О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

Номер 447                             23.05.2017 г.                        град С. 

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско отделение, Втори състав

На двадесет и трети май 2017 год.              

В закрито заседание в следния състав:           

                                

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:  РУМЯНА ТИХОЛОВА

                                               ЧЛЕНОВЕ:            ПЛАМЕН ЗЛАТЕВ   

                                                                                СВИЛЕН ЖЕКОВ                                                                                      

Секретар  

като разгледа докладваното от съдията- докладчик Златев      

въззивно гражданско дело номер 1193 по описа за 2017 г.,

за да се произнесе съобрази следното :

 

         Производството е по реда на чл. 435 и сл. ГПК.

Образувано е по подадена жалба от длъжника - Н.Н.К.,***, срещу действие на съдия-изпълнителя по изп. дело № ...по описа на ЧСИ при ОС- С. Г. И., в която се заявява, че със своя резолюция ЧСИ с район на действие ОС- С.   Г. И.   отказа да прекрати производството по изп.д.№ …, както и не е намалила на размера на присъдените по делото такси и разноски. Излага, че с постановен съдебен акт по ВНЧХД № …. на ОС- С.   и по НЧХД № 980/15г. той е бил осъден да заплати на взискателката по настоящото производство сумата от 1300 лв. Сумата бил изплатил изцяло още сутринта на 15.03.2017г., като задължението му е било изплатено чрез пощенски запис. С покана за доброволно изпълнение от 17.03.2017г. е бил уведомен, че при ЧСИ- Г. И.   е образувано изп.д.№ ...с взискател Т.К.. При посещение в кантората на ЧСИ той бил уведомен, че изпълнителното производство срещу него е образувано след като вече бил изплатил задължението си, но за прекратяване на същото следвало да представи документи, удостоверяващи направеното плащане. С нарочна молба от 20.03.2017г. уведомил ЧСИ, че е изплатил задължението си и поискал изпълнителното производството срещу него да бъде прекратено. На 28.03.2017г. получил обжалваната резолюция, с която без да са налице изложени съображения е отказано производството срещу него да бъде прекратено, докато не внеса и сумата от 708.62 лв. направени разходи по изп.дело. Счита писмото - резолюцията/постановлението/ на ЧСИ за неправилно, немотивирано и незаконосъобразно, поради което го обжалва по предвидения в закона ред, като моли същото да бъде отменено със законните последици, тъй като в писмото/резолюцията/определението на ЧСИ- Г. И.   липсват каквито и да е било мотиви, поради което да се разбере защо от мен се иска да изплатя по делото разноски в размер на 708,62 лв., и се оставя без уважение направеното искане за прекратяване на образуваното изпълнително дело, като можел само да гадае за съображенията на ЧСИ за това. Счита, че след като е изплатил задължението си преди образуване на изпълнителното производство/рано сутринта на 15.03.2017г./, то ЧСИ е следвало да прекрати същото, респективно тъй като нито тя, нито процесуалният представител на взискателя не е извършил каквито и да е било действия за събиране на сумата освен изготвяне на молба за неговото образуване /от представителя на взискателя/ и изпращане на покана за доброволно изпълнение /от ЧСИ/, то е следвало размерът на присъдените разноски да бъде намален съобразно извършените действия по делото, а не да се начисляват разноски, все едно сумата вече е събрана принудително от ЧСИ.

Счита, че като не е съобразил горните обстоятелства и въпреки липсата на изрична писмена декларация или изявление от страна на взискателя относно извършеното от него плащане, ЧСИ незаконосъобразно е отказал да прекрати образуваното срещу него производство, респективно не е намалил присъдените по делото разноски и е постановил един неправилен акт. Моли изп.дело да бъде прекратено, и ако независимо от извършеното плащане преди образуваното дело, дължи някакви разноски, моля същите да бъдат намалени, като се вземат предвид действително извършените от взискателя и ЧСИ действия.

