиране срока на или за удължаването му с 90 дни са неоснователни. Спиране на сроковете е налице при спиране на производството, но в случая производството по делото не е било спряно, а липсват предпоставките на чл.229 ГПК за това. Що се отнася до искането за удължаване на срока с още 90 дни, то същото е просрочено- такова искане може да бъде направено преди изтичане на законния срок при наличие на уважителни причини- чл.63, ал.1 ГПК, т.е. в случая такова искане е могло да бъде направено преди 12.10.2016 г. Същото се отнася и до искането, направено с молба, депозирана в РС- Стара Загора на 24.04.2017 г.

 

        Пред вид гореизложеното въззивният съд намира, че исковата молба законосъобразно е била оставена без движение, а посочените в нея нередовности не са били отстранени от ищеца нито в законния, нито в продължения срок. Налице са предпоставките на чл.129, ал.3 ГПК. Поради това обжалваното определение  е правилно и следва да бъде потвърдено.    

 

        Водим от горните мотиви, Окръжният съд

 

                                 О П Р Е Д Е Л И :

 

        ПОТВЪРЖДАВА определение № 252 от 31.01.2017 г., постановено по гр.дело №  2613/2016 г. по описа на С.районен съд.

 

        Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС на РБ при наличие на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК в едноседмичен срок от съобщаването му.

 

 

 

                                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

                                                                          ЧЛЕНОВЕ: