Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

  185                                    06.06.2017 г.                          град С.В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД  VІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На пети  юни                                                                                   2017 година

в открито заседание, в следния състав:   

                                                         

                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: Н. УРУКОВ

                                               

Секретар: СТОЙКА СТОИЛОВА

Прокурор: ПЕТЪР ВАСИЛЕВ

като разгледа докладваното от съдията – докладчик Н. УРУКОВ

гражданско дело № 5 по описа за 2017 година, за да се произнесе, съобрази следното:

 

 

Производството е на основание чл.5 от ЗЛС и чл. 336 и сл. от ГПК.

     

Образувано е по молба на И.Г.Д. – първи братовчед на ответника В.П.Д., с която моли съда, ищецът да бъде поставен под ограничено запрещение, като страдащ от душевно разстройство – “……….”. В ИМ се сочи, че ответникът е с констатирано заболяване още през 1977г., което се развивало и до днес. Многократно бил лекувал в специализирано медицинско заведение. До преди две години за него полагал грижи баща му П. И. Д., но същият е починал на 15.12.2014г. и от този момент, нататък ответникът В.Д. живеел сам и следвало сам да се грижи за себе си и своите дела, което го затруднявало предвид здравословното му състояние. Дори и да приемал редовно предписаните му лекарства, Д. бил без съзнание за наличие на психическо заболяване, бил некритичен,  дезинтересиран, макар и контактен, имало вероятност да бъде лесно манипулиран, подведен, използван и употребен. Същият бил нехаен дори за собственото си здраве, което било видно от епикриза от 18.08.2014г. на  “Ц. – С.” ЕООД. До смъртта си на неговият баща е полагал всички необходими грижи за сина си – ответника В.Д., уреждал е отношенията му с институциите с обществото, водел го на медицински прегледи, обгрижвал го, пазарувал и др. В настоящият момент ищецът И.Г.Д. е поел тази функция, но предвид законови пречки не е в състояние да представлява навсякъде братовчед си. Освен това, основателно се притеснява да не бъде злоупотребено с доверието и лекомислието на братовчед му. Обстоятелството, че ответникът Д. е пълнолетен, а не може да се грижи сам за себе си и в пълнота за собствените си работи, създавало редица затруднения в общуването с околните, на самия него, както и във взаимоотношенията с институциите, вкл. Медицински центрове и болници.

 

Счита, че разпоредбата на чл. 5 от ЗЛС предвижда, при наличие на слабоумие или душевна болест у навършили пълнолетие лица, поради което същите не могат да се грижат сами за себе си и своите работи, да бъдат поставени под запрещение. Намира, че са налице кумулативно предпоставките визирани в чл. 5 ЗЛС, а именно, наличието на душевна болест и невъзможност на ответника В.Д. да се грижи за собствените си работи и интереси, поради което моли, съдът да обяви ответника по настоящия иск В.П.Д. за частично недееспособен и го постави под ограничено запрещение. Моли, на основание чл. 337, ал. 2 ГПК и предвид обстоятелството, че ищецът И.Д. е най – близкият роднина на ответника, същият да бъде назначен за временен попечител на ответника В.Д..  Прави искане за назначаване на съдебно-психиатрична експертиза, с поставени в молбата въпроси, както и прилага към нея: копие от експертно решение № 1436/27.05.2016г. на ТЕЛК; епикриза; социална оценка от 10.06.2016г.; зав. копие от удостоверение за наследници № 6900/08.12.2016г. издадено от Община С.; зав. копие от удостоверение за наследници № 7109/21.12.2016г. издадено от Община С., зав. копие от удостоверение за раждане на ответника въз основа акт за раждане № 0808/20.06.1956г.. на Община С.,

 

Назначеният особен представител на ответника В.Д. - адвокат Н.Г. счита, че видно от събраните по делото доказателства, предявеният иск е допустим и  следва да бъде уважен. С оглед здравословното му състояние намира, че ответникът следва да бъде поставен под ограничено запрещение, което ще бъде само в негов интерес.

 

Представителят на Окръжна прокуратура - С.счита, че следва да се уважи предявеният иск и само в интерес на ответника е да бъде поставен под ограничено запрещение, с оглед неговото заболяване.  

 

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, като взе предвид становищата и доводите на страните, както и приложимите по казуса материално-правни и процесуални норми, намира за установено и доказано по несъмнен и безспорен начин следното:

 

Не се спори между страните по делото, че ищецът е първи братовчед на ответника, тъй като бащата на В. Д. е починал през 2014г., като от този момент само ищецът полага грижи за него.

 

Съгласно изискването на чл. 337 от ГПК, съдът придоби непосредствени и преки впечатления за ответника в проведеното открито съдебно заседание. Същият е ориентиран за време и място, успява да задоволи сам потребностите си, но не може съвсем сам поради заболяването си да се грижи сам за себе и сам да охранява интересите си.

 

От представените по делото експертно решения решение № 1436/27.05.2016г. на ТЕЛК се установява, че ответникът В.Д.  страда от “……….”. 

 

В показанията си по делото ответникът заявява, че  живее сам и за него полага грижи само И.Д. – негов първи братовчед. Починала майка му през 2006г., а след това е починал и баща му през 2014г.