Срещу жалбата е постъпило писмено възражение от взискателя Т.Д.К. ***, която заявява, че моли да не се уважава жалбата на длъжника по изпълнителното дело Н.Н.К. от 03.04.2017г. срещу действията на ЧС Г. И.   по изп.д.№ ..., с която се иска прекратяване на същото или, алтернативно, намаляване на разноските, тъй като същата е изцяло неоснователна, тъй като плащането, извършено от длъжника Н.Н.К. с пощенски запис, с което се покрива сумата по изпълнителния лист, без разноските по изпълнителното дело, е направено в същия ден, когато е и образувано изпълнително дело при ЧСИ Г. И.  , рег. № ..., с район ОС - С.  , а именно в условията на вече висящ изпълнителен процес, и съответно длъжникът по изп.дело дължи и направените по делото разноски от страна на взискателя в пълен размер, както и таксите на ЧСИ. Всички плащания, извършени на и след датата на образуване на изпълнителното производство се явяват плащания, извършени в условията на висящ изпълнителен процес, което изключва приложението на хипотезата на прекратяване в условията на чл.433, т.1 от ГПК, съответно предопределят отговорността на длъжника за разноските в производството. Счита, че съгласно разпоредбата на чл.433, ал.1, т.1 от ГПК изпълнителното производство се прекратява с постановление, когато длъжникът е представил разписка от взискателя, надлежно заверена или квитанция от пощенска станция, или писмо от банка, от които се вижда, че сумата по изпълнителния лист е платена или внесена за взискателя преди образуване на изпълнителното производство. Според нея в случая не е налице изпълнение на тази разпоредба, тъй като сумата по изпълнителния лист от 1300 лв. е получена от взискателката Т.Д.К. едва на 21.03.2017г., след като същата е разбрала от молбата по изпълнително дело, че има изпратен пощенски запис от длъжника Н.Н.К.. А относно алтернативното искане на длъжника за намаляване на разноските по изпълнителното производство, техният размер бил в минималния размер съгласно чл.10, т.1 и т.2 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съобразно с размера на сумата по изпълнителния лист в размер на 1300 лв., поради което моли да не се уважава и това искане.

Моли да се остави изцяло без уважение на жалбата на длъжника по изпълнително дело Н.Н.К..

Приложени са мотиви по реда на чл. 436, ал. 3 от ГПК от ЧСИ- Г. И.   с рег. № ... с район на действие- района на ОС- С.   по  изп.дело    2017...0400594.

  Въззивният ОС- С.  , след като прецени доказателствата по делото, възраженията на страните и приложимото право, намира за установено следното:

Изпълнителното дело № … по описа на ЧСИ- Г. И.  - гр.С.   е било образувано по молба на взискателката Т.Д.К. от гр.С.  , като към нея е бил приложен изпълнителен лист от 10.03.2017г. на РС- С.  .

 

Старозагорският окръжен съд, като извърши проверка по изпълнителното дело и взе в предвид доводите на страните по изпълнението, намира, че подадената жалба е процесуално недопустима, тъй като съгласно императивната разпоредба на чл.435, ал.2 от ГПК на обжалване пред съответния Окръжен съд/какъвто е настоящия/ от длъжника/жалбоподател/ подлежи Постановлението на съдебния изпълнител/в случая ЧСИ/ за разноските. В конкретния случай жалбоподателят има качеството на длъжник в изпълнителното производство и на основание чл.435, ал.2 от ГПК има право да обжалва едно такова Постановление за разноските, стига обаче такъв акт на съдебния изпълнител действително да е бил постановен. Но в конкретния случай информация за разноските по делото се съдържа единствено в поканата за доброволно изпълнение и при тази хипотеза обаче не се касае за имплицитно съдържащо се Постановление на ЧСИ за разноските в посочения акт. В него съдебният изпълнител следва да се произнесе с оглед наведените от взискателя твърдения и представените от него доказателства за дължимите суми. Такова едно произнасяне не е обвързващо за длъжника, който има възможност да направи искания и възражения във връзка с изпълнението, включително и по отношение на разноските. Едва след разглеждането на тези искания съдебният изпълнител на този или по-късен етап от производството следва да се произнесе с постановление за определяне размера на разноските в изп.производство. В този смисъл е и Определение № 170/25.03.2011г. по ч.гр.д.№ 297/2010г. по описа на IV- ГО на ВКС.