 

От разпита на свидетелките делото: Н. А., Х.Н.  се установява, че ответникът В.Д. е психично болен от много години – още след   казармата през 1977г. се разбрало за заболяването му. Докато били живи родителите му те полагали за него грижи, а след като починал и бащата на ответника, единствено ищецът И.Г.  като негов първи братовчед полагал грижи. Свидетелката заявява, че според нея ответникът има нужда от помощ, от човек, който да се грижи за него, тъй като В. не се грижел за храненето си, за облеклото си, изобщо за ежедневните си нужди. Братовчед му осигурявал всичко необходимо за него. Непрекъснато му носел храна. Водел го на прегледи. Пазарувал, готвел му, вземал и перял дрехите на В.. Изобщо ищецът поел всички грижи за него.  Понякога ответникът не винаги е консумирал носената му храна. Братовчед му И. два пъти му правил протези, но ответникът отказвал да ги носи. Отношението между двамата братовчеди било добро, В. уважавал и слушал И..   

 

 От назначената по делото съдебно – психиатрична експертиза се установява, че ответникът В.Д. страда от “…………..”, с психичен статус: Леко напрегнат, охотно контактен, многоречив. Ориентиран правилно. Некритичен, без съзнание за психично заболяване. Мисловният процес -леко ускорен по темп, ригиден, стереотипен. Налудности и сетивни измами не се установяват. Емоционзлно-волево - редуциран, склонен към дисфорични отреагирания. Памети интелект-болестно трансформирани.". В случая се касаело за хронично психично заболяване,  и ход с пристъпно-прогредиентен характер. Давността на шизофренията при ответника била от 40 години Възможностите му реално да се грижи за своите дела и интереси се отнасяли предимно до обикновени дейности от ежедневието, както и неговото психично състояние не позволявало сам да защитава в пълна степен интересите си. Освидетелстваният В. Д. можел да ръководи сам действията и постъпките си само в елементарни ситуации, такива, които не изискват решения в сложни ситуации. Същият не можел да взема самостоятелни решения, нито да предвижда последствията от тях в случаите, когато е нужно абстрактно мислене, абстрактна логична оперативност. Не бил в състояние сам да се справя с всички ежедневни битови проблеми. Можел сам да се грижи за своите интереси, но в ограничен обем.  Сочи, че ходът на психичното заболяване при ответника е пристъпно-прогредиентен и не може да се очаква значително подобрение спрямо сегашното състояние. Освидетелстваният В.Д. не разбирал в пълен обем свойството и значението на действията си, като можел да ръководи сам действията и постъпките си в елементарни ситуации- такива, които не изискват решения в сложни ситуации. Не бил в състояние да се грижи и охранява своите имуществени интереси.

 

Предвид установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

 

Във всеки случай в производството за поставяне под запрещение се държи сметка и следва да е определящ интереса на този, който трябва да бъде поставен под запрещение, а не интереса на активно легитимираните да го предявят. Предвид съвкупната преценка на доказателствата и при определящо значение на заключението на СПЕ, съобразила състоянието на ответника непосредствено преди решаване на делото и преценката на отговорите и поведението му, възприети от съда в изпълнение на изричната процедура за разглеждане на исковете с правно основание чл. 5 ЗЛС, настоящият съд приема, че ответникът може ограничено да разбира и да ръководи действията и постъпките си и да се грижи за себе си. Не е налице такова състояние при него, което да се определи като толкова тежко, че да обоснове пълна негова недееспособност да може да се грижи за своите работи и от там предпоставките както от медицинския, така и от юридическия критерий за поставянето му под пълно запрещение. При него е налице частична неспособност напълно сам да преценява и защитава личните и имуществените си интереси. Ответникът може да се справя с елементарните дейности от ежедневието и самообгрижването си, би могъл да борави със собствените му средства - от пенсията и от някакъв ежедневен труд. Трудно обаче той би могъл да се справи в по-сложни ситуации.

 

Предвид заболяването на ответника, което представлява "душевно заболяване" по смисъла на закона, частично е нарушена годността на ответника да разбира свойството и значението на постъпките си, да полага грижи за своите работи, и особено в по - сложни, непривични за него ситуации, и така той не е в състояние сам да защитава личните и имуществените си интереси.

 

Съобразно което, съдът обосновава извод за поставянето на ответника под ограничено запрещение. Ето защо искът следва да бъде уважен в този смисъл.

 

Предвид горното, съдът                               

 

Р    Е    Ш    И   :

 

 

ПОСТАВЯ под ОГРАНИЧЕНО ЗАПРЕЩЕНИЕ пълнолетното лице В.  П.Д., ЕГН **********,***.

 

РАЗПОРЕЖДА препис от Решението, след влизането му в законна сила да се изпрати на Органа по настойничество и попечителство - Кмета на Община С., както и на ТЗ “ГРАО” С.– Областна служба на МРРБ-С., ГД “ГРАО” по ЕСГРАОН, съгласно чл.97 от ПСАРОВАС и чл.115, ал.1, т. 7 от ЗГР.

 

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните чрез Окръжен съд гр. С.пред Апелативен съд гр. П.. 

 

 

 

                                       

                                                     ОКРЪЖЕН СЪДИЯ :