Отделно от това е депозирана писмена молба от 20.03.2017г. от длъжника, по което липсва изрично произнасяне на съдебния изпълнител по този въпрос с Постановление, а само е поставена ръкописна резолюция, съобщен е резултатът от молбата и то в частта, в която се отказва прекратяване на изпълнителното дело. В частта по искането на длъжника за възлагане на разноските на взискателя няма произнасяне от ЧСИ – дори и изричен отказ. Посочен е общия размер на задължение, но не е ясно сумата от 708, 62 лв. разноски по делото ли са, или не, и ако да- как са формирани те.

Едно произнасяне от страна на настоящия съд би означавало изземване функциите на съдебния изпълнител, който за първи път следва да се произнесе с Постановление по разноските, но в настоящия случай по изпълнителното дело няма постановен нарочен акт на ЧСИ/Постановление/, с който той да се е произнесъл по всички направени в изпълнителния процес разноски на взискателя, включително и такси и разноски по Тарифата за ТР ЗЧСИ, които признава и възлага в тежест на длъжника. Нещо повече- нормата на чл.79, ал.1 и ал.2 от ЗЧСИ го задължава безусловно да изготви подробна сметка за разходите и основанията за събирането им, която да предяви на длъжника, но в конкретния случай няма изготвена и такава сметка за сумата, посочена в поканата за доброволно изпълнение, което не дава възможност на настоящия съд да провери правилността на формирането на сумата.

С оглед изложените съображения ОС- С.   приема, че събирането на таксите и разноските по изпълнението е допустимо само и единствено след влизане в сила на Постановлението на ЧСИ за разноски и предполага изготвянето му и съобщаването му на страните в процеса, и само този акт би подлежал на обжалване пред съответния Окръжен съд. Действително поканата за доброволно изпълнение връчена на длъжника е посочено, че освен сумата по изпълнителния лист, длъжникът дължи още такси и разноски, но изрично писмено Постановление за тези разноски и как точно са формирани те- няма и не е налице. Следователно е налице непроизнасяне на ЧСИ с нарочен и самостоятелен акт/Постановление/ по размера на всички разноски по изпълнението, включително и тези по Тарифата към ЧСИ, подлежащ на самостоятелен съдебен контрол по реда на чл.435, ал.2 от ГПК. Освен това във връзка с искането за възлагане на разноските в тежест на взискателя ЧСИ не е изложил нито едно съображение, дори не е посочил, че искането се оставя без уважение, като произнасяне или съображения не се съдържат и в изпратеното до длъжника съобщение, и не се сочи в него размера на тези разноски.

В този смисъл и изцяло в подкрепа на гореизложеното е и Определение № 5/06.01.2016г. на Пловдивски апелативен съд по в.ч.гр.д.№ 705/2015г., в което е прието, че „В разпоредбата на чл.435, ал.2 и ал.3 от ГПК са изброени лимитативно хипотезите, в които е дадена възможност на длъжника да обжалва определени действия и актове на съдебния изпълнител, като такава възможност е предвидена относно постановлението на съдебния изпълнител за разноските. В настоящия случай обаче съдът приема, че липсва издадено такова изрично постановление по делото. Жалбоподателят всъщност атакува поканата за доброволно изпълнение, която е получил, но изпращането на такава покана не съставлява постановление по въпроса за разноските, съответно - вписването на размера на задължението на длъжника в поканата за доброволно изпълнение не може да го замести. Съгласно чл.428 от ГПК, когато пристъпва към изпълнение, съдебният изпълнител е длъжен да изпрати на длъжника покана, с която му дава двуседмичен срок за доброволно изпълнение. Последната има за цел да уведоми длъжника за започналия изпълнителен процес и да го предупреди, че ако не изпълни задължението си в двуседмичен срок от уведомяването, ще се пристъпи към принудително изпълнение. Поканата е предназначена да стимулира длъжника към доброволно изпълнение. Едва след изтичане на визирания от законодателя двуседмичен срок, съдебният изпълнител може да започне принудителни действия- т.е. реални изпълнителни действия, които подлежат на съдебен контрол и проверка. ПДИ има посочените в закона функции, но по същество не е същинско изпълнително действие и не съставлява действие от категорията на посочените в чл.435, ал. 2 и 3 ГПК, следователно жалба срещу ПДИ е недопустима. Защитата на длъжника чрез жалба по отношение на възложените му разноски може да стане само при условията на чл.435, ал.2,  пр. последно от ГПК, когато е издадено нарочно постановление за тях. Тъй като в процесния случай такова постановление не е издавано, ОС не може да се произнася по направеното в жалбата искане при липса на съответен акт на съдебния изпълнител, защото съгласно ТР № 3/12.07.2005г. на ОСГТК на ВКС, производството по жалба срещу действия на съдебен изпълнител е спорно правораздавателно, целящо да отмени правните последици на извършеното незаконно действие на съдия изпълнителя или да задължи последния валидно да повтори същото, респективно да се въздържи от неговото осъществяване. С оглед предмета на това производство, Окръжният съд действа като контролна съдебна инстанция относно законосъобразността на обжалван несъдебен акт, и следователно той може да бъде сезиран с жалба едва когато такъв акт бъде издаден. При горните обстоятелства жалбата би била недопустима поради липса на предмет“.

В Мотивите си към делото ЧСИ не сочи, че е налице такова Постановление за разноските, спомената е само поканата за доброволно изпълнение, но съгласно контролно-отменителния характер на настоящето производство за съда не съществува възможност да се произнесе по сочените в ПДИ разноски за изпълнителното производство по липса на постановление за разноските. В съобщението по подаденото от длъжника искане за възлагане на разноските в тежест на взискателя дори няма обективиран отказ на ЧСИ и липсва валиден акт/Постановление/, подлежащ на обжалване по реда на чл.435 от ГПК. Следователно въззивната жалба следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото – прекратено, ведно със законните последици от това. Тъй като жалбата е процесуално недопустима по причина, че липсва произнасяне на ЧСИ по искането на длъжника- жалбоподател в частта му за възлагане на разноските на взискателя, ЧСИ следва с изрично писмено Постановление да разгледа искането в посочената част, да се произнесе по неговата основателност и съобразно с преценката си да изготви Постановление за разноските, ведно със сметка за разходите съгласно чл.79, ал.1 и ал.2 от ЗЧСИ, да връчи Постановлението за разноски на страните, с право да го обжалват в сроковете уредени в ГПК.

А разноските в настоящето производство следва да се присъдят при окончателното разрешаване на въпроса за разноските в изпълнителното производство- в случай, че ЧСИ приеме за основателно възражението на длъжника, то направените разноски в това производство биха могли /ако се бъдат обосновани от длъжника/ да се приемат като разноски в изпълнението по смисъла на чл.79, ал.1 от ГПК.

Ето защо, мотивиран от гореизложеното, ОС- С. 

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като недопустима подадената  жалба вх.№ ….. от длъжника Н.Н.К.- ЕГН ********** *** по изп.д.№ 2017...0400594 по описа на ЧСИ- Г. И.   с район на действие ОС- С.  , рег. № ....

 

ПРЕКРАТЯВА производството по в.гр.д.№ 1193/2017г. по описа на ОС- С.  .

 

ВРЪЩА на ЧСИ- Г. И.   с район на действие ОС- С.  , рег. № ... за произнасяне с Постановление за разноските по изп.д.№ …..

 

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва с частна жалба в 1- седмичен срок от съобщението, чрез ОС- С.   пред ПАС- П..

 

 

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ :                                       ЧЛЕНОВЕ :